| More

translator

Претендентите за Македония

от "Д. Григорeв" (Г. Бакалов), Варна, 1900, 30 стр.


Без никакво преувеличение може да се каже, че в цeл свет нема друга страна, заради която да са се водили толкова препирни, да са се сблъсквали толкози разнообразни интереси, да е ставала такава ужасна борба, като за Македония!
Нека размисли самия читател: освен тъй наречените велики държави, които си я сметат за свои въпрос и свое дело, Македония брои не по-малко от пет непосредствени претенденти: първо место държат България, Сърбия и Гърция, малко по-настрана стоят Австрия и Румъния. Ние не смятаме Турция, която за сега е повече от претендентка: тя владее Македония!

*) Превеждаме тази статия от руското списание “Жизнь" (ноември 1899 г.). дето тя е поместена от „кореспонденция от София" я носи подписа; Дионисий Григорйев.


[+/-]ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ

Сърби, българи, гърци и румъни заявяват, че Македония е заселена с техни „братя; гърцате сметат чрез Македония да си отворят път за Цариград — старата столица на Византия, дето и до сега 1/2 от населението са гърци; сърбите, стиснати между планини и Дунава, искат да си набавят път към мо­рето: а българате намират, че е много хуба­во да имат изход не само на Черно, но и на Мраморно, Егейско и Адриатическо море..Ако даже тия мънички и слаби страни имат такава силни апетити, то какво да се каже за голя­мата и пълнокръвна Австрия? Сега като тя изгуби провинциите си в Италия и влиянието си върху дребните германски държави, еднич­кото место за разширявание на нейната тери­тория остава Балканския полуостров. Петата претендентка — Румъния — е отделена от Македония и затова не може да се надява, че направо ще господствува в тази страна: но щом й се признаят нейните права над Ма­кедония, тя винаги може да ги разменя с отстъпки, що й се направят в друго направ­ление. Така че, макар чужда територия да ги дели от Македония, румънците водят там активна пропаганда, официално поддържана от

2

румънското правителство. Последна новина в туй отношение е отварянието на румънско търговско училище в Солун („комерческа ака­демия"', както пишат румънските вестници).
Всички тия обстоятелства предават една странна физиономия на македонското движение. Ма­кедония страда под тежкия турски ярем като че ли за събарянето на това иго требва да бъдат насочени всички усилия на македонците, но в действителност всички тия усилия са насочени към междуособна борба, в която Турция съвсем неочаквано се явява като тре-тейски съд. Разбира се, че турското правителство е много доволно от този обрат на работата, при който всека от борящате се страни казва: ,.По-добре Македония да си ос­тане турска, отколкото да изпадне в ръцете на нашите противници; докато Македо­ния се намира в ръцете на турците най не губим надежда, че един прекрасе денъ тя ще стане наша". Разбира се, че при такова настроение на умовете политиката на турското правителство много се облагодетелства. Когато забележи, че на некое место се усилва агитацията на българите, то поотпуща малко гърците и

3

сърбите и улеснява тяхната борба против българите; и наопаки.
Преди три години, като даваше право на българското правителство да държи търговски агенти в Македония, турското правителство забелязваше: „Защо ви са агенти в Македо­ния, — вий и без туй сте силни там; по­добри изпратете на друго место, например в Призрен", а Призрен е град, дето никак нема българи; той е част от тъй наре­чената Стара Сърбия и е населен с албанци.
Днешното политическо движение в Ма­кедония се почна неотдавна. При Стамбулова, значи до 1894—95 г., всичкото движение в Македония се ограничаваше с културна, просветителна работа: с отварянието на черкви и училища. След паданието на Стамбулова и променението на политическия режим в Бъл­гария тукашната многобройна македонска еми­грация си повдигна гласа да иска за Македо­ния обещаните от берлинския конгрес права. Арменското движение и критското възстание още повече съживиха надеждите на македон­ците. Но, повтаряме, в днешно време под македонско движение требва да се разбира не борбата против турското владичество, която

4

всъщност е много слаба, сравнително с борбата между националностите за преобладаване на имено тази междуособна борба поглъща сега всичките сили и всичката енергия на ма­кедонската интелигенция, съставлява онова, което се нарича македонско движение.
В тази обща борба оеобно остри, са сблъскванията между, сърби и българи. Ожесто­чението между тия два елемента се е развяло до такава степени, щото не се спира и пред
убийства.
До 1877—78 г., до последната руско-турска война, сърбите не само не заявяваха никакви претенции за Македония, но направо я признаваха като българска провинция с много актове, които бихме могли, да приведем тука; те даже се обещаваха да помагат на Бълга­рия за освобождението на общото българско отечество. Но когато Босна и Херцеговина пре­минаха към Австрия, в Сърбия се забеляза ново течение — стремление в Македония да се възнагради за тия загуби; и когато в 1885 г. южна България се съедини със северна и младото княжество стана два пъти по-големо и по-силно от старото кралство, владичеството в Маке-

5

дония стана за сърбите въпрос за живот и смърт. Ако българите сполучат да турят ръка на Македония, те ще стана господствующето племе на Балканския полуостров— за голяма вреда на сърбите и гърците, които даже съединени пак ще бъдат по-слаби от българите. Милан предприе известната сръбско-българска война, именно за да възста­нови равновесието на Балканския полуостров и макар сърбите да претърпяха поражение, те не напуснаха пропагандата си в Македо­ния. Напротив, от тогава тази пропаганда почна да става все по-жива, защото пораже­нието още по-ясно показа на сърбите, до колко България е опасна за тех.
Усилията на сърбите се клониха към туй: от една страна — да създават особна, специална литература, която да доказва на ма­кедонците, че те са сърби, а от друга — да добият от турското правителство разрешение да отварят сръбски училища в Македония. От своя страна, българите гледаха да не отстъпят на сърбите в пропагандата си, в тази взаимна борба, както казахме, взе най-безобразен характер. Преди всичко, езикът на печата и на специалната литература по

6

този въпрос е не само крайно остър, не просто недостоен. Двама скарани файтонджин биха се засрамили да се псуват така, както се- -псуват сръбските и българските журна­листи.
Българските вестници емисат сърбите с калта, като ги наричат малодушни а страх­ливи, като ги укоряват, че уж те, сърбите, постояно дезертирали от действующия отред в онова време, когато руските и българските доброволци, под предводителетвото на генерал Черняев защищаваха честта на сла­вянското име. „СВИНАРИ” — ето с какво име българските вестници означават сърбите, а когато всички псувни се изчерпат, оставя по­следния заред: „Не забравяйте Сливница!"— в патриотически тон се провиква тържествующия българан. Разбира се. че и сърбате се ползуват със същото оръжие. В началото на тази година един сръбски патриот издаде в Москва една брошура, дето не оставя на мира даже най-далечните родоначалници на българското племе. Неизвестния автор намара в българските черепи най-необоримо доказа­телство за „финно-туркското" произхождение на този народ. ,,С това се обяснява—про-

7

дьлжава авторът — бездействието на бълга­рите в сръбската (1794—1815г.) и гръцката (1821—28 г.) война за независимост, а също и предаванието през 1876. г. на турците онова оръжие, с което ги снабдиха сърбите за борба с господарите на техното отечество: затова името „българин" е за турчина, когато името „сърбия" се преследва, като име на един народ, който (заедно с гър­ците) е изгубил в безкрайни вековни войни с турците около 1,000,000 души".
Но това разменяне на комплименти е нищо в сравнение с безобразняте факти, с които е отбелязана хрониката на борбата между сърби и българи: тези факти са много разно­образни: като почнем от прости улични сбивания между учениците от българските и сръб­ските училища и чупението на прозорци, че свършим с какдеветявание и предаваме на турското правителство и с убийства.
Сръбските агенти убиха на най-главната улица в Солун българския учител Ганев:

- българите си отмъстиха, като убиха неколко сърби, между които се попадна и некои си Пейчиновски, който се предполага да е организирал убийството на Танева. Убиванието на

8

сръбски шпиони, на сърби или просто на „сърбофили” е обикновено нещо. Веднъж сър­бите тикнаха в едно българско училище в Македония трицветно знаме с изписан лев, сами издадоха на турската полиция и й помагаха да лови българските революционери. За да и отмъстят, българите убиха в самата София, в една публична градска градина, един сръбски агент-агитатор в Македо­ния, и т. к.


На некои места тази борба между сърби и българи взема широк масов характер; театър на най-силните враждебни действия е жалкия градец Куманово.. Тука цели пет го­дини наред се води отчаена борба, пораствала в цела епопея; предмет на раздора е черк­вата. Преди пет години турското правителство узакони съществуванието на сръбската общана в Куманово, взе и предаде на сърбите един­ствената там, българска черква. Тогава в турските кръгове вееше силен сърбофилски ветър. Типични представители на тази по­литика е Хафъз-паша, управател на Ускюбски вилает, най-северния от трите македонски вилаети, до границите на Сърбия. От този вилает се разпространява сръбската пропаганда

9

в Македония, а Куманово, най- северния аднистративен пункт на този вилает, се виж­даше на сърбите като ключ за по-нататъшните сполуки. Толкова повече българите се държаха, на позициите си и не искаха да отстъпят. Те се възпротивиха срещу решението на ускюбския валия да предадат черквата си на сърбите, и пред техните протести въпросът остана открит. Но настана гръцко-турската война. България и Сърбия се държаха неут­рално по настоя ванята на Австрия и на Русия, въпреки предложението на Гърция да действуват задружно против Турция. За възнаграждение срещу този неутралитет на България султанът издаде ираде, с което под-твърждаваше правата на българите върху черк­вата в Куманово, но ги задължаваше в същото време да внесат на сръбската община 500 турски лири, за да си съградят сърбите друга черква. Но на това ираде не беше писано да се осъществи скоро. Щом мина опастността от задружно гръцко-българско действия против турците, Хафъз-паша почва да от­лага изпълнението на султанското ираде. Най-сетне дръди в колко месеца, Хафъз-паша, въпреки султанското ираде. взе друго решение.


10


по тази черква: тя се оставаше на българите. Но гробищата и земята около нея преминаваха, според това решение, към сръбската община. Освън това, българите трябваше да заплатят 1000 турски лири на сръбската община, за да си съгради сръбска черква. В тези нарочни колебания на турското правителство ясно се отражава неговата обикновена политика. Като се научи за решението на Хафъз-паша, бъл­гарското население в Куманово изпрати една делегация от 300 души при ускюбския валия, а чрез него при султана. Смисъла на тях­ното заявление е тази, че ако валията настоя­ва на това решение, противно на първоначал­ното султанско ираде, те ще се противят със сила. В това дело сърбите вече свариха да забият кръст на гробищата в онова место, дето тръбваше да се издигне техната черква. Тука имено стана най-драматичния епизод на тази борба: жените-македонки в Куманово, на брой няколко стотин, се запътват към гро­бищата и изваждат из земята издигнатия от сърбите кръст. В това връме се явява вой­ската и се сблъсква с тази женска тълпа. Предводителката на тълпата, местната учителка Екатерина Симедчиева, свършила гимназия в

