Monday, January 04, 2010
1
Стоян Бояджиев - Съществува ли македонска нация?
СЪЩЕСТВУВА ЛИ МАКЕДОНСКА НАЦИЯ?
Стоян Г. Бояджиев
Издание
на
ВМРО-СМД
София
1991
библиотека
"Македония и македонския въпрос"
Архив
(забранени книги)
(Пълно издание, включително справочен апарат).
Стоян Г. Бояджиев
Издание
на
ВМРО-СМД
София
1991
библиотека
"Македония и македонския въпрос"
Архив
(забранени книги)
(Пълно издание, включително справочен апарат).
Книгата на Ст. Г. Бояджиев "Съществува ли македонска нация' е отпечатана в "Книпеграф" - София през 1940 г. и е едно от първите издания, което се изправя срещу македонизма насърчаван и подкрепян от болшевиките.
През 30-те години едно предначертание на Коминтерна е възприето сляпо от Българската комунистическа партия - идеята за "македонска" нация - предателство и престъпление срещу българския род.
Книгата на г. Бояджиев е насочена именно срещу това комунистическо решение на националния въпрос и на случайно след болшевишкия певрат на 9 септември 1944 г. попада в списъка на особено "вредните" книги за българския народ…!? ("Списък на вредната литература" - издателство "Наука и изкуство" - 1953 г., свитък първи, стр. 49).
В поредицата "Архив" на библиотека "Македония и македонския въпрос" ще ви запознаем в бъдеще и с други инкриминирани издания, изземвани и унищожавани по време на комунистическия режим.
Книгата "Съществува ли македонска нация", (днес библиографска рядкост) издаваме фототипно.
Може би някой ще се запита в почуда, може ли да се задава подобен на въпроса поставен на заглавието на настоящата книга.
Пишещият е убеден за съществуването на необходимостта той да бъде поставен и разрешен, особено като се имат предвид някои факти, може би неизвестни в по-голямата част на читателите.
Във връзка с известни политически събития от вътрешен и външен характер нам напоследък ни се сервира от известни хора и кръгове литература*) , в която по един положителен начин се заявява, че съществува една македонска нация отделна от българската, което твърдение трябва още в първия миг да намери един отговор, защото това не само че е въпрос отдавна изяснен от науката, но и поради това, че поради твърде понятни причини, с него се спекулира и се прави - дано да е несъзнателно! - най-тежкото възможно престъпление срещу българския народ.
Също така, известна част от българската младеж, нямаща понякога дори и географския произход от Македония, но обичаща да се счита за "прогресивна" и да мисли че само тя е призвана да мисли за благото на отрудения народ, става само по силата на "партийната линия" проводник на тази идея, която, като национална е изобщо в идейно противоречие с идеологията на тази младеж. Защото, над всичко, този въпрос е национален, а след това социален, макар че е много удобен за пропагандата на известни идеологии.
Може би ще се види някому чудно, но факт е, че пишещият е слушал в аудиториите на нашия уни-
* Ангел Динев "Македонските славяни" София 1938. Библиотека "Кълбо" - "Илинденското възстание" и др.)
верситет младежи, които в увлечението си и без да се справят най-малко с от никого не оспорвани исторически документи, да твърдят в една почти романтична поза за "побългаряването на българските славяни" за "коренно различие между българи и македонци" и да проповядват неща, нямащи нищо общо с действителността, нито пък допринасящи нещо за реалното подпомагане на тези, за които те претендират че мислят.
Вярно е, че в университетските аудитории всеки може да разсъждава по начин какъвто му харесва и да твърди работи, които му допадат, но подобни твърдения излезли на бял свят чрез книги, трябва да бъдат проверени, а когато се виждат подбудите на тези, които ги проповядат, дълг се пада всекиму да ги подложи на обществена преценка и - ако се налага - да ги опровергае и обори - което ще сторим и ние в следващите редове.
Поради това, че желаем разглеждането на въпроса да бъде поставено на възможно по-солидна основа и поради това, че се говори че съществува "македонска нация" отделна от българската такава, налага се да разгледаме преди всичко въпроса що е "нация", за да можа да отговорим правилно и на поставения за разрешаване въпрос.
Не желаем ни най-малко да посветим тази глава на едно абсолютно изясняване на понятието "нация", но налага ни се все пак да го разгледаме с една по възможност по-голяма академичност. Преди всичко думата има латинска основа (nasci - раждам се) и е в тясна връзка с един от белезите на това понятие, а именно с произхода.
При ежедневното ни служене с тази дума ние обикновенно я отъждествявамв с думата народ и напр. под "български народ" разбираме следните неща:
1. Като указваме на хората които живеят в България - което не е пълно, защото има българи които живеят временно извън нея, както и чужденци туристи и др.
2. Като указваме националната принадлежност на българина, като по този начин включваме и тези българи, които по политически причини не са включени в сегашните граници на държавата.
3. Както разбираме всички тези които са изправни във формално отношение спрямо държавата и са нейни редовни поданици - но тук вече влизат освен българи, още евреи, турци, руси и др.
От всичко това личи, че по въпроса се правят големи грешки и затова е нужно да се прави разлика
между понятията "народ" и "нация". Българският превод на чуждата дума нация (nation, Nationalitat, nazionalita a немците още и Volk, Volkstum, като говорят за немска нация в 15 държави* е народност. Съществува разлика между тях и е необходимо разграничаването им. Защото е възможно един турчин, испанец и пр. по натурализация, женитба или друга причина**, да бъде в изправност към официалната държавна власт и да се счита принадлежащ към българския народ. Не ще бъде той при все това член на българската народност. И обратно: българите в Америка и другаде, макар и формално изправни спрямо другата държава, са част от българската народност. Явна е значи разликата по между им. Народ е повече формално, политическо понятие, а народност (нация) е социологическо, обществено-етническо.
Така поставен въпроса, ясно е вече голямото значение на израза "македонска нация (народност)."
Има ли подобна македонска народност, отделна от българската?
Славянското население на Македония е ли отделна народност - отделна народностна група?
За да отговорим по един категоричен и окончателен начин нужно е още едно внимателно проучване на понятието "нация" т. е. какви признаци има това понятие или какви са белезите и, изобщо кога имаме пред себе си една нация?
Нужно е да си припомним обикновения ред на формирането на човешките общества: имаме първо родове, които образуват племена, в добрия случай се стига до народ, а в щастлив случай и при благоприятно стечение на обстоятелствата успоредно и до народност.
В науката съществуваха до скоро спорове относно въпроса кога сме изправени пред една нация, но трябва да се признае че събитията от 1919 год. насам значително улесняват нашата задача поради еди-
* Вж. Dr. Friedrich Lange - Deutsches Volk in 15 Staaten - Leipzig 1936.
** Вж. зак. за поданството чл. 5 - 17.
номислието, което те успяха донякъде да прокарат между социолозите и държавноправниците. Сравнително по-рано въпроса е бил поставен научно още от италианеца Манчини*. За него "нацията е едно общество от хора, които са свързани поради общността на земята, на произхода, езика, обичаите и съзнанието за социална общност".
Herbert Spencer твърди, че не трябва да се пренебрегва войната като фактор за образуване на нациите, като по този начин вече насочва на духовните връзки. Така напр. немската нация се формира поради войните с Наполеон, а испанската - поради борбите с маврите. Още по-ясен в изтъкване на духовната, морална страна е Ренан**. Почитта към дедите, задружните усилия, борби и жертви: ето това е здравата връзка. За него общата скръб свързва по-силно от общата радост и той дефинира нацията като една велика солидарност проявяваща волята си към единство и желание съвместния живот да продължава за общо благо на всички или както той я нарича "всекидневен плебисцит".
Във всичко това има голяма доза истина, но все пак при определяна елементите на една нация трябва да се имат предвид и съществуването на други елементи.
Общо признаците които указват на съществуването на една нация, по наше разбиране, могат да се подредят в две големи групи.
1. Така наречени вътрешни необходими признаци (субективни необходими).
*. Della nazionalita' come fondamento del diritto delle genti - реч в Милано 1851 г.
**. Ernest Renan - Qu'est ce qu'une nation? 1882 г.
***. Естеството на работата ни налага да не се впускаме в повече класификации и подробности относно нужните елементи за понятието "нация", тъй като даденото разделение в 2 групи считаме за достатъчно за изясняването на въпроса, нужно за настоящия случай. Това подделение, е и най-подходящо за социолога и държавноправника.
Външни или вътрешни възможни признаци (субективни или обективни но възможни признаци).
Както ще видим в края на настоящата глава това разграничение е от съществено значение.
Преди това обаче, налага се да видим, кои признаци попадат в тези групи. В първата група се намират следните белези:
а - Културна общност, проявяваща се в обряди, песни, предания, митове, поверия, легенди, пословици, обичаи, нац. култура.
б - Съзнание за принадлежност към дадена нация.
в - Воля членуването в тази общност да продължи.
г - Чувство за общо историческо минало и бъдеща съдба.
Това са присъщи и необходими признаци на всяка една нация. Особен интерес според нас повдига втората група от нас наречена субективни или обективни възможни елементи.
Затова налага се да разгледаме тези елементи всеки един по отделно и да видим доколко тяхното присъствие насочва на съществуването на една нация. Тук включваме:
а. Език
Смятало се е че езикът е най-същественият и необходим белег, който свидетелства за съществуването на една нация и с право защото, ако поставим тежестта върху първата група признаци (субективни необходими) ще видим, че езикът е едно от средствата чрез които хората влизат във връзка по между си и така се създава онази солидарност, за която говори по-горе Ренан. Няма да се спираме на голямото значение на езика и да изтъкваме наговата роля за закрепването на националното чувство, защото това е известно всекиму.
Това личи твърде ясно и от факта, че всяка държава, която включва в границите си чужда народностна група и желае да я денационализира, си служи с най-строги забрани за употреба на езика.
Тук искаме само да насочим вниманието на читателя върху едно обстоятелство, а именно, че въпреки голямото значение на езика все пак може да съществува нация и при различие на езиците и обратно. Примери: В Швейцария се говорят и са признати официално 4 езика (немски, френски, италиански и romancio* и все пак имаме на лице една нация. В Белгия се говорят два езика: френски и фламандски, но никой не оспорва нейната национална оформеност. В Германия се говорят такива диалекти, че понякога е невъзможно говорещият литературен немски да се разбере с жителите на някои краища, но никой не може да постави под съмнение германската национална общност.
И обратно: Възможно е да се говори един и същ език и да няма една нация. При англичанита и североамериканците говорят английски, но никому не идва на ум да ги смята за една нация. В Белгия голяма част от населението говори френски език, но се счита белгийско. Също така народите от Ю. Америка говорят испански, но също отделно от испанците.
б. Религия
Самата дума Religo ни обръща внимание че се намираме пред един елемент от голямо значение. Религията, със сближението което създава между последователите и, създава една благотворна среда, която има всички изгледи при благоприятно стечение на разни допълнителни условия (обща държава и др.), да се оформи в една нация. Нейното значение е твърде голямо и в миналите епохи е била от грамадно значение за формирането на нациите. Известна е ролята която тя игра през средните векове с т. нар. верски борби, спъвайки или подпомагайки образуването на национални общности. Особено при по-примитивни народи религията играе важна роля. А някъде тя е най-важен дори елемент; за при-
*. От 1938 г.
**. Religo-свързвам.
мер може да ни служи еврейската народност, която е изградена преди всичко на верска основа. Принадлежността на българите към себична национална църква е факт, комуто се дължи в голяма степен за оформянето на българската нация. От тук е ясно грамадното значение което има българската национална църква тъй като нейната компетентност надхвърля границите на сегашната държава и обхваща българите живущи в чужбина*. Намираме подходящо място да изкажем пожеланието да не се дава ухо на желанията на известни среди бълг. патриаршия формално да се пренесе в София а не както сега се смята, че е в Цариград (формално). Струва ни се че мотивите са ясни.
Но религията може също така да изиграе и пакостна роля: даваме за пример брахманистка, будистка и мохамеданска, които са най-сериозна пречка за политическото и духовно обединение на индусите. Също така антагонизмът между Англия и Ирландия започна на верска основа и по настоящем католицизмът в Ирландия може да се признае за фактор, който закрепи ирландската нация. Голямо е значението на религията за поддържане националното съзнание на дадена народност. Тя е най-силното оръжие срещу опити за денационализация в държави с различия във вероизповеданията между управляващите и народностните малцинства. От тази гледна точка опасността за българските малцинства е много голяма по настоящем поради еднаквостта на религията.
в. Територия
Този елемент е също така важен за създаването на нацията и то повече поради влиянието, което указва земята на населението. Типична е разликата между населяващите северните части на Европа и южняците и естествено много по-лесно е да се постигне единство между племена населяващи само Италия, отколкото едно от юг и едно от север. Климатът, морето, планината - всичко това влияе твърде много.
Все пак територията може да се яви и като възможен елемент. Възможно е територията да е завзета
*. Ив. Алтънов - Бракоразводни конфликти в България 1929 г. стр. 216.
от друга държава и нацията все пак да съществува. Пр. Сърбия през световната война 1914 г. Уместно е да се свърже този елемент с
г. Държавна власт, за да видим как тези два елемента са тясно свързани помежду им. Най-обикновено нещо е да се види по силата на договорите в една територия и под една държавна власт да бъдат поставени различни народности. Никой не може да твърди, че населението на Румъния или Югославия напр. е хомогенно. Макар и под една държавна власт и едно държавно поданство, отделните малцинства насочват на друга нац. принадлежност отколкото на тази на официалната държава.
За влиянието на фактора "Държавна власт" може да се говори само там, където държавната власт е успяла да денационализира дадена народностна група и с властта си над нея я кара да се чувства приобщена към новото отечество. Такава за жалост е съдбата на по-голямата част от нашите сънародници в Тимошко. Също може да се каже и за някои от новите държави възникнали в източната част на Мала Азия, където народността се явява продукт на държавната власт.
Всичко това е вярно при положение на присъствие на чужди народностни групи. При хомогенна държава властта чрез разумни и целесъобразни действия може да закрепи и засили националното чувство в твърде висока степен.
д. Расова принадлежност. (Но не родителски произход!) е елемент комуто се отдава различно значение. С пълно право можем да сведем неговото значение до минимум, защото едно че няма една чиста раса, и второ защото всички нации са смес от разни раси. Така например германците, които повдигат твърде много този въпрос, но напоследък твърде уместно заявиха към хигиена на расата, са съставени от старогермански племена, римляни и твърде много славяни. (Дори днес в околностите на Берлин има поселища, чиито славянски племена са достатъчно указание). Италианците пък са сбор от латини, старо-
гръцки колони, готи, лангобарди, нормани и сарацини. Англичаните - от сакси и нормани; руснаците - славянски и разни други азиатски племена и пр.
Не се отрича обаче ролята, която може да изиграе дадено племе - например в нашата история аспаруховите българи, - нито особеностите които може да предаде една племенна група и които стават част от националния характер, нито истината, че в почти всяка нация седи в средата едно племе - обединител, но че е изключена възможността една съвременна нация да се построи на една единствена раса.
Като завършваме настоящата глава, трябва да направим няколко обобщения от важно естество.
Нация има само тогава, когато хората, които претендират че са част от нея проявяват чувства и притежават фактически положения, които са съставни елементи на понятието нация.
Абсолютно всеки един принадлежащ към дадена нация трябва да таи в себе си изтъкнатите по-горе в група права (вътрешни необходими) признаци: културна общност, съзнание, воля, чувство. Да се чувствува такъв или инакъв! Ето това е смисъла на "духовната солидарност" на Ренан.
Макар крайно нужно и абсолютно необходимо да е, че трябва да се притежават горепосочените белези, също така трябва да се запомни, че е също така необходимо да се притежават и някои (а не всички) от посочените във втора група белези: език, религия, държавна власт, територия, расова принадлежност и други.
Понятието "нация" от държавнополитическо гледище не може да се построи само на спиритуалистична, духовна основа, (I-ва група) защото тогава би се достигнало до парадоксални положения. Напр. даден член на българската нация, макар че говори български, произхожда от българи, изповяда източноправославна вяра, притежава биологичните отлики на българина, поради това че в даден момент, по причина от вътрешно партийно-политическо естество или поради лични нему неприятности с данъчни, акцизни, общински, съдебни и др. власти или поради несъгласие с политичес-
кото ръководство на страната, се счита обиден, унижен, оскърбен и поради това реши да скъса с българската нация и примерно да се провъзгласи за член на испанската такава, а другия ден - на английската. Не е достатъчно това негово решение, което дори не запълва признаците на първа група (вж. по-горе).
Нужна е още наличността и на някои от признаците от втора група. Затова първите нарекохме необходими, а вторите възможни. Но за да се стигне до понятието "нация" трябва да се притежават заедно всичките признаци от първа група и някои от втората група (вж. по-горе) защото:
Нацията е съвкупност от биологически, битови и културно-исторически елементи, поставена на основата на изтъканата от съзнание, воля и чувство солидарност.
Всичко гореказано трябва да бъде ясно на пледиращите за отделна македонска нация, които смятат че щом някой се почувства с друго съзнание, това било достатъчно.
Видяхме в предната глава елементите на понятието "нация". За да се изясни въпроса, има ли македонска нация, трябва освен горните теоретични изследвания, да се направи един кратък исторически преглед и да се изясни произхода на населението населяващо географската област Македония.
Преди всичко желаем да изтъкнем, че населението което населява Македония сега, няма нищо общо със старите обитатели на областта.
Древните македонци (македоняни) са били по произход от една и съща раса както и древните гърци. Езикът им е бил от групата и сроден на този на аркадите. Те са принадлежали на общия род на "пеласгите" от които произхождат и елините. В своите летописи те са считали династията си като хераклидическа, т.е. от същия произход както дорийците които са смятали че произхождат от хераклидите на Теменид Аргоски. От интерес е може би за читателя летописът на царете на македоняните: Пердикас основател 700 г. пр. Хр.; Агрий, Филип, Аеропас, Алцетас, Амнитас I-ви, Алелсандър I-ви (489-454). Пердикас II-ри (436-413), Архелаос (439-399), Амнитас II-ри (393-369), Александър II, Пердикас III, Филип II, (360 - 346), Александър Велики (336-323). След смъртта на Александър Велики отслабва устновеният ред и тронът бива зает ту от епирски (Лизимаг, Пирус) ту от тесалийски князе, докато пада под римско владичество.
Тиберий присъединява към нея и Мизия, а Клавдий поставя в Солун един протектор на тази провинция. Започват нападенията на илирииците и траките. Нац.
облик на страната под влияние на опустошенията и избиванията от страна на варварите бива окончателно изгубен. Гърци остават само по бреговете и укрепените крайбрежни градове. Така изчезнали древните македонци*.
На въпроса има ли родство между древните македонци и сегашните македонци (по-долу ще видим какво разбираме под това име) проф. Кацаров отговаря:
"Македония е запазила политическата си независимост до 148 г. пр. Хр., когато влезе окончателно в състава на римската империя. Остатъкът от стария македонски народ се е претопил в българските славяни…Духовните качества които отличават днешния македонски българин: храброст, издържливост, несъкрушима енергия, държавнически талант, високо развито национално чувство и родолюбие със старомакедонско наследство". Сегашните обитатели на Македония нямат нищо общо с древните македонци, освен по горните качества останали им, по мнението на цитирания професор, в наследство от тях.
Как се развива въпросът с населението в нея по-късно, е известно на всички. Тук искаме да припомним само някои моменти.
След нападенията на илирийците, германци и др. Балканския полуостров се заселва от славяни от източния клон на това славянско море, така наречените анти**.
*. Подробности по всичко казано тук вж. у:
Otf. Muller: Uber die Wohnsitze, die Abstammung und die aeltere Geschichte des Makedonischen Volkes - Berlin 1825.
Curteis - Rise of the Macedonian Empire - London 1877.
Също историите върху Древна Гърция и епохата от Droysen, L. Menard, Grote, Duruy и др.
През 30-те години едно предначертание на Коминтерна е възприето сляпо от Българската комунистическа партия - идеята за "македонска" нация - предателство и престъпление срещу българския род.
Книгата на г. Бояджиев е насочена именно срещу това комунистическо решение на националния въпрос и на случайно след болшевишкия певрат на 9 септември 1944 г. попада в списъка на особено "вредните" книги за българския народ…!? ("Списък на вредната литература" - издателство "Наука и изкуство" - 1953 г., свитък първи, стр. 49).
В поредицата "Архив" на библиотека "Македония и македонския въпрос" ще ви запознаем в бъдеще и с други инкриминирани издания, изземвани и унищожавани по време на комунистическия режим.
Книгата "Съществува ли македонска нация", (днес библиографска рядкост) издаваме фототипно.
"Народът и днес се счита за същият, който е бил преди 100 год., макар че нокой от неговите граждани не е вече жив"
L. 76 D. de judiclis 5. 1. Alfenus Varus
L. 76 D. de judiclis 5. 1. Alfenus Varus
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Може би някой ще се запита в почуда, може ли да се задава подобен на въпроса поставен на заглавието на настоящата книга.
Пишещият е убеден за съществуването на необходимостта той да бъде поставен и разрешен, особено като се имат предвид някои факти, може би неизвестни в по-голямата част на читателите.
Във връзка с известни политически събития от вътрешен и външен характер нам напоследък ни се сервира от известни хора и кръгове литература*) , в която по един положителен начин се заявява, че съществува една македонска нация отделна от българската, което твърдение трябва още в първия миг да намери един отговор, защото това не само че е въпрос отдавна изяснен от науката, но и поради това, че поради твърде понятни причини, с него се спекулира и се прави - дано да е несъзнателно! - най-тежкото възможно престъпление срещу българския народ.
Също така, известна част от българската младеж, нямаща понякога дори и географския произход от Македония, но обичаща да се счита за "прогресивна" и да мисли че само тя е призвана да мисли за благото на отрудения народ, става само по силата на "партийната линия" проводник на тази идея, която, като национална е изобщо в идейно противоречие с идеологията на тази младеж. Защото, над всичко, този въпрос е национален, а след това социален, макар че е много удобен за пропагандата на известни идеологии.
Може би ще се види някому чудно, но факт е, че пишещият е слушал в аудиториите на нашия уни-
* Ангел Динев "Македонските славяни" София 1938. Библиотека "Кълбо" - "Илинденското възстание" и др.)
3
верситет младежи, които в увлечението си и без да се справят най-малко с от никого не оспорвани исторически документи, да твърдят в една почти романтична поза за "побългаряването на българските славяни" за "коренно различие между българи и македонци" и да проповядват неща, нямащи нищо общо с действителността, нито пък допринасящи нещо за реалното подпомагане на тези, за които те претендират че мислят.
Вярно е, че в университетските аудитории всеки може да разсъждава по начин какъвто му харесва и да твърди работи, които му допадат, но подобни твърдения излезли на бял свят чрез книги, трябва да бъдат проверени, а когато се виждат подбудите на тези, които ги проповядат, дълг се пада всекиму да ги подложи на обществена преценка и - ако се налага - да ги опровергае и обори - което ще сторим и ние в следващите редове.
4
ГЛАВА I
ЩО Е НАЦИЯ ?
ЩО Е НАЦИЯ ?
Поради това, че желаем разглеждането на въпроса да бъде поставено на възможно по-солидна основа и поради това, че се говори че съществува "македонска нация" отделна от българската такава, налага се да разгледаме преди всичко въпроса що е "нация", за да можа да отговорим правилно и на поставения за разрешаване въпрос.
Не желаем ни най-малко да посветим тази глава на едно абсолютно изясняване на понятието "нация", но налага ни се все пак да го разгледаме с една по възможност по-голяма академичност. Преди всичко думата има латинска основа (nasci - раждам се) и е в тясна връзка с един от белезите на това понятие, а именно с произхода.
При ежедневното ни служене с тази дума ние обикновенно я отъждествявамв с думата народ и напр. под "български народ" разбираме следните неща:
1. Като указваме на хората които живеят в България - което не е пълно, защото има българи които живеят временно извън нея, както и чужденци туристи и др.
2. Като указваме националната принадлежност на българина, като по този начин включваме и тези българи, които по политически причини не са включени в сегашните граници на държавата.
3. Както разбираме всички тези които са изправни във формално отношение спрямо държавата и са нейни редовни поданици - но тук вече влизат освен българи, още евреи, турци, руси и др.
От всичко това личи, че по въпроса се правят големи грешки и затова е нужно да се прави разлика
5
между понятията "народ" и "нация". Българският превод на чуждата дума нация (nation, Nationalitat, nazionalita a немците още и Volk, Volkstum, като говорят за немска нация в 15 държави* е народност. Съществува разлика между тях и е необходимо разграничаването им. Защото е възможно един турчин, испанец и пр. по натурализация, женитба или друга причина**, да бъде в изправност към официалната държавна власт и да се счита принадлежащ към българския народ. Не ще бъде той при все това член на българската народност. И обратно: българите в Америка и другаде, макар и формално изправни спрямо другата държава, са част от българската народност. Явна е значи разликата по между им. Народ е повече формално, политическо понятие, а народност (нация) е социологическо, обществено-етническо.
Така поставен въпроса, ясно е вече голямото значение на израза "македонска нация (народност)."
Има ли подобна македонска народност, отделна от българската?
Славянското население на Македония е ли отделна народност - отделна народностна група?
За да отговорим по един категоричен и окончателен начин нужно е още едно внимателно проучване на понятието "нация" т. е. какви признаци има това понятие или какви са белезите и, изобщо кога имаме пред себе си една нация?
Нужно е да си припомним обикновения ред на формирането на човешките общества: имаме първо родове, които образуват племена, в добрия случай се стига до народ, а в щастлив случай и при благоприятно стечение на обстоятелствата успоредно и до народност.
В науката съществуваха до скоро спорове относно въпроса кога сме изправени пред една нация, но трябва да се признае че събитията от 1919 год. насам значително улесняват нашата задача поради еди-
* Вж. Dr. Friedrich Lange - Deutsches Volk in 15 Staaten - Leipzig 1936.
** Вж. зак. за поданството чл. 5 - 17.
6
номислието, което те успяха донякъде да прокарат между социолозите и държавноправниците. Сравнително по-рано въпроса е бил поставен научно още от италианеца Манчини*. За него "нацията е едно общество от хора, които са свързани поради общността на земята, на произхода, езика, обичаите и съзнанието за социална общност".
Herbert Spencer твърди, че не трябва да се пренебрегва войната като фактор за образуване на нациите, като по този начин вече насочва на духовните връзки. Така напр. немската нация се формира поради войните с Наполеон, а испанската - поради борбите с маврите. Още по-ясен в изтъкване на духовната, морална страна е Ренан**. Почитта към дедите, задружните усилия, борби и жертви: ето това е здравата връзка. За него общата скръб свързва по-силно от общата радост и той дефинира нацията като една велика солидарност проявяваща волята си към единство и желание съвместния живот да продължава за общо благо на всички или както той я нарича "всекидневен плебисцит".
Във всичко това има голяма доза истина, но все пак при определяна елементите на една нация трябва да се имат предвид и съществуването на други елементи.
Общо признаците които указват на съществуването на една нация, по наше разбиране, могат да се подредят в две големи групи.
1. Така наречени вътрешни необходими признаци (субективни необходими).
*. Della nazionalita' come fondamento del diritto delle genti - реч в Милано 1851 г.
**. Ernest Renan - Qu'est ce qu'une nation? 1882 г.
***. Естеството на работата ни налага да не се впускаме в повече класификации и подробности относно нужните елементи за понятието "нация", тъй като даденото разделение в 2 групи считаме за достатъчно за изясняването на въпроса, нужно за настоящия случай. Това подделение, е и най-подходящо за социолога и държавноправника.
7
Външни или вътрешни възможни признаци (субективни или обективни но възможни признаци).
Както ще видим в края на настоящата глава това разграничение е от съществено значение.
Преди това обаче, налага се да видим, кои признаци попадат в тези групи. В първата група се намират следните белези:
а - Културна общност, проявяваща се в обряди, песни, предания, митове, поверия, легенди, пословици, обичаи, нац. култура.
б - Съзнание за принадлежност към дадена нация.
в - Воля членуването в тази общност да продължи.
г - Чувство за общо историческо минало и бъдеща съдба.
Това са присъщи и необходими признаци на всяка една нация. Особен интерес според нас повдига втората група от нас наречена субективни или обективни възможни елементи.
Затова налага се да разгледаме тези елементи всеки един по отделно и да видим доколко тяхното присъствие насочва на съществуването на една нация. Тук включваме:
а. Език
Смятало се е че езикът е най-същественият и необходим белег, който свидетелства за съществуването на една нация и с право защото, ако поставим тежестта върху първата група признаци (субективни необходими) ще видим, че езикът е едно от средствата чрез които хората влизат във връзка по между си и така се създава онази солидарност, за която говори по-горе Ренан. Няма да се спираме на голямото значение на езика и да изтъкваме наговата роля за закрепването на националното чувство, защото това е известно всекиму.
8
Това личи твърде ясно и от факта, че всяка държава, която включва в границите си чужда народностна група и желае да я денационализира, си служи с най-строги забрани за употреба на езика.
Тук искаме само да насочим вниманието на читателя върху едно обстоятелство, а именно, че въпреки голямото значение на езика все пак може да съществува нация и при различие на езиците и обратно. Примери: В Швейцария се говорят и са признати официално 4 езика (немски, френски, италиански и romancio* и все пак имаме на лице една нация. В Белгия се говорят два езика: френски и фламандски, но никой не оспорва нейната национална оформеност. В Германия се говорят такива диалекти, че понякога е невъзможно говорещият литературен немски да се разбере с жителите на някои краища, но никой не може да постави под съмнение германската национална общност.
И обратно: Възможно е да се говори един и същ език и да няма една нация. При англичанита и североамериканците говорят английски, но никому не идва на ум да ги смята за една нация. В Белгия голяма част от населението говори френски език, но се счита белгийско. Също така народите от Ю. Америка говорят испански, но също отделно от испанците.
б. Религия
Самата дума Religo ни обръща внимание че се намираме пред един елемент от голямо значение. Религията, със сближението което създава между последователите и, създава една благотворна среда, която има всички изгледи при благоприятно стечение на разни допълнителни условия (обща държава и др.), да се оформи в една нация. Нейното значение е твърде голямо и в миналите епохи е била от грамадно значение за формирането на нациите. Известна е ролята която тя игра през средните векове с т. нар. верски борби, спъвайки или подпомагайки образуването на национални общности. Особено при по-примитивни народи религията играе важна роля. А някъде тя е най-важен дори елемент; за при-
*. От 1938 г.
**. Religo-свързвам.
9
мер може да ни служи еврейската народност, която е изградена преди всичко на верска основа. Принадлежността на българите към себична национална църква е факт, комуто се дължи в голяма степен за оформянето на българската нация. От тук е ясно грамадното значение което има българската национална църква тъй като нейната компетентност надхвърля границите на сегашната държава и обхваща българите живущи в чужбина*. Намираме подходящо място да изкажем пожеланието да не се дава ухо на желанията на известни среди бълг. патриаршия формално да се пренесе в София а не както сега се смята, че е в Цариград (формално). Струва ни се че мотивите са ясни.
Но религията може също така да изиграе и пакостна роля: даваме за пример брахманистка, будистка и мохамеданска, които са най-сериозна пречка за политическото и духовно обединение на индусите. Също така антагонизмът между Англия и Ирландия започна на верска основа и по настоящем католицизмът в Ирландия може да се признае за фактор, който закрепи ирландската нация. Голямо е значението на религията за поддържане националното съзнание на дадена народност. Тя е най-силното оръжие срещу опити за денационализация в държави с различия във вероизповеданията между управляващите и народностните малцинства. От тази гледна точка опасността за българските малцинства е много голяма по настоящем поради еднаквостта на религията.
в. Територия
Този елемент е също така важен за създаването на нацията и то повече поради влиянието, което указва земята на населението. Типична е разликата между населяващите северните части на Европа и южняците и естествено много по-лесно е да се постигне единство между племена населяващи само Италия, отколкото едно от юг и едно от север. Климатът, морето, планината - всичко това влияе твърде много.
Все пак територията може да се яви и като възможен елемент. Възможно е територията да е завзета
*. Ив. Алтънов - Бракоразводни конфликти в България 1929 г. стр. 216.
10
от друга държава и нацията все пак да съществува. Пр. Сърбия през световната война 1914 г. Уместно е да се свърже този елемент с
г. Държавна власт, за да видим как тези два елемента са тясно свързани помежду им. Най-обикновено нещо е да се види по силата на договорите в една територия и под една държавна власт да бъдат поставени различни народности. Никой не може да твърди, че населението на Румъния или Югославия напр. е хомогенно. Макар и под една държавна власт и едно държавно поданство, отделните малцинства насочват на друга нац. принадлежност отколкото на тази на официалната държава.
За влиянието на фактора "Държавна власт" може да се говори само там, където държавната власт е успяла да денационализира дадена народностна група и с властта си над нея я кара да се чувства приобщена към новото отечество. Такава за жалост е съдбата на по-голямата част от нашите сънародници в Тимошко. Също може да се каже и за някои от новите държави възникнали в източната част на Мала Азия, където народността се явява продукт на държавната власт.
Всичко това е вярно при положение на присъствие на чужди народностни групи. При хомогенна държава властта чрез разумни и целесъобразни действия може да закрепи и засили националното чувство в твърде висока степен.
д. Расова принадлежност. (Но не родителски произход!) е елемент комуто се отдава различно значение. С пълно право можем да сведем неговото значение до минимум, защото едно че няма една чиста раса, и второ защото всички нации са смес от разни раси. Така например германците, които повдигат твърде много този въпрос, но напоследък твърде уместно заявиха към хигиена на расата, са съставени от старогермански племена, римляни и твърде много славяни. (Дори днес в околностите на Берлин има поселища, чиито славянски племена са достатъчно указание). Италианците пък са сбор от латини, старо-
11
гръцки колони, готи, лангобарди, нормани и сарацини. Англичаните - от сакси и нормани; руснаците - славянски и разни други азиатски племена и пр.
Не се отрича обаче ролята, която може да изиграе дадено племе - например в нашата история аспаруховите българи, - нито особеностите които може да предаде една племенна група и които стават част от националния характер, нито истината, че в почти всяка нация седи в средата едно племе - обединител, но че е изключена възможността една съвременна нация да се построи на една единствена раса.
Като завършваме настоящата глава, трябва да направим няколко обобщения от важно естество.
Нация има само тогава, когато хората, които претендират че са част от нея проявяват чувства и притежават фактически положения, които са съставни елементи на понятието нация.
Абсолютно всеки един принадлежащ към дадена нация трябва да таи в себе си изтъкнатите по-горе в група права (вътрешни необходими) признаци: културна общност, съзнание, воля, чувство. Да се чувствува такъв или инакъв! Ето това е смисъла на "духовната солидарност" на Ренан.
Макар крайно нужно и абсолютно необходимо да е, че трябва да се притежават горепосочените белези, също така трябва да се запомни, че е също така необходимо да се притежават и някои (а не всички) от посочените във втора група белези: език, религия, държавна власт, територия, расова принадлежност и други.
Понятието "нация" от държавнополитическо гледище не може да се построи само на спиритуалистична, духовна основа, (I-ва група) защото тогава би се достигнало до парадоксални положения. Напр. даден член на българската нация, макар че говори български, произхожда от българи, изповяда източноправославна вяра, притежава биологичните отлики на българина, поради това че в даден момент, по причина от вътрешно партийно-политическо естество или поради лични нему неприятности с данъчни, акцизни, общински, съдебни и др. власти или поради несъгласие с политичес-
12
кото ръководство на страната, се счита обиден, унижен, оскърбен и поради това реши да скъса с българската нация и примерно да се провъзгласи за член на испанската такава, а другия ден - на английската. Не е достатъчно това негово решение, което дори не запълва признаците на първа група (вж. по-горе).
Нужна е още наличността и на някои от признаците от втора група. Затова първите нарекохме необходими, а вторите възможни. Но за да се стигне до понятието "нация" трябва да се притежават заедно всичките признаци от първа група и някои от втората група (вж. по-горе) защото:
Нацията е съвкупност от биологически, битови и културно-исторически елементи, поставена на основата на изтъканата от съзнание, воля и чувство солидарност.
Всичко гореказано трябва да бъде ясно на пледиращите за отделна македонска нация, които смятат че щом някой се почувства с друго съзнание, това било достатъчно.
13
ГЛАВА II
НЯКОЛКО ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
НЯКОЛКО ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
Видяхме в предната глава елементите на понятието "нация". За да се изясни въпроса, има ли македонска нация, трябва освен горните теоретични изследвания, да се направи един кратък исторически преглед и да се изясни произхода на населението населяващо географската област Македония.
Преди всичко желаем да изтъкнем, че населението което населява Македония сега, няма нищо общо със старите обитатели на областта.
Древните македонци (македоняни) са били по произход от една и съща раса както и древните гърци. Езикът им е бил от групата и сроден на този на аркадите. Те са принадлежали на общия род на "пеласгите" от които произхождат и елините. В своите летописи те са считали династията си като хераклидическа, т.е. от същия произход както дорийците които са смятали че произхождат от хераклидите на Теменид Аргоски. От интерес е може би за читателя летописът на царете на македоняните: Пердикас основател 700 г. пр. Хр.; Агрий, Филип, Аеропас, Алцетас, Амнитас I-ви, Алелсандър I-ви (489-454). Пердикас II-ри (436-413), Архелаос (439-399), Амнитас II-ри (393-369), Александър II, Пердикас III, Филип II, (360 - 346), Александър Велики (336-323). След смъртта на Александър Велики отслабва устновеният ред и тронът бива зает ту от епирски (Лизимаг, Пирус) ту от тесалийски князе, докато пада под римско владичество.
Тиберий присъединява към нея и Мизия, а Клавдий поставя в Солун един протектор на тази провинция. Започват нападенията на илирииците и траките. Нац.
14
облик на страната под влияние на опустошенията и избиванията от страна на варварите бива окончателно изгубен. Гърци остават само по бреговете и укрепените крайбрежни градове. Така изчезнали древните македонци*.
На въпроса има ли родство между древните македонци и сегашните македонци (по-долу ще видим какво разбираме под това име) проф. Кацаров отговаря:
"Македония е запазила политическата си независимост до 148 г. пр. Хр., когато влезе окончателно в състава на римската империя. Остатъкът от стария македонски народ се е претопил в българските славяни…Духовните качества които отличават днешния македонски българин: храброст, издържливост, несъкрушима енергия, държавнически талант, високо развито национално чувство и родолюбие със старомакедонско наследство". Сегашните обитатели на Македония нямат нищо общо с древните македонци, освен по горните качества останали им, по мнението на цитирания професор, в наследство от тях.
Как се развива въпросът с населението в нея по-късно, е известно на всички. Тук искаме да припомним само някои моменти.
След нападенията на илирийците, германци и др. Балканския полуостров се заселва от славяни от източния клон на това славянско море, така наречените анти**.
*. Подробности по всичко казано тук вж. у:
Otf. Muller: Uber die Wohnsitze, die Abstammung und die aeltere Geschichte des Makedonischen Volkes - Berlin 1825.
Curteis - Rise of the Macedonian Empire - London 1877.
Също историите върху Древна Гърция и епохата от Droysen, L. Menard, Grote, Duruy и др.
**. Нахлуването на славяните в Балкана измени всецяло неговия етнически изглед. Византийският император Константин Порфирогенет казва: "Цялата страна се е славянизирала и е станала варварска". Дори Пелопонезът е бил считан от европейските мореплаватели в началото на VIII-и век като славянска страна (Slavinia terra) стр. 28 "La Question de Macedonie et la Diplomatie Europeene" Dr. Ass. Iv. Krainikowsky.
Известно е също че идва племето на българите в средата на VII век начело с Аспарух, което съвсем не е било така малобройно, както се стараят да го изкарат някои заинтересовани *(Динев ор. Cit. 9,000 души стр. 10), защото са успели със своята военна организация да покорят 8-те славянски племена в Мизия и 3-4 в Македония. Знае се също за сливането между славяни и българи, от които се получава и сегашният български народ, като аспаруховите българи дават името си на новообразуваната сплав и военната си организация, а славяните - езика си**.
Има един исторически факт, когото радетелите за македонска нация винаги пропускат, а той е, че една орда
*. Динев ор. Cit. 9,000 души стр. 10.
**. Тази елементарна истина е известна дори на имащия противен интерес Ст. Станойевич, който в "Историја српскога народа" 2-ро изд. Белград 1911, пише:
"Със създаването на българската държава един нов елемент се вмесва в историята на южните славяни. Българите покорили една част от славяните, които, започвайки от долни Дунав населяваха Балканския полуостров и, стопявайки се в масата на покорените славяни, образуваха една нова нация (к. н.), създадоха една държава, която винаги е играла важна роля в историята на полуострова и на сръбския народ".
Но личи, че такива истини не са твърде ясни за г. Д. за да твърди че "Езикът на днешните българи не е този на който са говорили аспаруховите българи, а е език на македонците. Тоя език е именно езика на солунските братя, на македонските славяни…Но български език няма…" стр. 14, а само три страници преди това да признае и той че "…изчезнал е значи физическият тип-българин, ведно с езика (к. н.) а е останало името" (стр. 11), защото никой книжовник или филолог не е доказвал, че езика който сега говорим не е от рода на славянските. Езикът ни е славянски поради това, че славяните дадоха скъп дар пред люлката на новообразувалата се нация езика си. Сега всеки един от нас говорейки за българския език, винаги знае неговия славянски произход. Но не може тепърва сега, г. Д. да търсим пак отново стария аспаруховобългарски език и, като не го намираме да говорим, че сегашните българи говорели славянски, а не български. По силата на една такава логика ще дойдем до заключението, че българите не са българи! Не. Отдавна вече е получена целостта наречена българска нация. Както свещените връзки между мъжа и жената дават детето, така и от смесването на славяни и аспарухови българи се е получило едно цяло, неделимо, ново, носещо името българи.
от аспаруховите българи не по-късно от седмия век, начело с Кубер, от някои смятан и за брат на Аспаруха, се е спуснала на юг и се е настанила в средата на днешна Македония, като областта която заела, станала известна на византийците по онова време под името "Керамисийско поле"*. Значи и там е станало много по-рано от времето на Персияна синтезата между славянска и прабългарска кръв. Това твърдение се подкрепя и от събраните сведения от китайските летописи за прадедите на аспаруховите българи - хунорите** (прадедите на аспаруховите българи) от които личи, че тяхната държавно-военна организация е имала вкостененото правило при всички военни походи да работи винаги с две атакуващи крила - ляво и дясно. Ордата на Кубер представлява дясното крило на новата държава. Летописецът Теофан, комуто не е била известна тази тактика и не му е бил ясен начинът на действие, като не могъл да си обясни добрите отношения между двете групи аспарухови българи счита, че те били "под договор" помежду им.
Този факт, ведно с някои други, дава основанието да говорим, че през времето на Персиян (837 г.) може да се говори с положителност, че Македония е по това време българска, а не че тогава е била едвам завладяна***. Кубер е бил вече там.
Всичко това обаче, не значи нищо за един автор, който е страшно мнителен, и винаги търси по един обиден за честта на българският учен начин - да намери преднамереност в изучаванията на видни български учени и пренебрегвайки крупни исторически факти да
*. Д. Съсълов. Пътят на България стр. 308 - 1936 г.
**. J. J. M. de Groot. Die Hunnen der Vorchristlichen Zeit. Chinesische Urkunden zur Geschichte Asiens. Vereinigung wissenschaft. Iicher Verleger Leipcig. 1921. Съществени части на български у Д. Съсълов "Пътят на България" 1936 г.
***. Вж. тълкуването на г. Съсълов ор. сit стр. 378 на известния пасаж на историка Проф. Златарски. "Но при все това… (стр. 342).
вади от локални събития основите на учение за македонската нация*.
*. Не желаем да дадем полемичен характер на настоящето, но тук му е мястото да се спрем на някои пасажи от книгата на Г. Динева:
1. Ако македонците са покорени от огън и меч от българите, като се твърди, че … "не отговаря на истината, че македонците (т. е. Македонските славяни б. м.) доброволно се присъединили към Пресияна" стр. 19 защо ще се говори една страница преди…"че македонците съчувствували (защо да съчувстват на покорителите си?) на българите и били техни естествени (к. н.) съюзници"? стр. 18.
2. Считаме за капитално погрешно твърдението на г. Динев че "Първата македонска държава се разпада при смъртта на Александър Велики. След смъртта на Самуила се разпада за втори път (к. н.) македонската държава" стр. 31. Ясно е от изложеното по-горе че между древните македонци и македонците при Самуила няма абсолютно нищо общо (вж. по-горе).
3. Известно е съществуването на византийски император Василий българоубиец - "Вулгароктон". Прилагателното му име е дадено при битката на Беласица и ослепяването на Самуиловите войници. Г. Динев (стр. 39 от cit.) считайки и то с пълно право, че това едно голямо доказателство за принадлежността на това население, се мъчи да докаже че "Вулгарокон" не значело "българоубиец", а "пришълец". Оставаме филолозите да пояснят на господина значението на думата. За историците тя е известна вече отдавна (Вж. напр. Gustave Schlumberger Византийската епопея в края на втория век. т. II. Василий II убиец на българите. Paris 1900 г,). Ще направим само следните бележки:
a. Смята ли г-на че е възможно гърците официално да наричат царя си "Пришелец" и да му напомнят за произхода му непрекъснато?
б. Само 24 години след смъртта на Самуил в Македония се вдига възстание срещу гърците. Начело с Петър Делян… На него г. Д. не желае да се спре по-особено (стр. 41). А има блестящи доказателства, които сочат че възстанието го вдигат българи а не други:
а. Летописа на Иоан Скилица… " Той, (Делян) подбуди към възстание българското племе…и определиха го за цар на България.
b. В норвежските анали се говори за един скандинавски рицар Харалд, който участвал в кръстоносни походи, и след това минал на служба във Византия. Той бил назначен за водач на военен отряд в Солун и от там потеглил за да потуши възстанието на Делян. По-
ради това, че се отличил твърде много в похода наречен бил "Bolgarobrenner" - опожарител на българите.
c. За българския характер на земята по това време говорят и други кръстоносци: Robert de Remis я нарича "Македония българска земя", Guillaume de Tyr разправя за нещастиети случило се с епископа от Pui който се настанил на палатки край Битоля, но бил нападнат и пленен от "българите от околността".
4. Като отдава такова голямо значение на преписката на Охр. патриарх Матей 1 и дори я помества (защо? Тезата му никак не се подкрепя от нея, а напротив в отговора има обратно доказващи елементи. Или от желание за "документация"?), би трябвало г-н Д. да наблегне на факта, че всеки архиепископски подпис, печат или моливдовул, носи израза: "Архиепископия на всичка България" и че пълната титла на охрид. архиепископ е била "С Божия милост архиепископ на всичка България и на първа Юстинияна" *.
Каква е била за другите народи охридската архиепископия личи от по-долу поместения откъслек от вестник "Сръбски дневник", (Нови Сад, 28 юли 1860 г. бр. 59.)
*. Вж. в Проф. Снегаров "История на Охридската архиепископия" съдържанието напр. на писмото на Синода до сръбския архиепископ Сава - стр. 136, т.1.
От досега изложеното по въпроса за нацията стана ясно, че е необходимо съществуването на множество признаци за установяване съществуването и. По обратен път на разсъждение можем да твърдим, че ако има една нация вече създадена до толкоз, че дори и другите вече я считат за такава, то положително е че съществуват някои от горепосочените белези.
Понеже в тази насока свидетелствуват множество указания и документи, които говорят за българския национален характер на македонските славяни, ще бъде нужно да бъдат поместени някои от тях, за да се изпари най-после желанието на някои да спекулират с въпроса и да рушат свещенни стълбове - Същевременно от тях проличава каква е била националната принадлежност на македонските славяни през течение на вековете.
В хронологически ред са поместени 25 документа, от които незаинтересованият ще може да направи своето заключение.
XI. в. Макед. славяни влизат в историята под името българи, което личи от записките на Теофилакт охридски архиепископ, по народност грък, и който в края на XI. век, говорейки за св. св. Кирил и Методий, казва:
"Светиите считаха като голям недостстък че племето на славяните т. е. българи, не разбира писанията на гръцки".
1345 - Известно е, че след битката при Кюстендил Македония пада за малко време под сърбите. В едно писмо до вожда на Венеция Андрей Дандоло, писано в Серес в 1345, Душан сам се нарича цар на сърбите и на българите, т. е. тези които е покорил,: Bulgariae imperii non medice particeps". (вж. Любич: Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalium II. 278-279).
1510 - В книгата "Breve memoria de li discendenti de nostra kasa Musachi" един от деспотите на южна Албания, Музаки, след турското нашествие емигрирал с цялата си фамилия в Италия при неаполитанския крал. В своите спомени за рода Музаки, той помества спомените на прадядо му, дядо му и неговите лични. Книгата е писана в 1510 г. и спомените са побликувани в "Гръко-римски хроники" побликувани от Charles Hopf. Berlin, стр. 273.
"… на бойното поле дойдоха Лазар, сръбски деспот и Марко, цар български (Lazaro Dispoto de Servia e Marco Re di Bulgaria.)
1591 - В книгата "Пътуване в балканския полуостров в XVI в. от д-р П. Маткович действителен член на академията. Том CXXXV - Загреб, четем описание на пътуването на дипломата лорд Бернард, който начело на една мисия минава Македония на път за Цариград.
"… излизайки от стружкото поле се минава по един мост, който е границата между Албания и България. Българите говорят славянски език и си служат с гръцката религия".
"На 23 ден за 19 часа стигнахме Монастир (Битоля) град български с 1500 къщи, много населен…"
1628 - Един от известните географи и историци на средновековието е Хаджи Калфа или още наричан Шахиб Челеби, който в началото на XVII в. на-
писва книгата: "Географическо описание на Румелия и Босна от Мустафа бен Абдала Хаджи Калфа" преведен от турски на немски от Josepf von Hammer - Виена 1812. Говорейки за областите в Македония, четем дословно:
"XI - Скопски санджак. Околиите на този санджак - Капудан паша - са: 1. Толи Монастир (Битоля) между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид. Идва се от Цариград през Солун, Вардар и Воден за 15 дни. Жителите са българи (стр. 47). 4. - Хорпища (Крупище) на Костурското езеро на два часа от едноименния град. В околностите са Костур, Вилище, Населица. Жителите са българи. 5. Вилище (Белица) на 17 дни път от Цариград. В околностите са Костур Горица (Корча), Преспа, Крупище. Жителите са българи и албанци (стр. 47).
XII. Охри санджак. 1. Охри (Охрид) на югозапад от Скопие 16 дни от Цариград на източния бряг на едно езеро. В околностите са Призрен, Старово, Фиргопа (Кичево). Жителите са българи (стр. 54).
1660 - В книгата "Сияхатнаме" т. V. от друг турски историк Евлия Челеби роден в Цариград 1611, преведена на английски под заглавие "Narrative trawels in Europe, Asia and Africa in the 17-th century by Elvia Efendi. Translated from the Turkish by von Hammer, London 1850, четем:
"След час и половина път на север стигнахме Извор (Велес) разположен на брега на една река и в полите на една планина. Този български градец има 150 къщи".
"Изобщо в Прилеп се говори български…"
1704 - Добавък към "История на сръбската литература" от Стоян Новакович. Пътуване до Йерусалим от Иеротей Рачанин в 1704. Ехо на сръбските научни дружества. Том XXXI. Държавна печатница в Белград.
Стр. 299.
"Стигнахме българския град Велес, когото турците наричат Кюпрулиа; тук тече една голяма река наричана Вардар".
1753 - В описанието направено на манастирите в Фрушка Гора (между Дунав и Сава) четем в описанието направено в 1753 г. от Д. Руварац - Карловац 1905, следните извлечения от официалните регистри на Фрушка Гора.
"Монахиня Ана, е родом в Кратово от България. Тя дойде тук в монастира в 1747 г." (стр. 99).
"Стоян Вучков, роден в България село Смоляни, жена му Смиляна, дошла в 1754..," стр. 22.
1766 - В книгата "Totus Danubius" от Augusto Gottlob Boehmio, Nurimbeergae Cura Homanianorum Heredum, 1766 четем следните високоценни твърдения:
"Границата от към сърбия следва Тимок преминава долината на Нишава между Ниш и Паланка и отива оттатък българска Морава; градовете Лесковец, Качаник, Скопие, Враня, са в България. Планината Шар е северна граница на Македония."
1794 - В известната "История на различните славянски племена, по-специално българи, хървати и сърби" написана от сръбския Отец Паисий - Иоан Раич, архимандрит в монастира Арахангел Ковилски. Виена 1794, намираме също ценни факти.
Йоан Раич, знаменит сръбски историк и познаващ добре българското минало говори за
похода на Хунияди и определя границата откъм България:
"Отивайки за Мизия, Хунияди мина оттатък Видин. Той не стоя много и завърши дните си в Косово поле, което граничи с България". Лаоконик стр. 235 книга VII (вж. стр. 194 § 9 книги XI и V).
1801 - F. Pouqueville. Voyage en Moree, a Constantinople, en Albanie et dans plusieurs autres parties de l'empire Othoman pendant les annees 1798, 1799, 1800 и 1801.
А Paris 1805. 3 тома.
Т. III. Стр. 249.
"Планината Шар е естествена граница на България…"
1836-1838 - Ami Boue - роден в Хамбург 1794 по произход французин, учил в Германия, Швейцария, Англия, ходил в Париж и се установил във Виена. В 1836 до 1838 г. той изходил цяла европейска Турция и благодарение на високата си научна подготовка могъл да побликува в 4 тома в 1840 г. трудовете си. По-късно в 1854 г. Австрийската академия на науките побликува в 2 тома капиталния му труд върху неговото пътуване в европейска Турция под заглавие: Recuel d'itineraires dans la Turquie d'Europe. Vienne 1854.
стр. 60.
"Ниш е Български град с 16.000 души от които 6.000 мохамедани..
стр. 80.
"Построен на Морава, Лесковец има 3.000 къщи или около 12.000 души…овощните градини са много грижливо поддържани от българите, които почти единствено населяват всичките многобройни околни селища.
стр. 211.
"Скопие има най-малко 10.000 души население подавляещо (eminemment bulgare) българско, но има също цинцари и сърби…"
Стр. 212.
"Скопие е център на най-големия пашалък на централна Турция. Той обхваща 10 града именно: Скопие, Кюпрулий, Щип с Новосело, Кюстендил, Калкандел, Дупница, Куманово, Джумая, Кратово, Радовиш и най-малко 5 селища като Егри Паланка, Качаник, Костово, Струмица и Петрич. Числото на селата е твърде голямо. Голямата маса е българска и с християнска религия (La grande masse est bulgare et chretienne).
Стр. 262.
"Ресен и Преспа се обитават в голямата си част от българи."
Стр. 264.
"На Изток от долината на черни Дрин… населението е най-вече (surtout) българско".
Стр. 304.
"Куманово с 3.000 жители българи…"
II стр. 100
"Жителите на Охрид са най-вече българи и цинцари; има малко албанци."
Стр. 109.
"Гостивар е турско-българско селище от около 1.500 души."
1843 - "Бележки върху сръбския народ от византийски писатели". Събрани и издадени от Изидор Николич. Книжка на Кралския Университет - Будапеща, 1843.
"Axius или Actzia, най-голямата текуща вода в Македония тече в България и прибра прибра много притоци; днес се нарича Бардар или Вардар.
1854 - J. P. Liprandi - La qestion d'Orient et la Bulgarie - Moskou 1868 (на руски).
Стр. 12. В Охрид и околностите му българите са смесени с християни албанци.
Стр. 13. Българската раса обитава… на запад до албанските краища (планини).
1860 - Тук се намираме пред един много важен и твърде ясен доказателствен паметник. Неизмеримо голямо е значението му. Касае се за "Народни български песни от Македония" събрани от Стефан И. Веркович. Книга I-а Женски песни. Белград. Държавна печатница 1860.
Извънредно ценно и с катастрофална сила за пледиращите каузата за съществуването на някаква си отделна македонска нация, на отделна македонска народност от българската, е самото заглавие на книгата поставена от Веркович: "Народне песме македонски бугара". Много ясно. Касае се за българи така както има добруджански, тракийски и пр. българи.
Повече от 9 год. Веркович е бродил из Македония за да събира старини и славянски паметници.
През тези 9 год. Той събира поменатите песни в един том и го посвещава на принцесата Юлия М. Обренович. За тази си дейност той бива награден от сръбската академия и избран за неин член.
В 1850 год. Веркович по настояването на силни славянски кръгове в Белград отива с научна цел в Македония, на разноски на сръбското правителство. Освен горепоменатия труд, той побликува още "Табло на живота на македонските българи" 1868 (на руски) "Веда Словена" I Белград 1874, II Петербург 1881 - "Топографски и етнографски проучвания на Македония" и др. Запитан защо е поставил такова заглавие той сам казва:
"Нарекох тези песни български а не само славянски, поради факта, че ако попитате безразлично кой славянин в Македония "Какъв си?", той ше отговори "Българин съм, и български е езика ми" стр. 16.
Всичките тези песни са твърде важни и интересни както за филилога (защото те са един македонски диалект на чистия български език който живее в душата на народа), така и за историка и археолога…
1860 - Poyet. Французки лекар, преживял 23 години между турците пише в книгата си: "La Bulgarie dans le present et I'avenir" Paris 1860 стр. 5. България не е само страната заключена между Дунава и Балкана. България, това е още Тракия, Македония…
1860 - В-к "Сръбски Дневник" Нови Сад 22 май 1860 бр. 40 стр. 3 четем:
"България…
От друга страна потвърждава се, че охридяните са предупредили Цариградския патриарх, че те ще признаят за духовен глава папа Пий IX, ако не им се даде български владика епископ. За такъв посочили Иларион Макариополски. "
В същия вестник от 12 юни 1860 четем:
"България…
При празнуването на празника Св. Св. Кирил и Методи в Ямбол, Панагюрище, Сопот, Велес и в други по-големи градове се възхвали спомена за Св. Св. Кирил и Методия, наставници и възпитатели на всички българи."
"Мога също да ви съобщя, че в Битоля, Самоков, Охрид се оплакват, както навсякъде от гръцките владици. Особено в Охрид…"
В броя от 3 юни 1860 - № 52 четем още:
"Българите от Щип са подписали петиция…"
А в този от 28 юли 1860, № 59 следното:
"В Охрид, старата столица на българските патриарси, българите са били зарадвани твърде много като узнали…"
1861 - H. F. Tozer. Researches in the Highlands of Turkey. Vol. 1 - London 1869.
Стр.176. "Българите които са най-големия (largest) елемент в христянско население от Солун до границите на Албания, са твърде интересен народ…"
1862 - Едно интересно признание намираме във в-к "Видов дан" 29 марта1862 бр. 28 Белград.
"…знаейки че българският народ крепък и 5 милионен се простира върху земите от долния Дунав до Егейско море и от Черно море до долна Моравия и Черни Дрин."
1863 - "Мали Земленопис (малка география) на Сърбия и Турция." Прегледан и одобрен от школската комисия Белград 1863.
"…Областта Македония има 930 кв. мили и 1 милион жители в грамадното число българи."
Стр. 60.
1863 - Lord Strangford - "The Eastern Shores of the Adriatic"
Стр. 314
"Цялата маса селяни и не-мюсулманско население в европейските владения на Турция, като се изключат Босна, Тесалия, Албания и Халкидическия полуостров се състои от … българи."
1865 - В-к "Напредък" Нови Сад 21 февруари 1865 г. № 15 пише:
"В Београд, 9 февр…
Разпространен бе слуха, още непотвърден, че в Битоля, в България, турците били убили руския консул."
1868 - "Нещо о Бугарскоj и Бугарима" от Д. Т. Тумински, съобщено от "Видов Дан" (първия сръбски вестник с антибългарска тенденция б. м.)- Белград 1868 №33 - 34.
"България обхваща голяма част от древна Мизия, Тракия, Македония. Българският диалект се говори от Дунав до Солун и до костурското езеро, от Иелеград до Охрид. Като етнографска граница може да се вземе Via ignatia, от Солун до Охрид, (стр. 2 във Видов Дан № 33 от 13 февр. 1868).
1878 - Писмо на Стефан Веркович (вж. стр. 29) относно сръбските претенции в Македония, адреси-
рано до Проф. Владимир Иванович Ламански, в Петроград. Писано на Руски в Загреб 17 март 1878. Побликувано в "Свободно мнение" год. II (1914) № 51 от Проф. Д-р Ив. Шишманов.
"Според това естествено свещенно право не само окръзите (санджаци) Скопски, Нишки и Видински не са сръбски…
…,истинска граница между България и Сърбия е Шар планина."
1886 - Спиридон Гопчевич - Сръбски историк, познат като краен шовинист, пише в книгата си "България и източна Румелия с етюд върху периода 1878-1886 и с военна преценка на сръбско-българската война." На немски. Издание на Ed. B. Fichier - Leipzig 1886.
Стр. 3.
"Населява се от български народ …западна България т.е. Македония, чак до етнографската граница между България и Албания, минава Егри Паланка през Скопие, чак до Шар, взима след това южно направление до Охрид и Кастория, завива после на изток и през Солун и Серес стига Кавала, Егейско Море което напуща при устието на Марица, за да стигне Мидия, на Черно море."
Известно е на читателя и от горепосочените документи личи, че българската национална принадлежност на макед. славяни не е била оспорвана от никой и е била явно демонстрирана от самото население. От към 1878 год. сърбите обаче започват да изявяват права върху това население по външно-политически причини, след като претенциите им на север към Босна и Херцеговина се сблъскаха със същите на мощната Австроунгарска империя, която също желаеше да ги има. Тогава сърбите започнаха да обръщат внимание на Македония и целият курс на сръбската външна политика бива сменен.
Поместваме ценната по въпроса документация по-долу:
На 13 юли 1878 г. в Крагуевац в едно тайно заседание на Скупщината, тогавашният сръбски министър на външните работи Иван Ристич, дава следните обяснения:
"Препоръчано ни е от страна на Русия (относно желанието на Австрия, да не предприемаме нищо от страна на река Дрин), да не я провокираме. Когато запитахме Австрия коя е сферата на нейните интереси, тя ни отговори, че те граничат с реките Дрин и Лим. Следователно минавайки тези две реки, ние ще накърним интересите и, и ще бъдем в конфликт с нея. Ето защо ние не трбва да мислим да преминем тези две реки, както през време на войната (тази от 1877-78); ние се въздържахме да ги преминем, но ние навлязохме в стара Сърбия колкото можахме. Ние потърсихме нова политическа граница…"
1890 - Вж. стр. 227 на "Отацбина" г. 24 год. 1890 от Йован Ристич. Международни отношения на Сърбия. Белград 1887-1901. Същото е потвърдено - относно промяната на разбиранията в Сърбия да се търси разрешение не към Босна и Херцеговина, а към Македония - и от H. N. Brailsford Macedoniq, its races and their future London 1906.
Стр. 103-104
"Едва напоследък Сърбия се заинтересува от Македония" (it is only recently that Servia has taken much interest in Macedonia)."
1929 - За същото говори и сръбския капацитет по междудържавно право проф. Слободан Йованович.
Ето какво казва той:
"В началото на 1885 год. австроунгарския министър Kallay в желанието си да отхвърли окончателно нашите мисли от Босна, ни обърна вниманието върху развоя на българската пропаганда в Македония…". (Съобщено на нашия послнник на 10 февруари във Виена). Нашето правителство приготви цяла една програма за културна акция в Македония…" Проф. Слободан Йованович, в-к "Политика". № 7501, от 19 март 1929 г., Белград.
Няма да се спираме на множеството документации след 1886 год. нито на безпристрастни трудове на учени капацитети (особено интересни са англичаните: Hobhouse - A journey in Turkey during 1809 and 1810 London, 1893 - Mamont - Present state of the Turkish Empire - London 1893. Elliot - Travels in Austria, Russia and Turkey London 1838. Lochmus - journey into the Balkans 1847. St Clair and Brophy - Residence in Bulgaria - London 1869 - Lord Strangford - The Eastern Shores of the Adriatic -London 1864. Barkley , Mackenzie and Ibry, Clark, Minchin, Freeman, Miller и др., нито на съответните места на Британската енциклопедия или на френската "Голяма енциклопедия", където се казва, че:
защото такива са познати повече от 300 и не тук им е мястото.
Нам е нужно както казахме в началото на настоящата глава, читателят да се увери сам за съществуването на понятието за единствена българска народност - нация и да се увери колко смешна и долна е цялата тази "наука", която от македонските българи направи през годините 1880-1900 "една аморфна маса" по-после "сърби чувстващи се българи поради ехзархийската пропаганда" (какво чудновато объркване на причина със следствие!), след това "най-прави сърби от класическия юг", а сега, когато се видя нагледно моща на народностния български дух, мъчи да изкове най-пъкленото оръжие - идеята за отделна макдонска нация - за да прободе единството на българската нация право в сърцето му.
При все че за съществуването на понятието "нация" не е необходим, а само възможен елемент
(вж. по-горе) езика на който се говори, все пак много на бързо ще разгледаме тук и този въпрос.
Какъв е езика на македонските българи? Казахме по-горе, че езика който говорят сега българите не е на аспаруховите българи, а славянски език (вж. стр. 19).
Еднаквостта между българския език и езика на македонските българи е неоспорвана от никой филолог. На обикновенния човек може би правят впечатление диалектичните особености между говора на македонския българин и този от Тракия например, но те са неизбежни. Пишещият се е намирал в невъзможност да се справи с познанията си по немски език с един селянин от Бавария, както и с такъв от Северна Германия, тъй като разликата между Plattdeutsch и Hochdeutsch e голяма и все пак никому не е хрумвало да твърди и оспорва, че баварецът и прусакът не говорят немски език.
Същото е и с българския език. Богатството на един език се познава по броя на диалектите, които са познати при употребата му. За да се види дали един диалект принадлежи към даден език търсят се винаги родовите прилики и видовите отлики. Така и в случая. Македонския диалект притежава всички родови прилики присъщи на българския език и всички типични отличия на същия от другите езици.
Така:
В никой славянски език не се срещат голямата и малката носовки - он (ън) и ен. А в българския език и македонския диалект ги има:
Пр. ръка в макед. ронка (ъ = он)
"бъда" "да бънда"
"гъба" "гъмба"
А докато в сръбския език тя е заменена навсякъде с у, у нас остава с ъ, а, ън, о.
Пр. бълг. сръбски
ръка ръка, рака рука
дъб дъб, даб дуб
дъж мъж, маж муж
2. Единствен от всички славянски езици българският език употребява член.
Така- мъжът - макед. мажот
жената " женава
детето " детево
и не напразно един хърватски учен е казал: "Да су границе бугарскога jезика тамо гдjе се шири таj члан".
3. Докато всички останали славянски езици скланят думата (сръб. 7) и имат падежи, българският си служи рядко с тях - и то само в някои падежи - а употребява предлози.
Сръбски Български
Им. жена жената
Род. жене от жената
Дат. жени на жената
Вин. жену жената
Зв. жено жено
Тв. женом с, со жената
Мъст. жени в, во жената
4. Докато българският език единствен между славянските образува по собствен начин степените за сравнение с прибавяне частиците по и най пред думата.
Пр.
Сръбски Българ.
леп хубаво
лепши по-хубаво
наjлепши най-хубаво
5. Българският език единствен познава липсата на неопределено наклонение и затова си служи със съюза да, а сръбския напр. не си служи.
Пр.
Сръб. Българ.
учити да учи
бити да бъде, да биде
Няма да се спираме на останалите отлики като двойно лично местоимение, образуването на бъдеще време, липса на квантитет, словарно единство и др., защото не влиза в рамките на настоящето.
Едно е сигурно, че филологическата наука никога не е считала като нещо отделно от българския език диалектите на макед. Българи. А още по-малко може да се говори пък за отделен македонски език.
От всичко казано до тук, едно може да бъдезаключението: не съществъва никаква разлика между българите в свободната част на отечеството ни и тези, които отстояват честта на нацията ни оттатък границите . няма македонска нация, защото понятието "македонец" е географско, а не народностно, така както са добруджанец, тракиец и пр.
Всички принадлежат на голямата общност, наречена българска народност. И ако в неугасналия си стрмеж към свобода македонските българи посочват на пътища за освобождение, които някои не одобряват, то тези пътища са политически средства за достигане на свободата. Но никой не може да се съмнява върху национал. принадлежност на тази част от българщината, която записа бляскави културни и героични дела. Защото с отстояването на своята национална принадлежност, македонските българи са най-предната крепост на фронта за запазване българския народ и свободната българска държава. И затова върши престъпление към единството на българщината, този който дръзва да хвърли сянка от съмнение върху чувствата на македонските българи към свободните си братя. "Македонските българи остават фанатично и до гроб верни на духовното единство между освободени и поробени и че ако им е съдено да загинат славно в борбата, ще умират с тези последни думи на уста: "Едно сме, умираме за себе си и за вас!"*
*. Из резолюцията "До общестеното мнение" на XI конгрес на македонските емигранти в Горна Джумая.)
След преврата от 19 май 1934 г. бяха разтурени всичките македонски легални и нелегални организации. Македонската многобройна емиграция остана без политическо ръководство. Липсата му се чувстваше много остро, особено в интелигентските среди. Затова бе напълно естесвено създаването на едно студентско дружество в рамките на тогава съществуващия Български Национален Студентски Съюз (БНСС). Възползвайки се от неговия землячески статут на 9.XI.1936 г. в София бе създадена македонската студентска корпорация "Шар". Това име беше избрано, за да се обозначи северната граница на българщината в кралска Югославия. По силата на обстоятелствата и поради липсата на каквито е да е други македонски обществени организации "Шар" стана обединяващ център на ученици от гимназиите и млади неучащи синове от средата на македонската емиграция. Корпорацията се посрещаше като естествен продължител на македонската легална националноосвободителна борба и бе третирана като такава от останалите обществени организации. Нарастването на авторитета й скоро привлече погледа на различни обществени среди. Между най-заинтересованите, които проявяваха организиран подход за прониккване в структурата и за овладяване на корпорацията бяха членовете на българската комунистическа партия. Виждането на тази партия по националния въпрос бе левосектантско и всяко сътрудничество с нея водеше неизменно до превземането на сътрудничещата организация. Това бе така, защото Балканският ландсекретариат на Коминтерна бе приел през 1934 г. едно решение за съществуване и създаване на отделни (добруджанска, тракийска, и македонска) нации. Разбира се, ние тогава не знаехме тези тайни партийни решения, но почувствахме (от1938 г.) че нашата корпорация, брояща вече стотици членове, бе взета "под мерник" от РМС и студентите-комунисти в Университета, поставили си задача да проникнат, да я превземат, разстроят и да я използват като среда за разпространяване на идеологията на комунизма.
Наложи се да отбиваме тази атака, която се провеждаше на практика чрез разпространяване на македонистка концепция. Твърдението на комунистите бе, че македонските българи не са българи, а македонци т.е. отделна народност от българската и че представляват общност с отделна историяи език и нямат нищо общо с българския народ. И тъй като тази измислена нация се подтиска от българите, ние следователно трябваше да се борим не само срещу Гърция и Югославия, но и срещу България. Това левосектантско учение бе абсурд на комунистическите доктринери, но членовете на партията им по силата на партийната дисциплина го приемаха и се ръководеха от него. С цел да се отбиват словесните им атаки написах настоящата брошура. Тя излезе в 10 000 тираж и се продаде за два месеца., разпространявана от тогавашната организация за разпространение на печата "Стрела". Средствата за напечатването бяха първите заплати като стажант в Софийския областен съд. Успехът на брошурата бе много голям, вдигна се шум в печата и излязоха различни отзиви, почти всички положителни. Книжката стана настолно помагало при дискусиите на нашите студенти с привържениците на теориата за македонска нация.
Съдбата на книжката бе доста бурна. Само един месец след излизането й на българското външно министерство бе връчена нота от Югославия загдето българското правителство допуснало издаването на такава книга, в която се твърди, че македонците са българи, а не "прави сърби", от Южна Сърбия. Може би сръбските управници ясно съзнаваха, че идеята за македонизма, която те измислихав края на миналия век е най-добрата в усилията им да денационализират българщината в Македония и счетоха за необходимо да й се притекат на помощ!? Пет години по-късно тази брошура се видя в първия списък на подлежащите на унищожаване "опасни, вражески книги", издаден от Димо Казасов, министър на попагандата на О.Ф. правителството. А пък за "награда" авторът й бе изпратен в лагерите Заград, Ножарево, Белене, Дебелово…
Искам да изтъкна, че ЦК на РМС и на БКП създадоха специален център за борба срещу активистите на "Шар". Създадена бе специална антигрупа и лектория за пропагандиране на македонизма. Начело бе Тодор Павлов (по-късно регент и академик). Най-близки помощници му бяха адвокатите Михаил Сматракалев (псевдоним Ангел Жаров) и Кирил Николов. В кръжока вземаха дейно участие Венко Марковски, Никола Йонков Вапцаров, Антон Николов Попов, Атанас Романов, Асен Шурдов-Ведров, Антон Величков,
Георги Абаджиев, Никола Недялков, Митко Зафиров, Антон Беломорски и Димитър Митрев. Партиен ръководител и организатор бе Евтим Георгиев-Евтич. Така бе изграден специалния център за пропагандиране на македонизма всред младежта в Бълтария.
И нищо чудно, че така възприетата Коминтерновска линия по Македонския въпрос стана официална държавна политика след 9.IX.1944 г. с всичките фатални последици. Недостатъците нейната (на БКП) идеология започнаха пряко да се отразяват върху държавната политика. Много тежки са последиците от намерението да се решава националния въпрос в рамките на някаква българо-югославска федерация. Това става чрез сериозни отсъпки от българска страна, без такива от югославска. За първи път българско правителство признава съществуването на обективно несъществуващ македонски народ. Решенията на десетия пленум на ЦК на БКП от 1946 г. и Бледските споразумения от 1947 г. са върха на предателството на тази партия. Фалшифицираното насилствено преброяване на населението в Пиринския край и неговото обявяване за "небългарско"и досега създава непреодолими мъчнотии при защитата на националната кауза пред международни форуми .
Македония повече от 1000 години е била и днес е българска земя със българско културно-историческо битие, населена предимно с българи и неделимо свързана със съдбата на българския народ . Македония, за съжаление, седем века не е живяла свободен живот в българска държавна формация, с изключение на два тригодишни периода по времето на Първата и Втората световни войни. Днешният статут на Вардарска Македония е Сталиновото коминформско решение на Македонския въпрос. То отговаряше единствено на социалимпериалистическите интереси на Коминтерна. Това решение потъпка волята на населението за присъединяване към България и в частност - изразената воля от македонската покраинска компартия за приобщаване към българската компартия. Населението на Вардарска Македония никога не е упражнило в рамките на Федеративна република Югославия правото си на самоопределение. Конституционно решенията в Яйце за създаване на Н Р Македония са фалшификат. Близо 80 години в С Р Македония никой няма право да се нарече българин . С Р Македония е държава създадена въз основа на официално практикуван геноцид. Само в периода от 1945 г. до 1960 г. там бяха убити без съд над 16 000 души затова, че са се проявили като българи…Няма паралел в историята на никой съвременен европейски народ "Кървавата Коледа" от
1945 г., когато бяха избити над 1270 души за три дни, само затова, че са българи. Проведени бяха над 700 процеса срещу "пробългарски групи и организации" със десетки подсъдими, с много смъртни присъди, с присъди от 10 - 20 години затвор за стотици обвиняеми. Над 120 000 души минаха през лагера "Голи Оток" в Адриатическо море и в тъмницата "Идризово" край Скопие, най-голямата на Балканите.
Днешните времена, когато се изгражда новия Европейски Дом, когато вече действат споразуменията от Копенхаген, Виена и Париж и се чертае утрешния образ на Европа, е недопустимо да продължава трагедията на Македония. Независимо какво държавно-правно и териториално устройство ще има Македония при утрешното преустройство на Балканския полуостров на нея трябва да се осигури възможност да заживее пълнокръвно в духовната сфера на българската нация. Само категоричното отстояване на вековните стремежи на българския народ - така ясно прокламирано по време на възраждането - ще ликвидира националния нихилизъм и ще даде възможност България да намери мястото, което заслужава в съвременния свят.
И ако Историята не ще ни даде повече възмножност да съберем всички българи под един покрив, то нека изградим в душите си образа на Целокупната ни Татковина !
Държавата на Духа и Вярата е по-силна от всяка друга !
15
Известно е също че идва племето на българите в средата на VII век начело с Аспарух, което съвсем не е било така малобройно, както се стараят да го изкарат някои заинтересовани *(Динев ор. Cit. 9,000 души стр. 10), защото са успели със своята военна организация да покорят 8-те славянски племена в Мизия и 3-4 в Македония. Знае се също за сливането между славяни и българи, от които се получава и сегашният български народ, като аспаруховите българи дават името си на новообразуваната сплав и военната си организация, а славяните - езика си**.
Има един исторически факт, когото радетелите за македонска нация винаги пропускат, а той е, че една орда
*. Динев ор. Cit. 9,000 души стр. 10.
**. Тази елементарна истина е известна дори на имащия противен интерес Ст. Станойевич, който в "Историја српскога народа" 2-ро изд. Белград 1911, пише:
"Със създаването на българската държава един нов елемент се вмесва в историята на южните славяни. Българите покорили една част от славяните, които, започвайки от долни Дунав населяваха Балканския полуостров и, стопявайки се в масата на покорените славяни, образуваха една нова нация (к. н.), създадоха една държава, която винаги е играла важна роля в историята на полуострова и на сръбския народ".
Но личи, че такива истини не са твърде ясни за г. Д. за да твърди че "Езикът на днешните българи не е този на който са говорили аспаруховите българи, а е език на македонците. Тоя език е именно езика на солунските братя, на македонските славяни…Но български език няма…" стр. 14, а само три страници преди това да признае и той че "…изчезнал е значи физическият тип-българин, ведно с езика (к. н.) а е останало името" (стр. 11), защото никой книжовник или филолог не е доказвал, че езика който сега говорим не е от рода на славянските. Езикът ни е славянски поради това, че славяните дадоха скъп дар пред люлката на новообразувалата се нация езика си. Сега всеки един от нас говорейки за българския език, винаги знае неговия славянски произход. Но не може тепърва сега, г. Д. да търсим пак отново стария аспаруховобългарски език и, като не го намираме да говорим, че сегашните българи говорели славянски, а не български. По силата на една такава логика ще дойдем до заключението, че българите не са българи! Не. Отдавна вече е получена целостта наречена българска нация. Както свещените връзки между мъжа и жената дават детето, така и от смесването на славяни и аспарухови българи се е получило едно цяло, неделимо, ново, носещо името българи.
16
от аспаруховите българи не по-късно от седмия век, начело с Кубер, от някои смятан и за брат на Аспаруха, се е спуснала на юг и се е настанила в средата на днешна Македония, като областта която заела, станала известна на византийците по онова време под името "Керамисийско поле"*. Значи и там е станало много по-рано от времето на Персияна синтезата между славянска и прабългарска кръв. Това твърдение се подкрепя и от събраните сведения от китайските летописи за прадедите на аспаруховите българи - хунорите** (прадедите на аспаруховите българи) от които личи, че тяхната държавно-военна организация е имала вкостененото правило при всички военни походи да работи винаги с две атакуващи крила - ляво и дясно. Ордата на Кубер представлява дясното крило на новата държава. Летописецът Теофан, комуто не е била известна тази тактика и не му е бил ясен начинът на действие, като не могъл да си обясни добрите отношения между двете групи аспарухови българи счита, че те били "под договор" помежду им.
Този факт, ведно с някои други, дава основанието да говорим, че през времето на Персиян (837 г.) може да се говори с положителност, че Македония е по това време българска, а не че тогава е била едвам завладяна***. Кубер е бил вече там.
Всичко това обаче, не значи нищо за един автор, който е страшно мнителен, и винаги търси по един обиден за честта на българският учен начин - да намери преднамереност в изучаванията на видни български учени и пренебрегвайки крупни исторически факти да
*. Д. Съсълов. Пътят на България стр. 308 - 1936 г.
**. J. J. M. de Groot. Die Hunnen der Vorchristlichen Zeit. Chinesische Urkunden zur Geschichte Asiens. Vereinigung wissenschaft. Iicher Verleger Leipcig. 1921. Съществени части на български у Д. Съсълов "Пътят на България" 1936 г.
***. Вж. тълкуването на г. Съсълов ор. сit стр. 378 на известния пасаж на историка Проф. Златарски. "Но при все това… (стр. 342).
17
вади от локални събития основите на учение за македонската нация*.
*. Не желаем да дадем полемичен характер на настоящето, но тук му е мястото да се спрем на някои пасажи от книгата на Г. Динева:
1. Ако македонците са покорени от огън и меч от българите, като се твърди, че … "не отговаря на истината, че македонците (т. е. Македонските славяни б. м.) доброволно се присъединили към Пресияна" стр. 19 защо ще се говори една страница преди…"че македонците съчувствували (защо да съчувстват на покорителите си?) на българите и били техни естествени (к. н.) съюзници"? стр. 18.
2. Считаме за капитално погрешно твърдението на г. Динев че "Първата македонска държава се разпада при смъртта на Александър Велики. След смъртта на Самуила се разпада за втори път (к. н.) македонската държава" стр. 31. Ясно е от изложеното по-горе че между древните македонци и македонците при Самуила няма абсолютно нищо общо (вж. по-горе).
3. Известно е съществуването на византийски император Василий българоубиец - "Вулгароктон". Прилагателното му име е дадено при битката на Беласица и ослепяването на Самуиловите войници. Г. Динев (стр. 39 от cit.) считайки и то с пълно право, че това едно голямо доказателство за принадлежността на това население, се мъчи да докаже че "Вулгарокон" не значело "българоубиец", а "пришълец". Оставаме филолозите да пояснят на господина значението на думата. За историците тя е известна вече отдавна (Вж. напр. Gustave Schlumberger Византийската епопея в края на втория век. т. II. Василий II убиец на българите. Paris 1900 г,). Ще направим само следните бележки:
a. Смята ли г-на че е възможно гърците официално да наричат царя си "Пришелец" и да му напомнят за произхода му непрекъснато?
б. Само 24 години след смъртта на Самуил в Македония се вдига възстание срещу гърците. Начело с Петър Делян… На него г. Д. не желае да се спре по-особено (стр. 41). А има блестящи доказателства, които сочат че възстанието го вдигат българи а не други:
а. Летописа на Иоан Скилица… " Той, (Делян) подбуди към възстание българското племе…и определиха го за цар на България.
b. В норвежските анали се говори за един скандинавски рицар Харалд, който участвал в кръстоносни походи, и след това минал на служба във Византия. Той бил назначен за водач на военен отряд в Солун и от там потеглил за да потуши възстанието на Делян. По-
18
ради това, че се отличил твърде много в похода наречен бил "Bolgarobrenner" - опожарител на българите.
c. За българския характер на земята по това време говорят и други кръстоносци: Robert de Remis я нарича "Македония българска земя", Guillaume de Tyr разправя за нещастиети случило се с епископа от Pui който се настанил на палатки край Битоля, но бил нападнат и пленен от "българите от околността".
4. Като отдава такова голямо значение на преписката на Охр. патриарх Матей 1 и дори я помества (защо? Тезата му никак не се подкрепя от нея, а напротив в отговора има обратно доказващи елементи. Или от желание за "документация"?), би трябвало г-н Д. да наблегне на факта, че всеки архиепископски подпис, печат или моливдовул, носи израза: "Архиепископия на всичка България" и че пълната титла на охрид. архиепископ е била "С Божия милост архиепископ на всичка България и на първа Юстинияна" *.
Каква е била за другите народи охридската архиепископия личи от по-долу поместения откъслек от вестник "Сръбски дневник", (Нови Сад, 28 юли 1860 г. бр. 59.)
19
ГЛАВА III
НАЦИОНАЛНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА МАКЕДОНСКИТЕ
СЛАВЯНИ ПРЕЗ ТЕЧЕНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ
НАЦИОНАЛНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА МАКЕДОНСКИТЕ
СЛАВЯНИ ПРЕЗ ТЕЧЕНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ
От досега изложеното по въпроса за нацията стана ясно, че е необходимо съществуването на множество признаци за установяване съществуването и. По обратен път на разсъждение можем да твърдим, че ако има една нация вече създадена до толкоз, че дори и другите вече я считат за такава, то положително е че съществуват някои от горепосочените белези.
Понеже в тази насока свидетелствуват множество указания и документи, които говорят за българския национален характер на македонските славяни, ще бъде нужно да бъдат поместени някои от тях, за да се изпари най-после желанието на някои да спекулират с въпроса и да рушат свещенни стълбове - Същевременно от тях проличава каква е била националната принадлежност на македонските славяни през течение на вековете.
В хронологически ред са поместени 25 документа, от които незаинтересованият ще може да направи своето заключение.
XI. в. Макед. славяни влизат в историята под името българи, което личи от записките на Теофилакт охридски архиепископ, по народност грък, и който в края на XI. век, говорейки за св. св. Кирил и Методий, казва:
"Светиите считаха като голям недостстък че племето на славяните т. е. българи, не разбира писанията на гръцки".
20
1345 - Известно е, че след битката при Кюстендил Македония пада за малко време под сърбите. В едно писмо до вожда на Венеция Андрей Дандоло, писано в Серес в 1345, Душан сам се нарича цар на сърбите и на българите, т. е. тези които е покорил,: Bulgariae imperii non medice particeps". (вж. Любич: Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalium II. 278-279).
1510 - В книгата "Breve memoria de li discendenti de nostra kasa Musachi" един от деспотите на южна Албания, Музаки, след турското нашествие емигрирал с цялата си фамилия в Италия при неаполитанския крал. В своите спомени за рода Музаки, той помества спомените на прадядо му, дядо му и неговите лични. Книгата е писана в 1510 г. и спомените са побликувани в "Гръко-римски хроники" побликувани от Charles Hopf. Berlin, стр. 273.
"… на бойното поле дойдоха Лазар, сръбски деспот и Марко, цар български (Lazaro Dispoto de Servia e Marco Re di Bulgaria.)
1591 - В книгата "Пътуване в балканския полуостров в XVI в. от д-р П. Маткович действителен член на академията. Том CXXXV - Загреб, четем описание на пътуването на дипломата лорд Бернард, който начело на една мисия минава Македония на път за Цариград.
"… излизайки от стружкото поле се минава по един мост, който е границата между Албания и България. Българите говорят славянски език и си служат с гръцката религия".
"На 23 ден за 19 часа стигнахме Монастир (Битоля) град български с 1500 къщи, много населен…"
1628 - Един от известните географи и историци на средновековието е Хаджи Калфа или още наричан Шахиб Челеби, който в началото на XVII в. на-
21
писва книгата: "Географическо описание на Румелия и Босна от Мустафа бен Абдала Хаджи Калфа" преведен от турски на немски от Josepf von Hammer - Виена 1812. Говорейки за областите в Македония, четем дословно:
"XI - Скопски санджак. Околиите на този санджак - Капудан паша - са: 1. Толи Монастир (Битоля) между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид. Идва се от Цариград през Солун, Вардар и Воден за 15 дни. Жителите са българи (стр. 47). 4. - Хорпища (Крупище) на Костурското езеро на два часа от едноименния град. В околностите са Костур, Вилище, Населица. Жителите са българи. 5. Вилище (Белица) на 17 дни път от Цариград. В околностите са Костур Горица (Корча), Преспа, Крупище. Жителите са българи и албанци (стр. 47).
XII. Охри санджак. 1. Охри (Охрид) на югозапад от Скопие 16 дни от Цариград на източния бряг на едно езеро. В околностите са Призрен, Старово, Фиргопа (Кичево). Жителите са българи (стр. 54).
1660 - В книгата "Сияхатнаме" т. V. от друг турски историк Евлия Челеби роден в Цариград 1611, преведена на английски под заглавие "Narrative trawels in Europe, Asia and Africa in the 17-th century by Elvia Efendi. Translated from the Turkish by von Hammer, London 1850, четем:
"След час и половина път на север стигнахме Извор (Велес) разположен на брега на една река и в полите на една планина. Този български градец има 150 къщи".
"Изобщо в Прилеп се говори български…"
1704 - Добавък към "История на сръбската литература" от Стоян Новакович. Пътуване до Йерусалим от Иеротей Рачанин в 1704. Ехо на сръбските научни дружества. Том XXXI. Държавна печатница в Белград.
22
Стр. 299.
"Стигнахме българския град Велес, когото турците наричат Кюпрулиа; тук тече една голяма река наричана Вардар".
1753 - В описанието направено на манастирите в Фрушка Гора (между Дунав и Сава) четем в описанието направено в 1753 г. от Д. Руварац - Карловац 1905, следните извлечения от официалните регистри на Фрушка Гора.
"Монахиня Ана, е родом в Кратово от България. Тя дойде тук в монастира в 1747 г." (стр. 99).
"Стоян Вучков, роден в България село Смоляни, жена му Смиляна, дошла в 1754..," стр. 22.
1766 - В книгата "Totus Danubius" от Augusto Gottlob Boehmio, Nurimbeergae Cura Homanianorum Heredum, 1766 четем следните високоценни твърдения:
"Границата от към сърбия следва Тимок преминава долината на Нишава между Ниш и Паланка и отива оттатък българска Морава; градовете Лесковец, Качаник, Скопие, Враня, са в България. Планината Шар е северна граница на Македония."
1794 - В известната "История на различните славянски племена, по-специално българи, хървати и сърби" написана от сръбския Отец Паисий - Иоан Раич, архимандрит в монастира Арахангел Ковилски. Виена 1794, намираме също ценни факти.
Йоан Раич, знаменит сръбски историк и познаващ добре българското минало говори за
23
похода на Хунияди и определя границата откъм България:
"Отивайки за Мизия, Хунияди мина оттатък Видин. Той не стоя много и завърши дните си в Косово поле, което граничи с България". Лаоконик стр. 235 книга VII (вж. стр. 194 § 9 книги XI и V).
1801 - F. Pouqueville. Voyage en Moree, a Constantinople, en Albanie et dans plusieurs autres parties de l'empire Othoman pendant les annees 1798, 1799, 1800 и 1801.
А Paris 1805. 3 тома.
Т. III. Стр. 249.
"Планината Шар е естествена граница на България…"
1836-1838 - Ami Boue - роден в Хамбург 1794 по произход французин, учил в Германия, Швейцария, Англия, ходил в Париж и се установил във Виена. В 1836 до 1838 г. той изходил цяла европейска Турция и благодарение на високата си научна подготовка могъл да побликува в 4 тома в 1840 г. трудовете си. По-късно в 1854 г. Австрийската академия на науките побликува в 2 тома капиталния му труд върху неговото пътуване в европейска Турция под заглавие: Recuel d'itineraires dans la Turquie d'Europe. Vienne 1854.
стр. 60.
"Ниш е Български град с 16.000 души от които 6.000 мохамедани..
стр. 80.
"Построен на Морава, Лесковец има 3.000 къщи или около 12.000 души…овощните градини са много грижливо поддържани от българите, които почти единствено населяват всичките многобройни околни селища.
стр. 211.
"Скопие има най-малко 10.000 души население подавляещо (eminemment bulgare) българско, но има също цинцари и сърби…"
24
Стр. 212.
"Скопие е център на най-големия пашалък на централна Турция. Той обхваща 10 града именно: Скопие, Кюпрулий, Щип с Новосело, Кюстендил, Калкандел, Дупница, Куманово, Джумая, Кратово, Радовиш и най-малко 5 селища като Егри Паланка, Качаник, Костово, Струмица и Петрич. Числото на селата е твърде голямо. Голямата маса е българска и с християнска религия (La grande masse est bulgare et chretienne).
Стр. 262.
"Ресен и Преспа се обитават в голямата си част от българи."
Стр. 264.
"На Изток от долината на черни Дрин… населението е най-вече (surtout) българско".
Стр. 304.
"Куманово с 3.000 жители българи…"
II стр. 100
"Жителите на Охрид са най-вече българи и цинцари; има малко албанци."
Стр. 109.
"Гостивар е турско-българско селище от около 1.500 души."
1843 - "Бележки върху сръбския народ от византийски писатели". Събрани и издадени от Изидор Николич. Книжка на Кралския Университет - Будапеща, 1843.
"Axius или Actzia, най-голямата текуща вода в Македония тече в България и прибра прибра много притоци; днес се нарича Бардар или Вардар.
1854 - J. P. Liprandi - La qestion d'Orient et la Bulgarie - Moskou 1868 (на руски).
Стр. 12. В Охрид и околностите му българите са смесени с християни албанци.
25
Стр. 13. Българската раса обитава… на запад до албанските краища (планини).
1860 - Тук се намираме пред един много важен и твърде ясен доказателствен паметник. Неизмеримо голямо е значението му. Касае се за "Народни български песни от Македония" събрани от Стефан И. Веркович. Книга I-а Женски песни. Белград. Държавна печатница 1860.
Извънредно ценно и с катастрофална сила за пледиращите каузата за съществуването на някаква си отделна македонска нация, на отделна македонска народност от българската, е самото заглавие на книгата поставена от Веркович: "Народне песме македонски бугара". Много ясно. Касае се за българи така както има добруджански, тракийски и пр. българи.
Повече от 9 год. Веркович е бродил из Македония за да събира старини и славянски паметници.
През тези 9 год. Той събира поменатите песни в един том и го посвещава на принцесата Юлия М. Обренович. За тази си дейност той бива награден от сръбската академия и избран за неин член.
В 1850 год. Веркович по настояването на силни славянски кръгове в Белград отива с научна цел в Македония, на разноски на сръбското правителство. Освен горепоменатия труд, той побликува още "Табло на живота на македонските българи" 1868 (на руски) "Веда Словена" I Белград 1874, II Петербург 1881 - "Топографски и етнографски проучвания на Македония" и др. Запитан защо е поставил такова заглавие той сам казва:
"Нарекох тези песни български а не само славянски, поради факта, че ако попитате безразлично кой славянин в Македония "Какъв си?", той ше отговори "Българин съм, и български е езика ми" стр. 16.
26
Всичките тези песни са твърде важни и интересни както за филилога (защото те са един македонски диалект на чистия български език който живее в душата на народа), така и за историка и археолога…
1860 - Poyet. Французки лекар, преживял 23 години между турците пише в книгата си: "La Bulgarie dans le present et I'avenir" Paris 1860 стр. 5. България не е само страната заключена между Дунава и Балкана. България, това е още Тракия, Македония…
1860 - В-к "Сръбски Дневник" Нови Сад 22 май 1860 бр. 40 стр. 3 четем:
27
"България…
От друга страна потвърждава се, че охридяните са предупредили Цариградския патриарх, че те ще признаят за духовен глава папа Пий IX, ако не им се даде български владика епископ. За такъв посочили Иларион Макариополски. "
В същия вестник от 12 юни 1860 четем:
"България…
При празнуването на празника Св. Св. Кирил и Методи в Ямбол, Панагюрище, Сопот, Велес и в други по-големи градове се възхвали спомена за Св. Св. Кирил и Методия, наставници и възпитатели на всички българи."
"Мога също да ви съобщя, че в Битоля, Самоков, Охрид се оплакват, както навсякъде от гръцките владици. Особено в Охрид…"
В броя от 3 юни 1860 - № 52 четем още:
"Българите от Щип са подписали петиция…"
А в този от 28 юли 1860, № 59 следното:
"В Охрид, старата столица на българските патриарси, българите са били зарадвани твърде много като узнали…"
1861 - H. F. Tozer. Researches in the Highlands of Turkey. Vol. 1 - London 1869.
Стр.176. "Българите които са най-големия (largest) елемент в христянско население от Солун до границите на Албания, са твърде интересен народ…"
28
1862 - Едно интересно признание намираме във в-к "Видов дан" 29 марта1862 бр. 28 Белград.
"…знаейки че българският народ крепък и 5 милионен се простира върху земите от долния Дунав до Егейско море и от Черно море до долна Моравия и Черни Дрин."
1863 - "Мали Земленопис (малка география) на Сърбия и Турция." Прегледан и одобрен от школската комисия Белград 1863.
"…Областта Македония има 930 кв. мили и 1 милион жители в грамадното число българи."
Стр. 60.
1863 - Lord Strangford - "The Eastern Shores of the Adriatic"
Стр. 314
"Цялата маса селяни и не-мюсулманско население в европейските владения на Турция, като се изключат Босна, Тесалия, Албания и Халкидическия полуостров се състои от … българи."
1865 - В-к "Напредък" Нови Сад 21 февруари 1865 г. № 15 пише:
"В Београд, 9 февр…
Разпространен бе слуха, още непотвърден, че в Битоля, в България, турците били убили руския консул."
1868 - "Нещо о Бугарскоj и Бугарима" от Д. Т. Тумински, съобщено от "Видов Дан" (първия сръбски вестник с антибългарска тенденция б. м.)- Белград 1868 №33 - 34.
"България обхваща голяма част от древна Мизия, Тракия, Македония. Българският диалект се говори от Дунав до Солун и до костурското езеро, от Иелеград до Охрид. Като етнографска граница може да се вземе Via ignatia, от Солун до Охрид, (стр. 2 във Видов Дан № 33 от 13 февр. 1868).
1878 - Писмо на Стефан Веркович (вж. стр. 29) относно сръбските претенции в Македония, адреси-
29
рано до Проф. Владимир Иванович Ламански, в Петроград. Писано на Руски в Загреб 17 март 1878. Побликувано в "Свободно мнение" год. II (1914) № 51 от Проф. Д-р Ив. Шишманов.
"Според това естествено свещенно право не само окръзите (санджаци) Скопски, Нишки и Видински не са сръбски…
…,истинска граница между България и Сърбия е Шар планина."
1886 - Спиридон Гопчевич - Сръбски историк, познат като краен шовинист, пише в книгата си "България и източна Румелия с етюд върху периода 1878-1886 и с военна преценка на сръбско-българската война." На немски. Издание на Ed. B. Fichier - Leipzig 1886.
Стр. 3.
"Населява се от български народ …западна България т.е. Македония, чак до етнографската граница между България и Албания, минава Егри Паланка през Скопие, чак до Шар, взима след това южно направление до Охрид и Кастория, завива после на изток и през Солун и Серес стига Кавала, Егейско Море което напуща при устието на Марица, за да стигне Мидия, на Черно море."
Известно е на читателя и от горепосочените документи личи, че българската национална принадлежност на макед. славяни не е била оспорвана от никой и е била явно демонстрирана от самото население. От към 1878 год. сърбите обаче започват да изявяват права върху това население по външно-политически причини, след като претенциите им на север към Босна и Херцеговина се сблъскаха със същите на мощната Австроунгарска империя, която също желаеше да ги има. Тогава сърбите започнаха да обръщат внимание на Македония и целият курс на сръбската външна политика бива сменен.
Поместваме ценната по въпроса документация по-долу:
30
На 13 юли 1878 г. в Крагуевац в едно тайно заседание на Скупщината, тогавашният сръбски министър на външните работи Иван Ристич, дава следните обяснения:
"Препоръчано ни е от страна на Русия (относно желанието на Австрия, да не предприемаме нищо от страна на река Дрин), да не я провокираме. Когато запитахме Австрия коя е сферата на нейните интереси, тя ни отговори, че те граничат с реките Дрин и Лим. Следователно минавайки тези две реки, ние ще накърним интересите и, и ще бъдем в конфликт с нея. Ето защо ние не трбва да мислим да преминем тези две реки, както през време на войната (тази от 1877-78); ние се въздържахме да ги преминем, но ние навлязохме в стара Сърбия колкото можахме. Ние потърсихме нова политическа граница…"
1890 - Вж. стр. 227 на "Отацбина" г. 24 год. 1890 от Йован Ристич. Международни отношения на Сърбия. Белград 1887-1901. Същото е потвърдено - относно промяната на разбиранията в Сърбия да се търси разрешение не към Босна и Херцеговина, а към Македония - и от H. N. Brailsford Macedoniq, its races and their future London 1906.
Стр. 103-104
"Едва напоследък Сърбия се заинтересува от Македония" (it is only recently that Servia has taken much interest in Macedonia)."
1929 - За същото говори и сръбския капацитет по междудържавно право проф. Слободан Йованович.
Ето какво казва той:
"В началото на 1885 год. австроунгарския министър Kallay в желанието си да отхвърли окончателно нашите мисли от Босна, ни обърна вниманието върху развоя на българската пропаганда в Македония…". (Съобщено на нашия послнник на 10 февруари във Виена). Нашето правителство приготви цяла една програма за културна акция в Македония…" Проф. Слободан Йованович, в-к "Политика". № 7501, от 19 март 1929 г., Белград.
31
Няма да се спираме на множеството документации след 1886 год. нито на безпристрастни трудове на учени капацитети (особено интересни са англичаните: Hobhouse - A journey in Turkey during 1809 and 1810 London, 1893 - Mamont - Present state of the Turkish Empire - London 1893. Elliot - Travels in Austria, Russia and Turkey London 1838. Lochmus - journey into the Balkans 1847. St Clair and Brophy - Residence in Bulgaria - London 1869 - Lord Strangford - The Eastern Shores of the Adriatic -London 1864. Barkley , Mackenzie and Ibry, Clark, Minchin, Freeman, Miller и др., нито на съответните места на Британската енциклопедия или на френската "Голяма енциклопедия", където се казва, че:
"Българският характер на славяните в Македония, потвърден от всички пътешественици и етнографи, изглеждаше че не повдига съмнения, но от 1878 год. сърбите… В действителност славянския диалект в Македониия… представлява най-типичните особености на българския език (il presente les particularites les plus caracteristiques du bulgare) а именно енклитичен член (тъ, та, то, на, но, б. моя) и почти пълното изчезване на склоненията (т. 22. р. 865 "Macedonie" - Sous la redaction de Camille Draifus).
защото такива са познати повече от 300 и не тук им е мястото.
Нам е нужно както казахме в началото на настоящата глава, читателят да се увери сам за съществуването на понятието за единствена българска народност - нация и да се увери колко смешна и долна е цялата тази "наука", която от македонските българи направи през годините 1880-1900 "една аморфна маса" по-после "сърби чувстващи се българи поради ехзархийската пропаганда" (какво чудновато объркване на причина със следствие!), след това "най-прави сърби от класическия юг", а сега, когато се видя нагледно моща на народностния български дух, мъчи да изкове най-пъкленото оръжие - идеята за отделна макдонска нация - за да прободе единството на българската нация право в сърцето му.
*
При все че за съществуването на понятието "нация" не е необходим, а само възможен елемент
32
(вж. по-горе) езика на който се говори, все пак много на бързо ще разгледаме тук и този въпрос.
Какъв е езика на македонските българи? Казахме по-горе, че езика който говорят сега българите не е на аспаруховите българи, а славянски език (вж. стр. 19).
Еднаквостта между българския език и езика на македонските българи е неоспорвана от никой филолог. На обикновенния човек може би правят впечатление диалектичните особености между говора на македонския българин и този от Тракия например, но те са неизбежни. Пишещият се е намирал в невъзможност да се справи с познанията си по немски език с един селянин от Бавария, както и с такъв от Северна Германия, тъй като разликата между Plattdeutsch и Hochdeutsch e голяма и все пак никому не е хрумвало да твърди и оспорва, че баварецът и прусакът не говорят немски език.
Същото е и с българския език. Богатството на един език се познава по броя на диалектите, които са познати при употребата му. За да се види дали един диалект принадлежи към даден език търсят се винаги родовите прилики и видовите отлики. Така и в случая. Македонския диалект притежава всички родови прилики присъщи на българския език и всички типични отличия на същия от другите езици.
Така:
В никой славянски език не се срещат голямата и малката носовки - он (ън) и ен. А в българския език и македонския диалект ги има:
Пр. ръка в макед. ронка (ъ = он)
"бъда" "да бънда"
"гъба" "гъмба"
А докато в сръбския език тя е заменена навсякъде с у, у нас остава с ъ, а, ън, о.
Пр. бълг. сръбски
ръка ръка, рака рука
дъб дъб, даб дуб
дъж мъж, маж муж
33
2. Единствен от всички славянски езици българският език употребява член.
Така- мъжът - макед. мажот
жената " женава
детето " детево
и не напразно един хърватски учен е казал: "Да су границе бугарскога jезика тамо гдjе се шири таj члан".
3. Докато всички останали славянски езици скланят думата (сръб. 7) и имат падежи, българският си служи рядко с тях - и то само в някои падежи - а употребява предлози.
Сръбски Български
Им. жена жената
Род. жене от жената
Дат. жени на жената
Вин. жену жената
Зв. жено жено
Тв. женом с, со жената
Мъст. жени в, во жената
4. Докато българският език единствен между славянските образува по собствен начин степените за сравнение с прибавяне частиците по и най пред думата.
Пр.
Сръбски Българ.
леп хубаво
лепши по-хубаво
наjлепши най-хубаво
5. Българският език единствен познава липсата на неопределено наклонение и затова си служи със съюза да, а сръбския напр. не си служи.
Пр.
Сръб. Българ.
учити да учи
бити да бъде, да биде
34
Няма да се спираме на останалите отлики като двойно лично местоимение, образуването на бъдеще време, липса на квантитет, словарно единство и др., защото не влиза в рамките на настоящето.
Едно е сигурно, че филологическата наука никога не е считала като нещо отделно от българския език диалектите на макед. Българи. А още по-малко може да се говори пък за отделен македонски език.
35
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От всичко казано до тук, едно може да бъдезаключението: не съществъва никаква разлика между българите в свободната част на отечеството ни и тези, които отстояват честта на нацията ни оттатък границите . няма македонска нация, защото понятието "македонец" е географско, а не народностно, така както са добруджанец, тракиец и пр.
Всички принадлежат на голямата общност, наречена българска народност. И ако в неугасналия си стрмеж към свобода македонските българи посочват на пътища за освобождение, които някои не одобряват, то тези пътища са политически средства за достигане на свободата. Но никой не може да се съмнява върху национал. принадлежност на тази част от българщината, която записа бляскави културни и героични дела. Защото с отстояването на своята национална принадлежност, македонските българи са най-предната крепост на фронта за запазване българския народ и свободната българска държава. И затова върши престъпление към единството на българщината, този който дръзва да хвърли сянка от съмнение върху чувствата на македонските българи към свободните си братя. "Македонските българи остават фанатично и до гроб верни на духовното единство между освободени и поробени и че ако им е съдено да загинат славно в борбата, ще умират с тези последни думи на уста: "Едно сме, умираме за себе си и за вас!"*
*. Из резолюцията "До общестеното мнение" на XI конгрес на македонските емигранти в Горна Джумая.)
36
ПОСЛЕСЛОВ СЛЕД ПОЛОВИН ВЕК…
След преврата от 19 май 1934 г. бяха разтурени всичките македонски легални и нелегални организации. Македонската многобройна емиграция остана без политическо ръководство. Липсата му се чувстваше много остро, особено в интелигентските среди. Затова бе напълно естесвено създаването на едно студентско дружество в рамките на тогава съществуващия Български Национален Студентски Съюз (БНСС). Възползвайки се от неговия землячески статут на 9.XI.1936 г. в София бе създадена македонската студентска корпорация "Шар". Това име беше избрано, за да се обозначи северната граница на българщината в кралска Югославия. По силата на обстоятелствата и поради липсата на каквито е да е други македонски обществени организации "Шар" стана обединяващ център на ученици от гимназиите и млади неучащи синове от средата на македонската емиграция. Корпорацията се посрещаше като естествен продължител на македонската легална националноосвободителна борба и бе третирана като такава от останалите обществени организации. Нарастването на авторитета й скоро привлече погледа на различни обществени среди. Между най-заинтересованите, които проявяваха организиран подход за прониккване в структурата и за овладяване на корпорацията бяха членовете на българската комунистическа партия. Виждането на тази партия по националния въпрос бе левосектантско и всяко сътрудничество с нея водеше неизменно до превземането на сътрудничещата организация. Това бе така, защото Балканският ландсекретариат на Коминтерна бе приел през 1934 г. едно решение за съществуване и създаване на отделни (добруджанска, тракийска, и македонска) нации. Разбира се, ние тогава не знаехме тези тайни партийни решения, но почувствахме (от1938 г.) че нашата корпорация, брояща вече стотици членове, бе взета "под мерник" от РМС и студентите-комунисти в Университета, поставили си задача да проникнат, да я превземат, разстроят и да я използват като среда за разпространяване на идеологията на комунизма.
37
Наложи се да отбиваме тази атака, която се провеждаше на практика чрез разпространяване на македонистка концепция. Твърдението на комунистите бе, че македонските българи не са българи, а македонци т.е. отделна народност от българската и че представляват общност с отделна историяи език и нямат нищо общо с българския народ. И тъй като тази измислена нация се подтиска от българите, ние следователно трябваше да се борим не само срещу Гърция и Югославия, но и срещу България. Това левосектантско учение бе абсурд на комунистическите доктринери, но членовете на партията им по силата на партийната дисциплина го приемаха и се ръководеха от него. С цел да се отбиват словесните им атаки написах настоящата брошура. Тя излезе в 10 000 тираж и се продаде за два месеца., разпространявана от тогавашната организация за разпространение на печата "Стрела". Средствата за напечатването бяха първите заплати като стажант в Софийския областен съд. Успехът на брошурата бе много голям, вдигна се шум в печата и излязоха различни отзиви, почти всички положителни. Книжката стана настолно помагало при дискусиите на нашите студенти с привържениците на теориата за македонска нация.
Съдбата на книжката бе доста бурна. Само един месец след излизането й на българското външно министерство бе връчена нота от Югославия загдето българското правителство допуснало издаването на такава книга, в която се твърди, че македонците са българи, а не "прави сърби", от Южна Сърбия. Може би сръбските управници ясно съзнаваха, че идеята за македонизма, която те измислихав края на миналия век е най-добрата в усилията им да денационализират българщината в Македония и счетоха за необходимо да й се притекат на помощ!? Пет години по-късно тази брошура се видя в първия списък на подлежащите на унищожаване "опасни, вражески книги", издаден от Димо Казасов, министър на попагандата на О.Ф. правителството. А пък за "награда" авторът й бе изпратен в лагерите Заград, Ножарево, Белене, Дебелово…
Искам да изтъкна, че ЦК на РМС и на БКП създадоха специален център за борба срещу активистите на "Шар". Създадена бе специална антигрупа и лектория за пропагандиране на македонизма. Начело бе Тодор Павлов (по-късно регент и академик). Най-близки помощници му бяха адвокатите Михаил Сматракалев (псевдоним Ангел Жаров) и Кирил Николов. В кръжока вземаха дейно участие Венко Марковски, Никола Йонков Вапцаров, Антон Николов Попов, Атанас Романов, Асен Шурдов-Ведров, Антон Величков,
38
Георги Абаджиев, Никола Недялков, Митко Зафиров, Антон Беломорски и Димитър Митрев. Партиен ръководител и организатор бе Евтим Георгиев-Евтич. Така бе изграден специалния център за пропагандиране на македонизма всред младежта в Бълтария.
И нищо чудно, че така възприетата Коминтерновска линия по Македонския въпрос стана официална държавна политика след 9.IX.1944 г. с всичките фатални последици. Недостатъците нейната (на БКП) идеология започнаха пряко да се отразяват върху държавната политика. Много тежки са последиците от намерението да се решава националния въпрос в рамките на някаква българо-югославска федерация. Това става чрез сериозни отсъпки от българска страна, без такива от югославска. За първи път българско правителство признава съществуването на обективно несъществуващ македонски народ. Решенията на десетия пленум на ЦК на БКП от 1946 г. и Бледските споразумения от 1947 г. са върха на предателството на тази партия. Фалшифицираното насилствено преброяване на населението в Пиринския край и неговото обявяване за "небългарско"и досега създава непреодолими мъчнотии при защитата на националната кауза пред международни форуми .
Македония повече от 1000 години е била и днес е българска земя със българско културно-историческо битие, населена предимно с българи и неделимо свързана със съдбата на българския народ . Македония, за съжаление, седем века не е живяла свободен живот в българска държавна формация, с изключение на два тригодишни периода по времето на Първата и Втората световни войни. Днешният статут на Вардарска Македония е Сталиновото коминформско решение на Македонския въпрос. То отговаряше единствено на социалимпериалистическите интереси на Коминтерна. Това решение потъпка волята на населението за присъединяване към България и в частност - изразената воля от македонската покраинска компартия за приобщаване към българската компартия. Населението на Вардарска Македония никога не е упражнило в рамките на Федеративна република Югославия правото си на самоопределение. Конституционно решенията в Яйце за създаване на Н Р Македония са фалшификат. Близо 80 години в С Р Македония никой няма право да се нарече българин . С Р Македония е държава създадена въз основа на официално практикуван геноцид. Само в периода от 1945 г. до 1960 г. там бяха убити без съд над 16 000 души затова, че са се проявили като българи…Няма паралел в историята на никой съвременен европейски народ "Кървавата Коледа" от
39
1945 г., когато бяха избити над 1270 души за три дни, само затова, че са българи. Проведени бяха над 700 процеса срещу "пробългарски групи и организации" със десетки подсъдими, с много смъртни присъди, с присъди от 10 - 20 години затвор за стотици обвиняеми. Над 120 000 души минаха през лагера "Голи Оток" в Адриатическо море и в тъмницата "Идризово" край Скопие, най-голямата на Балканите.
Днешните времена, когато се изгражда новия Европейски Дом, когато вече действат споразуменията от Копенхаген, Виена и Париж и се чертае утрешния образ на Европа, е недопустимо да продължава трагедията на Македония. Независимо какво държавно-правно и териториално устройство ще има Македония при утрешното преустройство на Балканския полуостров на нея трябва да се осигури възможност да заживее пълнокръвно в духовната сфера на българската нация. Само категоричното отстояване на вековните стремежи на българския народ - така ясно прокламирано по време на възраждането - ще ликвидира националния нихилизъм и ще даде възможност България да намери мястото, което заслужава в съвременния свят.
И ако Историята не ще ни даде повече възмножност да съберем всички българи под един покрив, то нека изградим в душите си образа на Целокупната ни Татковина !
Държавата на Духа и Вярата е по-силна от всяка друга !
Великден 1991 г.
Стоян Г. Бояджиев
Стоян Г. Бояджиев
40
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 коментара:
Много ценно четиво. благодаря
Post a Comment