Tuesday, January 12, 2010

0 Четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев

| More

ЧЕТВЪРТАТА ВЕРСИЯ ЗА УБИЙСТВОТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Васил Станчев*


Навършват се 100 години от Илинденско-Преображенското въстание. Това е героична страница от българския летопис. Но въпреки самоотвержената борба на онези наши революционери, шепа люде, заслепени от своите утопични идеи се "постараха" да обезкуражат и да обезверят илинденци и преображенци в предстоящата им битка, с оръжие в ръка да извоюват свободата си.

И тъй, става дума за трагичната гибел на ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ. Та оттогава до ден днешен продължават да се ширят във времето и пространството трите Яворови версии /1/, от които за съжаление не се разбра кои са виновниците и подбудителите и какви са мотивите им затова грозно и кърваво братоубийствено дело. И тази ужасна тайна вече цели 100 години е неразгадана!

Във връзка с това, като се опирам на фактите, ще докажа Четвъртата версия за убийството на Гоце. За тази цел, внимателно и прецизно ще съпоставя и анализирам всичко онова, което са казали и написали останалите живи от спътниците му в този злокобен 21 април /4 май н.ст./ 1903 година. Но преди това малко предистория.

И така, кои бяха най-върлите противници на Солунското решение за въстание? Това са всички онези, според Хр. Силянов:



"...сляпо привързани към противовърховистката идеология, създадена тук от по-учени теоретици. Върховизмът, схващан като основно зло и безпощадната борба против него, зарегистрирала вече и братски гробове, бяха направили от тях истински сектанти, готови зарад догмата на всички крайности”/2/. Персонално, това са дейците от Серско и Струмишко -Яне Сандански, Христо Чернопеев идр.

Трябва да се отбележи обаче, че същите личности преди това са върли противници и на Горноджумайското въстание и което все пак постигна важни резултати/3/!

Този път заставайки срещу Солунското решение, противовърховистите изтъкват, че конгреса е нередовен, че въстанието е преждевременно и че е недобре въоръжено! По този повод проф. д-р. Димитър Гоцев още през 1988 г„ чрез сп. "Отечество" мотивирано доказа, че конгресът е законен и времето за подготовка на въстанието е достатъчно/4/. По въпроса пък за липсата на оръжие питам: Къде ли са пропаднали "мисстоунките" дадени им именно за тази цел/5/?

А що се отнася до собствената им противовърховистка идеология, техният най-отявлен теоретик Гьорчо Петров, след време признава пред проф. Л. Милетич:

"...Ние искахме хем да имаме широката печалба, материал и хора оттук, хем искахме съвършено да ги подчиним на нашата дисциплина."/6/. А водачът на преображенци, Михаил Герджиков най-категорично разобличава подмолната и фракционна "игра" на противниците на Илинденско-Преображенското въстание. за което пише:"... Главната цел им беше да се манифестира тенденцията на Сандански и Сие за отцепване; те образуваха крайна левица"/7/.

Още повече, с неприязънта си към "българския империализъм", Сандански Хаджидимовци, изявявайки се като "безотечественици" и "безродници", премълчават безспорната истина, че към 1903 г. българското население в Македония е преобладаващия елемент и че в 2454 селища то е 100%, докато сърбите наброяват едва 700 души/8/ и именно затова нямат ни най-малко право да нареждат България наравно с Гърция и Сърбия, обвинявайки я, че имала аспирации към Македония. Във връзка с това, ето какво доказва бившият санданист Петко Пенчев: "България не се е

2

отказала от своите аспирации, от своето бъдеще, нито пък ще може да се отказва. Тя е органически срастнала с тоя македонски въпрос и да се откаже от него това ще рече да се откаже от себе си като съвременна държава"/9/.

Въпреки тези всеизвестни истини, политическата нетърпимост, нетолерантност и крайния негативизъм проявяван срещу дейците на ВМОК /Върховния Македоно-Одрински комитет, "върховисти"/ във връзка с въпроса за Горноджумайското въстание, ясно проличава в декларативното и безскрупулно заявление на интернационалиста с марксически мироглед Димо Хаджидимов от името на "крайната левица", загнездила се във ВМОРО /Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, начело с ЦК-"централисти": "ние сме убийци, защото осъждаме на смърт и премахваме всички предатели и доказани пакостници на революционното дело..."/10/.

Именно тук обаче, отявленият марксист Хаджидимов не уточнява: За кое революционно дело става дума-за Македоно-одринското или за тесно-социалистическото. Защото анализирайки статията му "В памет на Гоце Делчев"/11/ се вижда, че той увърта и шикалкави, но волно или неволно той не пропуска да заяви, че който им се изпречи на пътя за "Балканска федеративна република" е техен враг, осъждат го на смърт и убиват!

Его защо Сандански-Хаджидимовци с "непримирим фанатизъм" се борят срещу Солунското решение за въстание, защото то е пречка за реализиране на идеята им за "федериране народите на Балканите", което пък само по себе си, тогава през 1903 г. беше не само утопия, а налудничава фикс-идея. И не само тогава, а и в наше време сме свидетели как се разпада югофедерацията! Може би, благодарение на Бога, не се реализира идеята на "крайната левица"! А то би значело, че България щеше да се отдели с най-много човешки жертви и потоци от кръв. Така живота доказа, че "федералнзмът-основа на санданизма-завинаги е погребан на Бачканите"/12/.

Следвайки историческия ход на събитията през 1903 г., стигаме и до въпроса: Кой тогава имаше сметка да бъде убит Гоце?

Разбира се, на първо място поставяме турската власт, но за съжаление, не е само тя...

Гибелта на този велик българин е причинена /за наш срам/ и организирана, чрез "нечуван заговор" от страна на противниците на Солунското решение, "приятелите" на Делчева: Д. Хаджидимов, Яне Сандански, Георги Радев Бродалията, Андрей Хърлев, Михаил Чаков и др.

И така ще започна с най-главния-Хаджидимов. Той не е "случилият се там Д. Хаджидимов", както е казал и пише Яворов/13/. В действителност Хаджидимов знае, че Гоце ще е в Серско и нарочно пристига, за да се срещнат, като акцентира пред четите: "Специално съм дошъл, на всяка цена да се срещна с Гоце и ще го чакам, докато се завърне”/14/.

Хаджидимов разказва на Яворов, че в квартирата са били само: Гоце, той, Д. Гошанов, Г. Радев и още две-три момчета. А останалите четници се настаняват в друга къща/15/. Това е лъжа, зашото Радев ги напуща още през нощта на 21 април/16/. И второ - при тях до сутринта са и две момичета/17/.

Важно е да се знае, че на 19 април, четите на Гощанов и Радев са в Горнобродинската гора. Войводата Гощанов е в опасна разпра с ръководителя на комитетското тяло в Горно Броди - учителя Андрей Хърлев. Като "началство" на четите/18/, Гошанов прави проверка на касата, която Хърлев води. Установява

3

се злоупотреба с около 120 лири, а за това според "законите на Комитета", Хърлев се осъжда на смърт! Повечето четници настояват веднага да се изпълни присъдата, но Гощанов ги възпира, докато дойде Делчев. Дори Станиш Накев предупреждава да не се освобождава, зашото ще ги предаде/19/. Разбира се, че от този момент нататък "дамоклевият меч" вече виси над главата на Ан. Хърлев!

И друго, докато Хаджидимов ни заблуждава, че са "разбудени от една бабичка"/20/, което от една страна е срамно и позорно за "комитаджиите" да нямат охрана, а от друга - фактът говори, че военният Гоце Делчев, конспиратор от най-висш ранг е подведен от "приятелите си" и оставен в ръцете на обградилия Баница турски аскер. Чаков пише, че е събуден от "поляка Георги"/21/, а Радев научава от караулния, че аскер е обградил с. Баница/22/.

Че Хаджидимов не е сред малката дружина на Гоце разбираме и от това, което пишат Чаков и Радев... Излезли от квартирата, Чаков и Гоце вървят "рамо до рамо" и накрая на Баница виждат залегналия аскер на около 25-30 крачки зад едни ниски дуварчета. Гоце стреля. Чаков му извиква: "Гоце, лягай!" С лягането си Гоце е смъртоносно ранен. Пада, стенейки: "Ах, момчета раниха... ме." Чаков го дърпа за цървула, но Гоце вече е мъртъв. По-нататък, Чаков описва последователно гибелта на другите петима и забележете, чак в плевнята, в която влиза - вижда Хаджидимов/23/!

А от сп. "Бунтовник" разбираме, че шестимата простреляни от първия залп загиват/24/, с изключение на тежкоранения Георги от Савек, когото аскерът залавя, лекува и хвърля в Серския затвор/25/.

А ето и истината, свързана с прословутата плевня! Както Хаджидимов разказва на Яворов, а и Чаков пише през 1926 г., те се вмъкват в плевня, откъдето след цял ден сражение, след полунощ, преминавайки "през пет засади", по чудо се спасяват/26/. Фантазии и лъжи! Но, кой знае защо, Чаков през 1933 и 1935 г. в противоречие със собствените си предишни твърдения, обяснява че още преди обяд аскерът запалва плевнята, което ги принуждава да се прехвърлят в близката къща и оттам вечерта се измъкват/27/.

Радев също пише, че останалите живи се сражават в къща/28/.

И Георги Баждаров потвърждава, че другите "... водейки бой се промъкват от къща в къща и достигат северния край на селото и през нощта срещу 22-ри си пробиват път."/29/ Както се разбира, тук не става и дума за някаква плевня! Чудно е обаче, че след такова целодневно сражение никой от тези осем души/30/ не е убит или ранен! Това буди основателно подозрение, че те напускат още преди аскера да обкръжи селото! И виновни за убийството на Гоце-лъжат чак до гроб!

Как Радев описва убийството на Гоце: След като научават, че аскера обискирва къщите, двамата с Гоце тръгват към гората, за което пише: "... Повървяхме малко. Чуха се изстрели. Един от тези изстрели засегна смъртоносно Делчева... Последните негови думи бяха: "Радев, мене удариха, вземи пушката ми. ”Тя в турски ръце да не падне!"/31/

А по-нататък пише как с пушка избива 15 аскера и със шашката си съсича друг. После, като захапва шашката и с пушка в ръка преминава между две аскерски редици, отстоящи на 50 разкрача и то без да го гръмнат/32/! Звучи твърде фантастично!

Съпоставката на фактите обаче установява, че Хаджидимов, Чаков и Радев си противоречат за смъртта на Гоце, което значи че ги няма там!

4

И още нещо изключително важно: Неоспорим факт е, че е имало "гърмеж от военна пушка" след полунощ на 21 април от местността Капаклия, където се намира по същото това време с потерята си съученикът на Гоце от Софийското военно училище, Хюсеин Тефиков, началник на жандармерията в Драмско. Относно този гърмеж, ето какво разказва Иван Николов Калин от с. Баница, на Ана Райкова: ... че Тефиков бил дал три предупредителни изстрела още докато се намирали на около един час път от селото, на едно място, наречено Капаклия, за да може четата да избяга ...Авторката е чувала и от други възрастни хора истории за подобни жестове на Тефиков спрямо бившия му съученик."/33/. Същият този Иван Н. Калин се цитира и в документалния филм "Защо бре, Гоце?"/34/

За тези изстрели още свидетелстват Г. Радев и караулният/35/, както Станиш Накев/36/ и бай Георги баничанеца/37/.

Ала в спомените на Г. Радев относно съшите тези събития ще прочетем следното "...обаче дойде при нас един от часовоите, поставен за охрана на селото и ми обади, че е чул гърмеж от военна пушка. Събудих Делчева и му казах за това. Обаче той не отдаде никакво значение на този факт, като предположи, че е гръмнал някой от овчарите, препоръча да спим и да бъдем спокойни."/38/.

Трябва да се знае, обаче че ако Гоце, който си "играеше на криш-миш" е военните патрули/39/, бе узнал за тези изстрели - нямаше и секунда да чака! Така, че е абсолютно невъзможно, той да каже на другарите си да спят и да са спокойни!

А сега, нека отправим поглед към Яне Сандански. Точно 10 месеца след убийството на Гоце, той разказва една изгодна нему версия пред Л. Милетич: "... По въпроса за въстанието поговорих с Делчева. Казах му: "Много сте подранили, въстание да правите!" С ирония му казах... След атентата на тунела Делчева отиде в Солун уж да разубе.ждава, да не вдигат въстание... Около 6 май дойдох в София, узнах тук за смъртта на Делчева"/40/.

Явно е че, Сандански шикалкави, като умишлено премълчава честите си недоволства/41/ както и обидата, която Гоце му нанася до пещерата "Капе", през февруари 1903 г. За случая Ст. Накев пише: "...Оттам се разделихме на разни страни - Георги Бродалията за Броди замина, Яне Сандански за Мелнишко, но Яне беше наскърбен от Делчев, понеже искаше да бъде ревизор на четите, а Делчев му каза: "Ти си имаш район, гледай си района/42/! Представете си, щом и Накев забелязва реакцията му, каква злоба и жажда за мъст се е затаила у честолюбивия Яне? И не случайно Л. Милетич, след като го изслушва, разбирайки и силните му "автократични инстинкти", пише: "...Но Яне Сандански в своята безогледност превъзхожда всички други, за което никак не му е пречела и вродената жестокост.../43/"

Точно тук е редно да се отбележе, че тръгвайки за срещата си с току-що завърналия се от заточение Дамян Груев в Солун по въпроса за въстанието, Гоце поканва за свидетел ръководителя на Серския революционен окръг Лазар Димитров-учител в Педагогическото училище в Сяр, делегат на Солунския конгрес. После той в спомените си свидетелства, че срещата между двамата дейци е станала по Великден 1903 г. И че въстанието не се отлага /44/.

Във връзка с това Гьорчо Петров твърди: "... В Солун му бяха възложили мисията да убеди другарите в Серско за въстание и да го организира там. Делчев се

5

беше разпоредил да се свикат на конгрес войводите. Яне Сандански беше пратил чета да го посрещне в Серското поле и да го отведе в планината"/45/.

Питам: След като получава нареждането от Гоце да се яви на конгрес в Алиботуш /дн. Славянка/, защо Сандански не тръгва с четата си лично да го посрещне и отведе в атаннната? И вместо да присъства на този съдбовен конгрес, което е абсолютно задължително за всички войводи, той забива за София? Така Яне умишлено нарушава устава и правилника на ВМОРО и потъпква дадената клетва!

Има и друго, че след убийството на Гоце и осуетяването на конгреса се откриват хоризонти за болните вождистки амбиции на Яне. При обсъждане кандидатурата за заместник на Гоце, той се спречква с другия, по-достоен и по-авторитетен претендент от него-П.К. Яворов. Озлобен, Яне заставя поета да съблече четническата си униформа и облечен в стари селски дрехи да напусне Мелнишко/46/.

Покрусен от вождистките амбиции, "безогледният реформизъм и тираничната власт" на горещопочитания си "пирински цар", след Петко Пенчев и Яворов напуска лагера на Сандански-Хаджидимовци/48/. И навярно след душевни терзания "за" и "против", поетът преминава на страната на дясното течение-"национал-революционното" във ВМОРО/49/, където са Даме Груев, Иван Гарванов, Христо Матов, Петко Пенчев, Васил Пасков, Борис Сарафов, д-р Христо Татарчев, Ефрем Чучков, Мише Развигоров, легендарния Васил Чекаларов, Тодор Александров и други верни синове на България. А за един от тях-бившият неврокопски ръководител Стоян Мълчанков от с. Скребатно, Христо Силянов писа: "Горещ националист, изпълнил дълга си през въстанието, Мълчанков възненавиди Сандански за неговото съзнателно бездействие тогава, когато Битолският и Одринският окръзи се заливаха в кръв"/50/.

Сандански обаче, не спира до тук; Излязъл на друма на националния сепаратизъм, по време на Втория рилски конгрес на ВМОРО, определен за 15 XII 1906 г. настоява да бъдат избити всички делегати от "десницата", но виждайки се с групата си в малцинство, успява само да провали конгреса/51/. И вече загубил битката на идеологическия фронт, вродената му жестокост го довежда до дъното на падението...

По негово нареждане на 28 XI 1907 г., шпионинът на трите антибългарски централи - сръбската, гръцката и болшевишката/52/, злодеят Тодор Паница, чрез "подвеждане и измама", с два "наганта", застрелва от упор задграничните представители д-р Иван Гарванов и о.з. Борис Сарафов, които заедно с Хр. Матов са в момента временния ЦК на ВМОРО/53/.

Ето още какво е характерно за Яне и Сие: От поверителния рапорт на българския търговски агент в Сяр, д-р Кожухаров до министъра на външните ни работи, ген. Рачо Петров, разбираме как серчани наказват предателите. На 12 XII 1904 г. "около 2 часа вечерта", Г. Радев, заедно с четници влизат в Баница и извикват от домомете им: Марин Георгакиев, Коста Маджаров, Георги М. Орешков и Коста Петров и със сабята си ги съсича над и близо до гроба на Гоце, обвинявайки ги в предателство. Радевци после уверяват обществеността, че закланите се "извиняват "с думите: "Такова било времето"/54/. В действителност, тези хора са изкупителните жертви-вместо истинските престъпници. А и мъртвите не могат да говорят! Колко удобно, нали?!!

По повод на това, трябва да се добави, че за "крайните левичари" в Серско, като Сандански, Радев и други от тяхното обкръжение е било достатъчно дори

6

само да си набеден или да се усъмнят в теб, че си предател, а често "дори и в най-незначителни нарушения на организационните закони", за да те осъдят на смърт/55/!

Щом е така, аз си задавам въпросите: След като по най-брутален начин наруши правилника и устава, и безцеремонно потъпка страшната клетва за вярност към ВМОРО, коя беше причината серските левичари да не осъдят на смърт Яне Сандански? И коя беше причината да запазят живота на Андрей Хърлев? Без ни най-малко съмнение, отговорът е: Хърлев, заедно със селските си Хаджидимов и Радев, а също и Сандански са съучастници в заговора срещу Гоце Делчев!

И така, от дотук направените съпоставки, анализи, обобщения, заключавам. че чрез предателство и то от кухнята, властта узнава за Гоце в Баница, и че там, в планината, над Ловча, Неврокопско ще се провежда конгрес. А и в резултат на атентатите в Солун, аскер плъпва от там до Алиботуш/56/.

Точният сценарий не ни е известен, но най-вероятната версия е тази: Сандански, Хаджидимов, Радев, Чаков, а може би и Накев и някои други лица са известени, че Гоце тръгва от Солун за планината с решението за въстание. Така развиващата се ситуация е в пълен разрез с категоричната им позиция срещу Солунското решение. След уговорка с Хаджидимов, Яне изпраща чета да посрещне Гоце и за да отклони вниманието от себе си при евентуален тежък развой на събитията, както и става, тръгва за София! Хаджидимов пък "нарочно" пристига в Баница, за да се срещне с Гоце и направи последен, макар и отчаян опит да го разубеди за въстанието. Гоце не скланя. Заговорниците действат светкавично. Хърлев, който е с висяща смъртна присъда е натоварен да съобщи на властта за предстоящата конгресна обстановка.

И после в стремежа си да отхвърли ширещото се обективно подозрение от себе си, едва през 1935 г. публикува спомени, с които прави наивен опит за оправдание, че на 21 април е арестуван и откаран в казармата, където е разпитван, изтезаван и осъден на 101 години затвор./57/ Досега обаче, никъде в архивите не са открити документи или спомени, които да потвърдят обясненията му/58/. Че тези спомени са една ГОЛЯМА ЛЪЖА, с цел да се прикрие очевидното предателство-МЕМОАРА НА ВМОРО Е КАТЕГОРИЧЕН-в деня на Банишката трагедия 21 април 1903 г. няма посочен арестуван от с. Горно Броди/59/, с което Андрей Хърлев напълно се разобличава пред българската история!

Та, когато Радев сам чува и часовоят потвърждава изстрела от военна пушка-то той предупреждава не Делчев, а Хаджидимов. Двамата тактично, през ноща, изпращат четниците Ст. Накев, Динката, Ангел Кулски и Иван Савеклията да пазят на пътя за шпионите/60/ .През това време незабелязано се измъкват от квартирата на Гоце и със съидейниците си в другите къщи изчезват в предварително уговорени още през деня посоки. И когато Гоце и Гошанов разбират, че са обкръжени, вече е много късно. Малката им дружина от 6 души се хвърля срещу неприятеля. За нещастие-още с първия аскерски залп всички са покосени.

В така създалата се критична предконгресна обстановка, Хаджидимов вместо да помогне за доорганизирането, то без някой да го е упълномощавал набързо осуетява конгреса/61/. Разбира се, че с това той постига целта си, за която "нарочно" е дошъл. А според Яворов, все пакконгресът е могъл да бъде проведен/62/.

И друго - защо Хаджидимов, единствен от авторите на разгледаните спомени до сега, макар и притежаваш безспорна дарба на публицист, с вешото си перо/63/

7

не написа поне два реда, като пряк свидетел на това как точно бе убит Гоце?

Защо ли? Защото би се саморазкрил като един от основните участници в заговора и защото е трябвало да изопачава истината и да увърта. Защото написаното остава факт, завинаги, а след това след съпоставки и анализи рано или късно ще се разбере дали е лъжа или истина! А това, което е разказано на журналистите и на Яворов, би могло да се оспорва при неизгодно развитие на ситуацията!

И ако от дотук изложеното обвинение срещу посочените лица не съм ви убедил напълно и все пак се намери някой да ги защити, посочвам още по-разгромяващ факт уличаващ ги в нечуваното им тежко престъпление-те умишлено не осигуряват необходимата за случая охрана на Гоце Делчев-началникът на Четническия институт /Военния отдел/ на ВМОРО.

За сравнение само ще посоча начина, по който е организирана охраната на другия голям човек на ВМОРО-ДАМЕ ГРУЕВ, от неговите приятели при провеждане на конгреса в с. Смилево, Битолско, за което Хр. Ситянов пише: "Селяните на Груева съзнаваха покрай честта, която им се направи и всичката тежка отговорност от пребиваването на такова множество революционни първенци в тяхното село. Затова местното ръководно тяло... мобилизира грялото село и възложи на всички мъже и жени съответните задачи. Част от местната въоръжена сила вардеше денонощно цялата околност на час, час и половина разстояние, а стотина души въоръжени смилевци бяха на крак вътре в селото... Невидими караули от всички села между Смилево и Битоля денонощно бдяха, образувайки жив телеграф за предаване на всяко подозрително движение откъм вилаетския център и по шосето... И конгресът заработи при спокойствие и пълна сигурност”/64/.

А какво става по същото време в Серско? Сандански-Хаджидимовци, вместо с четите и ръководните селски тела да създават "бунтовната армия", готова да премахне ярема на турското робство, сеят социализъм и издигат интернационализма в знаме! А в района на Сандански дори цари морално разложение-българските развратничат с турците, като дори в някои села това е масово явление/65/. Без да държи сметка за този позор "крайната левица" размътва главите на населението и с идеята за "федерирането на Балканите". В резултат на това се получава хаос! И тъй като в Серско са се носели "две дини под една мишница", затова и последствията за святото дело са катастрофални!

А ето и потвърждението на този извод! На 22 април 1903 г. Яворов, намирайки се в с. Ляхово, получава две писма. От Гоцевото научава, че конгресът ще е над с. Ловча по Гергьовден, а от Крушовското, че на 21 април аскер е обградил Баница и пламъци се издигат до небесата. Останал в пълно недоумение, поетът пише: "А другарите пресмятаха вече последствията за революционната организация и за нашата крайна левица в нея, ако Делчев е убит"/66/.

От изложеното дотук се вижда, че серчани не само не обезпечават придвижването на Гоце през Серското поле за конгреса в Алиботуш, но дори създават условия за убийството му! Като потвърждение на моето становище и обвинение срещу тях са и думите на неврокопекия ръководител Илия Пасков, който твърди, че съсипията на Баница и гибелта на Гоце "... не ще станела, ако имали караул наоколо да варди/67/. Ето защо нямат никакво морално право да хвърлят цялата вина за убийството на Делчев върху Тефиков, защото той е вършил своята работа, макар и "черна", тъй като е бил на официална служба и властта му е

8

плащала за да осигурява реда и спокойствието в района! Независимо от всичко, обаче той все пак, с три изстрела от военната си пушка предупреждава четите да напуснат преди още той да навлезе в Баница! Но къде е била охраната, длъжна да извести Гоце за това предупреждение. Та нима ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ е бил по-неважен фактор за революционното дело от ДАМЕ ГРУЕВ...?

Именно такава е жестоката истина, която серските фактори и техните съмишленици укриват вече цели 100 години!

Това са доказателствата за четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев! Но успоредно с това се доказва и големия заговор на Сандански-Хаджидимовци срещу въстанието. В подкрепа на своята версия, посочвам и един шокиращ факт: Михаил Чаков, всъщност изобщо не е участвал в Баниишката трагедия! Но затова пък-пише спомени!

КАКВА Е ИСТИНАТА?

Както Накев, така и Радев не пишат и дума за Чаков. За него не става и дума в разказа на Хаджидимов пред Яворов. И в спомените на Баждаров, Ек. Измирлиева-Паница и на Хърлев не пише, че Чаков тези дни е в Баница. И в Мемоара на ВМОРО не е посочено, че Чаков участва в сражението/68/!

Обаче това никак не му пречи да си приписва дори и чужди действия. На места той си противоречи с писаното от предишния път. Явно лъже, че когато започват солунските атентати, Гоце се намира в гимназията/69/, защото Яворов пише, че "известието за тях беше настигнало Гоце в серекиге села"/70/. Бърка се дори в броя и имената на загиналите в Банишкото сражение, а уж са съучастници/71/?! И все пак, защо Чаков пише спомени? Истината е една-като съидейник, а може би и под натиска на Хаджидимов, той цели да се размие и прикрие истината за убийството на Гоце! И за да бъде по-достоверен, внася нови моменти, които са пропуснати или нарочно прикрити! Но с това той става съучастник в заговора и затова го цитирам! Защото 77 години заблуждаваше обществеността със своите "спомени"/72/!

Светлина върху имената на героите загинали при Баница, заедно с войводата Гоце хвърля следния факт: На трети май 1943 година, върху общ гроб в края на Баница, видни общественици, в присъствието и на трите Гоцеви сестри-Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с издъпбан надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина-България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода. Димитър Гошанов от с. Крушово-войвода. Стефчо Ив. Духов от с. Търлис-четник. Стоян П. Захариев от с. Баница-революционер, Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе-Свобода или смърт/73/!

Това е истината, самата истина, пялата, жестока истина!

И нека порицаем на висок глас блудните синове на човешкия род, които макар и да погубиха апостола и войводата на войводите Гоце Делчев не можаха да спрат въстанието! Нека го направим! Но не за това да всяваме смут, раздори и разцепление всред и без това разединената българщина, а за да си спомняме и да не забравяме уроците на собствената си история! Нека се научим на разбирателство, уважение, взаимно зачитане и толерантност! Защото само тогава няма да губим великите чеда на майка България и ще бъдем достойни нейни потомци!

Стара Загора, 04.05.1998 - 06.09.2003 г.

9

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА

1. Яворов, П. К. Гоце Делчев. С, 1972, с. 116-117.
2. Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония. т. І. С., 1983, с. 208-209.
3. Панайотов, Любомир. Горноджумайското въстание 1902-героична страница от историята на българския народ. С., 1992, с. 27-29.
4. Сп. "Отечество", бр.14, 1988. Статията "...Безсмъртнотоиаследпе на Илинденския подвиг'' от проф. д.и.н. Димитър Гоцев, с. 16-17.
5. Материали за историята на македонското освободително движение. Съобщава Любомир Милетич.С., 1927, кн. 7. Спомени на Сава Михайлов, с. 91-92: Кн. 8: Спомени на Гьорчо Петров, с. 136.
6. Пак там, кн. 8. с. 96-97.
7. Пак там, кн. 9. Спомени на Михаил Герджиков, с. 83.
8. Кънчов, Васил. Избрани произведения. т.ІІ. С., 1970. с. 434-590.
9. Пенчев, Петко. По нашите спорни въпроси. С., 1906. с. 82-85: Силянов, Хр. Пос. съч., с. 450.
10. Гоце Делчев. Спомени. Документи. Материали. С., 1978. Възпоменателни материали. Статия на Димо Хаджидимов по случай 19-годишнииата от смъртта на Гоце Делчев, поместена във в. "Освобождение", с. 225.
11. Пак там, с. 223-227.
12. в. "Македония", бр. 38/22.10.1997. Статията "Истинският лик на Яне Сандански" от Стоян Бояджиев, с. 8.
13. Яворов, П. К . Гоце Делчев, с. 116.
14. Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени. С., 1982. Михаил Чаков, с. 539.
15. Яворов, П. К. Гоце Делчев, с. 116.
16. Сп. "Илюстрация Илинден", кн.5/1933. Статията "Последните часове на Гоце Делчев" от Мих. Чаков, с. З; Гоце Делчев в спомените на съратници, с. 28. Станиш Накев за атентата при река Ангиста и за гибелта на Гоце Делчев, с. 186.
17. Борбите в... с. 541; Гоце Делчев. с. 11-33. Михаил Чаков за гибелта на Гоце Делчев, с. 195.
18. Гоце Делчев ІІ 34. Андрей Хърлев относно обстоятелствата за предаването на Гоце Делчев и с опит за оправдаване, с.199.
19. Гоце Делчев. ІІ 28 Ст. Накев .... с. 185.
20. Яворов, П.К . Гоце Делчев, с. 117.
21. Гоце Делчев. ІІ 33. Мих. Чаков..., с. 195.
22. Пак там, 32. Георги Радев за сражението в е. Баница.Серсконза гибелта на Гоце Делчев, с.194.
23. Борбите в ... с. 545.
24. Гоце Делчев ІІІ.5. Некролог за Гоце Делчев, публикуван в сп. "Бунтовник", с.210.
25. Сп. "Илюстрация Илинден", кн. 5/1933, с.З.
26. Яворов. П.К. Гоце Делчев, с. 119; Гоце Делчев. ІІ, 33. Мих. Чаков..., с. 196.
27. Сп. "Илюстрация Илинден", кн.5/1933, с. 3: Борбите в... с. 545-547.
28. Гоце Делчев. ІІ. 32. Г. Радев ..., с. 194.
29. Пак там. ІІ 29. Георги Баждаров за последната обиколка на Гоце Делчев в Македония, с.189.
30. Пак там.
31. Пак там . 32. Г. Радев .... с. 194.
32. Пак там.
33. Макдермот, Мерсия. Биография на Гоце Делчев. С ., 1979. с. 287.
34. В документалния филм "Защо бре, Гоце?", излъчен на 30.04.2003 г. по канал 1 на БНТ, цитат на баничанеца Иван Н. Калин, по повод убийството на Гоце Делчев.
35. Гоце Делчев. 32. Г. Радев .... с. 194.
36. Пак там. 28. Ст. Накев .... с. 184.
37. Сп. "Илюстрация Илинден", кн. 5-6/1943. с. 12.

10

38. Гоце Делчев. 32. Г. Радев.... с.194.
39. Яворов, П.К. Гоце Делчев, с. 92.
40. Материали..., кн.7. Спомени на Я не Сандански, е. 37-40.
41. Гоце Делчев. II. 27. П.К. Яворов за участието му в четата на Гоце Делчев, която преминава в Серския революционен окръг в навечерието на въстанието, с. 174.
42. Пак там. 28. Ст. Накев .... с. 181.
43. Материали .... кн. 7, с. 6-9.
44. Гоце Делчев. ІІ.31 .Лазар Димитров за срещата на Гоце Делчев с Дамян Груев в Солун по въпроса за въстанието, с. 191-193.
45. Материали..., кн. 8, с. 165.
46. Стоев. Ат. Яворов войводата. С., 1993, с. 54.
47. Силянов, Хр. Пос.съч.. т. II, с. 490-491.
48. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. С ., 1992, с.29.
49. Силянов, Хр. Пос. съч. т. ІІ, с. 448.
50. Пак там, с. 490.
51. В. "Македония", бр. 33 /13-19.09.1991. Статията "Потаен, хладнокръвен и жесток" от Христо Троански, с. 6.
52. Кърничева, Менча. Защо убих Тодор Паница? С. 1993, с. 4.
53. Силянов, Хр. Пос.съч.. т ІІ, с. 439-487.
54. Гоце Делчев. V. Документи. 86. Поверителен рапорт на управляващия Българското търговско агентство в Сяр-Кожухаров дом мин. на външните работи ген. Рачо Петров за наказанието на предатели на Гоце Делчев, с. 394-395.
55. Силянов, Хр. Пос.съч.. т. ІІ, с. 442-443.
56. Макдермот. М . Биография на Гоце Делчев, с. 286.
57. Гоце Делчев, 34. Ан. Хърлев ..., с. 199-200.
58. Пак там.
59. Мемоар на Вътрешната Организация. С., 2003, с.105.
60. Гоце Делчев, 28. Ст. Накев..., с. 185.
61. Яворов, П.К. Събрани съчинения, Т.ІІ. С., 1977. Невесел край. с. 1-90.
62. Пак там.
63. Силянов, Хр. Пос.съч., т.ІІ, с. 440.
64. Пак там , т. I, с. 238.
65. Материали..., кн. 7, с. 116-117.
66. Яворов, П.К. Пос.съч..., т.ІІ. Едно сражение, с. 172.
67. Гоце Делчев. V. Документи. 62. Из бележките на Спас Прокопиев, в които се съдържат сведения за последното отиване на Гоце Делчев в Македония и за неговата гибел, с. 374.
68. Гоце Делчев. ІІ.28. Ст. Накев..., с.180-187; Пак там. 32. Г. Радев.. , с. 193-195; Яво- ров, П.К. Пос.съч, т.ІІ. с.190; Гоце Делчев. ІІ.29. Г. Баждаров... с.187-189: Пак там. ІІ. 30. Екатерина Измирлиева-Паница за запознанството и Гоце Делчев в с. Скрижево, Драмско, повреме на последната му обиколка в Македония, с. 189-190: Пак там. 34. Ан. Хърлев..., с. 197-200; Мемоар на Вътрешната Организация, с. 1-271.
69. Борбите в..., с. 538.
70. Яворов, П.К. Гоце Делчев, с., 115.
71. Това се установява след съпоставки и анализ на спомените на Мих.Чаков, отразени в: Гоце Делчев. 33. Мих. Чаков..., с. 195-197: Борбите в..., с. 537-547.
72. Още с първата публикация на Мих. Чаков. Последният ден на Г. Делчев /21.04.1903 г/.- Гоцев лист. Възпоменателен лист на македонското благотворително дружество "Гоце Делчев", Пловдив. 6 май 1926 г., бр.2, с. 7-8.
73 Сп. "Илюстрация Илинден", кн. 5-6/1943. с.13.

11

*. Васил Станчев е роден на 14 януари 1936 г. в с. Радецки, Новозагорско. Член на ВМРО-БНД. Изявен краевед и читалищен деец в родния си край, той е автор на няколко брошури и книги на историческа тематика.

0 коментара:

Post a comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial