| More

translator

ПРОИЗХОДЪТ НА КОМИТОПУЛИТЕ, според сръбския учен

Доц. д-р. Сърджан Пириватрич

"....Сведенията на Скилица за произхода на комитопулите и техния предишен статут в България са много оскъдни. Прякора си те дължат на обстоятелството, че са синове на един от най-силните комити в България. Не става съвсем ясно какво означава този термин, който не се среща по-нататьк в текста, когато става дума за български или въобще за славянски големци. Макар византийските писатели да не се справят винаги по най-добрия начин, когато говорят за титлите на южнославянските владетели и големци, и вместо техните истински достойнства им прикачват по-малко или повече съответстващи ромейски еквиваленти, сигурно е, че Йоан Скилица не е измислил сам поня­тието комит. Като комитопул, т. е. син на комит, Самуил е идентифи­циран в споменатата поема на неговия съвременник Йоан Геометър, а също така и в Летописа на Яхъя Антиохийски, докато на Стефан Таронски са известни двама „комсадягк", което е точният арменски превод на гръцкото “Комитопулос”. Всички тези свидетелства не само показват че на една доста обширна за условията на Средните векове територия Самуил е бил известен с прякора си или предимно с него (Яхъя). Този заместител на патронима напълно съответства на духа на епохата, в която и в империята на ромеите, и в съседния Арабски халифат най-важна роля играят известните семейства и родове, и възниква поради нуждата поне да се обозначи не чак толкова извест­ният произход на онзи, който по времето на Йоан Геометър „с огън опустошава Запада".

[+/-]... целият текст

Както показват изворите, титлата комит се употребява в България и несъмнено е от ромейски произход. Надписът на един крайграни­чен камък от 904 г., открит двадесетина километра северно от Солун свидетелства, че разграничаването между Византия и България се е контролирало от някой си комит Дристър. Същата личност със същата титла се среща и в Житието на петнадесетте тивериопулскимъченици от охридския архиепископ Теофилакт. Споменатото съчинение съобщава за още един комит, който живее по времето на хан Борис и се нарича Таридин.
В Житието на св.. Климент, написано от същия охридски архископ Теофилакт Охридски, се казва, че българският владетел Бо­рис изпращайки през 886 г. Климент като епископ в югозападните области на държавата си, му дал три разкошни сгради в град Девол, които принадлежали на „рода на комита".

По-горе посочените сведения придават достоверност и на съ­общеното в Аппа1ез Веrtiniani, , според което през 864 г. по времето на хан Борис Михаил в България съществуват десет т. нар. комитата. Пишещият аналите употребява думата “Комитатес” като технически термин за тогавашната българска администрация, а не като собствен модус, с който приблизително, чрез употреба на из­раз с по-общо значение, представя условията в далечната и непозната държава.

Комитът в България, изглежда, е бил управител на провинция, но не се знае колко такива области е имало, нито къде са се разпрости­рали. Не е сигурно и коя от тях са управлявали бащата на Самуил и братята му. Все пак една археологическа находка дава достатъчно основания, да се определи, макар и приблизително, нейният център. В село Герман, близо до Преспанското езеро, в края на миналия век е открита надгробна плоча с имената на Никола, неговата съпруга и сина му Давид. Както се казва в надписа, Самуил наредил плочата да се направи в чест на родителите и брат му през 6501 г. от Сътворе­нието на света, индикт 6 (което съвпада с времето от 1 септември 992 г. до 31 август 993 г.). Тази находка показва, че бащата на комито­пулите се казва Никола, и някои предишни теории за неговото име са отхвърлени. Гробът, върху който е стояла плочата, не е открит, но вероятно се е намирал в църквата „Св. Герман" в едноименното село или някъде наблизо. Не е известно кога са починали Никола и ена му. Единствено за Давид се знае, че е убит в самото начало на въстанието от 976 г. Може би смъртта на някой от родителите е накарал Самуил да построи през 992/3 г. семейна гробница. Обстоятелството, че надписът е надгробен, недвусмислено подсказва, че Никола е умрял или в самото село Герман, което със сигурност се намира в областта, която е управлявал, или някъде в непосредствена близост.
Надписът обаче не споменава каквато и да било титла.

Споменатото сведение за сградите, принадлежали на „рода на комита", не е достатъчно, за да се твърди със сигурност, че по времето на епископ Климент, а следователно и по времето на комит Никола Девол е бил седалище на областен управител, макар да се знае, че самият град се намира в провинция, управлявана от бащата на комитопула.
Терминът комит, възприет в България от съседната империя, има различни значения във Византия. Когато става дума за провинциална власт, тази титла предполага също военни и административни функции. Простата аналогия, възможна и оправдана в известна степен със сигурност е недостатъчна, за да се направят сигурни изводи за същността на поста на Никола в България. Не се знае също така дали няма (и) някаква прабългарска титла, която още се използва по негово време, като предполага понякога и много важни служби. Все пак онова Скилица свидетелства, че е бил много влиятелен. Вероятно е бил сред сравнително неголямата прослойка от хора, които заедно с българския владетел са управлявали държавата. Във византийските изворите се наричат ..., което е гръцката транскрипция на славянизираното, преди това тюркско боле(я)р. Струва си да се спомене старобългарският превод на Продължителя на Симеон Логотет, появил се вероятно през XIV в., който от втора ръка използва Йоан Скилица. В него изразът е преведен като „един от болярите".

В Книга за церемониите на Константин VII, появила се в средата на X в., се съдържат упътвания за взаимното протоколно обръщение между чуждите пратеничества в цариградския дворец и техните домакини. Когато става дума за българите, сред онези, за чието здраве в приятелски звучащи формули трябва да попитат ромейските сановни-ци, се намират и т. нар. велики боляри. Дали Никола е бил сред тях? В същото съчинение се споменават и т. нар-вътрешни и външни боляри. Тези атрибути имат изключително териториално значение и се отнасят до административната система на държавата. По всичко изглежда, че комит Никола принадлежи към прослойката на тези, които управляват граничните области на България. Ако находката от село Герман може да подскаже къде се намира областта на Никола, това става още по-ясно, като има предвид, че и Самуиловите дворци се намират наблизо, в Преспа и Охрид. Мястото им, разбира се, е в центъра на новата държава, там където преди това се е укрепило семейството. Трябва да се добави и че не е известно кога умира комит Никола, както и дали играе някаква роля в събитията от 969 и 976 г.

Въз основа на два извора със съмнителна стойност дълго се смяташе, че бащата на комитопула се казва Шишман и че е бил управител на една област в Западна България. В грамота, датирана от 9 февруари 994 г., с която някой си Пинчий - както се твърди родственик на българския цар, току-що преминал към хърватския крал Държислав -построява в Солин църква, посветена на св. Михаил, се споменават цар Стефан и неговият баща - цар Шишман. В Зографския поменик от 1502 г. се намира списък на българските царе, сред които след Борис, Симеон, Петър, Борис и Роман са също Шишман, Давид, Самуил, Гаврил и Радомир. Смята се, че споменатият в грамотата Стефан всъщност е Самуил, чието име първоначално може би е било изписано с инициали, които по-късният преписван тълкува произволно. Въз основа на Зографския поменик се смята, че Шишман поема властва в Западна България като цар и че по-късно го наследяват синовете му - първо Давид, а след това и Самуил.

Когато в село Герман се открива надписът с името на Никола, Шишман е забравен. След това и публикуваните допълнения на Михаил Деволски потвърждават името на Самуиловия баща. Наистина съвпадението между двата извора, които са достоверни и поотделно, не оставя място за съмнение, че бащата на комитопула се е казвал Никола. Труднообяснимо е обаче как в два напълно отдалечени във времето и пространството извора се оказва и името на Шишман, което в Двата случая е свързано с името на Самуил. Всеки възможен отговор на този интересен въпрос предварително е под съмнение заради достоверността на двата извора. Автентичността на списъка на Пинчий от 994 г., както и на още два подобни документа, отдавна е оспорена. По-нови изследвания показаха, че става дума за фалшификати, съставени в средата на XIII в. от един свещеник от споменатата църква „Св. Михаил" в Солин. При това той не е проявил кой знае какво дипломатическо умение, а също така не е притежавал исторически знания за периода, с който се занимава. Съдържанието на документите е напълно непригодно за реконструирането на политическите условия в X в. От друга страна, Зографският поменик в никакъв случай не е първостепенен извор за ситуацията в България през X в. но заслужава внимание фактът, че в историческата памет се е запазило името на Шишман. Но обстоятелството, че съдържанието на Поменика не може да се провери, ни принуждава да оставим целия проблем около личността с името Шишман открит. Трябва да се има предвид, че и други поменици на българските царе не познават цар със същото име през X в. Поради това с основание можем да се съмняваме в съществуването на някакъв цар Шишман през X в.

