| More

translator

(Предна корица)

Српска демократска лига у Отомаској царевини І Сръбска демократическа лига в Отоманското царство

Манифест - Записник - Организация

Издање "Српског клуба"

Скопље, 1908

Успешният завършек на Младотурската революция в Османската империя неминуемо оказва влияние и върху дейността на сръбската пропаганда в Македония. На 26 юли 1908 г. ръководителите на Сръбската четническа организация издават специално разпореждане, по силата на което всички действащи сръбски чети на територията на империята се саморазпускат. Анализирайки внимателно новите политически тенденции в страната, Белград решава на всяка цена да запази придобитите по времето на четническите борби зони на влияние в Порече, Азот, Кумановско, Скопска Цръногория, Кривопаланечко, Кичевско и др. Важна стъпка в тази насока са издадените заповеди от 27 юли същата година, с които се нарежда на доскорошните сръбски войводи да се завърнат по родните им места. Конкретната задача, с която са натоварени е да трансформират своите контакти и позиции сред местното население в една активна и напълно легална просръбски ориентирана политическа формация. 

Естествено, наивно е да се мисли, че сърбите ще оставят своите интереси само в ръцете на едни недостатъчно образовани, жестоки  и често-корумпирани кадри, каквито са в преобладаващия си брой техните "войводи". Имайки в предвид и зачестилите междуособици между отделните ръководители на въоръжени чети, едва ли е за учудване "завоя" който прави "сръбската пропаганда" в следващите няколко месеца от оставащата 1908 г. В най-общи линии тази промяна се изразява в едно макар и временно прекратяване на насилническите действия като основен начин за посърбяване на българите в Македония. В първите месеци след младотурския преврат, висшите ръководни кръгове на пропагандата в Белград решават да дадат повече власт в ръцете на учителите и свещенниците. Т.е. определят акцента на техните действия да бъде съсредоточен в областта на културно-просветната борба. Идентична е ситуацията и с българската позиция: на мястото на легализиралите се стотици български чети, изникват легални български политически формирования, като "Съюзът на българските конституционни клубове" в Солун и т.н. 

Важна точка от "новата сръбска политика по македонския въпрос" е провеждане на "Първата сръбска конференция" между 12 и 15 август 1908 г. По време на заседанията в скопския сръбски клуб, неусетно инициативата се поема от представителите на сръбското свещеничество, от учителите и училищните инспектори. Ярко доказателство за надмощието на последните над "войводите" е избора на "Централен одбор на сръбския народ", или както е наречен тогава, "Народно скупщину Срба Османлия". В неговият състав влизат изключително и само хора, произлизащи от средите на сръбската интелигенция в Македония и Косово.  Не случайно, на председателското място сяда Богдан Раденкович, който по това време вече  е известен сръбски учител в Скопие. В заключителните заседания се взема решение новосъздадената политическа структура да се нарече "Сръбска демократическа лига в Отоманското царство". Най-оживени дискусии безспорно предизвикват онези точки от бъдещия Устав/Програма, които засягат защитата на националната същност на "сръбското население" под Османска власт.

Настоящият материал се публикува отново за пръв път след 1908 г. До този момент, той остава почти непознат както за по-широката българска общественост, така и за голяма част от нашите научни работници.

Н.С.

Srpska Demokratska Liga u Otomanskoj Carevini-Српска демократска лига у Отоманској царевини