| More

translator

Гюстав Шлюмберже за цар Самуил

ШЛЮМБЕРЖЕ ГЮСТАВ
(Schlumberger, Gustave) (1844—1929). Про­чут френски византолог, който е оставил около 200 съчинения из областта на политическата история и нумизматиката. Една от най-известните му монографии е „ L'ерорее Bуzаntinee а lа fin dи Хе siесlе" (в три тома, 1896, 1900, 1905), в която той с необикновена живост и голяма правдивост възкресява епичната борба между Византийската империя и българската държава в края на X и началото на XI в. Прекланяйки се пред полити­ческия и военния гений на византийския император Василий II, Шлюмберже отдава заслужено уважение и на неговия достоен противник, българския цар Самуил, както и на ненадминатите качества на неговите военачалници.
Тук са дадени два откъса, гл. I и VI от II том, в които са отразени началото и краят на тази епична борба.


[+/-]... целият текст

“..Цялата 990 година изминала в усилия да бъдат ликвидирани последните остатъци от големите бунтове на двамата Варда, да се накажат и усмирят последните им съюзници и съмишленици. Освободен от грижата за Азия, василевсът Василий се заел най-после активно с не по-малко сериозния български въпрос, с тази жестока война, в която рискувал да загуби те­мите в Европа, както можел да загуби по-рано земите в [1] Мала Азия, ако не бил успял да предотврати тези подготвяни заговори. Въпреки ве­ковната национална ненавист, наследена от знаменитите му предци, срещу този непокорен, неспокоен народ, винаги готов да поднови борбата срещу гърците, младият василевс водил тази много тежка война с голяма пред­пазливост и забележителна решителност. От друга страна, съпротивата била също така героична, също така разпалена, както упорита, търпелива и непрекъсната била атаката. Но Василий II прекарал още 27 години в почти непрестанни битки, от 991 до 1018 г., голяма част от дългото му царуване, за да приключи великата българска война (тя започнала още със смъртта на Йоан Цимисхий, но се разгърнала фактически в 986 г. с поражението при Траянови врата) и за да се стигне до окончателното подчинение на това огромно диво царство на дивия Самуил [2]. Това е голямото дело на неговото царуване, което донася дълъг отдих за цялата европейска половина за империята с пълното унищожаване на тази безпощадно и неотменно враждебна монархия. Не трябва да ни учудват мъдрите и бавни действия на василевса, защото те са характерни за византийския гений. За да се убедим в това, достатъчно е да прочетем някои съвети, изпълнение грижливо благоразумие, които един голям гръцки благородник, за когото вече много пъти споменах, дава на децата си. [3]

Тази прочута война, която продължила близо една трета от века и била една от най-кървавите в източното средновековие, която струвала живота на безброй хора и довела до унищожението на повече от половината български народ, тази война, която е една от най-блестящите и героични страници ка византийската история, уви, ни е съвсем малко позната в подробности. Документите, оставени от Скилица, у неговия преписвач Кедрин, от Зонара, които почти единствени от гръцките летописци са казали няколко думи за нея,4 са толкова оскъдни и пръснати и често тъй неточни и неясни, че днес не може да се установи с точност и най-простата хронология на тези събития.

От друга страна, източните историци Яхия, Елмацин, Ибн ел-Атир, са почти винаги точно осведомени за това, което се отнася до Азия, ко естествено знаят много малко за тези събития, както се вижда от редките и твърде кратки глави, които посвещават на тази отдалечена европейска война, извън обсега на обичайната им информация. Все пак трябва да добавим, че макар и в българската война да има още безброй пропуски, много от които няма да бъдат попълнени никога, главните опорни точки са вече определени в обши линии.
Смъртта на великия цар Самуил бележи наистина края на българската независимост, която той така блестящо олицетворявал. Със смъртта на този толкова смел и неуморим герой загинала надеждата, ка неговия народ и от този миг грубият и тежък крак на могъщия василевс започнал все по-жестоко да тъпче измъчената родина, лишена от дарбите и непобедимата пламенност на своя най-храбър син. „След смъртта на цар Самуил — пише в спомените си неизвестният автор на ръкописа, който цитирах по-горе — всички българи трябвало да се предадат на василевса и попаднали под робски ярем благодарение на вероломството, смелостта и енергията на един мъж — великия Василий Порфиногенет."

Впрочем имало е още години на съпротива и упорити частични битки, героични боеве, върховни прояви на себепожертвование, но великата война била свършена; периодът на подчинение и поробване наистина бил започнал. Независима България, която останала напълно без хора и средства, водила още четири години след смъртта на своя велик цар съществуване, което в същност е било бавна агония. Всяка надежда за избавление напълно изчезнала. Сведения за това имаме само в твърде редките неясни намеци з съвременните източници. Привържениците на борбата за държавна независимост, разгро-мени от четиридесет години непрекъсната война, от кървавите убийства в последните походи, се борели с достойна за възхищение енергия срещу страшния ромейски император, но те били съвсем намалели. Огромната част от народа, уморена от безконечните ужаси, сред които сякаш живеела открай време, изтощена, страшно разорена, с жестоко почернени домове дори до последната колиба, все позече мечтаела за мир на каквато и да е цена, дори мир чрез обединение с Византия. Очевидно за това били направени първите сериозни предложения за подчинение, които се поднесли на победителя през 1017 г..»

1 Вж. в Сfгоегег, ор. cit.,* II, стр. 643 и сл. изложение на причините, които правят възможна тази дълга съпротива на българите. На първо място са симпатиите, които те вдъхват у подвластните на тях народи, отблъснати от императорския режим поради страшно суровия начин на управление.

2 А. Рг. Сfгоегег, Вуzantinische geschichte, Graz , 1872—1877 (б. ред).

3 Вж. напр. гл. 49 и 66. [Там се споменава Кекавмея в изданието на Wassilievsky.) В последната се говори кога трябва да се изчаква, преди да се нападне врагът.
- Псел не говори за това. Вж. J r е с е к, ор. cit.*, много интересната I глава, посветена на физическата география на България.

4 К. J r е с е к, Geschichte der Bulgarien , Рrаgие, 1876 (б. ред.).