| More

translator

списание "Лоза" (лого)

 Основната цел на македонистката историография още от самото и начало през 40-те години на миналия век, е да "докаже" съществуването на "македонска нация". Вманиачени до побъркване, с гузна съвест, но с пълни джобове, в продължение на години десетки македонски "историчари" фалшифицираха, изопачаваха и премълчаваха  историята на съседните на Македония страни, само и само да "докажат" несъществуващото. Едва ли ще е пресилено  да заявим, че един от най-често фалшифицираните от скопската историческа "наука" периоди  е епохата на българското национално Възраждане. Тук ще се спрем конкретно на случая с "Лозарите", чийто единствен "грях" приживе бе, че не успяха да станат достатъчно популярни.  

 Младата македонска книжовна дружина (членовете на която са наричани "Лозари" заради едноименния си печатен орган) от десетилетия е определяна от македонистките апологети, като "македонско национално културно средище" в София. А дали и доколко това твърдение отговаря на истината, ще имате възможност сами да проверите, ако прочетете по-долните редове (Откъсът е от кн. 4 на сп. Лоза):

 

  

  

Едва ли ще намерим по-красноречиво доказателство за цялостната идейна и национална същност на т.нар. "Лозари" от думите, с който те самите отговарят на стамболовисткия печатен орган, вестник "Свобода":

Остава, следователно, още веднъж да издигнем гласът си смело пред целия български свят, че Дружината ни е далеч от всекакви сепаратистки замисли, които тъй прибързано се хвърлиха върху нея и да заявим, че идеала на Мл.(адата) Мак.(едонска) Кн.(ижовна) Др.(ужина) е, не сепатаризъм, а единството на целокупния български народ.