11

Солун, била ранена с щик в корема и умира , след неколкодневни страдания.
Нейната трагическа смърт даде повод за нови манифестации, и последната дума по кумановеката.история още не е казана.
Сега нека се пренесем от Куманово в София-дето работи „Върховния македонски комитетъ ''.
-Да видим, как се отнася към Македония българското обществено мнение, как обяснява борбата в Македония и каква вероятност има разрешението на този въпрос.
У нас има различни виждания по полити­ката, която требва да държи България по въпроса за Македония. Най-силното течение е онова, което се изражава в ожесточена борба със сърбите и което ний ще наречем националистическо. Ето теоритическите предпоставки ла това течение:
-Македонските славяни са българи. Те сами заявяват това. То се подтвърждава и от пътешествениците, които изучват езика и обичайте на македонците. Националистите диг­наха голем бунт по повод заявленато на лайпцигския професор д-р Вайганд, който се намираше на служба при румънското пра-


12


вителство. Заключението, което той извади от своето посещение по Македония, е туй, че само българите могат справедливо да претендират за Македония. Той изказа това си мнение в един реферат, държан в Лайцциг, който повдигна в България голем ентусиазъм. Сър­бите заявиха, че Вайганд е подкупен от българите. В същото те обвиняваха и руския професор Милюкова заради неговите благо­приятни за българите “Писма из Македония” печатани в “Руски ведомости” и препеча­тани в българския вестник „Знаме. А българите устроиха шумни овации на Милюкова, когато той напущаше София. Националистите, казват, че българския характер на македон­ското население со признава и от официална, и дипломатическа Европа.
-Цариградската кон­ференция, свикана за разрешаванието на източ­ния въпрос, раздели Македония на две авто­номни български области, които требваше да съставят бъдащи васални на Турция държави.. Турция не прие решенията на конгреса, а след това се обяви войната. За забелеззание е, че този проект, по който Македония се признаваше за българска, бе съставен от лорд Солсбъри. Също така бе решена съдбата,

13

на Македония още веднъж, подире две го­дина, от знаменития Сан-Стефански договор. Ако Македония е призната за българска страна, то само остава да се намерят сред­ства и пътаща, по които да се придобие ней­ното присъединение. — казватъ националистите. Преди всичко, требва да се развива у маке­донците симпатия към българите. Това става с културна работа, с отваряме на черква и училища, под ведомството на българския екзарх в Цариград. Българското правител­ство дава средства за тази пропаганда, като отпуща всека година по 800,000 лева на екзархията. Останалото го върши инициативата на македонските общини, . които, са пълни господари на своите черкви и училища. Най-сетне, по частна инициатива, в България бе основан един фонд за поддържаше на български черква и училища в бедните македон­ски община. Този фонд се нарича „Св. Ка­рил и Методий”. Но неговата дятелност не се увенча със сполука: българските нацаоналисти обичат македонците, но още повече обичат парите и не се разделят лесно с тех.
Като средство остават още чисто поли-


14


тическате действия:
- македонците грабват оръжието само в отделни редки случаи. Пре­ди пет години, през летото на 1895 г., в източна Македония се започна нещо като въз­стание. Там се появиха възстанничеека дру­жина-чети, надошли от България, въоръжени в София от военате складове, под предводителството на офецери-македонски българи — от българската запазда армия. Тези чети беха съставени от македонци едвам на една трета, а на две трети — от българи-доброволци. Те се сражаваха юнашка, дадоха много жертви, а уцеделите уловени възстанници беха осъдени на вечно заточение. След това възстание се пръсна слух, кой го се по­твърди по-сетне от събитията, че то е било организирано от българското правителство „по-висши съображения". Чрез това възетание княза Фердинанд сполучи да повлияе върху една велика държава (Русия — б. на пр.), която не искаше да го признае. След възстанаето тя требваше да се убеди, че по-дообре е да се поговори с княза, който държи в ръцете си мира на Балканския полуостров. -Сетне настана дълговремена ташина. Маналата година се пръскаха упорна слухове, че се готви

15

ново възетание, което требва да избухне през пролетта. Но свикванието на конференцията за­ мира в Хага даде надежда за мирно разре­шение на македонския въпрос, и възстанието-биде отложено.
Навярно, не само свикванието на конфе­ренцията в Хага е било причина да не стане възстанието: не ще съмнение, че неподготве­носста и разединението на македонците изи­граха своята роля.
Но въобще македонското политическо дви­жение през последните две години взе малко по-друга физиономия, за която ще говорим по-нататък.
Има още единъ начин за действие—да се накара европейската дипломация да се на­меси. Всъщност и възстанаята гонят именно тази цел. Македонските деятели много добре разбират, че със собствените си сили те ни­кога не могат победи Турция, но възстанието ще предизвика репресалии от страна на ди­вото турско правителство и ще обърне внима­нието на Европа върху Македония. Този път са го минали всички бивши народи на подчинение на турския султан-сега независими народи; по същия път сметат да се освободят и македонците

16


Като се обръщат към Европа, македон­ците се основавате на берлинския договор, с който европейските държави предписаха на Турция да въведе известни реформи в Маке­дония. Те искат осъществяванието на тези реформи.
Същественото в исканите реформи е огра­ничена автономия на Македония, под управ­лението на генерал-губернатор — християнин. Щом тази крачка се направи, присъединяванйето на Македония към България ще стане, само въпрос на времето. Така бе и с бившата Източна Румелия.
Голема част от македонците — имено русофилите — се облегат на Русия, като на най-главен фактор при добиванието на автономия за Македония. Обаянието от руските успехи през 1877—88 г. е още живо в въображението на българите-македонци. Ма­кедонското население верва, че Русия ще обяви война на Турция. „Подобни слухове се пръскат и в най-затънтените кюшета на Македония" — пише русофилския македонски орган „Борба" (бр. — Не Русия ли под­писа Сан-Стефанския договор, с който се

17

задлъжава да даде Македония на българите? Ако през последните години тя не показваше особно съчувствие към българските претенции за Македония, тука са криви самите българи, които се отделиха от Русия и тръгнаха подир нейните врагове. И до сега княз Фердинанд води една двусмислена политика, затова. Русия не държи открито нашата страна".
Такива са идеите и надеждите на някои. Съвсем противно на тяхното течение е течението на сепаратистите. Това те­чение е още ново и младо, но по всичко личи че то требва да има бъдаще. Несъмненият факт е, че това течение съществува в самата Ма­кедония. Правителствения орган (сега опозиционен — б. пр.) неотдавна пи­шеше за „причините да се затвори битолската гимназия" и обвиняваше част от местната македонска интелигенция в сепаратизъм който се проявява в стремлението да се изтикат от всички места в екзархията и по учебното дело родените в княжеството бъл­гари и да се заменят с македонци. Но ако в Македония сепаратизмът се изказва в стремлението да се изпълнят всички места и длъжности със свои хора, то в България

18

работата стои съвсем другояче. Там сепаратическото течение и между българите, и между македонците има теоритическо обоснование. Не­говите последователи се набират измежду край­ните радикални елементи. Тяхната аргумента­ция не - е лишена от логика и политическа мъдрост и заслужва вниманието на читателя, който иска да се ориентира в теченията, съз­дадени около македонския въпрос.
Преди всичко, сепаратистите отричат справедливостта на българските претенции над Македония. И наистина: какво е населението в Македония? Въпросът относително състава на нейното славянско население ний го сметаме предрешен в полза на българите. Да предположим, че славянското население на Македония е българско, но как се отнася сла­вянското население към всичкото население на страната?
Професор Вайганд смета, че всичкото население брои до 2,275,000 души, от което само 1.200,000 са славяни, а другите 1, 075,000 души принадлежат към други на­родности, а именно: 695.000 турци, албанци и татари, 220,000 гърци, 90,000 евреи и 70,000 румънци. Нека забележим още, че от 1,200,000 славяни требва да се извадят 100,000 сла-

19

вяни-мохамеданци. Значи, храстианекотото сла­вянско население е 1,1.00,000 души, т. е. по-малко от половината. Но и това още не е всичко. От това число требва да се извадят още 300.000 славяни, които признавате гръцкия датриарх. Те се числят към гръцката партия, — пише Вайганд, — а може некои от тех да имат симпатии към сърбите. Така - че македонци, които се сметат за бъл­гари, остава всичко 800,000 душа; да приемем, че половината от горяните 300,000 души или даже всички те се обявят за българи, то все пак, дори и в този случай, българ­ското население ще съставя само едно относително мнозинство. Във всеки случай, фактът, че половината от населението на Македо­ния не е славянско — а толкова повече не е българско — е безспорен. В този случай България би се явила не освободителка, а завоевателка. Единствената справедлива форма на управление в Македония е автономната феде­рация на раздичните македонски окръзи, раз­делени колкото се може по народности.
Сепаратистите изказват и други, обща политически съображения. Ако Македония се присъедини към България, последнята неиз-

20

бежно требва да стане силна дър­жава. В сегашните си граници България брои около 750,000 чужденци на едно население от 3,400,000 души (600,000 турци, 60,000 гърци, 30,000 евреи и 65,000 руманците). Но ако се присъедини и Македония към нея, тогава една трета от всичкото население на България ще се състои от чужденци. За да държи в покорство таквови внушително мал­цинство, България требва да се обърне, във военно-полицейска държава. Не ще съмнение, че това ще се отрази извънредно разрушително върху политическото и економичеекото развитие на страната. Освен това, присъединението на Македония ще ни създаде непримирима врагове в лицето на Сърбия и Гърция, зарад които това ще бъде страшен удар. Тогава България ще стане фактическа владвтелка на Бал­канския полуостров, тъй като нейната тери­тория ще се простира-от Дунава до Егейско море и от Черно море до Адриатическо. Бал­канския полуостров ще стане тогава театър на поредната братоубийствеиа война, до като най-сетне некой силен съсед не на накара да млъкнем и да се смирим, като завладее и едните и другите. Ний немаме никакъв ин-

21

терес да си създаваме врагове от сърбите, гърците и румънците. Напротив, за нас е съществено необходимо взаимно да се разберем с тия народи и да създадем съюз за обща отбрана против всекаква външна намеса.
При тия условия най-разумното решение на македонския въпрос е съглашението между заинтересуваните балкански държави неутралитет „Ма­кедония за македонците" — ето какъв требва да бъде девизът на тази политика.
Наистина, българските националисти не искат сега автономия за Македония, но все пак гледат на тази автономия като на преходна фаза. Българското правителство и българското обще­ство требва да се откажат от всекакви завоева­телни намерения и да предложат на заинте­ресуваните държави да съставят един международен договор, по който всеки да се откаже от по-нататъшни претенции. В това разрешение на въпроса сепаратистите виждат неиз­броими, ползи за страната. Едно такова съгла­шение би отворило нова ера в България; то би улеснило и решението на източния въпрос тъй като една балканска федерация — в

22

която и Македония би влязла като автономна единица — със своето 15-милионно население би била достатъчно силна, за да накара сама, без никакво външно съдействие, Турция да признае нейното решение.
Остава още стремлението на сърбите, да излезат на море. Сепаратистите решават този въпрос с унищожавание на митата между страните на бъдащата конфедерация.
Сепаратистите сметат своето решение не само за справедливо и разумно, но и за един­ствено възможно. Стремленията на национа­листите са не само незаконни, но и неизпъл­ними. И наистина: нима националистите мисля, че Сърбия- и Гърция и въобще Европа ще допуснат присъединението на Македония към България? Сепаратистите сметат, че никак не е в интересите на Русия да се даде Ма­кедония на България. Русия не желае даже и автономия за Македония: тя иска да държи въпроса открит, защото той е последнята й карта в играта на Балканите. Русия знае, че България ще върви подире й -— и то пакъ не постояно и не напълно — само до като Русия има в ръцете си нещо, което може да

23

даде на българите.. Освен това, появяванието в Балканския полуостров на една силна воена държава, която ще бъде европейски ариегард между Цариград и Прут, също не е никак в интересите на Русия. Сепаратистите отиват още но-нататък: те уверяват, не Русия по-скоро ще се съгласи да се даде Македония на Австрия, от колкото на България,
И сепаратистите се стремят да дигнат възстание в Македония, но те предлагаг преди всичко да се принесе центъра на агитацията в самата страна, дето тръбва да се започне широка политическа пропаганда, осно­вана върху идеята на сепаратизма. Странно нещо е, дето в туй време, когато по македонския въпрос се води такава борба, самите маке­донци си остават пасивни. Съществуванието на толкова, сърби, гърди, българи, румънци, австрийци—съвсем демо­рализира македонеца, който спокойно снекулира със заинтересуваните симпатии на различните „брача". Има примери, че доста известни ма­кедонски дейци в Белград се наричат сърби. а в София — българи.
Ако масата на населението, казано изобщо,

24

-симпатизира на българите причината не лежи в близостта на езика, —такава близост има и между сръбския и българския езици-а в съществуванието на некои исторически факти. Първо, известна солидарност между тия два народа се разви още под турското иго, когато македонците и българите от сегашното кня­жество водеха заедно обща борба против гръц­кия патриарх. А още повече симпатии в Македония си спечели България след войната, когато недостика на чиновници я накараха да приема на служба македонците: една трета от всички български чиновници са македонци. В българската войска има повече от триста офицери-македонци. Ако Сърбия беше тъй го­стоприемна към макодонците, техните симпа­тии щеха да се обърнат към Белград. Освен това, всека година от Македония излизат до 80,000 работници, които се пръскат по целия полуостров и дирят работа.. Грамадното мнозинство от тех я намират в България. Разбира се, че причината за
симпатиите на македонците към българите требва да се търси в тия реални отношения, а не в етнографическата общности. Етнографически разликата между сърбина и българина,

25

несъмнено е много по-малка, от колкото между един бретонец или провансалец и един селянин от Елзас. Последните могат да се разберат помежду си, само като приказват на литературен френски език, а сърбинът, и българинът свободно се равбират без ни­каква речници.
При на въпроса върху средна почва, и прекратяванието на раздорите между балканските държави е несъмнено в интереса на македонците и на тяхното по-скорошно освобождение от турското владичеево. Това: решение би прекратило и аграрния кризи с Македония. Тази богата по природните си усло­вия страна е съвършено опросела от ло­шата, турска администрация. Пръз последните 20 години търговията на Македония се е на­малявала, вместо да увеличава. В 1870—74 г. по данните на френското консулато в Солун, годишния внос и износ са достигали до 56 милиона лева,. а сега е спаднала до 50 ми­лиона. Народния труд в Македония безбожно се експлоатира от тъй наречените чифликчии в ръцете на които ее намира по-голема част от земята. Чокоите притежават цели села напр, в Битояския вилает от 125 села.

26

— 77 принадлежат на чифликчиите, т. е. последните са собственици на целата земя,, обработвана от селяните, — в 28 села гос­подствува дребната собственост, а в 80 — има и дребни, и едри собственици.
Остава ни само да кажем неколко думи за третото течение, представители на което е самия „Върховен македонски комитет" и не­говия орган в. „Реформи", който излиза на френски и български език. Това течение може да се нарече революционно. Върховния комитет се стреми да пренесе въпроса на чисто-политическа почва, да предизвика намесата на Европа с набързо организирано възстание и да се добие автономия. „Периодът на кул­турната работа с отварянето на училища в черкви в Македония се свърши, — казват представителите на това течение, — и настъпи периода на революционната деятелност".. Върховния македонски комитет не крие своите български симпатии и протестира против обви­ненията в сепаратазъм, с които го обвиняват националистическите органи, но той иска по-скоро до добие положително разрешение и за­това предлага да напусне борбата със

27

сърбите и да се съсредоточат всички усилия против турците.
Върховният македонски комитет смята, че македонците твърди много очакват от вън. Това ги е деморализирало. Преди всичко те требва да разчатат на собствените си сили. Русия, от която тъй много се очаква, нема никакъв интерес да поддържа тяхното дело. Напротив, руските: консули, явно поддържат претенциите на Сърбия. . Русия намира за удобно да държа балканскате държави в такова равновесие, при което силите на едните, да се неутрали­зират от враждебните сила на другите и така ръдете на всички да бъдат вързани. Уве­ренията на българските русофили, че Русия ние напуснала, защото сме се обърнали към Австрия, са неоснователни: Русия ни остави, преди ний да променим вънкашната си политика; тя продължава да се държи враждебно към нас и, сега, когато ний се върнахме към нея когато я послушахме ине помогнахме на гърците против турците. Напротив, сърбите водят политика враждебна на Русия, тъй като днеска там управлява крал Милан. Така, че очакванията за промяна иа руската поли-

28


тика требва да се търси другаде. Вестика „Реформи- намира тази причина в жела­нието на Русия да създаде на Балканския, полуостров една голема сръбска държава поде династията на черногорския князе, която да прегражда пътя на Австрия в нейното дви­жение напреде. Тази идея се споделя и от други македонски органи, като например: от в. Борба". Най-сетне, македонския комитет не верва, че Русия ще помогне на македонцате в Балканския полуоетров още и за туй, че тя е въобще против всекакви революционна действия.
Приведените по-горе основни идеи на ма­кедонския върховен комитет показват вече, че в ръководните негови елементи са ста­нали големи промени. Преди две години такъв език би бил невъзможен, тая идеи би се виждали безумни. Тогава на върха стоеше русофилския елемент, а сега него полека-лека го изтикаха по-радикални елементи. Да не за­бравяме, че в. "Реформи" излиза и на френ­ски език и че неговите статии се предназначават и за европейското общество, чието съчувствие е много скъпо за македонците.. Впрочем, в. „ Реформи" се държи враждебно

29

не само към Русия, но и към българската екзархия, която до сега винаги е минавала за носителка на българските национална идеали. Повече от 25 години, т. е. от като българ­ските революционери подготвяха от Румъния българското възстание, — ний не сме чували такъв остър език към българското духо­венство в Турция.
Ето трите главни течения, които са се породили по повод на македонския въпрос: пита се, какви са техните шансове за успех? Има ли се надежда, че стремлението на сепа­ратистите да се добие, съглашение с другите балкански държави — ще се увенчае със спо­лука? Това би изменило коренно не само по­литиката на балканските държави, но и въобще би придало съвсем друга физиономия на отно­шението на всички европейски страни към източния въпрос. Ето как стои въпросът сега сам по себе си, без намесата на евро­пейските страни: Гърция и Сърбия са наклонни към съглашение, но те предлагатъ да се раздели Македония; особенно Сърбия настоява на таза раздала. Те предлагат на България по­ловината на Македония на изток от Вардар, а западната половина искат да завардят за

30

себе си. Солун требва да си остане неутрален.
България не се съгласява на таквази раздала, защото се надява да получи цела Македония. Македонците също са против раздробяванието на страната на парчета. Но неутрализиранието на македонския въпрос, както го разбират сепартиетате също не среща съчувствие в България. Впрочем, и сърбите са против такова разделение: и ед­ните, и другите искат да владеят Македо­ния, а не да я оставят на македонците. Но ако самото македонско население изкаже волята в този смисъл, — „доброжелателите" нема какво друго да правят, освен да се преклонят пред тази воля.


Печатница „ВЗАИМНОСТ" Варна