| More

translator

• 
  

Димитър Влахов

“Борбите на македонския народ за освобождение”. Виена, 1925.

Македония, по своето географическо положение, представлява една от най-интересните, страни па Балканите. Заобиколена на изток с Родопите, на север и северо изток с планините Рила, Осогово, Скопска Черна-Гора и Шар, на запад с планините Кораб и Бигла и на юг с планините Пинд, Олимп, реката Бистрица и Егейското море, тя представлява едно географическо цело. Същевременно тя представлява и едно икономическо цело. Земята й е плодородна и най-разнообразни култури виреят на македонска почва. Македонския народ е трудолюбив, енергичен, упорит в работата си; той се отличава с своите природни качества — той е интелигентен, каквато и да е него­вата народност. Етнографически в Македония живеят различни народности, които са свързани по между си с общи политически и икономически интереси. Македонския народ има, следователно, всички качества, необходими за да може да се управлява сам, да урежда своите работи, както той разбира.
При все това, обаче, неговото положение е едно от най-трагичните: той живее от векове в национално, политическо, икономическо и социално робство. В про- дължение на векове, той е понасял игото на турските

[+/-]... Прочети целия текст

3

султани и на неговите представители в Македония, а от дванадесет години той търпи игото на неговите “братя християни” –тираническите и безправни режими на гръцкото, югославянското и българското правителства.

Каква съдба! Този народ, който води най-усилена борба за своето освобождение, който, даде десетки хиляди жертви в тая борба, жертви много по-големи от тия, дадени от сърби, гърци и българи за техното освобождение, сега прекарва в най-черно.робство.

Да опишем накратко тия борби, да представим гигантските усилия, които македонския народ е правил, за да извоюва своята свобода — ето задачата, която си поставяме с тая брошура..

Положението в Македония преди революционната

епоха.

Революционните борби в Македония започнаха сравнително по-късно отколкото в Гърция,. Сърбия и България. Главната причина за това беше, че условията, които предизвикаха възстанията в Гърция и Сърбия, в началото на 19 век, и в България, към 60—70-те. го дини на същия век, в Македония не съществуваха. Там много късно, едва след Кримската война и след като страната бе прорезана с железнопътни линии и беха уста новени морски параходни съобщения с запад и средиземноморските държави, настъпиха промени в икономи ческия живот.

Македония до 60-тех години - беше затворена за

4

международната търговия. Тя прекарваше един отделен от другите страни живот. Тя не произвеждаше за па заря. Нуждите на населението, особено на селското, беха ограничени. Нуждите и на неговите господари, спа хиите, беха също така ограничени. Селяните се чувству ваха, свободни. Те беха господари на своята земя. Екс плоатацията на селяните не беше много голема.

С промените в икономическите условия в страната, с въвличането й в международния живот — настъпи го лема промена в отношенията между селяните и спахии те; положението на македонските селяни се измени.

С въвеждането на реформите в Турция, през вре мето на султан Абдул Меджид, данъчните тежести, които те требваше да понасят, станаха много големи и непо носими за тех.

Отношенията между селяните и спахиите не беха вече както по-рано. Спахиите имаха нужда от пари, за да могат да покриват своите големи разходи. Тия пари те вземаха от селяните. За това и експлоатацията на селяните стана много голема. Спахийството не можеше вече да се запази в тая форма, в която то съществуваше дотогава. То не отговаряше на изменилите се отношения.

То изживе своето време.

Спахилъците се превърнаха в чифлици. Селяните беха принудени да продават своята земя на спахиите. Така, последните станаха пълни господари на земята, която селяните обработваха от незапомнени времена.

Турското правителство от своя страна помагаше на спахиите в техния стремеж да присвоят земята на селяните и да ги закрепостят.

5

Техното положение почна все повече да се влошава. Те се превърнаха в същински роби. Но не беше само това. Селяните беха подложени и на силен, правителствен терор. Такъв терор изпитваше върху себе си и град ското население.

Изобщо, целия .македонски народ бе подложен на физически, духовен, икономически и политически гнет. Никъде в Македония немаше сигурност. Разбойничеството се ширеше из целата страна. Особено в западна и югозападна Македония населението много стра даше от разбойническите чети. Властта не само не взе маше никакви .мерки за защита на населението от тия чети, а напротив на много места, нейните органи беха съдружници на разбойниците.

Духовния гнет беше увеличен. Преследваха се хри стияните и специално българите, като не им се позволя ваше да откриват училища, читалища и да имат свои черкви; преследваха се свещениците и особено учителите.

Враждата, която съществуваше между разните християнски църкви, се подклаждаше от властта, която се ръководеше от принципа-“Разделяй и владей”! Икономическият гнет беше засилен. Той се упражня ваше особено силно против селското население, което бе подложено на двоен гнет, тоя на беговете, чифлик-сайбиите, и— на властта. Селяните работеха денонощно, с целото си семейство, и въпреки това живееха в най-голема мизерия. Те требваше да дават на бега половината от своето производство, да плащат големите данъци на държавата и, в края на краищата, това което оставаше за тех, беше абсолютно недостатъчно, за да изхранят

6

семейството си за целата година. Те живееха като ско тове.

Политическия гнет се изразяваше в липса и на най-елементарните политически свободи. Страната се упра вляваше от една корумпирана бюрокрация, за която на рода беше само дойна крава.

Такова беше положението в Македония към 80-тех години. Недоволството всред масите всеки ден повече растеше, то не можеше да се канализира и се прояви в силни протести, бунтове и възстания.

Наистина, след освобождението на България, населението в Македония изрази своето недоволство, задето македонския народ оставаше и за напред в робство, но тоя протест не беше повсеместен. Това недоволство се изрази във възстания на неколко места в Македония.

Първия протест се издигна в Кресненско, през октомврий 1878 г. Във възстаннето участвуваха селата Кресна, Ошава, Мечкул, Сенокос и Врабче. Възстаниците завладеха Кресненското дефиле и след това делата долина на р. Струма; те атакуваха едно отделение войска, което и плениха. Те беха два месеца господари на положението. Пред многобройната сила на турското правителство възстаниците беха принудени да отстъпят.

Малко по-късно, към втората половина на м. ноемврий с. г., избухна възстание в Разлога. Възстанниците прогониха гарнизона в Банско и с. Баня. Те завладеха Разложката котловина, по не можаха да се задър жат дълго време там. Възстаннето биде жестоко потушено. Неколко стотин души беха убити, а след потушаването на възстанието около 10 хиляди души избегаха в Бъл-

7

гария, от където се завърнаха в опустошения край, след като турското правителство даде амнистия.

