| More

translator

Западна Македония (предна корица)

К. Рачев - Западна Македония. С., 1925(?), 34 с.

По своите географски връзки и пластични особености Западна Македония твърде много се отличава от източна и от долината на р. Вардар. Западна Македония се простира между Албания и Повардария. Албания се отличава с тесни и клисурести долини, долината на Вардар пък е дълбока равнина, която преминава през средата на Македония и докарва във връзка много области с морето. Западна Македония е отделена от Вардарската долина с големи и разклонени планини, каквито са: Нича, Селечка планина, Бабуна и Голешница. Поради това трябва да се изтъкне, че долините на западномакедонските реки, които текат от запад към изток и които по своята посока биха били сгодни за връзка между западна Македония и Вардар, имат речни ждрела, теснини и клисури, които на много места са почти непристъпни. Поради това, не са могли да се развият добри пътища нито по долината на р. Черна, нито пък по р. Треска. За съобщение с Повардария има само високи планиски проходи и седловини, които по-скоро представят само кираджийски пътища. 

Такива са седловините: Превтас, помежду Корчанската и Преспанската котловини; Присад, между Пелагония и р. Бабуна и Плетвар, помежду Тиквеш и Пелагонийската котловина. Оттук трябва да се заключи, че западна Македония остава до някъде затворена за другите части на Македония; ето защо тя има своите особености.

Тези области са отворени само срещу Солунската котловина и по тях минава Via Egnatia. Само тая част представя проходна област между Долна Повардария и Албания.

3

Западна Македония се състои от следнитe шест пространни котловини. Най-източна е Сари-гьол, в коята спада и областта около Островското езеро. Неин икономически център е Суровтево. На запад от Сари гьол е Пелагоная или Битолско-Прилеп-ската котловина, гъсто населена с много градове и села Най-важни от тях са: Битоля, Прилеп, Лерин и Крушево. Северозападно от нея е малката котловина Железник (Демир Хисар), в която като икономически център се е развило с. Прибилци Западно от Пелагония е Преспанската котловина или Преспа с две езера. Главни селища в нея са: Ресен и Николец. Голям дял от Охридската котловина завзема езерото, по чийто краища са разположени: Охрад, Струга, Подградец и Старово. Със тази котловина на север е свързана една малка, ала плодородна и гъсто населена котловина Дебрица в която се е развил местния център Издиглавье. На юг от Охрид е Корчанската котловина с гр. Корча. Във връзка със западномакедонските котловини са: Дебър* и Река на север или котловините около Радика и нейните притоци Голяма и Малка река.

Отделно западномакедонските котловини са свързани помежду си с високи седловини. По тая причина живота в отделните коловини се е развил независимо от съседните котловини.

Почти съвсем отделно от тези котловини са малките и затворени планински котловини в северна Македония: Кичево, Порече и Заяс.

Между тези котловини и около тях се простират високи планини, които надминават 2009 м. абсолютна височина: те са разклонени и имат обширни заравнени била. Поради големите височини и многото атмосферни валежи, климата е свеж, въпреки географското им положение. По всички планини лете има сняг, който се топи и дава живот на много извори и потоци. Освен това климатът в планините лете е свеж, а ноще е хладно, даже до замръзване. Западномакедонските котловини без тези планини, които ги заобикалят, въпреки голямата си абсолютна височина и географско положение, щяха да имат горещо лято, каквото имат котловините в долна и

5

средна Повардария, обаче ветровете, които духат по разни посоки от планините, променят климата.

Голямата височина, силните студени ветрове и много атмосферни валежи докарват студена и снежна зима, която се отличава отначало със силна слана и влажна мъгла. Във Битолската котловина температурата спада доста низко. Подобно спадане има в Крушово, Гопеш, Магарево и Търново. Същата поява става, макар и в по-малък размер, и в Саригьол. Влияние върху климата указват и големите езера в западна Македония. Известно е, че в Охрид температурата зиме е от 3°-4° под нулата, когато в Битоля по-някога е - 20°.

