| More

translator

Станислав Краков е роден през 1895 г. в Княжевци в семейството на поляк, борец за свободата на Полша и майка сръбкиня. От баща му, който е доброволец в сръбската войска по време на войната с България през 1885 г. научава завета: "Ако някой засегне честта ти, убий го. Честта е нещо, което се брани с кръв". Покрай работата на татко му (бил е за известно време дворцов лекар), Станислав Краков се запознава с престолонаследниците Георги и Александър Караджорджеви. Военолюбивото му семейно възпитание го подтиква да постъпи като доброволец във войската още в самото начало на Балканските воини. Между боевете в Първата световна война, успява да завърши Кралската военна академия. След 1919 г. започва да се занимава с писане на разкази и спомени, първоначално само за Солунския фронт. По-късно, през 1921 г. излиза първия му роман "През бурята".

Станислав Краков отделя значимо място в творчеството си  на темата Македония. Той описва пътуването си през областта и съседно Косово в пътеписа "През Южна Сърбия" (" http-equiv="Content-Type">Кроз Јужну Србију"), излязъл от печат през 1926 г. С най-голяма историческа стойност се ползва проучването му за сръбската въоръжена пропаганда в Македония през първите години на ХХ в., озаглавено "Пламен четништва". Излязло през 1930 г. в един том, то остава незавършено по неизяснени причини.

През 30-те години той вече е утвърдено име в сръбската публицистика и културно-обществен живот. Като спомен от тези години остава участието му в някои документални филми като "Сръбската голгота" (1930). По време на управлението на ген. Недич, Станислав Краков е назначен за директор на Радио Белград. След края на ІІ Световна война първоначално емигрира в Австрия. За да не стане жертва  на непрестанните опити да бъде ликвидиран от югославските служби за сигурност, той решава да емигрира в Швейцария, където умира през 1968 г.

Забравен в продължение на десетилетия, неговото дело възкръсва в началото на 90-те години на отминалия век, благодарение на дъщеря му, която през 1992 г. в Белград публикува посмъртно неговото обобщаващо есе-разказ за живота на Балканите-"Животът на човека на Балканите".