Опити за възстания имаше и в Прилепено и Охридско в 1880 г. Там себе образувала агитаторска чета. която искаше да повдигне народа към възстание. В едно сражение с турска потера, войводата на четата, Спиро Църне, бе убит. Четата бе разпръсната. Много прилепски граждани беха изпратени на заточение.

През пролетта на 1881 год. избухна възстание Охридско; то бе потушено много скоро и най-жестоко. Правителствения терор в тоя край продължи цели две години; арестувани беха .много хора. .

С тия мерки на властта се нанесе силен удар на революционното движение в Македония. ;

В това време България беше вече свободна. Маке донски интелигенти, селяни, работници и еснафи, главно от такива места, дето поминъка на .населението беше слаб и предимно от западна и югозападна Македония и от пограничните места на България, почнаха да емигрират в новата свободна държава. Македонски селяни и работници емигрираха и по-рано, било за Сърбия, било за Ромъния, Гърция, Цариград, Мала-Азия и Бъл гария. Но, с освобождението на България, преселничеството все повече и повече се увеличаваше за тая страна. А имаше и достатъчно работа за всичктгпреселници.

С развитието на учебното дело в Македония, броят на интелигентите се увеличаваше. Немаше, обаче, работа за всички, понеже те можеха да заемат там само учи телски места в националните училища; никакви служби в турската държава не беха достъпни за тех, а инду-

8

стрията и търговията беха още в началото на своето развитие, следователно и там не можаха да намерят работа.

Не намирайки приложение на своя труд в Македония, македонските интелигенти емигрираха за България, където намираха лесно работа, Селяните и работниците, емигрирали в България, намираха работа в градовете и големите села, като работ ници по строежа, в държавните и общински предприя тия, в занаятчийските работилници, в дребните търгов ски предприятия, на полето и пр.

Еснафите, които се преселваха, също тъй намираха добра работа, било като дребни търговци, дребни пред приемачи или като майстори — занаятчии.

В повечето случаи, тия преселници заминаваха сами за България, като оставяха своите семейства в Македония. Те беха свързани с своите .места. По-големата част от тех, след като престояваха известно време в България — същото може да се каже и за преселниците в другите балкански страни — се връщаха в своята родина; по-малката част от тех, тия именно които успеваха да се устроят горе-доле добре в страната, където емигрираха, се заселваха окончателно там.

Към началото на 90-тех години, македонската емиграция в България надминаваше 100 хиляди души. В Сърбия, Ромъния, Гърция, Мала-Азия и Цариград, тя наброяваше неколко десетки хиляди души.

Към това именно време емиграцията в България, започна да мисли и работи за освобождението на Македония.

9

Виждайки, че условията в България са по-добри, отколкото в Македония, че живота и имота на гражда ните е в безопасност, че населението се ползува от поли тически свободи че българите — такива беха почти всички емигранти в България — са господари в страната, маке донската емиграция почна да мечтае за промена на режима и в Македония; тя почна да мисли за освобождението и присъединението на своя роден край към Бъл гария; тя почна да се организира в дружества и коми тети, конто беха си поставили тази цел.

По-събудените от македонските интелигенти, дошли в България било за работа, било за да следват във вис шето, военното и средните училища там, въодушевени от делата и подвизите на българските революционери Раков ски, Ботев, Левски, X. Димитър, Стефан Караджата, Бен ковски и други, надъхани с идеализъм, решиха да се отдадат на служба на своя народ. И почнаха да работят всред македонските народни маси.

Така се тури началото на македонската револю ционна организация.

Революционното движение в Македония.

Македонската революционна организация. .

Македонската революционна организация бе осно вана в 1893 год. от Гоце Делчев, Пере Тошев, Дамян Груев, Д-р Христо Татарчев, Петър П. Арсов и Гйорче Петров.

Целите, които основателите на революционната ор ганизация си поставиха, беха извоюване на политическа

10

свобода, автономно управление на Македония, под покровителството на Великите сили.

Те започнаха своята работа, като гледаха да прив лекат в редовете на организацията, преди всичко, инте лигенцията, учителите и свещениците, и еснафите в гра довете. Понеже тия последните беха и по-събудените измежду населението-то по-лесно можаха да бъдат спе­челени за каузата на организацията. Те образуваха местни групи и организации. Народът посрещна с възторг техната инициатива.

Първоначално револ. организация почна да работи всред българското население в Македония и то не всред целото бълг. население, а само всред тая част от него, която се числеше към бълг. Екзархия, то се отнасяше с недоверие към българите не екзархисти — патриаршистите, католиците, протестантите. Що се отнасяше до революц. работа всред останалите македонски народи — турци, албанци, куцовласи, гърци, за осно вателите на организацията такъв въпрос не съществу-

ваше. Водителите на организацията се опасяваха, да не би организацията да се провали още в самото начало и да се компрометира за дълго време идеята за революционна борба, ако почнат да работят между всички народности в Македония. И основателен беше тоя страх, защото големо недоверие съществуваше между разните народности, живущи в Македония, и това недоверие беше силно подклаждано от органите на турската власт.

По-късно, когато същите тия водители видеха, че

идеята за освобождението на Македония може да намери съчувственици всред българите не екзархисти, както и

11

всред останалите народности в Македония, и под влия ние на членове на организацията с левичарски разби рания, социалисти и анархисти, те измениха устава на организацията в смисъл, член на организацията може да бъде всеки македонец, от която народност и да е той и каквито и да са неговите политически разбирания, стига да приема нейните принципи и се бори за политическата автономия на Македония.

Първите неколко години организацията имаше успех само в градовете, понеже, както споменах и по-горе, градското население беше по-интелигентно и по-лесно можеше да възприеме идеята за революционна борба. Към третята година на своето съществуване, обаче, тя почна да намира привърженици и всред сел ската маса. В зависимост от средите, между които раз виваше дейност, революционната организация разширя ваше и своя кръг на действие.

Ръководителите на организацията добре схващаха, че за да могат те да разчитат на успех всред македон ския народ, особено между селската маса, която беше много по-некултурна от градската, организацията треб ваше да се стреми да бъдат задоволени и нейните не­посредствени интереси.

Нещо повече, те схващаха, че е нуждно да се даде на селското население осезателно да почувствува, че то има полза от революционната организация.

Идеята за национално и политическо освобождение бе за него отвлечена идея; то трудно, много трудно би могло да бъде спечелено за една идея, която преследва само политически и национални цели; за такива цели

12

то не би могло да се ентусиазира и води революционна борба, която би изисквала от него големи жертви, ко гато, напротив, борбата за подобрението на икономическо положение, възвръщането му на земята, което то обработваше имаше за него реално значение. Тия беха съображенията, които ръководеха организацията да почне по-живо да се интересува от отношенията на селяните към чифликчийте и да се намесва в тия отношения, като взема винаги страната на угнетените.

Организацията се явяше гореща защитница и на непосредствените интереси на селската маса.

С ред свои решения организацията се стараеше да подобри положението на всички категории земледелци. Тя даже определяше минималните възнаграждения, които те требваше да получават за своя труд. .

Така например, ръководното тело на Скопския окръг на револ. организация беше определило, земледелските работници, когато работят с надница, да получават:-мъ жете по 10 гроша, жените — 71/., и децата — 5 гр., или, 3 пъти повече отколкото те са получавали по-рано; работниците, които се спазаряваха за 6 месеци или за цела година, требаше да получават, освен храната, в натура; около 2.000 кгр. пшеница, ръж и ечмик, земя за собствено използуване, колкото може да се засее с семе от 150 кгр., и годишна заплата 3 турски лири, или четири пъти повече от по-рано. Тия решения на организацията беха прокарани в окръга. Подобни решения беше взело и ръководното тело на Серския револ. окръг. Тия решения също тъй беха наложени в окръга.

Освен това, организацията запрети на християните

13

да откупват турски чифлици, в което също тъй тя успе: целта, която тя преследваше с тая своя мерка беше да бъдат собствениците принудени да продават чифлиците па селяните, които ги обработваха.

Учавствувайки в революционната организация, се ляните видеха, че те ще могат не само да подобрят своето мизерно положение, но и ще могат да станат собственици на земята.

По тая именно причина, те нахлуха масово в револ.организация и образуваха кадъра на революцион. чети: македонската револ.организация, по състав, стана селска.

И тя оправда доверието, което селските маси поч наха да имат към нея. Революц. организация се зае с действителната защита на целия народ и частно на сел ското население.

Разбойничеството, което върлуваше и всеваше ужас всред населението в западна и югозападна Македония, благодарение на организацията, беше изкоренено; чиф ликсайбиите не смееха да се отнасят към селяните-чифлигари както по-рано, от страх да не бъдат нака­зани от организацията за лошите им обноски към тех. Селяните си поотдъхнаха.

Организацията разширяваше своята дейност във всички области на обществения живот: тя имаше свои съдили ща и свои изпълнителни органи. Тя участвуваше и в културния живот на населението; с една реч, тя беше държава в държава. По тоя начин престижа на орга­низацията пред населението растеше. Целото почти на селение участвуваше в нея.

Но със своите действия тя задаваше грижи и страх

14

на турските власти. Административните чиновници често знаеха, кои лица активно участвуват в рев. организация, къде, в кое село на околията се намира револ. чета, и не смееха нищо да предприемат против нейните органи. Организацията със своите дела и акции задаваше без покойство и на великите сили. И имаше защо. Като ма сова революционна организация, тя можеше да попречи на плановете на всички велики сили или само на некои от тех в балканската им политика.

И наистина, със своята си дейност револ. Органи зация успе да предизвика намесата на великите сили във вътрешните работи на Македония: на неколко пъти, европейската дипломация бе принудена да се занимава с работите в Македония.

Много проекти за реформи беха изработени; некои от тех беха и приложени. Обаче, с това не се облегчаваше положението на населението, без да говорим за постигането на крайната цел, която организацията пре следваше и която не можеше да бъде резултат на ди­пломатическа намеса.

Какви жертви даде мак. народ в борбата за своето освобождение.

Жертвите, които македонския народ даде в борбата за своето освобождение, беха грамадни. Особено голе ми, те беха до 1908 год., когато в Турция се установи конституционния режим. Заслужава те да бъдат отбелезани тук. .

15

От 1896 г., когато турската власт беше узнала за съществуването на рев. организация, до Илинденското възстание в 1903 г., четите на рев. организация имаха 132 сражения с турската войска. В тия сражения участ вуваха повече от 4 хиляди четници, срещу 72 хиляди турски войници. От четниците беха убити около 500 ду ши, а от турската войска — над 4 хил. души. В цела Македония, за това време, вследствие на революцион ната дейност на организацията, пострадаха жителите на 160 до 170 села, които беха подложени на най-голем терор и изтезания; затворите беха препълнени с подоз рени селяни и граждани.

Броя на арестуваните, битите, изтезаваните и ум релите от побои беше 4 хил. души; най много пострада населението в Солунския вилает — 2.400 души.

Материалните загуби, които населението търпеше, беха извънредно големи.

Жертвите, които македонския народ даде във време на възстанията (1902—1903 г.) и атентатите в Солун (1903) беха още по-големи.

През време на Горно-Джумайското възстание в 1902 г., което продължи 10 дена (от б до 16 октомврнй) и което беше предизвикано от оръдията на българския дворец — върховния македонски комитет (начело на тоя ко митет беха Цончев, Николов, Протогеров и др. бъл­гарски офицери, които и през време на възстанието продължаваха да се числят като български офицери и да получават своите заплати), македонския народ в Петричкия край даде следните жертви: 95 души убити възстаници (от турската войска 130 души убити) и

16

45 души от мирното население, пострадаха 15 села и 340 души мъже и 130 жени беха изтезавани. Освен това избегаха в България, вследствие усиления терор н турската власт, 3.000 души мъже, жени и деца, които беха принудени да скитат, зимно време, по македонските пла нини, боси и голи, докато стигнат в България.

През време на Солунските атентати от м. април 1903 г. жертвите също тъй беха големи. В Солун, след атентатите, турската власт извърши клане над бълга рите македонци, което продължи три дни. Убити беха неколко стотин души. Вследствие на тия атентати, повече от 10.000 души в Солун, Цариград и други градове в Македония беха арестувани.

Но най-големи жертви македонския народ даде през време на големото възстание през летото и есента на 1903 г., известно под името Илинденско възстание.

В това възстание активно участвуваше целия Битолски революционен окръг.

Другите революционни окръзи само засилиха своята етническа и терористическа дейност.

Илинденското възстание беше преждевременно, по неже организацията не беше подготвена за една по-про дължителна и в по-голем мащаб възстаническа борба. Видни революционери, като Г. Делчев беха против това възстание, защото те предварително знаеха, че то е осъдено на неуспех. Но в конгреса, конто взе решение , за възстание, преодоле мнението на хора като Ив. Гарванов, който и председателствуваше неговите заседания (Гарванов и неговите близки другари, по идеология, беха върховисти, т. е. хора, които не верваха в

17

революционната мощ на македонския народ; с въстанието те искаха да обърнат вниманието на европейската дипломация и да предизвикат чувство на състрадание всред европей ските дипломати към. македонския народ.

Възстанието се обяви и тия от македонските рево люционери, които беха против него, изпълниха своя ре волюционен дълг, като подкрепиха, с всички свои сили, борбата на възстанниците от Битолския окръг.

Целото население участвуваше във възстанието. Бор бата се водеше със смелост. Възстаннците проявиха, голема храброст и решителност. Биха се юнашки. Три града и много села, в района на възстанието, в продъл жение на неколко дни беха в техни ръце.

Възстанието започна на 20 юлий ст. стил и продължи около 3 месеца. Броя на бойците беше около 20.000 души—сила нищожна, в сравнение силите на врага, конто се изчисляваха на 290.000 души.

Възстанпците дадоха над 200 сражения.

През време и след възстанието пострадаха над 600 села, или около една четвърт от всички села в района на действие на възстаническите отряди; 90 села беха съвсем опожарени; без подслон останаха около 52.000. души. Броя на избитите и изклани мирни жители — по­вечето старци, жени и деца — в възстаническия район, се изчисляваше на 1 800 души. Материалните загуби беха неизчислими.

В другите революционни окръзи на Македония, ма кар и възстаническата. акция да не се разпростре там, четнйшката дейност беше засилена, и жертвите, които македонския народ даде и в тия окръзи, беха значителни.

18

През време на Илинденското възстание, четите беха дали в Солунския виляет 38 сражения, в които участву ваха 3.500 души четници, срещу повече от 20.000 души, в Скопския виляет — 16 сражения, в които участвуваха 1.000 души четници, срещу 27.000 души турска войска.

Броя на опожарените къщи се изчисляваше на 1.100; без подслон останаха 5.800 души; броя на избитите и изклани мирни жители беше 270 д. и тоя на изнасиле ните жени и девици — 50. Най-много пострадаха селя ните от Тиквешка, Гевгелийска, Воденска и Дойранска околии.

Общо, през време на Илинденското вжзстание и във връзка с неговото потушаване, жертвите на македон ския народ, изразени в цифри, са следните: пострадали са 135 села в 12 околии; изгорени беха около 10. 000 къщи; убити и изклани измежду възстаниците и мир­ното население — 2. 130 души; без покрив останаха 60.000 души и пленени и обезчестени жени и девици—т 2. 250.

Към края на 1903 г. в затворите имаше над 500 души политически затворници.

Такъв е баланса на Илинденското възстание.

Жертвите беха много големи, особено в Битолския окржг, който беше разорен. Маса народ избега в България. Бедствието, което сполете населението в тоя край, беше толкова големо, че даже международни благотвори телни дружества в Англия и Италия се видеха прину­дени да се притекат на. помощ на пострадалото население.

Тия дружества събраха парични помощи и изпратиха

19

свои представители в пострадалите места, за да ги раздадат на населението. След възстанието, мизерия обхвана це лия край. Останалите живи, измежду годните за работа мъже, почнаха да напускат страната и да търсят работа за чужбина; те почнаха да емигрират в Америка. Отто гава започна усиленото преселване на македонски се ляни, работници.и еснафи за Америка.

Реформите.

Начина на потушаването на възстанието и големите жестокости, които турската власт извърши над мирното население, предизвикаха буря от негодувание всред про гресивното европейско обществено мнение. Социалисти ческия и радикален европейски печат взе открито стра ната на македонското революционно население. Тон на стоятелно искаше да се вземат сериозни мерки, за да се тури край на непоносимото положение на македонския народ. Особено в Англия, Франция, Италия и България -протестите против султанския абсолютически режим в Македония се изразиха в статии в пресата, ин-терпелации в парламентите и митинги в разни градове в тия страни.

Европейската дипломация бе принудена да се раз движи. И тя се намеси в работите на Македония. Изработиха се тъй наречените Мюрцщегски рефор-

ми, с които се въвеждаше известен контрол в делата на турската, гражданска и военна, администрация в Македония.

Назначиха се двама цивилни агенти, с задача да по магат на главния инспектор на македонските виляети.

20

Хилми Паша, в „усилията му да се помогне на насе лението. Назначи се освен това и един итал. генерал за началник на жандармерията в македонските виляети. Македония беше разделена на пет сектора, като всеки един от тех се завеждаше от офицери, назначени от правителствата на великите сили (само Германия не из прати свои офицери, понеже тя, като приятелка на хамидовска Турция, беше се отказала да участвува в реформената акция).

Тези реформи, обаче, не измениха в нищо поло жението на населението.

Цивилните агенти и жандармерийските офицери съвсем не мислеха за македонския народ; те дойдоха в .Македония за да прокарват империалистическата политика на своите правителства, чиито интереси съвпадаха с тия на Турция; те станаха проводници на политиката на хитрия Хилми паша, който бил ги „убедил", че тур ското правителство полагало „бащински грижи за ма кедонското население". Хилми паша успе да внуши на тия представители — а това не беше трудно той да на прави, че единствената причина за несигурното и несносно положение в Македония е македонската органи зация. Той ги спечели на своя страна.

Специалните представители па европейските сили, заинтересувани в реформената акция в Македония, и осо бено представителя на царска Русия, която се отнасяше враждебно спрямо всеко стремление на македонския на род към.освобождение, беха противници на рев. орга­низация. Те подпомагаха турската власт в борбата й против .македонските революционери.

21

"Мюрщегските реформи, тия които се изработваха и „прилагаха” преди тех, както и финансовата и съдебна реформи, които великите сили изработиха, в нищо не измениха, положението . на македонския народ. Нещо повече, неговото положение през време на реформения период, беше по-лошо от по-рано.

Може да се каже даже, че турското правителство спечели от тия реформи неговия тирапически режим бе санкциониран от великите сили.

Македонската револ. организация след Илинден ското Възстание. .

През време на реформените акции .македонската револ. организация не престана да се бори; тя продъл жаваше да развива революционна дейност. Сега, обаче, нейната дейност беше. насочена по-скоро в направление, да компрометира със своите дей ствия турския режим в Македония. Нейните чети и отделни революционери засилиха терористпческите акции: атентатите по железнопътните. линии и мостове за честиха-но, едновременно с това, първите хора на организацията започнаха да разглеждат критически дотога вашната нейна тактика. Те поискаха да почерпят поука от миналия, опит.

В сред ръководителите на рев. Организация, се очертаха вече две течения: българско — консервативно и националистично и македонско — крайно демократично. Представителите на първото течение, “десницата”-кои то имаха ръководството на организационната дейност в

22

западна и северозападна Македония (през време същест вуването на организацията те често успсваха да се на лагат и в общото ръководство на организацията) почнаха да гуоят вера в революционната сила на масите. Впро чем те никога не са имали голема вера в неговата сила. Те верваха в освободителната мисия на европейската дипломация и на българската въоръжена сила.

Те успеха да наложат възстанието в 1903 год. Те беха, които сметаха, че християнска Европа ще се трогне от страданията на македонския народ и при вида на неговото нещастно положение, което неминуемо требваше да настъпи след възстанието, ще поиска да наложи на Турция да даде автономно управление на Македония.

За нещастие, за ръководители на организацията след Илинденското възстание останаха пак лица, които имаха такава идеология. Но, след възстанието, тия ръководители още повече изгубиха вера в революционната сила на масите. Те почнаха по-открито да работят в това направление; те почнаха да се стремят да съгласуват действията на револ. организация с политиката на бълг.правителства.

По-рано, докато организацията беше масова, водителите на десницата, макар и да имаха същата идеология, беха заставени от масите и от ръководителите на рев. организация в Солунския виляет да се противопоставят на върховизма, което и правеха: те се бориха против него. Те се бориха с всички сили против агентите на българския монархизъм, който искаше да превземе рев. организация, да направлява нейната дейност, съответно своите интереси, ида си послужи с нея, когато тия интереси

23

биха изисквали това. След възстанието, положе нието беше изменено. Същите тия лица, които беха заставени от македонските револ. маси да се борят про тив върховния македонски комитет, след възстанието, след големите жертви, които населението в Македония и специално в югозападния край даде, след умората, която то почувствува от борбата — открито вече про-поведваха тактиката на върховизма.

Върховния македонски комитет в България изгуби своето право „на съществувание”.

И действително, каква смисъл имаше да съществу ват две отделни върховистки организации, когато десни цата в макед. рев. организация, — това беха автори тетни и влиятелни хора в последнята — капитулира пред „блестящите перспективи", които българските пра вителства им рисуваха за техното отечество, когато тя открито приемаше техната програма— присъединението към България, и техната тактика — възстаннически и единични акции, с цел да предизвикат война между Бъл гария и Турция?

Върховнитя македонски комитет, който имаше своя център в София, се разтури — по волята на българското правителство и дворец.

Той се разтури, защото бълг. правителство и дво рец предпочитаха да имат за проводници на своята политика, по отношение на Македония-лица, които беха работили всред македонския народ и които имаха влия ние всред него (на това се дължеше и техното изди­гане в революционната организация до положението на нейни ръководители).

24

Но революционно организираното македонско на селение не се повлече след тия водители. Техното влия ние се простираше само в Битолския револ. окръг и-отчасти в Скопския окръг. Макар и авторитета на тия водители да беше голем — Гарванов, Сарафов, Матов беха представители на новия върховизм — населението се обяви против техната политика.

Три окръга на революционната организация—всичко беха пет — се обявиха решително против политиката на новия върховизм: Серския, Струмишкия и Солунския окръзи беха за самостоятелността на макед. револ. движение.

Вътре в организацията явно се очертаха две те чения; образуваха се два враждебни лагери. В мак. орга низация настъпи разцепление, което се последва с ред. убийства на дейци и от двата лагера. И двете течения действуваха от името на македонската революционна организация.

Тия две течения в макед. револ. организация про дължаваха да съществуват и по-нататък.

Те се проявиха и в борбите, които техните пред ставители водеха, на легална почва, в Македония, когато за такива борби съществуваха там условия, а именно през време на конституционното управление в Турция от 1908 до 1912 год.

Мак. рев. организация и конституционния режим в Турция.

Левицата в организацията, т. е. тия македонски революционери, които беха изкрено за автономията на

25

Македония, работеше за консолидирането на конститу ционния режим в Турция, за извоюването на широки де мократически свободи, за правото на нациите за само­определение и за съвместна борба, на базата на тия принципи, със сродните организации на другите народите в Турция. Тя използуваше самите революционни органи зации и за легалната борба. На тая почва тя искрено се бореше.

Тя водеше енергична и смела борба против младотурския национализъм и шовинизъм и против реакцион ната политика на турските правителства през тоя период, но едновременно с това тя водеше открита борба и против престъпната и провокационна политика на бъл­гарските правителства и дворец.

Десницата продължаваше да работи, легално и с чети, за да компрометира конституционното управление в Турция.

Апрез това време, от 1908 до 1912 г., т. е. до балк. война, в Турция, наистина, съществуваха условия за ле гална политическа борба, при всичко че младотурските правителства, със своята шовинистическа и реакционна политика, с терора, който упражняваха по отношение на националните малцинства и специално против маке донците, затрудняваха тая борба. Казваме, имаше усло вия за легална политическа борба, защото, при съвместната борба на всички националности в Турция, живо заинтересувани в правилното разрешение на национал ния въпрос и в демократизирането на държавния и обществен организъм и при съвместната борба с демокра тическите и социалистически турски среди — въпреки

26

противодействието на европейските империалистически сили, Турция неминуемо щеше да се демократизира.

Но десницата в организацията, насъсквана и под помогната от българските правителства, правеше всичко възможно, за да компрометира конституционното управ ление, там и частно новия режим в Македония. Тя на прави всичко възможно, за да улесни правителството на цар Фердпнанда да сключи балканския съюз и да обяви, заедно с другите балкански джржави, война на Турция.

Редицата атентати, извършени от македонските революцпонери-върховисти в Щип, Кочани, Прилеп, Охрид, Кичево, Крушево, Дойран, Солун, Радовиш и другаде в Македония от 1910—1912 г., са ясно доказателство за жалката роля, която те играха в това време, като про водници на империалистическата политика на българ ската буржуазпя и дворец.

Върховистите бързаха да извършат атентати и изобщо да засилят своите терористически акции, с да компрометират конституционното управление в Тур ция и да дадат възможност на българското правителство да оправдае пред българския и чуждия свет войната, която то беше замислило да води срещу своята южна съседка. За да се види, че такъва именно цел са пре следвали българското правителство и неговите оръдия върховисти с обявяването война на Турция, достатъчно е да посочим, че то обяви войната в един момент, когато младотурското правителство не беше вече на власт и когато с идването на власт на опозицията, в която силно беха представени националннте малцпнства, в Тур-

27

ция се създаваха много благоприятни условия за един демократически режим. Само тоя факт е достатъчен, за да разкрие истинските намерения, които българския монархизъм и империализъм са преследвали с обявяването война на Турция — завладяването на Македония; само тоя факт е достатъчен, за да се види мизерната роля, която десницата в организацията изигра в случая, както и големата отговорност, която тя носи за катастрофата на македонското освободително движение.

Положението в Македония след воините в 1912—13 г.

Дойде балканската, а след нея, като неизбежна по следица, и междусъюзническата воина. Последствията са известни.

Турция беше победена и Македония окупирана от България, Гърция и Сърбия; тя бе разделена между се гашните нейни господари.

Жертвите, които македонския народ даде през време на балканската (1912 г.) и междусъюзнишката (1913 г.) войни беха големи. Големи беха и жертвите, които жи вущия в България македонски народ даде в тия войни.

Десетки хиляди .македонски синове живущи в Ма кедония и България, беха убити. Десетки хиляди беха ранени и останаха инвалиди, за да влачат своето ми зерно съществувание.

Но, при всичко че македонския народ даде в бор бата си за своето освобождение големи жертви, той не само не доби никаква политическа свобода и независи мост, а напротив, той изгуби и тая политическа свобода,

28

която имаше, той изгуби и културните свободи, с които се ползуваше при турското управление.

Всичко това се дължи на алчността за завладяване на територии на балканските правителства, на империа лизма на балканските монархически държави; това се дължи в голема степен и на политическото късоглед ство, на крайния български национализъм на десница та в македонската революционна организация, която се тури напълно в услуга на българския империализм. Защото, ако не беше моралната подкрепа, която ръко водителите на това крило в организацията дадоха на българското правителство, то не би се решило да обяви война за присъединението на Македония; ако не беше македонската емиграция, която със своите събори и ми тинги повдигна настроението всред българските маси и успе да създаде всред тех илюзията, че балканската война ще донесе освобождение на Македония —българ ското правителство не би се решило да воюва с Турция.

С обявяването на балканската война България из върши големо престъпление към българския и маке донски народи, а десницата в македонската революционна организация извърши едно предателство спрямо своя народ.

Но с това не се свършват отговорностите на бъл гарското правителство и на македонските върховисти.[1]

Ние не се спираме подробно на отговорностите на дру гите балкански държави, защото те са очебийни за всеки маке донец; от тех той никога не е очаквал подобрението на своето положение; тех той е сметал и смета между своите врагове. Тази картина е ясна за него. Понеже има още македонци, които сметат

Българските правителства за доброжелателни на македонския народ, затова и ние се спираме по-подробно на тая страна от въпроса.

29

Те ся отговорни не само, че Македония се поде лена между България, Гърция и Сърбия, рче македонския народ бе лишен от политическите и културни свободи, от които се ползуваше, че един град като Кукуш, с де сет хилядно население, и повече от 200 села, в цела Македония, беха унищожени, че повече от сто хиляди души беха принудени да бегат в България и години под ред да прекарват в лишения и мизерия, но те са от говорни още, за гдето със своята политика нанесоха решителен удар на борческия дух на македонския народ, те са отговорни за това, че тоя народ изгуби верата в своята революционна сила. Те са отговорни още, за гдето вну шиха на македонски чети да извършат золуми над мир ното турско население, с което опозориха македонското име.

Жестокостите, които тия чети извършиха над тур ското население, погнусиха всички честни македонци; от тех се отвратиха и хора, които се считаха за прия тели на македонската върховистка организация и които очакваха българското правителство да освободи Маке­дония. .

Избити беха, по най-варварскп начин, неколко хи ляди турци, мирни граждани, и то в околии, като Кукушката, Солунски окръг, където отношенията между . българи и турци беха най-добри, най-приятелски, където целото население живееше в мир и спокойствие и където то прояви редко единодушие в борбата си против младотурския режим.

30

Положението след войните от 1912—13 г.

След балканската и междусъюзнишката война, ма кедонската революционна организация, такава, каквато тя беше до 1905 г., такава, каквато тя се прояви, след тая година, в действията на Солунския, Струмишкия и Серския революционни окръзи, истинската македонска революционна организация престана да съществува. Тя разформирува своите кадри.

Нейните членове и съмишленици в тая маст от Ма кедония, която бе присъединена към България, почна ха да участвуват легално в българския политически живот.

Десницата в македонската революционна организа ция, която бе се отказала от нейните принципи и беше се превърнала във върховистка организация, формално продължаваше да съществува и пред външния свет се представлаваше като единствена представителка на ре волюционно организирания македонски народ. Фактически тя не съществуваше. Защото, отделните лица, в некои околийски градове и села в Македония, които продължаваха да подържат известни връзки с водителите на тая организация, не можаха да представляват некогашната македонска рево люционна организация, която беше една масова народна организация.

Не. намирайки опора в народа, те се превърнаха в слепи оръдия на българския дворец и българските пра вителства.

Дойде европейската война. И България взе участие

31

в нея. По-големата част от Македония беше окупирана от българските войски. Установяването на българската власт там, нейното управление в продължение на три години — окончателно дискредитираха у македонския народ националистическата идея, а именно идеята за присъединяването на Македония към България.

Произволите и насилията на българските военни, административни и финансови власти, корупцията всред чиновничеството, с една реч безобразията, които те вършеха в Македония, отвратиха .македонския народ от неговите доброжелатели.

Македонското освободително движение след европейската воина.

Войната се свърши катастрофално за Македония, която остана пак поделена между старите нейни вла детели. Страната беше разорена. Положението на насе лението беше непоносимо. Терор царуваше в целата страна.

Илюзията за освободителната .мисия на българска та буржуазия окончателно пропадна. Македонския народ не искаше да слуша вече за освободителната мисия на българската войска и държава. Разочарованието от българската власт беше големо. Никой честен македо нец не можеше да мисли за присъединяването на Маке дония към България, защото той не искаше Македония да се управлява както бълг. власт я управляваше, цели три години и сетне той отлично разбираше, че положение то на Балканите съществено беше се изменило.

32

Преди балканската война, Македония беше обединена. Тя влизаше в турската държава, разяждана от големи вътрешни противоречия. Властта беше

слаба. Политическото положение на Турция не бе стабилизирано. Европейското обществено мнение беше против турската власт. Македонските националисти можеха да разчитат, че българската войска ще освободи Македония от тая власт. И наистина, под напора на българската, гърцката, сърбската и черногорската войски и при съдействието на македонското и тракийско населения — турската войска беше разбита. Турция беше победена. Тя изгури земите в европейската си част.

След междусъюзническата война, Македония беше поделена между Сърбия, Гърция и България. И тогава пак македонските националисти все още можеха да имат надежди в освободителната мисия на България, макар и тя да имаше срещу себе си Сърбия, Гърция, Черна Гора и Ромъния. Защото, и в това време, България не беше са ма. Тя беше се споразумела с Турция и се намираше под покровителството на тройния съюз — Германия, Австро-Унгария и Италия.

Дойде европейската война. Знае се как тя се свърши.

След войната България фактически беше зависима от силите победителки и техните приятели на Балканите: Сърбия, Гърция и Ромъния. Тя требваше да мисли само за себе си, требваше да гледа да се спасява. Срещу себе си тя имаше, освен великите сили победителки, три съседни държави, които представляваха вече голема сила: техната територия беше 7 пъти по-голема, населе-

33

нието 8 пъти посече и въоръжената им сила 12 пъти повече от тая на България.

При това положение никои честен македонец, па ако ще и най-голем български националист той да би бил, не можеше да мисли, че е възможно присъединението на Македония към България; никой честен македонец не можеше да мисли, че обединението на Македония и ней ното освобождение е възможно при съдействието на България.

И наистина, честните македонци, живущи в Маке дония, които преди балканската война верваха, че бъл гарската воена сила ще освободи Македония, след 1918 г. не мислеха вече така. Те се излекуваха от тия илюзии.

Би могъл да помисли човек, че и македонските ре волюционери върховисти, които от 1905 г. насетне беха се турили в услуга на българския империализъм и вър шеха неговото дело, след войните, и при положението, което се създаде на Балканите, ако те действително изхождаха от интересите на македонския народ — ще ревидират своите дотогавашни разбирания и ще се отка жат от тая политика. На глед тия националисти се отка заха от старите си разбирания. В действителност, обаче, както това нагледно показаха събитията през юний и септемврий 1923 г. и особено тия през август и септемврий 1924 г., водителите на върховистката македон ска организация, със своето си поведение през тия събития, доказаха, че македонското освободително дело е чуждо на тех, че те са търгаши със страданията на македонския народ и че те са се продали на българската алчна, кръ вожадна и жестока буржуазня, която си служи с тех за

34

целите на своята вътрешна политика — да тероризира и държи в подчинение бълг. и макед. работен народ в България, и за тия на своята политика спрямо Сърбия и Гърция.

Тая върховистка организация немаше опора всред македонския народ. Единствена опора тя имаше и продължава да има само всред македонската буржуазия и чорбаджии в България, които имаха ръководството на макед. емиграционна организация — македонските братства.

Грамадното болшинство от тая емиграция, обаче, състояща се от работници, селяни, занаятчии, дребни търговци и интелигенти — учители и свещеници, беше против организацията на македонската буржуазия и чорбаджии. Те беха също тъй организирани. Те се групираха, около временното представителство на обединената макед.- револ. организация — образувано в началото на 1919 г., в което влизаха изпитани борци за самостоятелността на макед. освободително движение и определени противници на империалистическата политика на българските правителства, като Д. X. Димов, Мих. Герджиков, Хр. Янков, Таската Серски, Г. Петров и П. Христов. Но техната организация се оказа слаба. Представителството беше разтурено.

По-късно, към началото на 1920 г., всред македонската емиграция в България беха се образували две макед. групи — емигрантска комунистическа комисия и емигрантска федеративна организация, които си беха поставили за задача да продължат делото на основателите на макед. рев. организация. Но техните органи зации се оказаха също тъй слаби, за да могат да представляват

35

една действителна сила, такава каквато би. съответствувала на числената сила на блока на българ ската буржуазия и македонските чорбаджии в Бжлгария. Тъмните сили, които образуваха тоя блок и в който беха успели да въвлекат и народни маси от Петричкия край — Македония под българска власт — успеха да пред ставят пред македонските народни маси в България бор бата, която те водеха против режима на Стамболийски, като борба за освобождението на македонския народ.

Блока успе да събори правителството на Стамбо лийски на 9 юний 1923 г. Той взе управлението в Бъл гария в свои ръце. Македонските чорбаджии и некои македонци-правителствени чиновници в Бжлгария, ста наха разпоредители на съдбините на македонския на род там.

Всички средства беха позволени за тех. Властта има даваше всичкото си съдействие, защото те вършеха нейна работа. Те беха нейни наемници. Чрез заблужде ние, заплашвания, терор, убийства те продължават и сега още да държат македонските маси в подчинение.

Хилядници македонци станаха, жертва на техния терор.

Неколко стотин души доблестни македонски синове беха убити от тех.

Българското правителство, което след преврата от 9 юний 1923 год. управлява страната, продължава да ин спирира тая банда от злодеи — македонските чорбаджии и неколко десетки души чиновници на българското пра вителство, македонци по произход, за да тероризира и избива честните и доблестни македонски синове. То

36

продължава да насъсква и да дава всички улеснения на тия престъпни типове да устройват поголовна сеч на всички ония македонци, които се борят за свободата на Македония и за нейната независимост.

Свободната македонска мисъл е скована..

Такова е сега положението на македонския народ, под „братската" българска власт.

В Македония под гърцка власт процеса на денационализацията продължава. Македонския народ е пре следван, тероризирай, ограбван. Властта насилствено го гони. Всред зима македонски селяни, при благосклонно то участие на обществото на народите, са принудени да напускат своите домашни огнища, и да скитат голи, боси, гладни и болни из България.

В Македония под сърбска власт борбата против македонския народ продължава с ожесточеност, каквато той не е познавал във времето на Хамида. Денационали-заторската политика на правителството на Пашич е в пълен ход. Както и в България, реакцията вилнее в цела Югославия и засега всички народи, живущи там. Ни какви гаранции за сигурност нема. Никакви политически и културни свободи не съществуват.

Такова е положението на македонския народ и под властта на Гърция и Сърбия.

Борбата за Независима Македония и Балканска Федерация продължава.

При все това, обаче, македонския народ не се е помирил с това положение. Той не се е отказал да води смело и решително борбата за своето освобождение.

37

Сега, при съществуването на реакционните правителства на. Цанков, Пашич и Михалакопулос в България, Сърбия и Гърция, условията за борба са трудни, за щото всички тия правителства са заклети врагове на са мостоятелността на нашата страна.

В своята борба против борящите се за своето осво бождение балкански народи, и частно против македон ския народ, тия правителства имат подкрепата на западно-европейските империалистически държави.

При това положение, човек би помислил, че в Ма кедония и общо на Балканите не съществуват никакви условия за една освободителна борба. На глед това е така. Обаче, като разгледаме по-внимателно сегашното положение на Балканите, ще дойдем до по-други изводи! В същност, сега, условията в Македония и на Бал каните за една освободителна борба са много по-благоприятии, отколкото когато и да е било по-рано.

Положението е коренно изменено. По-рано, преди воините, в освободителното движение в Македония не участвуваха всички националности. Опората на това движение беше главно в българската маса. Другите на родности слабо участвуваха в него. Турците и албанците пък, които съставляваха 1/3 % от целото население, се от насяха враждебно към това движение. Те помагаха на абсолютно потическата турска власт.

Сега картината е друга. Промената е голема. В Македония под български власт, при все че бъл гарите съставляват 95% (по рано 75%) от целото на селение, стремлението за откъсване от България и за освобождението и обединението на македонския народ е

38

общо желание на целото население. То има общи ин тереси с населението в Македония под сърбска и гърцка власт. Особено общи са икономическите интереси, на целия македонски народ.

Икономически Петричкия край, например, който се намира в българска територия, е тесно свързан с тази част от Македония, която е под гърцка власт. Тютюните от Горна-Джумая, Петрич, Неврокоп се пренасяха в Дра ма, Кавала, Серес и Солун, където имаше големи тютю неви складове и обучен работнически персонал; там тия тютюни се манипулираха и се изнасяха за чужбина. Всички колониални и манифактурни стоки Петричкия край получаваше главно от Солун и Драма.

Целия износ от Македония, под сърбска власт, даже и от Косовския край, както и целия внос за тая част от Македония ставаше през Солун.

След поделбата на Македония, целото македонско народно стопанство преживева остра криза. То не може да се приспособи към новите условия, защото невъзможното не може да стане възможно. Македонския на род силно страда от това положение. Поминък за насе­лението нема. И да не би имало други причини, които карат македонския народ да иска освобождението и обединението на Македония в едно политическо цело, изхождайки от своите икономически интереси, той страстно ще се стреми към независимостта на своята родина.

В това стремление всички народности в Македония са единодушни.

Турци и албанци сега страдат от сърбекия и гърцкия

39

режими не по-малко от българите. Недоволството е големо всред останалите народности в Македония — евреи, куцовласи и цигани. (турците в Македония и бе жанците, които са преселени там от Мала-Азия и Кав каз, също така страдат от гърцкия режим в Македония).

Без преувеличение може да се каже, че целия ма кедонски народ е против съществуващите режими в Македония, под българска, сърбска и гърцка власт и се стреми да добие своята самостоятелност.

Има само една незначителна част от населението в Македония, а именно едрите землевладелци, едрите търговци и индустриалци, които са се приспособили вече към съществуващите режими в трите части на Македония. Обаче, те съставляват не повече от 5% от целото на селение, следователно те не са в състояние да укажат каквото и да е влияние в борбите на македонския на род. Така че с увереност може да се каже, какво целия македонски народ е против сегашните балкански пра вителства и като един човек се бори за самостоятел ността на Македония.

Но, в тая своя борба, македонския народ не е сам. Неговата борба за независима Македония се покрива с борбата на другите угнетени балкански народи за само стоятелност.

За такава самостоятелност в Югославия се борят всички народности, които там живеят: хжрвати, сло вници, албанци, черногорци и други.

Тия народности, организирани в политически пар тии, са естествени съюзници на македонския народ.

40

Но той има съюзници и всред тъй наречените-господствуващи нации в България, Гърция и Югославия.

От режимите на Цанков, Пашич и Михалакопулос са недоволни не само потиснатите нации в държавите, където те деребействуват, по и трудящите се народни маси — селяни, работници, интелигенти и еснафи от тъй наречените господствуващи нации. Реакционните режи ми па сегашните българско, гърцко и сърбско прави телства тежат върху тех не по-малко отколкото върху националностите. Същите тия работни маси, организи рани в мощни политически партии, признават правото на балканските народи за самопределение и се борят за не говото придобиване. И те са, следователно, естествени сжъюзници на македонския народ.

И така, всички потиснати нации на Балканите, както и целия балкански трудов свет се явяват като естествени съюзници за националното освобождение на балканските народи. Те имат общи интереси, следователно, и борбата им е обща. А за да могат балканските народи,.един път освободени, да представляват сила, която би могла да се бори за запазването на утрешните придобивки, и да се противопоставят на всички чужди домогвания, на всички опити на европейските империалистични държави, които ще се мъчат с всички средства да пречат на техното

41

освободително движение — необходимо е те да се федерират и да образуват една голема. федеративна държава.

Ето защо, Балканската Федерация се явява като един от близките идеали на балканските народи.

За реализирането на своите идеали за национално и политическо освобождение и Балканска Федерация, балканските народи могат да разчитат и на прогресивното европепйско-обществено мнение. Те могат да разчитат още на работническите маси в целия свет. Те могат да разчитат най-сетне на дипломатическата и политическа подкрепа на съюза на съветските републики, които на дело, у себе си, е приложил принципа за самоопреде­лението на народите и които, от като съществува съветска Русия, дава своята мощна подкрепа на всички народноосвободителни движения.

Срещу единния фронт на западноевропейските и балкански империалисти, които са обявили безпощадна война на всички балкански.народи и на техните поли тически партии, срещу фронта на потисниците от Со фия, Белград и. Атина — балканските народи проти­вопоставят; единния фронт на угнетените нации и тру дящите се маси.

Разчитайки на своите собствени сили, на тия на потиснатите нации и на трудящите се маси на Балка ните; разчитайки най-сетне на моралната подкрепа на всички външни фактори, които са написали на своите знамена подкрепа на освободителните движения — маке­донския народ .може да гледа с вера на своето бъдеще.

За да реализира по-скоро този свой идеал, ма кедонския народ ще увеличи своите усилия и, рамо до рамо със своите балкански съюзници, ще поведе реши телна борба за своето освобождение, твърдо вервайки, че Македония скоро ще бъде освободена и Балканската Федерация ще се осъществи.

**************************************

Да живее свободна и независима Македония!

Да живее Балканската Федерация

42