Високите местности и климатични условия не са допуснали да се развие в тези области средиземноморска флора. Това бие на очи, толкова повече, че тези области са близки на Егейско, Йоническо и Адриатическо морета, имат географска широчина, на която обикновено забелязваме средиземноморска флора. Културните растения тук са такива, каквито са в северните части на страната.

Сувати от стада, които пасат по върховете и падините на планините, представяте най-големите и най-обширните пасбища на Балканския полуостров. Поради това, тук е развито планинското скотовъдство в най-широк размер. През лятото и есента стадата пасат по Перистер, Бистра, Нича, Ябланица, Кораб и Шар, а през зимата слизат в Солунската кампания, Тесалия, Адриатическата равнина и Музакия. Скотовъдството представя твърде важен клон от народното стопанство. От него населението си докарва голяма печалба. Особено развита е износната търговия със жива стока, вълна, кожи, сирене и масло. Битолската равнина в по-голямата си част е посята със жито, особено с кукуруз. Тя представя в агрикултурно отношение най-богата област в западна Македония. Тя може сама не само да изхрани населението си, но и да изнася навън. Тези части от Преспанската и Охридската котловини, които са по-сухи, са и по плодородни. Ресенската равнина дава толкова жито, колкото е нуждно за цялата Преспанска котловина, а Охридската, макар че не дава толкова жито, дава пък овощия. Около Охридското и Преспан-

6

ското езера, жителите се занимават с риболовство. Особено се ценят ягулите и пъстървите. Рударството е слабо. Голяма част от жителите ходят на „ гурбетлък".

Голяма роля за развоя на народното стопанство играят пътните съобщения. В областите на западна Македония, които се състоят от дълбоки котловини, заобиколени от всички страни с високи планини, пътните съобщения са тверде ограничени. Главните пътни съобщения имат връзка с дълбоките седловини или проходите на старите долини. Тук е важно да се изтъкнат две (важни) географски особености: всички седловини и проходи служат за съобщения, освен това малкия брой на седловините и отделните пътища са запазили своето значение още от старите времена. Такъв е пътя Via Egnatia, който иде от Драч, долините на Шкумбия, Охрид, Битоля, Воден и Солун и който в по-голsмата си част държи Битолската железница и Битолския път.

Освен този голям транзитен път, който има важно значение за западна Македония, като посредник с отделните й части, има много вътрешни пътища между отделните котловини. Откак е прокарана Битолската железница, гр. Битоля е станал средище на всички тези сеобщения. отдето те се разклоняват. Такъв един път води от Битоля до Крушево и Прилеп, дето последния му край минава през Присад за Велес и през Плетваре за Вардарските котловини, Раец и Тиквеш. Тези пътища са изгубили някогашното си значение, откак е прекарана железницата. Друг път върви от Битолската котловина за Железник, после за Поречие и Кичево, по-големия път, който води от Прилеп през Брод за Кичево и Поречие. Голямо значение има пътя, който минава от Лерин през Писодерската седловина, като се разклонява на запад до Балище и Корча, а на юг до Костур. В Саригьол има само един път, който от Суровичево води на юг през с. Сотир, Налбант в Кайляри. От него през Влаховската клисура се отделя керванския път. В Преспанската котловина има само един добър път, който под „Гявато" се отделя от Охридския път и върви по западния край на Преспанското езеро, преминава седлови-

7

ната Превтис, отива в Корча и по-нататък в Янина. Той е известен път, който след Via Egnatia е най-важен в цяла западна Македония. От Струга и Охрид вървят за Дебър само кервански пътища. Между Битоля, Ресен и Охрид до Корча и Костур има кираджийски съобщения, които наред с Новопазарския санджак и Епир са още запазени. По тези пътища има ханове за пренощуване.

Селата в западна Македония, макар между тях да има и чифлици, са групирани. Във всяко село, било то чифлишко или свободно, обикновено има широко място около църквата, дето става хорото. Планинските къщи се различават от полските и то на първо място със широката си околност. Къщите са едноетажни, близко е чешмата, а дворът е близко до улицата. Съвсем друг тип са селата в Дебърско. Там те са разделени на махали с групирани къщи. Някои от тях даже приличат на планински.

Положението на градовете зависи от географската и икономическата зависимост на околността или пък само на котловината, в която се намира и на която съставя център. Тук са на първо място градовете, които се намират на главните точки на Албанско-македонския път или пък на стария Via Egnatia; по-нататък са икономическите центрове на отделните котловини; най-сетне тези, които са на пътя от една котловина за друга. Между тях се различават две групи: едни са на железопътната линия, която води от Солун за Битоля. Те бързо се развиват. Такива са: Битоля, Лерин и Суровичево; другите са на оная част от Албанско-македонския път, по който вървят съобщения само за пренос. Такива са: Охрид, Струга и Ресен.

Битоля

Битоля се намира в западната ивица на Пелагонийската котловина при полите на Перистер планина, там дето Гавятската долина навлиза в Пелагония. По-голямата част от града е около р. Драгор, буйна планинска река, която с голяма бързина минава през

8

града. Коритото и от двете страни е изградено. По двата бряга на реката минава по една широка улица. През южната част на града минава р. Курудере. Вода за пиене в града има в голямо изобилие. На всяка улица текат чешми с бистра и студена вода. Около Драгор и между него и Курудере се простира най-хубавата част от града, която има изглед на средноевропейски град. На лявата страна на Драгора е „безистена" — тук са разните пазари: житен, дърварски, скотовъдски и др. Рядко има градове като Битоля, дето има толкова празни места „мегдани". От всяка страна гледан, града има особено красив изглед, всред раскошна зеленина. На южните хълмове на Битоля се простират грамадни казарми.

Битоля се дъли на 24 махали. Най-важни от тях са: Черковна махала (Клисе). Тук бяха в турско време консулствата, гръцката митрополия и църква, общинския театър и училища. В „Рочка" махла беше българската митрополия и училищата. В Мечкар махла има много бахчи. Тук е новата част на града. Турците живъят в махалите: Емир-челеби, Салаташ, Доган, Кичук, Шадраван и Биюк. Тези махали са от дясната страна на Драгор. Тук се намират и най-многото джамии. Турското население говори турски, албански и български. На Битолския пазар в турско време се говореше български. И сега, въпреки силната съпротива на сърбите, българския език не е изчезнал. В югоизточната част на града, срещу църквата „Св. Неделя", са настанени в новата махала башчованджиите (градинари). Отделно живеят евреите и циганите, а на край града босненските преселници.

В Битоля има много пазари (10 търговски и занаятчийски). Най-уреден и най-хубав е „безистена", който е съграден в края на XVII век. Безистенът е построен в няколко реда, има 100 дюкеня. В него се продава главно преден и непреден памук. Освен това, тук се продаваше най-хубавата французка и китайска коприна, персийски килими и щофове, килими от Прилеп и Кожани. Една от най-важните чаршии е „Влашката". На житния пазар в Битоля се продава жито и брашно понеже Пелагонийската котловина е житница на западна Македония, то в Битоля е съсредоточена житната търговия за някои части от

10

западна Македония, Албания и Епир. На Ат-пазар се продават стоки, които се изнасяха за Гърция. На „Петмез" пазар се продава петмез, който се приготвя от юруците, освен това, продава се още мед, нахут, лъжици, а лете и лед. На Одун пазар се продават дърва, кюмюр и дървен материал. На „Ленения" пазар се продава лен и коноп. На този пазар е „Бибер хан", дето се продават червен пипер и зехтин. Освен тях има особени пазари за риба, овощия и др.

В Битоля са застъпени всички занаяти. Занаятчиите бяха организирани в еснафи. Такива еснафи имаше 32. Видно място държеше куюмджийския еснаф. Битоля е важен търговски център в цяла западна Македония. В турско време тук се докарваха стоки от Солун и Виена, предназначени за Леринско, Преспанско, Охридско, Корчанско и цяла Албания. В Битоля се събираха огромни количества сурови произведения, които през Солун се изнасяха в странство.

В Битоля има 4 православни църкви и един параклис, 37 джамии, католишка и протестантска църкви и три еврейски богомолни. От джамиите най-видна е „Исакие" на Бит пазар.

В турско време Битоля беше седалище на валия и на главния военен началник в цяла Македония и Албания. До Балканската война Битоля бъше средище на религиозните и националните пропаганди в западна Македония. Гърците и власите работеха енергично; тук действуваха още протестантска и католическа мисии, които издържаха училища и пансиони.

В Битоля има много преселници от Прилеп, Велес, Ресен, Охрид, Кичево и Дебър. Благодарение на тях, българското население в града водеше успешна икономическа борба срещу власите и евреите и национална борба срещу гърците. В турско време българите имаха добре уредени училища. Българската община в Битоля беше една от най-силните. В по-отдавнашно време начело стояха известните родолюбци д-р Мишайков и Димитър Робев. Българите бяха болшинство в града. Махалите Баира, Бяла Чешма и Нова махала, а особено Баира беше българска крепост, дето турчин нощно време не смееше да мине. Силното българско национално движение в Битоля, оказа голямо влияние за успеха на борбата, що българите

11

от Битолско, Леринско и Костурско водеха срещу гръцката пропаганда; този успех създаде благоприятна почва за появата на вътрешната революционна организация. В твърде късо време, благодарение дейния организатор Даме Груев, Битоля, която беше естествен български център, се превърна в българска революционна крепост.

Историята на Битоля не е много позната. Предполага се да е била близо до Битоля гр. Хераклеа, чийто остатъци се виждат на южната страна на Битоля, по посока за с. Буково. Освен това, около Битоля има много останки от стари развалини. Името Битоля се поменува в 1014 г., във времето на цар Самуила, а името Манастир се поменува в XVII век.

Околността на Битоля е разкошна. Цялата му южна част е оградена с хубави градини, хълмове, покрити със сенчести дървета и зеленина. Близо до града има кисела вода, която е наситена с въглелив двуокис (С02). Битолчани правят излети и разходки в околността, особено в с. Търново, Магарево и Буково. На юг от Битоля, в полите на величествения Перистер, се среща богата гориста местност, има два хубави монастиря: Буковски и Христоворски, които лете много се посещават от битолчани.

Прилеп

Прилеп е стар български град. Самото му име означава българския му произход. По своето географическо положение Прилеп е второстепен град в Македония, защото не лежи на някой от важните пътища. Той е еднакво отделен от Вардарската долина и от стария Драчки път. Той не може да се равнява нито с Битоля, нито сьс Скопие. Прилеп е само икономически център на малката прилепска котловина, която е част от Пелагония. Прилепската котловина се отличава от другите котловини на западна Македония по това, че има най-лека и най-тътна връзка със средна и горна Повардария. От три страни е обиколен с високи и пространни планини, по които има проходи и седловини. Такива са: Плетвар (път за Раец и Тик-

12

веш), Присад (път за долината на Бабуна и за Велес и Хашка седловина (път за с. Богомилово), а освен тях важен е Поречки (Кичевски) път.

Днешният Прилеп се дели на християнска и турска махали. Такива са: Поп Николова махала, Поп Георгиева, Хаджи поп Икономова и др: Турските махали са: Ак-Мечит, Тризла, Табахана и Токат махала. Най-много са развити ковашкия и коланджииския занаяти Прочути са прилепските брадви, тесли и бакърени съдове. Част от жителите се занимават със земледелие и градинарство. Добива се твърде много мак и тютюн. Друга част от жителите са търговци и занаятчии, па доста ходят и на печалба в чужбина. Прилеп се дели на част, в която има само дюкяни за търговия и занаяти и друга част по края, дето са къщите за живеене. Тя се нарича „махала”, която е много красива. Хубава е и църквата Св. Димитър. Прилеп се е повдигнал в днешното си положение още в турско време. Старият Прилеп при Маркова паланка е 20 м. далеч на северозапад, дето е сега е Варош непосредствено под Марковите кули. Тук има запазен един от най-старите български надписи и спомени от времето на легендарния Крали Марко. В Турско време Прилеп броеше 26 х.(иляди) ж.(ители), от които 18, 500 българи, 7, 000 турци, а останалите цигани и власи. Много чужди писатели считат Прилеп за български град. Такива са: Шафарик, Хан, Микензи и Ърби, Барт, даже и гръцкия учен Арвантинос.

Прилеп беше една от крепостите на здраво укрепения триъгълник на българщината в Македония: Прилеп-Велес-Щип. Чуждите пропаганди тук не успяваха. Прилепската обшина е една от най-старите. Още от 1869 год. в Прилеп имаше българска община, която подържаше училищата с помоща на еснафската организация. Прилепчани имат консервативен дух, упорити и готови на борба. Говорът им мъчно може да се измени. В Прилеп власите се побългаряваха, циганите-християни вървяха в борбите заедно с българите, а турците бяха принудени да учат български език. Прилеп е един от редките градове в Македония, дето няма евреи. Прилепчани са трудолюбиви, предприемчиви и добри търговци. Прилепчани се особено отличиха във време на черковния въпрос,

14

когато отхвърлиха гръцката опека, отвориха си българско училище и си образуваха черковна община. Във време на възраждането прилепчани заемаха видно място; видно място държаха и във време на революционните борби, през които дадоха скъпи жертви. Прилеп е родно място и на видния македонски революционер Пере Тошев.

В околността на Прилеп се намира прочутия монастир Трескавец, построен на тераси; храмът му е в стар стил с хубава живопис из вътрешността.

Лерин

Лерин се намира на южния край на Пелагонийската равнина в полите на Вич планина, до устието на един проход, по който се отива за Костурската котловина. Градът е станция на битолската железница. Неговата околия е твърде голяма и богата. Известна е Руднишката околност, която завзема седловината между Пелагонийското поле и Островската котловина. Тя произвежда много хубаво вино.

В Островската котловина се намира гр. Острово, който е разположен на северозападния бряг на езерото, дето се намира малко живописно островче с джамия, която като че ли се издига изпод водата. Изгледът е особено пленителен при залез слънце. В далечината се очертава малкото островче и бялото минаре на джамията, която се оглежда в сините води на езерото.

Гр. Кайляри е център на околия с турско-българско население. Тук се намира голямото българско село Емборе, дето в турско време имаше българска прогимназия. В южния край на котловината е гр. Кожани, който произвежда хубаво вино. Неговата околия опира до големия завой на р. Бистрица.

Крушово

В северозападната част на Битолско-Прилепската котловина, на височина 1170—1200 м., се простира в долината на крушевската река под едно планинско бърдо гр. Крушово. Градът е заобиколен от висока стара букова гора. Крушово е един от най-високо разположените градове на Балканския полуостров. Той

16

 

е най-гиздавия град в Македония. Улиците му са построени по стръмните склонове на бърдото. Те са тесни, криви и покрити с калдаръм от гранитни блокове. Къщите, разположени амфитеатрално, са големи, съградени са от гранит и покрити с плочи; повечето са дву и триетажни, направени са с вкус и са твърде удобни. Почти всички имат балкони. И по къщите, и по хората се вижда, че благосъстоянието на жителите е добро. Крушово е град, чийто жители ходят в чужбина на гурбет.

Крушево е много стар град. Заселен е от преди 200 години от бежанци българи от Галичник, Лазарополе, Гаре и др. села. Към тях са се присъединили и аромъни (куцовласи), дошли от Москополе, Николица, Грамос и др. Освен тях тук живеят и малко арнаути. Според професор Вайганд в 1889 г. в Крушово е имало 15, 000 жители. Сега населението е много намаляло, то достига едва 7, 940 жители.

През зимата в Крушово се връщат доста мъже, които лете ходят на печалба. Аромъните ходят на печалба във всички по-големи градове на Балканския полуостров, а в последно време чак и в Америка. Повечето от тях са търговци, ханджии и кръчмари.

До преди 20—25 год. Крушово беше най-голъмия скотовъден център и въртеше голяма търговия с консервирано месо. Българите от Крушово са добри майстори, търговци и предприемачи на строеж. Българският елемент в Крушово силно се е проявил в борбата за черковно-училищното дело. Българите в Крушово притежават най-хубавото и грамадно училищно здание в цяла Македония.

В борбата за политическа свобода Крушово даде грамадни жертви и разрушения в паметното възтание през 1903 година.

Костур

Костур е разположен в западната част на Костурското езеро на едно малко, скалисто, свързано с една тясна ивица и защитено с един ров, полуостровче. Езерото, което има кръгла форма, е заобиколено с ниски, тъмнозелени планини, по склоновете на които са насадени хубави лозя. Живописната окол-

19

ност, китните езерни брегове и красивия окологлед, ни напомнят швейцарските местности.

Градът е много стар (стария Caletrum). Турците го наричат Кесрие. Костур е въртял голяма търговия със скъпи кожуси, както и Охрид, ала сега е съвършено западнал. В голямата му околия има много български села с твърде развито и трудолюбиво население, което отива на чужбина и се занимава главно с млекарство. Градът е населен с българи, турци и гърци.

В околността на Костур има два малки града-Хрупища и Клисура. Първият се простира на р. Бистрица, малко по на юг от Костур, а втория е разположен всред планинската верига, на пътя за Островската котловина. Населен е с аромъни.

На юг от Костурската котловина, в коритото на Бистрица, се намират малките градове Лепчища, на десния бряг на Бистрица, и Гребена, при полите на Пинд.

Ресен

Ресен се намира в Преспанската котловина, на пътя от Битоля за Охрид. Градът е разположен в равнината под склоновет на Петрина планина. През средата му минава пътя Битоля—Охрид. На юг се намират хубави овощни градини. Населението от града и околността му, както и онова от близосъседната Железничка долина (по горното течение на река Черна), отива навън по печалба. Главният поминък на населението, както в Ресен, тъй и в цялото поле, е земеделието. Това, което в България са Лясковските градинари, в Македония са — Преспанските. Около Ресен има хубави овощни градини, които дават поминък на много семейства. Ресен върти слаба търговия. Той е прочут по своето грънчарство.

В Ресен правят хубави глинени съдове, които се продават из околността, а така също и на битолския пазар. Прочути са Ресенските круши и ябълки, които се продават главно в Битоля.

Охрид

Охрид е амфитеатрално разположен на един двуглав хълм над североизточния край на Охрид-

22

ското езеро. Хубаво, кичесто поле се простира зад хълма, а наоколо се издигат високи планини, които заграждат от всякъде Охридската котловина, заедно със сините води на красивото езеро. Изгледът на града от всички страни е красив, ала от езерото гледката е пленителна.

Градът е раздеелен на четири части. Къщите му са стари. Изобилен е със старини от нашето славно минало. От старините за забелезване са: църквата Св. Климент, дето е гроба на Св. Климента с надгробен надпис; църквата Св. София, преобърната от турците на джамия; Сарайче, 10 м. над езерото, дето е бил двореца на цар Самуила. По-нататък е Горни Сарай, дето е била крепостта и старата градска стена.

Охрид е икономически център на Охридската котловина. Той, наред с Битоля, е град на Албанско-македонския път, стария Via Egnatia, с който отчасти е свързан и Елбасанския край. На стария път Via Egnatia е бил града Lichnidus. В икономическо отношение града е много западнал, понеже търговията сьс скъпи кожуси, която едно време е била много развита, сега е съвършенно отпаднала. Охрид по положението си на езерен град е бил през всички времена, както и днес, важен рибарски център в Македония. Голямата част от населението му се занимава с риболовство. „Рибата от Охрид" е прочута в целия Балкански полуостров, възпята е даже в народните песни и е известна по своя вкус. Тя се споменува още от времето на Страбона. Доста е развито и скотовъдството. Охрид има такъв мек климат, че би могъл да бъде място за лъчение.

За броя на жителите - в Охрид d-r Muller (1838 г.) твърди, че в Охрид имало 750 къщи, а Ами Буе, че в Охрид имало 9000 ж.; Е. F. Tszer (1860—1870 г.) е имал 15000 ж.; според Ростоковски —11875, а според В. Кънчов—14860 ж. Населението на Охрид в последно време е 11038 души.

Охрид е много стар град. В историята е известен като главен град на илирийското племе дасарети. Старото му име е Лихнида. Когато македонското царство се разширило към северозапад, град Лихнида бил под македонска власт. От римляните той

24

бил предаден на илирийския владетел Плеврат, ала не след много бил отново присъединен към новите римски прозинции. Когато се разделила римската империя, гр. Лихнида заедно с областта си преминал към източната или византисйкага империя. Под византийците гр. Лихнида станал богат и хубав град. В VI. век след Христа се заселили в околността на охридското езеро славяните-бърсяци. В VII, VIII. и в началото на ІX. век в Македония се създало славянско княжество, което било подчинено на българите. Със заселването на българите в областта на Охридското езеро, станала не само етнографска промяна, но и промяна на местните имена. У римляните Lignidus, се променило у гърците в Ахрида и в Охрид у българите.

В околността на Охрид се намира големия монастир Св. Наум, основан от Св. Цар Бориса, над самото Охридско езеро, на едно много живописно место.

Охрид има голяма историческа важност за българския народ. Във времето на Бориса и Симеона Охрид е станал книжовно-просветен център. Във тоя град е живял и работил Св. Климент, дето в катедралния храм и сега се намират мощите на бележития български просветител и учител. Във времето на цар Самуила станал политически и духовен център на българите, и Македония се наричала България. Той избрал Охрид и Преспа за свои столични градове. Охридската българска архиепископия е траяла не-прекъснато от 1019 год. до закриването й в 1767 г. Тази архиепископия е закрепила българския народ в Македония. Във времето на черковната борба с гърците Охрид игра важна роля. Охридчани първи се отказали от патриаршията (1860 год.). В Охрид се е родил, живял, учителствувал и водил борба поета Г. Пърличев.

Охрид и Струга — това са два града, които се гледат един други през езерото. По езерото се пътува с чунове. Чун е голяма, висока лодка, от двете страни с кухи греди, които го държат устойчиво. Пътуването по езерото с чун е много приятно. Чунът пори водите, вълните го плискат, а езерото шуми и се пени. Тук-там-в се виждат да плават лебеди и норове. Колко е хубава тази птица, която с право нари-

26

чат цар на плаващите птици. За да се достигне до Струга, навлиза се в Дрина — дълбока и спокойно течаща ръка.

Струга

Струга е малък градец, заселен на това место, дето Черна Дрин излиза от Охридското езеро. Къщите му не са отдалечени даже от 300—400 м. от езерото. През средата на града бавно, но величествено, тече тая горда по произход река. Градът е разположен на двата бряга на реката. От една страна се виждат сините води на езерото, от друга — се зеленеят хубави ниви, а зад полето се издигат високи, гористи планини, полите на които са изпъстрени с хубави селца.

Градът е населен с българи и малко арнаути. Стружките жени са известни като най-красиви в западна Македония. Струга е известен по своите градини и грънчарските изделия, които намират добър пазар. Търгува със средна Албания. Струга е истински езерен град, в който по-голямата част от населението се занимава с риболовство, особено с ловене на ягули. Слави се със своя „Далян", дето се лови много риба. Населението на Струга достига до 4120 жители.

Родината на незабравимите братя Маладинова — Димитър и Константин — е гр. Струга.

Порече, Кичево и Копач(ка)

Порече е област около средното течение на река Велика, от с. Брод на юг, до с. Здуня — на север. То е планинска област, обиколена с височини. Между речните долини, най-важни са долините на Велика, Голяма река и Треска. На изток Порече е ограничено с дълги и широки бърда, а на запад с планината Челоица. На север и северозапад е оградено със Скопската и Тетовската котловини и краищата им Каршияка и Суха гора. През тях Треска си пробива път чрез късата и кръшно извита клисура до с. Шишево. От Порече излизат два главни пътя: оттях единия върви през с. Брод за Кичево, Прилеп и Битолската котловина, а другия-през с. Здуня, за Скопие. Първият е коларски път, а втория — пешоходски, стръмен и неудобен.

28

Копач се нарича горния среден басейн на Студена или Ибрива река. Тая област е обиколена от всички страни с високите планини: Бистра, Каледерица, Яма и др.

Изворната част на Голяма река или Треска се нарича в първата й част Горчо Кичево, а във втората — Заяс. Частта от гр. Кичево покрай р. Голяма до Бродската клисура, се нарича Долно Кичево. Средната височина на Кичевската котловина е 614 м., а пространството й 435б кв. км.

Кичево

Малкото хубаво градче Кичево е разположено в дъното на живописната Кичевска котловина, до една могила, на която личат развалини от стара крепост, а хубавите му къщици са разположени като шарките на китен букет. От Кичево се вижда Бистра планина, средната част на веригата от Шар планина, покрита със снегове. На изток от нея излиза Кичевската верига, която обикаля от три страни Кичевското поле, а зад нея едвам се очертава на хоризонта бялоснежната глава на шарския връх Люботен.

Кичевското поле е твърде плодородно. Тук става добра пшеница и грозде. В някои села има хубави градини с ябълки, сливи и кестени. Прочути са Кичевските любеници.

Населението се състои от турци, българи, албанци и помаци. То се занимава със земеделие, занаяти и дребна търговия. Тук отдавна съществуваха български училища.

Кичево е свързан чрез шосейни пътища с Битоля, Прилеп, Тетово, Дебър, Охрид и Крушово.

Близо до града се намира прочутия голям и хубав монастир Пречиста, който има големи заслуги за повдигането на Кичево и близките места. Монастирът се слави с добрата си уредба.

Дебър

Градът Дебър (по албански Дибра) е разположен при полите на Кърчин планина, която представя южен клин на Кораб планина. Мястото, на което е разположен града, е издигнато над речната долина и изложено на припек. Освен това то е заоби-

30

колено от всички страни с планини, та по тая причина е напълно защитено от ветрове.

Всички околни бърда са безгористи, а по върховете се белеят малки църквици. Градът се дели на две части: Горни Дебър и Долни Дебър. Първата е на стръмно бърдо, а втората е на поляна, която е отделена 3—4 клм. от долината на Черни Дрин. През средата на града тече рекичка, която лете пресъхва, а есен е буйнотечаща.

Къщите са яки сгради и групирани близко една до друга. Къщите на богатите албанци са големи и хубави. Най-видна сграда е голямата джамия в средата на града, с високо бяпо минаре и кубета; наред с нея има още пет джамии. На югозадния край на града се намира голяма двуетажна казарма. Тесните криви улици и струпани къщи дават вид на Дебър да представя тип на източен град.

Жителите на Дебър се занимават със занаяти. От тях най-известни са: пушкарски, куюмджийски, терзийски, ковашки и казанджийски. С пушкарство се занимават албанците. Жителите се занимават още с бояджийство, зографство (иконопиство) и резбарство. Земледелието е много слабо. Сее се повече царевица, която едва изхранва населението. Лозарството и овощарството са били едно време много развити, ала сега са доста западнали. Горите са унищожени. Сее се доста хубав тютюн.

Дебър е свързан със следните пътища: по югозападна посока върви пътя за Елбасан, на юг за Охрид и Битоля, а на изток за Скопие. От Охрид се донася риба (насолени ягули), масло, маслини и плодове. От Битоля и Скопие се донасят търговски стоки, а от Галичник—сирене, овча пастърма и вълна. Жито се донася от Битоля и Гостивар. Всяка къща има свое лозе.

Дебър се слави с изобилните си минерални богатства. До с. Райчица има гипс. На други места има мрамор и желязна руда. На пет километра от града, до с. Банище, са прочутите в цяла Македония дори и в Гърция, Банишки бани, които имат изобилна вода. Водата на дветe бани е различна; първата има 40° температура, а втората до 39°; като тя има желязно-алкален състав. Освен тези бани има други, от които едната

32

има 42° температура, а другата—37°. Дебър има мек климат.

Населен е с българи и албанци. Населението му е около 16 хиляди жители. Дребната търговия и занаятите са в ръцете на българите и затова на пазаря се говори български. Селата в околността са повечето български и помашки. В околността на Дебър има големи села с развито население, което се занимава главно със скотовъдство и дърводелство. Дебърските дърводелци (дюлгери) са известни по целия Балкански полуостров.

В областта на Дебър се намира прочутия монастир Св. Иван Бигор.

Естествената граница на Дебър е планината Брат; тя е етнографска граница, защото отвъд нея живеят чисто албански племена.

34