| More

translator

Защо ОМО "Илинден" и "ОМО - Илинден - ПИРИН" НЕ ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВАТ?


Оспорената организация е регистрирана като политическа партия с решение № 48 от 12 февруари 1999 г. по ф. д. № 12802/98 на Софийския градски съд (ДВ, бр. 16 от 23 февруари 1999 г.). Към молбата за вписване по чл. 9 ЗПП е приложен устав, който е приет от учредително събрание на 28 февруари 1998 г. в гр. Гоце Делчев. "ОМО - Илинден" - ПИРИН не е оригинална организация, която се появява за първи път. Тя има свой предшественик и е негов продължител. На 18 април 1990 г. на основата на няколко нелегално съществуващи организации (НМО "Илинден" - гр. Петрич, и др.) е учредена Обединена македонска организация "Илинден" (ОМО "Илинден") като сдружение с нестопанска цел със седалище Благоевград. Благоевградският окръжен съд по ф. д. № 5/90 отказва регистрацията. Приема, че "целите на организацията и средствата за постигането им са насочени срещу единството на нацията, преследват създаването на национална и етническа вражда, изградени са на антибългарска основа и засягат независимостта на България". Отказът е потвърден от Върховния съд - решения № Ф-307/90 на I г. о. и № 36/91 на петчленен състав. Макар с отказана регистрация, организацията действа незаконно и развива дейност, нейни дейци имат публични изяви, включително в чужбина. От 1994 г. в организацията настъпва разцепление. Оформя се група (клон), която се назовава ОМО "Илинден" - Демократично действие.

[+/-]... Целият текст

Тя се обявява за по-умерена от крайните екстремисти, но продължава борбата за "македонско малцинство" и за разрешаването на "македонския въпрос" (пр. № 6 - МВР). Уставът й предвижда за символи "червено знаме с шестнадесетолъчевата македонска звезда", която по това време е национален символ на друга държава, и за химн - песента "Народе македонски".

В нея членуват повечето от сегашните ръководители на "ОМО - Илинден" - ПИРИН начело с Иван Сингартийски, тогава ръководител на групата, а сега - председател на партията. За осъществяването на целите си получава средства от чужбина по незаконен път (разписка от 1 октомври 1994 г.).

Друга формация след разцеплението е ОМО "Илинден" - Благоевград, с ръководител Кирил Иванов. Той е от учредителите от 1990 г., един от лидерите на организацията след учредяването и понастоящем в ръководството на оспорената партия.

Двете формации, ОМО "Илинден" с ръководител Иван Сингартийски и ОМО "Илинден" с ръководител Кирил Иванов, се обединяват и след неуспех да впишат в Благоевградския окръжен съд сдружение успяват в София да регистрират организацията под формата на политическа партия. Така се стига до образуването и регистрацията на "ОМО - Илинден" - ПИРИН. Доводът, основан на твърдението за връзка и приемственост между регистрираната политическа партия и нерегистрираното сдружение от 1990 г., съдът приема за основателен и доказан. Аргументите за това са няколко. Първо, двете организации са с едно и също наименование. Колкото до прибавката ПИРИН към наименованието на партията, тя представлява абревиатура на обяснението за преобразуването в партия и каква е тя. Целта е да се подчертае, че се касае до партия, развиваща своята дейност в определена част от територията на Република България. С цел да се постигне съкращението "ПИРИН" е включено посочване на част от целите на организацията, чиито букви съединени дават думата Пирин. Второ, едни и същи лица са ръководители и членове и в едната, и в другата организация. Нещо повече. Лидерите на "ОМО - Илинден" - ПИРИН са участвали още в нелегалния конгрес на ОМО "Илинден" на 2 август 1990 г. край село Ощава. Най-сетне, самият председател на оспорената партия Иван Сингартийски признава тези обстоятелства.

В интервю, дадено на 20 октомври 1999 г. за в. "Нова Македония", той посочва участието им и в предишните местни избори (1995 г.), като изрично заявява:

"Тогава бяхме петима съветници - от ОМО "Илинден", но нелегално".

Използвали са друга партия. Преди това интервю, непосредствено след регистрацията, в интервю пред в. "24 часа" на 17 февруари 1999 г. на въпрос за международните връзки Иван Сингартийски, като отговаря, че поддържат тесни връзки с "Вино жито" от Гърция, подчертава: "На втората ни конференция през 1995 г. в село Мусомище имаше двама техни представители." Оттук се вижда, че и самият председател на "ОМО - Илинден" - ПИРИН не я третира като нова организация, а като друга форма в сегашния етап на ОМО "Илинден". Това изтъква и друг ръководител на партията - Атанас Киряков, в интервю, поместено във в. "Нова Македония" от 16 октомври 1999 г. Във връзка с местните избори изрично посочва, че след деветгодишната нелегална активност на македонските организации под името ОМО "Илинден" за пръв път ще участват като регистрирана партия, която "обединява етничните македонци от Пиринска Македония". При тези данни да се поддържа, че оспорената партия не е свързана и няма нищо общо с ОМО "Илинден", е очевидно неприемливо.

