Saturday, October 14, 2006
0
ВМРО-разпъната между шпиономанията и истинските врагове на Македония
Какво се случва на 12 септември 1924 година?
На 4 септември 1924 година, в деня на погребението на Тодор Александров-Иван Михайлов, Михаил Монев, Панчо Михайлов обменят мисли с Александър Протогеров, Алеко Василев, Георги Атанасов за бъдещето на ВМРО и на Освободителната борба в Македония. Всички (поне привидно) са на мнение, че за да бъде успешно противопоставянето на гръцките и сръбските потисници, е необходимо окончателно да се прекратят „страничните фронтове", където ненужно се хабят ценни сили. Удобен повод за да се вземе окончателно решение по този въпрос е по-раншното споразумение между Александров и Протогеров: след Серския окръжен конгрес да се разгледа поведението на Ръководното тяло при Илинденската организация спрямо ВМРО, като се изяснят отношенията на Алеко Василев (който година преди това смазва “оранжевата гвардия” на Стамболийски) и Атанасов към илинденци. Предложението на Михайлов, замислената среща да се проведе в най-скоро време, е прието. Протогеров и двамата ръководители в Петрички окръг определят деня и мястото на срещата - петък, 12 септември, Г. Джумая. Одобрено е предложението на Ал. Василев ("Алеко паша"), обвинителят да бъде Иван Михайлов. С общо съгласие е приет и състава на Организационния съд: Йордан Гюрков, Панчо Михайлов и Петър (Перо) Шанданов.
Съгласно действащия правилник на ВМРО, Петър Чаулев (освободителят на Охрид през 1912 год.) е бламиран от членството му в ЦК на ВМРО. Ръководните органи на Струмишки и Серски революционни окръзи предлагат в помощ на ЦК при свикването на общия конгрес да бъде делегиран Алеко Василев, председател на окръжния комитет в Пиринска Македония.
Преди Горноджумайската среща Протогеров не предприема мерки срещу физическите убийци на Александров, а търси опора в „завеждащите” Серски, Струмишки и Солунски окръзи, а така също и в неговия личен секретар Г. Атанасов (по това време и двамата едва ли не се виждат като бъдещи членове на ЦК).
От друга страна Ив. Михайлов и неговите другари в Неврокопско, както и Георги Баждаров, Наум Томалевски, Кирил Пърличев, Йордан Гюрков, Перо Шанданов, Кирил Дрангов, Панчо Михайлов, Михаил Монев, Аргир Манасиев, Иван Караджов, Ст. Филипов възприемат „Петричката тройка" като съучастници и дори организатори на Александровото убийство. Сред тях преобладава убедеността, че това е последното средство за отстояване завета на убития Т. Александров за общонационалния-надпартиен и надкласов характер на българския народностен отпор спрямо асимилаторските сръбски и гръцки власти. И тъй като Александров замисля през есента на 1924 г. няколко въоръжени акции във Вардарска Македония, е решено през месец август същата година, да бьде представен от името на ВМРО в ОН обширен и добре аргументиран мемоар (меморандум). Томалевски се заема с приложените сведения за положението на българското население „в Македония под сръбско и гръцко робство".
Съветникът на ЦК и ЗП, историка-доц. Никола Милев (от Костурско), съставя историческата част от текста на молбата до ОН. Той решава деликатно редакторска задача, без оскърбителни закани към държавите-победителки, за да се спечели европейското обществено мнение за целите на Организацията и да се оправдаят нейните бъдещи шумни атентати. Александров е „подписан" сполучливо от Гьошо Гочев, а К. Дрангов, най-довереният съмишленик на Ив. Михайлов, занася мемоара на Протогеров в Мелнишко.
Заедно с това той успешно изпълнява разузнавателната част от възложената му задача - да се накаже „ предателската тройка" (Алеко Василев, Г. Атанасов и Протогеров). На 7 септември, Протогеров напуска крепостта на Алеко паша и неочаквано пристига в София. В негово присъствие е уговорено-вероятно в следващите два дни-Н. Томалевски да пътува с мемоара за Женева, а Пьрличев или Ив. Михайлов да изнесат пред Горноджумайския организационен съд „данните, уличаващи Илинденци в разкол".
Веднага след това, нищо неподозиращият Протогеров спокойно отпътува за Г. Джумая, където се намират Алеко паша и Атанасов.
Късно вечерта на 11 срещу 12 септември Г. Баждаров приема тайни гости - Ив. Михайлов и Перо Шанданов. Любезният домакин бързо схваща каква е целта на среднощното посещение и е решителен противник на идеята при разчистването с “Алековци" да се посегне и на Протогеров.
С удар по масата Баждаров твърдо заявява: „Мене ще слушате сега в това междуцарствие, па после каквото щете правете “. И след това изказва знаменателните слова:
За Иван Михайлов тази акция е не само отмъстителен акт, но и важно средство за спасяване на националноосвободителното дело в Македония от намесата на чужди, противобългарски сили. В крайна сметка, куршумите на възмездието така и не се насочват към именития български офицер. В сценария на наказателната разправа са посветени Ив. Михайлов, Перо Шанданов (който след 1944 година преживява забележителна трансформация: от силно изявен михайловист в близкото минало-става гонител на своите довчерашни най-близки другари), К. Дрангов, П. Михайлов, Й. Гюрков, Г. Баждаров и К. Пърличев. За целта под ръководството на Ив. Караджов, бившият пунктов началник на ВМРО в Г. Джумая, е подготвена специална терористична група.
Тайно готвеният удар е нанесен на 12 септември късно вечерта. Кървавата драма се разиграва в къщата на Панайот Райнов, където пада убит Алеко Василев, застрелян от Дрангов. В настъпилата суматоха, димящите револвери на Гюрков и Дрангов са насочени към Протогеров, на когото е зададен смразяващия въпрос:
Убийството на Т. Александров остава забулено и от последвалата разправа с идейните противници на ВМРО. Още на другия ден (13 септември), терористът Асен Даскалов убива о.з. подполк. Г. Атанасов. По същото време, само че в в София, Мирчо Кикиритков застрелва съдията Владислав (Славчо) Ковачев, идеолог на Македонската емигрантска федеративна организация, а депутатът Д. Хаджидимов, бивш вдъхновител и ръководител на Емигрантския комунистически съюз, пада покосен от куршумите на Величко Керин (Владимир Димитров, Владо "Шофьора", "Владо Черноземски").
„Илинденци", вместо да слушат обвинителния акт на Михайлов, със знанието на военните власти се превръщат в обект на въоръжено четническо преследване. В околностите на с. Сопово, Дупнишко, е заловен и убит Арсени Йовков ("...еден редок талент, за кого македонската емиграција има допрва да жали, го заклаа, откако го избодеа со штикови", ќе напише неговиот истомисленик и соборец Георги Занков). Според Димитар Влахов, "..тој се скрил во една копа слама надвор од градот, но кога се провлекувал ноќта во едно село во близина на Дупница го открила бугарската полиција и повторно го вратила во Горна Џумаја, каде што бил убиен”, а успешно внедрения сръбски агент-провокатор в Организацията (по-точно, в редовете на “федералистите”)-Георги Занков успява да се спаси.
Едва на тринадесетия ден от убийството на Т, Александров е огласена печалната вест и е узаконено началото на мълниеносната съдебно-наказателна репресия над всички истински или набедени заговорници. Това е осъществено чрез съставеното от Баждаров комюнике, което Протогеров подписва без колебание. На 15 септември лично Протогеров отнема представителните пълномощия на П. Чаулев и Д. Влахов, обвинени като действащи лица във „виенската игра не на преговори, а на сметки и хитрувания", целяща превръщането на ВМРО „в сляпо оръдие на Москва". На другия ден, по повод траурното възпоменание пред софийския храм „Св. Неделя", Иван Михайлов съобщава, че са заловени в с. Припечене (дн. Генерал Тодоров) Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров (физическите убийци на Т. Александров). Отказвайки да се предадат, те загиват в запалената къща. Смъртното наказание е изпълнено от четата на Милан Постоларски..
От тогавашното ръководство на ВМРО, единствено Ив. Михайлов предлага проект за цялостно преустройство на революционната организация, с оглед по-успешно противодействие на асимилация спрямо българското население в окупираните от гърци и сърби дялове на Македония. На 1 октомври 1924 г. Г. Занков (споменатия вече сръбски шпионин в Македонските освободителни среди) подписва отвореното писмо до членовете на Илинденската организация. Той заклеймява убийството на Т. Александров и разказва версията си за настъпилите събития. Веднага след това Михайлов провежда среща с 10-12 души младежи, бивши и настоящи кадри от Студентско дружество „Вардар", които решават да се даде обоснован отговор против изложението до илинденци. С литературната част на възражението е натоварен Йордан Бадев (известен литературен критик), на чието разположение започват да се предават материалите от организационното следствие в Петрички окръг. Така възниква идеята за брошурата „Заговорът против Тодор Александров по данни на ВМРО".
