Wednesday, November 22, 2006

2 Патриаршисткият поглед върху историята десетилетия по-късно...

| More

Здравейте,

в дясната колона на блога има раздел "За сваляне". В него съм добавил нова връзка към една "родова хроника" на една Скопянка по потекло от Гевгели.

Освен, че разказва историята на един македонски род, в работата на колежката от Белград могат да се открият и много интересни сведения за отношението на някои Гевгелийци, към нашето отечество-България. Какво ми направи най-силно впечатление? На първо място, скопската историчка се е постарала, въпреки оскъдната изворова литература да запознае (макар и много синтезирано) любопитните с развитието на Гевгели в края на ХІХ и най-вече, в първата половина на ХХ век. В посочените от нея източници обаче, дали нарочно или по незнание, тя не е споменала няколкото статии на български език за Гевгели, които също като нея са написани от македонци. Една от тези статии, ще бъде публикувана своевременно и в този блог.

На второ място: Осезаемо си личи негативния като цяло (на моменти дори откровен) анти-българския дух на тази работа.

На трето място: Каква фамилия са Джундеви от Гевгели?

- Както самата авторка споменава, един от нейните прадядовци през 1904 година е убит от екзархистите в града. А това означава само едно. Нейният род е патриаршистки, гръкомански, и като резултат-отново се потвърждава старата максима, че всеки патриаршист (или негов наследник в днешно време в Р. Македония) е задължително анти-българин. Тази отдавна известна констатация за нас-хората по потекло от Македония, за съжаление днес се подлага на някакво "преосмисляне" от страна на някои български историци. Но нека да им простим невежеството, защото не всеки българин е с македонски корени, та да го разбере това.

По нататък, научаваме че нейния прадядо е служил в сръбската войска по време на І световна война. Това не ме учудва-патриаршист (анти-българин) разбира се, че ще избере другата алтернатива пред това да служи като повечето македонци в Българската армия. 

След Първата Световна война, авторката недобросъвестно избягва темата за кланетата и масовите гонения на българите-екзархисти от сърбите и тяхните слуги в Гевгели. За мен, това че тя следва история в Београдския университет, не е оправдание да скрива очевидни факти, освен ако ... нейния прадядо не е помагач на четите на сръбската пропаганда. Също така, когато авторката говори за лингвистичните умения на своя прадядо тя твърди, че той "... освен македонски, знае и сръбски"! Да оставим настрана поназайването на сръбски, но как да приемем, че прадедо и "зборуваал" на македонски език, като тогава (след Първата световна война) такъв език още не е бил дори замислен. Стигаме и до Втората световна война.

Спекулацийте стават още по-големи. Твърди се, че България е окупирала Македония. Добре, тогава защо крие кой е бил кмета на Гевгели, кои са били общинарите, кои са заемали обществени длъжности. Да не би българите от старите предели тогава да са се изселили в Македония??? 

Няма такова нещо. 

Хората на тези постове са били родени в Македония и колкото и да отричат някои днешни "историчари" в тази област, точно македонци и преди всичко местни граждани са заемали тези места. Нещо повече-в Кумановския край, този който въпреки преклонната си възраст участва най-активно в борбите с партизаните (днешните народни борци в Р.М.), е тъкмо родения в село Коню, Кумановско- българина Кръсте Лазаров. 

За каква окупация можем да говорим, когато още преди правителството на Филов да се ориентира в обстановката, в края на март и през април 1941 година, в цяла Вардарска Македония се сформират от местни жители "Български акционни комитети"(чията цел е била преди всичко да настояват пред немските военни власти, българската армия да навлезе в областта, като до нейното идване поемат доброволно управлението в населените места)?

 Аз лично не мога да разбера от какво е недоволен прадядо и по това време. Защото въпреки, че тяхните комшии, ги кодошат на местната българска македонска власт, че баба и плете чорапи на партизаните "... да прекарват по-леко студените дни" , че прадядо и има пушка и говори в двора, че "един път да се махне бугарската власт"и ще си купи не пушка, а топ-НИКОИ не ги арестува. 

Да, това беше големия проблем на македонската власт в 1941-1944 година. Много хора, които трябваше да бъдат арестувани, съдени и осъдени, бяха пожалени. И защо, като само година по-късно същите тези "спотаени в ъгъла-невинни душици" започнаха да се гаврят с хората, които ги съжаляваха, с тези които ги спасиха. Народът ни има една поговорка: "Храни куче, да те лае"...

Една от тези "спотаени в ъгъла-невинни душици" се оказва сина на нейния прадядо, който през 1948 година, започва да работи не къде да е, а в УДБ-а. А УДБ-а, за българина от Македония значи само две неща-гроб (често незнаен) или дългогодишен затвор, придружен с конфискация на имуществото, лишаване от образование, подигравки на публични места, побой над невинни деца в училище и т.н...

Но въпреки всичко казано дотук, този които се интересува повече от "историята на рода Джундеви" от Гевгели (макар и написана в Белград), ще му бъде предполагам, интересно да я прочете. За мен-тя е полезна история...

2 коментара:

anatoly said...

I DO NOT KNOW WHO UPLOADED THIS DOCUMENT, BUT I AM EXTREMELY THANKFUL BECAUSE ISAYA WAS A GRANDFATHER OF MY GRANDMOTHER

Historian said...

Цялата информация за тази семейна хроника може да откриете тук.

Цитирам: "Породична историја породице Џундев (Историја на семејство Џундеви)

2003 | Породична историја

Аутор: Маја Џундева (1986), 2 разред ДСУ Георги Димитров, Скопље

Апстракт: На основу архивског материјала реконструисана је породична историја породице Џундев, живот њених чланова од Балканских ратова до данас.
На основа на архивски материјали е реконструирана историјата на семејството Џундеви, животот на неговите членови од Балканските Војни до денес."

Post a Comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial