Friday, September 12, 2008
10
Методи Шаторов – между “Осанна” и “Разпни го”
Методи Шаторов – между “Осанна” и “Разпни го”
Автор: Илия Стефанов
вестник “Нова зора”, бр. 32, 9 септември 2008 г., с. 5-6.
Методи Шаторов (известен с псевдонимите “Панайот” в България и “Шарло” в Р Македония) е роден на 10 януари 1897 г. в гр. Прилеп, Вардарска Македония. Има гимназиално образование и завършва учителски курсове. През 1918-1919 г. се установява в София, става член на БКП през 1920 г. Активен участник в дейността на ВМРО (Об). От 1930 г. е сътрудник на Коминтерна. Бил е член на ЦК на БКП. От февруари 1937 г. до октомври 1939 г. завежда задграничния пункт на БКП в Париж, в края на 1939 г. пристига в Прилеп. В началото на 1940 г. става секретар на Покраинския комитет (ПК) на ЮКП за Македония, в Скопие. През есента на същата година е избран за член на ЦК на ЮКП, единствен от Македония. На същата пета конференция влиза в конфронтация с Милован Джилас, Йосип Б. Тито по въпроса за собствеността на земята в Македония, голяма част от която дадена на заселници, както и по въпроса за съюзниците на ЮКП. Шаторов поддържа мнението си и за по-широк кръг.
[+/-]... Прочети текста
След разгрома на Югославия през април 1941 г. и след навлизането на българската войска в старите български земи в Македония М. Шаторов лично установява контакт с ръководството на БРП в София. Организирани са системни връзки чрез куриери. За това е известено задграничното ръководство и лично Георги Димитров. Другото действие на Шаторов е, че преименува и партията. Покраинският крмитет става ПК на Работническата партия в Македония.
Тези действия, както и обстоятелството, че Шаторов не изпълнява нарежданията от Тито и ЮКП за организиране на въоръжена съпротива, довеждат до конфронтация и промяна на отношението към него. На упреците Шаторов отговаря:
Шаторов е наясно с народностното самосъзнание на по-голяма част от населението, българската администрация. Полицейските органи също имат специфична политика.
Стиле Милевски, в написани спомени, разказва, че когато той и други дейци на ПК, разбрали за това, че ще се ръководят от БРП, приели го нормално. Той споменава, че
Ръководството на ЮКП фабрикува обвинения срещу Шаторов в предателство, саботиране на въоръжената борба, германофилство, българофилство. Започва системен натиск върху членовете на ИК и върху него от пратеници на Тито. Тито праща писма до Коминтерна, Димитров, Сталин. Комитетът в Скопие и организацията стоят твърдо зад Шаторов.
Лазар Кулишевски на среща в София с Цола Драгойчева, през август, се опитва да шантажира и оказва натиск и на ръководството на БРП, което защитава Шаторов от незаслужените според тях обвинения. На 12 август 1941 г. ИК на Коминтерна взема решение - ПК в Македония да бъде ръководена от ЮКП. Препоръчва се сътрудничество на ЮКП с БРП. Заседанието е ръководено от Вилхелм Пик. Има представители на балканските КП, без гръцката. Зад това решение стоят политически интереси. Има значение кой на чия страна е застанал във войната. Цени се ролята и тежестта на Югославия. Има значение и подписаният на 12 юли съюзен договор между Великобритания и СССР за военни действия. Двете държави нямат никакво намерение да признават граници, установени от Германия.
През септември 41-ва Шаторов е отстранен от длъжността секретар на ПК. Малко след това отива в България. Петър Богданов, с когото се познават добре и който го е защитавал пред пратеника на Тито - Драган Павлович, го превежда до Пловдив. Оглавява военната комисия на ОК на БРП. Участниците в онези събития, автори, писали за тях в България и Македония, твърдят, че Шаторов е бил осъден на смърт от партизанския съд на Тито макар да няма открит писмен документ досега. Това обстоятелство по-късно се свързва с други факти, което пък води и до различни определения и характеристики за дейността и личността на Шаторов.
В началото на 1942 г. Шаторов отива в София по нареждане на партийното ръководство, между временно от Париж в София още през октомври 1939 г. идват Мария Петрова - жената, с която той живее на семейни начала, с дъщеря им Кремена, родена в Париж на 31 март 1938 г., и дъщерята на Мария от първия брак - Стефана. Мария се разболява тежко и умира в началото на 1941 г.
М. Шаторов е определен за секретар на ОК на БРП. Той е един от ръководителите на проявите в защита на евреите в София, на осигуряването на съюзници и формирането на комитети на ОФ. Има пряко отношение към ръководството на бойните групи. През пролетта на 1943 г. е определен за командир на Трета ВОЗ с център Пазарджик.
Поради голям провал не заминава веднага, арестувани са много хора в Пазарджик. Пристига сам в града в началото на ноември и прави връзка та чрез явка във фото "Уфа". За кратко време обикаля партизанските чети и се запознава лично с командири и партизани, писмени бележки за него са оставили над петдесет човека, от които двадесетина са го виждали и преценявали в различни ситуации. Той е един от малцината, за когото оценките са изцяло положителни, усетена е някаква отлика от другите - липса на грубост и командорство, ерудираност, политически познания, житейски опит, доброта и човещина. Партизанинът Ал. Малинов пише за уникален случай при полагане на клетва от нови партизани, през лятото на 1944 г. Шаторов им говори за целите на партизаните, за необходимост от клетва и готовност за саможертва. Настоявал да помислят преди клетвата и ако някой е преценил, че няма да издържи, ще бъде върнат обратно без никакви последствия, ако се закълне и измени, чака го партизански съд. Шаторов им казал, че ако има вярващи могат да се прекръстят при полагане на клетвата. Обясненията му били, че в отрядите идват и ще идват различни хора, не бивало да се гледа догматично, а да се уважават чувствата на хората.
До септември 1944 г. Шаторов лично участва в три тежки сражения. 3агива на 4 септември 1944 г. на връх Милеви скали, край Велинград. За смъртта му има много и различни версии, които
Занимавал съм се много години с живота и дейността на Шаторов, прегледал съм немалко документи и за мен най-вероятната, подкрепена с автентични документи, е първата версия.
На фона на така описаните накратко събития, когато анализираме изводите и оценките, правени за Шаторов, ще установим основния парадокс в отношението към неговата личност и дейност. Когато в периода 1944 -1993-1994 г. името му в Македония е табу и той е оценяван като предател, неговите съидейници и сподвижници, наричани "шарловисти", по псевдонима му Шарло, са преследвани, пращани в лагери. В България той е герой от антифашистката съпротива. Името му се споменава в мемоарни книги, авторите, водени от различни съображения, обикновено изкривяват в някаква степен картината, вкарват повече патос, а понякога и поукрасени случки.
В архивите има непубликувани спомени на лица - познавали го отблизо. Описан е като авторитетен, образован, разсъдлив, с човешко внимание и отношение въпреки командирската си власт. От историческите статии заслужава внимание тази на Тр. Ангелова - за работата на задграничния пункт на БКП в Париж.
Почти всички други писали за дейността на Шаторов в Париж, допускат грешки, едностранчивост, непълнота. Характерно за този период е, че темата за Македония е табу. Някои мемоаристи, споменават с по няколко реда, че Шаторов бил подгонен от Тито, че имал смъртна присъда, но не се обяснява същността на спора. Спомените на Цола Драгойчева, в чието написване участват и историци, са изключение, потвърждаващо правилото. Основната сила на тази избирателност е съобразяване с политическата линия, да не се предизвикват проблеми в отношенията с Югославия.
В същото време в Македония името, животът и дейността на Шаторов са забранени теми. В периода 1947-1955 г. от редовете на комунистическата партия са изключени хиляди. Всъщност е формирана нова ПК. Много хора са арестувани и въдворени в лагери. Между репресираните са и дейци, взели участие в заседанието на АСНОМ в манастира "Св. Прохор Пчински". На 2 август 1944 г. е смазан психически един от тях - Бане Андреев, който става секретар на Покраинския комитет в Скопие след Шаторов. В лагер е пратен един от създателите на т. нар. македонски език поетът Венко Марковски. Арестуван е и изчезва безследно Панко Брашнаров, партизанин, участник в заседанието на 2 август. Затворен е Мире Анастасов, бивш командир на бригада "Гоце Делчев", след 1945 г. - посланик на Югославия в Брюксел. Причината за това е, че не приема оценката на Лазар Колишевски, че Шаторов е предател, както и тезата му, че главната опасност за Македония идвала от България. Анастасов е племенник на българския поет-Павел Матев.
След 1990 г. започват плахи опити на малка група хора да върнат в публичното пространство името и дейността на М. Шаторов, движени от различни подбуди. С един от тях - Кузман Георгиевски, бивш директор на музея в Скопие и участник в събитията преди 1944 г., се срещнах в Пазарджик през 1995 г. Той ме намери и се интересуваше от моите изследвания за живота и смъртта на Шаторов. През 1996 г. в Скопие излезе книга за М. Шаторов с автор Ристе Бунтески. Правист по образование, той се занимава с исторически изследвания, в книгата има богат фактологически материал за дейността и живота на Шаторов в Македония. Отношението на автора към личността на Шаторов е добронамерено. В спора с Тито и ЮКП М. Шаторов е работил за македонската национална кауза. Един от авторите, добре запознат с документалната основа на живота и дейността на Шаторов, е моят добър познат проф. Зоран Тодоровски. Той определя Шаторов като: "деец но международното комунистическо движение, на комунистическото движение в България и национално-революционното движение на македонския народ". Тодоровски се позовава на документи от ранен етап - конференцията в Берлин през 1927 г., където Шаторов поддържал становището за "един фронт на македонското национално-революционно движение, за засилване дейността на ВМРО (Об) в Македония."
С проф. Зоран Тодоровски сме се виждали в България и Македония и сме разговаряли и спорили по тези теми. Да, Шаторов е защитавал тези постановки и е използвал тези термини. Като член на БКП и по-късно деец на Коминтерна, той дава първенство на класовите и социалните противоборства. Шаторов обаче не е догматик, той познава добре обстановката в Македония и затова позицията му се различава. Той смята, че в земите на Македония следва да работи само ВМРО (Об), но да няма партийни организации на ЮКП. Т.е., скритият замисъл е в земи с преобладаващо българско население да работи българска партия. Друг опорен пункт в тезата на Тодоровски е заседанието на ЗБ на БРП от 26 януари 1937 г., където в доклад на Методи Шаторов се използват същите постановки и термини. След това заседание обаче, в първото писмо, което праща ЗБ с указания, се дават препоръки ВМРО (Об) да работи на територията на Гърция и Югославия за националните права на македонците. Замисълът е същият - при невъзможност да се присъедини Македония към България, да се върви към автономия, в територии, населени с българи, да работи българска партия, била тя свързана и с левицата, и комунистическото движение Тук оставяме настрана факта, че по ред причини тази партия не успява да разшири влиянието си. Самите постановки в писмото обаче влизат в противоречия с политиката на Коминтерна, тъй като ще се създадат проблеми във взаимоотношенията с гръцката и югославската компартии. Явно след намеса задграничното бюро (ЗБ) на БРП праща второ писмо, в което е написано: "Македонците ще се борят за националните си права в трите държави. Бунтески тълкува акта с второто писмо, като твърди, че е станало след намеса на М. Шаторов. Няма как да стане. Шаторов не може да промени писмото на ЗБ, а и тогава той е вече в Париж.
Това е още един пример как при пренебрегването или недостатъчното познаване на фактите могат да се правят неверни изводи и обобщения и да се изкарва Шаторов македонски националист.
В доклада на Шаторов от началото на 1937 г. има и друг характерен израз, който дава представа за дълбочината на вижданията му.
".. Лозунгът за свободна и независима Македония е много подходящ да се издигне, но май не бива да се издига на път и кръстопът...".
Той си е давал сметка за сложността на проблема и за влиянието на мощни държави при решаването му. След 1990 г. „бавно и постепенно, в Македония се ревизират колебливо някои оценки за миналото. За дейността на М. Шаторов дори някои бивши отрицатели започват да използват други думи и изрази, разбира се, не на базата на нов анализ, а по конюнктурни причини.
М. Джилас говори за това "... да се постави неговата личност на истинското му място...". Сл. Милославлевич, Кр. Цървенковски казват, че
В края на 2005 г., м. ноември, се организира конференция, посветена на дейността на М. Шаторов. Проф. Зоран Тодоровски и Кузман Георгиевски станаха инициатори да бъда поканен на конференцията, а Главно управление на архивите ме командирова за участие с научно съобщение за дейността на М. Шаторов в Пазарджишкия край. От чужбина участваха Ирена Кавка от Полша, и Вида Видик от Словения. От Македония участваха дванадесет професори, участници в събитията, журналисти. Конференцията се проведе в Академията на науките в Скопие, в рамките на два пълни дни. Основната група участници - Тодор Чепреганов, директор на Института по история, В. Тодоровски, В. Стойчев, журналистът Р. Шуплиновски, Р. Бунтески. Участници в събитията - Перо Ивановски-Тиквар, Камуран Тахир, застъпват тезата за самобитността на македонското революционно движение, за голямата роля на М. Шаторов, един от ярките деятели и герои на македонската национална идентичност, наклеветен без основание от Л. Кулишевски, обявен за предател и прогонен от Тито и ръководството на ЮКП.
Тази позиция се подкрепя от акад. Блаже Ристевски. По същество те слагат името на Шаторов в пантеона намакедонската национална история и памет. (Братов внук на М. Шаторов, въодушевен от тези оценки, ме попита, дали е благоприличие да стане и предложи идеята костите на М. Шаторов да бъдат пренесени в Прилеп, с разрешение на българското правителство). Втора група, предимно от по-старото поколение, с по-ярки представители Владо Ивановски, Орде Ивановски, М. Михайлов опонираха упорито на тази теза.
Техните твърдения са, че Шаторов найстина е прикрепил Покраинския комитет и организацията към БРП, което било грешно. Не изпълнявал дадените указания от ЮКП за въоръжена борба и бил правилно отстранен от поста на секретар. В новите времена те не използват епитетите "предател", "изменник", но определено смятат, че политиката на Шаторов е била погрешна, фактически въпреки споровете между двете групи. По съществото на спора те са единни - т.е. не одобряват контактите на Шаторов с ЦК на БРП и прикрепянето на организацията на ПК на Македония към БРП. Македонските историци, като изграждат и поддържат тезата за това, че Шаторов е изтъкнат деец на националното македонско революционно движение, радетел на македонската национална идентичност се позовават не на преките действия на Методи Шаторов в Македония, а на думи, постановки, термини, използвани от него или записани в документи от онова време: "македонски език", "македонски училища", "македонска култура", "македонски народ". Подобни термини и думи обаче са използвани много назад във времето от българи. Примерно в документи на т. нар. Македонски таен революционен комитет - кръжок, формиран в края на 19 в. от Михаил Герджиков и негови другари в Женева. Подобни думи и термини използват в някои периоди и дейци на ВМРО. Идеята за автономия на Македония се споделя и от дейци на МРП и от някои позиции на български правителства при преговори със съседни държави, когато се подготвя съюз срещу Турция. Обяснението и мотивите за това са невъзможността (поради противодействие на великите сили) да се осъществи национално обединение и присъединяване на Македония и се избира друг вариант - на по-малкото зло. Това се разбира от някои участници в събитията, но не всички го признават гласно. Вера Ацева, бивш член на ПБ на МКП, родом от Прилеп, в днешните времена споделя:
"... Ако се чете внимателно и ако се гледа с политическо око, ще се види, че дълбоко в душата си М. Шаторов е българин. Той говори за Македония, но в подтекст за българска Македония, български македонци. Не казва български, но се подразбира, цялото му поведение през лятото на 1941 г. като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това му поведение през лятото на 1941 г. като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това Македония да бъде съставна част на България. Аз лично го познавам - работила съм с него, била съм член на Покраинския комитет и затова мога по-добре да преценявам".
В България след 1990 г. името на М. Шаторов попадна във водовъртежа на новото конюнктурно политическо отношение към всички дейци на БКП от преди 1944 г. -загинали и останали живи. Казано с преки думи, той стана сякаш небългарин, а родоотстъпник. Името му изчезна от голямо предприятие - завода за акумулатори в Пазарджик, от улица, от дом за деца. Свален бе бюстът от паметника на Острова и изчезна безследно.
Малко след това в Пазарджик ми гостува Методи Гарев, българин от Куманово - участник в събитията в Македония 1939-1944 г., арестуван след това като шарловист и лежал в лагера Голи Оток. Така и не можах смислено да му обясня ситуацията пред обезглавения паметник!
През 2004 г. група хора поехме инициатива и на паметника бе сложен друг, запазен бюст, от завода. Когато след дългогодишна събирателска работа тръгнах да търся спонсори за издаването на книгата си за М. Шаторов, сякаш попаднах в пустиня. Издателства като "Булвест", "Жанет" не проявиха капка внимание, довчерашни щатни партийни работници, занимаващи се с бизнес, някои бивши съратници на загиналите вдигаха рамене. Още след първата среща прояви разбиране директорът на Военното издателство, Р. Евтимов и книгата излезе, посрещната с голям интерес, още на Панаира на книгата и е търсена в България и Македония. Интерес и желание за отпечатване имаше от издателство "Рива".
Споменавам тези факти, защото това не е изолиран случай. Ще продължа размишленията, като обясня, че мои публикации във в. "Нова Зора" и в. "Знаме", излизащ в Пазарджик, с проблематика за Шаторов, са забелязани в Македония. Така македонци при посещение на хора от Главно управление на архивите питат за автора и това бе причината да отида на конференцията в Скопие! В България освен споменатите вестници само колеги от Македонския научен институт ми предложиха страниците на тяхното списание, макар нещата да не се осъществиха. Дори левият вестник “Дума” се срамуваше от тази тема и пускаше писанията на Горан Готев за убийството на Шаторов.
Новоизлюпени и препроменени български партии, наред с други чужди идеи, декларират на думи, че стоят зад българските национални интереси. Историческата общност, с малки изключения според мен, реагира адекватно.
Непосредствено след 1990 г. се появиха стойностни изследвания и разработки за исторически събития на Балканите и конкретно за Македония в периода 1939-1944 г. При някои изследователи се забелязва опростяване на проблематиката, отчасти заради непознаване на фактологията, понякога и заради идеологически и политикоконюнктурни причини. Често проблемът се свежда до въздействието на Коминтерна или се обяснява само с политиката на СССР, а не се вземат предвид всички фактори. На този остарял вече подход дори скопските историчари имат доста нови отговори и аргументи. Но по-важното е, че изложените тези не дават ясен отговор за времето преди 1934 г„ както и на проблема: "Защо емиграцията от изконни български исторически земи в "Югославска Македония" продължава да се македонизира в САЩ или Австралия".
Темата за тези събития в Македония и за дейността на Шаторов се подхваща и обсъжда от журналисти и изследователи извън историческата общност, което е нормално, само че прекалено е вторачването в отделни, често несъществени житейски подробности, както и на фантасмагории, относно смъртта на Шаторов. Подхвърлянето и измислянето на вероятности и случки, някои направо фантастични, други неподкрепени с доказателствен материал, по същество са свързани и с темата и тезите предател - герой.
Много често прекаляването с подобни версии омаловажава същинската дейност на Шаторов. През 2006 г. излезе още една книга за Методи Шаторов, просопографски труд за живота и разбиранията на М. Шаторов по определението на автора й. В книгата е събран значителен документален и фактологически материал. Шаторов е представен като един родолюбив, необикновен българин. Обективно е проследена и оценена дейността му в Македония. В същото време някои крайно негативни оценки за почти всички събития и дейци в Пазарджишко от периода 1943-1944 г., в които участва и Шаторов, доверяването без съпоставка на информацията и оценките, допуснатите фактически грешки, построяване на предварително подготвени тези и на тази основа - формиране на оценки и заключения, пряко и косвено обезсилват някои от важните и обективно оценени действия, качества и достойнства на самия М. Шаторов.
М. Шаторов е част от онова време и е вътре във времето. Това, че той е роден и живял в Македония, не може да не даде отражение и на дейността му в политически план, независимо от идейните му пристрастия и привързаности. Като деец на Коминтерна той застава зад тезата за първенство на социалната революция в Македония. Шаторов води прагматична политика, съобразена с реалните дадености, с българското самосъзнание на по-голяма част от населението.
Тези действия, както и обстоятелството, че Шаторов не изпълнява нарежданията от Тито и ЮКП за организиране на въоръжена съпротива, довеждат до конфронтация и промяна на отношението към него. На упреците Шаторов отговаря:
"Тука не е Сърбия, тука населението посрещаше българската войска със знамена... нека мине време и населението да види каква е българската полиция...''.
Шаторов е наясно с народностното самосъзнание на по-голяма част от населението, българската администрация. Полицейските органи също имат специфична политика.
Стиле Милевски, в написани спомени, разказва, че когато той и други дейци на ПК, разбрали за това, че ще се ръководят от БРП, приели го нормално. Той споменава, че
властите не преследвали членовете на ПК, които са били вече разкрити. Дава пример дори как Кузман Йосифовски и Мирчо Ацев, брат на Вера Ацева, били назначени за председатели на общини. В същото време членове на КП от сръбска националност се арестуват и предават на Гестапо.
Ръководството на ЮКП фабрикува обвинения срещу Шаторов в предателство, саботиране на въоръжената борба, германофилство, българофилство. Започва системен натиск върху членовете на ИК и върху него от пратеници на Тито. Тито праща писма до Коминтерна, Димитров, Сталин. Комитетът в Скопие и организацията стоят твърдо зад Шаторов.
Лазар Кулишевски на среща в София с Цола Драгойчева, през август, се опитва да шантажира и оказва натиск и на ръководството на БРП, което защитава Шаторов от незаслужените според тях обвинения. На 12 август 1941 г. ИК на Коминтерна взема решение - ПК в Македония да бъде ръководена от ЮКП. Препоръчва се сътрудничество на ЮКП с БРП. Заседанието е ръководено от Вилхелм Пик. Има представители на балканските КП, без гръцката. Зад това решение стоят политически интереси. Има значение кой на чия страна е застанал във войната. Цени се ролята и тежестта на Югославия. Има значение и подписаният на 12 юли съюзен договор между Великобритания и СССР за военни действия. Двете държави нямат никакво намерение да признават граници, установени от Германия.
През септември 41-ва Шаторов е отстранен от длъжността секретар на ПК. Малко след това отива в България. Петър Богданов, с когото се познават добре и който го е защитавал пред пратеника на Тито - Драган Павлович, го превежда до Пловдив. Оглавява военната комисия на ОК на БРП. Участниците в онези събития, автори, писали за тях в България и Македония, твърдят, че Шаторов е бил осъден на смърт от партизанския съд на Тито макар да няма открит писмен документ досега. Това обстоятелство по-късно се свързва с други факти, което пък води и до различни определения и характеристики за дейността и личността на Шаторов.
В началото на 1942 г. Шаторов отива в София по нареждане на партийното ръководство, между временно от Париж в София още през октомври 1939 г. идват Мария Петрова - жената, с която той живее на семейни начала, с дъщеря им Кремена, родена в Париж на 31 март 1938 г., и дъщерята на Мария от първия брак - Стефана. Мария се разболява тежко и умира в началото на 1941 г.
М. Шаторов е определен за секретар на ОК на БРП. Той е един от ръководителите на проявите в защита на евреите в София, на осигуряването на съюзници и формирането на комитети на ОФ. Има пряко отношение към ръководството на бойните групи. През пролетта на 1943 г. е определен за командир на Трета ВОЗ с център Пазарджик.
Поради голям провал не заминава веднага, арестувани са много хора в Пазарджик. Пристига сам в града в началото на ноември и прави връзка та чрез явка във фото "Уфа". За кратко време обикаля партизанските чети и се запознава лично с командири и партизани, писмени бележки за него са оставили над петдесет човека, от които двадесетина са го виждали и преценявали в различни ситуации. Той е един от малцината, за когото оценките са изцяло положителни, усетена е някаква отлика от другите - липса на грубост и командорство, ерудираност, политически познания, житейски опит, доброта и човещина. Партизанинът Ал. Малинов пише за уникален случай при полагане на клетва от нови партизани, през лятото на 1944 г. Шаторов им говори за целите на партизаните, за необходимост от клетва и готовност за саможертва. Настоявал да помислят преди клетвата и ако някой е преценил, че няма да издържи, ще бъде върнат обратно без никакви последствия, ако се закълне и измени, чака го партизански съд. Шаторов им казал, че ако има вярващи могат да се прекръстят при полагане на клетвата. Обясненията му били, че в отрядите идват и ще идват различни хора, не бивало да се гледа догматично, а да се уважават чувствата на хората.
До септември 1944 г. Шаторов лично участва в три тежки сражения. 3агива на 4 септември 1944 г. на връх Милеви скали, край Велинград. За смъртта му има много и различни версии, които
могат да се сведат до три: убит от войската, убит от партизанин, убит от внедрен човек на Тито.
Занимавал съм се много години с живота и дейността на Шаторов, прегледал съм немалко документи и за мен най-вероятната, подкрепена с автентични документи, е първата версия.
На фона на така описаните накратко събития, когато анализираме изводите и оценките, правени за Шаторов, ще установим основния парадокс в отношението към неговата личност и дейност. Когато в периода 1944 -1993-1994 г. името му в Македония е табу и той е оценяван като предател, неговите съидейници и сподвижници, наричани "шарловисти", по псевдонима му Шарло, са преследвани, пращани в лагери. В България той е герой от антифашистката съпротива. Името му се споменава в мемоарни книги, авторите, водени от различни съображения, обикновено изкривяват в някаква степен картината, вкарват повече патос, а понякога и поукрасени случки.
В архивите има непубликувани спомени на лица - познавали го отблизо. Описан е като авторитетен, образован, разсъдлив, с човешко внимание и отношение въпреки командирската си власт. От историческите статии заслужава внимание тази на Тр. Ангелова - за работата на задграничния пункт на БКП в Париж.
Почти всички други писали за дейността на Шаторов в Париж, допускат грешки, едностранчивост, непълнота. Характерно за този период е, че темата за Македония е табу. Някои мемоаристи, споменават с по няколко реда, че Шаторов бил подгонен от Тито, че имал смъртна присъда, но не се обяснява същността на спора. Спомените на Цола Драгойчева, в чието написване участват и историци, са изключение, потвърждаващо правилото. Основната сила на тази избирателност е съобразяване с политическата линия, да не се предизвикват проблеми в отношенията с Югославия.
В същото време в Македония името, животът и дейността на Шаторов са забранени теми. В периода 1947-1955 г. от редовете на комунистическата партия са изключени хиляди. Всъщност е формирана нова ПК. Много хора са арестувани и въдворени в лагери. Между репресираните са и дейци, взели участие в заседанието на АСНОМ в манастира "Св. Прохор Пчински". На 2 август 1944 г. е смазан психически един от тях - Бане Андреев, който става секретар на Покраинския комитет в Скопие след Шаторов. В лагер е пратен един от създателите на т. нар. македонски език поетът Венко Марковски. Арестуван е и изчезва безследно Панко Брашнаров, партизанин, участник в заседанието на 2 август. Затворен е Мире Анастасов, бивш командир на бригада "Гоце Делчев", след 1945 г. - посланик на Югославия в Брюксел. Причината за това е, че не приема оценката на Лазар Колишевски, че Шаторов е предател, както и тезата му, че главната опасност за Македония идвала от България. Анастасов е племенник на българския поет-Павел Матев.
След 1990 г. започват плахи опити на малка група хора да върнат в публичното пространство името и дейността на М. Шаторов, движени от различни подбуди. С един от тях - Кузман Георгиевски, бивш директор на музея в Скопие и участник в събитията преди 1944 г., се срещнах в Пазарджик през 1995 г. Той ме намери и се интересуваше от моите изследвания за живота и смъртта на Шаторов. През 1996 г. в Скопие излезе книга за М. Шаторов с автор Ристе Бунтески. Правист по образование, той се занимава с исторически изследвания, в книгата има богат фактологически материал за дейността и живота на Шаторов в Македония. Отношението на автора към личността на Шаторов е добронамерено. В спора с Тито и ЮКП М. Шаторов е работил за македонската национална кауза. Един от авторите, добре запознат с документалната основа на живота и дейността на Шаторов, е моят добър познат проф. Зоран Тодоровски. Той определя Шаторов като: "деец но международното комунистическо движение, на комунистическото движение в България и национално-революционното движение на македонския народ". Тодоровски се позовава на документи от ранен етап - конференцията в Берлин през 1927 г., където Шаторов поддържал становището за "един фронт на македонското национално-революционно движение, за засилване дейността на ВМРО (Об) в Македония."
С проф. Зоран Тодоровски сме се виждали в България и Македония и сме разговаряли и спорили по тези теми. Да, Шаторов е защитавал тези постановки и е използвал тези термини. Като член на БКП и по-късно деец на Коминтерна, той дава първенство на класовите и социалните противоборства. Шаторов обаче не е догматик, той познава добре обстановката в Македония и затова позицията му се различава. Той смята, че в земите на Македония следва да работи само ВМРО (Об), но да няма партийни организации на ЮКП. Т.е., скритият замисъл е в земи с преобладаващо българско население да работи българска партия. Друг опорен пункт в тезата на Тодоровски е заседанието на ЗБ на БРП от 26 януари 1937 г., където в доклад на Методи Шаторов се използват същите постановки и термини. След това заседание обаче, в първото писмо, което праща ЗБ с указания, се дават препоръки ВМРО (Об) да работи на територията на Гърция и Югославия за националните права на македонците. Замисълът е същият - при невъзможност да се присъедини Македония към България, да се върви към автономия, в територии, населени с българи, да работи българска партия, била тя свързана и с левицата, и комунистическото движение Тук оставяме настрана факта, че по ред причини тази партия не успява да разшири влиянието си. Самите постановки в писмото обаче влизат в противоречия с политиката на Коминтерна, тъй като ще се създадат проблеми във взаимоотношенията с гръцката и югославската компартии. Явно след намеса задграничното бюро (ЗБ) на БРП праща второ писмо, в което е написано: "Македонците ще се борят за националните си права в трите държави. Бунтески тълкува акта с второто писмо, като твърди, че е станало след намеса на М. Шаторов. Няма как да стане. Шаторов не може да промени писмото на ЗБ, а и тогава той е вече в Париж.
Това е още един пример как при пренебрегването или недостатъчното познаване на фактите могат да се правят неверни изводи и обобщения и да се изкарва Шаторов македонски националист.
В доклада на Шаторов от началото на 1937 г. има и друг характерен израз, който дава представа за дълбочината на вижданията му.
".. Лозунгът за свободна и независима Македония е много подходящ да се издигне, но май не бива да се издига на път и кръстопът...".
Той си е давал сметка за сложността на проблема и за влиянието на мощни държави при решаването му. След 1990 г. „бавно и постепенно, в Македония се ревизират колебливо някои оценки за миналото. За дейността на М. Шаторов дори някои бивши отрицатели започват да използват други думи и изрази, разбира се, не на базата на нов анализ, а по конюнктурни причини.
М. Джилас говори за това "... да се постави неговата личност на истинското му място...". Сл. Милославлевич, Кр. Цървенковски казват, че
"...не бил такъв предател; за какъвто го изкарвали... бил поборник за самобитността на македонската нация..."
В края на 2005 г., м. ноември, се организира конференция, посветена на дейността на М. Шаторов. Проф. Зоран Тодоровски и Кузман Георгиевски станаха инициатори да бъда поканен на конференцията, а Главно управление на архивите ме командирова за участие с научно съобщение за дейността на М. Шаторов в Пазарджишкия край. От чужбина участваха Ирена Кавка от Полша, и Вида Видик от Словения. От Македония участваха дванадесет професори, участници в събитията, журналисти. Конференцията се проведе в Академията на науките в Скопие, в рамките на два пълни дни. Основната група участници - Тодор Чепреганов, директор на Института по история, В. Тодоровски, В. Стойчев, журналистът Р. Шуплиновски, Р. Бунтески. Участници в събитията - Перо Ивановски-Тиквар, Камуран Тахир, застъпват тезата за самобитността на македонското революционно движение, за голямата роля на М. Шаторов, един от ярките деятели и герои на македонската национална идентичност, наклеветен без основание от Л. Кулишевски, обявен за предател и прогонен от Тито и ръководството на ЮКП.
Тази позиция се подкрепя от акад. Блаже Ристевски. По същество те слагат името на Шаторов в пантеона намакедонската национална история и памет. (Братов внук на М. Шаторов, въодушевен от тези оценки, ме попита, дали е благоприличие да стане и предложи идеята костите на М. Шаторов да бъдат пренесени в Прилеп, с разрешение на българското правителство). Втора група, предимно от по-старото поколение, с по-ярки представители Владо Ивановски, Орде Ивановски, М. Михайлов опонираха упорито на тази теза.
Техните твърдения са, че Шаторов найстина е прикрепил Покраинския комитет и организацията към БРП, което било грешно. Не изпълнявал дадените указания от ЮКП за въоръжена борба и бил правилно отстранен от поста на секретар. В новите времена те не използват епитетите "предател", "изменник", но определено смятат, че политиката на Шаторов е била погрешна, фактически въпреки споровете между двете групи. По съществото на спора те са единни - т.е. не одобряват контактите на Шаторов с ЦК на БРП и прикрепянето на организацията на ПК на Македония към БРП. Македонските историци, като изграждат и поддържат тезата за това, че Шаторов е изтъкнат деец на националното македонско революционно движение, радетел на македонската национална идентичност се позовават не на преките действия на Методи Шаторов в Македония, а на думи, постановки, термини, използвани от него или записани в документи от онова време: "македонски език", "македонски училища", "македонска култура", "македонски народ". Подобни термини и думи обаче са използвани много назад във времето от българи. Примерно в документи на т. нар. Македонски таен революционен комитет - кръжок, формиран в края на 19 в. от Михаил Герджиков и негови другари в Женева. Подобни думи и термини използват в някои периоди и дейци на ВМРО. Идеята за автономия на Македония се споделя и от дейци на МРП и от някои позиции на български правителства при преговори със съседни държави, когато се подготвя съюз срещу Турция. Обяснението и мотивите за това са невъзможността (поради противодействие на великите сили) да се осъществи национално обединение и присъединяване на Македония и се избира друг вариант - на по-малкото зло. Това се разбира от някои участници в събитията, но не всички го признават гласно. Вера Ацева, бивш член на ПБ на МКП, родом от Прилеп, в днешните времена споделя:
"... Ако се чете внимателно и ако се гледа с политическо око, ще се види, че дълбоко в душата си М. Шаторов е българин. Той говори за Македония, но в подтекст за българска Македония, български македонци. Не казва български, но се подразбира, цялото му поведение през лятото на 1941 г. като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това му поведение през лятото на 1941 г. като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това Македония да бъде съставна част на България. Аз лично го познавам - работила съм с него, била съм член на Покраинския комитет и затова мога по-добре да преценявам".
С други думи, но приблизително същото, говореше на четири очи пред мен и Перо Ивановски - Тиквар, друг член на комитета в Скопие, макар от трибуната да поддържаше тезата на македонските историци.
В България след 1990 г. името на М. Шаторов попадна във водовъртежа на новото конюнктурно политическо отношение към всички дейци на БКП от преди 1944 г. -загинали и останали живи. Казано с преки думи, той стана сякаш небългарин, а родоотстъпник. Името му изчезна от голямо предприятие - завода за акумулатори в Пазарджик, от улица, от дом за деца. Свален бе бюстът от паметника на Острова и изчезна безследно.
Малко след това в Пазарджик ми гостува Методи Гарев, българин от Куманово - участник в събитията в Македония 1939-1944 г., арестуван след това като шарловист и лежал в лагера Голи Оток. Така и не можах смислено да му обясня ситуацията пред обезглавения паметник!
През 2004 г. група хора поехме инициатива и на паметника бе сложен друг, запазен бюст, от завода. Когато след дългогодишна събирателска работа тръгнах да търся спонсори за издаването на книгата си за М. Шаторов, сякаш попаднах в пустиня. Издателства като "Булвест", "Жанет" не проявиха капка внимание, довчерашни щатни партийни работници, занимаващи се с бизнес, някои бивши съратници на загиналите вдигаха рамене. Още след първата среща прояви разбиране директорът на Военното издателство, Р. Евтимов и книгата излезе, посрещната с голям интерес, още на Панаира на книгата и е търсена в България и Македония. Интерес и желание за отпечатване имаше от издателство "Рива".
Споменавам тези факти, защото това не е изолиран случай. Ще продължа размишленията, като обясня, че мои публикации във в. "Нова Зора" и в. "Знаме", излизащ в Пазарджик, с проблематика за Шаторов, са забелязани в Македония. Така македонци при посещение на хора от Главно управление на архивите питат за автора и това бе причината да отида на конференцията в Скопие! В България освен споменатите вестници само колеги от Македонския научен институт ми предложиха страниците на тяхното списание, макар нещата да не се осъществиха. Дори левият вестник “Дума” се срамуваше от тази тема и пускаше писанията на Горан Готев за убийството на Шаторов.
Новоизлюпени и препроменени български партии, наред с други чужди идеи, декларират на думи, че стоят зад българските национални интереси. Историческата общност, с малки изключения според мен, реагира адекватно.
Непосредствено след 1990 г. се появиха стойностни изследвания и разработки за исторически събития на Балканите и конкретно за Македония в периода 1939-1944 г. При някои изследователи се забелязва опростяване на проблематиката, отчасти заради непознаване на фактологията, понякога и заради идеологически и политикоконюнктурни причини. Често проблемът се свежда до въздействието на Коминтерна или се обяснява само с политиката на СССР, а не се вземат предвид всички фактори. На този остарял вече подход дори скопските историчари имат доста нови отговори и аргументи. Но по-важното е, че изложените тези не дават ясен отговор за времето преди 1934 г„ както и на проблема: "Защо емиграцията от изконни български исторически земи в "Югославска Македония" продължава да се македонизира в САЩ или Австралия".
Темата за тези събития в Македония и за дейността на Шаторов се подхваща и обсъжда от журналисти и изследователи извън историческата общност, което е нормално, само че прекалено е вторачването в отделни, често несъществени житейски подробности, както и на фантасмагории, относно смъртта на Шаторов. Подхвърлянето и измислянето на вероятности и случки, някои направо фантастични, други неподкрепени с доказателствен материал, по същество са свързани и с темата и тезите предател - герой.
Много често прекаляването с подобни версии омаловажава същинската дейност на Шаторов. През 2006 г. излезе още една книга за Методи Шаторов, просопографски труд за живота и разбиранията на М. Шаторов по определението на автора й. В книгата е събран значителен документален и фактологически материал. Шаторов е представен като един родолюбив, необикновен българин. Обективно е проследена и оценена дейността му в Македония. В същото време някои крайно негативни оценки за почти всички събития и дейци в Пазарджишко от периода 1943-1944 г., в които участва и Шаторов, доверяването без съпоставка на информацията и оценките, допуснатите фактически грешки, построяване на предварително подготвени тези и на тази основа - формиране на оценки и заключения, пряко и косвено обезсилват някои от важните и обективно оценени действия, качества и достойнства на самия М. Шаторов.
М. Шаторов е част от онова време и е вътре във времето. Това, че той е роден и живял в Македония, не може да не даде отражение и на дейността му в политически план, независимо от идейните му пристрастия и привързаности. Като деец на Коминтерна той застава зад тезата за първенство на социалната революция в Македония. Шаторов води прагматична политика, съобразена с реалните дадености, с българското самосъзнание на по-голяма част от населението.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
10 коментара:
Методи Шаторов - македонския българин (1)
Илия СТЕФАНОВ
Темата за националния проблем на Балканите е с многогодишна историческа давност. Част от този проблем е и македонският въпрос - еталон за ролята на великите сили, както и за взаимовръзката личност-среда-общество-исторически обстоятелства.
В последните години, иначе образовани и информирани хора, между тях и историци, вярват, че влизането в Европейския съюз е панацея за решаването на подобни проблеми. Част от тези хора обикновено в исторически план поставят ударението на този въпрос в средата на 20 век. Този подход обаче не дава отговор на въпроса защо сега, когато отдавна го няма Коминтернът, няма го СССР, няма я БКП дори, социални инженери продължават “да творят" в този регион? Разбира се, не е коректно и ще се допусне грешка, ако опитваме да се оправдаваме само с влиянието на великите сили, защото има примери, които красноречиво показват вътрешните български грешки.
Един от най-злощастните примери са през 1913 г. и 1915-1918 г. Първият път цар Фердинанд и шепа политици сътворяват черната дата 16 юни. При втория случай продажни политици привързват България към губещата страна, след това, когато около 700 хиляди български воини се бият самоотвержено за националното обединение, 7-8 хиляди души в тила богатеят чрез спекула и кражби, така подриват устоите на фронта и продават националната идея.
Не само България, но и всяка държава може да успее и да върви към благоденствие. Но политическите лица, които я ръководят, трябва да провеждат политика в интерес на народа си - въпреки обстоятелствата понякога. Обаче за това се искат не само добра подготвеност, образованост, дипломация, но и чест, характер, понякога и кураж.
Един от немалкото човешки примери в този смисъл е животът и дейността на Методи Шаторов в Македония през 1940-1941 г. (Преди години писах във в. ”Нова Зора” за него и отгласът стигна извън пределите на България. Този път ще се спра накратко само върху дейността му в този период, защото имам убеждението, че доста хора го знаят по име, но същината на дейноста му остава непозната дори и за част от историците.)
Роденият в гр. Прилеп през 1897 г. Методи (обръщам внимание на името и на това, че той има брат Кирил!), израства в будно българско семейство. Завършва гимназия, после учителски курсове. Дипломата му за тези курсове е заверена от Министерството на просвещението през 1918 г. и той се установява в София. От 1920 г. е член на БКП. Бил е член на Задграничното ръководство и на вътрешното през различни периоди. След 1930 г. е сътрудник и на Коминтерна по националните въпроси на Балканите. Участва и в дейността на ВМРО (об.).
В теоретичен план Шаторов е добре запознат с постановките на Коминтерна по националния проблем, наясно е с изискването за първенствуваща роля на социалната и социалистическата революция. В практическата си конкретна дейност, Шаторов обаче се съобразява с обективните дадености и националното самосъзнание на голямата част от населението на Македония.
Методи Шаторов - македонския българин (2)
Илия СТЕФАНОВ
Още през 1927/1928г. на партийна конференция той поддържа мнението в Македония да няма организации на БКП, а там да работи ВМРО (об.). Десетина години по-късно, той стои зад идеята ВМРО (об.) да работи не само на територията на България, но и в македонските земи на Гърция. Идеята, макар и да не е отчетливо изложена, е българската партия да работи сред българско население. Разбира се, в негови доклади, изказвания, писма се употребяват думите “македонска национална организация”, “македонска култура”, “македонски училища”, "македонци”. Това дава повод и служи за основание, малко по-късно и особено сега, дейци и изследователи от Р Македония да правят изводи за македонското национално съзнание на Шаторов и неговите кадри и последователи. Шаторов обаче винаги тръгва от корените на ВМРО от времето на Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански. Тоест, косвено и по-завоалирано продължава тяхната идея. След като Македония по геостратегически причини и заради противодействието на великите сили не може да се присъедини към България, следва да се извоюва нейната автономия от Сърбия (Югославия), като се работи и на територията на Гърция. Това е добре усетено и от тогавашни ръководители на ЮКП, както и от дейци на КП на Македония, които по себични подбуди приемат линията на Тито, Колишевски, Св. Вукманович-Темпо.
Ето какво казва по този въпрос Вера Ацева, бивш член на Политбюро на КП на Македония: “...ако се чете внимателно и ако се гледа с политическо око, ще се види, че дълбоко в душата си М. Шаторов е българин. Той говори за Македония, но в подтекст - българска Македония, не казва българска, но се подразбира. Цялото му поведение през лятото на 1941 г. като секретар на Покраинския комитет е ориентирана към това Македония да бъде съставна част от България. Аз лично го познавам, работила съм с него, била съм член на Покраинския комитет и затова мога по-добре да преценявам...”
Шаторов отива отново в Македония в края на 1939г., от Париж, където работил като завеждащ задграничния пункт на БКП в периода 1937-1939 г. В началото на 1940 г. е избран за секретар на Покраинския комитет на ЮКП за Македония с препоръката на Георги Димитров. През есента на същата година на 5-ата конференция в Загреб е избран за член на ЦК на ЮКП. На конференцията той не се побоява да се сблъска с позициите на Тито и Милован Джилас и да поиска земите, горите, пасища, дадени на сръбски колонисти, да бъдат върнати на селяните в Македония, където около 1/3 от домакинствата са без земя, а 1/4 имат земя до 10 дка. Шаторов опонира на Джилас и за съюзниците, като смята, че трябва да се привличат и кръгове от либералната буржоазия.
След разгрома на Югославия на 19 април 1941 г. българската армия навлиза в Македония, посрещната с цветя и знамена от населението. Ръководството на ЮКП призовава за въоръжена съпротива. Получава се сложен казус. Методи Гарев, един македонски българин от Куманово, живеещ сега в Израел (запознахме се, след като той прочел публикацията за Шаторов в “Нова Зора”) ми разказваше: "ние комунистите се намерихме в небрано лозе. Дотогава говорехме, че Югославия е тюрма на народите, а сега трябваше да браним целостта на Югославия. Тази задача не беше трудна за Сърбия и Черна гора. За нас обаче беше, нямаше да бъдем разбрани от голяма част от населението..."
Шаторов разбира сложноста на ситуацията и не бърза с организирането на въоръжена съпротива. В писмо до организациите осъжда окупацията на германски и италиански войски, за българските използва термина “прилепените”, отново призовава за приемственост в принципите и целите на борбата с тези на Делчев и Груев.
Шаторов установява по своя инициатива връзки с БРП в София. Цола Драгойчева в спомени пише, че той лично не е идвал в София, но идеята била негова. Македонски автори твърдят обаче, че той лично е ходил в София. Склонен съм да им вярвам, на базата и на някои обнародвани вече документи от архиви в Р Македония. Според мен Шаторов е бил в София по-рано от времето, посочвано от тях, т.е. преди 24 май.
Методи Шаторов - македонския българин (3)
Илия СТЕФАНОВ
Ръководството на БРП уведомява с писмо Задграничното бюро за установените връзки, като твърди, че има споразумение с ЮКП. Тито отрича. Шаторов отива и по-далеч. Той преименува ПК на ЮКП в Скопие на ПК на РП в Македония. И тук следва да отбележим една важна подробност. Докато останалите комунистически партии, в Словения и Хърватско например, имат свои ЦК и по-голяма самостоятелност, съвсем целенасочено КП в Македония е едва ли не под прякото ръководство на ЮКП. Шаторов с този ход прави опит да го преодолее.
Това е законова постъпка, но Тито реагира остро, защото усеща накъде отиват работите, усеща, че се нарушават плановете му македонския проблем да остане вътрешноюгославски. На упреците от Белград, че не организира въоръжена съпротива, Шаторов спокойно отговаря: “Тук не е Сърбия, тук населението посрещна българската войска като освободители”.
Тито взема мерки и чрез Лазар Колишевски оказва силен натиск за отстраняване на Шаторов. ПК и организацията обаче стоят зад Шаторов, поддава се само Мара Нацева. В края на юни Тито свиква ръководството и то обвинява Шаторов в предателство и пробългарска политика, обявяват, че едва ли не помага на германците и го изключват от ЮКП. Въпреки натиска обаче организацията стои зад Шаторов.
На конференцията през есента Др. Павлович обработва членовете на ПК, разговаря и с пратеника от София - Петър Богданов. Той също защитава Шаторов. Тито пише писма до Коминтерна, до Г. Димитров, до Сталин. През август е взето решение от ИК на КИ за това КП в Македония да се ръководи от ЮКП по целесъобразни причини. Сега някои изследователи тълкуват само това решение и пресилват “световната роля” на Коминтерна. Зад това решение обаче има и други причини.
Тежестта на партизаните на Тито и на Югославия в съпротивата им срещу Германия е важна и за СССР, и за Англия. Освен това влияе и подписаният на 12 юли 1941 г. съюзен военен договор между двете страни, които нямат намерение да признават граници, установени от Германия (в това число и присъединяване на Македония към България).
Шаторов е отстранен през септември след силен натиск от страна на Тито. Скоро след това Шаторов се прибира в България по нелегален канал. Петър Богданов го превежда до Пловдив, а после в София, вече като секретар на ОК на БРП. В Югославия ръководството на ЮКП и лично Тито го осъждат на смърт. Документи за този акт засега не са открити, но в това са сигурни автори от Р Македония, а и Цола Драгойчева пише за тази присъда, така че може да се приеме за истина.
На 4 септември 1944 г. Шаторов загива на връх Милеви скали. Около смъртта му също има различни версии. Надявам се скоро да излезе книгата ми за М. Шаторов, където съм развил подробности и по този въпрос, който е доста заплетен.
Ще спомена само, че наскоро имах среща разговор с може би единствения останал жив участник от страна на войската и с друг, партизанин, който малко след това си отиде от този свят. Проблемите от национален характер, които са се сложили на Балканите в продължение на много години, са взаимно свързани и взаимно зависими. Те имат сложна проекция в геополитиката, икономиката, в съвременната политика. Според някои от специалистите, част от тях нямат позитивно решение без участие на всички заинтересовани страни, текущите решения са временни.
Балканските проблеми са като черна кутия и конфликт може да се активира във всяко удобно време. Като правило това активиране, и сега, винаги става извън Балканите.
Поради тези и други специфични дадености в България, родолюбивото дело на Методи Шаторов продължава да е недостатъчно познато, а сянката му може би се лута някъде по пътя Прилеп - Скопие - София - Пазарджик...
Родена в Париж - загинала над Братислава
Илия СТЕФАНОВ
Преди 40 години, на 26 ноември, над Братислава става голяма самолетна катастрофа. Загиват всички пътници, сред които е и дъщерята на Методи Шаторов - Кремена. Вече повече от 15 години - изследователи на миналото, учени невежи и невежи учени громят партийността и идеологическия подход в историята, който властвал във времената преди 1989 г. Не че го е нямало този подход, но в днешните времена се явиха не малко апологети на “новите времена”, които поголовно вкараха мистиката в изследванията си. Някой беше казал - “всичко започва с мистика и завършва с политика”. Та и те - гледат да угодят на благодетелите си и виждат “голямата конспирация” навсякъде заедно с “дългата ръка на страшната ДС”.
Както за живота и дейността на баща й - Методи Шаторов, се изписаха и изприказваха много неверни работи и дивотии при нас и в Македония, така и за тази катастрофа се пишат фантасмагории.
Животът на Кремена Шаторова е кратък и донякъде белязан от живота на баща й. Тя се ражда на 31 март 1938 г. в Париж. Шаторов е в Париж от февруари 1937 г. - изпратен да завежда задграничния пункт на БРП. Поддържа връзките с Москва, Прага, София. Работи с членове на БРП и други българи във Франция, поддържа контактите с ЦК на Френската КП, с ЦК на Испанската КП, с някои от ръководителите на Интербригадите в Испания. Живее на семейни начала с Мария Петрова, нямат брак, но Шаторов признава Кремена за своя дъщеря. Така се случва, че чак през 1953 г., по искане на Кремена, Министерството на външните работи на НРБ прави постъпки и префектурата на департамента на Сена,12 район на Париж, издава документ (свидетелство) за раждане.
Документът е заверен от консулския отдел на МВнР в София. В един друг документ пък, от 16 декември 1940 г., се вижда, че по искане на М. Шаторов, общината на гр. Прилеп записва като жители - Мария Петрова и Кремена Шаторова. Копия от тези документи ми бяха предоставени от сина на Кремена и единствен пряк наследник сега на М. Шаторов - Бойко. Документите заедно с още материали са притежание на Държавния архив - Пазарджик.
Шаторов напуска Париж през ноември 1939 г. и отива в Прилеп, а после в Скопие. М. Петрова заедно с малката Кремена и дъщеря й от първия брак - Стефана, идват в София и се установяват на ул. “Цар Самуил” 26 при майка й. Мария Петрова заболява тежко. За малката Кремена се грижат Стефана и сестрата на Шаторов, Благородна Хаджисандева, която също живее в София. Шаторов е в Скопие. Той е функционер на БРП и Коминтерна от висок ранг и скоро оглавява т. нар. Покраински комитет на ЮКП за Македония в Скопие (самото наименование на комитета, подсказва за вижданията и целите на Тито и ръководството на ЮКП - в този момент Македония е част от Южна Сърбия). Съвсем скоро, Шаторов ще обърне политиката съобразявайки се и разбирайки, че по-голямата част от населението е с българско национално самосъзнание, което пък ще изправи срещу него ръководството на ЮКП и лично Й.Б. Тито.
Има запазени писма и картички, изпращани от Шаторов до жена му, доведената му дъщеря - Стефана, до сестра му Благородна, от които се вижда грижовното отношение към тях, тежестта и несгодите на тогавашното време. Мария умира през 1941 г. М. Шаторов идва в София в началото на 1942 г. Полицията скоро го идентифицира като име и като физиономия, имат негова снимка, така че той спазва стриктно конспиративните правила, когато посещава близките си...
Родена в Париж - загинала над Братислава (2)
Когато загива баща й, Кремена е на 6 години - остава кръгъл сирак. До нея неотклонно е сестра й Стефана, помага й леля й. В Македония има роднини, но политическите отношения между Югославия и България стават сложни. Името на М. Шаторов в Македония е забранена тема и близките контакти с роднините са невъзможни. (Миналата година бях поканен в Скопие на конференция, посветена на дейността на М. Шаторов, която се проведе в залата на Академията на науките. Разговарях с братовчеди на Кремена, които знаеха подробности за живота й, но не са имали възможност да се срещнат с нея.) Кремена завършва известната в миналото езикова гимназия в Ловеч, после английска филология. Омъжва се за свой състудент - Тодор Тодоров. Започва работа. Назначена е след време за завеждащ отдел “Международни връзки” на ЦК на ДКМС. Всичко това опровергава всякакви сплетни и неаргументирани писания през последните години за някакво селективно отношение към дейността на Шаторов от страна на държавното и партийно ръководство по онова време, тоест съобразено с негативното отношение на ръководството на Югославия и Македония. Хора, които са познавали Кремена, са ми казвали, че е била образована, ерудирана, добра организаторка, общителна и с ведър характер. През 1962 г. се ражда синът й Бойко. Преди това губи първата си рожба.
Кремена Шаторова загива на 28 години. И за тази катастрофа от доста време има най-различни приказки и фантасмагории. Излязоха и писания в някои вестници. Интригата се свързва най-често с името на ген. Иван Бъчваров, който също загива в тази катастрофа. Съвременните търсачи на силни усещания и поддръжници на тезите за велики и зловещи конспирации, за “дългата ръка на вездесъщата ДС” донякъде се движат и по приказки на мрънкащи още в онези години лица, “изпаднали от каруцата на Бога”.
Разбира се, предположенията и тезите на тези и други автори в последните години издишат по много линии. Те реално не познават спецификата, правилата, йерархията, дисциплината и самодисциплината на онова време и на част от действащите лица. Не боравят с документи, с факти от преки участници в събитията, не търсят реални мотиви и някаква дори елементарна причинно-следствена връзка. Например изкарват ген. Бъчваров, един безспорно честен човек, като много влиятелна личност в БКП, но не се сещат, че тогава влиянието идва главно от мястото в йерархията - махнеш ли човека, секва и влиянието (то и сега комай е така с рейтингите?!). Пишат например, че ген. Бъчваров поискал на пленум през 1964 г. оставката на Т. Живков. И най-големият наивник не би си позволил на заседания на ЦК да иска смяна на Първия, без да е подготвена почвата. (Видя се през 1989 г. колко са “смели” заговорниците?!).
По същия начин се преувеличава и влиянието и ролята на друг безспорно способен и честен човек - Иван Тодоров-Горуня, а оттам и възможността за преврат срещу - по същество - тогавашното правителство на НРБ.
Зад преврата на 10 ноември 1989 г. стоят реални външни сили и спецслужби и това рано или късно ще излезе наяве. Така че в онзи момент, 1956-66 г., не е имало причина и нужда от физическо отстраняване на ген. Бъчваров. Достатъчно е било да го пенсионират, ако се налага!
Какво се случва на 26 ноември 1966 г. Самолет на БГА "Ил-18" лети по линията София-Берлин. Сред пътниците са и ген. Бъчваров, оперната певица Катя Попова. Една от стюардесите е съпругата на Иван Славков. Самолетът каца в Будапеща и оттам излита за Прага. Поради лошо време каца в Братислава. След три и половина часа отново излита. На 8 км от летището се разбива в хълма Сакра. Загиват всички пътници и екипажът - 82 души.
Родена в Париж - загинала над Братислава (3)
Непоправимото и тъжното в тази история е смъртта на толкова много хора, другото са конюнктура и жълти страници. В конкретния случай, непоправимото и тъжното е недоживеният живот на Кремена. Орисия, случайности, светкавични зигзази на съдбата ли са подобни случки? Едва ли може да се разбере пък и не е във възможностите на хората да променят хода на събитията от подобно естество.
В цялата тази история обаче е по-важен вторият пласт - за границите и разделителните линии извън нас и в пространството около нас, налагани ни от външни сили, както и за вътрешните разделителни линии и граници. Това вече си е човешка направа и в голяма степен наслагването и махането им си зависи от самите нас.
Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“ (1)
Георги Сталев
Пред точно десет години, пишувајќи еден приказ за Никола Јонков Вапцаров, споменав - онака, патем- дека немам увид во тогашните моментни ставови во Бугарија околу проблематиката поврзана со делото на челникот на Македонскиот литературен кружок во Софија во периодот од есента 1938 година до втората половина на 1941 година. Сега веќе се знае дека токму овој поет е номиниран од бугарска страна за можен избраник за меѓународниот календар за УНЕСКО во врска со што имаше и некои (пред) услови: дејноста на номинираниот да не е во врска со политички и идеолошки ангажмани. Прашан за неофицијален совет, знаејќи го предусловот, не го споменав името на Никола Ј. Вапцаров туку обрнав внимание на делото на Браќата Миладиновци и на Григор Прличев. Што стана со македонскиот предлог немам повратна информација. За потсетување на денешниот наш читател, овде да укажеме на најбитното околу дејноста на споменатиот кружок, на чиешто основачко собрание Н. Ј. Вапцаров го прочита својот знаменит реферат за ролјата и значењето на ова своевидно здружение, во кое по првите средби останале да членуваат исклучително Македонци со македонска национална свест, без разлика на кој јазик пишувале. Во споменатиот реферат е подвлечено од јасно и појасно, дека членовите имаат првенствена задача да се вклучат во создавањето на македонска национална литература. Покрај челникот, во него членувале Антон Попов, Ангел Жаров (Сматракалев), Георги Абаџиев, Асен Шурдов, Кирил Николов, Димитар Митрев, Митко Зафировски, Коле Неделковски, Венко Марковски и други, додека Волче Наумчески повремено присуствувал на нивните средби како симпатизер. (Патем речено, тогаш Волче Наумчевски директно јавно ја обвини бугарската поетеса Елисавета Вагрјана дека пропуштила да го спаси животот на Н. Вапцаров, давајќи негативна оцена за поетските вредности на атестираниот поет, кој, потоа, веќе осуден на смрт, беше и стрелан заедно со своите истомисленици на 25 јули 1942 г. поради антифашистичка дејност.) До август 1942 година во самата Бугарија Н. Ј. Вапцаров беше третиран како македонски национален поет - за што постојат несоборливи сведоштва не само од сочуваниот тогашен бугарски печат. Со Резолуцијата на ИНФОРМБИРОТО), точно преку ноќ, бугарската официјална јавност го промени ова мислење, почнувајќи да протура севозможни и апсурдни фалсификати околу личноста и делото на поетот од Банско. Ја присилија дури и сопругата на Никола, Бојка Вапцарова, да дава контроверзни изјави со кои го изневери ликот и духот на својот сопруг. Веројатно по нечиј наговор и еден препејувач на дел од поезијата на Вапцаров се осмели дрско да подметне како завршен стих во една од најпопуларните авторови песни - дека тој пее за, Болгарију нашу, ! (Настрана со исчанченостите во интерпретацијата на неговите, инаку, најмакедонски песни) . Меѓутоа, во екот на балканските транзиции, се појави една интересна брошура под наслов, Никола Јонков Вапцаров, Бугарија и Б‘лгарите, со продолжена ознака: кон просопографијата на поетот,) , во издание на еден од познатите софиски научни институт. Впечатливо е дека авторот проговори за Н. Вапцаровата национална вистина, прогласувајќи го речиси сето напишано во Бугарија од 1948 г. наваму за делото на поетот како тешка, бескрупулозна измама за бугарскиот аудиториум.
Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“ (2)
Тој на Бугарите им ја откри суштината на Кружокот, ја призна нивната програма како македонска, осудувајќи ги фалсификатите и фалсификаторите кои не само што премолчувале туку и измислувале „факти“ околу институцијата Македонски литературен кружок во Софија, олицетворена во поетот Н. Ј. Вапцаров. (Тодор Балкански има пишувано на долго и на. широко уште и за Венко Марковски како поет кој ги имал напишано, „Најмрсните стихове“ насочени кон Бугарија, но и за Коле Неделковски) , „Вистината за тоа дека Вапцров се чувствувал ‘етнички Македонец‘ е непобитна“ - пишува категорично Т. Белкански. Една страничка понатаму, двојно подвлечено, цитирајќи го претходно напишаното од Димитар Митрев, авторот на брошуркава вели: иЗа чест на академикот Митрев, тој не ги измисли тие изводи“, мислејќи на исказите на македонскиот литературен критичар околу националното определување на Македонецот Н. Ј. Вапцаров. Во поткрепа на своето мислење Т. Балкански посегнува по автентични документи, долго чувани во тајност, во кои се споменува недвосмислено: „ Треба да ја изградиме националната свест на Македонците. Светот треба да разбере дека ние сме одделна нација, одделен народ со свои сопствени карактеристики што не одделуваат од другите Јужни Словени“. Тука се споменуваат сопствените изјави во оваа насока на поодделни членови на Кружокот (М. Сматракалев, А, Попов и други) . Текстот на Т. Балкански изобилува со вакви аргументи, како и со искажувања на неколкумина видни бугарски автори од почетокот дури и на педесеттите години на минатиот 20-ти век кои се осмелиле да кажат нешто повеќе околу вистините за Кружокот, но и ги обвинува извеснитв В. Колевски, М. Радонова, па и рускиот преведувач на песната „Доклад“ за мистификација, апсурдни изјави спротивни на вистината наречена Н. Ј. Вапцаров. Тоа е едната страна на научниот лик на Тодор Балкански. Од ова би се добил впечаток за неговата вистинољубивост, коректност при користењето на фактите. (Се разбира, сите овие документирани појави, пројави, ставови, спомени итн. македонската наука ги има елаборирано и тоа од поодамна, а и Т. Балкански често тие елаборации ги зема предвид како мошне респектабилни, па дури -понекогаш- верувајќи им и „на слепо“ во недостиг од оригинални верзии, вршејќи мета-превод на некои текстови - што зборува за почитувањето на сериозноста на средствата со кои се вклучи македонистиката) . Со тоа, случајов на Тодор Балкански го третираме меѓу исклучоците. Но, дали и меѓу најчестите исклучоци?!. . За жал, изгледа дека се има свое лице и своја опачина!
Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“ (3)
Признавајќи дека Никола Ј. Вапцаров се чувствувал како Македонец во поглед на националната определба, во својата брошура авторот веднаш ќе се сврти кон прашањето - дали бил во право тоа да го стори?! Тој не му го оспорува поетскиот талент на поетот ниту посебно се занимава со прашањата дали бил колебливец, плашливец, дволичник, накадарен партиец или уште нешто полошо, но - сепак- иако меѓу редовите Балкански како да се согласува со некои од ставовите на рогатиот Натемаго од типот на памфлетистот Р. Ликова и М. Георгиев со неговиот, овде би сме рекле, „четврти растрел“, Тоа, пак, отворен ќе го каже со обвинението дека Никола Јонков Вапцарова е предавник на бугарскиот народ, на „својот“ род, на својот татко (иако од мајка му останале запишани изјавите за неговите добродетели и од овој аспект) . Тој е дециден дека „Македонскиот литературен кружок е првата организација на бугарската литература по „лозарите“ од минатиот век (овде се мисли на 19 век- забел. Г. Сталев) што се занимавала со негацијата на бугарското име. Веќе како учесник во тој кружок, Н. Вапцаров е завршен македонист и порекнувач на бугарското народноно и хоронимно име“. (Би било пожелно Т. Балкански да знае дека поетот од Банско не е порекнувач на тоа што му се импутира туку е отрицател на Македонцем- како што тоа би рекол Г. Прличев- наметнатото бугарско име!) . И, уште нешто: Македонскиот литературен кружок ги прероди Мисирковите негации на лингвонимот бугарски јазик на македонските Бугари, воопшто ја прероди мисирковштината како појава во бугарскиот национален живот, - што е срам за секој културен народ“! Очигледно, последново значи дека бугарскиот народ треба да се срами што го родил извергот (изродот) Никола Јонков Вапцаров, кој себеси се осмелил да се нарече Македонец!! Мртва уста да се насмее! - би рекол нашиот народец. (Колку што ми е познато ова се нарекува - нацифашизам!) Сега е редно да си го поставиме прашањето: Па, зошто тогаш Бугарија го пријавила Никола Јонков Вапцаров како свој предлог за меѓународно чествување!
Се разбира, како потврда на својата теза Т. Балкански се служи со фактографија од минатото, споменувајќи ја бугарската определба на браќата Миладиновци, на Рајко Жинзифов, на браќата Петковиќ на Григор Прличев, но заборавајќи или не сакајќи да се присети дека истите тие личности пред тоа се декларирале како припадници на елинистичката раса, а Јордан Хаџи Константинов- Џинот бил ту „Бугарин“, ту „Србин“, кој „се колнел“ во „пресетото болгарско наше“, но и во „возљубеното српство свое“, заборавајќи да го спомене Ѓорѓија Пулевски.
Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“ (4)
Но, не го заборавил, , - како што одбележавме, - Венко Марковски од времето на неговото „македоноствојучество“ како антибугарски поет, како восфалител на Тито (, Не одред, а војска на Тито сме ние“, „Песна за Тито“, итн.) Не напаѓа авторот на брошурата и за прифаќање на „немотивираната со ништо форма на презимињата кај нас со завршеток на евоки и овски, наводно, наметната во Македонија по нејзиното државно инаугурирање во август 1944 година!. . За волја на вистината да се потсетиме дека нас, Македонцитв, не присилувале туѓите властодршци да бидеме и Јоанидис и Илиќ, но по 1944 г. на сите ни се остави да избираме по сопствена волја, па едни се определија за Попов, други за Попо (в) ски, трети за Поповиќ, - всушност како што се именувале и во минатото: Прличев, Пулевски, Пејчиновиќ (кога тоа не морале да го сторат!) И, се прашаме: зошто тоа (формата на ОВ и ЕВ) би била бугарска, кога во Русија ги среќаваме презимињата Аксаков, Тургењев, Горбачов, Троекуров итн. ? (Пишувајќи на оваа тема, авторот на овие редови само меѓу претплатниците на книги од Ѓ. Пулевски ги сретна презимињата: Т. Мицоски, од Оолун, М. Пендароскж од с. Мирковаци, Ѓ. Кајовски од с. Бањани и уште дваесетина други!) Прософискиот дел на брошурката (па не само тој) отвора и други прашања кои македонската наука. одамна ги разрешила, - што не е за верување дека Т. балкански не ги имал на увид!
Но, како и да е, сепак, ќе му искажеме на овој автор една благодарност за правилното толкување на основните идеи на Никола Јонков Вапцаров и на членовите на Македонскиот литературен кружок во Софија.
Авторот е универзитетски професор
http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&EditionID=1902&ArticleID=129975
Post a Comment