Friday, April 16, 2010

1 Македония. Сборник от документи и материали. ІІ дял. Възраждане и националноосвободително движение

| More

Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978.

  дял ІІ
 Възраждане. Националноосвободително движение. 1 ч. (1750-1865).

Съдържа 78 документа, подредени по хронологичен принцип.

Документ № 1

Откъс от предисловието на „История славяноболгарская" на Паисий Хилендарски[1] в който се изтъква необходимостта от познаването на родната история

1762 г.




Внимавайте, вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя роди своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии, как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.

Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!

Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи.

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бългаоите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както и споменах. 

Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите

125

са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никаква придобивка от гръц. ката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобивост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостиня на ония, които просят от тях. А мъдрите и културни [гърци] никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедливо и повече грях, а не полза ще получат от своята мъдрост и култура. Или се срамуваш отсвоя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни и вещи и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко на това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш й се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни овчари и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.

Аз видях, че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят. Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език; а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език, написах да знаете, че нашите български царе, патриарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господствували на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци жития и служби. Но в онова време не е имало славянски печатници, а хората от небрежност не преписвали. На малко места се намирали такива книги. А когато турците заели българската земя ненадейно, те погазили и изгорили черквите, манастирите, царските и архиерейските дворци. В това време хората бягали от турския страх и ужас само да запазят своя живот и в това люто време загинали ония царски истории и кондики за българите патриарси и архиереи и на много светци житията и службите. И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе.

Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописни и печатни истории по малко, рядко и накратко се намира. Някой си Маврубир[2], латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко - едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал. Самият този Маврубир е написал: „Така казват гърците поради завистта и ненавистта, която имали към българите. Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, но накратко и противното писали, както

126

им е било удобно, за да не се срамуйат, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък." От този Маврубир и от много други събрах за много време същественото, поразпространих и съставих историйка. При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно.

виж: История славяноболгарская, под ред. на П. Динеков, С, 1963, с. 29—30; оригиналът е на български.

1 Паисий Хилендарски, роден в Банско през 1722 г., пръв идеолог на българското национално възраждане. През 1762 г. завършва „История славяноболгарская", която поставя началото на новобългарската литература. Преписвана и разпростравана по села и градове, тя пробужда и укрепва българското национално съзнание.
2 Мавро Орбини, автор на книгата „Царството на славяните" (1601), от което съчинение се е ползувал Паисий Хилендарски.

Документ №2

Откъс от „История славяноболгарская" на Паисий Хилендарски за цар Самуил и неговите приемници и за падането на Първата българска държава

1762 г.

След Давида на престола дошъл Самоил. Той нападнал, разорил западните провинции и ги покорил под своя власт. И нападнал Далматия, опожарил рагузкото предградие и град Катара. Много пъти разбивал гърците, посякъл на части тяхната войска, отнел от гърците Солун, Енишехер, Караферия, сиреч Лариса, и Бер, цяла Тесалия, изпратил куцовласите, арнаутите и гърците от ония места и ги заселил край Варна и Търново. И от тях имал много войници срещу гърците. В Енишехер поставил голяма българска войска и оттук пренесъл в България много мощи на светци. Обичал и почитал с голямо благоговение светите мощи, затова отначало му помагали и побеждавал, покорил много земя. Докато бил началото почтителен към бога и светците, и бог му помагал. После се развратил и бог го изоставил. Повдигнал се със завист срещу своя род и царското семейство и избил цялото семейство.Оставил само Йоан-Владислав, син на неговия брат. Гръцкият цар Никифор Урания се повдигнал с войска срещу цар Самоил, надвил и го ранил в сражението. Той се върнал в своя дом и пуснал гръцките господари, които били заробени от началото във воините. Дал на гръцкия генерал Азот своята същеря за жена и го накарал да отиде в Дураца или Добруджа. Онзи се качил на един кораб и побягнал в Цариград. И назначили го магистър. Отново Никифор Урания тръгнал срещу България и отнел няколко града от Самоил. Гърците отишли срещу Скопие и Сърбия, Самоил тръгнал срещу Едрене и го разорил и запустил. После се запътил с войската си срещу Скопие, но гърците някак го обсадили и сразили войската му. Поробили много българи н поради голямата злоба, която отначало имал.към Самоила и към българите, цар Никифор извършил нечувано от века мъчителство — извадил очите

127


128


129


130

на 15 хиляди българи и на сто човека оставил един с едно око да ги води, и така ослепени, ги изпратил на Самоил. Когато толкова народ дошъл при цар Самоил и той видял българските мъки и поругание, веднага се разболял от сърдечна болест и след късо време умрял. Така Самоил заради проливането на невинна кръв, когато избил своя царски род, прогневил много бога и бог изпратил гнева си върху него и върху цяла България и ги предал в гръцки ръце за много време, както ще се каже.

След Самоила на престола се качил неговият [син] Радомир, но царувал една година и бил убит на лов по подстрекателство на гръцкия цар Никифор. Той тайно изпратил едного и го убил на лов.

След Радомир се възцарил Йоан-Владимир. Българите изгонили Гаврила, Самоиловия син, във Влахия и поставили Йоан, Ароновия син. Арон бил Самоилов и Давидов брат. Свети Йоан-Владимир царувал три години и водил отначало чист, свят и богоугоден живот. Гръцкият цар отново се вдигнал срещу този Йоан с голяма сила, но той с молитва към бога и силно упование излязъл с малко войска и победил гърците. И се върнали тогава посрамени назад. Но имал жена гъркиня и също шурей при себе си с чин магистър. Те със своята сестра били еретици, новатиани, не обичали светия цар Владимир заради православието и чистия му живот и се нагласили да го убият. Тоя негов шурей го убил на път в една гора, отсякъл му главата върху коня, както вървял напред. Той по божие повеление не паднал от коня, но взел в ръце своята глава и подкарал коня си. Преминал много места и пристигнал в манастира, който в началото сам си съградил: там слязъл от коня и предал богу дух. И досега в този манастир, в Елбасанската страна, неговите мощи почиват нетленни и цели и дават много изцеление. На 22 май целият този край го чествува. Той има житие и служба, хубаво съставена, с бдение и славословие и с голямо тържество и похвала. Тук накратко написахме за тоя свети цар Йоан-Владимир. На гръцки са преведени житието и службата му, но много погрешно: или житието е писано по-късно, след много време, или някой сърбин или грък го е променил и са искали да скрият неговия род, че е от рода на българските царе. Написали, че бил от сръбски род, син на Немана Симеона, но са сбъркали много, не знаели през кои години е живял Симеон сръбски. В това време в Сърбия съвсем не е имало крале, а камо ли техни царе. Симеон Неман и неговите синове били крале много години след това и за всички свети сръбски крале е известно и е написано кой где е умрял и где са техните мощи и гробове. Чети сръбския родослов, ще намериш в кое време са живели Самоил и Симеон и Свети Йоан-Владимир и ще узнаеш как писателите са погрешили в това или са скривали рода и отечеството на свети Йоан-Владимир. След убийството на Йоан гръцкият цар без съпротива влязъл в Охрид. Там в Охрид свети Йоан бил прекарал три години от своето царуване, ония убийци му предали цяла България. Без съпротива пристигнал, отворил хазната и царското съкровище, изнесъл много злато и сребро безброй и раздал на своите войници. Взел много царски венци и корони и скъпоценни камъни. Показал голяма милост към царица Мария, жена на цар Йоан, и към петте им дъщери; знаел, че тя му е предала българското царство и убила своя мъж. И дошъл от Търново патриарх Давид и двама български барони, Богдан и Миробизо, донесли ключовете от тридесет и пет български града и предали ключовете и градовете на гръцкия цар.
Той поставил Миробоза и Богдана отново за барони на България. Така

131

българското царство паднало окончателно под гръцка власт заради на Самоил, българския цар, и заради новатианската и арменската ерес, които се били умножавали в Хоридската страна между българите.

виж: Паисий Хилендарски. Славянобългарска история, под редакцията на П. Динеков. С., 1963, с. 46, 47, 48: оригиналът е на български език.

Документ № 3

Заглавна страница на книгата „Первое учение" или „Буквар" за децата, които ще учат книгите на церковнославянски език, отпечатан със средствата на богатия търговец от Разлог Марко Теодорович[1] във Виена

1792 г.

ПЕРВОЕ ОУЧЕНИЕ

Хотящым оучитися книг писмени Славенскими, называем ое.

БУКВАР

С многими полезныи и потребными наставлениями, по которыма возможно в кратком времени отрока, не токмо Церковныя, но и Гражданския.

СЛАВЕНСКОГО ЯЗЫКА ПИСАНИЯ

Совершенно читати обучити; к прямому Бгопознанию и Бгопочитанию наставити; и к понятию разных в Гражданском житии нуждных вещей привести: Иждивением Г. Марка Теодоровича Булгара родом из Разлога.

1 Марко Теодорович Везьов, роден в Банско, голям български търговец и радетел за създаването на национална просвета в родния си град и в Разлога изобщо; подпомага отпечатването на български книги и взаимоучителни таблици. Бил на дипломатическа служба при сръбския княз Карагеорги.

Документ № 4

Списък на помохамеданчени българи от Южна Македония

1797 г.

........................
Българинът Яно Митре от (с.) Карипци, Лангадас (дн. с. Хлорономи, Солунско), като прие исляма, бе наречен Хасан.
29 шабан 1211 (28.1.1797) г.
Българинът Стоян Митре от казата Енидже Вардар (дн. гр. Яница), като прие исляма, бе наречен Мехмед.
25 рамазан 1211 (24.III. 1797) г.

132


133

Българинът Ицко Петко от казата Енидже Вардар, като прие исляма бе наречен Исмаил.
3 шевал 1211 (1.ІІ.1797) г.
Българинът Васил Столи от (с.) Света Параскева, Келимерия (дн с. Каламария), като прие исляма, бе наречен Хюсеин.
11 шевал 1211 (9.IV.1797) г.
Гъркът Георги Стамат от (с.) Зарова (дн. с. Никополис, Лангадас) като прие исляма, бе наречен Али.
25 ребиюлевел 1212 (17.1Х.1797) г.

виж: Йорданка Калудова. Документи за положението на населението в Югозападните български земи под турска власт, ВИС, 4, 1970, с. 73; оригиналът е на турски език.

Документ № 5

Заглавна страница на книгата „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова", проведена на „простейший язик болгарский" от Йоаким Кърчовски[1] и отпечатана в Будапеща

1814 г.

Повест ради страшнаго и второго пришествия Христова, собранная от различных святих писаниах и преведения на простейший язик болгарский, ползования ради простейших человеков и некнижних. Списанняя от Хаджи Йаким Даскала и преведеся на тип потщаним господаря Кир Хаджи Станко от Кратово и Кир Димитрий Филипович от Егри дере Паланка за душевное их спасение. Настоятел бист Димитрий Йоанович, дзузура от Сечища. В Будине граде, писмени кралев Всеучилища Унгарското.

1 Йоаким Кърчовски (ок. 1750 —ок. 1820), роден в с. Осломени, Кичевско (Кърчовско), български книжовник, учител и духовник, автор на нравоучителни книги, като „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова", „Сия книга, глаголемаа митарства..." и др.

Документ № 6

Заглавна страница на книгата „Огледало" от Кирил Пейчинович[1],
съставена на „препростейший и не книжний язик болгарски
от Долна Мизия" и печатана в Будапеща

1816 г.

Книга сия зовомая ОГЛЕДАЛО Описася ради потреби и ползования препростейшим и некнижним язиком болгарским Долния Миссия, многогрешним во иероманасех и недостойнейшим игуменом Крал Марковаго Монастиря; иже во Скопие у Маркоя река храма святого велико-

134


135


136

мученика Димитрия Кирил Тетовец Пейчинович и издася на тип иждиванием и потщанием Благоговейнаго во священицех господина Коста Стошича попа от Призрена града. В Будине граде, писмени кралевск университета Пещанскаго.

1 Кирил Пейчинович (1771 — 1845), роден в с. Теарце, Тетовско, български книжовник, игумен на манастирите „Св. Димитър" южно от Скопие (1801 — 1818) и „Св. Атанас”, до с. Лешок (1816). Отпечатва „Книга сия зовемая огледало", „Книга глаголемая утешения грешним" и др., написани на народен език, в които се засягат и въпроси от българския народен бит.

Документ № 7

Вук Караджич[1] за българския език и за българските народни песни

1822 г.

Особени образци от българския език

Понеже българският език до днеска много малко е познат на учените людйе, затова тука аз притурим: първо, из евангелието притчите за Самарянина и за Блудния син и Отче наш; и, второ, няколко народни песни български. За превода из евангелието имам да благодаря на същия българин, който ми показа и думите в речника, а за песните благодаря на друг българин тоже из Разлог.

..........
Девойче младо юбаво!
Немой ми мина прес двори,
Не задавай ми ядове,
Малко ле ми са моите;
Та што да чине с твоите!
Девойчице младо хубаво!
Ти ф мене гледай, я ф тебе,
Да ти испишем лицето
На турцка бела хартия,
Да носи майци да види,
Какво сам любъв залюбил,
Като фиданче ф градина
Пролетно време ф майя
Кога цвекето цафте.
......
Ойле горо зелена,
Щто си, горо, повехнала?
Повехнала, посахнала?
Да ли те йе, горо, слана узнобила,
Йели те йе, горо, паржар опаржило?-
Нито ме йе слана ознобила,
Нито ме йе паржар опаржило;
Току ми йе срце изгорело:
Фчера пройдоха три синджира робе:

137

Први синджир се млади девойки гркиньки,
Кату идеха и плачеха: “Де йе наше богатство?
Фтори синджир се црнооки влахинки.
Идеха и плачеха: Милите влашки жътици!
Трекия се млади невести булгарски
Идеха и плачеха: милото наше отечество!
Милите наши машки дечица!

Послеговор (поговор)

1. Може би, че някоя от изложените песни не е цяла, а пък в много от тях и стиховете не са еднакви (но има слогове — по-малки или по-големи); но ние се надяваме, че читателите ще ни опростят за тия опущения, а особено когато помислят, че тия български песни са писани във Вена и че тука повече се гледа граматика, отколкото поезията. А когато рече Господ, та някога почнат да се събират и в България български песни и земе да се записват из устата на самичките певци и певачки (песнопойки), тогава и тия опущения ще бъдат дотъкмени и всичко ще си бъде в реда. Из тия няколко песнички се вижда, че и българските песни са като сръбските и на всеки начин ще ги има толко много, колкото са и сръбските (според числеността на народа). Каквито сръбските кралици пеят на Св. Троица, така и българските девойки пеят на Ивановден (7 януари) и от тия песни са и двете последните песнички. Българите имат и юнашки песни, които се пеят въз гусла, както и сръбските, и при това може би ще има най-много сръбски песни, които са побългарени, защото и самичките българи това признават за някои от изложените тука песни (напр. 15, 25). И в българските песни, каквото и в сръбските, има думи, които днеска се чуят само в песните, напр. хартия (в говора се казва книга), жълтица (в говора жътица), коня (в говора коне) и т. н.

2. Из тия малки образци всеки филолог ще може веднага да познае най-голямата разница, по която се разпознава българският език от другите славянски наречия, а тя е: а) членът (Аrtikel), който се нанадва накрая, напр. кръчмарницата, утрето, хлебо и т. н. т., и б) дето съществителните имена почти нямат никакви склонения, напр. за тоя човек, от Йерусалим, край море, на кон, от кон, нямам вода и т. н.

Досега аз зная само три български книги: а) Малка книжица (на осмина) о митарствима; тая книжка миналата година видях в Сърбия, но сега я нямам при себе си и затова не мога да кажа нищо заради нея (струва ми се, че е печатана в Будим), б) Различна поучителна наставления, сочинения йеромонахом Iоакимом Хаджи, у Будим 1819. Тая книга божем е писана на български език, но в същност не е нито български, нито русски, нито славянски, а едно безправилно смещение из всичките тия три езика. в) На учителя и свещеника Москополски Данила: напечатан пръв път в Москопол преди 60 години, а в, 1802 г. препечатан в Дубровник. В тази гръцка книжка има няколко говора: гръцки, влашки, български и арнаутски, които са написани с такава цел, за да би можали тия народи да оставят своите „варварски езици и да би станали гръци". Може би в тоя разговорник български език да е най-чист, отколкото в другите дотогавашни книги, но думите, написани с гръцки букви, така лошо са написани

138

и другояче освен лошо не могат да се пишат славянските думи с гръцки букви, щото и с тая книга не може човек лесно да се ползува, както трябва.

Из „Додатак к Санктпетербургским сравнительним рјечницима свију језика и наречија с особитим огледима бугарског језика", Беч, 1822 (в сп. Религиозни разкази, кн. 11 —12, ноември, декември 1897, с. 740, 751, 752, 757—759); оригиналът е на сърбохърватски.

1. Вук Караджич (1777—1864), виден сръбски филолог, етнограф и фолклорист, реформатор на сръбския книжовен език. През 1822 г. излиза от печат трудъг му «Додатак к Санктпетербургским сравнительним рјечницима свију језика и наречија с особитим огледима бугарског језика», в който са поместени за първи път 27 български народни песни от Разложко.

Документ № 8

Извадка от книгата на Юрий Ив. Венелин „Древные и нынешные болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношеныи к Россияном" за българите на Балканския полуостров, техните заселища, брой и териториално разпределение

1829 г.

Въведение

Първо, преди да пристъпим към разглеждане на историческата тъжба на българите, необходимо е да се запознаем със сегашното им състояние, а след това да ги проследяваме в древността.

1. Българите

Българите (днешните) са славянско племе, от един род с всички останали: руси, поляци, чехи, хървати, словенци, сърби и др.

2. Техните поселища.

Поселищата на българите, като изключим техните колонии в Южна Русия, се намират в Турската империя. Трудността и нехайството са причината затова, че до днес ние нямаме пълни и точни сведения за тази държава...
Днес според точни известия, ако разпределим народонаселението на всяка турска област поотделно, ще излезе следующото положително сведение:
Населението на България образуват:
а) главно българи,
б) отчасти турци, власи, гърци.

Населението на Румелия образуват:
а) главно българи,
в) отчасти турци, гърци и др.

Населението на Македония образуват:
а) основно българите,
г) отчасти турци, гърци.

139

Населението на Албания образуват:
а) главно шкипетари (албанци, арнаути),
б) отчасти българи.

Населението на Тесалия образуват: власи, българи, турци, гърци. До този момент не мога да кажа до коя линия се простира български народ на юг (в Ливадия); поне ми е известно, че в предишни времена, (българите) са се простирали, в смесица с гърците, до най-южния край на Морея, гдето са се слели под името езерити и миленики (Const. de adm. imp., с. 50). Техните следи може да се видят освен от историческите източници и от славянските названия на различни места както в Ливадия, така и в Морея.

Изобщо българите живеят повече в селата, отколкото в градовете, които предимно са заселени с имперски привилегировани лица, на които е предоставено да живеят за сметка на чужд труд, турци по народност или даже и гърци. В България има градове, населени и единствено само от българи; впрочем те не са съвсем чужди и на румелийските и македонски градове, така например в Инджик, близо до Константинопол, живеят (както твърди един грък в своето Resume Geogr. de la Turquie, Paris, 1826, с. 504) само българи и се занимават с приготвяне на дебели сукна; също така и в Белград, не много далеч от споменатата столица. Същият грък казва (с. 529), че три градчета — Буюк-Бечик, Базар-Джедид и Сидеро-Капши, разположени в близост до халкидикските и солунски брегови на Архипелага, са населени само от българи и пр. Много неща още могат да се обяснят при по-подробното описание на тези страни.

Още да отбележим, че през VIII в. е било извършено от имп. Юстиниян II толкова значително преселение на българи от европейските областна империята в Анатолия, че била заселена от тях цяла област, която впоследствие доставяла на империята до 30 000 елитни войници. Не зная дали е оцеляло потомството на това обширно поселение; поне до днес, струва ми се, не е хрумнало на никого, макар и частично, за него да се поосведоми; впрочем това не е удивително, ако си припомним, че не се грижеше никой да узнае нещо и за румелийските и македонски българи.

(Обаче от разказа на един българин аз открих, че румелийците имат за анатолийските си едноплеменници някакво сведение: един литератор ми показа няколко листове от църковна книга, писани с установен и полуустановен почерк и донесени по негово уверение от Анатолия. Впрочея това подлежи още на изследване.)

Освен това е известно, че значителна част от българите се засели в различни окръзи на Новорусия и Бесарабия. Значителна част от населението на многолюдния град Кишинев се състои от тези заддунавски пришелци и (последните) заемат част от града, наречен Болгария.

Много български семейства са се разпръснали из Молдавия, Влахия и Трансилвания.

3. Тяхната маса или количествено отношение
От това се вижда, че българите в Европа по число превъзхождат турците, а още повече и гърците, така че поради превъзходството им могат да бъдат признати за господствуващ народ в Европейска Турция.

(с. 5). Тук ще отбележим причината, защо при такъв многоброен български народ името България е ограничено само в пределите на страната и сега известна под това име? Защото в тази страна предимно българите

140

са били самостоятелни: Румелия или Тракия и Македония, почти винаги принадлежащи на империята, макар и да са били населени от българи, са могли да бъдат преименувани с такова име, което е принадлежало на тази държава. Въобще и имперските българи и сами гърците се наричали римляни (ромеа).

Не са по-малко значителна маса българите и по отношение на останалите славянски племена; те са още днес по-многочислени от сърбите, хърватите, поляците и самите чехи; в това отношение правят изключение само русите. Ако този народ не бе понесъл значителни загуби от продължителното жестоко робство и убийствената политика на Портата, от чумата; ако този народ във всички обитаеми от него страни досега би останал господствуващ; то наистина би могло да се предположи, че днес би могъл да бъде толкова масивен, толкова колосален, колкото русите. Такова едно схващане трябва да ни предпазва от лоши предположения относно съществуването на този народ в отдавна минали времена.

виж: Ю. Венелин. Древные и нынешные болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношеныи к Россияном. Историко-критическiа изысквания... М., Универ. тип., 1829—1841. 2 Т. VIII, 254 с; II, 241, 7 с.; изд. 2-е 1856, L, 230 с, 1 л т. I, с. 1—5.

Документ № 9

В „Географско описание на Албания"[1] се посочват градовете и местата в околията Виглище и Западна Македония, където живеят българи

1833 г.

Окръгът Корча обхваща около 50 села. От тях едната трета са християни, а останалото мохамедани. По-значителни са Воскопол или Москопол, Виткуки, Каменица, Флиоки, Бобощица, Дреново, Бория, Босколи и други. Общо къщите наброяват почти 2400 и 22 000 души според извършеното там царско преброяване. По народност и турците (мюсюлманите, бел. н.), и християните са албанци — едноезични, с общи нрави, неграмотни и неизкусни, лоши земеделци и овчари освен жителите на Корча и Москопол, които се занимават с търговия. Воскополците са власи; в околността има и малко българи.

Околията Биглище е малка и обхваща към 30 села заедно с чифлиците. Цялата е обкръжена от планини. Има здравословен климат и хубава вода и поле, напоявано от реката Девол...

Повечето села са българи християни и останалите — албанци мюсюлмани. Общо наброяват почти към 1200 къщи и почти 7200 души мъже и жени.
Гора и Мокра граничат на север с Охрид, на юг с река Девол, която ги отделя от Опар, на изток с Корча, на запад с областта на Елбасан. Мястото е планинско и стръмно. Затова гора на славянски (български) значи планина.

141

На северозапад от Биглище и Преспа лежи областта Охрид, на която са подчинени три малки околии, както казахме— на североизток Ресен, на запад Струга, на юг Гора. Охрид с околностите си и околностите на Ресен и Струга наброяват близо към 6000 къщи и общо 50000 души. И това число половината са българи християни и половината турци албано-българи. Наброяват се към 140 села, турски и християнски. Езикът, славянски и в Охрид, и в Струга, и в Ресен, и в цялата околност.

Охрид в сравнение със старата му слава сега е нищо. Има към 200 къщи — турски и християнски общо — и пазар с близо 100 работилници Къщите са изградени с тухли и кал и са покрити с керемиди. Водата идва отвън, но пият и от езерото. Има силна крепост навдаващ се в езерото хълм. Хълмът е полуостров и стръмен откъм езерото. Всред крепостта се помещава и управителят. Охрид е разделен на три махали — крепостта, източна и северозападна извън крепостта. 1200 къщи са турци, албано-българи е 800 българи християни...

На 4 часа североизточно от Охрид, зад планината, лежи околийския център Ресен, подчинен на охридския управител. Има към 200 турски къщи и толкова други християнски с доста голяма околност. Жителите са по народност българи и говорят български...
...Струга, както се каза, е подчинена заедно с околността си на охридския управител. И нейните жители са българи и говорят славянското наречие...

Охридският митрополит се нарича и Преспански, тъй като и християните на Преспа, както тия на Ресен, Струга и Охрид и Крушево в църковно отношение са подчинени нему. Наброяват над 5000 къщи албанци и българи. Седалището му е в Охрид.
Дебър е една паланка с около 1400 къщи с малък пазар.
Повечето села говорят български — и турците, и християните...
Паланката Елбасан лежи на равно място, има хубав пазар и много вода...
Тя е почти в центъра на Албания... Изобщо цяла Албания хвали наречието на гетите. За това имат и пословица: албански се говори в Елбасан, гръцки в Янина, турски в Стамбул, български в Тиквеш...

Оригиналът е на гръцки.

1 Косма Теспорт, йеродякон, по народност грък, съставил труда “Географско описание на Албания" (1833).

Документ № 10

В „Српске народне новине" за революционните брожения в Западна България и Македония

6. IV. 1844

Борбите на Сърбия от началото на настоящето столетие и борбата на хайдутите срещу спахиите е намерила слаб отглас в България... Едва през 1821 г. след гръцката революция отведнъж се появи огромна маса 

142

български хайдути в Македония и проникна чак до Пелопонес. От това числото на хайдутите се увеличавало и след последната руско-турска война между тях се разпространява някакво тайно споразумение, което е издадено от един новоприет член и удавено в кръв... 

Смъртта на султан Махмуд и пророчествата, които са се разнасяли по Турско през 1840-те години[1], са предизвикали голямо движение в България, Румелия и Македония — с една дума, навсякъде, където живеят българи. Въстанията в Кандия и Тесалия, дали първия повод българите и турците по градовете едни след други да започнат да се въоръжават, започнаха да възстановяват през 1838 г. разтурената по-рано завера; надигнаха се огромни маси и отведнъж Портата се вижда отделена от Дунава и от отделилите се на север градове. Един хайдутин на име Милое[2], който воювал още при Кара Георги, и Гавра, за когото се говори, че бил свещеник, са били начело на движението. Михаил свикал съвета и против очевидната воля на народа било решено да се съблюдава строг неутралитет. На всички сърби е било строго забранено да се вмесват в българското въстание; на границата била поставена войска и всякакво съобщение с българите било прекъснато. Това спасило турците, които изгорили 150 села между Ниш и София и след няколко сражения разпръснали главните сили на зле въоръжените въстаници. Смъртно ранен, Милое се самоубива, а хайдутите, останали без предводител, започнали да се разпръсват, като най-самоотвержените отиват в Македония, където се съединяват с клефтите.

виж: вестник “Сербске народне новине”, Пеща, бр. 27, 6. IV. 1844 г.; оригиналът е на сърбохърватски.

1 Има се пред вид Нишкото въстание (1841),
2 Милое Йованович, един от ръководителите на въстаналите селяни в Нишко.

Документ № 11

В. „Српске новине" за числеността на българското население и къде живее

8.1.1846 г.

Според Сиприан Роберт[1] българите заемат голяма част от Европейска Турция и наброяват четири и половина милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете — гърците; докато последните повече обичат търговията, то първите — земеделието. Не по-различно е в Солун, главния македонски град, където се говори еднакво български и гръцки.

виж: вестник Српске новине, Белград, бр. 2, 8. I. 1846 г., оригиналът е на сърбохърватски.

1 Сиприан Роберт (1807 — след 1857), френски славист, автор на изследвания южните славяни.

143

Документ № 12

Писмо от Димитър Миладинов[1], Охрид, до Виктор Григорович[8], Виена, относно издирването на български народни песни и старини от Македония

25. ІІ. 1846

I След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските [народни] песни според Вашата поръка са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината. Но нека ми бъде простено досегашното отлагане, защото се затруднявах при подбора на най-добрите песни,- а също и при работата ми върху граматиката. Надявам се при втори удобен случай, след като събера повече песни и завърша граматиката, според Вашето горещо желание да Ви ги изпратя, като ми пишете къде и чрез кого сигурно могат да Ви бъдат предадени.

Ние сме убедени напълно според уверенията на селяните от Главиница, че ще се намерят и търсените каменни надписи, които ще изследвам идващата пролет. Прекрасно и желателно ще бъде, ако чрез твоето съдействие се поискат от правителството светите мощи на свети Климент Охридски, засвидетелствувани от великата Христова църква, както ти се увери със собствените си очи и по свой почин ги поиска. А постъпките пред тукашните власти за поменатите свети мощи допринасят и на Вас да се отдаде похвала, и новооткритото наше училище да види полза.

Пиша Ви така по нареждане на първенците в Охрид. Очаквайки незабавен отговор на гръцки език по същия приносител, Ви поздравявам с най-дълбока почит и уважение.

виж: Братя Миладинови. Преписка, издирили ком. и ред. Н. Трайков, С, 1964, с. 15; оригиналът е на гръцки.

1 Димитър Миладинов (1810—1862), роден в Струга, виден деец на Българското възраждане — воюва активно за националната просвета на българите и тяхното духовно и политическо пробуждане; учителствувал в Струга, Охрид, Кукуш, Прилеп, където въвел български език. Наклеветен, от фанариотите, той бил хвърлен в цариградския затвор, където умрял.
2 Виктор Иванович Григорович (1815—1876), руски славист. През 1844—1847 г. пътувал из българските земи, включително и Македония, и събирал етнографски и фолклорни материали.

144

Документ № 13

Из статията „Български народни песни" от Станко Враз[1] във връзка с песенното богатство на българите и първите му изследвачи

1847 г.

На изток има едно племе от нашето коляно, един народ, разпръснат полетата и планините на стара Мизия, Тракия, Македония до Епир, когото ние тук на запад не знаеме почти нищо друго, освен че бедният и клет народ служи на турския цар и че говори някакво славянско наречие, от което между другото ние сме останали толкова назад, колкото от арабските езици или санскритския. Днешна България е за нас книга, затворена и неразрязана. Ние знаеме колко е належащо днес да познаем себе си, брата и братовчеда си, затова настояваме да разрежем поне един лист от тази книга, обнародвайки, доколкото ни позволяват силите, тук няколко народни песни на българския народ от разни краища на неговата родина. Но наред с това, преди да ги поместим в тази книга, трябва да кажем нещо и по това, какво досега се е направило в тази насока.

Доколкото ми е известно, най-първата следа от български народни песни се намира в един ръкопис от XIV в., от който Шафарик[2] е преписал две песни за своя „Народопис словански" (...Прага, 1842, с. 160). По-късно, чак през нашия век, намираме отново две-три песни във Буковата „Песмарица српска" (Виена, 1814—1815). Осем години по-късно след това отново се яви Вук, и то с обемистата сбирка от български народни песни, като отпечата книга „Додатак к Санктпетербургским сравнительним речницима свију језика и наречија с особитим огледима бугарског језика" (Виена, 1822, 4, с. 54). В тази книга наред с кратък сравнителен речник и два откъса от светото евангелие на говоримо българско наречие са публикувани и 27 по-малки и по-големи откъса на народни песни на същия език, а заедно с това и кратко изследване за българския език, наистина най-хубавият и най-безпогрешен труд, какъвто според мен съществува досега в тази област. А сега отново двадесет години след Буковия Додатак" излиза от един българин в Пеща една книжка („Български народни песни и пословици, събра Иван А. Богоров[3]. Книжка 1". Тази книжка съдържа 12 по-големи песни и повече от 200 пословици. Голяма е загубата, че не се знае от кои краища на страната са тези песни (съдейки от езиковите им особености, срува ми се, че те са събрани от областите между Дунава и Стара планина). И това е всичко, което досега се отпечатало, което аз зная. В книги и списания съм чел, че подобна сбирка има от архимандрита Неофита[4] (първия български родолюбец), от господин Априлова[5] (познатия издател на Деница болгарска в Одеса) и някои си Стоянович от българско произхождение. Освен тях в наше време български народни песни и пословици са събирали и двама руски професори — господин Измаил Срезневски[6] (Харковски) и господин Виктор Григорович (Казански). Господин Григорович е обходил надлъж и на шир българската земя - от Цариград до арбанашките гранични камъни, от град Солун чак до белия Дунав — и събирайки материал за речник и граматика, с божия милост попаднал и на народни песни. Те са на брой около 200 и щастие е, 

 145

Че тази сбирка е най-хубавата и най-известната от всички, които има досега. Като дойде миналата есен господин Григорович в Загреб, за да си отпочине няколко дни от трудния свой път, малко се разболя и по време на боледуването си ми предложи няколко ръкописа от своята българска сбирка с цел да си препиша нещо, което ми е необходимо. И ето че набързо преписах и съставих около 60 големи и по-малки откъса от народни песни. И тъкмо това представлява истинският повод за откриването на тези български народни песни.

виж: Ко1о, Zagreb, IV, 1847, с. 37—38; оригиналът е на сърбохърватски.

1 Станко Враз (1810—1851), словенец, един от видните представители на или. ризма; в сп. Коло обнародвал 33 български народни песни и кратък очерк за българите; Калофер, Ново село, Мелник, Струга, Битоля, Галичник, Панагюрище и др
2 Павел Шафарик (1795—1861), чешки и словашки филолог и етнограф, автор на ценни изследвания върху славянските езици и литератури.
3 Иван Андреев Богоров (ок. 1820—1892), роден в Карлово, български книжовник, педагог, журналист и езиковед. Издал една от първите сбирки от българея народни песни.
4 Неофит Рилски (1793—1881), роден в Банско, български книжовник, просветен деец и пръв новобългарски учител. Издава „Болгарска граматика", взаимоучителни таблици и др.
5 Васил Евстатиевич Априлов (1689—1847), роден в Габрово, виден деец па нозобглгарската просвета и култура, автор на „Деница новобългарского образования" и др., създател на първото новобългарско училище в Габрово.
6 Исмаил Иванович Срезневски (1812—1880), руски славист, отпечатал трудове върху старобългарския език.

Документ № 14

Следва...

1 коментара:

Anonymoussaid...

Add the button for MakTopBlogs

Thanks

Post a Comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial