| More

translator

Из Историята на Македонизма. 

Димитрия Чуповски

Когато през 1912 година на всички става ясно, че времето на "болния човек" край Босфора  изтича, Димитър Чупаров (популярен днес  в Р Македония като Димитрия Чуповски) решава да потегли за родната си Македония. Истинската цел на неговото пътуване обаче е свързана преди всичко с проучване на нагласите сред населението към идеята за създаване на една голяма Южнобалканска федерация. Натоварен с тази задача, той пристига в Скопие през лятото на 1912 г., но присъствието му в града бързо е забелязано от дейците на ВМОРО. Вниманието на някои от тях към него е обострено и поради появилите се вече информации, че Чуповски не [е] чужд на Азиатския департамент (Руското външно министерство и разузнаване) и има... възможност да ги знае тайните ходове на руската дипломация..."
Така поне твърди в спомените си, известния български революционер от Велешкия край Алексо Мартулков.

Всъщност, за да сме докрай точни трябва да кажем, че този престой на Чуповски се явява негов повторен опит да се "инфилтрира" в революционните среди в Македония.  Но резултатът е повече от разочароващ.

Както вече беше споменато, Чуповски посещава Македония и няколко години преди това. През 1905 г. се установява в района на Азот и Поречието, със специалното поръчение да предоставя  безплатно на населението читанки и богослужебни книги на сръбски език.  Престоят му обаче е твърде кратък. Не се изминават и два месеца от началото на ""просветителската дейност" и той е арестуван от четата на Иван Наумов (Алябака, Алябако). Подложен на подробен разпит, Чуповски няма аргументи задълго да отрича истинските подбуди, с които е пристигнал в района. Познавайки буйния нрав на Алябака, не е трудно да предположим защо веднага след като е освободен, сръбския довереник заминава по най-бързия начин за Русия.


На фона на преживяното от 1905 година, по време на втория му престой в Македония не се случват толкова интересни събития. Все пак, и този път не липсват изненади. Веднъж, при едно от многобройните му посещенията в дома на неговия чичо, пред насъбралите се роднини и комшии, той се впуска в разговори и започва да проповядва на висок глас добре познатите сръбски тези за минало на Македония. Очевидно раздразнен и засрамен от приказките на племенника си, брата на баща му го изгонва от дома си с думите: 

Марш оттук, куче проклето

Поредното доказателство за дейността му като сръбски шпионин идва от един от най-близките му довереници в Санкт Петербург, "съиденика" му Гаврил Константинович. В една дописка последния признава, че автора на публикацията в списание "Балкански гласник",  в която се изразява радостта от успеха на сръбската пропаганда в Скопие с назначаването на Фирмилиян за митрополит, е... Димитрия Чуповски (подписал статията с псевдонима "Управда").

В заключение, ще отправя няколко кратки въпроса към онези от Вас, които смятат, че "делото" на Димитър Чуповски е "национално значимо" и бележито:

1. Ако обърнем внимание на тезата, че Чуповски е "етнически македонец", и докрая на живота си е поборник за "македонско национално самосъзнание", то как можем да си обясним неговото "мълчание" по повод на случващото се във Вардарска и Егейска Македония след 1918 година? 

 2. Защо когато сърбите и гърците започват да тероризират мирното население, Чуповски нито веднъж не застава в защита на своите "сънародници"? 


3. Да не би случайно парите на сърбите да са свършили, и/или болшевишка Русия изведнъж е решила да спре с пропагандирането на "македонизма"?

4. Защо досега няма песен, посветена на "просветителя", "македонеца",  "националния преродбеник", Димитрия Чуповски?


5. Защо, когато Коминтерна "спуска" решението за "създаване на македонска, тракийска, добруджанска" и др. нации на Балканите, Чуповски въобще не фигурира в техните планове???

И не на последно място-ако беше толкова "национално значимо" делото на този лоялен към Сърбия  и сръбските стремежи спрямо Македония човек, защо до 60-те години в Скопие почти никои не се сещаше за него?

  В отговорите (или по-точно, в липсата на адекватни отговори) на посочените въпроси, можем да открием причината, поради която днес ни се струват толкова жалки и абсурдни опитите на някои среди в Скопие да популяризират насила антибългарското (а в контекста на своето време-и антимакедонско) дело на Димитрия Чуповски!

В заключение, надали можем да посочим по-удачни думи с които да охарактеризираме цялостната му дейност (а и тази, на неговите другари), от публикуваното в списание "Славянские известия":

...Кой са тия Петербургски македонци? Пет души на брой?...
 Сериозната идея, трябва да се защитава по сериозен начин, а не да се печатат в нейна защита неща, който в други редакции, биват хвърляни в кошчето, за ненужни хартии.