Saturday, October 14, 2006
0
Има ли шопи в днешната Република Македония?
За шопите в Македония...
Преди няколко месеца, в един форум се разискваше оживено въпроса, дали в днешните предели на Р Македония живеят шопи. Един от най-активните участници в дебата по темата (който бе от Скопие) ожесточено оспорваше нашите твърдения, като всячески отричаше във Вардарска Македония и по-конкретно в северните и дялове да живеят хора от тази регионална българска група. Учуди ни още и с това, че през цялото време докато траяха дискусиите, той не спря да нарича с най-обидни епитети тези хора. Тогава за пръв път научихме, че понятието "шоп" в днешна Македония е синоним на прост, необразован човек, лишен от всякакви културни навици и социални рефлекси. Естествено, като човек който по род произлиза от "македонските шопи", за мен тогава тази тема стана за известно време център на внимание...
------------------------------------------------------------------------------------
По-долните пасажи са от няколко исторически източници, чиято цел е да докажат съществуването на шопската етнографска група на територията на днешна Р Македония:
"...Българо-македонското население се намира по всички райони на Кичевския край. Няма село или махала в която от векове да е нямало българи. Българския етнос в този район се дели на три групи: българо-бърсяци, българо-мияци и българо-шопи. Българо-шопската група населява краища, които гравитират към Гостиварския регион, като селата Букоичани и Таймиста, а по-голям дял от шопите живеят в Гостиварско. Българо-мияците в Кичевско са по-малко и живеят в региона на Горно-копачкиот дял, като селата Ехловец, а днес ги има в по-голям брой (и) в Кичево.
Тази българска група гравитира и произхожда от дебърския край където има повече села които са населени от българо-мияците. Българо-бърасяците са най-голямата група която живее по всички краища на кичевския край. Тази група е по всички краища, но най-много я има по копачията, която се намира в близост на Охридско. В началото на 7-дмия век от тогава, когато цяла Македония била населена със славянски племена, по тези краища са населени племената Бърсяци и Берзити. А когато са създава голямата българска държава на Симеон Велики, тези краища стават дял от същата, а населението и териториално, и национално става дял от българската държава и нация...
***
от: В Кънчов, Избрани произведения, том 2, І издание, София, 1970 г., страница 329-331.
"....Това са...рударски села, които обхващат богатите със желязна руда села между Сяр, Демир Хисар, Мелник и Неврокоп.[1]
Това име има свръзка с рударството. «Мърва» наричат тамошните хора ситнеж от въглища. И мърваци първоначално трябва да са се наричали само въглярите, «угляри» в Кратовско. Сега думата «мърваклък» се употребя често вместо рударство. Говорът на тия българи принадлежи към източнобългарския говор с всичките му главни особности. Селата им са сбрани на едно място, къщите в мървишките села са угледни, което е признак на предното им благосъстояние. Големи родове вече няма. Запазени са старите задруги само в някои мървашки села,, напр. в Тешово и Лъки[2].
Стремежът към дележ навсякъде е силен и малко са случаи няколко женени братя да живеят ведно.
Североизточната част от Македония има горнобългарско* население, или шопи, както ги наричат другите им съседи от юг и запад.
Тия горнобългари минуват от Самоковско, Дупнишко и Кюстендилско високите планини, завзимат Разложката котловина с долината на Места до средата на Момина Клисура,. Горно-Джумайската каза със средното течение на Струма до градовете Мелник и Петрич, цялата долина на Струмица с градовете Петрич, Струмица и Радовищ, цялата долина на Брегалница с Малешево, Пиянец, Кочани и Щип и по на север долината на Пчиня с притока й Крива, с градовете Кратово, Крива Паланка и Куманово. Името копановци, което Веркович дава на жителите в някои от тия места, не съществува. Горнобългарите до Овче Поле и до вододелните ридове-Козяк и Руен се отличават от другите, що са по на запад. Те се наричат всякога шопе и селата им шопски села. Тия села се състоят от пръснати колиби по планините и ридовете на големи разстояния.
Събраните сега села в Разлога са били разтурени преди време. Жителите на Банско знаят добре от колко махали някога се е състояло тяхното село и де са били. Жилищата на населението са прости плетени колиби, обикновено състоящи...."
1 В. Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница,СбНУ, кн. XIII, стр. 351.
2. Пак там, стр. 350 само от една стая, най-често без комин и без прозорци. В голяма част от шопските села и досега населението е запазило кожените си рунтавн калпаци, с които се отличава много добре по пазарите в Петрич, Струмица, Щип и Кочани от другите селяни. Особен див изглед придават дългите нестригани коси на селяните Осоговията. Другите носят обикновено самоперчини. В много села от Осоговията младите хора не си бръснат и брадите. В Щипско шопските села обхващат Плачковица планина и хълмовете до Овче Поле; в Кратовско и Паланечко в низините шопските села са измешанн с полски, които се отличат от тях.
3 Западномакедонските българи причисляват към шопите жителите на Горни и Долни Полог с градовете Тетово и Гостивар. Към тях се причисляват четири села от Кичевския край, именно: Нидимци, Букойчани, Летница и Рудари. Тия места образуват преход от западномакедонската група към западно-българския шопски дял. Те имат ударение западномакедонско. В Горни Полог изговарят ъ като ъ: път, дъб, ръка, събота; в Долни Полог се изговаря вече като у; пут, рука, както в Скопска Църногория и в Кумановския край.
4 Кумановският край заедно с Вранско; Пиротско в Сърбия и с Царибродско, Брезнишко, Трънско и Кюстендилско краище в княжество България влиза в един особен клон от западните български говори, който се отличава с някои сърбизми, вмъкнати в него.
5 В Скопие се среща чистият западномакедонски говор с кумановския. Овче Поле и низината на Щипско принадлежат към горнобългарския западен говор, но заедно с Тиквеш образуват преходна зона към македонския западен говор. В облеклото на горнобългарския, или шопския край особна отлика са кожусите, гащите с тесни крачоли (потури), които по другите части на Македония не носят. В цялата страна, завзета от горнобългарското население, са запазени досега големи неделени родове...
"...По-нататък Григорович, нзрежда особеностите на българските говори изобщо и тези в Македония, в Дебърско, Солунско, Воденско, Бнтолско, Корчанско; посочва и някои племенни прозвища на македонските българи (мърваци, шопи, пуливаковци, бабуни, кецкари, мияци, бърсяци), па сетне говори за българските училища, който тогава достигали на брой до 51. 1845 г. № 135. Македония. Един от първите книжовници на възраждаеща се България беше Хр. К. Сичан Николов. В предговора ще да е бил Хаджи Константинов, Йордан от Велес. За него срв. № № 143, 144, 147, 154, 170."
от: Йордан Иванов-"Българите в Македония", 2 изд., София, 1986 г., стр.62 :
"...Българското население в Македония, по численост спрямо другите етнични групи, турци, гърци и др., взети заедно, има абсолютен превес, въпреки ГОЛЕМИТЕ изселвания в България. То броеше през 1912 г. около 1,100,000 души. Българите особено надделяват над другите народности в средището на западна Македония — Кичевско, Прилeпско, Тиквешко, Охридско, Битолско, Воденско, Енидже-Вардарско. В севъроизточна Македония те държат голям превес в Осогово и широките му разклонения, горна Брегалница, горна Струма, горна и средна Места. Току-речи съвсем отсутствуват българите в някои южномакедонски краища, именно по средня Бистрица, Халкидическия полуостров и Саръшабанско.
Всякъде другаде, повече или по-малко, българщината е разделена като море, из което се подават чуждите острови. От старите български племенни названия е запазено само едно — бърсяци в Кичевско. Всички други названия са местни прозвища, давани обикновено от съседните селища за присмех или за означение някой характерен белег на носията и на говора; има и такива, които са в свръзка с географските имена.
Ето некои от речените прозвища: мияци, поляни, улуфи, обяла и др. в Дебърско;
1) торлаци, дуйки въ Мориовско; кековци, естеовци в Костурско; камбарбаци в Солунско;
2) мърваци в южния Пирин; малешевци;
3) пиянчани;
4) по горня и средна Брегалница;
5) шопи в Щипско, Кратовско и др.
За означение жителите от известна покраина обикновено си служат не с тия прякори, а с името на централното селище или с името на околията; така се казва: велешани, тиквешани, разложани, скопяни, кратовци и др..."
Тази българска група гравитира и произхожда от дебърския край където има повече села които са населени от българо-мияците. Българо-бърасяците са най-голямата група която живее по всички краища на кичевския край. Тази група е по всички краища, но най-много я има по копачията, която се намира в близост на Охридско. В началото на 7-дмия век от тогава, когато цяла Македония била населена със славянски племена, по тези краища са населени племената Бърсяци и Берзити. А когато са създава голямата българска държава на Симеон Велики, тези краища стават дял от същата, а населението и териториално, и национално става дял от българската държава и нация...
***
МАКЕДОНИЯ. ЕТНОГРАФИЯ И СТАТИСТИКА
от: В Кънчов, Избрани произведения, том 2, І издание, София, 1970 г., страница 329-331.
"....Това са...рударски села, които обхващат богатите със желязна руда села между Сяр, Демир Хисар, Мелник и Неврокоп.[1]
Това име има свръзка с рударството. «Мърва» наричат тамошните хора ситнеж от въглища. И мърваци първоначално трябва да са се наричали само въглярите, «угляри» в Кратовско. Сега думата «мърваклък» се употребя често вместо рударство. Говорът на тия българи принадлежи към източнобългарския говор с всичките му главни особности. Селата им са сбрани на едно място, къщите в мървишките села са угледни, което е признак на предното им благосъстояние. Големи родове вече няма. Запазени са старите задруги само в някои мървашки села,, напр. в Тешово и Лъки[2].
Стремежът към дележ навсякъде е силен и малко са случаи няколко женени братя да живеят ведно.
Североизточната част от Македония има горнобългарско* население, или шопи, както ги наричат другите им съседи от юг и запад.
Тия горнобългари минуват от Самоковско, Дупнишко и Кюстендилско високите планини, завзимат Разложката котловина с долината на Места до средата на Момина Клисура,. Горно-Джумайската каза със средното течение на Струма до градовете Мелник и Петрич, цялата долина на Струмица с градовете Петрич, Струмица и Радовищ, цялата долина на Брегалница с Малешево, Пиянец, Кочани и Щип и по на север долината на Пчиня с притока й Крива, с градовете Кратово, Крива Паланка и Куманово. Името копановци, което Веркович дава на жителите в някои от тия места, не съществува. Горнобългарите до Овче Поле и до вододелните ридове-Козяк и Руен се отличават от другите, що са по на запад. Те се наричат всякога шопе и селата им шопски села. Тия села се състоят от пръснати колиби по планините и ридовете на големи разстояния.
Събраните сега села в Разлога са били разтурени преди време. Жителите на Банско знаят добре от колко махали някога се е състояло тяхното село и де са били. Жилищата на населението са прости плетени колиби, обикновено състоящи...."
---
Бележки:
1 В. Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница,СбНУ, кн. XIII, стр. 351.
2. Пак там, стр. 350 само от една стая, най-често без комин и без прозорци. В голяма част от шопските села и досега населението е запазило кожените си рунтавн калпаци, с които се отличава много добре по пазарите в Петрич, Струмица, Щип и Кочани от другите селяни. Особен див изглед придават дългите нестригани коси на селяните Осоговията. Другите носят обикновено самоперчини. В много села от Осоговията младите хора не си бръснат и брадите. В Щипско шопските села обхващат Плачковица планина и хълмовете до Овче Поле; в Кратовско и Паланечко в низините шопските села са измешанн с полски, които се отличат от тях.
3 Западномакедонските българи причисляват към шопите жителите на Горни и Долни Полог с градовете Тетово и Гостивар. Към тях се причисляват четири села от Кичевския край, именно: Нидимци, Букойчани, Летница и Рудари. Тия места образуват преход от западномакедонската група към западно-българския шопски дял. Те имат ударение западномакедонско. В Горни Полог изговарят ъ като ъ: път, дъб, ръка, събота; в Долни Полог се изговаря вече като у; пут, рука, както в Скопска Църногория и в Кумановския край.
4 Кумановският край заедно с Вранско; Пиротско в Сърбия и с Царибродско, Брезнишко, Трънско и Кюстендилско краище в княжество България влиза в един особен клон от западните български говори, който се отличава с някои сърбизми, вмъкнати в него.
5 В Скопие се среща чистият западномакедонски говор с кумановския. Овче Поле и низината на Щипско принадлежат към горнобългарския западен говор, но заедно с Тиквеш образуват преходна зона към македонския западен говор. В облеклото на горнобългарския, или шопския край особна отлика са кожусите, гащите с тесни крачоли (потури), които по другите части на Македония не носят. В цялата страна, завзета от горнобългарското население, са запазени досега големи неделени родове...
***
ЙОРДАН ИВАНОВ. БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ
1
от: Йордан Иванов-"Българите в Македония", 2 изд., София, 1986 г., стр. 246.
"...По-нататък Григорович, нзрежда особеностите на българските говори изобщо и тези в Македония, в Дебърско, Солунско, Воденско, Бнтолско, Корчанско; посочва и някои племенни прозвища на македонските българи (мърваци, шопи, пуливаковци, бабуни, кецкари, мияци, бърсяци), па сетне говори за българските училища, който тогава достигали на брой до 51. 1845 г. № 135. Македония. Един от първите книжовници на възраждаеща се България беше Хр. К. Сичан Николов. В предговора ще да е бил Хаджи Константинов, Йордан от Велес. За него срв. № № 143, 144, 147, 154, 170."
2
от: Йордан Иванов-"Българите в Македония", 2 изд., София, 1986 г., стр.62 :
"...Българското население в Македония, по численост спрямо другите етнични групи, турци, гърци и др., взети заедно, има абсолютен превес, въпреки ГОЛЕМИТЕ изселвания в България. То броеше през 1912 г. около 1,100,000 души. Българите особено надделяват над другите народности в средището на западна Македония — Кичевско, Прилeпско, Тиквешко, Охридско, Битолско, Воденско, Енидже-Вардарско. В севъроизточна Македония те държат голям превес в Осогово и широките му разклонения, горна Брегалница, горна Струма, горна и средна Места. Току-речи съвсем отсутствуват българите в някои южномакедонски краища, именно по средня Бистрица, Халкидическия полуостров и Саръшабанско.
Всякъде другаде, повече или по-малко, българщината е разделена като море, из което се подават чуждите острови. От старите български племенни названия е запазено само едно — бърсяци в Кичевско. Всички други названия са местни прозвища, давани обикновено от съседните селища за присмех или за означение някой характерен белег на носията и на говора; има и такива, които са в свръзка с географските имена.
Ето некои от речените прозвища: мияци, поляни, улуфи, обяла и др. в Дебърско;
1) торлаци, дуйки въ Мориовско; кековци, естеовци в Костурско; камбарбаци в Солунско;
2) мърваци в южния Пирин; малешевци;
3) пиянчани;
4) по горня и средна Брегалница;
5) шопи в Щипско, Кратовско и др.
За означение жителите от известна покраина обикновено си служат не с тия прякори, а с името на централното селище или с името на околията; така се казва: велешани, тиквешани, разложани, скопяни, кратовци и др..."
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment