Saturday, November 25, 2006
20
Македонци, членували в Български масонски ложи
[2]. Според покойния Иван Богданов, в българските масонски ложи са членували или са участвали в дейността им и други лица родени в Македония, за които в Държавния архив не са открити документи, доказващи това. Той посочва имената на: Ал. Протогеров, Тодор Александров, Васил Пундев, Наум Томалевски, Йордан Гюрков и Борис Сарафов. виж: “Синовете на вдовицата”, С., 1992, 106 стр.
МАСОНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (до 1944 г.)
МАСОНСТВО И МАСОНИ: Членовете на българските масонски ложи, родени в Македония
Македонци масони, Makedonci masoni, Makedonski masoni, Масони от Македония, Масони од Македониja, Masoni od Makedonija
Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.)
Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
1. Абаджиев Боян
2. Абаджиев Никола, проф.
3. Абаджиев Николай
[+/-]... Прочети текста
4. Аврам А.
5. Аврам Ние.
6. Аврамов Васил
7. Аврамов Крум
8. Аврамов Хяим
9. Аврамов П.
10. Аджаров Христо, д-р
11. Алексиев Владо, проф.
12. Алкаляй А.
13. Алкалзй Захари
14. Алкалай Исак
15. Алакялай Соломон, д-р
16. Александров Илия
17. Алексиев Владимир, проф.
18. Алсанд Данаил
19. Алфандари А.
20. Алфаса Аврам
21. АлфасаС.
22. Ангелов Георги
23. Ангелов Петър
24. Ангелов Ст. проф. д-р
25. Андреа Александър
26. Андреев Петър
27. Н. В. П. Андрей
28. Н. В. П. Антим
29. Антонов Борис
30- Антонов Димитър
31. Антонов Костадин
32. Апостолов Георги, арх.
ЗЗ. Аракчисв Иван
34. Ардити М.
35. Ардити Соломон
36. Арие Габриел
37. Арие Ездра
38. Арие Исак
39. Арие Сябат
40. Арнаудов Михаил
41. Арсов Павел
42. Аронов Алберт, д-р
43. Арустн Нисим
44. Асеов ЖакХ.
45. Атанасов Дончо
46. Атанасов Милан, полк.
47. Атанасов Крум
48. АтанасовП.д-р
49. Атанасов Рашко, ген.
50. Афталион Аврам
51. Афталион Йосиф
52. Афталмон Аврам
53. Бадев Йордан
54. Баждаров Георги
55. Баждаров Г.
56. Базаков Иван
57. Бакьрджиев Михаил
58. Бакърджиев Янко
59. Теодоров-Балан, Александър проф.
бО.Балдев Ефтим
61. Балкански, д-р
62. Балкански Б. Н.
63. Балкански Георги
64. Балоши /Балаш/ Стефан
65.Балтов Никола
66-Балът Ст.
67.Бананов И. д-р
68.Бананов М. д-р
69.Банков Тодор
70.Бански Георги
71.БарухА.д-р
72.Барух Барух А.
73.Барух Исак
74.Басан Елия
75.Басмяджиев Александър
76.Батолов Ай.
77.Батолов М.
78.Бацаров Ив. д-р
79.Баялцалиев Георги
80. Белбелиев Борис
81. Белииов С, проф. д-р
82. Белчев Георги
83. Белчев Любомир С.
84- Бенадо Адолф
85. Бенадо Соломон Ю.
86. Бенароев Ж. д-р
87.Бенсион Навон,д-р
88.Берахя Арон
89.Беров Димитър
90.Бехар Жак
91.Бешков Сд-р
92.Бижев Димитър М.
93.Бижев Георги
94.Бланшу Даниел
95.Близнаков Б. д-р
96.Боботанов Никола
97.Бобчев д-р
98.Бобчев Илия С.
99.Бобчев Никола
100. Бобчев Сава Ил.
101. Бодлев Евтим
102. Богданов Александър д-р
103. Ботевски В.
104. Богоевски проф.
105. Бежански Бончо
106. Боженски Николай Б.
107. Боженски Николай
108. Божилов Добри
109. Божинов Асен д-р
110. Божков П.
111. Божков Христо
112. Бойчев Бончо Д.
113. Бойчннов Мишо
114. Бокотанов Н.
115. Бончев Бончо
116. БоралевКр. А.
117. Божиков Ал. М.
118. Борина Христо Ц.
119. Бочаров Никола Ст.
120. Бочев Юрдан
121. Бошнаков Б. д-р
122. Бошнаков Георги
123. Бояджиев полк.
124. Бояджиев Владимир
125. Бояджиев Георги
126. Бояджиев Константин
127. Бояджиев Коста
128. Бояджиев Петко Юр.
129. Бояджиев Ю.
130. Бракалов Н. д—р
131. Братованов Ст., д-р
132. Бракалов Т., д-р
133. Бранованов Ст., проф.
134. Брашованов Стоян
135. Брънчов Асен С.
136. Бръчков Георги Ст.
137. Бурджсв Слав
138. Бурилков Димо Т., д-
139. Бурла Менахем, д-р
140. Буров Атанас
141. Бурски К.
142. Бърдарев И.
143. Бързаков Иван
144. Бъчваров Д.
145. Бъчваров Тодор
146. Вазов Борис, д-р
147. Вазов Владимир
148. Вакарелски
149. Въргов Христо
150. Вандрах Йоснф
151. Велед Васил, д-р
152. Василев Васил
153. Василев Васил Ив.
154. Василев Васил X.
155. Василев Георги
156. Василев Григор
157. Василев Д. Ив.
158. Василев Иван
159. Василев Любен
160. Василев Никола И.
161. Василев Самуил
162. Василев Христо
163. Ватев, ген.
164. Ведър Владимир
165. Ведър Димитър
166. Ведър Иваи, д-р
167. Велков Симеон
168. Велев Борис Сп.
169. Велев Васил, д-р
170. Велев Сотир X.
171. Велев Христо
172. Величков Георги
173. Велков Г.
174. Велов Христо
175. Велчев Георги Ив.
176. Велчев Дамян, ген.
177. Велчев Сотир
178. Велчинов Н.
179. Витали С.
180. Влахов Тако
181. Войнов Никола
182. Волков Любен
183. Вондарак Йосиф
184. Враджали П.
185. Въбнанов К. Ст.
186. Въжаров Руско
187. Вълчев Димитър
188. Вълканов К. Ст.
189. Вълчев Асен
190. Габровски Петър Д.
191. Гавраилов Гавраил,д-р
192. Гавраилов Г.
193. Галев М.
194. Галчев Никола Ив
195. Гандев Апостол
196. Ганев Венелин, проф.
197. Генев Стефан
198. Гарвалов Н. Д.
199. Гачев Георги
200. Гелев М.
201. Генов Бончо
202. Генчев Георги
203. Георгиев В.
204. Георгиев Владо
205. Георгиев Георги Н.
206. Георгиев Йосиф
207. Георгиев Кимои
208. Георгиев Стефан
209. Георгов Вл.
210. Георгов Димитър
211. Герганов Драган, д-р
212. Гергинов Тодор
213. Геров Павел
214. Герои Давид
215. Геронов Иван, д-р
216. Гершон А.
217. Гершон Йосиф
218. Гешев Никола
219. Гергинов Александър, д-р
220. Гергинов Никола
221. Гергинов Тодор
222. Големанов А. д-р
223. Големинов Иван
224. Голюбов Асен
225. Горанов Иван Б.
226. Горов Павел
227. Господинкин Д, В.
228. Господинов Йордан
229. Гочев М.
230. Гоядев Апостол
231. Граблашев Велико
232. Граблашев Никола В.
233. Гребенаров, д-р
234. Греков Иван М.
235. Грозданов Д.
236. Грозев Иван
237. Грубешлиев Б.
238. Груев Даме
239. Груев Кирил
240. Гумнеров Тодор
241. Гунчев Симеон, д-р
242. Гурбешлиев В.
243. Грънчаров К.
244. Грънчаров Коста
245. Грънчаров Христо К.
246. Гъдев Александър, инж.
247. Гъдев Ан., арх.
248. Гъдев Апостол
249. Герличков, д-р
250. Гяуров, д-р
251. Дабевски Н., д-р
252. Давид Б.
253. Давид Мешулан
254. Давид Хеския
255. Давилов Василий
256. Давидович А.
257. Дамянов Б.
258. Дамянов В.
259. Дамянов Д. К.
260. Дамянов Щерю
261. Данаджиев С, д-р
262. Данаилов Д.
263. Данаилов Любен
264. Данев Добри
265. Данев Стоян, д-р
266. Данов Тр.
267. Данов Ефтим
268. Данов М.
269. Даскалов А., д-р
270. Даскалов Ст., д-р
271. Дашков Тодор
272. Деспотов В., д-р
273. Деспотов Гавраил
274. Дешампел Едуард
275. Джераси Алфред
276. Джераси Йосиф, д-р
277. Джераси Рубин А.
278. Джераси Самуил
279. Джераси Ханри
280. Дживаи И.
281. Джидров Петър
282. Джубелиев Ст., д-р
283. Диков, проф. д-р
284. Димев Борис, полк.
285. Димев Коце, д-р
286. Димев Борис
287. Димитраков К., д-р
288. Димитров Анастас
289. Димитров Георги
290. Димитров Иван Н.
291. Димитров Ил.
292. Димитров Кирил
293. Димитров Михаил
294. Димитров Н-, д-р
295. Димитров Христо
296. Димков Никола
297. Динев Борис, полк.
298. Дино Джамило
299. Дипчиков Александър
300. Добрев, проф. д-р
301. Добрев Д., проф. д-р
302. Добрев Живко
303. Добринов Т., д-р
304. Доганов Ал.
305. Доков Д.
306. Докузанов Христо
307. Донев Сава Д.
308. Донев Стоян
309. Донков Пачир
310. Досев Н., д-р
311. Досков Кирил
312. Дренски Пенчо
313. Дубенски Н.
314. Дубягски Никола
315. Душев С.
316. Дървингов Петър, полк
317. Дюлгеров Димитър, проф.
318. Екимов Е.
319. Еленбергер Рудолф
320. Елиас К.,д-р
321. Елиезер Моис
322. Елмазов Константин
323. Елмазов Павел
324. Епслбаум П., д-р
325. Ешкенази Аврам
326. Ешкенази Мордо
327. Ешкенази Рафаел
328. Жабински Никола
329. Желин Апостол
330. Желязков Илия
331. Жорков Х.П.
332. Загоров Славчо, д-р
333. ЗайдлерОскар
334. Захариев Йордан
335. Захариев Никола
336. Захов Г.
337. Захов К., полк.
338. Здравков Хр., д-р
339. Златанов Филип
340. Златарев Боян
341. Златарев Филип
342. Златарев Асен, ироф. д-р
343. Златаров Боян
344. Златаров Иван, д-р
345. Златаров Филип
346. Златарски Г. М.
347. Златарски Никола, проф.
348. Златев Георги
349. Златев Г.
350. Златев Денчо, ген.
351. Златев Петър П.
352. Златев Ф.
353. Зографов
354. Зоев Никола
355. Золотович П. Л.
356. Зурков Илия
357. Иванов Александър, д-р
358. Иванов Георги Н.
359. Иванов Димитър
360. Иванов Е.
361. Иванов Лазар
362. Иванов М. Н.
363. Иванов Н. Ч.
364. Иванов Ради
365. Иванов Сава, полк.
366. Иванов Тодор, полк.
367. Иванов Христо, д-р
368. Иванов В.
369. Иванов Д.
370. Икономов Д., д-р
371. Икономов Страшимир
372. Икономов Т.
373. II. В. П. Иларион
374. Илиев Александър
375. Искров Кирил, полк.
376. Йовович Е.
377. Йорданов Л.
378. Йосифов Аврам
379. Йосифов Б. Й.
380. Казанджиев Спиридон
381. Каданджиев Хр. Г.
382. Казанджиев Христо
383. Казасов Димо
384. Какаланов Биро
385. Калдерон Аврам
386. Калдерон Мишел
387. Калдор Илош
388. Календеров Славчо
389. Калинков Георги, д-р
390. Кангарджнев Асен, проф.
391. Карагоров Христо
392. Караджов В.
393. Каросеров Иван
394. Кацаров Гаврил
395. Кашев П.
396. Кашлъков К., полк.
397. Клани Александър
398. Календеров Славчо, полк.
399. КапитановТ.
400. Капон Ездра
401. Каприел М. Б.
402. Карановов Тома
403. Каракашов К., д-р
404. Карамихайлов Михаил, д-р
405. Карамнхов Теню
406. Карасеров
407. Карастоянов Харалампи
408. Карачоров Христо
409. Карев Никола, д-р
410. Каросеров Иван
411. Касъров Иван Б.
412. Каунт Елмар Арн
413. Кацаров Асен Д.
414. Кацаров Константин Ив.
415. Кацаров Кузман
416. Кашлакев Ат.
417. Кашнов Димитър
418. Кесяков Иван, д-р
419. Киранов Д, д-р
420. Киров Александър
421. Киров Д., д-р
422. Киров Киро Т.
423. Киров Сава
424. Киркович Ст., проф. д-р
425. Киркович Стоян
426. Киселинчев Пандо
427. Киселинчев Лазар
428. Кисимов Никола
429. Клей Александър
430. Кляйн Борис, д-р
431. Клянп Александър
432. Клисаров Спас
433. Кличиян Александър
434. Ковачев Йордан
435. Кокачев Харитон
436. Ковачев Ю.
437. Ковачев Янко
438. Ковачевски Йордан
439. Ковом, д-р
440. Кодев А.
441. Коев Аврам С.
442. Кожухаров Ангел, майор
443. Кожухаров Иван, д-р
444. Кожухаров Тодор
445. Койчев Богомил
446. Койчев Иван, д-р
447. Кокашвели И.
448. Кокашвели Исак
449. Колев Еню, полк.
450. Колев Коста
451. Коледаров Стоян Н.
452. Командарев Боян
453. Командарев В.
454. Кондов Георги
455. Кондов Георги Н.
456. Конортов Алберт
457. Константинов Асен, полк.
458. Константинов Д. >ц-р
459. Константинов К.
460. Константинов М.
461. Константинов Методи
462. Константинов Михаил
463. Конфино Самуил
464. Конярски Васил
465. Кордов Авром
466. Кордови Аврам
467. Кордови Моис
468. Корф Артур
469. Корф Артур С.
470. Коцев Христо
471. Коюмджийски Ангел
472. Кралчев Данаил
473. Красновски Иван
474. Краунков Георги, ген.
475. Кратунков Георги
476. Кринчев Йордан
477. Кристин К.
478. Криспин Йосиф
479. Криспин Хаим
480. КрупаФ.
481. Кръстев Димитър
482. Кръстев Димитър Ил.
483. Кръстев Иван
484. Кръстев Климент, полк.
485. Кръстников Н., д-р
486. Кулаксъзов Д.
487. Кулаксъзов Недко
488. КулевД.
489. Кулев Тодор, проф.
490. Кулишев Георги
491. Куруджиев Д, д-р
492. Куситасев Константин, д-р
493. Кулинчев Стилиян
494. Куюмджиев П.
495. Кънев Георги
496. Кънчев Георги
497. Кършев Д.
498. Къшлаков К., полк.
499. Кьосенванов Георги
500. Кюркчиев Георги
501. Лафчиев Н. С.
502. Лафчиев Стефан
503. Леви Ан. Д-р
504. Леви Бохор
505. Леви Буко К.
506. Леви Исак, д-р
507. Леви Л. С.
508. Ликов Христо, ген.
509. Липовански Георги
510. Леви Ниснм
511. Луканов Стефан
512. Лукаш Любен, д-р
513. Лъсков Г.,д-р
514. Маждраков Ал.
515. Манр Марко
516. Максимов Борис
517. Малеев Иван, д-р
518. Малджиев Богомил
519. Малеров Д.
520. Малчев Ст.
521. Манасиев Константин
522. Мяндев Дечко
523. Маников Тодор
524. Маноп Манол
525. Манолов Иван
526. Манолов Филип, д-р
527. Манчов Ст.
528. Маринов Иван
529. Маринов Н. Я.
530. Марков Александър Ст.
531. Марков Владимир, проф
532. Марков Г.
533. Марков Първин
534. Марков С.
535. Марков Т.
536. Марковски Иван. проф.
537. Маркъм Рувин
538. Мартинов, д-р
539. Марчинков Асен
540. Машиях Е.
541. Меворах Барух
542. Мезан Саул
543. Мелодиев Васил
544. Мешулам Аврам
545. Мешулам Буку И.
546. Мешулам Давид А.
547. Миднлев Петър
548. Мизгов Георги,д-р
549. Мизрахи И.
550. Милев Александър
551. Милинкев Боян
552. Миленков Александър
553. Милснов Кръстю
554. Милков Кръстю
555. Милков Пенко
556- Милковски А.
557. Милошов Ст.
558. Милушев Ст.
559. Милчев Милчо, д-р
560. Минков Цветан
561. Минов Илия
562. Минчев Георги П.
563. Минчев Минчо
564. Минчев Михаил
565- Минчев Цветан
566. Мирков Владимир, д-р
567. Мирчев И.
568. Мирчев Йосиф
569. Мирчев Ю. Л.
570. Митков Юрдан
571. Митов Д., полк.
572. Михайлов Иван, полк.
573- Михайлов Константин Д.
574. Михайлов Никола, полк.
575. Михайлов Панчо
576. Махайловски Д, д-р
577. Михов Георги
578. Михов Димитър
579. Мишайков Димитър
580. Мишев Димитър
581. Младенов Никола, д-р
582- Младенов Ст., проф. д-р
583- Моллов Васил, д-р
584. Моллов Владимир
585. Моллов Цветан, д-р
586. Молеров Д.
587. Момчилов Д., д-р
588. Момчилов П., д-р
589. Момчилов Петър
590. Момчилов Цвятко
591. Мончев Б.
592. Морозов Петър
593. Мошанов Стойчо
594. Мустаков Димитър, кн.
595. Мустаков Никола
596. Мусевич - Бориков Ал.
597. Мутафов Кито
598. Мутафов Крум
599. Мутафов Христо, д-р
600. Мутафчиев Стефан
601. Муховски Тодор
602. Мушанов Никола
603. Навон Б., д-р
604. Найденов Владимир
605. Найденов Яков
606. Накатев Панчо
607. Наков Георги
608. Н. В.П. Нанси
609. Наследников Тихомир
610. НаумовС.
611. Нахмаг
612. Начев Анастас Н.
613. Начев Боян
614. Начев Л.
615. Начев И., д-р
616. Начев Христо
617. Науман Фридрих
618. Наумов Г.
619- Нахмияс С.
620. Негер Дж., д-р
621. Недев Никола, ген.
622. Неделчев П.
623. Недков Тодор
624. Недялков Алексан.и.р. а-р
625. Нейков Ст., полк.
626. Нелчинов Н.
627. Немиров Добри
628. Немски Н. В.
629. Ников Софрони
630. Николаев Александър
631. Николаев Николай П., д-р
632. Николов Георги
633. Николов Коста, ген.
634. Николов Младен, д-р
635. Николов Никола
636. Николов Стоян
637. Нинов Никола
638. Нинчев Л.
639. Нисимов Аврам
640. Нисимов Жак
641. Нисимов Раханим
642. Ничев
643. Ноков Георги
644. Норандунгиян
645. Оббов Александър
646. Обретенов Никола
647. Овадия Жак Н.
648. Огнянов Лев
649. Омарчевски Стоян
650. Н. В. Павел
651. Павлов Владимир, полк.
652. Павлов Г., д-р
653. Павлов Тодор К.
654. Паворджиев Александър
655. Падърджиев Борис
656. Пакраджиев Борис
657. Палавеев Дончо
658. Палавеев Иван
659. Палазов Иван А.
660. Паладов Илия, д-р
661. Панайотов Иван К.
662. Панев Константин
663. Панчев Андрей
664. Панчев Александър
665. Панчев Ангел
666. Панчев Илия
667. Панчев К.Хр.
668. Панчев Младен, д-р
669. Панчев Ненчо Мл.
670. Панчев Юрдан
671. Папо Давид
672. Попруженков М. Г., проф.
673. Папчев Христо
674. Паскалев Александър
675. Патев Младен
676. Пачев Иван
677. Пачев К., проф.
678. Пачеджиев Ал.
679. Пачеджиев Борис
680. Пашев К., проф.
681. Пашев Петко
682. Панков Г., д-р
683. Певцев Л./псевдоним на И.
Бобчев/
684. Пеев В.
685. Пеев Пею, д-р
686. Пелев Илия
687. Пенев Илия
688. Пенков Иван, д-р
689. Пенчев Петко
690. Перфанов Ж. В.
691. Петканов Константин
692. Петков Васил Ст.
693. Пеков Боню
694. Петков Никола
695. Петков Петър
696. Петков Симеон Н.
697. Петров Евгени
698. Петров Евстати
699. Петров Кирил
700. Петров Киро
701. Петров Симеон Н.
702. Петров Тошко, проф. д-р
703. Пехливанов Юрдан
704. Пинто Соломон
705. Пинхас Буко
706. Пинхас Исак
707. Пинхас Р.
708. Пит Фридрих
709. Платиканов Никола
710. Плосков Никола
711. Площчаков Иван
712. Попдимитров Емануил
713. Попдимитров Христо
714. Попзлатев
715. Попкръстев Д.
716. Попкръстев Нсно, полк.
717. Попкръстев Пяно, полк.
718. Поптошев Тодор
719. Попов Ангел, д-р
720. Попов Борис
721. Попов Г. М.
722. Попов Георги
723. Попов Д. В.
724. Попов Димитър А.
725. Попов Иван
726. Попов Иван Др.
727. Попов Любен, д-р
728. Попов Панайот
729. Попов Рафаил
730. Попов Симеон
731. Попов Спас Г.
732. Попруженко М. Г., проф.
733. Поптошев Тодор
734. Провадалисв Димитър
735. Проданов Петко
736. Прокопиев Т.
737. Пулев Тодор
738. Пърличев Кирил
739. Радев В., проф.
740. Радев Н., д-р
741. Радев Симеон
742. Радев Тодор, ген.
743. Радионов Михаил, д-р
744. Радоев Г.
745. Радославов Васил, д-р
746. Радулов Р. В.
747. Раев Иван
748. Райнов Николай, проф.
749. Райчев Райчо
750. Рачев Иван, д-р
751. Рачев Никола
752. Рахамим Ниски
753. Ризов Димитър
754. Рогаев Р.
755. Роглев Р.
756. Рогачев Иван К.
757. Роджер Хенри А.
758. Розалин Димитър
759. Розенфелд В., д-р
760. Рубен Исак
761. Руменов Владимир, д-р
762. Русев Васил, д-р
763. Русев Иван, ген.
764. Русев Константин
765. Русев Любен, д-р
766. Русев Любомир Ив.
767. Русев М., д-р
768. Рязков Борко
769. Рязков Марио
770. Савов Илия
771. Савов Михаил
772. Самарджиев Александър
773. Самсаров Виктор
774. Самуилов Буко
775. Сапунаров Михаил, ген.
776. Сапунаров Никола Н.
777. Сапунов М.
778. Сарафов Димитър Г.
779. Сарафов Стефан К., д-р
780. Сарнйски Константин
781. Сахатчнев А., проф. д-р
782. Севов Юрдан
783. Селиктар Нисим
784. Селянов Христо
785. Семах Давид
786. Семенов Недко
787. Семсрджиев Александър, полк.
788. Семо Давид
789. Семо М.
790. Семо Моис А.
791. Серафимов Борис
792. Серафимов Г.
793. Сечанов Ив. Я.
794. Силаги Михаил Г.
795. Силан Михаил
796. Силвестриев Илия, полк.
797. Силидаров, д-р
798. Силянов Христо (роден в Цариград, в семейство от Македония)
799. Симанто Жак
800. Симеонов Недков, д-р
801. Симеонов Симеон
802. Симеонов Стоян
803. Симеонов Христо
804. Симидов Борис
805. Симидов Филип
806. Серафимов Г.
807. Симеонов Никола, д-р
808. Симов Димитър
809. Сирменов Борис, ген.
810. Сиромахов Борис
811. Сиромахов, д-р
812. Сиромахов Гено
813. Скутунов Коста
814. Славов М.,д-р
815. Славов Страшимир Ев.
816. Славовски Страшимир
817. Славчев Матей, д-р
818. Славянов Г.
819. Соларов Стефан
820. Сотиров Сотир
821. Софрониев М., д-р
822. Соченов Иван Я.
823. Спасов Александър
824. Спасов Христо
825. Спиров Георги
826. Спространов Евтим
827. Спространов Димитър
828. Стайков Иван
829. Стамболнев Т., д-р
830. Стамов Д., д-р
831. Станев Никола
832. Станев Тома, д-р
833. Станишев Александър
834. Станишев Константин, д-р
835. Станишев Христо, д-р
836. Станков Ангел
837. Станков Сава
838. Станчев Никола Т.
839. Станчев Янко
840. Екзарх Стефан I
841. Стефанов Димитър П.
842. Стефанов Светослав
843. Стефанов Христо, д-р
844. Стоенчев Янко
845. Стоилов Б.
846. Стоилов Константин, д-р
847. Стоилов Никола Д.
848. Стоилов Петко К.
849. Стоилов Ст., д-р
850. Стоилов Христо К.
851. Стоицов Михаил
852. Стойчев Иван, полк.
853. Стойчев Христо, д-р
854. Стоянов Илия
855. Стоянов Милан
856. Стоянов Никола, д-р
857. Стоянов Параскев, проф. д-р
858. Стоянов Рачо
859. Стоянов Христо
860. Стрезов Георги, д-р
861. Строгов Иван Д.
862. Сухосян Сухлос
863. Сърчеджиев Евтим
864. Табаков Димитър
865. Табаков К.
866. Табаков Л.
867. Табаков Михаил К.
868. Табаков Н. К.
869. Табах Нисим
870. Таджар Аврам, полк.
871. Таджер Буко
872. Таджер Маквей
873. Таджер Нисим
874. ТакевК.,д-р
875. Тананов Никола
876. Тантилов Христо, д-р
877. Татарчев Б., д-р
878. Тафов Харалампи
879. Тахов Д.
880. Тахов Никола X.
881. Тахов Харалампи
882. Текьов Ал.
883. Терзиев Иван
884. Тодоров Андрей
885. Тодоров Владимир
886. Тодоров Георги
887. Тодоров Евгени
888 Тодоров Коста
889. Тодоров Николай
890. Тодоров Петър
891. Тодоров Стефан, полк.
892. Толчев Никола
893. Томалевски Д.
894. Томов Иван, проф.
895. Томов Стафан, л-р
896. Тонджаров Светослав Ив
897. Тонев Иван, проф.
898. Тончев С. Г., д-р
899. Тончев Христо, д-р
900. Томов Иван
901. Топалов Христо
902. Топлийски Атанас
903. Топозанов Владимир
904. Точков Димитър, д-р
905. Точков Павел, д-р
906. Тошев Андрей
907. Траянов П.
908. Тризлинцев Владимир, д-р
909. Трифонов Георги, д-р
910. Трифонов П., д-р
911. Тричков Б., д-р
912. Тръпков Драган
913. Тъпков Драган
914. Търкаланов Д.
915. Узунов Ангел
916. Узунов Васил
917. Уоткис Ч. Т.
918. Устаченчев Дапко
919. Файонов Мордохай
920. Фархи Буко
921. Фархи Е.
922. Феодоров А. М.
923. Фернандсс Дж.
924. Фиков Иван
925. Филипов Георги
926. Филипов Иван
927. Филков Георги
928. Филов Богдан
929. Филов Д.
930. Фингов Георги
931. Финци Исак
932. Финци Нисим
933. Фицсимонс Т. Б.
934. Фичев Д., полк.
935. Фридман Арон
936. Фридман Исак
937. Фройт И., д-р
938. Фурнаджиев
939. Футеков Захари
940. Хадживълчев В., д-р
941. Хаджииванов Ел.,д-р
942. Хаджииванов Петър
943. Хаджийски Никола Ст.
944. Хаджиолов А., проф. д-р
945. Хаилбърн Бенеямнм
946. Хаилеон Б.
947. Хаим Бохор
948. Хаимов Йоснф
949. Хаимов Монс
950. Ханджиес Генчо
951. Харалампиев Георги
952. Харалус Я.
953. Харизанов Иван
954. Хеския Витали
955. Хиндалов Владимир Т.
956. Хитов Александър
957. Хитов Симоен, д-р
958. Христов Георги П.
959. Христов Димитър
960. Христов Кирил
961. Христов Наум
962. Христов II.
963. Христов Стоян
964. Христов Тодор
965. Христов Христо
966. Хубенов С, д-р
967. Хугасиян Гарабу
968. Хърлев Кирил Н.
969. Цадиков Леви
970. Цанев Александър, полк.
971. Цанков Александър
972. Цанков Г.
973. Цанков Ст.
974. Цанков Тодор
975. Цанев Р., д-р
976. Цанев Христофор, д-р
977. Цанов Кр., д-р
978. Цървуланов Стефан
979. Цачев Ст.
980. Цветанов Гаврил
981. Цветинов Георги
982. Цветков А., ген.
983. Цветков Иван
984. Цоков Грую
985. Цонев Т.
986. Ценов Кръстю
987. Цонев Тодор
988. Цочев Стефан
989. Цочев Стоян, д-р
990. Цукев Гендо
991. Цървулков Ст.
992. Чавов В.,д-р
993. Чайлев Илия
994. Чакалов Г., д-р
995. Чакалов Л.
996. Чакъров Любен Е.
997. Челебон Л.
998. Чилингиров Александър
999. Чилингиров Стилиян
1000. Чкатров Юрдан
1001. Чок Артур
1002. Чолаков Димитър, д-р
1003. Чолчев Сл.
1004. Чукалов Сава-
1005. Шавелски
1006. Шаранков Е., д-р
1007. Шатев Иван (?)
1008. Шатев Павел
1009. Шаулов Исак
1010. Шаулов Моис
1011. ШекерджиевР. М., д-р
1012. Шиваров Кирил
1013. Шиваров Никола
1014. Шиваров Ст.
1015. Шимон А.
1016. Шипковенски Минко, д-р
1017. Шишков Г., проф.
1018. Шишманов Александър, д-р
1019. Шоршич Густав Г.
1020. Щенберг А., д-р
1021. Щилиянов Николай
1022. Юлзари Самуил
1023. Юлиев Димитър С.
1024. Юруков Васил Д.
1025. Якимов Наум
1026. Яков Аврам
1027. Янакиев Г.
1028. Янулов Илия, проф.
1029. Ясенков Георги
1030. Ясников Георги
1031. Ясников Сребро
20 коментара:
Склонен съм да не се доверявам особено на този списък. Първо, масонските списъци в повечето случаи не са обществено достояние и второ, в България така или иначе е било практика да се фалшифицират документи от идеологически причини. Както е със "Съветите към сина" на Фердинанд, които са доказан фалшификат. Така, че, по-скоро мисля, че и този документ може да е такъв, за да дискредитира определени исторически личности, неудобни на бившия комунистически режим.
Не знам дали списъка даден по-горе е верен или не. Но този материал си заслужава.
МАСОНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ДНЕС
Последната новина около българското масонство е радостна – през май т.г. документ от САЩ най-после сложи край на разкола в редиците на нашенските “свободни зидари”. Според документ, подписан от секретаря на Обединената велика ложа на България Васил Колев, братята-масони от Америка са определили именно тази ложа за единствено регулярната в Ориент България. Така след 8 години разцепление bg-масоните най-сетне получават шанс да се обединят около една призната структура с велик майстор Петър Балабанов. Предполага се, че процесът ще приключи до края на есента.
По-любопитен за широката публика обаче остава въпросът кои са тези могъщи мъже, свързани от строги правила, които задкулисно влияят на съдбините на България? Един от тях е Димитър Недков, журналист, автор на няколко книги за масонството, “зидар” от висока степен /велик оратор на ложата с велик майстор Румен Ралчев/, приближен на мултишефа Илия Павлов. В момента Недков е един от бигбосовете на в.”Стандарт”. Обвързаността на Симеон Сакскобургготски с масонството пък отдавна е клиширана тема. Говори се, че величеството е докарано у нас с подкрепата на влиятелния “брат” Яков Джераси и кръг от столични “свободни зидари”/те се събираха в сградата на бивш техникум в Горна баня/.
По времето на Андрей Луканов пък на мода бяха членовете на т.нар. Лайънс клъб. Повечето от тях са известни бизнесмени, като за някои от тях се твърди, че са служили на различни разузнавания. Миналата седмица бившият шеф на “Пирогов” доц. д-р Спас Спасков изповяда, че поне трима от сто лекари членуват в една или друга масонска ложа.
За “свободни зидари” са спрягани националният омбудсман Гиньо Ганев /зет на прочутия превратаджия Кимон Георгиев/, лидерът на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев, историкът и ляв депутат проф. Андрей Пантев. Впрочем по неофициална информация най-много масони има сред родните историци.
Навремето повечето от тях гравитирали около Людмила Живкова. За покойния траколог №1 Александър Фол също се мълви, че е “свободен зидар” по наследство от баща му - известният преди 9 септември 1944 г. писател, режисьор и драматург Николай Фол. Друг преподавател от Алма матер – професорът по реторика Йордан Ведър, който миналата година претърпя тежка операция и вече не участва така активно в живота на братството, също е “генен масон”, тъй като неговият дядо Иван Ведър пръв побива байрака на този мистичен ритуал в България.
Напоследък особено нашумя масонският орден на рицарите-тамплиери с шеф бившият гард на Тодор Живков и настоящ бизнесмен Румен Ралчев. В “рицарство” бяха посветени българският Индиана Джоунс – археологът Николай Овчаров, и актьорът /и царски депутат/ Андрей Баташов.
За масон от най-високата – 33-та степен, бе обявен застреляният бос на “Мултигруп” Илия Павлов. Убийството му “отключило” разкола в родното масонство, довел до раздялата на ложите, оглавявани от довчерашните приятели и бизнессъдружници Борислав Сарандев и Иван Ставрев. Ставрев още е в УС на общата им агенция за модели “Петра”. Освен в нея участва в още 7 бизнесструктури. В габровската “Кет-Колев и сие” още от началото на 90-те години е ортак с мастития тв-продуцент Магърдич /Маги/ Халваджиян. Този факт недвусмислено говори, че Халваджиян също е част от света на нашенското масонство.
И друг представител на журналистическото съсловие – БНТ-кадърът Димитър Цонев, спада към представителите на “свободното зидарство”. Синът на култовия актьор Коста Цонев е член на управата на фондация “Мария Монтесори”. Там членува и художникът Иван Яхнаджиев. Синът на загиналия само на 29 години актьор и певец Стефан Воронов – Александър, е в управителния съвет на сдружението на свободните зидари “Сговор 92”, където до смъртта си членуваше неговият втори баща – покойният актьор от Младежкия театър Васил Бъчваров-Бъчи /бивш съпруг на певицата Грета Ганчева и роден баща на единствената й щерка Мила Кудрина, кореспондентка на в.”Труд” в Москва/.
Родните “свободни зидари” са превзели тотално всички печеливши ниши в бизнеса. За да не бъдем голословни, публикуваме списък на bg-предприемачите, членуващи в различни масонски ложи:
- Велика ложа на старите, свободни и приети зидари в България, или т. нар. Велика ложа, с Велик майстор Румен Ралчев е регистрирана в София с управителен съвет от 9 човека. Тя обединява общо 20 съюзни ложи под шапката си. Великият секретар на ложата Александър Витанов участва единствено в софийското събирателно дружество "Бран-90 и сие".
- Зам.-великият майстор Венелин Иванов има една от най-разклонените фирмени структури в ложата - около 17. Всичките му фирми са варненски. "Холдинг Варна" участва в почти всичките му структури. Собственик на холдинга са "група физически лица". Сред другите фирми на Иванов са "Биозем инвест" АД, "Булгарсистемс РБ" ООД, туристическото "Детелина" АД, "Конен клуб" ООД, "Мелани текс" ООД за производство на облекло.
- Великият оратор на ложата Димитър Недков участва в "Балкан билдинг" АД, "Болкан ризорт ченъл", "Бългериан вайн", ямболската "Папас олио" и русенската "Трейшъл ченъл".
Великият ковчежник Юрий Събев участва в няколко фирми с "Аркадия" в името, които търгуват и преработват кафе, чай и подправки.
- Великият майстор Румен Ралчев освен шеф на фондация "Акация" е и във фондациите "Антидрога" и "Розов свят". Основните му фирми съдържат "Балкан" в имената си и се занимават най-вече с детективска дейност и търговия.
- В русенската "Дунавска звезда" участват Валери Радков и Емил Вичев. И двамата са в съвета на директорите на "Арма" АД, Лозница. Станко Станков е специализиран в търговия с горива.
- Във великотърновската ложа "Боляри" е Пламен Караджов, директор на "Гранд хотел Велико Търново", собственост на "Ем Джи".
- Спас Панчев е от директорите на "Аптечно - Търново" и на военния завод "Аркус" в Лясковец, както и във фондациите "Дом за ангели", "Семейство и дрога".
- Дочо Караиванов също е директор в "Аркус", освен това има фирми за търговия с автомобили, финансова компания и др.
- В сливенското "Заря" Вилямс Иванов е член на СД на "Орел инвест холдинг". Той е член на бизнесклуб "Възраждане", в който е и шефът на "Орел" Добромир Гущеров.
- Владимир Христов е зам.-председател на съвета на директорите на НЕК, участва и във фондацията "Семейство и дрога".
- Деян Бърдаров е в "Мед сто" ООД за търговия на дребно. Евгени Душков е шеф на балнеологичен център "Камена" във Велинград, член е на управителния съвет на КТ "Подкрепа".
- Константин Симеонов също участва в "Акация", както и във фонд "Владимир Грашнов".
- Новко Спасов е в Национална асоциация на търговците на тютюневи изделия
- Във варненската "ЛССПЗ Черноморски приятели" е само Петър Тухчиев от Асоциацията на разузнавачите от запаса. Бизнесът му е туризъм, превоз на товари, детективска дейност и др.
- В бургаската "Понтика" е Валентин Главчев, търгува с текстил, облекло, обувки и е в управата на хандбален клуб "Поморие".
- Велин Великов е в управата на Обединен спортен клуб "Лукойл Нефтохимик", съдружник е с руснаци в "Европетекс" ООД за търговия с хранителни стоки.
- Владо Досев е в параходното дружество "Трансфикс".
- Бизнесът на Георги Загорчев е изцяло в архитектурно-строителния бранш. Сред фирмите му са "Арита консулт", "Дарикоми", "Кремакс" и др.
- Повечето фирми на Димитър Добрев съдържат "Алба" в имената си, те са в сферата на търговията и превоза на товари. Негов партньор в част от структурите е друг от ложата - Златко Бакалов.
- Любомир Атанасов е специализиран в ресторантьорство и търговия с облекло, участва в Бургаска гражданска камара и Форум за регионална инициатива.
- В софийското "Сердика" Георги Гергов е сред директорите на "Гимекспорт" АД за търговия с порцеланови и стъкларски изделия.
- Петър Калпакчиев е шеф на представителството на офшорната фирма "Карони" АД за консултации по стопанската дейност.
- Росен Коларов е в управата на "SOS Детски селища в България" и на "Хоспис Света Мина".
Около 70 на сто от бившите министри и техните заместници членуват във Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България с Велик майстор Борислав Сарандев, довери отлично осведомен източник, пожелал анонимност.
В ложата имало доста служители на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.
Освен в държавната администрация масоните при великия майстор Сарандев, които са около 600 души, често се занимават със собствен бизнес, финанси или са служители в големи компании.
В управата на "Велика ложа на старите свободни и приети зидари на България - В.Л.С.С.П.З.Б." според публичния регистър влизат още двама:
бившият зам.-министър на промишлеността Григорий Вазов
и актьорът Ангел Ангелов.
Григорий Вазов участва предимно в консултантски фирми, между които "Вазов консулт", "Вазов институт", "Проекти, анализи, консултации, търговия-пакт" и "Пик-96", в която са съдружници със Сарандев. Вазов е също в управите на Висше училище по застраховане и финанси, "Етно арт балканика", "Либерална академия" и др.
- В ложата с Велик майстор Сарандев влизат 17 ложи от столицата и страната, като някои от тях (като "Сердика" и "Светлина") са разцепени на две и присъстват и в другата велика ложа. В същото време ложите в Русе, Плевен и Шумен, както и няколко столични са изцяло преминали при Великия майстор Сарандев. Какъв е бизнесът им?
- В сдружението на русенските зидари "Балканска звезда" участват трима: Михаил Михайлов, Тодор Мусев и Янко Бонев. Михайлов е съдружник и прокурист в няколко строително-архитектурни фирми. В "Струма енерджи" ООД е съдружник с ексминистъра на промишлеността Иван Пушкаров.
- Янко Бонев има фирма "Партнерс" ЕТ - за архитектурни дейности. Той участва в земеделската кооперация "Изток 2000", в която са и други масони от ложи, свързани със Сарандев. Същите са и в русенското сдружение "Североизток XXI век".
- От тях в русенската ложа е Тодор Мусев, който участва и в софийската "Светлина 92". Там партньори са му Иван Режев и Малей Малеев. Режев освен в "Изток 2000" е прокурист на Диагностично-консултативен център и в управителния съвет на столичния спортен клуб "Локомотив - спешъл олимпикс".
- Малей Малеев е във фондацията "Д-р Мария Монтесори", където е и Спас Панчев от търновските зидари, свързани с Иван Ставрев.
- В сдружението на свободните зидари "Зора" са Алексей Иванов и Иван Начев. И двамата зидари са в строителния бранш с фирмите "Алфа инв" ООД и "Технострада" ООД, в която участват италиански капитали. Фирмите строят пътища, самолетни писти и спортни терени.
- В ръководството на Велика смесена ложа участват 9 мъже и две жени. Георги Минчев Георгиев е в управата на спортен клуб по лека атлетика "Сити експрес - Кремиковци".
- Бизнесът на Георги Цветанов Георгиев е в сферата на консултантските услуги, туризма, превоз на товари и производство на минерални води и безалкохолни. В управата на Институт за социалнополитически анализи той е с ексдепутата Нансен Бехар, а във Фондация за единство и развитие на България и региона си партнира с американци и руснаци.
- Иван Филипов е съдружник в "Ким 2000" заедно с Калчо Хинов от "Ротари клуб", в който пък участва близкият до Симеон юрист Асен Ошанов. Филипов има фирми за търговия, счетоводство, минерална вода, водопроводно оборудване и др.
- Любомир Петров е съдружник в "Интеркар 2001" с екстранспортния министър Кирил Ерменков и с Йонко Кръстев от “ТБС Хотели". Фирмата е за даване под наем на леки и тежкотоварни автомобили. Петров има и няколко счетоводни фирми.
- В ръководството на русенската Универсална масонска ложа-1905 са петима, като трима от тях участват в бизнесструктури. Венцислав Алексиев е в "Дунав прес инвест холдинг". Емил Вичев е в седем структури, занимава се със строителство, производство на метални конструкции и др. Кирил Блъсков е директор на русенския клон на БНБ и член на общоградския комитет "Баба Тонка Обретенова".
Данаил Коларов
Блиц.бг
МАСОНСТВОТО В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ
Масонските идеи съществуват по нашите земи от 2000 години, макар това да е съпроводено от забрани и интервали от прекъсвания. За този дълъг период от време се създава значителен масонски печат, книжнина и антимасонска литература. Наченките на масонството трябва да се тьрсят в сепаративното царство на Осман Пазвантоглу със столица Видин.1 Ако е въпрос за печат, гласност на този факт дава Ал. Т. Балан.2 Доказано е, че Осман Пазвантоглу покровителства гръцкия поет-масон Ригас от Фера. Българският масон д-р Спиро Димитров изнася градеж в ложа (№ 1) “Зора” на 9.V.1939 г. под заглавие “Мидхат паша нашият брат”. Известно е, че той е бил управител на Русенския вилает. В Белградския вестник “Политика” на 25.III.1925 г. се появява статия “Принос към историята на свободните зидари на Балканския полуостров”, в която се доказва, че Пазвантоглу е масон.3
Видно е от началото на XIX век, че главно сред османската аристокрация се заражда масонството, но следите в печата за него са оскъдни. На 8.IХ.1924 г. Стилиян Чилингиров изнася градеж пак в ложа “Зора” “Масонското съзнание преди освобождението”, 4 а година по-късно публикува статията “Началото на българското свободно зидарство”.5 В тези работи писателят доказва, че българското зидарство е свързано с град Кишинев (Бесарабия), когато А.С.Пушкин и българинът архимандрит Ефрем членуват в ложа “Овидий”. Д. Недков продължава тези изследвания и подчертава, че архимандрит Ефрем “прави опит в град Русе (1830 г.) да основе масонска ложа”.6
Масонските идеи проникват през XIX век в България и чрез преводната книжнина. На първо място заслужава да се споменат преводи на книги на бележития американски масон Бенджамин Франклин (1706-1790 г.). Гавриил Кръстевич (генерал-губернатор на Източна Румелия) превежда през 1837 г. произведението му “Рооr Richard’s Almahac”. Втори превод на това съчинение прави Стефан С. Бобчев. По тези въпроси Боян Пенев пише: “Появата на няколко превода свидетелства за неговото широко разпространение у нaс”.7 Към тази поредица можем да отнесем и превода на д-р Алберт Лонг (ръководител на американските протестантски мисии в българските земи, масон) на труда на английския автор Джон Бънън (1628-1688 г.) “Piligrim’s Progress” (1866 г.). И двата превода имат (малко или много) косвено отношение към масонската мисъл. Б. Пенев подчертава, че д-р Лонг има “твърде големи заслуги в историята на българското Възраждане”.8 От преводните съчинения (разглеждани като книжнина) най-масова роля за запознаване на българската интелигенция има “Война и мир” на Лев Толстой. Излязло на руски език през 1869 г., а на български преведено от М. Маджаров през 1889-92 г., епичното произведение дава образа на масона в лицето на граф Пиер Безухов.9
Податки за масонски прояви срещаме и в епизодични епистоларни извори. Те са свързани с наличието на масонска ложа в Свищов. Прочутият австрийски пътешественик Феликс Каниц посещава Свищов през 1874 г. и го описва в книгата си “Дунавска България и Балканът”.10 Наред с Видин, Лом и Русе, Свищов е свързан с артерията (Дунава), която поддържа трафика на България с Нови Сад, Будапеща, Линц, Виена. От този период разполагаме с писмото на възрожденския художник Николай Павлович, адресирано до “Почитаемия майстор на Свищовската ложа на свободните зидари”. Към него е приложен зидарски формуляр (от 8 точки), който авторът е попълнил.11 По-късно Стоян Н. Коледаров, в качеството си на Велик секретар на ложата, на запитване от Букурещ - има ли преди Освобождението в България масонски ложи, отговаря, че такава е съществувала в Свищов.12 Същото твърди и Д. Недков: “Във Видин, Свищов, Тулча и Варна по онова време действат масонски ложи, но в тях работят само чужденци“.13
Най-значимият факт от гледище на масонската книжнина (по-точно документация) е свързан с дейността на патриарха на масонството в България - Иван Ведър, масон 33-а степен. Той е посветен в Цариград през 1863 г. Като полиглот Иван Ведър превежда от френски език (още преди Освобождението) основната Програмна декларация на свободното зидарство. Отначало тя се разпространява апокрифно: Ведър я предоставя на посветени. Гласност на този документ дава Никола Шиваров, който прави и първата българска публикация за масонството в България в статията си “За Ивана Николова Ведър, Първият български франкмасон” в сп. “Българска сбирка”, кн. 5, 1915 г., с.268. Всъщност това е извадка от брошурата на Шиваров “Франкмасонството в България”, в която се дават биографиите на първите видни български масони.
От изворите е видно, че в печата (и книжнината) проникват през XIX век сведения за свободното зидарство, но общо взето те са ограничени. В същото време прави впечатление, че анонимното съзнание и неписано апокрифно творчество насажда сред българите неясна представа за франкмасонството. Има всички основания да се предполага, че тя възниква на верска основа, представлява реакция срещу експанзията на папизма и се оформя в годините на Кримската война (1853-56 г.).14
Интересно е, че терминът “франкмасонство” прониква и в Русия, свидетелство за което има във “Война и мир” на Л.Н. Толстой. Казаното се отнася за книжнината, ако е реч за периодичния печат (масонски), такъв през XIX век не се създава. Опонентите твърдят, че Константин Величков издава (1886/87 г.) в Пловдив в-к “Светлина”, но досегашните издирвания не успяха да открият такъв вестник. Проучванията показват, че най-широко темата за масонството (в литературата) се третира от Ив. Вазов. Доказателство за това е поемата “Загорка”, написана през 1882 г. и най-вече забележителната повест “Чичовци”, създадена през тези години. Авторът създава галерия от образи на българската духовност през турско време, по-точно казано след Кримската война. Тук вече класикът на българската литература стига до висше прозрение на масонските идеи и темата за свободата.15
От казаното може да се направи извода, че през XIX век първото българско масонство (създават се две ложи, една в Русе и една в София), което брои около стотина масони, не успява да създаде свой печат, но масонските идеи чрез творчеството на Иван Вазов и Лев Толстой придобиват известност. Ако се прибави към това, че то спечелва творци като д-р Константин Стоилов, Захари Стоянов,16 Алеко Константинов, Константин Величков можем да приемем, че Първото българско масонство регистрира успех сред интелигенцията и най-образованите личности.
Второто българско масонство се създава през 1914 г. чрез инсталирането на ложа “Заря” в София. Тя е под патронажа на великата ложа на Франция, получава № 463 и тьржествено е настанена на 15 (28.IV.1914 г.)17 През 1917 г. тя се разроява на две ложи (по равни части): ложа “Зора” № 1 и ложа “Светлина” № 2. Те образуват на 27.ХI.1917 г. Велика ложа на България. За пръв Велик майстор е избран генерал Александър Протогеров. През 1915 г. се създава масонски Възпитателен институт “Заря”, негов председател е Ал. Теодоров - Балан. От гледище на печата, завоевание за българските масони е излизането на сп.”Свободно мнение”, редактирано от видния книжовник Димитьр Мишев. За него може да се каже това (макар сравнението да е преувеличено), което световните автори пишат за Бенджамин Франклин, че той със своите просветни кръжоци и библиотеки, без много-много да парадира с името масони, фактически върши масонска дейност. Подобно е положението и със сп. “Свободно мнение”, сплотило широк кръг от видни интелектуалци и подкрепящо
ориентирането на България през Първата световна война на страната на Англия, Франция, САЩ.
Това нещо е доловено от Иван Богданов - виден литератор и книжовник: “Най-ранното по време българско периодично издание е “Свободно мнение”, седмично политико-обществено списание. Редактор е Дим. Мишев. От година I и II (1913-1914 г.) излизат 51 броя, през III, 1915 г. - 37 броя и след пауза от 7 години, през (година) IV, 1922 г. излизат 18 броя”.18 Твърдението на Богданов се покрива от духа на списанието, авторския състав и факта, че Д. Мишев се издига като един от най-просветените и деятелни български масони.
Изворите сочат, че през 1918 г. Великата ложа на България издава бюлетин “Зидарски вести”, от него излиза само един брой. Той помества Програмната декларация на учредената Велика ложа, дава състава на нейните ръководни дела и сведения за началната й дейност.
През 1922 г. (м. януари) започва да излиза сп. “Свободен зидар”, орган на Великата ложа на България. Негов редактор е Стилян Кутинчев, образован масон, създател заедно с Асен Златаров на масонското издателство “Акация”. Последната книжка № 1-4 на сп. “Свободен зидар” излиза през 1924 г. Привлякло за автори Ал. Теодоров-Балан, Ас. Златаров, д-р Константин Станишев, д-р Христо Стойчев, списанието има заслуги за идейното, нормативно и организационно укрепване на масонството в България. През 1929 г. Стилян Кутинчев чрез издателство “Акация” публикува на български език книгата на Август Хорневер “Свободното зидарство”, снабдена с ценен предговор от него. Тук е мястото да отбележим, че преди Ст. Кутинчев, Ефтим Спространов, роден в Скопие, виден масон, под псевдонима К. Угринов през 1917 г. публикува първата българска брошура за масонството. А д-р Христо Аджаров превежда през 1919 г. на български език (от немски) популярното съчинение на д-р Щарке за масонството.
В заключение на този кръг от печатна дейност трябва да кажем, че сп. “Свободен зидар” просъществува от 1922 г. до 1924 г. и има принос за разкриване на идеите, ритуалите и успехите на масонството в България след края на Първата световна война. Към това трябва да прибавим, че масоните развиват чрез печатна дейност кампания в защита на пленниците и бежанците. Ако се съберат всички писма и декларации, повечето изпращани до международни организации и Обществото на народите, ще се образуват няколко тома документи. В отчетния си доклад пред Великия събор на ложата, изнесен от Великия секретар д-р Константин Станишев на 22.IХ.1923 г. четем, че през октомври 1922 г. група видни масони: Димитър Мишев, Борис Вазов, проф. Никола Милев, Георги Кулишев, Стоян Коледаров, Александър Панчев и други издават позив против Търновските събратя (17.IХ.1922 г.) и издигат глас за помирение в българското общество.19 Този апел е изпратен до редакциите на най-авторитетните ежедневници.
От гледище на печатен акт, важно събитие е Декларацията на Великата ложа на България на Международния масонски конгрес, проведен в Женева от 27 до 30.IX. 1923 г. Представители на България са Симеон Радев, о.з. полк. Александър Самарджиев и д-р Цолингер. Председател на конгреса е проф. Исак Ревершон - Велик майстор на швейцарската Велика ложа “Алпина”. “Както нему, - съобщава Ал. Самарджиев, - така и на множество други братя журналисти раздадох изложението на нашата телеграфна агенция, приготвено в Женева от брата Симеон Радев“.20 С тази декларация Великата ложа на България защитава правителството на проф. Ал. Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат 1923 г.
От началото на 1923 г. Възпитателният масонски институт започва да издава легално списание “Мироглед”, редактирано от неговия председател - писателят Васил Узунов. Това е второто масонско списание след излизането на сп. “Свободно мнение”. То третира по-открито свободно-зидарските проблеми: списанието подкрепя възванието на професорите-масони (Ал. Цанков, Тодор Кулев и други), създали елитарния кръг “Народен сговор”, който извършва преврата. “Делото на правителството - пише сп. “Мироглед”, - трябва да бъде подкрепено от всички. Трябва да се образуват вместо слабите разпокъсани партии, мощни обществени сили...“21 Това е допълнително доказателство, че масоните защитават кабинета на проф. Ал. Цанков. На 16.I.1925 г. министър Янко Стоянчев, майстор-масон, е въздигнат в парижката ложа “ Galilee” в 18-та степен. Пред нея той изнася градеж “Свободното зидарство и политическото положение в България.” 22 Видният френски масон Бернар Велхов, който го е предложил за повишаване, е удостоен със званието “Почетен член на Великата ложа на България” по случай 70-тата си годишнина (2.XII. 1925 г.).23
Връх в масонския печат в България е излизането на сп. “Зидарски преглед”, като орган на Великата ложа на България от 1924 до 1940 г. Главен редактор, всъщност и издател, е юристът д-р Христо Иванов, масон 33-та степен. Той е и автор на най-добрата масонска книга в България, излязла между двете световни войни.24 С това не подценявам другите автори - имам предвид Дим. Ив. Ведър и Стоян Коледаров, велик секретар на ложата от 1926 до 1939 г. През 1921 г. той издаде брошурата “Франкмасонството (свободното зидарство)”.
Сп. “Зидарски преглед” е събитие в живота на българските масони. То разкрива духовния потенциал и ерудиция на масоните, тяхната европейска култура, езикова подготовка и вярност към свободно-зидарските идеи. На неговите страници се разказва за историята, ритуалите, символите и международния живот на зидарството. Освен д-р Христо Иванов, под председателството на когото през 1929 г. бяха приети програмните и нормативни документи на ложата, в списанието участват д-р Христо Мутафов, Ал. Т. Балан, Васил Узунов, Стоян Коледаров, Гендо Цукев (адвокат) и много други. Едва ли има друга институция в България, която в продължение на 17 години да има подобен орган, който отразява цялостния живот на ложата.
Не по-малък успех е издаването на легалното масонско списание “Полет”, излизало от 12 октомври 1923 г. до април 1925 г. То се редактира от Дим. Мишев, Ал. Теодоров-Балан и Рувим Маркъм, американски журналист-масон, пристигнал в България през 1911 г. “Полет” за своето време по оформление и съдържание се характеризира като едно от най-добрите периодични издания. Списанието отбелязва, че масоните дадоха всичката си вяра и подкрепа на дейците, които със своя патриотизъм, решителност и себеотрицание сгромолясаха на 9 юни правителството на Стамболийски. Днес те със затаен дъх чакат да видят държавата, поставена в релсите на Конституция и правов живот.25 В това е раздвоеността на болшинството от членовете на ложата, че подкрепят делото на 9 юни, но правят това в името на идването на конституционен режим и законност. “Спасението - продължава “Полет” - на отечеството е в сливането на демократическите сили”, “в стегнатостта на членовете в Демократическия сговор и в искрената коалиция със социалдемократите”. Лансират се демократични идеи и перспективи, но на практика не става така. През февруари 1924 г. социалдемократите отзовават своя представител в кабинета - Д. Казасов. От друга страна, Септемврийският бунт на комунистите и земеделците по места е потушен жестоко. Жертвите достигат 5 000 души. Проницателният Рувим Маркъм, който е привърженик на капитализма, пледира за умереност и широка социална програма. “Докато една шепа богати експлоатира масите за свои изгоди, комунисти и земеделци ще водят безпощадна борба против нея.”26 Разбира се, това не пречи на масоните да осъдят Септемврийския бунт. На тях принадлежи изводът, че с потушаването на метежа може да се говори за “Подвига на България“.27 Защото целите, които си поставят организаторите, е подпалването на Балканите, погубване на националния суверенитет. Дим. Мишев писа, че при успеха на въстанието, по искане на Европа, България щеше да бъде окупирана от съседните страни.28
Сп. “Полет” се превръща в трибуна на умерения и демократичен дух на нацията. В него сътрудничат почти всички професори от Университета. Засягат се актуални социални и културни проблеми, но общата му умиротворителна доктрина претърпява поражение с взрива в църквата “Св. Неделя” на 16 април 1925 г. Трима масони са убити, между тях и депутатът майор Никола Рачев, който е моторът на Военния съюз, извършил преврата на 9 юни 1923 г. Сред убитите са още полк. Стефан Нойков и поручик Георги Ценев. Ранени са Ал. Цанков, Кимон Георгиев, Пенчо Златев и други. Трагичната атмосфера с покушението (500 ранени и 100 души убити) пречупва волята на редакцията и от този момент сп. “Полет” прекратява съществуванието си.
За дълъг период от време Великата ложа се лишава от легален орган, както стана реч - тя се занимава с вътрешно-ритуалния си живот, отразяван грижливо от сп. “Зидарски преглед”. Рувим Маркъм започва да издава свой в-к “Изток”, а Д. Мишев, Ал. Теодоров-Балан и другите публикуват в ежедневници, благожелателно настроени към масонството. По тази линия Великата ложа на България има успехи: най-влиятелните ежедневници и немалко списания се изказват положително за масонството. Сред тях е официозът в-к “Зора”, най-престижният ежедневник между двете световни войни. Неговият директор Данаил Крапчев е масон. На второ място може да поставим в-к “Слово”, издаван и редактиран от Тодор Кожухаров, масон. Същата позиция държи и в-к “Мир”, наричан от някои журналисти българския “Таймс”. На неговите страници през 1928 г. се появява програмна декларация на Великата ложа. Решение за нейното обнародване взема Великият събор, проведен на 22-23.IХ.1928 г. При закриването му д-р Константин Станишев заявява: “скоро ще излезем с едно опровержение”.29 Актьт е предизвикан от засилващата се антимасонска кампания в България. Опонент на свободното зидарство става организация “Родна защита”, ръководена от ген. Иван Икономов. От националистическа, тя преминава към расистка и най-вече на антимасонски позиции.30 Активна дейност по тази линия развиват Ал. Сталийски, о.з. подполковник Александър Борсеков-Мусевич, който от масон се превръща в големия разобличител на свободното зидарство в България.
И така, споменатата Декларация е предизвикан отговор, наложен от клеветническа кампания. Освен от вътрешни подбуди, въпросната атака се стимулира от наказателните действия на фашизма в Италия срещу масонството, довели до неговата забрана през 1925 г., конфискуване на имуществото и принуждаване на най-изтькнатите му представители да емигрират. Декларацията е публикувана във в-к “Мир”, бр. 8489 от 17.Х.1928 г. В нея четем: “Масонството не е сдружение за определена политическа или религиозна акция, а е сдружение чисто възпитателно и културно, което цели да накара своите членове да не забравят в своите обикновени занятия и в своята обществена дейност общоприетите високо морални масонски принципи.”31 Засягат се и всички други моменти от идеологията и доктрината на масонството. За доказателство, че институцията е родолюбива и национална, се сочат имената на починалите масони: княз Александър Батенберг, Константин Стоилов, Константин Величков и много други. Този пример илюстрира казаното, че авторитетни ежедневници подкрепят масовството. По-нататък ще бъдат посочени и други подобни случаи. Прави впечатление, че досега авторите, които се занимават с тези проблеми, не обръщат внимание на този факт. Изследователите разглеждат само масонския печат и като правило не му дават висока оценка. Иван Богданов пише: “За разлика от други страни, масонският печат в България е доста анемичен”.32 Същата позиция поддържа и проф. Величко Георгиев: преценява, че “кръгът на авторите” е ограничен, статиите до голяма степен са схематични, “сухо и безинтересно“ написани.33 С тези схващания на двамата мастити изследователи на масонството не можем да се съгласим. Посочихме, че сп. “Зидарски преглед” (1924-1940 г.) до сега не е надминато, неговите статии и материали са компетентно написани и имат познавателна стойност. Стана въпрос, че автори като Ал. Т. Балан, Христо Иванов, Дим. Мишев, д-р Христо Мутафов, Стоян Коледаров, Васил Узунов, инж. Димитър Ив. Ведър, д-р Александър Недялков могат да се равнят с европейските си колеги.
Може Иван Богданов да е прав, когато пише “за разлика от други страни”, но това сравнение е относително. Въпросът трябва да се постави по-иначе: институция, която в най-добрите си години наброява максимум 600 члена и просъществува 20-25 години, издава седем списания: “Зидарски новини”, “Свободен зидар”, “Зидарски преглед”, “Свободно мислене”, “Мироглед”, “Полет”, “Заря”.
Време е да кажем, че организация “Отец Паисий” и неговото списание “Отец Паисий” са създадени от българските масони - нещо, което до сега неправилно се премълчава. Сп. “Отец Паисий” достига тираж до 5 000 броя.
Днес, когато се навършват близо 10 години от създаването през 1997 г. на Първата велика ложа в България и близо 15 години от началните стьпки на масонските идеи, у нас е излязъл само един брой на сп. “Светлина”. Наистина автори като Димитър Недков и д-р Митко Иванов публикуваха много интересни книги за масонството, което е отраден и насърчителен факт.
Когато става реч за масонския печат и масонската книжнина в България, не може да се премълчи дейността на издателство “Акация”, както стана реч, създадено от Асен Златаров и Стилян Кутинчев. Към него се оформят няколко библиотеки: Асен Златаров ръководи “Натуралфилософско четиво”, от което излизат повече от 50 заглавия. Написаната от него книжка “Анщайн и световните тайни” търпи пет издания. Златаров представя и втора библиотека, наречена “Из тайните на земята и морето”. Стилян Кутинчев ръководи библиотека “Наука и живот”; проф. Ал. Балабанов - “Класическо четиво”; д-р Димо Тодоров - “Великани на човечеството”. Издателство “Акация” приобщава обществеността към европейската култура и ценностите на цивилизацията. Изданията му търпят многобройни тиражи, например преводът на Ал. Балабанов на “Прометей” от Есхил има 13 издания. Сп. “Зидарски преглед” като орган на ложата рекламира книгите на “Акация”. Тук е мястото да кажем, че ако през XIX век масоните създават “Червения кръст”, през XX в. масоните в лицето на Ас. Златаров през 1929 г. пускат първия радиоапарат в България и осъществяват първото предаване.
Второто по значимост легално издание на Ложата след сп. “Полет” е сп. “Заря”, редактирано от Васил Узунов за времето от 1929 до 1932 г. То се финансира от масонското акционерно дружество “Подем”. Авторският състав е отбелязан на корицата на списанието, представен от известни масони - учени, книжовници и литератори. Основните материали се пишат от редактора Васил Узунов, преподавател в Софийската духовна семинария (по литература). През 1923/24 г. той пребивава в САЩ (главно в Чикаго), след което описва впечатленията си в книгата “Една година в Америка”. Активен участник е лекарят д-р Александър Николаев, неговата статия “Идеология на свободното зидарство”34 се цитира от изследователите. “На нас, свободните зидари, - четем в нея, - които се движим от чувство и любов към всички хора, не ни пречи любовта, която имаме към отечеството си, да обичаме и човечеството”.35
Сп. “Заря” осъди комунистическия експеримент в Русия, но това не му попречи да издигне (един от първите) идеята, България “да се сближи с Русия, независимо от обстоятелството кой ръководи нейните съдбини”36. Това показва, че масоните (или отделни техни среди) оценяват по нов начин националните интереси на страната. Великият събор на ложата, проведен в София на 10.I.1932 г. (това е XV събор), решава да се свика “едно по-широко събрание на братята - книжовници”, които да обсъдят състоянието на изданието. То решава сп. “Заря” да бъде спряно. Наред с финансовите трудности, авторитетни масони като д-р Христо Мутафов се изказват, че равнището на списването не е на добро зидарско равнище.37
От началото на 30-те години, особено след идването на нацизма (30.I.1933 г.) на власт в Германия, антимасонската вълна в България се засилва. Посочихме, че на 2.IХ.1928 г. организация “Родна защита” заявява, че “е възприела като основа на своята обществена дейност принципите на фашизма”.38 От този момент страниците на в-к “Родна защита” подемат клеветническа кампания срещу свободното зидарство. Разгръща се полемика между двете институции. Родозащитниците поставят 12 въпроса пред Великата ложа. Отговор на тях (по решение на Съюзния съвет) дава административният секретар Евстати Петров, адвокат, несменяем секретар на ложа “Светлина” от 1919 до 1940 г. Отговорите са написани на високо духовно и научно равнище. Събрани на едно, те са нещо като теоретично, ритуално и символично обяснение на това, какво е свободното зидарство. Въпреки прецизността, противниците не са доволни. Те повтарят клеветите (че масонството е световна еврейска конспирация) на издадената от свещеник Никола Иванов във В. Търново (1928 г.) брошура “Масони, евреи и революции”, която е плагиат от труда на Григорий Бастунич на същата тема. През февруари 1934 г. вторият човек в нацисткия режим Херман Гьоринг, който е министър-председател на Прусия (най-голямата и водеща провинция в Германия) забранява масонството. Пазарът в България се наводнява с антимасонски издания. При това положение масоните решават да изключат от своите редове най-големия ренегат, който става знаменосец на антимасонската кампания. Става въпрос за о.з. подполковник Александър Мусевич-Бориков - заместник върховен водач на “Родна защита”. Той членува в ложа “Зора” от 18.1Х.1924 до 21.XII. 1929 г., като достига майсторска степен. Неговата антимасонска книга, издадена през 1937 г., е една от обоснованите и компетентни преценки за масонството в България.
Бившият главнокомандващ на българската армия (в Първата световна война) ген. Никола Жеков посреща с удовлетворение идването на Хитлер на власт в Германия. Разбира се, той не акцентува на расистката и антисемитската му доктрина. Генералът възлага надежди на мирната ревизия на Ньойския диктат. През 1933 г. той започва да издава в-к “Обединение” и с Иван Дочев, един от водачите на Легиона, обикалят страната и сплотяват прогерманските среди. В-к “Обединение” открива атака срещу франкмасонството39. За събранието във Варна в-к “Освобождение” съобщава: “След г-н Жеков говори главният водач на легионерите г-н Иван Дочев, който пристигна заедно с генерала”.40 Вестникът информира за събранията на ген. Н. Жеков и Иван Дочев под заглавие “Националните легиони шестват из България”.41 В следващия брой излиза статията “Масонството - бич за човечеството”.42 Всичко това разкрива сблъсъка между българския национализъм и масонството. И още: влиятелни организации и авторитетни личности се противопоставят на свободното зидарство.
За разлика от Димо Казасов, който излиза през 1930 г. със статия в списанието на проф. Димитьр Михалчев (сп. “Философски преглед”, кн. 5 от 1930 г.) и казва, че свободното зидарство няма никаква тежест в обществения и културния живот, ген. Н. Жеков поддържа друго мнение. Той твърди, че “франкмасонството е свило гнездо във всички наши обществени среди”.43 Отива по-нататък: “В мрежата на франкмасонското влияние е попаднал даже и Съюзът на запасните офицери! И то отдавна.”44 Тук се докосваме не само до ролята и мястото на масонския и антимасонския печат, по-точно полемиката между тях, но и до проблема - какво е влиянието на свободно-зидарските идеи в българското общество. Твърдението на ген. Н. Жеков, че Съюзът на запасните офицери е под ръководството на франкмасонството отговаря на фактите. Има основание да приемем схващането на ген. Н. Жеков, че свободното зидарство между двете световни войни е влиятелна сила. Казаното се подкрепя, но особено важно е да подчертаем, както стана реч, че Всебългарският съюз “Отец Паисий” е дело на свободното зидарство.
Темата за масонския печат не може да подмине факта, че когато цар Борис заминава за Лондон, за да участва в традиционните ритуали по повод смъртта (20.I.1936 г.) на крал Георг V, цензурата разрешава на в-к “Дневник” да публикува девет статии за българското масонство. Това е събитие в печатните изяви. Защото в Европа свободното зидарство е забранено: в Германия, Италия, Испания, Португалия, Русия, Турция. През 1937 г. примерът им последва Румъния, а през 1938 г. Полша. Факт е обаче, че в България един от авторитетните ежедневници публикува поредица от статии. Първата е от 3.II.1936 г. и е озаглавена “Задкулисните тайни на българското масонство”. Заглавията са сензационни, но съдържанието е позитивно. Разговорът се води между редактора на “Дневник” Петко Атанасов (масон) и П. Мидилев, Велик майстор на Великата ложа на България.45
От този порядък е Декларацията на Великата ложа на България, публикувана във в-к “Зора” (бр. 5304, 6.III.1937 г.). Тя е подписана от П. Мидилев и Великия секретар Стоян Коледаров. Това е знаменателен факт: най-авторитетният вестник в Царството, издаван от големия журналист Д. Крапчев, подкрепя масонството. В Декларацията четем: “Напоследък зачестиха с нищо неоправдани обвинения срещу свободното зидарство в България”. Авторите имат предвид борбите в Съюза на запасните офицери. В-к “Зора” (бр. 5355, 7.III.1937 г.) публикува Декларация на Тодор Кожухаров, виден масон, директор и главен редактор на в-к “Слово”. Той заявява в отговор на обвинението, отправено му от ген. Иван Шкойнов, следното: “Аз съм свободен български гражданин и имам право да се числя във всички организации, търпени от законите на страната”46.
Натъкваме се на не един епизод, а на крупна проява в българския политически живот, и то през пролетта на 1937 г. Свободното зидарство печели победа срещу крайните сили, защото има подкрепата на такива вестници, като “Зора” и “Слово”.
Разбира се, застойните процеси не могат да бъдат преодолени, след като Австрия, Чехословакия престават да съществуват като суверенни държави. Сътресение в живота на българското масонство предизвиква ненадейното и до известна степен предизвикателно напускане (в началото на 1937 г.) на видните масони от ложа “Зора” - Петър Габровски и проф. Асен Кантарджиев. Те са основали организация “Ратници за българщината”, която застава на антисемитски и близки до това позиции. Под тяхно влияние се публикува брошурата на Румен Янков “Списък на масоните в България” и други заглавия. Като се има предвид, че авторът е изявен журналист и международен кореспондент на в-к “Утро”, можем да си представим отзвука, който получават неговите публикации. Напорист, смел, търсещ новината, Румен Янков посещава района в Сърбия, който е контролиран от българския окупационен корпус. Там попада на засада и става жертва на професията си - загива през март 1943 г.
Въпреки трудностите и влошаването на международното положение, Съюзният съвет на масонството в България изработва (в края на 1937 г.) и публикува изложение за своята дейност. Документьт се нарича “Изложение на Съюзния съвет на Великата ложа на България - в отговор на разни нападки против Българското свободно зидарство”. Намираме го на страниците на сп. “Зидарски преглед” (кн. 1, 1938 г., с. 5). Твърдата позиция им носи международно признание. Съюзният съвет известява: “Голяма чест ни биде указана от Изпълнителния комитет (на Международната масонска асамблея), която с писмо от 18.VI. т.г. (1939 г.) ни съобщава, че след като Полша е напуснала своето място в Изпълнителния комитет, според съставената предварително листа, нали е редът да заемем (България до момента е подгласник в тази комисия) определеното място в същия комитет”47. Това е връх в международното признание на българските масони. Те стават редовен член на Изпълнителния комитет на Международната масонска асамблея.
От изложението за мястото на масонския печат произтичат някои изводи. Прави впечатление, че между двете световни войни българското масонство има не само свой, закрит, вътрешен печат, но издава списания и ползва авторитетни вестници за популяризиране и защита на своите схващания. Мащабите на тази дейност опровергават оценките на досегашните изследователи и публицисти (Димо Казасов, Иван Богданов, Величко Георгиев) за анемичен, безжизнен, схематичен печат.
Днес масонството в България бележи възход, броят на посветените и ложите далеч надминава стореното между двете световни войни. Но отзвукът в обществото сякаш е далеч по-слаб по линия на прения, спорове, полемики, които са характерни за времето между двете войни. Разбира се, в никакъв смисъл не може да се подценява научно-изследователското и популяризаторско дело, извършено както отбелязахме от Димитър Недков и д-р Митко Иванов. Все пак необходимо е да се пожелае повече публичност, разисквания, кръгли маси и печатни периодични издания за запознаване на масовия читател със свободолюбивите и добродетелни идеи на свободното зидарство.
В заключение, ако се събере всичко казано и написано за масонството от Ал. Т. Балан, това ще е най-доброто, което България е дала в съкровищницата на масонството. Това ще е ненадминато тълкуване, осветление и прозрение за свободното зидарство.
Литература
1. Зидарски преглед, 1927, № 7-8, с.119.
2. Пак там, 1924, № 4, с.98.
3. Пак там, 1925, № 6, с.189-190.
4. Зидарски преглед, 1924, № 7, с.143.
5. Пак там, 1925, № 6, с.183.
6. Недков, Д. Требник на свободния зидар. Русе, 1999, с.12.
7. Боян Пенев, История на новата българска литература, т. IV, София, 1936 г., с.718.
8. Пак там, с.719-720.
9. Константинов, Георги. Л.Н. Толстои и влиянието му в България. С., 1968; Анчев, Ангел. Л.Н.Толстой и българската литература. С., 1978.
10. Спомените на Ф. Каниц са издадени първоначално на немски език, а на български през 1932 г.
11. Д-р Стояшки. История, същина, устройство и управление на Свободното зидарство. С., 1936 , с. 65.
12. Зидарски преглед, 1934, № 3-4, с.108; 1940, № 4-5, с.65-66.
13. Недков, Димитър. Масоните се върнаха в България. С., 1998, с.175.
14. Тодорова, Мария Н. Участието на български доброволци в Кримската войня (1853-1856 г.) - Изв. Държ. архиви. Т.51, 1986, с. 249;
15. Косев, Д. Отражение на Кримската воина в България. - Истор. преглед, 946/47.
16. Авторът сочи цифрата от 4 000 доброволци, Н. Палаузов - 4 028 души.
17. Вазов, Иван. Чичовци. Галерия от типове и нрави български в турско време. С., 1931, с.28 и следв.
18. Стоянов, Захари. Превратът. С., 1994.
19. Свободен зидар, януари 1922, год. I, кн. 1. Срв. д-р Христо Стойчев. Из историята на Великата ложа на България.
20. Богданов, Иван. Синовете на вдовицата. Масонство и масони. С., 1994, с.94.
21. Зидарски преглед, 1924, № 1-4, с.11-12.
22. Зидарски преглед, 1924, № 1-4, с.106.
23. Мироглед, 1923, № 2, с.61-62.
24. Иванов, Хр. Иванов (псевдоним д-р Р. Стоянски), История, същина, устроиство и управление на свободното зидарство. С., 1936.
25. Мироглед, 1925, №. 9-10, с.62.
26. Иванов, Хр. Иванов (псевдоним д-р Р. Стоянски) История, същина, устройство и управление на свободното зидарство. С., 1936.
27. Соломон Паси. - Полет, 1923, № 10, с.1.
28. Полет, 1924, № 40, с.6.
29. Пак там, 1923, № 1.
30. Пак там.
31. Централен държавен архив. Протокол на Великия събор от 22-23.IX.1928 г., с. 301-302.
32. Родна защита, № 176, 4 ноем. 1928.
33. Мир, № 8489, 17 окт. 1928.
34. Богданов, Иван, цит. кн., с.94.
35. Георгиев, Величко. Масонството в България. С., 1986, с.189, 191.
36. Заря, 1931, № 2, с. 107.
37. Пак там. По-късно д-р Ал. Николаев се присъедини към своите приятели Петър Габровски и проф.
38. Асен Кантарджиев - всички напуснали ложата и подкрепили Закона за защита на нацията (1940 г.).
39. Заря, 1929, № 6-7, с. 208.
40. Заря, 1933, № 2, с. 37.
41. Родна защита, № 175, 28 окт. 1928.
42. Обединение, № 7, 30 апр.1933 г.
43. Пак там, № 16, 1 юли 1933.
44. Пак там, № 18, 15 юли 1933.
45. Пак там, № 19, 22 юли 1938.
46. Обединение, № 26, 9 септ. 1933.
47. Пак там.
48. Дневник, № 10838, 5 февр.1936.
49. Зора, № 5355, 7 март1937.
50. Зидарски преглед, 1939, № 6 и 7, с. 85.
http://otves.org/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=26&Itemid=28
Един не особено достоверен списък...
http://docs.google.com/View?id=dc79cm8_540dmm9rtfq
Историјат Слободног Зидарства у Србији
...Ложе српске масонерије бавиле су се добротворним и милосрдним пословима, којима су ублажавали стање многих невољника и сиромашних, али и оснивањем хуманих и културних фондова. Тако је основана прва добротворна установа “Друштво и Завод за сиромашну и напуштену децу” као хумана и просветна установа, а уз помоћ Општине саграђен је и Дом. Патриотско “Друштво Свети Сава” је у неослобођеним крајевима отварало и издржавало школе, штампало за њих књиге, те помагало цркве и манастире. У Дому овог друштва основана је Вечерња школа, кроз коју је прошло хиљаде деце, Приправна учитељска школа, као и Пансионат, у којем су се издржавали младићи који су долазили да уче у београдским школама. У ложи “Побратим” основана је Патриотска Каса, док је утицајем у помоћи слободних зидара на министра просвете основана Ђачка Трпеза, за сиромашне ђаке и студенте. Ускоро је основано “Друштво Краљ Дечански” и његов Дом за глувонему децу. На иницијативу и материјалном подршком брата Ђорђа Вајферта основан је “Инвалидски фонд Св. Ђорђа”, потпомогнут и великом задужбином добротвора Николе Спасића, био намењен олакшању живота наших ратних инвалида и старању око њихових сирочади...
http://www.uvls.org.rs/istorijat-slobodnog-zidarstva-u-srbiji.html
ПРАВА И ПОТПУНА СЛОБОДНОЗИДАРСКА ЛОЖА ”ПОБРАТИМ”
ОСНОВАНА НА ОРИЈЕНТУ БЕОГРАД
... Лета господњег 1890. године, одржан је састанак у просторијама друштва "Свети Сава" у Београду. Сви присутни, Андра Ђорђевић, професор Велике Школе, Ђорђе Вајферт, индустријалац и гувернер Народне Банке, Тихомир Марковић, адвокат, Стеван Мокрањац, композитор, Димитрије Биба, трговац, Макса Антонијевић, и Браћа Николајевић, Стојковић и Миловановић, одлучују да оснују нову Слободно зидарску радионицу. За Ложу заштитницу су одабрали Симболичку Велику Ложу Угарске која је слободно радила у дуалистичкој монархији, упркос забране Масонског рада у аустријском делу државе. Оснивачима "Побратима" се посебно допало то, што се Симболичка Велика Ложа Угарске истицала у борби против примата Аустрије у Аустро Угарској монархији и супротстављала аустријској супремацији и њеној експанзионистичкој политици на Балкану...
http://www.mason.org.rs/index.php?option=com_content&view=article&id=21:pobratimbeograd&catid=14:loze&Itemid=14
Post a Comment