Wednesday, October 25, 2006
0
Духовните качества на македонските българи. Монография на Георги Трайчев
Македонска библиотека № 7.
------------------------------------------
Духовните качества
на
македонските българи
от
Георги Трайчев, учител в ІV Соф. прогимназия
София-Печатница “Родопи” Т. Клисаров-1928
------------------------------------------------------------------------------------------------
ПРЕДГОВОР
[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ
Сърби, гърци и техните приятели твърдят, че ний, македонците, сме „разбойници" на Балканите без всекаква култура и че македонската емиграция в България брои само няколко хиляди души, все еснаф хора ! Трети пък чужденци, невежи или заинтересовани личности говорят, че, ако на македонците се даде самоуправление, ще имаме една втора Албания.
За да разберат нашите врази и заинтересованите чужденци, кои са и какви са македонците, събрах по-важни доказателства от наши и чужди учени и от мои лични наблюдения, които говорят за духовните заложби на македонските българи.
Днес, когато македонския въпрос отново е завладел общественото мнение у нас и в чужбина и когато той утре ще се сложи и на зелената маса из разните дипломатически канцеларии, появата на бял свет на подобна книжка, която би послужила дори само като една справочна, намирам за навременно.
Г. Трайчев
3
КАКВО СА ДАЛИ МАКЕДОНЦИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛЕМЕЗа да разберат нашите врази и заинтересованите чужденци, кои са и какви са македонците, събрах по-важни доказателства от наши и чужди учени и от мои лични наблюдения, които говорят за духовните заложби на македонските българи.
Днес, когато македонския въпрос отново е завладел общественото мнение у нас и в чужбина и когато той утре ще се сложи и на зелената маса из разните дипломатически канцеларии, появата на бял свет на подобна книжка, която би послужила дори само като една справочна, намирам за навременно.
Г. Трайчев
3
Македония даде християнството и писменността на българското племе.
Българската държава се състои от потомци Аспарухови и от славяни, част от които вече приели християнството, особено тези в Македония. Две раси — прабългарска и славянска изповедващи две религии — прабългарска езическа, славянска езическа и християнска — са основните елементи на българската държава. За тяхното сливане в една народност са били нуждни по-силни сцепителни средства, отколкото политическата власт. Тези средства, които влият на душите са били християнството и писмеността; с тях си послужи и княз Борис (852—888), за да внесе вътрешно единство в своето княжество. И двете тези морални сили излезли предимно от македонските славяни: те първи масово бяха приели християнството, из техната среда беха излезли създателите на славяно-българската азбука. Апостолите Кирил и Методи, родени в Солун, и епохалният факт, превода на св. Писание в IX в. от двамата солунски братия, е извършен на едно българо-македонско наречие, което сега служи като основа за изучване на всички славянски езици и което в науката се нарича старобългарски език. Характерни остатъци от този език срещаме и до днес в говора около Солунско, Преспата и Костурско. Така, Македония още в IX в. бе станала люлка на старобългарската писменост. Делото на св. Кирил и Методи в Македония продължиха техните ученици, между които най-много заслуга е принесъл с плодовита просветна дейност св. Климент, Охридски архиепископ. Св. Климент направил от Охрид главен просветителен център, отгдето се пръскала светлина по целата българска земя. С не по-малко слава се споменава името и на св. Наум Охридски, друг ученик на св. Кирил и Методи и съвременник на св. Климент.
Когато източна България през втората половина на X в. попаднала отначало под развращающето влияние на Византия, а после и под нейните удари, Македония била, която издигнала високо знамето за национална независимост:
5
Цар Самуил (976—1014 г.) обединил отново българския народ и 38 години наред се борил, за да запази целостта на българската държава. Македонска България, пише Рамбо, „била по-войнствена, по-феодална, с по-силно национално чувство, по-антигръцка от тази България, на която Великия Преслав бил столица.”1) Охрид бил седалище на учредената от Самуила българска патриаршия, която просъществува с името Българска архиепископия до 1767 г. (виж: Македонците в културно-полит. живот на България, 1918 г.)
Против византийското владичество възстават първи македонските българи (1040 г.) под водителството на цар Самуиловия внук Петър Делян. Център на това възстание е бил гр. Скопие. Тридесет години след това възстание, избухнало второ, пак от Скопие, начело с българските скопски боляри и техния главатар Георги Войтех. От Мекедония са и книжовниците, които са действували още в XV—XVI столетие: Станислав от Кра-тово (1350 г.), Исайя монах от Серско (1371 г.), дякон Димитър от Кратово (1460), Владислав Граматик (1466 г.) от с. Жегливо (Кумановско), Висарион йеромонах (1547 г.) от Дебър, Христо Граматик от тиквешките села, Стефан монах от Скопско и др. (А. п. Стоилов-Наши писатели и преводачи от XIV—XVIII в., „Българска сбирка" г. XVIII (1911).
Македония е запазила най-старите паметници на българското племе. Те са: светогорския (980 г.); надгробната плоча от цар Самуил (993 г.), поставена над семейната царска гробница в с. Герман (Преспанско) и Варошкия надпис (996 г.) над манастира св. Арахангел в с. Варош (Прилепско).
Македония е отечество на богомилството.
— Богомилството, ако и да е рожба на манихейската ерес, пренесена от Армения във Византия и от там в България, тя, обаче, в България се разви под името богомилство и оттук почна да се шири на Запад, в Италия, Франция и др. страни на средна Европа под разни имена. Богомилството, което играло грамадна роля във вътрешния исторически живот на българите още от самото им покръстване до XV в., ако не и по-сетне, е имало велико значение не само за нас и за Западна Европа, па и за целия християнски свят.
Макар местото за местожителството на поп Богомил и неговото произхождение да не се знаят с положителност, установен факт е, че „средоточието" и „отечеството" на богомилството е Македония. В гр. Прилеп,
6
в планината Бабуна, гдето и сега едно село се нарича Богомила, имало богомилска община, казва Иречек (История на българите, стр. 280). Същото твърдят и учените: Р. Каролев, Петранович, Милетич, Ив. Г. Клинчаров и др. Като имаме пред вид това обстоятелство, правдоподобно е да допуснем, че и родоначалника на богомилството ще да е роден из некой град или село на югозападна Македония. А преданието говори, че поп Богомил е роден в с. Богомила, разположено в с.-изт. поли на Бабуна, в местността Азот — Велешко.
Възраждането на българския народ дойде от Македония
И в по-ново време от Македония дойде първия потик за народно възраждане на българщината. Първият български историописец, Отец Пайсии, който през втората половина на XVШ-ти век възпламени народното съзнание, се е родил в 1721 год. в северо-македонските предели. В 1741 г. Христофор Жефарович, родом от гр. Дойран, издал във Виена своята “Стематография" с гербовете на България и българските светци. Македонец бе и Хаджи Яким Кърчовски (от с. Осломево — Кичевско)-първия български писател, който започнал да печати книги на новобългарско наречие още от 1814 г. От северозападна Македония (с. Теарци — Тетовско) е бил Кирил Пейчинович, който продължи въвеждането на простонародния български език в книжнината. Неофит Рилски, баща на българските педагози и филолози, автор на първата българска граматика, е също македонец (от с. Банско, Разложко). Първата българска печатница в XIX в. е била открита пак в Македония — в Солун от Хаджи поп Теодоси, от Дойран. Македония роди и първите фолклористи на българския народ, братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. (Йордан Иванов-Българите в Македония, 1915 г., стр. LХХХШ—LХХХV).
С пълно право професор А. Теодоров— Балан твърди, че всички по-главни културни начинания на нашето племе идат от Македония. Християнството, писмеността, възраждането, новобългарската книга, първата българска печатница — идат от юг — от Македония и се ширят на север. Това твърдение на професора се подкрепя и от новоиздадената книга на нашия учен фолклорист А. П. Стоилов — „Български книжовници от Македония", където покрай гореизброените дейци се редят и безсмъртните имена на: Митрополит Натанаил — Охридско-пловдивски (от с. Кучевища, Скопско), митрополит Партени (от с. Галичник, Дебърско), Иордан х. Константинов-Джинот
7
от Велес, Григор Пърличев от Охрид, Йосиф Ковачев от Щип, Ксенофонт- Райко Жинзифов от Велес и др. Всичко 15 мирски и 12 духовни книжовници до 1878 г.
Македония първа почна да гони гръцките владици
Пръв български владика виде Македония. Македония първа започна борбата с гърците за свободата на българската църква. Скопие даде сигнал за гонене гръцките владици още в 1828 г. Разрешението на българския черковен въпрос се затегнало от постоянните клевети и интриги на патриаршията пред турската власт. Нужен бил нов тласък; той дошъл пак от Македония. В 1858 г. Кукушките българи въвели националния език в черквата и поискали български владика за епархията. На оглушките патриаршески, кукушани на 22 юлий 1859 г. отправили до Папа Пий IX молба да искат български епископ при известни условия, като признаят унията. Тоя епизод най-добре характеризира македонските българи в техната упорита борба за своя черква и училище, за свой език и народност. Тая постъпка на кукушани смутила фенер, та патриаршията, за да предотврати унията, назначила първия български владика за кукушката епархия Партения Зографски в 1859 г. Така, Кукуш, жертвувайки своите религиозни убеждения, за да спаси националното си самосъхранение, пръв извоюва български владика, при вратите на Солун. Не са малко и македонските градове, гдето не помнят гръцко четмо и писмо. Велес, Прилеп и др. градове и манастири из Македония служеха си в черквите и училищата само на български език. (Македонците в култ.-полит. живот на България 1918 г.)
В революционните борби на България участвуват и македонци
Македонските българи във възраждането на българския народ и закрепването на българската държава и българската култура са вложили не само ум, средства и усилия, а и кръвта на най-добрите си синове.
В 60-те години на миналото столетие, преди да бъде още решен черковния въпрос, се започна и революционното движение за политическо освобождение на България. В революционната борба взеха участие и македонци. В четите на Филип Тотю (1862—1867 и 1876 г.) участвуваха македонци: от Тиквешко, Пехчевско, Велешко, Охридско, Мехомийско, Куманово, Битоля, Дебър. В четата на Хаджи
8
Димитър и Стефан Караджа в 1868 г. участвуваха българи от Куманово, Велес, Прилеп, Кукушко, Воден, Скопско, Горна-Джумая. В четата на Христо Ботев срещаме революционери от Велес, Тетово, Неврокопско, Крива-Паланка, Охрид, Серско. Дедо Ильо Марков от Берово и Христо Македонски от с. Горни-Тодорак (Кукушко) се издигат до положението да бъдат войводи. Георги Измирлиев-Македончето от Горна-Джумая е главен водител и организатор на революционното движение в търновския окръг през 1875 г., на когото признателните граждани от Горна-Оряховица му са издигнали паметник. След избухването на възстанието в Тракия (19 априлъ1876 г.) повдигнаха се и българите в Македония. Знамето на главния войвода Димитър п. Георгиев от с. Берово е било приготвено в Солун от Станислава, дъщеря на известната македонска учителка баба Неделя Петкова.
Македонци вземат участие във войните на България
В руско-турската война (1877—78 г,) между доброволците българи, които образуваха 6 опълченски дружини и които покриха със слава Самарското знаме, при Шипка, има не малко македонци. Те са 411 души от разни краища на Македония: Охрид, Тетово, Гостивар, Битоля, Солун, Куманово, Паланка, Неврокоп, Мехомия, Крушово, Кратово, Прилеп, Велес, Дебър, Лерин, Кичево, Струга, Ресен, Щип, Скопие, Кукуш и другаде.
В подготовката, организирането и извършването на революционния акт при съединението на Източна Румелия взеха видно участие и македонските младежи на времето: Димитъръ Ризов, Никола Генадиев, Андрей Ляпчев, Пере Тошев. Съединението стана. В сръбско-българската война, взеха участие и много македонски доброволци, вън от тези, що бяха извикани под знамената като редовни войници и офицери. Тяхният брой (на доброволците) е повече от 500.
Много македонци стоят начело на политическия и културен живот на България
Македонците са в България като в своя държава. Те със своите способности винаги и значително се застъпвали във всичките отправления на българския политически и културен живот. Поезия, журналистика, книжовност, учителство, професура, политика, финанси, търговия, медицина,
9
и др. — във всичко македонския българин е достойно и добре представен. Така, Македония е дала на България: 8 министри, 20 дипломати, 70 депутати, 10 митрополити, 15 университетски професори, около 100 учени писатели и публицисти, 35 художници, скулптори, музикални сили, оперни певци, артисти; 30 висши чиновници по народното просвещение; 150 магистрати и по-видни съдии и адвокати; около 100 по-висши административни чиновници, 80 по-известни лекари; 40 по-видни инжинери и архитекти, 800 офицери, измежду които 8 генерали, 31 полковници, 56 подполковници. Освен туй в училищата има 1568 учители, 200 духовни лица и около 5000 други чиновници. За едно любопитство само нека проследим на последните няколко години учрежденията, институтите, разпити политически организации и журналистиката, за да видим лицата, стоящи начело и даващи често пъти такт, тон и ръководство на тия институти. Ректор на университета бе: Милетич и Георгов; председател на Академията на науките е професор Л. Милетич; директор на етнографиския музей бе: А.П. Стойлов и Ст. Костов: директор на Народния музей: Ст. Протич; директор на Народния театър: професор Арнаудов директор на I девич. гимназия -Антонов; на II-ра девическа— Т. Велев; директор на печата бе Н. Милев и Д. Павлов секретар на Министерството на просвещението бе: Ф. Манолов, гл. уч. инспектор: Н. Дорев; началник на средното образование: П. Мартулков; Гл. секретар на българския св. Синод —Христо Попов, ректор на Пловдивската семинария — епископ Панарет, на софийската семинария — архим. Борис, Директор на 1 мъжка гимназия: Георги Раев, Кръстев; директор на III девич. Педагог. гимназия — Христофоров; директор на Чирашкото училище — П. Мартулков; директорите на II, VI, VII, VIII, XIII, XV, XVII, и XVIII софийски прогимназии са македонци; председател на Върх. касационен съд бе: Ив. Каранджулов; прокурор на Соф. окр. съд — Чайлев; председател на Соф. окр. съд — Ил. Александров и Ил. Чайлев; директор на хигиеническия институт — доктор Вл. Руменов; директор (и пръв бактериолог) на Бактериологическия институт — доктор Михаил Иванов; директор на държавните дългове — д-р. Н. Стоянов. Едничкият най-известен нумизматик у нас Н. Мушмов е от Струга; директор на Държавната печатница е Я. Македонски; директор на софийската копринена фабрика бе Чеков, от Екши-су; същият сега построи копринена фабрика в Пловдив.
Ако проследим лидерите на разните политически партии в страната, пак ще се натъкнем на македонци. Така, комунистическия лидер бе Димитър Благоев; широко-
10
социалистически — П. Джидров; радикалски — Ил. Георгов; либералски — д-р Н. Генадиев, демократите (сега. сговористи) —А. Ляпчев. Ами и начело на столичния ежедневен печат стоят пак македонци. Ето техните имена: директор на в. „Слово" — Н. Милев и Л. Кулишев; редактор на „Свободна реч„ и „Слово" —Георги Кулишев редактор на в. „Препорец" — А. Ляпчев; на в. “Смях" — В. Пасхов; на в. „Зора" — Д. Крапчев; на „Ехо де Булгари" — Хр. Силянов, Ст. Симеонов; директор на предприятието в. „Утро", „Дневник„ — Ст. Тилков, където се подвизават и други македонци; в редакцията на в. „Мир" — Д. Бързицов; в редакцията на в. „Радикал" — Ил. Георгов; в редакцията на в-„Народ" — Джидров; в редакцията на в. „Независи-мост" — А. Ризов. Професор Ал.Балабанов редактира сп. „Развигор"; македонски учени редактират сп. „Македонски преглед"; Г. Трайчев редактира „Македонска библиотека". Освен туй македонци редактират в. „Независима Македония", в. „Илинден", в. „Устрем" — (сега само ежедневника „Македония"), „Родина" — сп. на макед. младежки съюз; илюстрация „Илинден". ..
Тази анкета се отнася само за столицата, провинцията не засегаме. Друга анкета ни говори, че авторите на най-добрите учебници по български език са македонските учители: Д. Мирчев, Ив. Дорев и Климент Карагюлев. А геометрията и аритметиката на П. Мартулков намериха всеобщо одобрение на учителството. Д. Цонев е автор на много учебници по естествена история, а Л. Симидчиев, Ив. Бояджиев, Благой Димитров, Г. Раев са автори на много препоръчани учебници по алгебра, физика, алгебрически сборници и др. Трета анкета ни изненадва, че и потеклото на безсмъртния автор на „Бай Ганю" — Алеко Константинов е от македонски преселници в Свищов.
Македонско потекло имат и П.Славейков, Пенчо Славейков. (от Разлога). И в жилите на братята Димитър и Антон Страшимирови, тече македонска кръв. В Копривщица има „Арнаутска махала", където е живел рода на Каравелови от македонски произход. А една малка екскурзия из дипломатическите канцеларии ни открива, че: 1) пълномощния министър в Рим е Гоце Радев (от Битоля); 2) пълномощен министър в Лондон е Панче х. Мишев (от Солун), 3) пълномощен министър във Вашингтон е Симеон Радев (от Ресен), 4) пълномощен министър в Атина е Добре Живков (от с. Плевня, Драмско), 5) пълномощен министър в Букурещ е Поменов (от Прилеп), 6) пълномощен министър в Будапеща (сега в Ангора) е Т. Павлов (от Скопие), 7) бивши пълномощни министри са: Панче Дорев, д-р. Генадиев,
11
д-р. К. Помянов и др. 8) Димитър Наумов — частен секретар на царя, 9) Дръндаров (покойния) бе таен съветник на царя. И днес съдбините на България са в македонски ръце: г. Андрей Ляпчев, министър-председателя е от гр. Ресен (Македония).
Македонците са и големи патриоти
Възмущението на българите в Македония от делото в Берлин се разрази във въоръжен конфликт. През есента на 1878 г. избухна формено масово възстание в долината на Струма, с център с. Кресна, и в разложката котловина с център с. Банско. В западна Македония, в градовете Скопие, Куманово, Велес, Прилеп и Охрид възникнаха набързо конспиративни организации. Най-силно се прояви революционното движение в 1880 год. в Прилепско и Охридско. А виждайки безчовечния, политическия и економически гнет, на който бе подложено македонското население, от една страна, безбройните спънки за неговото културно развитие, от друга, — македонската интелигенция реши в 1893 год. да тури революционното движение на здрава основа. Така се създаде вътрешната македонска революционна организация, която продължава и до ден дне-шен — цели 34 години, да води отчаяна и неравна борба с държавната тирания на подтисническите режими: турски (в миналото), сръбски и гръцки днес. А най-красноречиво доказателство за борческия дух на македонците е Илинденското възстание (1903 г.), великата тая епопея, която разклати от основа вековната турска империя, издигна македонеца в очите на европейската дипломация до степен на герой и спечели симпатията на цивилизования свът. Грамадните морални, материални и човешки жертви, що понесе и продължава да понася македонското население, за да сдобие свободен живот и да спази език и народност; готовността, себеотрицанието, самоотвержеността, самопожертвователността, изразена в стотици и хиляди примери, високо говорят за ценните негови качества: горещ патриотизъм и силна обич към свободата и независимостта. Акциите на Гавазов и Чемков въПрилеп (1898 г.), самоубийството на Патчевата чета (1902 год.) в Кадино село, Виничката афера, хвърлянето на Даскалов в пропастта и многобройните още акции о тоя род, достатъчно говорят за това. Дойде 5 октомврий 1912 год.;, настъпи великият момент за освобождението на поробена Мекедония. Всички македонци, които беха приели българско поданство и беха минали казармата, се наредиха под полковите си знамена в редовната армия. А онези, що не фигурираха в
12
наборните списъци, побързаха да се запишат доброволци и образуваха тъй нареченото Македоно-Одринско опълчение, броят на което беше 14,670 души. Необучени, необлечени и невъоръжени, поради липса на оръжие и облекло, те гореха от нетърпение да влезнат в бой с вековния враг. И действително, те се отличиха. Македонският доброволчески корпус, командуван от офицери македонци, превзе Гюмюрджина, участвува в пленяването на Явер паша с неговия 10-хиляден отряд и се бори за отблъсването на турския десант при Шаркьой, ръководен от Енвер паша. Четите пък на Вътрешната организация, със своите акции разтроиха тила на турската армия и не малко услуги принесоха на съюзниците гърци и сърби. С още по-големо ожесточение се би доброволческия корпусъ при Султан-тепе, против новите поробители — сърби в междусъюзническата война. С не по-малко въодушевление биде посрещната и общоевропейската война от македонците. Когато се обяви мобилизацията на българската армия, македонците емигранти се явиха масово и образуваха една голема доброволческа армия. Тази армия на 16 септемврий 1915 год. броеше 33 764 души. Всички почти офицери от тази армия беха македонци. Храбро се биха македонците при Тетово, Криволак, Богданци и Беласица от началото на войната до края. По другите дивизии участвуваха редовните войници македонци, заселени по-отрано в България. Техниятъ брой бе 22,445 души. Като се прибавят към тех и новите контингенти, събрани из освободена Македония, ще добием, без преувеличение, общия брой на македонците около 80,000 военни чинове и 755 офицери.
Македония е дала и на други държави свои достойни синове, като държавници с просветен ум. Така Сърбия (още при създаването й) има Михаил Тодоров Германов (от Разлога) за президент министр при княз Михаил, а Марко Георгиевич — сръбски дипломатически представител в Букурещ. Никола Белин — министър при княз Милуш. Пандо х. Сотиров — председател на търговската камара в Белград. От прилепското село Дабница е бил родом Доситей Новакович (1764—1854 г.). Той приел монашество в Зографския българския манастир и се връща в отечеството си, но преследван от турците, избегал в Сърбия. През 1833 г. Доситей е избран за тимочки владика, със седалище гр. Зайчар-Неготин, гдето се поминал. Той бил известен като българин, за което свидетелствува и дяконът му Стефан Ковачевич от Призрен, в едно саморъчно писмо от 1851 г., пазено под № 402 в ръкописното отделение на Соф. Нар. Библиотека.
13
И на гърцитe сме дали македонски българи. Йоан Кукузел — певец, съчиненията на когото са запазени в псалтикийно, или паралагийно нотно писмо, — е българин от Македония. Григорий Ял. Киндин е родом от Прилеп, по произхождение мизиец, т. е. българин. Той е бил виден полемист и писател ръкоположен за солунски архиепископ. В средата на XIV в. Византия бе ознаменувана с ред религиозни движения и разпри. Едно от първостепенните лица в тия духовни борби е бил Киндин. И на патриаршеския престол в Цариград е имало българи от Македония.
Изнесените до тук данни дават ни една преценка за умствените способности на македонските българи от сравнително по-далечното минало, па дори и от самото обособяване на българското племе в тоя край — още от появата на св. Кирил и Методи.
ДАННИ ОТ ПО-НОВО ВРЕМЕ
1. Прогрес в земледелието. Дете бех на 12 години, когато за. пръв път преди 45 години прилепските чифликчии: Мойсо х. Илиев и Диме Коров донесоха железен плуг, американска система. Ние, тогавашни дечурлига, тичахме като по мечка, да видим опитите и демонстрациите с това модерно орждие, правени вън от града. Понеже се оказа неотговарящ американскиятъ плуг за тамошната почва, зае се с неговата преработка простия железар-ковач Ицо Гавазов (баща на революционера Иордан Гава-зов) и след като го приспособи, създаде тип железен плуг—Македонска система) От тогава с десетки железари почнаха да фабрикуват плугове, които изпълниха прилепските чифлици, прескочиха битолско и по-далеч и днес и последното колибарско заселище в страната пори земята с плуг.
Кой насърдчи македонскиятъ земледелец? По чия инициатива държавна или частна, му бе препоръчано това модерно земледелско оръдие ? Кой агроном или катедра, коя конференция или сдружение пропагандира идеята между македонеца-роб за рационалното използуване на оранта ? Кой учител-техник или кое земледелско училище, механическо или друго такова, или кой железар-майстор послужи за
14
пример и образец на Ицо Гавазов да приспособи американския плуг на македонска почва. Той и целото земледелско македонско население беха хора прости, неуки. По чие вдъхновение тогава всичко това ставаше? Къде ще търсим причината на този културен прогрес между македонските българи земледелци и железари ? Никъде другаде освен в техния природен интелектъ, в техната вродена интелигентност.На какво се дължи тоя природен интелект и как се е зародил той у македонските българи, ще видим по-сетне. Сега нека продължим изучванията на данните и доказателствата за тая вродена интелигентност у македонския българин.
2. Архитектурата (строежа на сгради, мостове, пътища). През време на Балканската война всички почти сръбски офицери и граждански чиновници удивляваха се на „лепи куйки и лепи села и вароши" в окупираните от тех земи. А и ние не по-малко се удивлявахме на техните възклицания, заключавайки, че тези хора требва да живеят в прости къщи и колиби. Имаше защо да се удивляват „братата" сърби. Градовете: Скопие, Прилеп, Битоля и другаде, както и много села из Демир-Хисарско, “Гяват-кол”- (Битолско), Преспата и пр. импонираха с нови и хигиенични жилищни сгради, солидна направа; с училищни помещения, отговарящи на всички хигиенични и педагогични изисквания; с черкви и манастири; със шосейни пътища и мостове според последната дума на архитектурата и техниката. И кои, мислите, беха архитектите инжинерите и техниците на тия постройки? Учени, дипломирани и премирани некои капацитети са създали техните планове и изпълнили техните постройки ? — Не. Прости хора в пълната смисъл на думата, които не са прескочили прага на училището, нито стажували при некой по-сведущ от тех, нито пък некакъв курс са посещавали. Чкатровци се казват архитектите и майсторите, що построиха целата шосейна мрежа в битолския вилает, заедно с прословутите каменни мостове. А Чкатровци беха хора неграмотни и си служеха с рабуш за водене сметките. Коста Лауцов е архитект на повече от 50 черкви и манастири в Прилепско. Той е твореца на прилепския часовник, монументална сграда, висока 55 метра, в основата с 6-то ъгълник, във форма на призма с консувиден връх и доле при основата с по една чешма от всека страна на многоъгълника. Той е съграден в 1830 г. и втор нема на целия Балкански полуостров. Христо Тасламичев е твореца на прилепското училищно здание, наподобяваще Пловдивската гимназия, според кореспондентите, що посетиха града след „хуриета". Смилевчани, с белите „долами", са майсторите и архитектите на всички „конаци", палати пашински и безброй монументални
15
сгради в гр. Битоля. Даже архитектът на днешната черква в Рилския манастир е костурчанец. А Коста Лауцовъ, Христо Тасламичев и смилевчани също така са хора на опита и практиката, без всякакви научни и теоретически познания. Тяхната творба не сведочи ли за техния прогресивен умъ и за техния природен интелект?
3. Ще минем в областта на живописта (иконопистта) и резбарството. Кой не е слушал, че всички наши стари черкви и ония от по-ново време са изписани със живопис от македонски зографи. Те, в своето мнозинство, произхождат от Реканско (Дебърско) от с. Лазарополе, Гаре и Тресанче. Всички те, както и поединични такива (Йоан Зуграфо и Адамче Зуграфо) от Прилеп са художници, при липса на най-елементарните теоретически познания на това изкуство. Те не са видели нито училище, нито по-достоен от тех художник, от произведенията на които да копират и черпят поука. Те са продукт на своите бащи, чийто занаят са усвоили от опит с чираклък. Те скицират и творят на памет, на изуст, тъй както им ражда умът. Кой посетител не се е удивлявал на изящната резбарска творба на иконостаса при скопската катедрала св. Богородица, съградена в 1830 г.; или от богато и разкошно изпъстрен варакосани орнаменти рез-барски иконостас на прилепената черква св. Благовещение, съградена в 1838 г.1) Кой не се е любувал на чудната майстория на иконостаса при Слепченския манастир св. Иван Предтеча; или на още по-красивия с резбарски творения иконостас при дебърския манастир св. Иванъ Бигор и при дебърската черква св. Илия?
В Пазарджик, в черквата св. Богородица, се намира най-забележителният в България иконостас, работен от майстор на „дебърската школа". Андрея Протич, директор на Археологическия музей в София, в своя труд, “Guide a travesr la Bulgarie, Archeologie, Histoire, Art”, казва: „В XIV в. Галичник и неговата околия са център на оная школа, която създаде най-хубавите паметници на рибарството и живопистта, що красят много черкви и манастири в Македония и България". Майсторът художник и резбар е също облечен в „бела долама" и произхожда от същите ония „мияци", от чийто род са смилевци, лазарополци и др. реканци. Кой музей, кои изложби и галерии са посетили и при кой прочут художник са вземали уроци, черпали поука, стажували и практикували тия наши творци? Коя по-достойна ръка и по-опитно длето са напътвали тези македонски художници? — Никой. И те са творили и създавали така, както им раждала главата.
1) Прилепският иконостас е работен от майстор Димитрия / Мияк, три години и свършен в 1858 г.
16
Милле с положителност твърди, че в XIV в. е съществувала македонска живописна школа, стремяща се към търсене ефекти. Тая школа е била център, от където искуството е хвърляло светлина към Пелопонес и Мистра, Русия и Новгород. Тая школа имала по-скоро връзка със Запад, отколкото с Изток. Запазен паметник от тая школа, преситен от нов лирически дух, който е внесъл много жизнено и „човечно" във византийската догматика, е живописта на Земенския манастир, разположен 1,5 км. от гара Земен, по линията Кюстендил—София. Пространно изследване върху тоя македонски паметник е направил бившия уредник на Народния музей, г- А. Грабар.
Дебърската школа (Галичник, Лазарополе и др.) за църковна живопис и резбарство е дала майстори и ученици, които са бродили из целия Балкански полуостров, със седалища: Солунъ, Пирея, Сер, Пловдив, Александрия (Ромъния), Ниш и Сараево. Без преувеличение може да се каже, че по-големата част от черквите на Балканския п-в са рисувани от труженници на тая школа. Най-добрите паметници са запазени в св. Ив. Бигор (Дебърско), св. Спас (Скопие), катедралите в Сараево, Призрен, Сер, както и св. Богородица в Пазарджик, без да говорим за др. църкви.—(Галичанин, в. „Слово", 1. III бр. 723). Сръбският крал Александър, при едно посещение черквата св. Спас в Скопие, останал смаян от художественото резбарско искуство на иконостаса, дело на дебърската школа и пожелал да се извика майстор от тоя край, за да изработи подобен иконостас и в дворцовата черква.
4. Да споменем накъсо за разните еснафи: железари, ковачи, коюмджии (златари), бакърджии, мутафчии, скулптори (тахчии в Прилеп) и др., чиито изделия се търсеха не само в собствените пазари из Македония, но износ намираха и далеч зад граница по целия Балкански п-в. Кой не е виждал прилепските кантари, ножове, тесли, или бакърните изделия, стружките златарски изделия, дебърските и тетовските цигарлъци, чибуци и пр. Творците и създателите на всички тия изделия са обикновенно еснаф
-хора, прости, невежи; делат и търкат с първобитни инструменти, невидели нищо ново, модерно и съвременно. И те творят тъй, както им диктува собствения ум.
5. Изкуството на Козма Чеков от Леринско (Македония) е първо по рода си явление не само у нас, но и в целия Балкански п-в. А то може с успехъ да конкурира и всеки даже европейски копринен център.Коприненото тъкачество на Чекова е гордост за Македония, що е родила такъв даровит син. Тази преценка личи от личните
мнения на наши и чужди посетители на изложбата му
17
и на царя и други високопоставени персони. То (изкуството му) просто пленява посетителя. Чудиш се и не можеш разбра, човешка ръка ли е работила тия финни материи, или вълшебство и илюзия са те за окото. При тая гледка гръцкият пълномощен министър си позволил да каже на г-н Чеков, че той би бил по-ценен в Гърция.1)
6. И македонската жена не е останала по-назад от мъжа в своята творба. Прилепените килими, ямболии и покрови (веленца); смилевските шевици и бродерии и разните национални носии из Македония не са ли творби на македонската мома и булка? По качество и художественост не удивляват ли любителя? Македонските шевици и носии не държат ли първо место между всички други национални такива? Тези носии са първи даже за целото славянство по богатсвото на мотивите в орнамента и по хармонията на боите. Царят, царицата, престолонаследникът и принцесите не са ли по-красиви и по-пленителни в македонски носии? Прилепските килими и ямболии не съперничат ли на пиротските, а далеч надминаватъ чипровските? Кое тъкачно училище, или кои курсове са свършили македонските моми и булки; кой художник е напътствал работата им, е съчетавал боите, фигурите, формите и пр. Къде са видели образци, изложби, етнографски музеи, та са копирали и присаждали познанията си на своите творения? С какви модерни и усъвършенствувани помагала си служат в своята индустрия? Какви са тия нежни ржце, що са пипали тия изящни и в деликатна форма изработени вещи? Наверно, мнозина неведущи, ще помиспят, че това са творби на буржоазния дамски свет, или на школувани моми и булки? — Не. Нито градската жена, нито селската, занимаваща се с тъкачество, или със шевици и бродерии на национални костюми и носии, не произхождат от буржоазната среда. Те са по-скоро бедната класа (особено в градовете), които работятъ свое или чуждо изделие и с това се препитават. Като такива, те не са видели школа, те са прости и неграмотни. Наука и просвета, курсове, специализация, изложби, музеи, сбирки, пособия, ръководетва и пр. източници, от дето биха черпили поука и познания, — всичко това е непонятно за тех. Модерни помагала и усъвършенствувани машини и инструменти са далеч от техните разбирания. Сновалки, родан (чекрик), елемия (въртележка), разбой (стан), совалка, кроено, нищи, скрипци, бърдо — ето целия инвентар на килимарската индустрия. Всички тия инструменти са изработени или от цигани-майстори, или от обикновенните дърводелци. Инсталацията е приспособена в некое
18
мазе или на некой край из двора, в плевнята, конюшната или на чардака. Боядисването на преждите извършват повечето сами с растителни бои (от зелени листа на слива, пипер, млечок и др.), или в обикновени боялници (с пикоч зарити по бунищата), или пък при бояджии, които също си служат с растителни бои (кори от ясен, листа и плодове от разни растения). Рецептите за боядисването са продукт на опита. Съчетанието на боите, цветовете, както и формите, всичко това се върши от ум и „на изуст".
Успехът на прилепската килимарска индустрия толкова беше се засилил напоследък, особено в края на турския режим, щото прилепските килими и ямболии се пласираха по всички пазари на Македония, дори до Неврокоп, Драма, Сер, Кавала, Гюмурджина, Скопско, Солунско и другаде. Даже Екзархията на времето (в края на турския режим) обърна внимание на тази индустрия и за да насърдчи производството й, изпрати учителки специалистки да ръководят занятията.
На същите примитивни начала се изработват шевиците (везане) и бродерията, както и всички други окраски на националните пъстри носии, каквито са: смилевските, де-бърските, битолско-прилепските (в полето), мариовските, ресенските, стружките, скопските и пр. Всеко селско момиче, още от млада възраст (10 годишно) се залавя с приготовление на приката си. Събрали се зимно време по седенки, или денски по дворища и мегдани, а често пъти наседали покрай некое бунище, за да се ползват от топлината на гниящите и вонещи материали по купищата (това е обикновенно из кичевските, мариовските, прилепените и битолските села), държат в нечистите, попукани и груби селски ръце платно, игла и конци. Навели се над работата си, тези простички момичета бодят, плетат и творят над нея краски, форми и фигури във всевъзможни комбинации и преплитания на линии, триъгълници и многоъгълници, често пъти закачайки се и обикновенно припевайки народни или революционни песни. Не говори ли всичко това за умствените и природни дарби на тези сополанковци?
7. Ще минем към просветното дело на страната, за да се натъкнем на още по-поразителната действителност — на учителското творчество.
Има ли нужда да навеждам факти и данни, за да доказвам, че учебното дело в българското училище заемаше първо место в страната, сочеше се с пръст от наши и хора и с завист гледаха на него инородните и вражески настроени спрямо нас елементи. Не беха ли национална гордост за нас ласките на разните европейски консули и пътешественици, или натоварени с разни мисии, персони,
19
предадени лично на учители и директори или писмено (в разни кореспонденции и рапорти из европейската преса) от чуеното и виденото при посещение на училищата ни? Не очудихме ли и самите сърби, при окупацията през Балканската война, с уредбата и успеха на нашето училище? „Па ща е то майко му у всяку село и училище", казваха големи и малки личности сръбски. При посрещането на сръбския престолонаследник Александър, сега вече крал — след окупацията — ресенския сръбски началник Мануиловик ни рекомандува „бугарски екзархийски инспектор и учители, кои много са радили за преуспеване бугарско школо". Престолонаследникът ни стисна реката, за да може отсетне тия „бугарски" радетели да бъдатъ първи арестувани (на 16 юни 1913 г.), изтезавани и екстернирани от сръбската власт.
Българското училище бе образцово във всеко отношение: и по уредба и по успех. Сгради училищни и пансионски най-модерни; хигиенична покъщнина; помагала, пособия, сбирки (особено след хуриета) пълнеха кабинетите. Успехът, показан от ученици и учители, бе за завиждане. Този успех по-ценен ставаше, като се има пред вид, че ученици и учители беха същевременно апостоли и революционери по освободителното дело; актьори, сказчици, музиканти, спортисти (юнаци), проповедници, лекари, съдии и пр. за просветата на обществото.
Кой бе виновника за всичко това, за тази национална гордост? — македоннския учител. Да, той, най-преданния, най-трудолюбивия и най-самоотвержения син на Македония; той издигна българското училище до степен, будяща завист у турци, гърци, власи и сърбомани. Той бе творител в страната и на модерна гражданственост и дисциплина.
А какви беха условията, при които се подвизаваше македонският учител въ полето на просветата? — Никакви. Гонен и преследван от властта на всека стъпка ; лишен от помагала, пособия, ръководства, библиотеки, конференции, събрания, екскурзии и срещи през всичкото време на Хамидовия режим ; лишен даже и от много учебници (като история и география отечествени, народна литература); лишен от вестник и всеко четиво, потребно за самообразование и самоусъвършенствуване; забранени беха дори книги, като педагогиката на Басаричек и сп. „Природа". От где черпеше тогава той, македонският учител, познания и поука за учащите се и за народа, при наличността на посоченить пречки и спънки? От никъде. Той бе самоук; той бе сам творец и създател на методи и принципи педагогически; той работеше и обучаваше тъй както му „раждаше главата"....
20
Около X—XI в. венецианци развиват оживена търговия; по-късно си пробиват път и други италиянски републики: Пиза, Генуа. Към ХШ в. надмощие в търговията взема Рагуза и Дубровник. Към XV в. навлизат в страната и рудничари от Унгария и условията, при които е била поставена да се развива економически Македония, са гарантирали напредъка на населението й във всеко отношение. 3. Близкостта и съседството с Византия са давали често пъти повод за дълги и непрекъснати войни. Цели столетия се водят българо-гръцки племенни борби за надмощие и завладяване на едната или другата страна. И в единия и в другия случай, т. е. победителка или победена, Византия е упражнявала силно влияние със своята култура върху племето ни.
4. Чрез честите нахлувания на разни народи в страната, ставали са кръстосвания, които са довеждали към подобрение на расата.
5. Македонецът притежава част от качествата на древния македонски народ, вождове на който са били Филип Македонски и неговият син Александър Велики. Даже запазен е старомакедонският антропологически тип в днешния македонец, поради който Филип е успел да създаде яките основи на великата македонска държава. А кой не знае духовните и физически качества на старите македонци?
6. През турското владичество македонските българи щастливи са да имат около себе си Охридската архиепископия до 1767 г., която бе жив свидетел на българската народност. Не е без значение и влиянието на сръбската Ипекска патриаршия, която се е намирала в съседство с Македония. И манастирите: Зографски, Хилендарски, Св. Прохор Пчински, Св. Яким Осоговски, Св. Наум Охридски, Св. Иоан Бигор (Дебърско), Св. Иоан Слепченски (Демир-Хисарско), Лесновския манастир (Тетовско), дето славянобългарското четмо и писмо бе се запазило най-жизнеспособно, са упражнявали своето пряко или косвено влияние за крепкостта на българския дух. По-големите манастири (Зографски, Хилендарски, Св. Иван Рилски) са имали из много градове и села в страната своите метоси, където представителите манастирски са поддържали келийни училища и са крвопили българския непоколебим народен дух. Освен туй Македония е по-далеч от центъра на фанариотското гръцко духовенство — Цариград, и следователно по-недостъпна за патриаршеските козни и пъклени замисли.
7. Македония е по-близо до славяните в Австрия, посредством които влезла в контакт с цивилизацията в западна Европа. Македонските търговци често пътували в
Австрия и Унгария. Сам Шафарик се е срещал с тех
29
често в Нови-Садъ, а Колар в Пеща и Виена, като и двамата не малко са допринесли за събуждането на родолюбивата искра в душите на тзи македонски българи. Свободолюбивите идеи на англо-саксонската раса, тъй гениално популяризирани отъ френските писатели в XVIII в., пре Виена, Прага, Буда-Пеща, Нови-Сад, Карловец, Земун, Белград, Рагуза, проникнали в страната и упражнили своето влияние върху умовете на слабокултурното още население, потиснато под двойното гръцко-турско робство.
8. Дълговековното робство на потиснатите народи, кара последните да търсят и измислят начини, средства и способи за своята отбрана, самозащита и освобождение. А това напрегане на умствените, моралните и физическите сили, води към прогрес, усъвършенствуване и по-широка културност. Така, германецът в последната война, за да не бъде победен и съкрушен, изнамери цепелина, усъвършенствува подводницата и откри 42 см.-то оръдие. А македонецът продължава да е още роб.
9. Големите землевладелски имоти (чифлиците), каквито изобилваха в Македония, дават възможност и грижа за по-модерно, по-доходно и по-образцово обработване на стопанството.
10. Най-сетне, под робския режим, при липса на грижи, полезни инициативи и насърдчения от страна на властта за добрия поминък и благосъстоянието на населението, както това става в една свободна и правова държава, народът е принуден сам да взема мерки, да се грижи за по-добрия си поминък и благосъстояние. А този стремеж води към усъвършенствуване на занаята, професията, индустрията, търговията, стопанството и пр. Този поттик прави човека по-културен. Нуждата ражда прогреса.
Отрицателни качества на македонския българин.
И у македонските българи, както и у всека друга нация, не липсват и отрицателни качества, макар и те, отрицателните качества, според мен, да са един вид дарби. Защото, не всеки може да бъде „Боримечката", който лани вдигна целата столична полиция на крак и след като взе много жертви, стана и той курбан; или не всеки може да стане шеф на група атентатори, конспиратори, фалшификатори и пр. За щастие, тези отрицателни качества не са притежание на целокупното македонско племе, а по единична проява, на отделен индивид, на отделна група, може би. Така, ний виждаме македонци да стоят начело на некоя :конспиративна акция; съучастници в некоя фалшификаторска афера; родоотстъпници и предатели, както и притежаващи некои други пороци (кражба, лъжа, завист,
30
злоба, пиянство, безнравственост и пр.). Но можем ли да вадим от тук заключение, че всички тия качества са свойствени на целото племе, че всички македонци, целото това племе е порочно ? — Не. Тези отрицателни качества са продукт на лошо възпитание, на лоша среда, на лакомство за "лесно печелене на богатство, на амбиция за чест, за слава и пр. и пр. Такива и др. подобни лоши качества не липсват и у най-културните нации, колко повече те требва да проли-чават тук, на ориента, особено на Балканите, където са на лице всички условия за техното съществуване. Ето защо, ний с положителност можем да кажем, че македонските българи не са: конспиратори, не са родоотстъпници и отечествопредатели ; не са фалшификатори, не са порочни.
Може ли сега такъв народ, който е дал велики хора в далечното и близко минало и който през най-мрачните и безнадеждни времена не е престанал да има будна съвест; да има хора с извънредни дарования, с безкрайна любов към родината и народа и с воля да жертвува за тех сили и живот? Може ли такъв народ да загине? Една област, която има такива заслуги към българската и. славянска култура; едно население, което прояви такива обществени добродетели, такава жизнеспособност и такива дарби за напредък и развитие, не заслужава ли повече уважение от всички и по-добра участ?
Не, една страна, която е дала живот на синове, като: св. Кирил и Методи, св. Климент, св. Наум, Отец Паисий, Братя Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Мара Бунева и още цела плеада достойни чада ; Македония, която и сега продължава да дава живот на самоотвержени синове, не може да бъде одушена и загубена. Македония е жива и не е далеч часа, когато наново ще изгрее слънцето на свободата за тоя край. Тогава и македонските българи ще добият възможност да прояват и развият напълно своите високи дарби и да внесат своята дан в съкровищницата на българската и общочовешка култура.
31
Съдържание:
І. Предговор. (3-4 страница).
ІІ. Какво са дали македонците на българското племе. (5-14).
ІІІ. Данни от по-ново време. (14-22).
ІV. Мнения на наши и чужди учени за духовните качества на македонските българи. (22-28).
V. Причини за изтъкнатите качества на македонските българи. (28-31).
Против византийското владичество възстават първи македонските българи (1040 г.) под водителството на цар Самуиловия внук Петър Делян. Център на това възстание е бил гр. Скопие. Тридесет години след това възстание, избухнало второ, пак от Скопие, начело с българските скопски боляри и техния главатар Георги Войтех. От Мекедония са и книжовниците, които са действували още в XV—XVI столетие: Станислав от Кра-тово (1350 г.), Исайя монах от Серско (1371 г.), дякон Димитър от Кратово (1460), Владислав Граматик (1466 г.) от с. Жегливо (Кумановско), Висарион йеромонах (1547 г.) от Дебър, Христо Граматик от тиквешките села, Стефан монах от Скопско и др. (А. п. Стоилов-Наши писатели и преводачи от XIV—XVIII в., „Българска сбирка" г. XVIII (1911).
Македония е запазила най-старите паметници на българското племе. Те са: светогорския (980 г.); надгробната плоча от цар Самуил (993 г.), поставена над семейната царска гробница в с. Герман (Преспанско) и Варошкия надпис (996 г.) над манастира св. Арахангел в с. Варош (Прилепско).
Македония е отечество на богомилството.
— Богомилството, ако и да е рожба на манихейската ерес, пренесена от Армения във Византия и от там в България, тя, обаче, в България се разви под името богомилство и оттук почна да се шири на Запад, в Италия, Франция и др. страни на средна Европа под разни имена. Богомилството, което играло грамадна роля във вътрешния исторически живот на българите още от самото им покръстване до XV в., ако не и по-сетне, е имало велико значение не само за нас и за Западна Европа, па и за целия християнски свят.
Макар местото за местожителството на поп Богомил и неговото произхождение да не се знаят с положителност, установен факт е, че „средоточието" и „отечеството" на богомилството е Македония. В гр. Прилеп,
6
в планината Бабуна, гдето и сега едно село се нарича Богомила, имало богомилска община, казва Иречек (История на българите, стр. 280). Същото твърдят и учените: Р. Каролев, Петранович, Милетич, Ив. Г. Клинчаров и др. Като имаме пред вид това обстоятелство, правдоподобно е да допуснем, че и родоначалника на богомилството ще да е роден из некой град или село на югозападна Македония. А преданието говори, че поп Богомил е роден в с. Богомила, разположено в с.-изт. поли на Бабуна, в местността Азот — Велешко.
Възраждането на българския народ дойде от Македония
И в по-ново време от Македония дойде първия потик за народно възраждане на българщината. Първият български историописец, Отец Пайсии, който през втората половина на XVШ-ти век възпламени народното съзнание, се е родил в 1721 год. в северо-македонските предели. В 1741 г. Христофор Жефарович, родом от гр. Дойран, издал във Виена своята “Стематография" с гербовете на България и българските светци. Македонец бе и Хаджи Яким Кърчовски (от с. Осломево — Кичевско)-първия български писател, който започнал да печати книги на новобългарско наречие още от 1814 г. От северозападна Македония (с. Теарци — Тетовско) е бил Кирил Пейчинович, който продължи въвеждането на простонародния български език в книжнината. Неофит Рилски, баща на българските педагози и филолози, автор на първата българска граматика, е също македонец (от с. Банско, Разложко). Първата българска печатница в XIX в. е била открита пак в Македония — в Солун от Хаджи поп Теодоси, от Дойран. Македония роди и първите фолклористи на българския народ, братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. (Йордан Иванов-Българите в Македония, 1915 г., стр. LХХХШ—LХХХV).
С пълно право професор А. Теодоров— Балан твърди, че всички по-главни културни начинания на нашето племе идат от Македония. Християнството, писмеността, възраждането, новобългарската книга, първата българска печатница — идат от юг — от Македония и се ширят на север. Това твърдение на професора се подкрепя и от новоиздадената книга на нашия учен фолклорист А. П. Стоилов — „Български книжовници от Македония", където покрай гореизброените дейци се редят и безсмъртните имена на: Митрополит Натанаил — Охридско-пловдивски (от с. Кучевища, Скопско), митрополит Партени (от с. Галичник, Дебърско), Иордан х. Константинов-Джинот
7
от Велес, Григор Пърличев от Охрид, Йосиф Ковачев от Щип, Ксенофонт- Райко Жинзифов от Велес и др. Всичко 15 мирски и 12 духовни книжовници до 1878 г.
Македония първа почна да гони гръцките владици
Пръв български владика виде Македония. Македония първа започна борбата с гърците за свободата на българската църква. Скопие даде сигнал за гонене гръцките владици още в 1828 г. Разрешението на българския черковен въпрос се затегнало от постоянните клевети и интриги на патриаршията пред турската власт. Нужен бил нов тласък; той дошъл пак от Македония. В 1858 г. Кукушките българи въвели националния език в черквата и поискали български владика за епархията. На оглушките патриаршески, кукушани на 22 юлий 1859 г. отправили до Папа Пий IX молба да искат български епископ при известни условия, като признаят унията. Тоя епизод най-добре характеризира македонските българи в техната упорита борба за своя черква и училище, за свой език и народност. Тая постъпка на кукушани смутила фенер, та патриаршията, за да предотврати унията, назначила първия български владика за кукушката епархия Партения Зографски в 1859 г. Така, Кукуш, жертвувайки своите религиозни убеждения, за да спаси националното си самосъхранение, пръв извоюва български владика, при вратите на Солун. Не са малко и македонските градове, гдето не помнят гръцко четмо и писмо. Велес, Прилеп и др. градове и манастири из Македония служеха си в черквите и училищата само на български език. (Македонците в култ.-полит. живот на България 1918 г.)
В революционните борби на България участвуват и македонци
Македонските българи във възраждането на българския народ и закрепването на българската държава и българската култура са вложили не само ум, средства и усилия, а и кръвта на най-добрите си синове.
В 60-те години на миналото столетие, преди да бъде още решен черковния въпрос, се започна и революционното движение за политическо освобождение на България. В революционната борба взеха участие и македонци. В четите на Филип Тотю (1862—1867 и 1876 г.) участвуваха македонци: от Тиквешко, Пехчевско, Велешко, Охридско, Мехомийско, Куманово, Битоля, Дебър. В четата на Хаджи
8
Димитър и Стефан Караджа в 1868 г. участвуваха българи от Куманово, Велес, Прилеп, Кукушко, Воден, Скопско, Горна-Джумая. В четата на Христо Ботев срещаме революционери от Велес, Тетово, Неврокопско, Крива-Паланка, Охрид, Серско. Дедо Ильо Марков от Берово и Христо Македонски от с. Горни-Тодорак (Кукушко) се издигат до положението да бъдат войводи. Георги Измирлиев-Македончето от Горна-Джумая е главен водител и организатор на революционното движение в търновския окръг през 1875 г., на когото признателните граждани от Горна-Оряховица му са издигнали паметник. След избухването на възстанието в Тракия (19 априлъ1876 г.) повдигнаха се и българите в Македония. Знамето на главния войвода Димитър п. Георгиев от с. Берово е било приготвено в Солун от Станислава, дъщеря на известната македонска учителка баба Неделя Петкова.
Македонци вземат участие във войните на България
В руско-турската война (1877—78 г,) между доброволците българи, които образуваха 6 опълченски дружини и които покриха със слава Самарското знаме, при Шипка, има не малко македонци. Те са 411 души от разни краища на Македония: Охрид, Тетово, Гостивар, Битоля, Солун, Куманово, Паланка, Неврокоп, Мехомия, Крушово, Кратово, Прилеп, Велес, Дебър, Лерин, Кичево, Струга, Ресен, Щип, Скопие, Кукуш и другаде.
В подготовката, организирането и извършването на революционния акт при съединението на Източна Румелия взеха видно участие и македонските младежи на времето: Димитъръ Ризов, Никола Генадиев, Андрей Ляпчев, Пере Тошев. Съединението стана. В сръбско-българската война, взеха участие и много македонски доброволци, вън от тези, що бяха извикани под знамената като редовни войници и офицери. Тяхният брой (на доброволците) е повече от 500.
Много македонци стоят начело на политическия и културен живот на България
Македонците са в България като в своя държава. Те със своите способности винаги и значително се застъпвали във всичките отправления на българския политически и културен живот. Поезия, журналистика, книжовност, учителство, професура, политика, финанси, търговия, медицина,
9
и др. — във всичко македонския българин е достойно и добре представен. Така, Македония е дала на България: 8 министри, 20 дипломати, 70 депутати, 10 митрополити, 15 университетски професори, около 100 учени писатели и публицисти, 35 художници, скулптори, музикални сили, оперни певци, артисти; 30 висши чиновници по народното просвещение; 150 магистрати и по-видни съдии и адвокати; около 100 по-висши административни чиновници, 80 по-известни лекари; 40 по-видни инжинери и архитекти, 800 офицери, измежду които 8 генерали, 31 полковници, 56 подполковници. Освен туй в училищата има 1568 учители, 200 духовни лица и около 5000 други чиновници. За едно любопитство само нека проследим на последните няколко години учрежденията, институтите, разпити политически организации и журналистиката, за да видим лицата, стоящи начело и даващи често пъти такт, тон и ръководство на тия институти. Ректор на университета бе: Милетич и Георгов; председател на Академията на науките е професор Л. Милетич; директор на етнографиския музей бе: А.П. Стойлов и Ст. Костов: директор на Народния музей: Ст. Протич; директор на Народния театър: професор Арнаудов директор на I девич. гимназия -Антонов; на II-ра девическа— Т. Велев; директор на печата бе Н. Милев и Д. Павлов секретар на Министерството на просвещението бе: Ф. Манолов, гл. уч. инспектор: Н. Дорев; началник на средното образование: П. Мартулков; Гл. секретар на българския св. Синод —Христо Попов, ректор на Пловдивската семинария — епископ Панарет, на софийската семинария — архим. Борис, Директор на 1 мъжка гимназия: Георги Раев, Кръстев; директор на III девич. Педагог. гимназия — Христофоров; директор на Чирашкото училище — П. Мартулков; директорите на II, VI, VII, VIII, XIII, XV, XVII, и XVIII софийски прогимназии са македонци; председател на Върх. касационен съд бе: Ив. Каранджулов; прокурор на Соф. окр. съд — Чайлев; председател на Соф. окр. съд — Ил. Александров и Ил. Чайлев; директор на хигиеническия институт — доктор Вл. Руменов; директор (и пръв бактериолог) на Бактериологическия институт — доктор Михаил Иванов; директор на държавните дългове — д-р. Н. Стоянов. Едничкият най-известен нумизматик у нас Н. Мушмов е от Струга; директор на Държавната печатница е Я. Македонски; директор на софийската копринена фабрика бе Чеков, от Екши-су; същият сега построи копринена фабрика в Пловдив.
Ако проследим лидерите на разните политически партии в страната, пак ще се натъкнем на македонци. Така, комунистическия лидер бе Димитър Благоев; широко-
10
социалистически — П. Джидров; радикалски — Ил. Георгов; либералски — д-р Н. Генадиев, демократите (сега. сговористи) —А. Ляпчев. Ами и начело на столичния ежедневен печат стоят пак македонци. Ето техните имена: директор на в. „Слово" — Н. Милев и Л. Кулишев; редактор на „Свободна реч„ и „Слово" —Георги Кулишев редактор на в. „Препорец" — А. Ляпчев; на в. “Смях" — В. Пасхов; на в. „Зора" — Д. Крапчев; на „Ехо де Булгари" — Хр. Силянов, Ст. Симеонов; директор на предприятието в. „Утро", „Дневник„ — Ст. Тилков, където се подвизават и други македонци; в редакцията на в. „Мир" — Д. Бързицов; в редакцията на в. „Радикал" — Ил. Георгов; в редакцията на в-„Народ" — Джидров; в редакцията на в. „Независи-мост" — А. Ризов. Професор Ал.Балабанов редактира сп. „Развигор"; македонски учени редактират сп. „Македонски преглед"; Г. Трайчев редактира „Македонска библиотека". Освен туй македонци редактират в. „Независима Македония", в. „Илинден", в. „Устрем" — (сега само ежедневника „Македония"), „Родина" — сп. на макед. младежки съюз; илюстрация „Илинден". ..
Тази анкета се отнася само за столицата, провинцията не засегаме. Друга анкета ни говори, че авторите на най-добрите учебници по български език са македонските учители: Д. Мирчев, Ив. Дорев и Климент Карагюлев. А геометрията и аритметиката на П. Мартулков намериха всеобщо одобрение на учителството. Д. Цонев е автор на много учебници по естествена история, а Л. Симидчиев, Ив. Бояджиев, Благой Димитров, Г. Раев са автори на много препоръчани учебници по алгебра, физика, алгебрически сборници и др. Трета анкета ни изненадва, че и потеклото на безсмъртния автор на „Бай Ганю" — Алеко Константинов е от македонски преселници в Свищов.
Македонско потекло имат и П.Славейков, Пенчо Славейков. (от Разлога). И в жилите на братята Димитър и Антон Страшимирови, тече македонска кръв. В Копривщица има „Арнаутска махала", където е живел рода на Каравелови от македонски произход. А една малка екскурзия из дипломатическите канцеларии ни открива, че: 1) пълномощния министър в Рим е Гоце Радев (от Битоля); 2) пълномощен министър в Лондон е Панче х. Мишев (от Солун), 3) пълномощен министър във Вашингтон е Симеон Радев (от Ресен), 4) пълномощен министър в Атина е Добре Живков (от с. Плевня, Драмско), 5) пълномощен министър в Букурещ е Поменов (от Прилеп), 6) пълномощен министър в Будапеща (сега в Ангора) е Т. Павлов (от Скопие), 7) бивши пълномощни министри са: Панче Дорев, д-р. Генадиев,
11
д-р. К. Помянов и др. 8) Димитър Наумов — частен секретар на царя, 9) Дръндаров (покойния) бе таен съветник на царя. И днес съдбините на България са в македонски ръце: г. Андрей Ляпчев, министър-председателя е от гр. Ресен (Македония).
Македонците са и големи патриоти
Възмущението на българите в Македония от делото в Берлин се разрази във въоръжен конфликт. През есента на 1878 г. избухна формено масово възстание в долината на Струма, с център с. Кресна, и в разложката котловина с център с. Банско. В западна Македония, в градовете Скопие, Куманово, Велес, Прилеп и Охрид възникнаха набързо конспиративни организации. Най-силно се прояви революционното движение в 1880 год. в Прилепско и Охридско. А виждайки безчовечния, политическия и економически гнет, на който бе подложено македонското население, от една страна, безбройните спънки за неговото културно развитие, от друга, — македонската интелигенция реши в 1893 год. да тури революционното движение на здрава основа. Така се създаде вътрешната македонска революционна организация, която продължава и до ден дне-шен — цели 34 години, да води отчаяна и неравна борба с държавната тирания на подтисническите режими: турски (в миналото), сръбски и гръцки днес. А най-красноречиво доказателство за борческия дух на македонците е Илинденското възстание (1903 г.), великата тая епопея, която разклати от основа вековната турска империя, издигна македонеца в очите на европейската дипломация до степен на герой и спечели симпатията на цивилизования свът. Грамадните морални, материални и човешки жертви, що понесе и продължава да понася македонското население, за да сдобие свободен живот и да спази език и народност; готовността, себеотрицанието, самоотвержеността, самопожертвователността, изразена в стотици и хиляди примери, високо говорят за ценните негови качества: горещ патриотизъм и силна обич към свободата и независимостта. Акциите на Гавазов и Чемков въПрилеп (1898 г.), самоубийството на Патчевата чета (1902 год.) в Кадино село, Виничката афера, хвърлянето на Даскалов в пропастта и многобройните още акции о тоя род, достатъчно говорят за това. Дойде 5 октомврий 1912 год.;, настъпи великият момент за освобождението на поробена Мекедония. Всички македонци, които беха приели българско поданство и беха минали казармата, се наредиха под полковите си знамена в редовната армия. А онези, що не фигурираха в
12
наборните списъци, побързаха да се запишат доброволци и образуваха тъй нареченото Македоно-Одринско опълчение, броят на което беше 14,670 души. Необучени, необлечени и невъоръжени, поради липса на оръжие и облекло, те гореха от нетърпение да влезнат в бой с вековния враг. И действително, те се отличиха. Македонският доброволчески корпус, командуван от офицери македонци, превзе Гюмюрджина, участвува в пленяването на Явер паша с неговия 10-хиляден отряд и се бори за отблъсването на турския десант при Шаркьой, ръководен от Енвер паша. Четите пък на Вътрешната организация, със своите акции разтроиха тила на турската армия и не малко услуги принесоха на съюзниците гърци и сърби. С още по-големо ожесточение се би доброволческия корпусъ при Султан-тепе, против новите поробители — сърби в междусъюзническата война. С не по-малко въодушевление биде посрещната и общоевропейската война от македонците. Когато се обяви мобилизацията на българската армия, македонците емигранти се явиха масово и образуваха една голема доброволческа армия. Тази армия на 16 септемврий 1915 год. броеше 33 764 души. Всички почти офицери от тази армия беха македонци. Храбро се биха македонците при Тетово, Криволак, Богданци и Беласица от началото на войната до края. По другите дивизии участвуваха редовните войници македонци, заселени по-отрано в България. Техниятъ брой бе 22,445 души. Като се прибавят към тех и новите контингенти, събрани из освободена Македония, ще добием, без преувеличение, общия брой на македонците около 80,000 военни чинове и 755 офицери.
Македония е дала и на други държави свои достойни синове, като държавници с просветен ум. Така Сърбия (още при създаването й) има Михаил Тодоров Германов (от Разлога) за президент министр при княз Михаил, а Марко Георгиевич — сръбски дипломатически представител в Букурещ. Никола Белин — министър при княз Милуш. Пандо х. Сотиров — председател на търговската камара в Белград. От прилепското село Дабница е бил родом Доситей Новакович (1764—1854 г.). Той приел монашество в Зографския българския манастир и се връща в отечеството си, но преследван от турците, избегал в Сърбия. През 1833 г. Доситей е избран за тимочки владика, със седалище гр. Зайчар-Неготин, гдето се поминал. Той бил известен като българин, за което свидетелствува и дяконът му Стефан Ковачевич от Призрен, в едно саморъчно писмо от 1851 г., пазено под № 402 в ръкописното отделение на Соф. Нар. Библиотека.
13
И на гърцитe сме дали македонски българи. Йоан Кукузел — певец, съчиненията на когото са запазени в псалтикийно, или паралагийно нотно писмо, — е българин от Македония. Григорий Ял. Киндин е родом от Прилеп, по произхождение мизиец, т. е. българин. Той е бил виден полемист и писател ръкоположен за солунски архиепископ. В средата на XIV в. Византия бе ознаменувана с ред религиозни движения и разпри. Едно от първостепенните лица в тия духовни борби е бил Киндин. И на патриаршеския престол в Цариград е имало българи от Македония.
Изнесените до тук данни дават ни една преценка за умствените способности на македонските българи от сравнително по-далечното минало, па дори и от самото обособяване на българското племе в тоя край — още от появата на св. Кирил и Методи.
ДАННИ ОТ ПО-НОВО ВРЕМЕ
1. Прогрес в земледелието. Дете бех на 12 години, когато за. пръв път преди 45 години прилепските чифликчии: Мойсо х. Илиев и Диме Коров донесоха железен плуг, американска система. Ние, тогавашни дечурлига, тичахме като по мечка, да видим опитите и демонстрациите с това модерно орждие, правени вън от града. Понеже се оказа неотговарящ американскиятъ плуг за тамошната почва, зае се с неговата преработка простия железар-ковач Ицо Гавазов (баща на революционера Иордан Гава-зов) и след като го приспособи, създаде тип железен плуг—Македонска система) От тогава с десетки железари почнаха да фабрикуват плугове, които изпълниха прилепските чифлици, прескочиха битолско и по-далеч и днес и последното колибарско заселище в страната пори земята с плуг.
Кой насърдчи македонскиятъ земледелец? По чия инициатива държавна или частна, му бе препоръчано това модерно земледелско оръдие ? Кой агроном или катедра, коя конференция или сдружение пропагандира идеята между македонеца-роб за рационалното използуване на оранта ? Кой учител-техник или кое земледелско училище, механическо или друго такова, или кой железар-майстор послужи за
14
пример и образец на Ицо Гавазов да приспособи американския плуг на македонска почва. Той и целото земледелско македонско население беха хора прости, неуки. По чие вдъхновение тогава всичко това ставаше? Къде ще търсим причината на този културен прогрес между македонските българи земледелци и железари ? Никъде другаде освен в техния природен интелектъ, в техната вродена интелигентност.На какво се дължи тоя природен интелект и как се е зародил той у македонските българи, ще видим по-сетне. Сега нека продължим изучванията на данните и доказателствата за тая вродена интелигентност у македонския българин.
2. Архитектурата (строежа на сгради, мостове, пътища). През време на Балканската война всички почти сръбски офицери и граждански чиновници удивляваха се на „лепи куйки и лепи села и вароши" в окупираните от тех земи. А и ние не по-малко се удивлявахме на техните възклицания, заключавайки, че тези хора требва да живеят в прости къщи и колиби. Имаше защо да се удивляват „братата" сърби. Градовете: Скопие, Прилеп, Битоля и другаде, както и много села из Демир-Хисарско, “Гяват-кол”- (Битолско), Преспата и пр. импонираха с нови и хигиенични жилищни сгради, солидна направа; с училищни помещения, отговарящи на всички хигиенични и педагогични изисквания; с черкви и манастири; със шосейни пътища и мостове според последната дума на архитектурата и техниката. И кои, мислите, беха архитектите инжинерите и техниците на тия постройки? Учени, дипломирани и премирани некои капацитети са създали техните планове и изпълнили техните постройки ? — Не. Прости хора в пълната смисъл на думата, които не са прескочили прага на училището, нито стажували при некой по-сведущ от тех, нито пък некакъв курс са посещавали. Чкатровци се казват архитектите и майсторите, що построиха целата шосейна мрежа в битолския вилает, заедно с прословутите каменни мостове. А Чкатровци беха хора неграмотни и си служеха с рабуш за водене сметките. Коста Лауцов е архитект на повече от 50 черкви и манастири в Прилепско. Той е твореца на прилепския часовник, монументална сграда, висока 55 метра, в основата с 6-то ъгълник, във форма на призма с консувиден връх и доле при основата с по една чешма от всека страна на многоъгълника. Той е съграден в 1830 г. и втор нема на целия Балкански полуостров. Христо Тасламичев е твореца на прилепското училищно здание, наподобяваще Пловдивската гимназия, според кореспондентите, що посетиха града след „хуриета". Смилевчани, с белите „долами", са майсторите и архитектите на всички „конаци", палати пашински и безброй монументални
15
сгради в гр. Битоля. Даже архитектът на днешната черква в Рилския манастир е костурчанец. А Коста Лауцовъ, Христо Тасламичев и смилевчани също така са хора на опита и практиката, без всякакви научни и теоретически познания. Тяхната творба не сведочи ли за техния прогресивен умъ и за техния природен интелект?
3. Ще минем в областта на живописта (иконопистта) и резбарството. Кой не е слушал, че всички наши стари черкви и ония от по-ново време са изписани със живопис от македонски зографи. Те, в своето мнозинство, произхождат от Реканско (Дебърско) от с. Лазарополе, Гаре и Тресанче. Всички те, както и поединични такива (Йоан Зуграфо и Адамче Зуграфо) от Прилеп са художници, при липса на най-елементарните теоретически познания на това изкуство. Те не са видели нито училище, нито по-достоен от тех художник, от произведенията на които да копират и черпят поука. Те са продукт на своите бащи, чийто занаят са усвоили от опит с чираклък. Те скицират и творят на памет, на изуст, тъй както им ражда умът. Кой посетител не се е удивлявал на изящната резбарска творба на иконостаса при скопската катедрала св. Богородица, съградена в 1830 г.; или от богато и разкошно изпъстрен варакосани орнаменти рез-барски иконостас на прилепената черква св. Благовещение, съградена в 1838 г.1) Кой не се е любувал на чудната майстория на иконостаса при Слепченския манастир св. Иван Предтеча; или на още по-красивия с резбарски творения иконостас при дебърския манастир св. Иванъ Бигор и при дебърската черква св. Илия?
В Пазарджик, в черквата св. Богородица, се намира най-забележителният в България иконостас, работен от майстор на „дебърската школа". Андрея Протич, директор на Археологическия музей в София, в своя труд, “Guide a travesr la Bulgarie, Archeologie, Histoire, Art”, казва: „В XIV в. Галичник и неговата околия са център на оная школа, която създаде най-хубавите паметници на рибарството и живопистта, що красят много черкви и манастири в Македония и България". Майсторът художник и резбар е също облечен в „бела долама" и произхожда от същите ония „мияци", от чийто род са смилевци, лазарополци и др. реканци. Кой музей, кои изложби и галерии са посетили и при кой прочут художник са вземали уроци, черпали поука, стажували и практикували тия наши творци? Коя по-достойна ръка и по-опитно длето са напътвали тези македонски художници? — Никой. И те са творили и създавали така, както им раждала главата.
1) Прилепският иконостас е работен от майстор Димитрия / Мияк, три години и свършен в 1858 г.
16
Милле с положителност твърди, че в XIV в. е съществувала македонска живописна школа, стремяща се към търсене ефекти. Тая школа е била център, от където искуството е хвърляло светлина към Пелопонес и Мистра, Русия и Новгород. Тая школа имала по-скоро връзка със Запад, отколкото с Изток. Запазен паметник от тая школа, преситен от нов лирически дух, който е внесъл много жизнено и „човечно" във византийската догматика, е живописта на Земенския манастир, разположен 1,5 км. от гара Земен, по линията Кюстендил—София. Пространно изследване върху тоя македонски паметник е направил бившия уредник на Народния музей, г- А. Грабар.
Дебърската школа (Галичник, Лазарополе и др.) за църковна живопис и резбарство е дала майстори и ученици, които са бродили из целия Балкански полуостров, със седалища: Солунъ, Пирея, Сер, Пловдив, Александрия (Ромъния), Ниш и Сараево. Без преувеличение може да се каже, че по-големата част от черквите на Балканския п-в са рисувани от труженници на тая школа. Най-добрите паметници са запазени в св. Ив. Бигор (Дебърско), св. Спас (Скопие), катедралите в Сараево, Призрен, Сер, както и св. Богородица в Пазарджик, без да говорим за др. църкви.—(Галичанин, в. „Слово", 1. III бр. 723). Сръбският крал Александър, при едно посещение черквата св. Спас в Скопие, останал смаян от художественото резбарско искуство на иконостаса, дело на дебърската школа и пожелал да се извика майстор от тоя край, за да изработи подобен иконостас и в дворцовата черква.
4. Да споменем накъсо за разните еснафи: железари, ковачи, коюмджии (златари), бакърджии, мутафчии, скулптори (тахчии в Прилеп) и др., чиито изделия се търсеха не само в собствените пазари из Македония, но износ намираха и далеч зад граница по целия Балкански п-в. Кой не е виждал прилепските кантари, ножове, тесли, или бакърните изделия, стружките златарски изделия, дебърските и тетовските цигарлъци, чибуци и пр. Творците и създателите на всички тия изделия са обикновенно еснаф
-хора, прости, невежи; делат и търкат с първобитни инструменти, невидели нищо ново, модерно и съвременно. И те творят тъй, както им диктува собствения ум.
5. Изкуството на Козма Чеков от Леринско (Македония) е първо по рода си явление не само у нас, но и в целия Балкански п-в. А то може с успехъ да конкурира и всеки даже европейски копринен център.Коприненото тъкачество на Чекова е гордост за Македония, що е родила такъв даровит син. Тази преценка личи от личните
мнения на наши и чужди посетители на изложбата му
17
и на царя и други високопоставени персони. То (изкуството му) просто пленява посетителя. Чудиш се и не можеш разбра, човешка ръка ли е работила тия финни материи, или вълшебство и илюзия са те за окото. При тая гледка гръцкият пълномощен министър си позволил да каже на г-н Чеков, че той би бил по-ценен в Гърция.1)
6. И македонската жена не е останала по-назад от мъжа в своята творба. Прилепените килими, ямболии и покрови (веленца); смилевските шевици и бродерии и разните национални носии из Македония не са ли творби на македонската мома и булка? По качество и художественост не удивляват ли любителя? Македонските шевици и носии не държат ли първо место между всички други национални такива? Тези носии са първи даже за целото славянство по богатсвото на мотивите в орнамента и по хармонията на боите. Царят, царицата, престолонаследникът и принцесите не са ли по-красиви и по-пленителни в македонски носии? Прилепските килими и ямболии не съперничат ли на пиротските, а далеч надминаватъ чипровските? Кое тъкачно училище, или кои курсове са свършили македонските моми и булки; кой художник е напътствал работата им, е съчетавал боите, фигурите, формите и пр. Къде са видели образци, изложби, етнографски музеи, та са копирали и присаждали познанията си на своите творения? С какви модерни и усъвършенствувани помагала си служат в своята индустрия? Какви са тия нежни ржце, що са пипали тия изящни и в деликатна форма изработени вещи? Наверно, мнозина неведущи, ще помиспят, че това са творби на буржоазния дамски свет, или на школувани моми и булки? — Не. Нито градската жена, нито селската, занимаваща се с тъкачество, или със шевици и бродерии на национални костюми и носии, не произхождат от буржоазната среда. Те са по-скоро бедната класа (особено в градовете), които работятъ свое или чуждо изделие и с това се препитават. Като такива, те не са видели школа, те са прости и неграмотни. Наука и просвета, курсове, специализация, изложби, музеи, сбирки, пособия, ръководетва и пр. източници, от дето биха черпили поука и познания, — всичко това е непонятно за тех. Модерни помагала и усъвършенствувани машини и инструменти са далеч от техните разбирания. Сновалки, родан (чекрик), елемия (въртележка), разбой (стан), совалка, кроено, нищи, скрипци, бърдо — ето целия инвентар на килимарската индустрия. Всички тия инструменти са изработени или от цигани-майстори, или от обикновенните дърводелци. Инсталацията е приспособена в некое
18
мазе или на некой край из двора, в плевнята, конюшната или на чардака. Боядисването на преждите извършват повечето сами с растителни бои (от зелени листа на слива, пипер, млечок и др.), или в обикновени боялници (с пикоч зарити по бунищата), или пък при бояджии, които също си служат с растителни бои (кори от ясен, листа и плодове от разни растения). Рецептите за боядисването са продукт на опита. Съчетанието на боите, цветовете, както и формите, всичко това се върши от ум и „на изуст".
Успехът на прилепската килимарска индустрия толкова беше се засилил напоследък, особено в края на турския режим, щото прилепските килими и ямболии се пласираха по всички пазари на Македония, дори до Неврокоп, Драма, Сер, Кавала, Гюмурджина, Скопско, Солунско и другаде. Даже Екзархията на времето (в края на турския режим) обърна внимание на тази индустрия и за да насърдчи производството й, изпрати учителки специалистки да ръководят занятията.
На същите примитивни начала се изработват шевиците (везане) и бродерията, както и всички други окраски на националните пъстри носии, каквито са: смилевските, де-бърските, битолско-прилепските (в полето), мариовските, ресенските, стружките, скопските и пр. Всеко селско момиче, още от млада възраст (10 годишно) се залавя с приготовление на приката си. Събрали се зимно време по седенки, или денски по дворища и мегдани, а често пъти наседали покрай некое бунище, за да се ползват от топлината на гниящите и вонещи материали по купищата (това е обикновенно из кичевските, мариовските, прилепените и битолските села), държат в нечистите, попукани и груби селски ръце платно, игла и конци. Навели се над работата си, тези простички момичета бодят, плетат и творят над нея краски, форми и фигури във всевъзможни комбинации и преплитания на линии, триъгълници и многоъгълници, често пъти закачайки се и обикновенно припевайки народни или революционни песни. Не говори ли всичко това за умствените и природни дарби на тези сополанковци?
7. Ще минем към просветното дело на страната, за да се натъкнем на още по-поразителната действителност — на учителското творчество.
Има ли нужда да навеждам факти и данни, за да доказвам, че учебното дело в българското училище заемаше първо место в страната, сочеше се с пръст от наши и хора и с завист гледаха на него инородните и вражески настроени спрямо нас елементи. Не беха ли национална гордост за нас ласките на разните европейски консули и пътешественици, или натоварени с разни мисии, персони,
19
предадени лично на учители и директори или писмено (в разни кореспонденции и рапорти из европейската преса) от чуеното и виденото при посещение на училищата ни? Не очудихме ли и самите сърби, при окупацията през Балканската война, с уредбата и успеха на нашето училище? „Па ща е то майко му у всяку село и училище", казваха големи и малки личности сръбски. При посрещането на сръбския престолонаследник Александър, сега вече крал — след окупацията — ресенския сръбски началник Мануиловик ни рекомандува „бугарски екзархийски инспектор и учители, кои много са радили за преуспеване бугарско школо". Престолонаследникът ни стисна реката, за да може отсетне тия „бугарски" радетели да бъдатъ първи арестувани (на 16 юни 1913 г.), изтезавани и екстернирани от сръбската власт.
Българското училище бе образцово във всеко отношение: и по уредба и по успех. Сгради училищни и пансионски най-модерни; хигиенична покъщнина; помагала, пособия, сбирки (особено след хуриета) пълнеха кабинетите. Успехът, показан от ученици и учители, бе за завиждане. Този успех по-ценен ставаше, като се има пред вид, че ученици и учители беха същевременно апостоли и революционери по освободителното дело; актьори, сказчици, музиканти, спортисти (юнаци), проповедници, лекари, съдии и пр. за просветата на обществото.
Кой бе виновника за всичко това, за тази национална гордост? — македоннския учител. Да, той, най-преданния, най-трудолюбивия и най-самоотвержения син на Македония; той издигна българското училище до степен, будяща завист у турци, гърци, власи и сърбомани. Той бе творител в страната и на модерна гражданственост и дисциплина.
А какви беха условията, при които се подвизаваше македонският учител въ полето на просветата? — Никакви. Гонен и преследван от властта на всека стъпка ; лишен от помагала, пособия, ръководства, библиотеки, конференции, събрания, екскурзии и срещи през всичкото време на Хамидовия режим ; лишен даже и от много учебници (като история и география отечествени, народна литература); лишен от вестник и всеко четиво, потребно за самообразование и самоусъвършенствуване; забранени беха дори книги, като педагогиката на Басаричек и сп. „Природа". От где черпеше тогава той, македонският учител, познания и поука за учащите се и за народа, при наличността на посоченить пречки и спънки? От никъде. Той бе самоук; той бе сам творец и създател на методи и принципи педагогически; той работеше и обучаваше тъй както му „раждаше главата"....
20
Около X—XI в. венецианци развиват оживена търговия; по-късно си пробиват път и други италиянски републики: Пиза, Генуа. Към ХШ в. надмощие в търговията взема Рагуза и Дубровник. Към XV в. навлизат в страната и рудничари от Унгария и условията, при които е била поставена да се развива економически Македония, са гарантирали напредъка на населението й във всеко отношение. 3. Близкостта и съседството с Византия са давали често пъти повод за дълги и непрекъснати войни. Цели столетия се водят българо-гръцки племенни борби за надмощие и завладяване на едната или другата страна. И в единия и в другия случай, т. е. победителка или победена, Византия е упражнявала силно влияние със своята култура върху племето ни.
4. Чрез честите нахлувания на разни народи в страната, ставали са кръстосвания, които са довеждали към подобрение на расата.
5. Македонецът притежава част от качествата на древния македонски народ, вождове на който са били Филип Македонски и неговият син Александър Велики. Даже запазен е старомакедонският антропологически тип в днешния македонец, поради който Филип е успел да създаде яките основи на великата македонска държава. А кой не знае духовните и физически качества на старите македонци?
6. През турското владичество македонските българи щастливи са да имат около себе си Охридската архиепископия до 1767 г., която бе жив свидетел на българската народност. Не е без значение и влиянието на сръбската Ипекска патриаршия, която се е намирала в съседство с Македония. И манастирите: Зографски, Хилендарски, Св. Прохор Пчински, Св. Яким Осоговски, Св. Наум Охридски, Св. Иоан Бигор (Дебърско), Св. Иоан Слепченски (Демир-Хисарско), Лесновския манастир (Тетовско), дето славянобългарското четмо и писмо бе се запазило най-жизнеспособно, са упражнявали своето пряко или косвено влияние за крепкостта на българския дух. По-големите манастири (Зографски, Хилендарски, Св. Иван Рилски) са имали из много градове и села в страната своите метоси, където представителите манастирски са поддържали келийни училища и са крвопили българския непоколебим народен дух. Освен туй Македония е по-далеч от центъра на фанариотското гръцко духовенство — Цариград, и следователно по-недостъпна за патриаршеските козни и пъклени замисли.
7. Македония е по-близо до славяните в Австрия, посредством които влезла в контакт с цивилизацията в западна Европа. Македонските търговци често пътували в
Австрия и Унгария. Сам Шафарик се е срещал с тех
29
често в Нови-Садъ, а Колар в Пеща и Виена, като и двамата не малко са допринесли за събуждането на родолюбивата искра в душите на тзи македонски българи. Свободолюбивите идеи на англо-саксонската раса, тъй гениално популяризирани отъ френските писатели в XVIII в., пре Виена, Прага, Буда-Пеща, Нови-Сад, Карловец, Земун, Белград, Рагуза, проникнали в страната и упражнили своето влияние върху умовете на слабокултурното още население, потиснато под двойното гръцко-турско робство.
8. Дълговековното робство на потиснатите народи, кара последните да търсят и измислят начини, средства и способи за своята отбрана, самозащита и освобождение. А това напрегане на умствените, моралните и физическите сили, води към прогрес, усъвършенствуване и по-широка културност. Така, германецът в последната война, за да не бъде победен и съкрушен, изнамери цепелина, усъвършенствува подводницата и откри 42 см.-то оръдие. А македонецът продължава да е още роб.
9. Големите землевладелски имоти (чифлиците), каквито изобилваха в Македония, дават възможност и грижа за по-модерно, по-доходно и по-образцово обработване на стопанството.
10. Най-сетне, под робския режим, при липса на грижи, полезни инициативи и насърдчения от страна на властта за добрия поминък и благосъстоянието на населението, както това става в една свободна и правова държава, народът е принуден сам да взема мерки, да се грижи за по-добрия си поминък и благосъстояние. А този стремеж води към усъвършенствуване на занаята, професията, индустрията, търговията, стопанството и пр. Този поттик прави човека по-културен. Нуждата ражда прогреса.
Отрицателни качества на македонския българин.
И у македонските българи, както и у всека друга нация, не липсват и отрицателни качества, макар и те, отрицателните качества, според мен, да са един вид дарби. Защото, не всеки може да бъде „Боримечката", който лани вдигна целата столична полиция на крак и след като взе много жертви, стана и той курбан; или не всеки може да стане шеф на група атентатори, конспиратори, фалшификатори и пр. За щастие, тези отрицателни качества не са притежание на целокупното македонско племе, а по единична проява, на отделен индивид, на отделна група, може би. Така, ний виждаме македонци да стоят начело на некоя :конспиративна акция; съучастници в некоя фалшификаторска афера; родоотстъпници и предатели, както и притежаващи некои други пороци (кражба, лъжа, завист,
30
злоба, пиянство, безнравственост и пр.). Но можем ли да вадим от тук заключение, че всички тия качества са свойствени на целото племе, че всички македонци, целото това племе е порочно ? — Не. Тези отрицателни качества са продукт на лошо възпитание, на лоша среда, на лакомство за "лесно печелене на богатство, на амбиция за чест, за слава и пр. и пр. Такива и др. подобни лоши качества не липсват и у най-културните нации, колко повече те требва да проли-чават тук, на ориента, особено на Балканите, където са на лице всички условия за техното съществуване. Ето защо, ний с положителност можем да кажем, че македонските българи не са: конспиратори, не са родоотстъпници и отечествопредатели ; не са фалшификатори, не са порочни.
Може ли сега такъв народ, който е дал велики хора в далечното и близко минало и който през най-мрачните и безнадеждни времена не е престанал да има будна съвест; да има хора с извънредни дарования, с безкрайна любов към родината и народа и с воля да жертвува за тех сили и живот? Може ли такъв народ да загине? Една област, която има такива заслуги към българската и. славянска култура; едно население, което прояви такива обществени добродетели, такава жизнеспособност и такива дарби за напредък и развитие, не заслужава ли повече уважение от всички и по-добра участ?
Не, една страна, която е дала живот на синове, като: св. Кирил и Методи, св. Климент, св. Наум, Отец Паисий, Братя Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Мара Бунева и още цела плеада достойни чада ; Македония, която и сега продължава да дава живот на самоотвержени синове, не може да бъде одушена и загубена. Македония е жива и не е далеч часа, когато наново ще изгрее слънцето на свободата за тоя край. Тогава и македонските българи ще добият възможност да прояват и развият напълно своите високи дарби и да внесат своята дан в съкровищницата на българската и общочовешка култура.
31
Съдържание:
І. Предговор. (3-4 страница).
ІІ. Какво са дали македонците на българското племе. (5-14).
ІІІ. Данни от по-ново време. (14-22).
ІV. Мнения на наши и чужди учени за духовните качества на македонските българи. (22-28).
V. Причини за изтъкнатите качества на македонските българи. (28-31).
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment