Friday, April 06, 2007

4 Петър Дървингов-История на Македоно-одринското опълчение. т. І

| More

Полковник Петър Дървингов

История на Македоно-Одринското опълчение. т.І, 
С., 1919, 659 стр.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор.......................... 1—VII

Глава 1. — Организиране на партизанските отряди. — Учредяване щаба на партизанските отряди. Настроението на македоно-одринската емиграция в дните на мобилизацията. Устрояване четите и правилник за същите. Списък, задачи и състав на четите, изпратени от щаба на партизанските отряди. Списък на революционните чети, находящи се в Македония в деня на обявата на мобилизацията. Устрояване на разузнавателни пунктове по турско-българската граница. Преписки по заминаването на четите и дейността на разузнавателните пунктове.................. 1—25 


Глава II. — Организиране на Макед.-Одр. опълчение. — Устрояване организационния щаб на опълчението.

Системи за формиране на дружините, щатове и наставления. Формиране на Дебърската, Скопската, Солунската, Битолската, Одринската, Охридската дружини, техническата част и санитарния отряд. Преписки по формирането на дружините в София и царството. Доброволци-опълченци. Кадър от офицери, подофицери и войници. Снабдяване опълчението с коне. Разквартирование. Надзор и дисциплина. Прехранване. Готварски принадлежности. Манерки. Бъчви за вода и канчета. Раници. Облекло. Въоръжение. Окопни сечива. Патрондаши и поясни ремъци. Собствени пари на опълчението. Санитарно дело. Канцеларски принадлежности. Платнища. Обучение. Съсредоточаване на доброволците в София. Формиране останалите дружини, щабове и тиловите служби. Изпълнителният комитет на македоно-одринските братства. Трудностите и тренията при формирането на опълчението.......... 26—97

Глава III. — Походът и действията на опълчението и Кърджалийския отряд до 1-й ноемврий 1912 год. — Тръгване за театъра на войната. Походите и действията от 17 октом-врий до 1 ноемврий включително. Кърджалийският отряд от формирането му, 11 октомври, до 1 ноемврий. Неприятелска атака срещу предните части на отряда ......98—164

Глава IV. — Действията на Кърджалийския отряд и Македоно-Одринското опълчение от 2 до 15 ноемврий: пленяване корпуса на Явер паша. — 2 ноемврий — Подготовка за настъпление към Гюмюрджина. 3 ноемврий — Заемане изходно положение за настъпване. 4 ноемврий — Боят при Местанли. Настъплението на 2-а бригада към Бедекли. 5 ноемврий — Преследване на неприятеля. Боят на 2-а бригада при с. Саранлъ и превзимането на Фере. 6 ноемврий — Застигане на неприятеля при вододела на Родопите. Боят

ІІІ

на 2-а бригада при Дедеагач. Боят на 1-а бригада при Малгара. 7 ноемврий — Боят при Балкан Тореса. 8 ноемврий — Завладяване на гр. Гюмюрджина. 9 ноемврий — Почивка в гр. Гюмюрджина. 10 ноемврий — Подготовка за преследване. 11 ноемврий — Преследване на неприятеля към Дедеагач. Вторият бой при Малград. 12 ноемврий ноемврий — Достигане до линията Дедеагач—Доганхисар по петите на неприятеля. 13 ноемврий — Боят при Фере и стесняване противника до блатата на Марица. 14 ноемврий.


Глава ІV. — Пълно обграждане корпуса на Явер паша при блатата на р. Марица до с. Мерхамлъ и подписване от негова страна капитулация за предаване. 15 ноемврий — Капитулираме на корпуса на Явер паша. Боят на 2-а рота от 4-а Битолска дружина при с. Хайдарлъ................ 165—326

Глава V. — Действията на Кърждалийския отряд и Макед.-Одр. опълчение от 16 ноемврий до установяването на демаркационната линия срещу Булаир при първото примирие. —
16 ноемврий — Почивка във Фере. 17 ноемврий — Почивка във Фере. 18 ноемврий — Поход към Димотика. 19 ноемврий Софлу. 20 ноемврий — с. Карабеилий при Димотика. 21 ноемврий — Узункюпрю. 22 ноемврий — Пашаиндкьой. 23 ноемврий — Кешан. 24 ноемврий — Булаирският фронт. 25 ноемврий — Движение за заемане изходното положение на фронта срещу Булаир. 26 ноемврий — заемане изходното положение на фронта срещу Булаир. 27 ноемврий — Заемане с. Еникьой. 28 ноемврий — Първият бой при Шаркьой. 29 ноемврий — Засилване на турците около Шаркьой. 30 ноемврий — Вторият бой при Шаркьой. 1 декемврий — Установяване на временната демаркационна линия. 2 декемврий — Напускане с. Еникьой. 3 декемврий — Боят при Гьолчук. 4 декемврий — Край на престрелките. 5 декемврий— Почивка.......................327—382 
Глава VI. — Животът на опълчението след първото примирие.
— Пристигане въ отряда на частите от М.-О. опълчение, находящи се вън от състава на Кърджалийския отряд. Разчленение на Кърджалийския отряд на съставните му единици и прощална заповед към частите. Съсредоточаване на опълчението между с. Айнарджик, гр. Родосто и Мраморно море на квартири. По-важните промени из живота на опълчението през описвания период......383—396


Глава VII. — Действията на опълчението срещу Шаркьой и отблъсване десанта на десетия турски корпус — Обстановката на 19 януарий и задачата за постигане на 22 януарий. 20 и 21 януарий — Заемане изходно положение. 22 януарий
— Боят при с. Платана. 23 януарий — Завладяване на Шаркьой. 24 януарий — Движение на частите за заемане морския брег от Шаркьой до Лимнабурну за охрана. 25 януарий — Заемане морския брег от Шаркьой до Лимнабурну за охрана и разпореждане за движение на опълчението към Малград. 26 януарий — Турският десант при Шаркьой. Боят при Шаркьой. 27 януарий — Съсредоточаване на опълчението срещу Шаркьой. 28 януарий — Отблъсване на десанта........................397—526


Глава VIII. — Животът на опълчението след отбиване на десанта и пътуване към пределите на Македония. — Разположение на опълчението сле десанта. Службите. Строеви занятия въ дружините. Грижа за облеклото. Пре-

ІV

лестите на Мраморно море и тъжните новини от Македония. Формиране на 13-а, 14-а и 15-а дружини. Гледане на конете и добитъка. Гледане на оръжието. Преглед на частите. По-важните промени в състава, щатовете и в разположението. Пътуване за Гюмюрджина. Животът в Гюмюрджина, парадите, строевият преглед на опълчението от помощник-главнокомандующия и разпореждане за превозване и пътуване към Щип ..............527—565
Глава IX. — Как се разви войната на балканските съюзници против Турция: действията на българската, сърбската, гръцката и черногорската армии и македоно-одринските партизански отряди, описани в хронологичен ред. — 1. Мобилизация и стратегическо развръщане. Походите и действията .........................566—648
Глава X. — Епилог на войната против Турция. — Договорът
в Лондон. Гръко-сърбския съюз срещу България.... 649—654
Приложения:
1-о. Таблица за състава на опълчението според месторождението на доброволците и според дружината или службата, в която са се числили.
2-о. Снимки от парада на 4 май 1913 г. на полето на запад от гр. Гюмюрджина, и 3-о. Географска карта на областта, в която се развиха действията на опълчението.

V

ПРEДГОВОР

Войната е сериозно дeло. Нейната природа се развива всрeд неизвeстността, неопределеността, опасността и пренията от всички наименования.. С нея опити не могат да се правят и нейното изучаване и усвояване остава да се извършва чрез историята. По тая причина описанията на събитията, съставляващи дадена война, добиват за поколенията до нова война една извънредна важност.

Ако нашите прапрадеди и прадеди бяха ни завещали, освен името си, и повече описания, повече писани истории, повече документи, повече паметници — поне на по-главните събития, които бяха преживели— може да се вярва, че нашия народ днес щеше да познава по-добре, както историко-географската природа на родината, така и законите които по една или друга причина неотразимо определят или насочват нейното историческо развитие.


Македонският въпрос до Балканската война беше български въпрос. Възстанията в 1902 г. в Мелнишко, Петричко и Джумайско и в 1903 г. в Битолско, както и четнишките действия преди и след това, бяха български възстания и български движения; сърбите и гърците през това време играха, логично на своята история, ролята на турски шпиони и турски съюзници. 


Мюрцщегските и Ревалските реформи, реформата на джандармерията с множеството руски, австрийски и италиянски офицери обгръщаха само Македония в нейните български народностни граници, но не и Епир, нито Стара Сърбия. Тъй македонският въпрос, от който се интересуваха еднакво както Русия и Австрия, така и Англия и Франция, следваше едно целесно и сходно с българските интереси развитие, което щеше сигурно да се завърши с неговия пълен успех. Младотурската революция, обаче, отклони тоя ход на събитията. Чрез свалянето на Абдул Хамида, обявата на конституцията и провъзгласата на отоманското единство за неприкосновено — идеи внушени от вън и чужди за турския умствен склад — младотурците се опитаха да погребат македон-

VІІ

ския въпрос като български въпрос. След изпаряването на първите целувки между българи и турци по случай революцията, замислена в Македония, организирана пак там и завършена в Цариград, българите разбраха, че революцията не целеше да се свали един цар и да се осигури свободата на народа, а да могат турците да се избавят от опекунството, което европейските велики сили полека полека вмъкваха в управата на Македония, все повече и повече обособяваща се от административна в политическа единица. Но това наше досещане вече беше късно: спечелените придобивки, произлизащи от чуждестранния кон-трол в Македония, бидоха изгубени и турската управа скоро тръгна по стария утъпкан път. Клането в Щип през ноемврий 1911 г. и това в Кочани през юлий 1912 г. — кланета на българи, но не на сърби или гърци — показваха, че турците бяха сменили само фирмата си, но бяха си останали все турци. При тия условия зрееха в България идеите, които впоследствие обусловиха хода на толкова важните събития през 1912 г.

Македонската емиграция в България, тъй колосална в сравнение с македонската емиграция в Сърбия и Гърция, всекога най-отзивчива към страданията на брата роб при Пирин, Шар и Пелистер, и сега беше в трескаво вълнение, както през епохата на паметните македонски възстания през 1902 и 1903 години. Всенародният Събор, свикан в София от изпълнителния комитет на македоно-одринските братства под председателството на Ал. Протогеров, и шумните манифестации, които го съпровождаха през август 1912 г., целеха да се упражни един нравствен натиск върху България, за да обяви война на Турция. Тоя съдбоносен час не закъсне да доде: на 17 септемврий с. г. обявата на мобилизацията на българската армия беше един свършен факт. В тоя важен час не числящите се в българските въоръжени сили македонци от България, Америка, Австрия, Русия, Ромъния, даже и от Сърбия, се обърнаха към София и България, за да бъдат организирани в дружини и вземат участие в освободителната война. Тъй, в България, а не в Сърбия или Гърция, се организира Македоно-Одринското опълчение; от тук то потегли за театъра на войната; в името на българските идеали то се би из Родопите, при Марица, дето плени 
VІІІ
петнадесет хилядния корпус на Явер паша, при Шаркьой, дето отблъсна десанта на десетия турски корпус, при Султан тепе, дето завладя две последователни укрепени позиции на сърбите с множество пленници, при р. Каменица, дето разби и разпръсна черногорските войски, участвуващи срещу България.

Предмет на историята, която поднасяме на читателя, е описанието живота, подвизите, боевете и делата на Македоно-Одринското опълчение в Балканските войни за освобождението на Македония и Тракия. Първият том обгръща живота и действията на опълчението, включително четите, от формирането му до войната със съюзниците. Вторият том обгръща действията на опълчението във войната със съюзниците и демобилизирането му. Тъй двата тома, надяваме се, ще очертаят доста подробно участието на българите от Македония и Тракия в съдбоносните войни на България за свобода и народно обединение.


Изнесли дългите борби за освобождението на Македония и Одринско, живущите поколения, сами история, едва ли биха се нуждаяли от нашето обемисто изложение на фактите. Обаче, времената чезнат неотразимо в бездната на вечността, следите от делата се заличват, паметта почва да изневерява и вчерашния факт полека полека става предание с всичките краски на новите времена, новия език, новите настроения и новите нравствени нужди. Тъй тоя труд се предназначава да запази, колкото е възможно по-добре, фактите в техното естествено и действително развитие и да ги предаде на идущите поколения, за да могат да черпат поуката, която техният умствен склад ще им подсказва. И това е наш основен дълг към тия поколения, защото само тъй те ще могат да продължат рода ни с по-добро познаване природата на племето ни, естеството на родината ни и същината на историческите закони, които по една или друга причина неотразимо определят или насоч-ват нашето историческо развитие.


При описването на събитията в тая история, освен това, ние се ръководихме от три основни схващания: да се абстрахираме от последиците или последовалиге събития; да избегваме всекаква критика или критични разсъждения, които в момента на събитието не са станали, и да следваме такъв метод на описание, който може да запази и
ІХ

очертае в изложението възможно по-пълно естествения характер и природа на борбата и войната. Тъй ние се помъчихме да очертаем събитията, така както са се явявали, показвали или виждали те пред щаба на опълчението с всичката им непълнота, тъмнина и неопределеност, всред които, както е известно, се развива природата на войната, политиката и въобще всека двустранна борба. Тъй читателят ще може да види действията и борбата под призмата, с която са гледали дейците на времето си, а не както може да се вижда сега, след изтичането на толкова последовали ги събития, които сами по себе си обясняват по-прежни загатки, осветляват по-прежни тъмнини и попълват по-прежни празднини. 

Ние се въздържахме от критични разсжждения и критики, освен тия, които в момента на самите събития сме направили или са били направени, защото ние верваме твърдо, че едно безстрастно изложение на фактическата страна на събитията е по-полезно, от колкото едно критическо изложение на същите събития, особено пък когато това става от самите дейци, които, естествено, не са лишени от недостатъците на делата си. 

Описанието на събитията, тъй както са текли едно след друго, с възможно по-голяма обективност, пълнота и достоверност (документация), съдържа вече в себе си самата поука, която и без да бъде писана, като фраза или сентенция, ще изпъква от самите събития почти за всеки нормален ум по един инстинктивен начин, като интуиция. Във всички тези отношения големо щастие е, че както първият така и вторият том от тая история, са писани непосредствено след самите описваеми събития, когато всичко беше пресно в паметта и когато можеше с голяма леснина да се използуват архивите, документите, местността, лицата, дейците за справка, провърка или попълване. Почти целата история, и двата тома, е писана като официални релации, надлежно прегледани и подписани от началника на опълчението г-н генерал Генев. Глава IV е писана през декемврий 1912 г., глава VII — през март и май 1913 г., главите I, II, III, V и VIII — през август и септемврий 1913 г., главите VI, IX и X — през текущата 1919 г. При печатането сега ние само поправихме некои правописни и стилистични грешки, както и поместихме неколко документи, които нам-ерихме във военно-историче-

X

ската комисия и за които на своето място в текста правим съответната бележка. Тъй, надяваме се, историята на Македоно-Одринското опълчение ще се прецени като история, писана с езика и схващанията от времето непосредствено след развитието на събитията, които се описват.

Изложението в по-големата част се развива хронологично, по дни, и обгръща еднакво бойните действия както и тиловите служби, живота както и борбата, духа както и материята, командуването както и изпълнението. Ние се надяваме, че едно подобно изложение е в същото връме и история и наука.


Далече е от нас всека мисъл, че трудът ни е съвършен и изчерпателен. В едно дело толкова сложно, както е живота на една голема войскова единица и войната, в които се борави с безброй фактори и дето събитията се заплитат до цел хаос и текат с часове, дни, месеци и години, да се изложат тия събития в един том, това значи да се опишат само по съществените факти и то с по-общи линии и очертания.


Първият том излезе малко скъп — 40 лева, равни на цело състояние — но читателят, който ще ни направи честта да го купи, ще вземе под внимание, че и книгата и печатането днес струват десет пъти по-скъпо от колкото в нормално време, и че тоя том съдържа 59 скици, 147 аутотипии и една географска карта на областта, в която е действувало опълчението във войната с Турция, които също така струват твърди много скъпо.


Най-накрая моля всички заслужили участници, офицери, чиновници, подофицери и войници, чиито портрети не можах да поместя в първия том, да бъдат така добри да ме извинят и да ми изпратят фотографиите си, за да ги поместя във втория том. Тая молба отправям особено горещо до семействата, които са дали свои членове паднали убити за отечеството, чиято памет наш дълг е да запазим и да предадем на поколенията.


София, 17 юлий 1919 г.
Петър Дървингов,
Полковник от Генер. щаб.
ХІ

ИСТОРИЯ
НА
МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ
1912 — 1913 години

ГЛАВА I. ОРГАНИЗИРАНЕ НА ПАРТИЗАНСКИТЕ ОТРЯДИ


Учредяване щаба на партизанските отряди.


Ден след обявата на общата мобилизация, 18 септемврий 1912 год., подполковник Протогеров и пишущия тая история получиха заповед от началник-щаба на действующата армия, генерал-майор Фичев, да пристъпят към организирането на малки партизански отряди. Тия отряди, на обикновен език наричани чети, трябваше да се състават от бивши войводи, революционери и доброволци, и тяхната задача трябваше да бъде, да нахлуят в Турция с цел да събират сведъния за турските войски и да устрояват заедно с мастното население и местните чети всички възможни пречки както на мобилизацията, така и на съсредоточението на същите войски. План някакъв за мобилизацията, устройството и дейността на тия отряди, които следвало би да се формират много по-рано, не съществуваше. На поменатите по-горе офицери се дадоха от щаба на армията 60,000 лева, едно предписание за получаване от софийския артилерийски арсенал 600 пушки, едно пожелание за успех и нищо повече. Началникът на щаба на дествующата армия беше твърде много зает, пък и време за повече приказки немаше.

Първата грижа на организаторите беше да се конституират в щаб на партизанските отряди и, като си присвоят некои от правата на най-горните командни инстанции, да се турят веднага на работа. В името на тоя принцип, без който мъчно можеше да се направи нещо сериозно и навременно, те предложиха на запасните подполковник Николов, ръководител на група от македонската организация, ротмистър Атанасов, борец във всичките

1
Продължава...

4 коментара:

Anonymoussaid...

http://truth.macedonia.gr/arguments.html

lubo said...

Mnogo hubavo si se setil da publikuvash tazi kniga.Koga ste ima prodaljenie?
Kade moje da se nameri samata kniga?

katerinski said...

Лично за мен тази книга е от изключителен интерес, тъй като съм потомък на македоно-одрински опълченец. Очаквам я.

mihailsaid...

За мен тази книга е от изключителен интерес, тъй като съм потомък на македоно-одрински опълченец.

Post a Comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial