| More

translator

Гарванската Голгота

Издание на Изпълнителния комитет на Македонските емигранти

През месец март миналата година (1923 г. б.а.) получи се от Македония едно твърде печално известие. Двадесет и осем души българи — мирни граждани на с. Гарван, Радовишко, извадени вън от селото и вързани с въжета, паднаха покосени от сръбска картечница.

Този потресающ факт, който не е първо и случайно явление в най-новата политическа история на Сърбия, дойде като едно потвърждение и даде една блескава илюстрация за онзи насилнически и варварски режим, който сърбите потдържат от 1913 година насам неизменно и безпощадно във всички завладени от тех части на поробена Македония.

[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ...

Гарван е едно малко село, скътано в полите на Конечката планина, между р. Лакавица, приток на р. Брегалница и р. Вардар. Селото се намира в басейна на р. Лакавица и е отдалечено от града Радовиш на едно разстояние близо от двадесет километра.

Гарван брои 60 къщи с около 500 души жители. В миналото, в борбите срещу турското робство, жителите от с. Гарван са се отличавали със своя буден дух, със своето високо съзнание за запазване българщината в този край.

Гарван и съседните две села Скоруша и Загорци в миналото са дали многобройни жертви за свободата на родината. Имало е неколко души, които арестувани, са оставили кости в турските зандани, други изпращани на заточение в разните острови, са изчезвали безследно.

На Гарванци е било съдено да носят тежкия кръст на робството и в по-ново време.
От 1913 година насам, откак селото се намира под сръбска власт, Гарван е имало злата съдба да изпита на три пъти удара на жестокия и тиранически сръбски режим.

В 1913 година, след междусъюзническата война, селото биде изгорено до основи от сърбите, обвинено, че с милиция подпомагало българската редовна войска.

В 1914 година селото е дало жертви 7 души мирни жители, които са били избити чрез задушване. Заведени са били до ближния манастир „Св. Георги"; там вързани са били изправени до манастирските каменни огради и чрез подровяне умишлено са сгромолясали тежката каменна стена върху тех.

В 1923 година селото даде нови 28 жертви, избити със сръбска картечница. Това бе върха на жестокостите.

Защо и как се извърши тази касапница ?

4

* * *

В надалото на миналата година за пограничната област Щип—Радовиш и Кочани беше назначен великия сръбски жупан Маткович натоварен от Сръбското правителство да преследва четите. Още в първите дни Маткович предприема обиколка из пограничната област.
На 2 март 1923 година Маткович с едно отделение войска и картечници се явява в село Гарван. Според разказа на очевидец, пристигнали са в селото към 10 часа преди пладне. Селяните са били на работа по полето.

Повикват кметския наместник на селото и му заповядват да събере всички селяни. До като кметския наместник успява да събере от полето селяните, войниците от войсковото отделение които придружавали Маткович се втурват в къщите да извършват обиск. За срам обиска се използува за обезчестяване на беззащитните жени.
След един час всички селяни са били на площада в селото. Между събралите се имало и 12 — 14 годишни деца. За да не се страхуват селяните, обяснявало им се, че събират ги с цел да се предадат некои наредби и заповеди, получени от Белград.
На площада дошли и жени, едни от страх за мъжете си, други — пострадалите — за да се оплачат от насилията на сръбските войници
След като Маткович говорил за четите заповядал да се отстранят жените. Под пред-

5

лог, че мъжете ще кара за Щип, нарежда събрани селяни на брой 28 души, да ги изведат вън от селото.
Селяните почувствували, че се крои нещо, започват да се молят да ги освободят, обаче, под силата на камшика и прикладите скоро се намерили вън от селото.
На излизане, Маткович остава неколко души войници на изходните пунктове на селото, за да се попречи на жените да дойдат след тех.
Смущението всред селяните станало извънредно голямо, когато вързани ги отклонили от пътя и ги повели през нивите. Явно станало, че към никакъв Щип не ги карат, а просто на заколение. Всички паднали на колени и молили да не се посега върху тех.
С голяма мъка, труд и усилия, всред плач, писък и молби, заглушвани от безжалостното плющене на камшика, ремъка и приклада, могли да ги заведат на една поляна, далеч от селото на около 3 километра.
Спират ги за почивка. Маткович се обръща към тех с думите: „Кажете ми де са комитите и кои са ятаците им.
Селяните, незнаеки какво да кажат, отговорили че не познават никакви чети и просят пощада.
Разнервиран Маткович казал: „Не знаете комитите, вие сте комити" и заповядал да се отдалечат войниците на няколко крачки и да почнат да стрелят по живите мишени.

6

Войниците се отдръпнали настрана, обаче, всред тех станало едно раздвижване. Всички почувствували, че не може да се изпълни заповедта и едни тихо, други смело, заявили, че нема да стрелят.

Маткович заповядва да се отстранят войниците и вместо тех, нарежда да се изпълни волята му от бездушни картечници. След 5 минути само картечниците са почнали да косят, селяните един по един изпадали по земята.

Картината била ужасна, не всеко сърце е могло да изтрае да я гледа. Войниците били се обърнали с гръб и с наведени глави; само самодоволната усмивка на Маткович е изявявала спокойствие. . .

Жертви на това злодеяние са:

1. Тане Иванов........... 50 г.
2. Петруш Иванов........... 47 г.
3. Димитър Иванов........... 41 г.
4. Петруш Атанасов........... 21 г.
5. Георги Милев........... 32 г.
6. Ефрем Траянов........... 30 г.
7. Стевко Траянов........... 39 г.
8. Петруш Велянов........... 35 г.
9. Костадин Здравев........... 18 г.
10. Христоман Поцев........... 57 г.
11. Георги Донев........... 31 г.
12. Тасе Ефтимов........... 52 г.
13 Траян Тасев........... 23 г.
14. Стое Коцев........... 34 г.
15 Пане Коцев........... 28 г.

7

16. Стоян Филипов...........25
17. Доне Василев...........29
18. Иван Василев ...........35
19. Моне Василев...........12
20. Мите Злравев ...........19
21. Димитрия Колев...........37
22. Атанас Колев...........13
23, Богатин Георгиев...........13
24. Петре Георгиев...........40
25. Яне Поцев...........59
26. Ефтим Петрушев...........20
27. Васил Симеонов...........11
28. Костадин Цветков...........31
29. Цвета Томева *)...........65

Както се вижда от тоя поменик между избитите има едно момче на 12, второ на 13 и трето на 17 години. И само тоя факт говори по-вече от всичко друго за жестокосърдечието на сръбската власт! След този черен подвиг, Маткович се отправя за съседните села. Остава един караул да пази да не дойдат жени от селото да подирят мъжете, бащите и братята си.

Цели шест дена избитите са стояли непогребани, Никой не е смеел да отиде на това место. Караула не пускал никаква жена да се яви от селото. Чак на седмия ден дохождат селяни от съседните села и ги погребват.

*) Умряла след като видела труповете.

8

Селото Гарван е прекарало неописуем ужас. Всички къщи са стенели, всичко е било потънало в плач.
Обстановката, при която е станало избиването, е била предадена на селяните още същия ден. Селото е научило този факт от самите участвували войници, които са предали в подробности картината за онази нова голгота, гдето бе отнет живота на 28 души мирни и беззащитни граждани на Сръбска Македония.
Година вече откак се извърши това злодеяние. Гарванци не смеят да минат към това место. Когато минават, отдалеч свалят шапка, прекръстват се и тихо промълвяват: „Бог да ги прости".
Когато наскоро се изменят условията и в измъчена Македония изгрее слънцето на свободата, сигурно, на същото това место ще се издигне паметник за новата голгота, а наблизо селяните ще изпълнят народното поверие — да издигнат с хвърляне камъни—грамада за нечувания тиранин жупана Маткович.
До тогава селото ще носи смирено траура на голямата скръб, жените ще ходят в черни забрадки, децата ще слушат приказки за близкото лобно место, ще слушат и ще чакат денят на възмездието. . .

9

Вестта за извършеното злодеяние в Гарван се посрещна с болезнена мъка от целокупната македонска емиграция. Тя създаде смут в душите на всички емигранти и като израз на дълбокия и накипял протест срещу зверствата в Македония се уредиха на 15 април миналата година импозантни манифестации в столицата и в всички градове на Царството.

В навечерието на манифестацията всички братства в столицата излязоха със специални апели и позиви, с които каниха членовете си да се явят на протестната македонска манифестация.
Предаваме по-надолу кратки извадки от апелите на братствата.

Радовишко братство:

„Драги съграждани, вие чухте за зверското злодеяние, извършено в нашето близко село Гарван. Вашето сърце изтръпва от ужас, като си представите, как тези мирни хорица, вързани с въжета, посрещнаха с отворени очи залпа на картечния огън, изкомандван от Сръбския жупан Маткович.
Духът на тези избити българи от Радовишко Ви кани на обща протестна манифестация".

Щипско братство:

„Откъм нашия хубав роден край катадневно пристигат тревожни известия за нови,

10

страшни, жестоки и нечувани изстъпления вършени от необразованите сатрапи на Македония. — Подли, страхливи и негодни да се борят открито с македонските революционери, човькоядците от Белград навързват със синджири нашите братя и сестри и ги избиват поголовно по висша заповед с картечница".

Крушовското братство:

„Вие чухте за великите престъпления на официална Сърбия, която не преди много време чрез устата на палача-жупан Добрица Маткович даде заповед да се застрелят 22 селяни от с. Гарван и да се избият с артилерия много жени и деца от същото село.
Вие сигурно сподавихте много сълзи и една жива болка пред това неокачествимо злодеяние. Дайте изход на мъката си и елате всички вкупом с целата столична емиграция, да протестираме против народните убийци, които пролеха скъпа и невинна македонска кръв" !

Кукушкото братство:

„Ние, които никога нема да забравим 1915 год., когато, изгонени от своите домове, видехме в пламъците на нашия град да бъдат живи изгорени нашите братя, бащи, мейки, сестри, чада и сродници от развилнелия се гръцки бес, ние не можем да останем равнодушни към извършеното грозно и отвратително престъпление в с.

11

Гарван и зверската сръбска власт — съюзника на нашия стар палач.

Всички останали братства издадоха свой позиви, в които викаха на протестна манифестация своите* членове.

Манифестацията се състоя на 15 април 1923 година — томината неделя.

Братствата взеха живо участие, десетки хиляди народ — мъже, жени - деца — се строиха под траурните си знамена и манифестираха против зверствата в Гарван против терора в Сръбска и Гръцка Македония-София никога не беше виждала подобна грандиозна манифестация. С прзво 15 април — томина неделя — се нарече Македонски ден. На манифестацията се стекоха повече от 40 хиляди души. Манифестантите, наредени в стройни редици, с траурни знамена и плакарди възбуждаха едно внушително впечатление.

Манифестацията се откри в 9 и пол. часа преди пладне на площада пред „Ранесанс" и „Дюлгерския дом" с реч от председателя на Македонския Национален комитет г. Кусев. От други две трибуни говориха: Т. Банду, представител на аромънската секция от Съюза на Мак. емигранти и Йордан Анастасов, член на Националния Комитет.
Когато манифестацията стигна пред Народ-

12

ното Събрание, държаха речи от три трибуни ораторите Г. Занков, Чкатров и Мърмев.
Манифестацията се закри на площада пред паметника „Васил Левски", дето говориха Арсени Йовков и В. Шалдев.

Манифестацията се завърши след като се гласува следната резолюция :

„Днес, 15 април 1923 год., Македонската емиграция в София, без разлика на втора и на-родноа, свикана на грандиозен митинг и манифестация, да обсъди повсеместния терор в Македония и последните избивания на мирни жители в с. Гарван и с. Брест по заповед и в присътствието на официалните сръбски власти, след като изслуша ораторите, представители на всички националности, населяващи Македония,

НАМИРА:

1.) Че мирните договори, които уреждат съдбата на Македония и се сключиха мнимо волята на нейното население, проявено многократно чрез продължителни и легални и революционни борби, не са в състояние да гарантират мира на Балканите, защото разделиха една идеално закръглена икономически и политически страна и задушават естественото право на населението за свобода и независимост.

2.) Че режима на сърби и гърци в Македония е неспособен да създаде в Македония трайни условия не само за мирно, културно развитие

13

на населението, но дори за сносен човешки живот, което безспорно личи от неприлагането на договора за покровителство на малцинствата, от постоянните убийства, побоища, грабежи и мародерства над беззащитното население и специално от избиването на 22 мирни граждани на с. Гарван и случайното спасяване на още толкова от селото Брест и че този режим, който не гарантира законна защита на мирното население, го кара да прибегне до собствена въоръжена самоотбрана. При това положение многохилядната македонска емиграция

РЕШИ :

1.) Да протестира: срещу кървавия терор и систематическите убийства в Македония, които петнят човечеството и насаждат елементите на размирие всред Балканите; срещу конвенцията „за доброволното**изселване, сключена между Гърция и България; безогледната и жестока колонизаторска политика на сръбското и гръцко правителства, които интернират невинни жени и деца по далечни чужди страни и диви острови и отнемат чрез брутална сила имотите на законните стопани като ги предават в ръцете на пришелци натрапници; срещу прилагането в Македония на ония клаузи от мирните договори, които гарантират на македонците минимални културно-просветителни правдини.

2.} Да помоли правителствата на великите

14

държави и всички цивилизовани народи в името на хуманността и мира в Европа да наредят една международна анкета в Македония, която ще установи всичката неправда в управлението на нашата родина — и необходимостта от създаване на една свободна независима държава — Независима Македония в нейните географически и икономически граници.

3.) Настоящата резолюция да се изпрати на Обществото на Народите, Интернационалното бюро за защита за правата на народите, Г-на Председателя на Северните американски Съединени Щати, Правителствата на Великите Сили, Втория и Третия Социалистически Интернационали и до всички сдружения, които ратуват за свобода и по-голема социална правда.

* * *

Резолюцията бе изпратена до по-важните европейски вестници от специалните им кореспонденти в София.

Тя се протелеграфира до правителствата на Великите Сили, до секретариата на Обществото на Народите и други институти на мира в целия свет.

Но за жалост, никакъв глас, никаква инициатива, с която да се заклейми поне от хуманна Европа този акт на небивала жестокост, не се е повдигнал до сега-Силите победителки — приятелите на Сърбия, които постоянно говорят за мир, човещина и които изоставиха Македония, разделена и под

15

непоносими чужди режими, не се заинтересуваха ни най малко от това нечувано варварство и не направиха никаква анкета, за да се установи тази истина,
И за това именно, това престъпление не е вече само сръбско, на сръбската власт в Македония, но такова и на ония, които с мълчанието си бидейки известени за тоя потресающ факт се солидаризират с него. . .
То е престъпление на хуманна Европа, на цивилизования и хуманен свят.