По това време на 23 декември 1924 г., Димитър Стефанов от с. Маричино, Кратовско, застрелва в Милано Петър Чаулев. Така приключва земният път на известния през 1903-1918 г. в Западна Македония революционен деец. Чаулев (след 1944 год, неговия син-Кирил предава своя род и се включва в редовете на антибългарското АСНОМ- http://www.vmro.org/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=366&start=15&sid=b1473a5216eb4cd0d9bc8c63bf1091a9) бива убит за безпринципно съглашателство с представители на Комунистическия интернационал.
Димитър Влахов (бивш депутат в Османския парламент от квотата на Българските конституционни клубове на Сандански, по-късно станал враг на Яне, заради алчност и завист), негов съмишленик и бивш пълномощник на ВМРО в чужбина, също е обект на организационното преследване. По заповед на Михайлов са предприети опити за убийството му, но те се оказват неуспешни.
станал подлога на сърбите в един от най-печалните периоди в историята на народа в Македония (1918-1941 г.). Същия този Паница, през 1924 година когато терорът над македонското население е в стихията си, посещава Щип и Струмица, и в присъствието на великия сръбски жупан на Брегалнишка област, говори пред бивши ВМРО-вски войводи-ренегати (сред който и Стоян Мишев-татко на жената на Кире Глигоров), от “Удружението за борба, против бугарских бандитах” за организиране на цялото население за гонение на “българските бандити” от ВМРО...
Съгласно действащия правилник на ВМРО, Петър Чаулев (освободителят на Охрид през 1912 год.) е бламиран от членството му в ЦК на ВМРО. Ръководните органи на Струмишки и Серски революционни окръзи предлагат в помощ на ЦК при свикването на общия конгрес да бъде делегиран Алеко Василев, председател на окръжния комитет в Пиринска Македония.
Преди Горноджумайската среща Протогеров не предприема мерки срещу физическите убийци на Александров, а търси опора в „завеждащите” Серски, Струмишки и Солунски окръзи, а така също и в неговия личен секретар Г. Атанасов (по това време и двамата едва ли не се виждат като бъдещи членове на ЦК).
От друга страна Ив. Михайлов и неговите другари в Неврокопско, както и Георги Баждаров, Наум Томалевски, Кирил Пърличев, Йордан Гюрков, Перо Шанданов, Кирил Дрангов, Панчо Михайлов, Михаил Монев, Аргир Манасиев, Иван Караджов, Ст. Филипов възприемат „Петричката тройка" като съучастници и дори организатори на Александровото убийство. Сред тях преобладава убедеността, че това е последното средство за отстояване завета на убития Т. Александров за общонационалния-надпартиен и надкласов характер на българския народностен отпор спрямо асимилаторските сръбски и гръцки власти. И тъй като Александров замисля през есента на 1924 г. няколко въоръжени акции във Вардарска Македония, е решено през месец август същата година, да бьде представен от името на ВМРО в ОН обширен и добре аргументиран мемоар (меморандум). Томалевски се заема с приложените сведения за положението на българското население „в Македония под сръбско и гръцко робство".
Съветникът на ЦК и ЗП, историка-доц. Никола Милев (от Костурско), съставя историческата част от текста на молбата до ОН. Той решава деликатно редакторска задача, без оскърбителни закани към държавите-победителки, за да се спечели европейското обществено мнение за целите на Организацията и да се оправдаят нейните бъдещи шумни атентати. Александров е „подписан" сполучливо от Гьошо Гочев, а К. Дрангов, най-довереният съмишленик на Ив. Михайлов, занася мемоара на Протогеров в Мелнишко.
Заедно с това той успешно изпълнява разузнавателната част от възложената му задача - да се накаже „ предателската тройка" (Алеко Василев, Г. Атанасов и Протогеров). На 7 септември, Протогеров напуска крепостта на Алеко паша и неочаквано пристига в София. В негово присъствие е уговорено-вероятно в следващите два дни-Н. Томалевски да пътува с мемоара за Женева, а Пьрличев или Ив. Михайлов да изнесат пред Горноджумайския организационен съд „данните, уличаващи Илинденци в разкол".
Веднага след това, нищо неподозиращият Протогеров спокойно отпътува за Г. Джумая, където се намират Алеко паша и Атанасов.
Късно вечерта на 11 срещу 12 септември Г. Баждаров приема тайни гости - Ив. Михайлов и Перо Шанданов. Любезният домакин бързо схваща каква е целта на среднощното посещение и е решителен противник на идеята при разчистването с “Алековци" да се посегне и на Протогеров.
С удар по масата Баждаров твърдо заявява: „Мене ще слушате сега в това междуцарствие, па после каквото щете правете “. И след това изказва знаменателните слова:
- Няма нужда да се убива Ал.Протогеров: през живия му труп ще минем, за да накажем убийците.
За Иван Михайлов тази акция е не само отмъстителен акт, но и важно средство за спасяване на националноосвободителното дело в Македония от намесата на чужди, противобългарски сили. В крайна сметка, куршумите на възмездието така и не се насочват към именития български офицер. В сценария на наказателната разправа са посветени Ив. Михайлов, Перо Шанданов (който след 1944 година преживява забележителна трансформация: от силно изявен михайловист в близкото минало-става гонител на своите довчерашни най-близки другари), К. Дрангов, П. Михайлов, Й. Гюрков, Г. Баждаров и К. Пърличев. За целта под ръководството на Ив. Караджов, бившият пунктов началник на ВМРО в Г. Джумая, е подготвена специална терористична група.
Тайно готвеният удар е нанесен на 12 септември късно вечерта. Кървавата драма се разиграва в къщата на Панайот Райнов, където пада убит Алеко Василев, застрелян от Дрангов. В настъпилата суматоха, димящите револвери на Гюрков и Дрангов са насочени към Протогеров, на когото е зададен смразяващия въпрос:
Казвай кой уби Тодора?
„Илинденци", вместо да слушат обвинителния акт на Михайлов, със знанието на военните власти се превръщат в обект на въоръжено четническо преследване. В околностите на с. Сопово, Дупнишко, е заловен и убит Арсени Йовков ("...еден редок талент, за кого македонската емиграција има допрва да жали, го заклаа, откако го избодеа со штикови", ќе напише неговиот истомисленик и соборец Георги Занков). Според Димитар Влахов, "..тој се скрил во една копа слама надвор од градот, но кога се провлекувал ноќта во едно село во близина на Дупница го открила бугарската полиција и повторно го вратила во Горна Џумаја, каде што бил убиен”, а успешно внедрения сръбски агент-провокатор в Организацията (по-точно, в редовете на “федералистите”)-Георги Занков успява да се спаси.
Едва на тринадесетия ден от убийството на Т, Александров е огласена печалната вест и е узаконено началото на мълниеносната съдебно-наказателна репресия над всички истински или набедени заговорници. Това е осъществено чрез съставеното от Баждаров комюнике, което Протогеров подписва без колебание. На 15 септември лично Протогеров отнема представителните пълномощия на П. Чаулев и Д. Влахов, обвинени като действащи лица във „виенската игра не на преговори, а на сметки и хитрувания", целяща превръщането на ВМРО „в сляпо оръдие на Москва". На другия ден, по повод траурното възпоменание пред софийския храм „Св. Неделя", Иван Михайлов съобщава, че са заловени в с. Припечене (дн. Генерал Тодоров) Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров (физическите убийци на Т. Александров). Отказвайки да се предадат, те загиват в запалената къща. Смъртното наказание е изпълнено от четата на Милан Постоларски..
От тогавашното ръководство на ВМРО, единствено Ив. Михайлов предлага проект за цялостно преустройство на революционната организация, с оглед по-успешно противодействие на асимилация спрямо българското население в окупираните от гърци и сърби дялове на Македония. На 1 октомври 1924 г. Г. Занков (споменатия вече сръбски шпионин в Македонските освободителни среди) подписва отвореното писмо до членовете на Илинденската организация. Той заклеймява убийството на Т. Александров и разказва версията си за настъпилите събития. Веднага след това Михайлов провежда среща с 10-12 души младежи, бивши и настоящи кадри от Студентско дружество „Вардар", които решават да се даде обоснован отговор против изложението до илинденци. С литературната част на възражението е натоварен Йордан Бадев (известен литературен критик), на чието разположение започват да се предават материалите от организационното следствие в Петрички окръг. Така възниква идеята за брошурата „Заговорът против Тодор Александров по данни на ВМРО".
По това време на 23 декември 1924 г., Димитър Стефанов от с. Маричино, Кратовско, застрелва в Милано Петър Чаулев. Така приключва земният път на известния през 1903-1918 г. в Западна Македония революционен деец. Чаулев (след 1944 год, неговия син-Кирил предава своя род и се включва в редовете на антибългарското АСНОМ- http://www.vmro.org/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=366&start=15&sid=b1473a5216eb4cd0d9bc8c63bf1091a9) бива убит за безпринципно съглашателство с представители на Комунистическия интернационал.
Димитър Влахов (бивш депутат в Османския парламент от квотата на Българските конституционни клубове на Сандански, по-късно станал враг на Яне, заради алчност и завист), негов съмишленик и бивш пълномощник на ВМРО в чужбина, също е обект на организационното преследване. По заповед на Михайлов са предприети опити за убийството му, но те се оказват неуспешни.
Организационната мощ, не подминава друг един предател и шпионин-Тодор Паница,
станал подлога на сърбите в един от най-печалните периоди в историята на народа в Македония (1918-1941 г.). Същия този Паница, през 1924 година когато терорът над македонското население е в стихията си, посещава Щип и Струмица, и в присъствието на великия сръбски жупан на Брегалнишка област, говори пред бивши ВМРО-вски войводи-ренегати (сред който и Стоян Мишев-татко на жената на Кире Глигоров), от “Удружението за борба, против бугарских бандитах” за организиране на цялото население за гонение на “българските бандити” от ВМРО...
Както знаем, за такова предателство някога ВМРО е наказвала строго, но справедливо!!!
Така и става. Не се минава и една година от това гнусно предателство и морално падение, и Тодор Паница получава справедливо няколко куршума в главата от Менча Кърничева (бъдещата съпруга на Ив. Михайлов).
На 26 декември 1924 г. българския министър-председател Ал.Цанков се среща с Н. Пашич и участва в белградските „сърдечни, макар и сдържани" разговори. Плахият опит за българо-югославско сближение е помрачен само след четири дни, когато самоотвержения щипски борец-Кирил Григоров, убива в родния си град водача на местните сръбски антибългарски и антиВМРО-вски ренегатски контрачети-Стоян Мишев. Причината е, че последния свиква събор на 4 май 1924 г. в гр. Щип, на който подвежда хората насила, под клетва, за борба срещу ВМРО. На същото събрание се взема решение в новосформиращите се сърбо-федералистките чети, да се канят избягалите и/или преследваните за разни провинения (предателство, финансови злоупотреби, измами, жестокости и пр.) емигранти от Петрички окръг).
Драматичните събития всред Македонските бежанци в България от есента на 1924 година, довеждат до окончателното разделяне на Организацията на "левичари, федералисти" и на "автономисти" (често наричани и "върховисти"). С това пътят към свободата на поробения от гърци и сърби народ в Македония, се разклонява и много хора, изгубват реална преценка за случващото се. Потресено от разочароващите събития в съседна България и потиснато от ежедневните насилия на сърби и гърци, част от местното македонско население, става лесна плячка в ръцете на своите поробители, като бавно и несъзнателно започва да губи своя вековен български национален идентитет.
На 26 декември 1924 г. българския министър-председател Ал.Цанков се среща с Н. Пашич и участва в белградските „сърдечни, макар и сдържани" разговори. Плахият опит за българо-югославско сближение е помрачен само след четири дни, когато самоотвержения щипски борец-Кирил Григоров, убива в родния си град водача на местните сръбски антибългарски и антиВМРО-вски ренегатски контрачети-Стоян Мишев. Причината е, че последния свиква събор на 4 май 1924 г. в гр. Щип, на който подвежда хората насила, под клетва, за борба срещу ВМРО. На същото събрание се взема решение в новосформиращите се сърбо-федералистките чети, да се канят избягалите и/или преследваните за разни провинения (предателство, финансови злоупотреби, измами, жестокости и пр.) емигранти от Петрички окръг).
Драматичните събития всред Македонските бежанци в България от есента на 1924 година, довеждат до окончателното разделяне на Организацията на "левичари, федералисти" и на "автономисти" (често наричани и "върховисти"). С това пътят към свободата на поробения от гърци и сърби народ в Македония, се разклонява и много хора, изгубват реална преценка за случващото се. Потресено от разочароващите събития в съседна България и потиснато от ежедневните насилия на сърби и гърци, част от местното македонско население, става лесна плячка в ръцете на своите поробители, като бавно и несъзнателно започва да губи своя вековен български национален идентитет.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment