Документи за историята на Македония: ХІХ в. (2 част)

Донесение на руския консул В Максимов до посланика в Цариград Н. П. Игнатиев относно църковния въпрос в Пелагонийска епархия

Битоля, 14 октомври 1873 г.

Тукашният австроунгарски консул г. Окули смята Битоля заедно с нейните околности за „България" и твърди, че след идването тук на българския митрополит гръцкият йерарх трябва да напусне страната поради липса на енориаши, поради липса на приходи за поддържане на своята митрополия.

Не споделяйки този така краен възглед на моя колега, аз обаче съм длъжен да кажа, че понеже вече стана необходимо съществуването в православната църква в Турция на две църковни администрации, българската йерархия има неоспоримото право да стои в Манастир (Битоля) поне редом с гръцкия митрополит. Защото от живеещите тук три хиляди християнски семейства 2200 са български, а останалите 800 се падат на погърчени власи, албанци и гърци.

Така, макар в количествено отношение страната да се пада безспорно на българите, не така стои въпросът в морално отношение.

Подтискани от турците, бедни и с малки изключения крайно изостаналите българи отстъпват досега в страната моралното първенство, ръководството и цялата инициатива в своята обществена дейност на малкото по брой, но заможни, повечето дребни търговци в малките турски градчета погърчени власи (куцовласи), които са забравили напълно своята първоначална народност. Тези куцовласи са придобили и все още отчасти запазват такова силно влияние над българското мнозинство, че последното и сега се намира под тяхното обаяние. Ето защо половината от битолските българи все още не се решава да се присъедини към своята родна църква. Оттук идва и бавенето, и крайната нерешителност в действията на българските патриоти по повод гласуването, което им дава параграф 10 от фермана.

Независимо от тези неблагоприятни обстоятелства те вършат своята работа. Те карат онези свои съотечественици, които официално принадлежат към гръцката партия, а в същност са нейни активни противници, да участвуват в народните начинания с материални средства. Такова е например семейството на братя Ромби (става въпрос за братя Робеви), едни от най-заможните жители на Битоля. Благодарение на ревността на тези хора и особено на горещия патриотизъм и благочестиво старание на тукашния градски лекар Метейков (Патели), брат на пловдивския митрополит Панарет, в самия център на града е построена през последните месец и половина една малка църква в чест на Рождеството на пресветата Богородица. Тук наричат тази църква параклис (временна църква).

Посещавана усърдно от привържениците на българската йерархия, тя упражнява силно влияние върху начина на мислите на цялото народонаселение, особено на градското. Доказателство за това може да служи преминаването на страната на българите на един свещеник, известен тук под името поп Атанас, 90-годишен старец, по народност наистина албанец, но все пак от ранно детство служи под егидата на гръцкото духовенство. Това преминаване стана вече по време на моето пребиваване в Битоля, където то произведе голям шум.

Все пак българите все още не се решават да искат от турците гласуване, към което ги подбужда високопреосвещеният Евстатий, който засега живее в Цариград.

Поради гореспоменатите причини, не вярвайки на силите си, особено в едноплеменните села на битолската околия, където от 118 села засега само 45 се придържат към Екзархията, и опасявайки се от гръцкото влияние, което тук има застъпници, както аз вече имах чест да кажа, в лицето на куцовласите, те очакват изхода от плебисцита в Охрид и Скопие. В първата от тези области, съдейки по частни сведения, плебисцитът се развива напълно благоприятно за българите: има надежда, че повече от 3/4 от жителите на Охридската епархия ще пожелаят да бъдат в лоното на Българската църква.

Приключването на това дело и идването в съответните епархии на охридския и скопския митрополит „ще въодушеви" според думите на българските патриоти в Битоля „техните тукашни съотечественици, ще им придаде енергия да си запазят правото да слушат словото Божие на своя роден език и ще им даде сила на волята да отстоят остатъците от изплъзналата им се народна индивидуалност.

Затова, искайки да гарантират по възможност благополучния изход от плебисцита в битолската епархия (в Битоля и неговия санджак), те смятат да помолят високопреосвещения Евстатий да ходатайствува пред Високата порта да бъде изпратен временно тук, докато се произвежда плебисцитът. Ако това ходатайство не бъде прието, митрополит Евстатий трябвало да помоли турското правителство да отстрани от участие в плебисцита намиращия се тук гръцки митрополит.

Такива са предположенията на тукашните български деятели, в чието изпълнение те виждат гаранция за своя успех.

Те се обясняват от самата процедура на плебисцита, по която той е бил произвеждан досега от турската власт: в градския меджлис, където член е митрополитът, извикват свещеника, старейшината на квартала (ако плебисцитът става в град), на селото (ако искат да узнаят мнението на жителите му) и двама от най-почтените граждани.

Старейшината и свещеникът действуват заедно, тъй като имат общи интереси. Като не намират в меджлиса законните членове на новата църковна йерархия, те от страх да не загубят доходите си не се осмеляват да се изкажат в присъствие на гръцкия митрополит против него. При това положение при най-благоприятни обстоятелства гласовете на питаните лица се разделят наравно. А след това меджлисът ще вземе своето решение, което без съмнение ще бъде взето под влияние на гръцкия йерарх.

Въз основа на всичко казано аз се осмелявам да изкажа надежда, че Ваше превъзходителство ще сподели моето мнение, че чувството на справедливост настоятелно изисква да се дадат на българите гаранции за безпристрастното приключване на това дело. Аз не защищавам безупречността на техните гореизложени предложения и съм напълно уверен, че Вие със своята просветена проницателност и добре известната на цяла Русия мъдра опитност в турските работи лесно ще намерите по-ефикасни мерки за запазването на задушевността и искреността на една толкова важна декларация, която предстои да бъде направена пред жителите на Битолската епархия.

Съзнавайки напълно важността на момента, изживяван от областта, наблюдението над която Императорското министерство е благоволило да ми повери, съзнавайки грамадното влияние, което може да окаже именно такъв изход на плебисцита върху бъдещото развитие и насока на народонаселението на тази страна, и уверен, че Ваше Превъзходителство не ще ме остави без заповеди в случай, че българите се обърнат към мен за съвет по този въпрос, аз сметнах за свой дълг да представя всичко гореизложено на Вашето високо благоусмотрение.

Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969 г., с. 190–192.

Данни събрани от руския консул в Солун за състоянието на просветното дело в Македония препратени по искане на Славянския комитет по дипломатическа линия до директора на Азиатския департамент в Петербург

Одеса, 8 юни 1873 г.

Нашият консул в Солун ми представи списък на градовете и българските села в Македония, които се нуждаят от създаване на народни училища, както и бележки за нуждите на създадените преди училища. Тези сведения бяха издирени от нашия консул по молба на секретаря на Славянския комитет в Одеса г. Митрович и са необходими на споменатия комитет с оглед на неговото намерение да събира през настоящата година пожертвования за българските училища.

Считам за свой дълг да препратя (На Ваше превъзходителство този списък за сведение.

Бележки за градовете и българските села в Македония,които се нуждаят от създаване на народни училища и за нуждите на съществуващите училища

Градове:

Солун - Има едно училище, в което се преподават начални предмети; учителят е един; учениците: момчета - 30, момичета - 15. Българската община се грижи както за усъвършенствуването на самия учител, така също и за построяване на църква на името на славянските просветители Кирил и Методий в Солун - родината на тези светци. Но само за училището ежегодно са необходими най-малко 3000 рубли. В района на град Солун има 40 селища, 8 от които са населени с гърци, а всички останали - с българи. От последните само в Церово, намиращо се на 8 часа разстояние от Солун - има народно училище, което е под ведомството на солунското; в него има един учител и 60 ученика. Преди една година в Церово започнаха свещенослужението на славянски език; преди шест месеца започнаха да изявяват желание да имат свое училище и богослужение на български език следните села: Киречкьой - 600 къщи, на един час разстояние от Солун; Негован - 350 къщи, на 9 часа разстояние от Солун; Висока - 250 къщи, на 8 часа разстояние от Солун; Айватово - 230 къщи, на 3 часа разстояние от Солун; Гювезна - 200 къщи, на 41/2 часа разстояние от Солун; Сухо - 500 къщи, на 7 часа разстояние от Солун.

В Киречкьой и Сухо поради тяхната многочисленост трябва да се назначат един учител и една учителка; да се осигури годишна издръжка от 30 до 40 турски лири, а така също селата да се снабдят с по един кръг църковни книги.

Сяр - 6000 къщи; в района на града има 150 български села, едно училище в града и едно в село Горно Броди.

[...]

Български селища, разположени по посока на железопътната линия Солун - Велес (Кюпрюли): Топчин - 50 къщи, на 4 часа разстояние от Солун; Вардаровци - 100 къщи, на 6 часа разстояние от Солун; Карасуле - 100 къщи, на 9 часа разстояние от Солун; Гевгели - 200 къщи, на 12 часа разстояние от Солун; Сехово - 60 къщи, на 13 часа разстояние от Солун; Баялци - 60 къщи, на 14 часа разстояние от Солун; Горичица - 50 къщи, на 16 часа разстояние от Солун; Богданица - 200 къщи, на 16 часа разстояние от Солун; Стояково - 65 къщи, на 17 часа разстояние от Солун; Валандово - 100 къщи, на 15 часа разстояние от Солун.

Всички тези селища се нуждаят от учители и църковни книги, а Гевгели и Богданица - и от учителка.

Тиквеш - в района му има 50 села, от които поне в 6, по-многолюдните, би трябвало да има по един учител.

Гумендже - 500 къщи, има две църкви - в едната богослужението се извършва на славянски. Имат едно училище под ръководството на солунското; имат учител и 80 ученика. Нуждаят се от учителка. Около Гумендже са разположени 20 селища, от които поне в пет, по-многолюдните, е необходимо да се назначи по един учител и да се достави по един кръг църковни книги.

Поляна - град, 1200 къщи, на 8 часа разстояние от Солун, в района му има 20 села.

Струмица - 1300 къщи. В района на този град има 20 български селища. Преди три години в Струмица изгоря единствената българска църква.

Малешевски окръг - близо до Струмица, обхваща 15 български селища. Всички се нуждаят от учители, учителки и църковни книги.

Радовиш - 1000 къщи, на 35 часа разстояние от Солун. В околността му се намират повече от 35 села. В него има едно училище с учител и 80 ученика, нуждае се от учителка, а за селата от църковни книги.

Селища, които са разположени по пътя от Солун за Битоля (Манастир): Горно и Долно Куфалово - 400 къщи, 6 часа от Солун; Литовой - 60 къщи, 8 часа о г Солун; Енидже Вардар - 600 къщи, 9 часа от Солун; Воден - на 16 часа от Солун, 500 къщи; в района си има 60 села.

Всички тези градове и села се нуждаят от учители и учителки.

Костур (Кастория) - 2000 къщи; в района му има 150 български села, от които само в 3 - народни училища. Самият Костур също няма нито учители, нито църковни книги.

Налични учители в българските училища в Македония и където са получили образованието си:

В Охрид - Г. Пърличев(учител), възпитавал се е в Атина, но е ревностен българин.

В Прилеп - Н. Ганчо в, ученик на Найден Геров().

Във Велес - В. Попови ч, учил се е в Русия.

В Щип - Г. Ковачев, също.

В Солун - М. Буботинов, ученик на Филаретов(Сава Филаретов).

В Кукуш. - В. Мачуковский, учил се в Русия.

Всички тези учители в преподаването си се ръководят от учебници, издадени като библиотека на Данов в Пловдив (Филипопол); ползуват също и преводи от руски език.

В Охрид, Прилеп, Велес, Щип, Солун, Кукуш [и] Сяр се чувствува недостатък от книги с духовно, историческо и филологическо съдържание.

Забележка

Училищата в Солун, Царево, Костур и Сяр получават поддръжка от Македонското дружество в Цариград. Изобщо българските училища далеч не са в цветущо състояние. Българският народ се намира в бедност и невежество. Тези от българите, които са получили образование, при всичката си ревност да бъдат полезни на своите едноплеменннци, са лишени от материални средства. Гърците се възползуват от тази немощ на българите - създават силогоси (дружества) за разпространяване на гръцката писменост в Македония - подготовка на млади гърци да заемат учителски места; откриват нови училища, правят парични и книжовни спомоществования на съществуващите гръцки училища. Силогосът в Сяр например има за свое задължение да изпраща книги и пари в Кавала, Енидже, Мелник, Неврокоп и околността. Силогосът, който се намира в Солун, се грижи за Воден, Гумендже, Енидже Вардар, Негош, Струмица (където от Атина са изпратени учител и учителка и преподават безплатно), Поляна (Дойран), Велес (Кюпрюли), Прилеп, Костур (Кастория), Крушево и Охрид.

Серският силогос се намира под тайното председателство на тамошния митрополит, а солунският - под тайното председателство на гръцкия консул; двамата се намират във връзка с атинския силогос, откъдето получават пари и книги; освен това имат меценати в Цариград, Виена и Одеса между тамошните гърци.

Публикува се по: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 283–285.

Одеса, 8 юни 1873 г.

Считам за свой дълг да препратя (На Ваше превъзходителство този списък за сведение.

Градове:

Сяр - 6000 къщи; в района на града има 150 български села, едно училище в града и едно в село Горно Броди.

[...]

Всички тези селища се нуждаят от учители и църковни книги, а Гевгели и Богданица - и от учителка.

Тиквеш - в района му има 50 села, от които поне в 6, по-многолюдните, би трябвало да има по един учител.

Поляна - град, 1200 къщи, на 8 часа разстояние от Солун, в района му има 20 села.

Всички тези градове и села се нуждаят от учители и учителки.

Налични учители в българските училища в Македония и където са получили образованието си:

В Охрид - Г. Пърличев(учител), възпитавал се е в Атина, но е ревностен българин.

В Прилеп - Н. Ганчо в, ученик на Найден Геров().

Във Велес - В. Попови ч, учил се е в Русия.

В Щип - Г. Ковачев, също.

В Солун - М. Буботинов, ученик на Филаретов(Сава Филаретов).

В Кукуш. - В. Мачуковский, учил се в Русия.

Забележка

Публикува се по: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 283–285.

Донесение на руския консул в Битоля В Максимов до руския

посланик в Цариград Н. П. Игнатиев относно църковния

въпрос в Пелагонийска епархия

14. Х. 1873 г.

„Тукашният австроунгарски консул г. Окули смята Битоля заедно с нейните околности за „България" и твърди, че след идването тук на българския митрополит гръцкият йерарх трябва да напусне страната поради липса на енориаши, поради липса на приходи за поддържане на своята митрополия.

Подтискани от турците, бедни и с малки изключения крайно изостаналите българи отстъпват досега в страната моралното първенство, ръководството и цялата инициатива в своята обществена дейност на малкото по брой, но заможни, повечето дребни търговци в малките турски градчета погърчени власи (куцовласи), които са забравили напълно своята първоначална народност. Тези куцовласи са придобили и все още отчасти запазват такова силно влияние пад българското мнозинство, че последното и сега се намира под тяхното обаяние. Ето защо половината от битолските българи все още не се решава да се присъедини към своята родна църква. Оттук идва и бавенето, и крайната нерешителност в действията на българските патриоти по повод гласуването, което им дава параграф 10 от фермана.

Независимо от тези неблагоприятни обстоятелства те вършат своята работа. Те карат онези свои съотечественици, които официално принадлежат към гръцката партия, а в същност са нейни активни противници, да участвуват в народните начинания с материални средства. Такова е например семейството на братя Ромби,207 едни от най-заможните жители на Битоля. Благодарение на ревността на тези хора и особено на горещия патриотизъм и благочестиво старание на тукашния градски лекар Метей-ков (Патели), брат на пловдивския митрополит Панарет, в самия център на града е построена през последните месец и половина една малка църква в чест на Рождеството на пресветата Богородица. Тук наричат тази църква параклис (временна църква).

Посещавана усърдно от привържениците на българската йерархия, тя упражнява силно влияние върху начина на мислите на цялото народона-селение, особено на градското. Доказателство за това може да служи преминаването на страната на българите на един свещеник, известен тук под името поп Атанас, 90-годишен старец, по народност наистина албанец, но все пак от ранно детство служи под егидата на гръцкото духовенство. Това преминаване стана вече по време на моето пребиваване в Битоля, където то произведе голям шум.

Старейшината и свещеникът действуват заедно, тъй като имат общи интереси. Като не намират в меджлиса законните членове на новата църковна йерархия, те от страх да не загубят доходите си не се осмеляват да се изкажат в присъствие на гръцкия митрополит против него. При това положение при най-благоприятни обстоятелства гласовете на питаните лица се разделят наравно. А след това меджлисът ще вземе своето решение, което без съмнение ще бъде в?ето под влияние на гръцкия йерарх.

Въз основа на всичко казано аз се осмелявам да изкажа надежда, че Ваше превъзходителство ще сподели моето мнение, че чувството на справедливост настоятелно изисква да се дадат на българите гаранции за безпристрастното приключване на това дело. Аз не защищавам безупречност-та на техните гореизложени предложения и съм напълно уверен, че Вие със своята просветена проницателност и добре известната на цяла Русия мъдра опитност в турските работи лесно ще намерите по-ефикасни мерки за запазването на задушевността и искреността на една толкова важна декларация, която предстои да бъде направена пред жителите на Битолската епархия.

Съзнавайки напълно важността на момента, изживяван от областта, наблюдението над която Императорското министерство е благоволило да ми повери, съзнавайки грамадното влияние, което може да окаже именно такъв изход на плебисцита върху бъдещото развитие и насока на наро-донаселението на тази страна, и уверен, че Ваше Превъзходителство не ще ме остави без заповеди в случай, че българите се обърнат към мен за съвет по този въпрос, аз сметнах за свой дълг да представя всичко гореизложено на Вашето високо благоусмотрение."

Архив внешней политики Росени, Главнмй Архив, У-Ао —1873, д. 139, л. л. 9-14; оригиналът е на руски.

Допитване в Скопска и Охридска епархия за назначаване на български митрополити

1874 г.

Според направения плебисцит в Скопската и Охридската епархия за назначаване на български митрополити съгласно с чл. 10 от фермана за учредяване на Българска екзархия се установи, че от 8698 християнски къщи в Скопската епархия само 567 къщи желаят да останат под Гръцката патриаршия, а останалите 8131 къщи са изказали желание да минат под духовното ведомство на Българската екзархия.

А според сведенията, дадени от солунския вилает с дата 21 мухар-рем 1291 г. [27 февруари 1874 г.], от извършения плебисцит се установява, че в гр. Охрид и околността му само 139 човека са поискали да останат под Патриаршията, а 9387 човека са изказали желание да минат под ведомството на Българската екзархия.

Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 192. Документи за българската история, т, IV, Документи из турските държавен архиви (1863—1909), ч. II, София, 1942, стр. 22— 23; оригиналът е на турски.

Битолчани искат от руския консул помощ за българските -църкви и училища

28. III. 1875 г.

Всеки познава с какви жертви Битолската българска община сполучи т 1868 г. насам да основе и съхрани народни църкви и училища в един град, ;аселен в по-голямото си мнозинство от българи. Но понеже населението,. ;оето съставя общината и поддържа с помощта си тия богоугодни заведе-[ия, принадлежи на по-бедната класа и не беше в състояние да отговори* 13 всичките нужди на училищата. Общината се принуди да отпусти глав-шя учител и да затвори Централното училище, в което се учеха до 60 уче-шци, от които една част се намери в нужда да прибегне в гръцките училища,, шито се намират на една несравнено много по-висока степен на съвършен-

ство и които, поддържани от влашкото население и от по-богатите българи и най-главно от щедрите пособия на силогосите1 в Атина и Цариград, привле-чуват при себе си и българската младеж . . .

(Молбата е подписана от 5 души епитропи)

Архив внешней политики Росени, Главнмй Архив, V—А2, 1875, д. 144, л. 7—8; оригиналът! е на руски.

1 Националистически дружества за разпространение на великогръцхата пропа-1 ганда в Македония.

Руският консул В. Максимов препраща молбата на битолските български епитропи за въвеждането на българския език в училищата

Битоля, 26 април 1875 г.

Чест имам при това да представя на благосклонното внимание на Ваше превъзходителство молбата на епитропите на българската община в Битоля.

С тази молба епитропите на поменатата община молят консулството да ходатайствува при Императорското министерство за отпускането на пособие в полза на българските училища на гр. Битоля по начина, по който е удостоено училището в град Охрид.

Тъй като град Битоля и неговите околности са населени изключително от българи, то и езикът им господствува всред цялото население, включително мохамеданите - турци и албанци. Влашките деца на най-разгорещените гръкомани започват да говорят преди всичко на български, защото техните дойки са обикновено българки.[...]

Публикува се по: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 308.

Из проекта за органически правилник, изработен на Цариградската конференция на посланиците за създаване на две автономни български области

декември 1876–януари 1877 г.

Ще бъдат образувани от долупосочените територии и съгласно с приложената тук карта два вилаета (области), които ще бъдат управлявани според по-долу изложените подробни форми.

Източният вилает, който ще има за главен град Търново, ще бъде съставен от санджаците: Русенски, Търновски, Тулчански, Врачански, Сливенски, Пловдивски (без Султан-Ери и Ахъ Челеби) и от казите: Кърклисенска, Мустафапашовска и Казълагачка.

Западният вилает, който ще има за главен град София, ще бъде съставен от санджаците: Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски (без двете южни кази), една част от Серския санджак (трите северни кази) и от казите Струмица, Тиквеш, Велес и Костур.

Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 217.

Политическа програма,1 приета на Първия Български народен събор

в Букурещ

19. XI. 1876 г.

За да може да се въдвори мира на Въсток, да се изкоренят постоянните свирепства на турците, които не уважават никое человеческо право, и да се изпълнят праведните желания на българския народ, Европа е длъжна да способствува за осъществението на следующата програма:

1. Да се възобнови от България, Тракия и Македония българската държава, гдето главният и навред преобладающият елемент е българският.

2. Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа.

3. За /в/сичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духът на уставът и съобразно с нуждите на народът.

4. /В/сичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини.

5. В българската държава ще владее пълна свобода на съвестта.

,6. Военната служба и общото просвещение ще бъдат задължителни за всеки гражданин на българската държава.

За да се гуди /тури/ в действие тая програма и да се предвари вторично кръвопролитие, нужна е външна военна окупация на Турция, при която ще се състави и първото българско привременно правителство'.2

НБКМ, БИА, ф. 56, ПД 1021; оригиналът е на български език.

1 Известни са няколко различни редакции на тази програма. Настоящата редакция най-иероятно се явява окончателна и била преведена на френски и немски език и връчена на представителите на великите държави.

2 Програмата е подписана от Владимир Йонин, С. Атанасов, Петър Енчев, Тодор Илиев, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Димитър П. Иванов, Олимпи Панов, Иван Кавалджиев, Кириак Цанков, Антон Теохаров и др.

Из проекта за органически правилник, изработен

на Цариградската конференция на посланиците за създаване

на две автономни български области

XII. 1876-1. 1877 г.

„Ще бъдат образувани от долупосочените територии и съгласно с приложената тук карта два вилаета (области), които ще бъдат управлявани според по-долу изложените подробни форми.

Международни актове и договори (1648— 1918), Наука и изкуство, София, 1958, стр. 142; оригиналът е на френски.

Стефан Веркович в писмо до Владимир Иванович Ламанский1

определя границата между сърби и българи и изобличава сръбските

претенции към чисто български земи

17. III. 1878 г.

... Аз не зная кога ще бъда там, но тъй като сега се решава съдбата на Балканския полуостров, то смятам за уместно да Ви изпратя копие от писмото, което писах на 6/18 декември миналата година, само за да обърнете внимание на истинската граница между българи и сърби не само в етнографско, но и в географско отношение, като предварително казвам, че тук Русия за славяните е като майка за децата си.

Както добрите родители не предпочитат едното си дете пред другото, така, мисля, че ще постъпи нашата мила майка Русия при определяне бъл: гаро-сръбската граница. Както личи от вестниците, сърбите предявяват съвсем безсъвестни претенции при разглеждане на своите граници, основавайки правата си на някакви фантастични и баснословни исторически предания, защото те не трябва да постъпват въз основа на миналото, а н^ сегашното, т. е. да поставят естествените граници на всяко племе там, където свършва езикът му. По това природно неприкосновено право не са. сръбски не само Скопският, Нишкият и Видинският санджак, тъй като тук говорят така, както в Солун и Одрин, но дори в самото сръбско княжество има около 200 000 души, които говорят като жителите на гореспоменатите три санджака, т. е. на чисто български език, следователно принадлежат на българския клон, а не на сръбския. Споменатите 200 000 души българи живеят в Крушевацкия, Неготинския и Алексинацкия окръг до град Кюп-рия на Морава. Според моето мнение, основавайки се на сръбската теория за народностите, всичко би принадлежало на България до Паракина и Кюприя на Морава в Сърбия, тъй като, обратно, сърбите си присвояват едва ли не 3 части от България, наричайки я Стара Сърбия. Нечуваните\ безобразия на сърбите отиват дотам, че те никак не се стесняват да лъжат пред целия свят, като говорят: „Сърбин от Ниш, сърбин от Пирот, сърбин от Лесковец, от Враня, Куманово, Воден, Скопие, Велес, Дебър, Кюстендил, Самоков, Видин и т. н. . . ." Ако гореспоменатите по език принадлежат към сърбите, то тогава може да се каже, че на света няма българи, и следователно трябва да им се даде целия Балкански полуостров. Тогава нека свободно посърбват, колкото си искат хора. Както ще видите от копието на писмото до Г. Юзефович, милостиви господине, истинската граница между сърби и българи е Шар планина. Но и [при]таканачертанатаотмен граница сърбите остават с по-голяма печалба по отношение на българите, защото Гилянската каза, която граничи с Прищинската каза, е цялата населена с българи с изключение само на 12 села с арнаутско-скиптарско население и език,, но също н във всички села, които се намират па Шар планина, не само се говори български, но и акцентът, и самият тип е български. Би било правилно и в общославянски интерес, ако им се забрани да се докосват дори с нокът до чужда собственост. За най-голямо мое учудване, струва ми се, че скоро ще се потвърди това, което аз предсказвах за Сърбия в последното си писмо...

За това може да се заключи въз основа на белградските кореспонденции, печатани в „Народен загребскп вестник". И тези кореспонденции излъчват не по-малко себелюбиви егоистични желания, отколкото синовете на гордия Албион. В тях се клевети Русия, че тя уж не желаела доброто на сърбите, защото те били чули, че тя желаела да да присъедини към българското княжество някои чисто сръбски места, като Ниш, Видин, Скопие и Кюстендил. Ристич2, който и без това е злобен и разгневен, като чул тази голяма неправда, която се готвела за сърбите, започнал да съчинява меморандум до цар Александър II, за да го отклони от това. Освен това той мисли да поднесе н па бъдещия конгрес3 една рго тетопа, в която с неопровержими факти да докаже, че пределите, в които се намират сега сръбските войски, са сръбски не само въз основа на историческото, но и на етническото право. На такива коварно съблазнителни жалби и превратни понятия човек, който поне отчасти е запознат с Балканския полуостров, не може да гледа иначе освен с пълно отвращение . . . Свети Апостол Павел е казал, че вярата без дела е мъртва. Същото може да се приложи и към политическата вяра. Както в духовно отношение човек има задължение да действува според поучението и съвета на апостол • Павел, също така и по отношение на народа, чийто член е, и на световните отношения. Какъв съм в това отношение, личи от изпратените от мен доклади до Азиатския департамент, до г. Аксаков4, до Вас и най-после до министъра на просветата и на църковните работи в Белград. Моята политическа вяра почива на следнчта теория — „по неволя всеки е приятел на близкия си" и „всяка животинка скърби за своята мъка". Този пример бляскаво се потвърждава от това, че Русия няма приятели между чуждоплеменните, следователно тя може да има здрав съюз само с единоплеменните и славяни; но те са още роби и не са свободни и затова от тях не може да се очаква полза преди тяхното освобождение и укрепване. Начало на това сега се поставя в Турция. Съдбата на Русия я е определила да и майка на славянските племена и в общославянски интерес при на границите трябва да се постъпи така, както обикновено постъпва с цата си добрата майка, т. е. да не се дава ухо на внушенията на егоистичните сърби, но границите трябва да се определят по справедливост, ' се чува сръбски език, нека бъдат сръбски, а където български -

По този начин ще бъдат осуетени всички интриги, които в бъдеще могат да се изявят от страна на враговете на сегашните права на Русия на канския полуостров и ще останат без последствие, защото основаното 1 истината е твърдо и непоколебимо като стена. Аз не само като член на великото славянско семейство, но и като човек, от младини преизпълнен с към нашата света Русия и царуващия щастливо августейши дом на който винаги се е отличавал с човеколюбив и великодушие всички други царствуващи домове, искам чрез Вас, милостиви гос-изкажа своето всепокорнейше мнение как да се установят отношенията на Балканския полуостров, за да не се случи така, че сърбите чрез съществуващите свои покровители да осведомят неправилно императорското правителство за истинското положение на работите в Турция, защото освен другите си занимания аз така също се запознах и изучих статистиката и етнографията на Европейска Турция, особено на Македония, с < която аз мисля, че съм добре запознат . . .

Сп. Свободно мнение, С., бр. 51, 20. XII. 1914 г., с. 707 и сл.; оригиналът е на

Иванович Ламански (1833—1914), руски

8 Йован Ростич (1831 —1899), сръбски политик и историк,последователен проводник на националистическата програма на Гарашин

* Става дума за бъдещия Берлински конгрес.

* Иван С. Аксаков (1823—1886), руски публицист и славянофил

Гръцкият битолски консул Петър Логотет в доклада до солунския гръцки генерален консул Теодор Делияни съобщава за желанието на македонските българи да се присъединят към България

31.ІІІ. 1878 г.

Българо-славяните в Охрид, Прилеп, Велес и Скопие, които открай време са фанатични привърженици на Русия, са най-твърдо уверени, че руската политика ще надвие противника си и че в границите на българската държава ще бъдат включени и тези градове със своите области, а освен тях и други области, разположения по на юг. Тук при българо-славяните пристигат често сведения от руски източник, които карат българите да вярват, че всички разпространявани пречки за освобождението им ще бъдат премахнати според желанията им и че е необходимо да продължават да се противопоставят винаги политически активно на противодействието срещу тях на гръцкия елемент в Македония.

Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 222.

Молба на представители на българската църква, изпратена от Цариград до Николай Николаевич, за незабавно навлизане на руските освободителни войски в Македония

7. IV. 1878 г.

Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго угне-тявания досега под турско иго нещастен наш български народ, го задължи навеки да бъде признателен на Русия и на нейния помазаник великия освободител на българите н да се моли искрено за дълголетието и благоденствието на Негово императорско величество и на Неговия августейши дом.

Македонските българи, лишавайки се от непосредствената защита на своите освободители, се виждат за крайно тяхно съжаление в невъзможност да изразят подобно на своите събратя формално в общи подписи своето чувство на благодарност към своите освободители, които с цялата си преданост очакват в родината си, люлката на славянския език и на разпространението на християнската религия между стомилионните славянски племена, но която люлка и сега още не може да се успокои от непоносимия гнет на своите тирани и изявленията против нея на единоверните й съседи.

При това се осмеляваме да доложим на Ваше императорско височество, че някои недоброжелатели на българския народ, състоящи се в по-голямата си част от гръцки архиереи, понастоящем се стараят насилствено да събират подписи и доказват, че жителите на Македония, влизащи по Сансте-фанския договор в състава на Българското княжество, се състоят предимно от гърци и, изглежда, не желаят да влязат в състава на едно княжество. Обаче неоснователността на такова твърдение бе вече доказано както с многото исторически факти, така и с направената статистика по време на Кон-стантинонолската конференция. При това, както се знае, ние, македонското народонаселение, твърдим с положителност, че гръцкото население в тази част на Македония в етнографско отношение съставлява съвсем малка част, без да се включва впрочем в това число мюсюлманското народонаселение. За това протестираме срещу всякакво неоснователно твърдение от тоя род, като основателността на този протест може да бъде напълно доказана на Европа само с едно общо разследване на място от европейска комисия.

Ваше императорско височество! Бидейки уверени във Вашите челове-колюбиви стремежи, осмеляваме се да изразим желанието и най-покорната

молба на македонския български народ за незабавното заемане на Македония от руските победоносни войски и с това да се постави край на вековните страдания на тази провинция.

Представител на Охридската епархия Наум Спространов Представител на Костурската епархия Димитър Попов Представител на Мъгленската епархия Димитрий Попов Представител на Драмско-Серската епархия архимандрит Теодосий

Представител на Дебърската епархия Козма архимандрит Пречистянский

Освобождение Болгарии от турецкого ига, т. III, М., 1967, с, 79—80; оригиналът е на български.

Обръщение на българи от Македония до Великите сили с искане да не ги откъсват от България

Солун, 20 май 1878 г.

Познати са вече на цел свет вековните страдания и мъки, на които беха беззащитно изложени християните под турското фанатическо господство. Познато е също, че адските изтязания, които особено претърпе в последно време миролюбивия български народ от турското безпримерно варварство по всето пространство на бащиното му огнище в Мизия, Тракия и Македония, подигнаха общо негодование в образований свет и най-после извика Русско-турската война, която недавно престана по следствие на сключений в Св. Стефано помежду двете воюващи страни мирний договор.

Всичкий българский народ ся зарадва, като виде, че желанията му се изпълниха и нуждите му се удовлетвориха, и ний всите българе в Македония със силата на Св. Стефанския договор чекахме с големо нетърпение освобождението си от беснующето още над нас турско варварство. Но наместо това за голема жал виждаме, че местните власти, от една страна, и гръцкото духовенство, от друга, с различни средства изнудиха от некои наши невинни братия подписи, за да ги злоупотребат, като уверят Великите поручителни сили, че уж ний сме били гърци и сме желаели само улучшено statu quo, а не присоединението си с новоучреждаемото Българско княжество. Това безнаказано подигравание с нашите подписи, сиреч с народното ни име и чувство, дълбоко наскърби всички ни, особито при предположението, че такво едно лъжливо изявление от страна на македонските българе може да ся е вече подало и на Ваше високопревозходителство. Поради това покорно подписаните представители от разни общини в Македония осмеляваме ся днес най-смирено да Ви поднесем настоящето прошение, с което като протестуваме против всякой злоупотребител на нашите подписи, същевременно умоляваме Ваше високопревъзходителство в името на правдата и човеколюбието да благоволите да подействувате пред честното правителство на Негово, [...] за да се определи, ако би било нужно, една комисия, която ще може най-здраво и най-безпристрастно да испита и да се увери на местото, че нашите желания и нужди са общи и неразлучни с тия на нашите братия блъгаре, които населяват Мизия и Тракия, и с таков начин да престанат еднаж за всякога безсрамните викове на незначителний пмежду ни гръцки елемент, който не престанува да безпокои човеколюбива Европа във возвишените й чувства и намерения към страдающите.

В твърда увереност, че милостиво ще погледнете на тая ни смирена просба, зимаме чест с най-дълбоко почитание да ся наричаме на Ваше високопревосходителство покорнейшии слуги.

Македонски българи, представители од разни общини од Македония.

Печат на Велешкото църк. настоятелство, 1868 г. Представители велешки:

Саздо Петрушев Шулев,

Ан. Георгов

Печат на Струмишката църковна община, 1870 г. Представители струмички:

Ставръш Тимов

Констандин Русович

Печат на Скопското българско общество, 1870 г. Представители скопски:

Тодор Стевкович

Йован Карагеоров

Печат на българската община в Битоля, 1872 г.

Печат на Прилепската българска община Представители прилепски:

Христо х. Илиов

Печат на Неготинската българска община, 1871 г. Представители тиквешки:

х. Арсо

Печат на Гевгелийската българска община, 1871 г. Представители гевгелски:

Георги Баялцали

Ичо Доганов

Печат на Кукушката българска община Представители кукушки:

Андон х. Стойков

Михаил х. Динов

Печат на Солунската българска община Представители солунски:

Паунчев Никола

Наско Стоянов

Печат на Ваташката община Представители /от/ Ваташа

Мише Ризов

Ризо Добрев

(имената не личат ясно)

Печат на Тетовската българска община, 1869 г. Представители тетовски:

Иконом папа Серафим

Зафир Николов

Печат на Кумановската българска община, 1870 г. Представители кумановски:

Поп Божин

Димо Иванов

Представители /от/ Радовиш:

Христофор Константинов

Христо Ико/но/мов

Представители воденски:

Трпче Стоянов

Йован Безо

Печат на Серско-мелничко-драмско-неврокопското учителско дружество Настоятели училищни:

Стефан Шаманджиев

Георги Любаховский

Печат на Петричкия казалийски съвет Представители петрички:

Стоян Георгиев

Георги Урумов

Печат на Неврокопската българска община Представители неврокопски:

Печат на Д. Хисарския казалийски съвет Представители /от/ Демир Хисар:

Поп Димитраки Кърчевски

Иван Гологанов

Печат на Щипската българска община, Кюстендилска епархия Представители щипски:

Мано Панайотов

Лазо х. Димитров

Печат на Серската българска църковна община Представители серски:

Илиа Йованов Касаров

Иван Братанов

Печат на Драмската българска църковна община Представители драмски

Печу х. Оглу

Алекси Чанов

Публикува се по: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 336–338.

Писмо от охридския митрополит Натанаил до И. С. Аксаков за необходимостта от запазване националната цялост на българския народ

24. VII. 1878 г.

Сръбската война с Турция накара целия български народ от Дунав до върховете на планините над Охридското езеро и от сръбските предели до вратите на Цариград и Солун да замечтае за избавление от петвековното им робство; манифестът на руския православен цар възбуди надеждата им за избавление; преминаването през Дунав на руското войнство, личното присъствие при тях на самия цар венценосец и неговата царска дума: „Вие българите сте вече свободни" —тази сяра изпълни и ума, и сърцето им. Преминаването през Балкана на победоносните воини, спирането им пред вратите на Цариград, преминаването им от София до Кюстендил и подписването на Санстефанския мирен догонор не оставиха нито у един българин и най-малката следа от съмнение за освобождението им_и съеди-| нението им в едно цяло и по род, и по език, и по вяра, и по дух. Всички се радваха, всички благодаряха на своя человеколюбив освободител и изпращаха вседушни молитви към бога-промислител за неговото скъпо здраве, и за укрепването на светая Рус. С една дума, до започването на конгреса всички българи от малки до големи и от последния просяк до най-големия богаташ ликуваха в сърдечна благодарност към Русия и руския престол. Конгресът започна и съмнение обхвана душата на всеки от тях и нена-, празно, тъй като съмнението им не бе мираж.

О, не! Сърцето на човека, макар и загадъчно, но му предвещава добро,, или зло. Конгресът даде на част от половината българи Българското кня-, жество, на друга част — турска автономия и на трета част — сръбска и румънска независимост. Къде е другата половина? Къде са българите от Македония, тези страдалци на старозаветна България? За македонските българи, които ежедневно, ежеминутно търпяха в продължение на пет века повече от всички убийства, насилия, тъмнични затвори, насилствена смърт, грабежи, отнемане на собствеността и пълно поробване, няма п помен, след като и те, надявайки се на избавление, с оръжие в ръка се при-, текоха на помощ на гърци и сърби както преди, така и в последните сръб- . ски боеве и накрай, надявайки се на присъединение към своите приду-' навеки и тракийски братя, хиляди от тях, напускайки дом и родители, жена и дете, братя и сестри, тръгнаха срещу общия им поробител. Тези българи при цялата смелост на юнаците им в сръбските борби и защитата на Шипченския проход, които с отчаяна смелост се хвърляха на всички . опасности само за да достигнат по-скоро до своите мрачни жилища и да избършат сълзите на робството у своите близки и роднини, тези българи, казвам, сега се лишават от всичко и се оставят в още по-лошо положение н робство у своите петвековни кръвопийци. Санстефанският договор установи окупационната линия до Кюстендил, а конгресът лиши македонските българи и от право да се наричат българи, с тях заедно той заличи вече и самото име Македония. И тъй старата люлка на славянската писменост пъшка вече под нов, още по-тягостен гнет не само от местните жители -г башибозуци, но и от събралите се от Босна, от България и от Тракия бе'? жанци-турци. И тъй новите убийства, грабежи, насилие на двата пола н. опустошенията са безнаказани, всеки християнин мисли дали ще доживее до вечерта, ако е доживял до сутринта, и ще доживее ли до сутринта, ако е доживял до вечерта. Деца оплакват убития си баща, съпруга ридае за( I съпруга си, родители безутешно проливат горчиви сълзи по сооя убит в кръв облян син, който може би е бил единствената им утеха в нещастие( и в старини. Такова е сега положението на нещастните македонски бъл-, гари, когато цяла Европа и европейският конгрес диктуват подобрение на тяхната участ. Ето и подобрението им! Сега именно дойде времето за тях, което е казано от спасителя за Йудея и Йерусалим: „Жителите на Йу-дея да бягат в планините н ако имат жилище, да не се връщат в къщи, нито да вземат нещо от дома си или селището си, да не се връщат обратно да вземат н ризата си." Това и правят македонските българи! Те с десетки и със стотици напускат дома си, семейството си, децата и роднините си н-отиват през Кюстендил и София, където им видят очите. Равнодушно лще гледа тази сцена обожаваната от всички страдащи светая Рус и майчицата на руската слава и гордост Москва? Ние сме уверени, че не. Но как да им се помогне, когато цяла Европа и европейското мнозинство са против? Няма какво да се прави! Ареопагът на неправдата и нечестивото человеколюбие осъди християните македонци и отново ги хвърли в оковите на гърцизма, ислямизма, протестантизма и папизма.

С българския черковен въпрос ние накарахме нещастните българи да осъзнаят необходимостта от своя, българска йерархия, свои, родни архиереи и свещеничество от българи и по род, и по дух, от свои народни учители и училища. Съзнавайки това, те затова търпяха тъмнични затвори, парични откупи, заточения, тайни и явни убийства, ограбване и изгонване от построените с техен труд божии храмове. С една дума, пренебрегнаха н живота, и всичко свое с надеждата за по-добро бъдеще на останалите живи от потомството им. А сега, сега къде да се дяват? Турците убиват, със сила и с лицемерие потурчват, грабят, палят, безчестят и сквернят семейства без разлцка на пол и възраст; гърците-архиереи с всички свои събрания и съблазни ги погърчват, клеветят ги пред правителството, предават ги само за да постигнат користните си цели; протестанти и папистн ласкаят и обещават своята защита. Питаме накъде да вървят те, нещастните? Какво да направят? Да се откажат от вярата? Съвестта ги мъчи. Да търпят постоянни убийства, насилия, тъмници и безчестия на верните си съпруги и мили дъщери? Нетърпимо е..Да се предадат на гърцизма п да се откажат от името българин и от своя род? Това е безхарактерно, срамно и безсъвестно. Да прибягнат към защитата на протестантизма и папизма? Това значи да бъдат изолирани, отцепени вече от народа си п Да се убие единството на неговия дух. След всичко това, пак повтаряме, какво да правят тези нещастници? Да прибягнат към защитата си с оръжие в;ръце, което те владеят по-добре от всеки българин, или към смелостта, засвидетелствувана в делата на Сърбия и при завзимането и защитата на Шипка? Но наистина ще стане това, което стана и при балканските тракийски българи, и при това без помощ нищо няма да направят. Питаме със сълзи на очи, какво ще правят тези нещастници? Припомни си, о Москва, о света Русия, състрадателница на угнетените и поробени свои братя, припомни си Кирил и Методий, Климент и Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, тружениците на попрището на вярата и славянската писменост във всички страни и ни кажи и ние ще се вслушаме в гласа ти, ще послушаме твоята повеля и на живот, и на смърт, само да не се загуби приснопаметното вековно название на стара България: нека само тази стара, сломена и полуумъртвена от насилията на мюсюлманите и от ласкателството и предателството на гърците България да се обнови в нов цветущ клон на славянското дърво. Кажи ни, защото в отчаяно недоумение и „сълзи в очи чакаме твоя отговор

Митрополит Натанаил Охридски

Христо Христов и Николай Генчев. Българско възраждане. С., 1969, с. 559— 562; оригиналът е на руски.

Учредителен протокол за създаване на Търновския благотворителен комитет „Единство" и за неговите задачи

29. VIII. 1878 г

Днес, година 1878 г., августа 29, ние, отдолуподписаните, събрахме :а с цел да се размислиме, като как можеме да помагаме на нашите братя в Тракия и Македония, които занапред се отделят от придунавска Болгария, чрез решението на Берлинския конгрес. Като се взе пред вид нещастното положение на нашия народ и особено на нашите братя, оставени под турското владичество, ние решихме, че е наша свята длъжност като българе и деца на едно и същото отечество да употребиме сичките от нас зависящи средства за подобрението на това положение, като спомагаме на сънародниците си, които би са нуждаяли от нашата братска помощ. За да има успех нашето дело, ние намерихме за нуждно да основем един комитет в града Търново под название „Единство", който да земне отгоре си грижата да работи постоянно за разпространението на своите идеи навред из нашето отечество: чрез составянето на подобни комитети, с които да бъде в сношение, и сичките тия комитети да имат една цел, за постигането на която совместно (согласно) да работят и която да бъде: Единството на всичките българе и улучшението на тяхното днешно положение.1

За това ние избрахме в това свое първо събрание, в г. Търново, за членове на този народен комитет „Единство" следующите лица, които са свързани , помежду си чрез единството на мислите: архимандрит Стефан, Стат Антонов, Ангел Попов, Стефан Стамболов, Джорджо Момчев, Георги Живков, Д. П. Иванов, Н. Икономов, Хр. Караминков, Пандили Аврамов, Петър Цоков, Петър Попдимов, Ат. Андреев, Сава Ничев, Георги Попиванов, Любен Каравелов, д-р М. Калпаков, Сава Илиев, Калчо Пасков, Н. Хаджигеорчев, А. Златарски, К. Арабаджиев, Н. Смилов, Ат. Бобев, Сарафов, Дж. Златарски, Г. Кисалов, Хр. Попов, Хр. х. Ангелов, Юрд. х. Пейчев, Коста Коев, Хр. Иванов, д-р Д. Сарафов, Ив. Кавалджиев, Тод. Василев, Н. Лазаров, Н. Момчев, Панайот х. Радков. ;

Ние, горните членове на този комитет, избрахме помежду си едно-гласно следующите лица, които да ръководят делата на комитета: архим[андрит] Стефан за почетен председател, Стат Антонова за председател, Цани; Гинчев за подпредседател, Н. Икономов за касиер. Петра Попдимова за бухалтер, С. Стамболова, Д. П. Иванова и Н. Лазарова за секретари.' Заседанието са затвори.

БИА, ф. № 298, п. 1; оригиналът е на български език.

1 Сб. Освобождение Болгарии от турецкого ига, т. III, с. 210, док. № 119, и в сб. Кресненско-Разложкото въстание 1878. С., БАН, 1970, с. 110, докл. № 3.

Запитване от Великото везирство до Министерството на изповеданията относно назначаването на български митрополити в Скопие и Охрид

17. Х. 1884 г

Българският екзарх повторно заявява, че не бива да се отлага повече назначаването на български митрополити в Скопие и Охрид, защого, освен че българите срещали мъчнотии при изпълнение на верските си обреди, но и поради лишението им от духовни началници стават работи, нежелателни за държавната власт.

По тоя въпрос своевременно бе поискано мнението на подведомственото Ви министерство, но и досега още не е отговорено. Затова се умолявате по-скоро да разпоредите потребното и да ни се донесе за направеното.

Документи за българската история, т. IV. До-кумеНти из турските държавни архиви (1863— 1909), С., 1942, с. 60; оригиналът е на турски.

Министерството на изповеданията донася във Великото везирство, че е желателно да се назначат български митрополити в Скопие и Охрид

14. XI. 1884 г.

С най-голямо уважение получих предписанието на Ваше Внсочество и разбрах напълно съдържанието му.

Понеже от направената официална анкета се установи, че мнозинството от християнското население в Скопската и Охридска епархия е българско, на основание на чл. 10 от височайшия ферман тези две епархии през 1291 г. се присъединиха към духовното ведомство на Екзархията, вследствие на което се назначиха и изпратиха митрополити. Обаче през време на руско-турската война скопският митрополит напусна епархията си, а охридският бе уволнен, та по този начин тези две епархии останаха вакантни. След време Екзархията е правила постъпки по този въпрос, но поради някои съображения разрешаването му се е отлагало.

Моето скрймно мнение по този въпрос е, че ако българското населе- , ние остане и занапред без духовни началници или ако насила бъде заета-( вено да се подчинява на гръцките митрополити, може да станат нежелателни прояви от държавно гледище. Пред вид на това трябва да се разреши да се назначат и изпратят от Екзархията български митрополити^ в казаните две епархии, както е било и по-преди.

Документи за българската история, т. IV. Документи из турските държавни архиви (1863— 1909), С., 1942, с. 61; оригиналът е на турски

Донесение на руския вицеконсул в Битоля Скрябин до руския посланик в Цариград за положението на българскитемакедонски общини след Съединението на България с Източна Румелия

27.11.1885

„По примера на Солунската българска община и вследствие циркулярната покана, изпратена от нея до другите български общини, Прилеп-ската и Кърчовската община представиха на местните каймаками адреси за тяхното верноподаничество към турското правителство, за да опровергаят приписваната им от гръцките вестници солидарност на македонските българи с произшествията в Източна Румелия и България. Тези адреси са били изпратени на валията, който от своя страна ще ги изпрати тези дни на Високата порта.

Прилепската община при съставянето на своя адрес, чувствувайки дисонанса между любовно-верноподаническите изявления и действителните чувства на страдащите българи, се решила да засегне в адреса онези изпитания, които понасят българите поради притесненията от страна на гръцкото духовенство. Но тъй като тези жалби засягат косвено и самите турски власти, които покровителствуват гръцкия митрополит, то валията върнал на каймакамина адреса, за да се преработи по съставения от него образец.

Другите обаче български общини от Битолския вилает благоразумно се въздържали да правят против съвестта си декларации и не изпратили адреси.

Без съмнение подобни адреси в дадения случай ще бъдат представени от турското правителство като доказателство, че българите са доволни от своето положение, а също така и като оръжие срещу тези, които биха се опитали да повдигнат въпроса за изпълнение на § 23 от Берлинския трактат по отношение на Македония. И макар да е известно на всеки по какъв начин турското правителство се сдобива с подобни адреси и макар българите да са описали истинското си положение в молбите, изпратени от тях до Цариградската конференция, трябва обаче да предполагаме, че турското правителство ще намери начин да дискредитира тези молби и ще се помъчи да се изплъзне от реформите в Македония, които все пак са единственият залог за бъдещото спокойствие на страната.

Според достоверни известия нашият валия е зает сега със съставянето на рапорт за състоянието на работите във вилаета, а също и за необходимостта от преобразования в него; но какви ще бъдат тези преобразования, може да се съди по гледното. Ненавиждайки европейското правосъдие, по чийто образец са били направени последните съдебни реформи и което му отнима лъвската плячка, Аали Кемали Паша като ярък последовател на Корана и Шериата събира и подготвя сведения, за да докаже, че главното зло в положението на страната идва от тези европейски реформи. Пък и какви преобразования може да предложи лице, което открито заявява независимо от своето високо положение на валия за необходимостта от робство и че европейската цивилизация е безсмислица и предмет, недостоен за вниманието на правоверния."

Архив внешней политики Росени, Ф. Политархив 1885 г., д. 548, л. л. 195-19.Н; оригиналът е на руски.

-:й Т. е. властта. -

3!) Верую.

Ст. Новакович в доклада си до министъра на просветата в Белград излага своите идеи за новата фаза в работата на сръбската пропаганда и борбата й против Българската екзархия, а също така и своя план за преходен период в посърбяването на македонските славяни

1887 г.

„Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно да се разколебае тя напълно, като противопоставим само сръбската идея. Тая идея, опасяваме се, не би била в състояние като чисто и голо противопоставяне да подтисне българската идея и затова сръбската идея би имала полза от някакъв съюзник, който би бил рязко против българизма и който би имал в себе си елементите, които биха могли д към себе си народа и народните чувства, като ги отцепят от Този съюзник аз виждам в македонизма..."

Цамбазовски, Ст. Новаковић и македонизм, Историски часопис, кнь. XIV, 1964, стр. 141; вж. същия, Културно-општествените врски на македонците со Србија во текот на XIX в., Скопие, 1960, стр. 178

Доклад от австроунгарския консул в Битоля Погачер до министъра на външните работи за положението на българското население във вилаета в църковно отношение

29. VIII. 1890 г.

„Връщането на двамата български владици, единият от които — охридският митрополит, има своето седалище и епархия в този вилает, е от голямо значение за по-нататъшния развой на църковните и политически отношения в страната.

`Българското население на вилаета, за което се отнася изключително моят покорен доклад, е преминало отчасти към Българската екзархия, а отчасти е останало под Патриаршията. Досега към Екзархията са преминали : в Битолската околия мнозинството от българските жители в самия град, 28—30 общини в западния и няколко в източния дял на околията, както и жителите на нахиите, спадащи към тази околия: Ресен, Преспа и Демир Хисар; след това почти всички българи в Прилепска, Охридска, Кичевска и Дебърска околия покрай 30 общини в околията Фло-рина и най-голямата част от Костурска околия. Напротив, досега са останали под Патриаршията : в Битолска околия — част от българските жители в самия град Битоля, мнозинството общини в западния и почти всички в източниядял на околията, после по-голямата част от българите в Леринска околия и малка част от същите в Костурска околия.

Според официалното преброяване на жителите в 1885 г. получават се следните цифри за привържениците на двете църкви в споменатите околии, които обхващат основната маса на българското население във вилаета:

Санджак Каза Църковна епархия гръцка българска

Окръг Околия църква църква

Битоля Битоля Пелагонийска (част.

Охридска) 33 000 36 000

Битоля Прилеп Пелагонийска 1 200 27 000

Битоля Охрид Охридска 3000 14000

Битоля Кичево Дебърска 60 12 800

Битоля Лерин Мъгленска (част.

Охридска) 20 600 3 300

Корча Костур Костурска 6 400 35 500

Дебър Дебърска 23 600

6860 153 700"

Тези цифри, както и многото турски официални сведения за християнското население, трябва напълно сигурно да са намалени; все пак те пропорционално правилно дават цифреното съотношение между двете църкви. При това трябва да се отбележи, че обикновено в числото на гърко-православните е включено и не незначителното влашко население в споменатите околии. От това следва, че голямото мнозинство българи от вилаета са преминали към Екзархията.

Според наредбите на султанския ферман от 27. II. 1870, с който бе учредена Екзархията, под нейната юрисдикция трябваше да минат освен поименно споменатите в него епархии, като например Велес (Кюприли), по п ония, в които всички или най-малко две трети от православните жители се произнесат в нейна полза.

Такъв случай настъпи в Охридско-Преспанската епархия, към която спада Охридската околия (с изключение на Струга и 21 села, които спадат към Драчко-Елбасанската епархия), нахиите Ресен, Преспа, Демир-Хисар и Крушево от Битолската епархия със 109 села и най-подир 13 села от Леринската околия. Изпратеният от Екзархията в 1870 г. владика определил Охрид за свое седалище и останал там чак до 1879 г., когато го отстранила Портата. Гръцкият владика, който също имал титлата „митрополит на Охрид и Преспа", изоставен от цялото останало население на своята епархия, преместил седалището си в Крушево, в по-голямата си част влашко градче.

В останалите четири църковни епархии на вилаета с подавляващо или по-многобройно българско население, именно Пелагония (Битоля), Мъглен (Лерин), Костур и Дебър, било произведено гласуване в смисъла на султанския ферман. В Битолската (заедно с Прилеп) и Костурската епархия мнозинството преминало към Екзархията, в Дебърската (заедно с Кичево) преминали почти всички български общини; и гръцкият митрополит в Дебър, който останал без паство, се преселил във Велес, чиято епархия той слял със своята. Но българската църква в споменатите четири епархии останала без епископска йерархия и дори без законно призната организация.

Тук трябва да си припомним, че в споменатия султански ферман за учредяване на българската църква не е било предвидено пълното й отделяне от гръцката, дори нещо повече — до известна степен единството на православната църква трябвало да се запази. В този смисъл било определено, че в смесени епархии епископското седалище се пада на гръцката, а при две трети мнозинство — съответно на българската църква, но малцинството трябва да бъде застъпено с епископски викарий, който би бил подчинен на владиката на другата църква. Упоритото становище на Патриаршията по отношение на „схизмата" осуетило провеждането на тази организация.

И до днес на Българската църква липсва по отношение на държавната власт напълно законна уредба. Българските църковни общини като такива не са признати формално, както са признати гръко-православните. Докато последните са представени във вилаетския административен съвет с личния глас на техните митрополити, българската църква в него не е застъпена: нещо, което населението твърде силно чувствува в тази земя, където църковната организация образува основата на държавата.

Именно това дава повод, за оплаквания в ония общини, където населението в църковно отношение е смесено, т. е. отчасти спада към Патриаршията, отчасти към Екзархията. Според взетото от турската власт становище в такива общини местните църкви и гробищата, както и църковният фонд остават в притежание на гръцко-православната църква, макар към същата да спада малцинството, та дори само няколко съвсем оса-мотени къщи в общината. Църковният фонд на тези общини бива използуван често за издръжка на местните гръцки общини.

Числото на тия смесени общини е значително, например в Кичевската околия

Пълната липса на епископска йерархия от 1878—1879 г. е създала напълно ненормални вътрешни отношения ь българската църква п Македония. Българският клир, нямайки друго ръководство и надзор освен отдалечената Екзархия, е бил на път да изпадне в анархия. Многобройни новоизградени църкви чакат епископска благословия, за да могат да изпълняват своето предназначение. Новоназначените свещеници за попълване на появилите се празнини трябва да път\ват чак до Цариград, за да получат епископско освещение. Понеже те са рядко в състояние да направят това, много общини остават без душепопечители. Това положение в националната църква обяснява такива прояви в нея като католическо-уни-атското движение в Прилеп, предприето от честолюбиви попове.

Повторното завземане на архиепископския престол в Охрид, предишното седалище на българските патриарси, чрез настаняването на г. Си-несий изпълнява сега едно настойчиво желание и нужда на населението в тази епархия.

Това обстоятелство не променя директно нищо в църковното положение на българите от другите, споменати по-рано епархии и би могло да помогне само дотолкова, доколкото на новозаелия престола епископ бъде възможно по силата на служебно опълномощаване да ръкополага свещеници и да освещава нови черкви и в съседните области извън неговата епархия.

Едно основно уреждане и подобряване е оставено за в бъдеще; а сега извоюваният успех с назначаването на двама епископи за македонските българи е изходна точка и окуражаване за техните по-нататъшни стремежи в това направление. Доколкото можах да разбера техните намерения, техните старания най-напред целят освен Велес да добият от Портата и епископското седалище в Дебър, понеже българското население на тази епархия, както споменахме по-горе, почти без изключение е преминало към Екзархията, а гръцкият владика е бил изгонен. За останалите места, като Битоля, те биха се задоволили от едно формално, законно признаване на българските църковни общини, а с това и от представителство в административния съвет; те също така се стремят към официално признаване на духовната юрисдикция на българския клир.

От досега постигнатия успех се вярва, че може да се очаква не само по-добро уреждане на вътрешните отношения в българската църква, но и по-нататъшното й ширене. Национално-църковните тенденции преобладават все повече и повече и в българските общини, които са останали под Патриаршията. Те често отказват да плащат на гръцките митрополити определената „епископска такса" и да дават издръжка за поддържането на местните гръцки училища, които се ръководят от гърци и продължават да съществуват без полза. С връщането на владиците поради исканията [на населението престижът] на българската църква се издигна необикновено много в очите на населението, движението за преминаване отново се е засилило и в по-кратко или по-дълго време и тези сънародници ще бъдат присъединени към българската църква. Когато г. Сине-сий при идването си дошъл в многолюдното селище Връбяни, което църковно е смесено селище, цялата община се изяснила, че признава него, и го замолила да освети новопостроената местна черква, за която спорили двата лагера. Тогава гръцката църква се задържала в ония места, за които тук става дума, с повече влашко, главно градско население.

Както пече споменах в моето покорно донесение, сьщо и между власите наред с националното движение се проявяват тенденции и в църковно отношение за освобождаване от гръцкия епископат. Българският екзархат им помага, като без друго им позволява да употребяват майчиния си език в литургията. Власите в Охрид вече преминаха към българската църква, а в другите селища с влашко население/като Янковец, Ресен, Гопиш, Крушево, Хрупища, това е в ход. Сегашният успех на българите в национализирането на своята църква и йерархия не може да не ободри власите и те по свой начин да пристъпят към това. Както вече е известно, и между православните албанци са започнали да се проявяват същите стремежи, макар и спорадично.

Сградата на гръцката църква и йерархия, която е вече доста раз-търсена, заплашва напълно да се раздроби тук при нас и да затрупа под развалините си елинизма, който има опора между едно чуждоезично население само в църквата и в ръководените от нея училища. Отначало на нейното място нашироко се издига българската църква и в нея националният българизъм, който с постоянната си дейност от години се утвърждава и сега с мощен замах се издига високо.

Този развой на националната българска църква засенчва все повече изгледите за успех и на новата сръбска пропаганда в този край. От основаването на българската Екзархия тяхното единствено успешно средство, с което биха могли да спечелят славянското население, може да бъде, ако те му покажат една национална йерархия и литургия, но без „схизма" и да се споразумеят за това с гръцката църква. Консолидацията на българската църква сега затваря и тази врата за сръбската пропаганда. Еманципацията на македонските славяни от гръцката църква се извършва с преминаването им към българската църква и към носения от нея български национализъм. Късно е този развой на нещата да се насочи по друг път.

Тукашните българи с благодарност оценяват държането на ония сили, които със своето дипломатическо застъпничество решиха връщането на българските владици. Техният политически водач тук ми каза, че те знаят добре, че за този успех трябва да благодарят най-напред на подкрепата на австро-унгарското правителство. Държането на Русия по този въпрос отново показва нейната враждебност към самостоятелното развитие на българската нация

Същото известих и в Цариград."

Т. Томоски, Документи од Виенската архива за Македонија од 1879—1903 г., Скопjе, 1955, стр. 27-31 ; оригиналът е на немски.

Султанската дворцова канцелария съобщава на Великото везирство, че българите от Битолската епархия молят да им се назначи български митрополит

13. XI. 1890 г.

„В канцеларията на Негово Величество се получи телеграма от българите в Битолската епархия, с която молят да им се назначи български митрополит, защото били мнозинство от християнското население в епархията и защото гръцкият митрополит се занимавал само с работите на гръцкото население. Като представяме на Ваше Височество тук приложена казаната телеграма, сюбщаваме Ви, че Негово Величество заповяда да се отговори от Високата порта по един подхождащ начин, че разрешението на тон въпрос и на други подобни нему се отлага за по-късно време."

Документи за българската история, т. 1.

Документи из турските държавни архив (1863-1909), София, 1942, стр. 118;

Tuesday, November 28, 2006

0 Документи за историята на Македония: ХІХ в. (2 част)

0 коментара:

Post a Comment

Label cloud

Search

Important