Monday, March 03, 2008

The Golgotha of Garvan

Last year, on receipt of information of the occurrence in the village of Garvan, Macedonia, a great popular demonstration was held. Twenty men of the village had been murdered in cold blood by the authorities. Further information raised this number to twenty eight, and brought details of these imparalleled inhuman executions, and how a woman had died on the spot from terror at the sight.

The Golgotha of Garvan

During the month of March, last year, a report reached us of a terrible tragedy enacted in Macedonia. Twenty peaceful Bulgarians had been seized in their homes in the village of Garvan, Radovish district, tied with ropes and barbarously shot by the authorities.
This case of butchering innocent men is neither the first, nor is it a casual one. It is a common result of the Serbian Government's policy. It is an illustration of the tyrannical and cruel regime ruling in Macedonia since the country was occupied by Serbia in 1913.

[+/-] SHOW ME ALL TEXT



Garvan is a village situated on the borders of the Konesh-Mountains, between the rivers Lacavitza, tributary of the Bregalnitza, and the Vardar. The village lies in the valley of Lacavitza, twenty miles from the town of Radovish. It contains sixty houses and five hundred inhabitants. During the long struggle against Turkish oppression the inhabitants were noted for their enlightened and high national spirit.

The village Garvan and the neighboring villages Sccrusha and Zagoritza havfeta number of devoted men, who suffered to death for the liberty of their country. Many were carried off under arrest to

3


leave their bones in Turkish prisons, others were exiled to distant islands never to be heard of again.

It has been the destiny of Garvan to endure the alien's tyranny in later times, even today.
The village has been under the Serbian yoke since 1913. Three times has the village experienced the particular inhumanity of the Serbian regime.

After the war between the allies, the village was burnt down by the Serbians, because it had assisted the Bulgarians with its militia.
In 1914 seven men of the village were seized, rosed to the wall of the Monastery St. George and crushed to death by the failing of the undermined wall.

In 1923, March, occurred the incident with the twenty eight men, as above.
How was this slaughter of innocent men carried out by a legal organized authority?

At the commencement of last year Matcovitch, appointed by the Serbian Government Great Jupan for the frontier region Shtip-Radovish, was instructed to operate against the revolutionary bands.

After the inspection of the region, Matcovitch, at theheadiOf a detachment of soldiers and machine guns, arrived in Garvan on the end of 'March, last year (1923),-about. 10 A. M, when the men were at work in the fields. He ordered the Assistant-Mayor to call in all the men; .meanwhile, the soldiers searched the houses and shamefully ill treated the women.

In an hour's time the men were collected, amongst them youths from 12—14 years old. To allay their fears they were told that they were about to receive communications received from Belgrade.

The women came to the place where the men were collected and loudly complained of the ill-treatment they had received at the hands of the soldiers.
Matcovitch spoke to the men of the activity of the revolutionary bands, and ordered the women to be withdrawn. Twenty eight of the men were led out of the village on the pretence that they were to be escorted to the town of Shtip.

The men fearing that the worst was about to happen to them, begged in vain to be liberated, but were driven off with whip and buffs of the riffles.
The men driven off, Matcovitch" placed guards arround the village to prevent the women following.

Despair seized the men when the escort led them away from the road to Shtip, they fell on their knees and begged for mercy from Matcovitch, assuring him of their innocence.
Groaning, begging, beaten mercilessly, the miserable lots of men were led to a meadow some three miles from the village. There Matcovitch asked them again: „Will you reveal where the commitadjis are and who are their concealers?

In vain the poor men denied knowledge of revolutionary bands and begged for mercy. „1 know", declared Matcovitch, „who the comitadjis are, you are such and you are those 1 am looking after" and

5

ordered his soldiers a few paces back and shoot down the lot.

The soldiers retired as ordered, but hesitated to shoot, and repeated to themselves in low and loud voices that they could not perpetrate such a horrible act. On this Matcovitch ordered the soldiers off the ground, and commanded the machine guns to advance. These did their work: in a few minutes the twenty eight men were bloody corpses.

The scene on the ground was horrid, the soldiers with bowed heads turned away from it. Matcovitch alone looked pleased with the work he had accomplished.
The following are the names of the victims of this unparalleled crime :

1. Tane Ivanoff ........... 50 old.
2. Petroush Ivanoff ........... 47 old.
3. Dtmitre Ivanoff ........... 41 old.
4. Petroush Atanasoff ........... 21 old.
5. Georghi Mileff ........... 32 old.
6. Efrem Trayanoff ........... 30 old.
7. Stefko Trayanoff ........... 39 old.
8. Petroush A. Velianoff ........... 35 old.
9. Kostadin Zdraveff ........... 18 old.
10. Christonean Potzeff ........... 57 old.
11. Gheorghi Doneff ........... 31 old.
12. Tasse Eftimoff ........... 52 old.
13. Trayan Tasseff ........... 23 old.
14. Stoye Kotzeff ........... 34 old.
15. Pane Kotzeff ........... 28 old.
16. Stoyan Philippoff ........... 25 old.

6

17. Done Vassileff ........... 29 old.
18. Ivan Vassileff ........... 35 old.
19. Mone Vassileff ........... 12 old.
20. Mite Zdraveff ........... 19 old.
21. Dimitri Koleff ........... 37 old.
22. Atanas Koleff ........... 13 old.
23. Bogatin Gheorghieff ........... 13 old.
24. Petre Gheorghieff ........... 40 old.
25. Yane Potzeff ........... 59 old.
26. Eftim Petrousheff ........... 20 old.
27. Vassil Simeonoff ........... 11 old.
28. Constantine Tzvetcoff ........... 31 old.
29. Tzoita Tomeva *) ........... 65 old.

It will be seen that among the executed there were youths of 12, 13 and 17 years. This fact speaks for itself.

His work done, Matcovitch proceeded to terrorize other villages, leaving the guard round the village to prevent any one coming out of it. The guard was withdrawn on the seventh day after the execution; then only the terrified people of the village and those of the neighboring villages were enabled to visit the scene of horrors and tend to the dead.
The details of what had occurred and how it had occurred were given to the villagers by the soldiers themselves, who were present at the inhuman slaughter, in which twenty eight Macedonian Bulgarians fell victims to the ruthless Serbian regime in Macedonia.

*) died from terror.

7

A year is past, no inhabitant of Garvan, still under the stroke of the awful day, dares approach the spot. When obliged to pass by, they bow low, uncover their heads and put up a prayer: May God show mercy to their innocent souls!

On the day Macedonia sees the end of her sufferings and enjoys a place in the sun, a monument will surely be raised to new Golgotha, on the spot on which suffered so many innocents, and besides it will grow up a great heap’ of stones, thrown by the passers by with a curse upon the inhuman Jupan Matcovitch. Meanwhile the men and women of Gar-van will wear mourning and the children will listen to the story of the atrocity, looking forward to witness its merited recompense.

Theft news of what had occurred in Garvan was received by the Macedonian emigration with horror. Their souls were stirred to the highest degree and on the 15-th of ftpril they organized an imposing public demonstration in the capital and in the towns oughout Bulgaria. On the eve of the day all the Brotherhoods in the capital issued special appeals calling upon ail Macedonians to take part in the public protest.

The following are extracts from some of these appeals.

From that of the Radovish Brotherhood appeal:

"Dear Fellow citizens I You have heard of the

8

horrible occurrence in the village Garvan, not far from our birth place. Your heart fails you when you think of how these peaceful men, tied up with ropes, met their death, shot down by the Serbian machine guns, at the command of the Jupan Matcovitch.
The spirits of these Bulgarian martyrs call upon you to come and protest."

From that of the Shtip Brotherhood appeal:

“Every day terrible, unheard news of atrocities committed by the Serbian satraps in Macedonia, our beautiful land, reach us. Incapable to master the revolutionaries, they seize our innocent brothers and sisters and murder them in masses without compunction.”

From the Krushevo Brotherhccd appeal:

“You have heard of horrors committed upon twenty eight innocent men of Garvan by official Serbia by the hands of the blood thrust Jupan Dobritsa Matcovitch.
This barbarity has caused you the greatest pain and grief and made you shed many tears. Do not fail to attend the demonstration of protest to be held by the emigrants of the capital against the tyrans who are shedding the b.'cod of our brethren and sisters.”

From the Koukoush Brotherhood appeal:

“We, who shall never forget the year of 1913, when we were driven from our homes, who witnessed our children burnt in our houses, our mothers, fathers, sisters and brothers iltrested by the savage Greeks, cannot be indifferent in the face of the bar-

9

barities committed in Qarvan by the Serbian allies of our destroyers.

Every one of the Brotherhoods issued its appeal calling upon their members to take part in the demonstration of protest: This demonstration took place on the 15th of April, last year (1923).
All the Brotherhoods took part in it, many thousands of men, women and children marched ; every Brotherhood under its flag covered in black, and loudly protested against the prevailing rule of terror in Greek and Serbian Macedonia. No less than 40,000 took part in the protest demonstration.

Never had Sofia assisted such an impressive public protest, and the day was called „The Macedonians' Day". The demonstration was opened at half past nine in the public square in front of the „Renaissance Theatre" and „The Carpenters' Trade Hall" by a speech from Mr- Kousseff, President of the Macedonian National Committee. From a second raised platform spone Mr. Bandon, President of the Rumanian section of the Union of the Macedonian Emigration. Mr. Yordan Atanassoff, member of the National Committee, also spoke. The procession on its way through the town stopped in front of the Sobranye, where Messrs. Tzancoff, Tchkatroff and Murmeff spoke simultaneously from three different platforms, it finally reached its objective, the Monument Levski; there Arseni Yovkoff and Vassil Shaldeff spoke and the following resolution was passed :

10

Today, the 15th of April, 1923, the emigration of Sofia, impartial to religion or nationality, called this protest demonstration to consider and take counsel as to the terrorist condition of things in all parts of Macedonia, and particularly the recent slaughter of the peaceful inhabitants of the villages Garvan and Brest, perpetrated by command of official Serbia, after hearing the orators representing the Nationalities living in Macedonia found:

1) That the treaty of peace, which prescribed the fate of Macedonia, was concluded without the consent of the people (which for many years past have energetically struggled for their independence) and has failed to introduce peace in the Balkans, because it divided an ideal economically and politically complete country, depriving the people of its natural right to liberty and independence.

2) That the Serbian and Greek regimes in Macedonia are incapable to establish there induring conditions either for the peaceful culture and development of the people or the security of human life. This being evident from the failure to apply the treaty providing for the protection of the minorities, who are subjected with impunity to assault, plunder, violation and murder, as witness the recent slaughter of the twenty eight men of Garvan, and other in the village of Brest.

That a regime, which cannot secure protection / to the peaceful population must inevitably force it 0 take up arms in self-defense.
In view of the above the Emigration

11

Resolved:

1) To protest against the bloody regime and the systematic murders committed daily in Macedonia, a disgrace to humanity, which serve to foment troubles in the Balkans;' against the violent Treaty providing for „ voluntary" emigration concluded between Greece and Bulgaria, in the conclusion of which Bulgaria had no choice; against the Creek and Serbian Governments' unjustifiable and arbitrary colonization politic, which permits the banishment of innocent women and ' children to distant islands, and the seizure by force of their ancestral property to be handed over to strangers to the land ; against the non-application in Macedonia of the clauses of the Peace treaties, by which are secured to the, Macedonians a minimum of national culture and educational rights.

2) To ask the Governments of the leading civilized Nations in the name of humanity, to appoint an international enquiry in Macedonia to ascertain the injustice prevalent in our motherland and the need for it of freedom and independence within its geographical and economical limits.

3) The present resolution to be presented to the League of Nations, The International Bureau for the Protection of the Rights of Nations, the President of the United States of America, to the Governments of the leading Powers, to the Second and Third Internationals and to the Associations working for freedom and for greater social rights.

12

This resolution has been communicated to the European papers through their Special correspondents in Sofia. It has been telegraphed to the Governments of the leading Powers, to the Secretary of the League of Nations and (b other institutes striving for peace.

Alas, the work has been far in vain! No reply has been received, no; initiative has been taken on the part of humane .Europe even to condemn the existence of this unparalleled evil condition of things.

The Powers conquerors, allies of Serbia, talk of peace and humanity, but leave Macedonia torn up pieces under unbearable foreign rule and take no interest In the situation arid avoid inquiry into the atrocious conditions of things ruling there.

It is evident; that others are responsible besides the Serbians and Greeks for the situation in Macedonia. Those who calmly look on and raise no voice are equally responsible with the direct evil doers. By their silence they associate themselves with such. The crime in Macedonia ist the crime of Europe, of the civilized world.
We subjoin here one of many letters received from Gavan:

„Dear Friends,

On the Serbian Jupan Matcovitch's arrival here, he at once ordered the inhabitants to collect in the village square in order that they may receive communication of instructions from Belgrade. At the time most of the villagers were out at work in the fields.

13


On learning this, the soldiers plundered the houses, seized the men, discovered and ill-treated the women. The Jupan had the men secured with ropes and let out to a spot an hours' distant from the village and ordered them to reveal the whereabouts, of the commitadjis. They all denied any Knowledge of such and declared their selves ready to die if such knowledge was proved against them. The jupan received this answer with derision and assured the miserable men that he knew that they themselves were the comitadjis and commanded the soldiers to shoot them down. The soldiers refusing to execute the barbarous command, it was given to the machine guns men, who did the work. For six days the bodies of the executed men lay on the bloody spot untended and unhurried."

Read More...

Първия Български Бутон за споделяне

Гарванската Голгота

Издание на Изпълнителния комитет на Македонските емигранти

През месец март миналата година (1923 г. б.а.) получи се от Македония едно твърде печално известие. Двадесет и осем души българи — мирни граждани на с. Гарван, Радовишко, извадени вън от селото и вързани с въжета, паднаха покосени от сръбска картечница.

Този потресающ факт, който не е първо и случайно явление в най-новата политическа история на Сърбия, дойде като едно потвърждение и даде една блескава илюстрация за онзи насилнически и варварски режим, който сърбите потдържат от 1913 година насам неизменно и безпощадно във всички завладени от тех части на поробена Македония.

Гарван е едно малко село, скътано в полите на Конечката планина, между р. Лакавица, приток на р. Брегалница и р. Вардар. Селото се намира в басейна на р. Лакавица и е отдалечено от града Радовиш на едно разстояние близо от двадесет километра.

[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ



Гарван брои 60 къщи с около 500 души жители. В миналото, в борбите срещу турското робство, жителите от с. Гарван са се отличава-

3


ли със своя буден дух, със своето високо съзнание за запазване българщината в този край.

Гарван и съседните две села Скоруша и Загорци в миналото са дали многобройни жертви за свободата на родината. Имало е неколко души, които арестувани, са оставили кости в турските зандани, други изпращани на заточение в разните острови, са изчезвали безследно.

На Гарванци е било съдено да носят тежкия кръст на робството и в по-ново време.
От 1913 година насам, откак селото се намира под сръбска власт, Гарван е имало злата съдба да изпита на три пъти удара на жестокия и тиранически сръбски режим.

В 1913 година, след междусъюзническата война, селото биде изгорено до основи от сърбите, обвинено, че с милиция подпомагало българската редовна войска.

В 1914 година селото е дало жертви 7 души мирни жители, които са били избити чрез задушване. Заведени са били до ближния манастир „Св. Георги"; там вързани са били изправени до манастирските каменни огради и чрез подровяне умишлено са сгромолясали тежката каменна стена върху тех.

В 1923 година селото даде нови 28 жертви, избити със сръбска картечница. Това бе върха на жестокостите.

Защо и как се извърши тази касапница ?

4


* * *

В надалото на миналата година за пограничната област Щип—Радовиш и Кочани беше назначен великия сръбски жупан Маткович натоварен от Сръбското правителство да преследва четите. Още в първите дни Маткович предприема обиколка из пограничната област.
На 2 март 1923 година Маткович с едно отделение войска и картечници се явява в село Гарван. Според разказа на очевидец, пристигнали са в селото към 10 часа преди пладне. Селяните са били на работа по полето.

Повикват кметския наместник на селото и му заповядват да събере всички селяни. До като кметския наместник успява да събере от полето селяните, войниците от войсковото отделение които придружавали Маткович се втурват в къщите да извършват обиск. За срам обиска се използува за обезчестяване на беззащитните жени.
След един час всички селяни са били на площада в селото. Между събралите се имало и 12 — 14 годишни деца. За да не се страхуват селяните, обяснявало им се, че събират ги с цел да се предадат некои наредби и заповеди, получени от Белград.
На площада дошли и жени, едни от страх за мъжете си, други — пострадалите — за да се оплачат от насилията на сръбските войници
След като Маткович говорил за четите заповядал да се отстранят жените. Под пред-

5

лог, че мъжете ще кара за Щип, нарежда събрани селяни на брой 28 души, да ги изведат вън от селото.
Селяните почувствували, че се крои нещо, започват да се молят да ги освободят, обаче, под силата на камшика и прикладите скоро се намерили вън от селото.
На излизане, Маткович остава неколко души войници на изходните пунктове на селото, за да се попречи на жените да дойдат след тех.
Смущението всред селяните станало извънредно голямо, когато вързани ги отклонили от пътя и ги повели през нивите. Явно станало, че към никакъв Щип не ги карат, а просто на заколение. Всички паднали на колени и молили да не се посега върху тех.
С голяма мъка, труд и усилия, всред плач, писък и молби, заглушвани от безжалостното плющене на камшика, ремъка и приклада, могли да ги заведат на една поляна, далеч от селото на около 3 километра.
Спират ги за почивка. Маткович се обръща към тех с думите: „Кажете ми де са комитите и кои са ятаците им.
Селяните, незнаеки какво да кажат, отговорили че не познават никакви чети и просят пощада.
Разнервиран Маткович казал: „Не знаете комитите, вие сте комити" и заповядал да се отдалечат войниците на няколко крачки и да почнат да стрелят по живите мишени.

6


Войниците се отдръпнали настрана, обаче, всред тех станало едно раздвижване. Всички почувствували, че не може да се изпълни заповедта и едни тихо, други смело, заявили, че нема да стрелят.

Маткович заповядва да се отстранят войниците и вместо тех, нарежда да се изпълни волята му от бездушни картечници. След 5 минути само картечниците са почнали да косят, селяните един по един изпадали по земята.

Картината била ужасна, не всеко сърце е могло да изтрае да я гледа. Войниците били се обърнали с гръб и с наведени глави; само самодоволната усмивка на Маткович е изявявала спокойствие. . .

Жертви на това злодеяние са:

1. Тане Иванов........... 50 г.
2. Петруш Иванов........... 47 г.
3. Димитър Иванов........... 41 г.
4. Петруш Атанасов........... 21 г.
5. Георги Милев........... 32 г.
6. Ефрем Траянов........... 30 г.
7. Стевко Траянов........... 39 г.
8. Петруш Велянов........... 35 г.
9. Костадин Здравев........... 18 г.
10. Христоман Поцев........... 57 г.
11. Георги Донев........... 31 г.
12. Тасе Ефтимов........... 52 г.
13 Траян Тасев........... 23 г.
14. Стое Коцев........... 34 г.
15 Пане Коцев........... 28 г.

7


16. Стоян Филипов...........25
17. Доне Василев...........29
18. Иван Василев ...........35
19. Моне Василев...........12
20. Мите Злравев ...........19
21. Димитрия Колев...........37
22. Атанас Колев...........13
23, Богатин Георгиев...........13
24. Петре Георгиев...........40
25. Яне Поцев...........59
26. Ефтим Петрушев...........20
27. Васил Симеонов...........11
28. Костадин Цветков...........31
29. Цвета Томева *)...........65

Както се вижда от тоя поменик между избитите има едно момче на 12, второ на 13 и трето на 17 години. И само тоя факт говори по-вече от всичко друго за жестокосърдечието на сръбската власт! След този черен подвиг, Маткович се отправя за съседните села. Остава един караул да пази да не дойдат жени от селото да подирят мъжете, бащите и братята си.

Цели шест дена избитите са стояли непогребани, Никой не е смеел да отиде на това место. Караула не пускал никаква жена да се яви от селото. Чак на седмия ден дохождат селяни от съседните села и ги погребват.

*) Умряла след като видела труповете.

8

Селото Гарван е прекарало неописуем ужас. Всички къщи са стенели, всичко е било потънало в плач.
Обстановката, при която е станало избиването, е била предадена на селяните още същия ден. Селото е научило този факт от самите участвували войници, които са предали в подробности картината за онази нова голгота, гдето бе отнет живота на 28 души мирни и беззащитни граждани на Сръбска Македония.
Година вече откак се извърши това злодеяние. Гарванци не смеят да минат към това место. Когато минават, отдалеч свалят шапка, прекръстват се и тихо промълвяват: „Бог да ги прости".
Когато наскоро се изменят условията и в измъчена Македония изгрее слънцето на свободата, сигурно, на същото това место ще се издигне паметник за новата голгота, а наблизо селяните ще изпълнят народното поверие — да издигнат с хвърляне камъни—грамада за нечувания тиранин жупана Маткович.
До тогава селото ще носи смирено траура на голямата скръб, жените ще ходят в черни забрадки, децата ще слушат приказки за близкото лобно место, ще слушат и ще чакат денят на възмездието. . .

9

Вестта за извършеното злодеяние в Гарван се посрещна с болезнена мъка от целокупната македонска емиграция. Тя създаде смут в душите на всички емигранти и като израз на дълбокия и накипял протест срещу зверствата в Македония се уредиха на 15 април миналата година импозантни манифестации в столицата и в всички градове на Царството.

В навечерието на манифестацията всички братства в столицата излязоха със специални апели и позиви, с които каниха членовете си да се явят на протестната македонска манифестация.
Предаваме по-надолу кратки извадки от апелите на братствата.

Радовишко братство:

„Драги съграждани, вие чухте за зверското злодеяние, извършено в нашето близко село Гарван. Вашето сърце изтръпва от ужас, като си представите, как тези мирни хорица, вързани с въжета, посрещнаха с отворени очи залпа на картечния огън, изкомандван от Сръбския жупан Маткович.
Духът на тези избити българи от Радовишко Ви кани на обща протестна манифестация".

Щипско братство:

„Откъм нашия хубав роден край катадневно пристигат тревожни известия за нови,

10

страшни, жестоки и нечувани изстъпления вършени от необразованите сатрапи на Македония. — Подли, страхливи и негодни да се борят открито с македонските революционери, човькоядците от Белград навързват със синджири нашите братя и сестри и ги избиват поголовно по висша заповед с картечница".

Крушовското братство:


„Вие чухте за великите престъпления на официална Сърбия, която не преди много време чрез устата на палача-жупан Добрица Маткович даде заповед да се застрелят 22 селяни от с. Гарван и да се избият с артилерия много жени и деца от същото село.
Вие сигурно сподавихте много сълзи и една жива болка пред това неокачествимо злодеяние. Дайте изход на мъката си и елате всички вкупом с целата столична емиграция, да протестираме против народните убийци, които пролеха скъпа и невинна македонска кръв" !

Кукушкото братство:

„Ние, които никога нема да забравим 1915 год., когато, изгонени от своите домове, видехме в пламъците на нашия град да бъдат живи изгорени нашите братя, бащи, мейки, сестри, чада и сродници от развилнелия се гръцки бес, ние не можем да останем равнодушни към извършеното грозно и отвратително престъпление в с.

11

Гарван и зверската сръбска власт — съюзника на нашия стар палач.

Всички останали братства издадоха свой позиви, в които викаха на протестна манифестация своите* членове.

Манифестацията се състоя на 15 април 1923 година — томината неделя.

Братствата взеха живо участие, десетки хиляди народ — мъже, жени - деца — се строиха под траурните си знамена и манифестираха против зверствата в Гарван против терора в Сръбска и Гръцка Македония-София никога не беше виждала подобна грандиозна манифестация. С прзво 15 април — томина неделя — се нарече Македонски ден. На манифестацията се стекоха повече от 40 хиляди души. Манифестантите, наредени в стройни редици, с траурни знамена и плакарди възбуждаха едно внушително впечатление.

Манифестацията се откри в 9 и пол. часа преди пладне на площада пред „Ранесанс" и „Дюлгерския дом" с реч от председателя на Македонския Национален комитет г. Кусев. От други две трибуни говориха: Т. Банду, представител на аромънската секция от Съюза на Мак. емигранти и Йордан Анастасов, член на Националния Комитет.
Когато манифестацията стигна пред Народ-

12

ното Събрание, държаха речи от три трибуни ораторите Г. Занков, Чкатров и Мърмев.
Манифестацията се закри на площада пред паметника „Васил Левски", дето говориха Арсени Йовков и В. Шалдев.

Манифестацията се завърши след като се гласува следната резолюция :

„Днес, 15 април 1923 год., Македонската емиграция в София, без разлика на втора и на-родноа, свикана на грандиозен митинг и манифестация, да обсъди повсеместния терор в Македония и последните избивания на мирни жители в с. Гарван и с. Брест по заповед и в присътствието на официалните сръбски власти, след като изслуша ораторите, представители на всички националности, населяващи Македония,

НАМИРА:

1.) Че мирните договори, които уреждат съдбата на Македония и се сключиха мнимо волята на нейното население, проявено многократно чрез продължителни и легални и революционни борби, не са в състояние да гарантират мира на Балканите, защото разделиха една идеално закръглена икономически и политически страна и задушават естественото право на населението за свобода и независимост.

2.) Че режима на сърби и гърци в Македония е неспособен да създаде в Македония трайни условия не само за мирно, културно развитие

13

на населението, но дори за сносен човешки живот, което безспорно личи от неприлагането на договора за покровителство на малцинствата, от постоянните убийства, побоища, грабежи и мародерства над беззащитното население и специално от избиването на 22 мирни граждани на с. Гарван и случайното спасяване на още толкова от селото Брест и че този режим, който не гарантира законна защита на мирното население, го кара да прибегне до собствена въоръжена самоотбрана. При това положение многохилядната македонска емиграция

РЕШИ :

1.) Да протестира: срещу кървавия терор и систематическите убийства в Македония, които петнят човечеството и насаждат елементите на размирие всред Балканите; срещу конвенцията „за доброволното**изселване, сключена между Гърция и България; безогледната и жестока колонизаторска политика на сръбското и гръцко правителства, които интернират невинни жени и деца по далечни чужди страни и диви острови и отнемат чрез брутална сила имотите на законните стопани като ги предават в ръцете на пришелци натрапници; срещу прилагането в Македония на ония клаузи от мирните договори, които гарантират на македонците минимални културно-просветителни правдини.

2.} Да помоли правителствата на великите

14

държави и всички цивилизовани народи в името на хуманността и мира в Европа да наредят една международна анкета в Македония, която ще установи всичката неправда в управлението на нашата родина — и необходимостта от създаване на една свободна независима държава — Независима Македония в нейните географически и икономически граници.

3.) Настоящата резолюция да се изпрати на Обществото на Народите, Интернационалното бюро за защита за правата на народите, Г-на Председателя на Северните американски Съединени Щати, Правителствата на Великите Сили, Втория и Третия Социалистически Интернационали и до всички сдружения, които ратуват за свобода и по-голема социална правда.

* * *

Резолюцията бе изпратена до по-важните европейски вестници от специалните им кореспонденти в София.

Тя се протелеграфира до правителствата на Великите Сили, до секретариата на Обществото на Народите и други институти на мира в целия свет.

Но за жалост, никакъв глас, никаква инициатива, с която да се заклейми поне от хуманна Европа този акт на небивала жестокост, не се е повдигнал до сега-Силите победителки — приятелите на Сърбия, които постоянно говорят за мир, човещина и които изоставиха Македония, разделена и под

15

непоносими чужди режими, не се заинтересуваха ни най малко от това нечувано варварство и не направиха никаква анкета, за да се установи тази истина,
И за това именно, това престъпление не е вече само сръбско, на сръбската власт в Македония, но такова и на ония, които с мълчанието си бидейки известени за тоя потресающ факт се солидаризират с него. . .
То е престъпление на хуманна Европа, на цивилизования и хуманен свят.

Read More...

Първия Български Бутон за споделяне

Sunday, January 13, 2008

МАРА БУНЕВА-ЖИВОТ И ПОДВИГ


Статията е публикувана в сборника:

Никола Коларов. Слова край Вардар. Библиотека "Целокупна България"-№ 1, Скопие, 1942, 61-76 с.
"Граждани и гражданки на Скопие!

С последният наш санитарен влак, който напущаше Македония през един тъжен септемврийски ден на 1918 година, пътуваше, за да намери убежище в старите предели на България, и кмета на Тетово Никола Бунев. Като всички българи-борци в Македония, минали през пламъка на нашата национална революция и възпитани в оня висок морал, който отличаваше тия борци, Никола Бунев носеше със себе си средствата и важните документи на Тетовската община и на С. Г. О. П., чийто председател бе той. С Никола Бунев пътуваше четвъртото му дете,

[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ




една седемнадесетгодишна девойка, която дълбоко изживяваше в тая най-впечатлителна възраст погрома, който се разрази над Македония, и раздялата със своя прекрасен роден град от подножието на дивната и величествена Шар планина, тъй скъпа за всяко българско сърдце. Споменът от това бежанство и това всебългарско нещастие остави незаличими следи в душата на младата девойка. Десет години след това, същата тая девойка, тук, сред Скопие, гдето една чужда и насилническа власт бе организирала чудовищен апарат, за да преобрази душата на най-българската земя, обезсмърти името си с един героичен жест и разнесе из цял свят славата на българското борчество и протеста срещу извършената жестока неправда над Македония.

61

Мара Бунева е родена през 1901 година в гр. Тетово. Нейният баща — Никола Бунев, другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, е завършил педагогическо училище в Скопие. Син на стар и заможен търговец от Тетово, макар и с това солидно за времето образование, Никола Бунев приема и продължава професията на своя баща, като става един от най-видните манифактуристи в тетовската Долна чаршия. Обаче, завидното материално състояние и щастието от многобройната му челяд не го затварят в кръга на личното и семейно блаженство. Той е от оня разред богати българи в Македония, за които народното дело стоеше над всичко. И точно участието на тия българи в освободителното дело увлече и народните маси, за да се превърне то в общонародно, в общобългарско дело. Още млад, Никола Бунев влиза в революционната организация и става впоследствие член на градското ръководно тело, като бързо се изтъква като един от най-дейните и най-просветлени борци и родолюбци в Тетово. И затова по време на Световната война, когато Тетово бе свободно, той става негов кмет. Майката на Мара Бунева, Ана, произхожда също от едно от най-видните и най-заможни тетовски семейства. Тя е дъщеря на големия търговец, богатия и родолюбив българин Захарий Маноилов, който със свои лични средства е построил черква в тетовските гробища и е вземал живо участие в църковните борби и във всички родолюбиви начинания.
Детството на Мара Бунева протича в оная атмосфера на майчини и бащини грижи, която отличава встжо наше патриархално семейство. Но още от малка нейната самостоятелна воля и властна натура нарушават често ония понятия за покорност и чинопочитание, които в некои семейства избиваха в една угнетяваща и парализираща духовните заложби на децата подчиненост. Но, което е още по-интересно и което още тогава посочва силата на духа и на характера на Мара Бунева, то е, че тя като дете вече си извоюва едно особено привилегировано положение сред семейството и

62

роднините. Любимка на своите родители, на нея се позволява да върши онова, което на другите не се позволява; на нея се доверяват неща, които и на по-възрастни не се доверяват. Макар и четвърта от деветте деца на Буневи, тя всички подчинява на волята си, но същевременно е и техна покровителка. При провинения, тя сама се изправя пред родителите си и поема целата отговорност върху себе си. Нейната майка също всичко й поверява в къщи. Но и Мара напълно оправдава оказаното й доверие. Тя спечелва в целата махала славата на голема къщовница, на редко привързано дете към домашната работа. Още тогава тя притежава изумителна сръчност, схватливост и съобразителност, които качества тъй блескаво прояви и в самата си революционна акция. Със своята жизнерадост, игривост и гласовитост, тя добива симпатиите на всички роднини и познати. С една дума, тя е белязано дете.
Първоначалното и основното си образование Мара Бунева получава в Тетово. Нейни учители са все добри родолюбци: Еленка Талаганова и Гора Албанска от Скопие, директора на прогимназията Христо Гюрков, от Щип, Хараклия Сарафова, от Скопие, която живее в къщата на баща й и се занимава с възпитанието и училищната подготовка на децата. Мара Бунева не остава незабелязана за своите учители. Тя е силна ученичка, декламира хубаво патриотични стихове на праздници, проявява се и като отлична гимнастичка.
След като свършва прогимназия, при завидното материално състояние на баща й, пред Мара Бунева се открива хубава перспектива да продължи образованието си. Обаче, нейните родители желаели по-скоро да я подготвят за добра домакиня. Затова те я изпращат в стопанското училище в Скопие, гдето остава две години. В стопанското училище тя се проявява като много трудолюбива и особено се отличава в ръчната работа. Още тук, тя обръща внимание с изискаността на облеклото си, с която изисканост тя винаги е правила впечатление до последния ден на своя живот.

63

През 1917 година Мара Бунева се завръща в Тетово при родителите си. Тук тя остава до месец септемврий 1918 година, когато, както вече казах, поради настъпилата катастрофа, тя избегва с баща си в София. Там Мара Бунева остава за малко — до края на годината. По това време сред нашите бежанци се развиваше, под патронажа на американската легация, една усилена агитация за връщане в Македония. Лично американския пълномощен министър уверяваше наши сънародници, че живота и имота им ще бъдат гарантирани, ако се завърнат по родните си огнища. Завърна се в Македония и Никола Бунев със своята дъщеря.
На следната година, през месец май, Мара Бунева идва наново със своята майка в свободна България. Те гостуват на своя брат и син Борисъ Бунев — кавалерийски офицер в Ямбол. Но когато изтича срока на визата, за изненада на нейната майка, Мара заявява, че ще остане в Ямбол. Майка й се връща сама в Тетово.
Тук, в Ямбол, Мара Бунева за пръв път влиза в досег с офицерската среда, с която бързо се фамилиаризира и получава от нея онова влияние, което се оказа тъй благотворно за нейното родолюбие и за школовката на борческия й дух. По това време в кръга на нейния брат и на ямболските офицери е скопянина Васил Гавазов, един безумен храбрец, героят от Пороите под Беласица по време на Световната война, с когото Мара Бунева се свързва с едно чисто другарство. Въобще, на Мара Бунева са имионирали храбреците, силните хора, у които тя е намирала сродство по дух и характер. А точно по това време неуспеха от Световната война бе използуван от политизирани и анационални елементи, за раздожителна. дейност сред народа ни. Изживяваше се тогава тежко и болезнено оная следвоенна криза, която сред другите победени държави от Четворния съюз се изрази в кървави революции и промени на държавния режим. За щастие на нас тя се изживе не с такива големи сътресения, въпреки

64

външните подстрекателства. Изживе се, защото имаше един здрав слой от българския народ, на който гръбнака бе македонската емиграция и българското войнство — македонската емиграция, която знаеше цената и значението на свободната държава, и българското войнство, което дълбоко в наранената си душа носеше и светло пазеше заветите на падналите при Дойран, Червената стена и Тутракан. В тогавашните стълкновения с разрушителните елементи Мара Бунева взема дейно участие редом с военните и зачудва всички с героичното си държане и в най-опасни положения. На езда с офицерите тя е първа; в салона на Военния клуб минава за най-добрата танцьорка; в компании тя ръководи настроенията и дава тон на разговорите. В кръга на мъже нейната личност също е ярко подчертана. Тя е приятна и добре дошла за всеко общество. Чувствуват я особено и мъжете. Импонира им силно с интересната си фигура, с живия й пъргав ум, със силата на духа, ала никой не смее да се влюби в нея. За мъжете тя остава другарка — приятна, верна, задушевна. А на жените тя също импонира с ония прекрасни женствени качества, които е притежавала: финес в държанието и облеклото, силна наклонности и похватност към изискана и уютна подредба на жилището, безподобна сръчности в бродерията. Сред ямболските си другарки тя бързо си спечелва името на жена със златни ръце.
В Ямбол тя не се задържа за дълго. През 1920 година превеждат брат й в София, в Кавалерийската школа. Тя го последва. Обаче, заплатата на брат й тук се оказва недостатъчна за двама души и тя отива в познати къщи да шие, за да облекчи материалната издръжка. Тук, обаче, чрез брата си, тя се запознава с дейци от Македонската революционна организация и у нея се поражда необикновен интерес към освободителното дело на Македония. Тя чете непрекъснато подходяща литература. Зазрева вече в ума й мисълта да бъде полезна на освободителната борба. Така, още от това време, Мара Бунева заживява с македонското дело.

