| More

translator

Иван Симеонов (Балабанов)

(ок. 1785-1850)

Иван Симеонов, по прякор Балабанов, в книгите си подписван Йоанис Симеонидис, е роден около 1785 г. в неврокопското село Търлис, сега Ватитопос в Гърция. В селото по това време са живели само българи и турци и своя български произход Симеонов е отбелязал сам в предговора на една от книгите си, наричайки „българите мой (негов) народ". Завършил гръцката гимназия на остров Хиос заедно с Емануил Васкидович, Симеонов усвоил добре гръцкия език, който и преподавал години наред в Търново и околните манастири (Преображенски, Килифаревски и други) и починал през 1850 г. в руския манастир Пантелеймон в Атон.

Мистично настроена натура, той без да е бил монах, предпочитал отшелническия живот, но в книгите се изявява като ревностен радетел за народната просвета. В последната от тях той е поместил и една своя реч, произнесена при подновяване на училищната сграда в родното му село, в която възторжено увещава селяните да полагат повече грижи за учебното дело.

Симеонов познава добре, сигурно по-добре от всеки друг българин-гръцки възпитаник древногръцките философи-моралисти и византийките църковни учители. И трите му книги печатани в Будапеща през 1840 г., и Цариград през 1850 г., са христоматии-сборници от слова и поучения, едни кратки, други по-обстойни, извлечени из съчиненията на гръцките философи и църковните отци. Предадени и отчасти обяснени на простонароден гръцки език, поученията целят религиозна и нравствена просвета и възпитание в духа на една рационалистично обагрена християнска философия, която е типична за голяма част от гръцката учителна книжнина от това време и чиито белези срещаме и в съчиненията на първите български възрожденци... Петко Р. Славейков, който го познавал лично, пише, че го подканвал да издаде някоя от гръцките си книги и на български, като му обещавал езикова помощ. Симеонов му отговорил че то щяло да бъде добре, но нямал вече пари.