Затова, когато преценява съобразността с Конституцията на "ОМО - Илинден" - ПИРИН, Конституционният съд трябва да държи сметка и за дейността на нейния предшественик ОМО "Илинден". III. По чл. 11, ал. 4 от Конституцията В Република България няма обособен македонски етнос. Поради това съдът не намира данни и основания да приеме, че със създаването на тази организация е нарушен чл. 11, ал. 4 от Конституцията и забраната в него да се образуват политически партии на етническа основа. От друга страна, тогава може да се твърди, че една партия е на етническа основа, когато нейният устав не допуска в нея да членуват лица, спадащи към други етноси. Както се вижда от чл. 8 на устава в "ОМО - Илинден" - ПИРИН могат да членуват всички граждани на Република България. IV. По чл. 44, ал. 2 от Конституцията Както през нелегалния период, така и след учредяването на процесната партия дейността на организацията се характеризира от прояви, които попадат в кръга на забраните по чл. 44, ал. 2 от Конституцията. В този ред на мисли трябва да се посочи на първо място проведеният от ОМО "Илинден" на 20 април 1991 г. събор в Роженския манастир. На него се приема декларация, в която се иска за Пиринския край: даване статут на пълна културна, стопанска и политическа автономия; изтегляне на българските войски, наричани "окупационни"; разпускане всички български политически партии и организации; македонска православна църква, независима от българската църква, и пр.

По случай "979 г. (29 юли 1014 г.) от ослепяването на 15 000 Самуилови войници" и "90 години от Илинденското въстание - Крушевска република" на 1 август 1993 г. е организирано поклонение - събор в местността Самуилова крепост. В издадения позив е отпечатана карта на Македония, включваща територии от България (Пиринския край) и Гърция, а в средата - шестнадесетолъчевата македонска звезда. За 82-годишнината от Балканската война вестник "Скорнуване", орган на ОМО "Илинден", отпечатва и разпространява карта на Македония също с териториите от България и Гърция. В текста е написано, че България е инициаторка и най-активна от балканските държави за подялбата и окупацията на Македония.

На 2 август 1997 г. ОМО "Илинден" с ръководител Кирил Иванов издава меморандум, според който в България съществува "съвременен геноцид, дискриминация и асимилация", както и че им е било отнето правото да почетат паметта на хилядите македонски борци, паднали в борбата за "свободна и независима Македония". Меморандумът е разпространен и в чужбина. Непосредствено след учредителното събрание на партията в. "Нова Македония" от 21-22 март 1998 г. препечатва интервю на Иван Гаргавелов, секретар на партията, дадено пред в. "Народна воля". Отправени са обидни квалификации за българската нация и нападка срещу представители на официалната власт в Република България. Пиринският край отново се третира като част от Македония. Посочва се, че са унищожени уникалният фолклор, култура, традиции и самобитността на македонския народ, крадат се историята и обичаите и се отрича националният му идентитет. Гаргавелов, като представител на "ОМО - Илинден" - ПИРИН, присъства през февруари 1999 г. в Скопие на пресконференция на Консервативната партия. Запитан защо говори български, той отговаря: "Това не е български, а македонски език и на този език се говори в България, а българите там говорят на татарски."

Друг ръководител на партията - Ангел Безев, заместник-председател, в интервю пред в. "Македонско слънце" от 27 март 1998 г., като обвинява България в геноцид и липса на демокрация, също говори за "Пирински дял на Македония", т. е. за небългарска територия. По въпроса за отцепването й от България той очевидно е съгласен, но намира, че сега не е моментът за това и заключава: "Вярвам, че времето работи за нас."

Във в. "Македонско слънце" от 10 април 1998 г. е публикувана декларация на ОМО "Илинден", подписана от председателя Иван Сингартийски и секретаря Иван Гаргавелов. В нея Пиринският район е посочен, както и преди, като "дял на Македония".

Организацията се обявява за защитник на "македонците в Пиринска Македония и България", т. е. разграничава Пиринска Македония и България. Вестник "Дневник" от 16 февруари 1999 г. и 20 февруари 1999 г. съдържа публикации по повод писмо на "ОМО - Илинден" - ПИРИН и пресконференция на председателя й Иван Сингартийски в Скопие. В тях се посочва, че "България и днес присвоява културното наследство на Македония", че "България беше инициатор за разделянето на Македония" и пр. "ОМО - Илинден" - ПИРИН, заедно с организации от чужбина участва в Декларация за защита на националната самобитност на македонския народ, предназначена за правителството на Република Македония. С т. 5 от нея се иска да се обяви явно, че на македонската територия, дадена за временно управление на Република Гърция, Република България и Република Албания с Букурещкия договор от 1913 г., живее част от македонския народ. Отново се прокламира, че тази част от територията на страната е чужда и дадена за временно управление.

На 8 октомври 1999 г. Атанас Манушкин, кандидат за кмет в община Разлог от "ОМО - Илинден" - ПИРИН, на пресконференция в Агенция "Балкан" заявява: "В изказвания и декларации на членове на българското правителство се заявява, че ако ОДС не спечели изборите в община Разлог, няма да бъдат отпуснати средства за региона. Тогава, ако ние спечелим, правителството ни дава право на свободен избор да кажем, че това е свободна територия, за която впоследствие ще мисли накъде да се насочи."

Председателят на партията Иван Сингартийски в посоченото вече интервю от 20 октомври 1999 г. е още по-радикален и отива по-далече. Като пояснява, че трябва да бъдат твърди и да отстояват интересите на Пиринска Македония, заявява, че на министър-председателя Иван Костов трябва да му се каже така: "Искаме това и това, или отцепваме Македония." От значение е също писмото от 20 юли 1999 г., което Кирил Костадинов Иванов - член на НИС, изпраща от името на партията до "Отворено общество" в Будапеща. Като се излагат платформата и проблемите й, изтъква се желанието "Пиринска Македония да придобие културна, политическа и икономическа автономия", както и че "човешките права на македонците в Пиринска Македония стоят по-високо, отколкото националния суверенитет на България". Ръководството на "ОМО - Илинден" - ПИРИН изрази становище, че се разграничава от Кирил Иванов, но тава става след като документът е стигнал до адресата, станал е известен на обществото и е произвел ефекта си за сметка на организацията.

Обединена македонска организация /ОМО/ - "Илинден" - ПИРИН ОМО "Илинден - ПИРИН" е крило на нелегитимната организация ОМО "Илинден" и е регистрирано на 12 февруари 1999 г. като политическа партия със седалище Благоевград. ОМО "Илинден" /Обединена македонска организация/ е създадена през 1990г. като наследник на образуваното през 1989 г. независимо сдружение "Илинден". Крайна цел на сдружението е образуването на независима македонска държава, чрез откъсване на Пиринска Македония от България. Общо 5 са фракциите в ОМО - в София, Благоевград, Гоце Делчев и две в Сандански. Регистрираната от съда организация с лидер Иван Сингартийски от с. Мусомище, община Гоце Делчев е умерено крило на ОМО "Илинден". За него е известно, че не е за силово отцепване на Пиринския край, но приветства признаването на македонския език, а членовете му се определят не като българи, а като македонци. Според лидерите на ОМО "Илинден" - ПИРИН това е либерална формация, стояща около центъра. "Според устава ние сме национална партия, отворена за всеки български гражданин", заявява Сингартийски. Учредители са 51 души от всички градове на Пиринско, но имало и от Долни Дъбник, Плевенско, както и от Шуменско. Програмните цели и задачи на формацията, записани в устава й са: да работи за присъединяването на България към международните договори по правата на човека; за превръщането на България в равноправен член на ЕС; да насърчава толерантността, уважението към етническите и религиозните различия и спазването на човешките права; за добросъседски отношения на Балканите и в Европа. Според устава ОМО "Илинден" - ПИРИН извършва политическа дейност в името на духовното обединяване и запазване на народните традиции, обичаи и фолклор на населението от Пиринска Македония и бежанците от Егейска Македония;да работи за изравняване на жизнения стандарт на Пиринска Македония с този на останалата част на България. За постигане на тези цели организацията обявява, че "действа на основата на Конституцията и законите на България,Международната харта за правата на човека и др. международни документи,по които България е страна. Според чл. 5 от устава си ОМО "Илинден" - ПИРИН участва в избори за местни и централни органи на властта в съответствие с действащото законодателство в България. Членовете й са лоялни граждани на България и са против всякаква форма на насилие и сепаратизъм, гласи чл. 7 от устава. Преди няколко месеца Окръжният съд в Благоевград отказа регистрация на екстремисткото крило на ОМО-Илинден с водач Йордан Костадинов. На 25 август 1999 г. Централната комисия за местни избори не регистрира ОМО "Илинден" - ПИРИН за участие на местните избори през октомври. Говорителката на комисията Ралица Негенцова обясни, че ЦКМИ нито е отказала регистрацията, нито я е извършила, защото са гласували по-малко от 2/3 от присъстващите членове на комисията. На заседанието са били 20от 25-те души в комисията. От тях 13 са гласували "за", а 7 "против". За да се вземе положително или отрицателно решение е трябвало да гласува още1 член на комисията. На 30 август Върховният административен съд разгледа жалбата на ОМО"Илинден" - ПИРИН за това, че партията не получи регистрация за участиев местните избори. Тричленен състав с председател Светла Петкова отмени отказа на ЦКМИ от 25 август т.г. да я регистрира. На дебюта си на местните избори през октомври 1999 г. ОМО "Илинден"- ПИРИН спечели две селски кметства в Гоцеделчевско. На 29 февруари 2000 г. Конституционният съд реши, че Партия за икономическо развитие и прогрес /ОМО "Илинден" - ПИРИН/ е заплаха за териториалната цялост на България и няма право на съществуване и за първи път обяви партия извън закона. Заседанието бе открито. Девет от съдиите гласуваха "за" това становище, трима - Маргарита Златарева, Стефанка Стоянова и Александър Арабаджиев, бяха на "особено мнение". Според тях обвиненията срещу ОМО не са доказани. Решението на КС бе обявено от председателя на съда проф. Живко Сталев, а мотивите бяха обяснени от докладчика по делото Цанко Хаджистойчев. Предстои ОМО "Илинден" да бъде заличена от регистъра на партиите от Софийски градски съд. Лидерът на ОМО "Илинден" - ПИРИН обяви, че ще обжалва решението на КС, което според него е противоконституционно, пред международния съд в Брюксел март 2000 г.

Прокуратурата образува дело за листовки на ОМО "Илинден - ПИРИН" Благоевград, 5 март 2001 г. - Следствено дело срещу неизвестен автор образува районната прокуратура в Благоевград във връзка с разпространението на листовки от ОМО "Илинден - ПИРИН", съобщава в. "Труд". В листовките се отправяли призиви към жителите на Пиринския регион да се определят като македонци. Делото е повдигнато по чл. 162 от Наказателния кодекс за проповядване и подбуждане към расова или национална вражда и омраза. Наказанието за подобно деяние е до 6 години лишаване от свобода. На полицията е възложено да открие инициаторите на кампанията, лицата, разпространили листовките, и печатницата, в която са отпечатани. Иван Сингартийски, лидер на ОМО "Илинден - ПИРИН", от своя страна заявява, че листовките не са анонимни и носят подписа на Централния съвет на партията, който е взел решението за тяхното отпечатване и разпространяване. "Ако се стигне до съд, ще заведем ново дело в Страсбург. Ако продължават тези машинации, ние ще залеем света с декларации," заяви той. Материалите били разпространени в големите градове ден преди да започне преброяването на 1 март т.г. в 80-хиляден тираж. От ВМРО-Благоевград се изказват опасения, че агитационните материали носят опасност от фалшифициране на резултатите на преброяването в Пиринския регион и застрашават националната сигурност на страната. Тези твърдения бяха отхвърлени от регионалния отговорник по преброяването Венцислав Кожухаров. Според анкетните карти за преброяването, единствените данни, чието попълване е доброволно, се отнасят за вяра, етнос и майчин език. В графата за етническа група няма избор "македонска", като изрично са изброени само българска, турска и ромска етническа група. Това принуждава хората, определящи се като македонци, да се вписват под графа "други". От ОМО "Илинден - ПИРИН" твърдят, че листовките са разпространени именно с цел да информират населението на Пиринския край за правото им свободно да декларират своята етническа принадлежност и майчин език. "Целта ни е хората, които се чувстват македонци, спокойно да изразят волята си," заявава Сингартийски.

Източник: http://www.bghelsinki.org/press/2001/bg/03-01.html


1. Организации на лица с македонско самосъзнание Искането на групата народни представители посочва "ОМО Илинден - ПИРИН" като партия "първоприемник" на Независимата македонска организация "Илинден", създадена през ноември 1989 г. и на формираната по-късно през 1990 г. като гражданско сдружение Обединена македонска организация (ОМО) "Илинден". Според авторите на искането, тези организации си поставят като крайна цел "образуване на независима македонска държава чрез откъсване на Пиринска Македония от България". На друго място в искането, когато се обосновава противоречието с текста от Конституцията, забраняващ организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, се твърди: "Дейността на ОМО "Илинден" противоречи на това конституционно изискване". Има се предвид очевидно дейността не на "ОМО Илинден" - ПИРИН, а на досегашната организация (или организации) с подобно име. Презумпция за пряка приемственост е невярна и подвеждаща в много отношения, но най-вече по отношение на партията-обект на настоящото конституционно дело. Подобно гледище е широко разпространено в обществото, плод на неосведоменост и нежелание за по-задълбочено запознаване с проблема. Това гледище (много често съзнателно) игнорира вътрешното разнообразие сред организациите, самоопределящи се като "македонски" в Република България. Ето защо е необходимо да се изяснят някои факти от и около тяхното зараждане и развитие.

Първото сдружение на граждани с македонско самосъзнание, което се формира в България след 10 ноември 1989 г. е Независимата македонска организация "Илинден" (ВМРО-независима) с председател г-н Георги Солунски. Тя се създава на 14 ноември 1989 г. в София и взема участие в редица публични прояви, включително в двата първи митинга на зараждащата се тогава опозиция - от 18 ноември 1989 г. и от 10 декември 1989 г. В края на 1989 и през първите месеци на 1990 г. организацията успява да създаде местни групи в бившия Благоевградски окръг където постепенно започва да се измества центъра на нейната дейност. През този период единственото, много общо формулирано искане, което организацията издига, е "за защита на македонското малцинство в България". На 11. 03. 1990 г. Независимата македонска организация "Илинден" (ВМРО независима) проведе мирна манифестация, с която внесе петиция до Народното събрание "за правата на човека и свободното етническо самоопределение на гражданите на НРБ". Скоро след внасянето на петицията, дейността на организацията се преценява от Софийска градска прокуратура, на основание на внесената петиция и на други прояви на организацията, като политическа по същество, поради което на 15 май 1990 г. прокуратурата на основание чл. 13, ал. 4 от Закона за политическите партии прави предложение организацията или "да прекрати своята дейност или в едномесечен срок да се регистрира като политическа партия, съгласно изискванията на Закона за политическите партии". 13 Това предложение е последвано много скоро, на 23 май 1990 г., от второ такова, с което СГП изисква от организацията "да прекрати незабавно своята дейност". Сдружението, чиято база е в София, скоро след това се преименува в Традиционна македонска организация - ВМРО (независима) "Илинден" и на 29 юни 1992 г. получи статут на юридическо лице от Софийски градски съд. [14] Този статут впоследствие бе атакуван пред Върховния съд от Софийска градска прокуратура и на 23 април 1993 г. решението за вписване бе отменено поради това, че значението на абревиатурата ВМРО не е пояснено, че не е изяснен статута на почетните членове и че съществуват неуредени въпроси с членството и избора на клубни представители. 15 Основанията за прекратяване нямат отношение към "македонския" характер на сдружението. Впоследствие, на 3 юни 1998 г., сдружението получи статут на юридическо лице от Софийски градски съд като Традиционна македонска организация (ТМО)-ВМРО с председател г-н Георги Солунски. [16] Доколкото в искането на групата народни представители корените на партията - обект на настоящото конституционно дело се търсят в Независимата македонска организация "Илинден"[17], то следва да се каже, че последната, бидейки с редовна и неоспорена регистрация, очевидно не представлява проблем от гледна точка на законността в Република България. В годините след 1990 г. в Република България се създават и редица други организации на граждани с македонско самосъзнание.

През периода 1990-1998 г. са формирани около петнадесет такива организации, сред които: Обединена македонска организация "Илинден"; Комитет за защита на правата на македонците от пиринския дял на Македония; Културно-просветно дружество "Яне Сандански" - Микрево; Комитет за репресиите срещу македонците в пиринския дял на Македония; Съюз за просперитет на Пиринска Македония; Традиционна македонска организация-ВМРО (независима) "Илинден"; Комитет за борба и солидарност в Пиринска Македония; Македонска демократична партия; Културно-спортно дружество "Светлик"; Съюз на християнските братя "Св. Илия"; Народна академия на Пиринска Македония; Традиционна македонска организация-ВМРО; ОМО "Илинден" - Демократично действие и др.

По-голямата част от тези организации не са търсили възможност да придобият статут на юридически лица, макар някои от тях да съществуват и действат от много години. Те са с различна идейна, политическа и културна ориентация, с различна активност, различна степен на радикалност при отстояването на своите възгледи и различни финансови и организационни възможности. В искането на групата народни представители не е взето под внимание не само разнообразието от идейни позиции и платформи на различните организации, обявяващи себе си за "македонски". В него е представено едностранчиво и идейното развитие вътре в ОМО "Илинден", която още от създаването си и през целия период на своето развитие е една хетерогенна група. ОМО "Илинден" се създава като гражданско сдружение на 14 април 1990 г. Неин пръв председател става г-н Стоян Георгиев. В член 1 от приетия при учредяването устав се посочва, че целта на организацията е "да сплоти всички македонци, граждани на НРБ, на земляческа и културна основа". В член 2 се иска "признаване на македонското малцинство в НРБ". В член 8 от устава експлицитно се заявява, че организацията е против всякакво накърняване на териториалната цялост на Народна Република България, а в член 9 се отхвърля насилието и незаконната дейност. С член 10 организацията се обявява срещу всички форми на сепаратизъм, национализъм, шовинизъм, асимилация и геноцид. В член 3 от приетата програма се декларира, че организацията ще се бори за "осигуряване на свободна трибуна за изказване на алтернативни мнения по проблемите на обществено-политическото развитие на Македония". Едно от средствата за постигане на тези цели, така както е формулирано в член 8 от програмата, е "изнасяне на беседи, лекции от историческото минало на македонския народ". Още от създаването си ОМО "Илинден" става обект на различен по форма и интензивност официален натиск. Част от действията на властите по ограничаване на правото на мирно събрание в момента са предмет на дело пред Европейската комисия по правата на човека в Страсбург, докладът по което се очаква съвсем скоро.[18] Няма съмнение, че тези официални действия допринасят за радикализирането на позицията на организацията през 1992-1994 г. От този период са и някои изказвания на нейни лидери, които затвърждават публичния образ на ОМО "Илинден" като "сепаратистка" организация. В едно интервю пред скопския вестник "Пулс" от септември 1992 г. тогавашният лидер на организацията г-н Йордан Костадинов заявява: "Ние не сме малцинство в Пиринска Македония. Тя е населена главно с македонци, няколко македонци-мюсюлмани, които са под влияние на турската пропаганда и няколко българофили. Но техният процент е малък. Ние искаме автономен статут; автономна област, в която да се изучава македонски език в училищата и да се говори в администрацията; македонска православна църква, независима от българската църква; радио и телевизия в Благоевград на македонски език и във всички други институции. Ние ще искаме оттегляне на българските окупационни войски от Пиринска Македония и поддържане само на милиция, която да се бори с престъпността." 19 Това са най-радикалните искания правени от лидер на ОМО "Илинден" и от лидер на организациите, самоопределящи се като "македонски" изобщо. Те са възпроизведени на няколко пъти по-късно публично до 1994 г. и все по-рядко и никога публично в периода след 1994 г. Искания за "образуване на независима македонска държава чрез откъсване на Пиринска Македония от България", както се посочва в искането на групата народни представители, не са правени. Тези най-радикални искания са били винаги под формата на изказвания на отделни лидери20 на ОМО "Илинден", като никога не са били включвани в официални документи на организацията. Така, в изпратения по почти същото време (14 ноември 1992 г.) протест на организацията до 37-то Народно събрание подобни искания не се съдържат. Седемте искания, формулирани в протеста включват: промяна на член 11, ал. 4 от Конституцията; включване на две опции във формулярите за предстоящото преброяване; снемане на депутатския имунитет на народни представители; забрана на няколко националистически организации в съответствие с член 20 от МПГПП; преразглеждане от Народното събрание на отказа му да признае или не македонската нация, както и на възможностите за предоставяне на автономия; гласуване от Народното събрание на "Закон за осъждане на ІІІ българско царство" и оставка на Главния прокурор на Републиката г-н Татарчев. 21 Подобни искания отсъстват и в молбата на Координационния съвет на ОМО "Илинден" до Министерството на образованието, също от 14.11. 1992 г.

В нея се иска часовете по българска история да се заменят с часове по родна история; от часовете по български език и литература, без да се изваждат от учебната програма, да се отделят необходимия брой часове "за пълноценно овладяване на майчиния език"; "да се заделят часове за факултативно изучаване на международните документи за правата на човека и малцинствата". 22 Въпросът за големината на една организация е без съмнение от значение за преценката на това, доколко тя както актуално, така и потенциално, представлява заплаха за "националното и държавно единство на България" по смисъла на член 44, ал.2 от Конституцията. В искането на групата народни представители този въпрос също се обсъжда. Там се твърди: "ОМО Илинден" - ПИРИН е с незначително влияние в обществото и държавата." С оглед цялостната преценка за дейността на партията, би било полезно да се обсъди и това, колко са членовете на организацията. Точна преценка би била невъзможна, поради факта, че "ОМО Илинден" - ПИРИН е новосъздадена организация и от нейното учредяване са изминали едва няколко месеца. Приблизителна преценка обаче би могла да се направи на базата на известните данни за организацията, обозначена в искането като един от "първоприемниците" - сдружението ОМО "Илинден", за изтеклите девет години от неговото съществуване. Сведенията за общия брой на членовете и симпатизантите на ОМО "Илинден" в най-активния период от нейното развитие са твърде противоречиви и това е напълно естествено като се има предвид официалния натиск срещу организацията и още повече факта, че тя не успява да получи статут на юридическо лице. Г-н Красимир Илиев, който в ранния период е бил секретар на организацията, но после се обявява против нея твърди през ноември 1991 г., че тя се състои от 150-160 души. 23 Илона Томова говори за около 1500 симпатизанти в Пиринска Македония. 24 Хю Пултън дава цифрата 1000 души според самооценката на ОМО "Илинден" през 1993 г. 25 Какъвто и да е случая с точния брой става ясно, че това е една малка организация, която дори поради самото това не би могла да представлява сериозна заплаха за българската държава. Много от другите организации, обявили себе си за "македонски", не приемат голяма част от публично заявените искания на част от лидерите на ОМО "Илинден". Такъв е например случая с ТМО-ВМРО (независима) "Илинден" на г-н Георги Солунски. В едно интервю през 1992 г. той заявява: "Ние не сме ОМО "Илинден". ОМО "Илинден" са в Пиринска Македония, те не са регистрирани. Ние сме македонисти, а те са нещо малко по-различно, искат да правят автономна македонска държава Пиринска Македония, за което не е момента. Отива се към разглеждане на границите, не се тачим много с тях." 26 Подобна е и ситуацията вътре в организацията ОМО "Илинден". През целия период от създаването й идейните различия и противоборствата, основани на това какви трябва да бъдат исканията на организацията и колко радикално те трябва да бъдат изразявани, остават и намират изява в оформянето на различни вътрешни групировки. Какво е тяхното влияние върху организацията е трудно да се прецени, тъй като, след отказа да й бъде предоставен статут на юридическо лице, става невъзможно да се съизмери вътрешно-организационния й живот с изискванията на един съдебен спор.

3. Създаване и дейност на "ОМО Илинден" - ПИРИН През 1994 и през 1997 г. организацията изживява две формални разцепления, и двете върху идейна основа. Към 1997 г. вече има най-малко три оформени крила - това на г-н Йордан Костадинов в Сандански, което е най-радикално, и две по-умерени - това на г-н Кирил Иванов в Благоевград и това на г-н Иван Сингартийски в Гоце Делчев. На 13 юли 1997 г. се прави един опит за обединение, който обаче впоследствие се оказва неуспешен. 36 Крилото в Гоце Делчев се обособява формално в ОМО "Илинден"-Демократично действие. Двете по-умерени групи стоят в основата на формирането на ОМО "Илинден" - ПИРИН. Но те съвсем не са единствените. Към партията се присъединяват и хора, които не са били членове и не са участвали в инициативите на ОМО "Илинден". Свидетелствата за по-умерената идейна ориентация на новата група са много. Част от тях се съдържат в устава на партията ОМО "Илинден" - ПИРИН, но могат да се открият и преди формирането й. Още през септември 1997 г. г-н Кирил Иванов, който е член на ръководството, заявява в едно интервю за вестник "Македонско сонце": "ОМО "Илинден" не е сепаратистка организация… ние македонците съществуваме и се борим с мирни, легални средства за извоюване на нашите човешки права като македонци, като македонски етнос и организация." 37 По-късно, през февруари 1998 г., двете крила правят опит да регистрират ОМО "Илинден" като сдружение на граждани в Благоевградския Окръжен съд, който в края на краищата се проваля. В заявлението до съда като цел на организацията се сочи: "Да изразява и защитава правата, свободите и интересите на населението от Пиринска Македония, както и останалата част на България, без разлика на тяхната религия, пол, социално положение и социален произход." Тоест, макар, както се вижда от учредителния протокол, приложен към заявлението, да става дума за обединяване "в една единствена организация" на "отделните македонски организации", целите включват защита на правата и свободите и на други граждани.

2. Регистрации и откази за регистрация на "македонски" организации Много малко от организациите, които се самообявяват за "македонски" са потърсили възможност да придобият статут на юридически лица и, следователно, много малко от тях са дали възможност на съдилищата да се произнесат по конституционосъобразността и законосъобразността на техните цели и дейност. Въпреки това трябва да се отбележи, че сред тях има и такива, които вече са придобили статут на юридически лица. Една такава организация е "Традиционната македонска организация (ТМО) - ВМРО" с ръководител г-н Георги Солунски, която получи статут на юридическо лице като сдружение на граждани на 3 юни 1998 г. от Софийски градски съд. Организацията е първоприемник на Традиционната македонска организация-ВМРО (независима) "Илинден". 27 В хода на производството по вписването пред Софийски градски съд не бе повдигнат въпрос за евентуално противоречие с Конституцията и с действащото законодателство в частта му, в която става дума за "националното и държавно единство на България". Другата организация, която поиска и на която бе отказан статут на юридическо лице като гражданско сдружение поради това, че дейността й е насочена срещу единството на нацията е ОМО "Илинден". В устава на сдружението ОМО "Илинден", представен пред Благоевградския окръжен съд през 1990 г. са включени искания, някои от които съдът обяви за противоконституционни28 . Член 1 и член 2 от устава и т. 3 и т. 8 от програмата на ОМО "Илинден" 29 са обявени от Благоевградския окръжен съд за противоречащи на чл. 52, ал.4, чл.3 и чл.8 от тогавашната Конституция на България30 доколкото като декларации на цели и средства "са насочени срещу единството на нацията, преследват създаване на национална и етническа вражда, изградени са на антибългарска основа и засягат националната независимост на НРБ". На това основание съдът отказва да впише сдружението ОМО "Илинден" в регистъра на организациите с нестопанска цел. 31 В това решение той прецени, по аргумент от член 146, буква "б" от ЗЛС, законосъобразността на целите на организацията в хода на охранителното производство по вписването. Последното е прието и в двете решения по обжалването. При обжалването пред тричленен състав на Върховния съд организацията отхвърля мотивите по същество на първоинстанционния съд. Върховният съд обаче ги приема и добавя към текстовете от програмата на организацията, които противоречат на Конституцията, също така такива цели като: "популяризиране на македонската история и култура" (т.1 от програмата); "защита на македонското историческо минало, култура и традиции" (т.2 от програмата); "политическо развитие на Македония" (т.3 от програмата - интерпретирана извън контекста). Един от решаващите аргументи на съда е, че "намерението на ОМО "Илинден" - Благоевград, да отстоява признаването на македонско национално малцинство непосредствено показва, че постигането на тази цел е за сметка на единството на българската нация, взето и само за себе си и разбирано, от друга страна, като исторически обусловено." Към тези основания тричленният състав на Върховния съд добавя и някои формални нарушения на императивно изискване на чл.138 от ЗЛС - в устава на организацията не е посочен начина за свикване на общите събрания и оповестяването на дневния ред. 32 В молбата си за преглед по реда на надзора пред петчленен състав на Върховния съд сдружението ОМО "Илинден" твърди допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решенията. Върховният съд обаче оставя без уважение молбата на сдружението ОМО "Илинден" за преглед по реда на надзора като от всички аргументи на първоинстанционния и на второинстанционния съд набляга особено на противоконституционността поради насоченост срещу единството на българската нация. След като обсъжда целите на организацията, съдът заключава: "Съобразно цитираните текстове на устава и програмата33 на ОМО, нейната дейност е насочена към денационализиране на българското население и превръщането му в население с небългарско-македонско национално съзнание. Затова тази организация е насочена срещу единството на нацията и в тази връзка тя е забранена по смисъла на чл. 35, ал. 3 от Конституцията на Република България и напълно обосновано с атакуваните решения е отказано регистрирането й, респективно това решение е оставено в сила." 34 Понастоящем сдружението ОМО "Илинден" (група, която е различна и не бива да се бърка с партията-обект на настоящото конституционно дело) е отново в процедура по придобиване на статут на юридическо лице. Делото вече бе разгледано от първоинстанционния съд в Благоевград, където молбата бе отхвърлена. Предстои разглеждане по жалба на организацията от Апелативния съд. Поради това, че предстои гледане на делото, аргументите на Благоевградския окръжен съд тук няма да бъдат обсъждани. Както се вижда от този кратък преглед на производството по вписването на сдружението ОМО "Илинден" от всички аргументи за противоречие с Конституцията пред последната инстанция на Върховния съд остава само противоречието с член 52 , ал.4 от тогавашната Конституция в частта му, която забранява организации, чиято дейност е насочена срещу "единството на нацията". Съдилищата обаче интерпретират това понятие твърде широко - от събраните доказателства се вижда, че самата претенция за формиране на организация, която е на хора, самоопределящи се като "македонци", се тълкува като подронване на единството на нацията. 35 В случая е важно и друго - на нито едно от производствата по никакъв повод не е обсъждана като "крайна цел" на сдружението "образуване на независима македонска държава чрез откъсване на Пиринска Македония от България" както искането на групата народни представители му вменява. Такова искане не е било издигано никога от нито една от организациите, обявили се за "македонски" в България. В този смисъл това недоказано твърдение в искането на групата народни представители е чисто спекулативно.