65

Но пребиваването й в София, както и в Ямбол, бива краткотрайно. През 1921 година тя отива със своя брат в Русе, гдето той е преведен. В Русе тя наново влиза в офицерската среда и живота й от Ямбол се повтаря. Тук тя си спечелва другарството на неколцина офицери, които са запазили незабравими спомени за дружбата си с нея. Между тех най-добър и неразделен й е бил г. полковник Тодор Антонов, който има щастието, като командир на Гвардейския полк, да дойде тук и се поклони на самото лобно место пред паметта на своята другарка-героиня. В Русе Мара Бунева се запознава и с ротмистър Иван Хранков, който после стана нейн съпруг.
През 1923 година Мара Бунева наново се връща в София със своя брат. Същата година тя се омъжва. Сега вече Мара Бунева влиза напълно сред македонските борчески среди. В нея окончателно се затвърдява мисълта да се отдаде всецяло на борбата. Оттогава започва нейната подготовка за революционна акция. Подготвена отлично, през 1926 година Мара Бунева скланя своя мъж да й разреши да отиде в Тетово, за да види своите родители. На 24 май, в деня на Солунските равноалостоли, тя пристига в Скопие, гдето я дочаква баща й. Заедно с него тя заминава за родния си град. Нейните домашни и роднини я посрещат с необикновена радост, още повече, че тя идва от свободна България — бленуваната страна за всоки българин от Македония.
В Тетово Мара Бунева престоява неколко месеци, като отвреме-навреме прескача и до Скопие. Всъщност, нейн обект е Скопие, обаче, няма основание да живее в Скопие, когато родителите й са в Тетово.
Ето как, в писмо до брата си от Скопие, с дата 22 юлий 1926 година тя описва, с оная предпазливост и уговореност за значението на думите, пребиваването си в Тетово и нуждата да бъде въ Скопие:
„В Тетово прекарвам много скучно. Ако не е чичо Б. (Божин), не може да се живее. А тук Бойч-

66

евки почнаха да ме изгонват". И по-нататък, в същото писмо: „Пропуснах да ти пиша как стана годежа на Ленка. То беше цела сватба, имаше много чиновници, разни адвокати, съдии и още много други чиновници. Аз немах никакво настроение, но накрая, преди да си отидат нашите роднини, кипнала от яд, аз грабнах чашата с вино и казах: „Господа, пия за здравето на моя мил брат и за здравето на моя мъж!" Това направих, за да ми поолекне, а татко почна да ме целува и да вика: „Ах, керко моя, керко моя, много се сещаш!" Когато съм в Тетово, немам никакъв апетит и не се чувствувам добре, а тук в Скопие, се храня с голем апетит".
Фразата, „когато съм в Тетово, немам никакъв апетит и не се чувствувам добре, а тук в Скопие, се храня с голем апетит", за посветения разкрива ясно замислите и намеренията на Мара Бунева. Наздравицата, за която пише Мара Бунева, е всъщност една твърде внушителна и подсказваща демонстрация пред присъстствуващите. С тази наздравица Мара Бунева е зачела една наша национална сила — българската армия, към която са се числили тогава нейния мъж и иейния брат.
Съобразителна, както винаги, Мара Бунева се решава, макар и с цената на неописуеми душевни мъки, да създаде поводи за напускане на Тетово. В къщата на Никола Бунев настъпва влошена атмосфера и отношенията така се обтегат, че тоя тих и патри-архален дотогава дом става неузнаваем. Мара Бунева прави всичко, за да стане стоенето й невъзможно в Тетово и по-скоро да замине за Скопие, гдето требва да подготви и извърши замислената акция.
Обаче, срока на визата вече наближил да изтече, а Мара Бунева, неуспела още да извърши акцията си, изпада в тежко, безизходно положение—още повече, че сръбските полицейски органи й напомнят вече да напусне сръбската държава. Тогава тя се решава на една стъпка, която изненадва мъжа й, създава неописуеми терзания за родителите, хвърля и нея в страшна мъка: измисля предлог за недобър жи-

67

вот с мъжа си, за да се разведе с него и да остане в Македония.
С искането си за развод, Мара Бунева успева да получи разрешение да остане, за което е отивала и до Белград. Нейната задача е да се добере до Скопие. Най-после, Мара Бунева успива да се настани в Скопие и да започне подготовката на своята акция.
Живота й в Скопие е живот на една велика, ненадмината конспираторка-революционерка. Използувайки обстоятелството за развода на брака й, за да остане и изпълни своята мисия, същевременно тя изживява с всичкия трагизъм положението на една разделена от мъка си жена, върху която тежат всички тия подозрения на провинциалния град със старите разбирания на нашата патриархална сръда. На времето нашитъ врагове се опитаха да засегнат морала на тая високонравствена героиня, за да омаловажат историческото значение на нейното велико дело. Обаче, напраздни останаха усилията им. Всъщност, Мара Бунева е била силно любеща съпруга си жена, но която с Ботевска твърдост е подчинила тая своя любов пред дълга към Родината и към поробените си братя. Подобно на другите наши национални герои, тя е сметала, че нема право на лично щастие Силна обич тя изпитва и към своите близки — към роди-телите си, към своя брат и сестрите си, и тая обич тя изразява с непринудени и топли думи в писмата си.-Особено трогателна е нейната обич към сестра й Надежда, единствена посветена в нейната мисия, жена с чиличен дух, но с тежка болест в гърдите, която я завлече в гроба, далеч от роден край — в Лейзен, Швейцария. Обичта й се простира към всички близки и познати, бих казал към всички българи. Точно затова тя е била извънредно предпазлива в отношенията си с българите в Скопие, за да избегне каквато и да било афера след нейната акция и да не пострада нито един българин. И требва да се подчертае, че величието в подвига на Мара Бунева се състои и в това. че нейната революционна акция не повлече никаква афера подире си. Дори нещо

68

повече: с поведението, което избрала, за да заблуждава сръбските власти, тя е будела известно подозрение сред скопските българи. Чувствителна и експанзивна патриотка, тя изживявала това подозрение доста болезнено. И на три пъти, като фантом, се е озовавала на младежки патриотични сбирки през пролетта на 1927 година в манастира Побоже, Марков манастир и в село Шишево, гдето смутените младежи са преустановявали своите конференции, опасявайки се от нея да не е агент-провокатор.
Като илюстрация на конспиративната сръчност на Мара Бунева, нека приведа едно нейно писмо, в което тя изразява мъката си, че не й