За името на майката на Самуил не се е мислело, докато не е бил открит надписът от 992/3 г. Както пише в него, той е посветен «и матери», но от нейното име е останала само една буква, крайният ь, поради което е изказано предположение, че то е било Мария - (Мари(ъ). Когато публикуват допълненията и поправките на Михаил Деволски, става ясно, че името на майката било Рипсимия.
Тези открития подновяват по-рано започналите и все още незавършили дискусии за произхода на комитопулите. Изводите косвено се отнасят и до характера на държавата, създадена от Самуил, и по-нататък ще бъде отделено още място за това. Изводите, в основни линии, се свеждат до три решения, които приписват на комитопулите славянски, български или арменски произход.

Особено интересна е последната теория, появила се още преди публикуването на допълнението на Михаил Деволски, която се основава на необичайния факт, че имената на комитопулите Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, всички без изключение, са старозаветни и много типични за Армения. В полза на това е и по-късното уточняване на името на майка им - Рипсимия, типично арменско, както и свидетелството на един съвременен арменски писател - Асолик от Тарон. Разказвайки как през 435 г. от арменската ера (което съответства на периода от 14 март 986 г. до 13 март 987 г. от християнската ера) император Василий изпратил едно пратеничество да сключи мир с българите» той споменава, че тогава ги управлявали „двама братя". Казвали се (комитопули) и името на по-големия било Самаел (т. е. Самуил)- „Те били от арменския народ и по произход от провинция Дерджан, а император Василий ги прехвърлил с наемните части" в Македония да се бият срещу българите." От тук в удобен момент те се отделили от него и преминали на страната на владетеля на българите който бил евнух. Заради смелостта си „израснали в неговите очи". Именно „комсадягк-Комитопулите" владеели земята и с времето започнали сериозна борба срещу „императора на гърците"...

Йоан Скилица и Стефан Таронски са единствените извори, които са категорични по въпроса за произхода на комитопулите. Те обаче почти изцяло се изключват взаимно. Трудно може да се приеме докрай казаното от Стефан Таронски. Според него Самуил и брат му (през 986 г. той знае само за двама комитопули) са войници от византийските части, които навремето Василий II прехвърля от темата Дерджан в Армения, за да воюват срещу българите (следователно при всички случаи след идването на императора на власт през януари 976 г), и като дезертьори от императорската армия преминават към българския владетел евнух, като след това се издигат до най-висшата власт. Макар че за Средните векове като цяло и особено при извънредни обстоятелства, каквито са били тогавашните в България, такъв вид подвижност, първо хоризонтална (Дерджан в Армения - Македония - България), а след това и вертикална (синове на комит- владетели) - не е съвсем невъзможна, малко вероятно е да се е случила именно по такъв начин, "преди всичко заради това, че поне според картината на Скилица за въстанието на българите (976) излиза, че първо четиримата братя завземат властта над тях, а след това, по всяка вероятност през 978 г, Цариград бягат бившият цар Борис и брат му евнухът Роман. Занимавайки се по-нататък със съдбата на четиримата братя и обяснявайки как става така,че Самуил сам завладява България, Скилица казва, че Давид умрял „веднага". Когато не са потвърдени от друг източник, такива времеви ориентири на византийските писатели не означало определено и точно, а само че някое събитие следва предишното. Михаил Деволски обаче добавя „след измяната" и така потвърждава близостта във времето на тези две събития. Ако напълно се вярва на казаното от арменския писател, скоростта, с която синовете. на един византийски комит успяват да вземат властта в България е трудновъобразима.

Не трябва да се забравя казаното от Скилица за бащата на комитопулите (Никола), че е един от най-силните сред комитите в България, което е далеч по-приемливо и вероятно за разбирането и обясняването поне на една от причините за възхода на Самуил, а и на комитопулите въобще. Данните на Стефан Таронски напълно се разминава със сведението на Скилица за опита за метеж през 969 г. и със съобщението на Йоан Геометър за „появата" на Самуил по времето на смъртта на цар Никифор Фока.

Все пак не трябва безусловно да се отхвърлят данните на Стефан Таронски, който винаги е много точен, когато на други места и съвсем между другото се занимава със ситуацията на Балканите. Транспортиране на военни части и преселване на хора от Армения в европейските части на империята е имало много пъти, с което са се създавали условия за смесване на населението. Бракът на някой български големец с арменка (каквато със сигурност е била майката на комитопулите) не е изключен. Разказът за арменския (или полуарменския) произход на българските владетели по времето на император Василий е могъл да достигне и до Стефан Таронски в не съвсем точен вид. Разбира се, това си остават само предположения. Трябва да се добави, че общо две обстоятелства силно се набиват на очи, когато става дума за произхода на Самуил и братята му. Преди всичко имената- майчиното без съмнение е арменско, имената на синовете й са старозаветни и чести в Армения, а внуците (поне онези, които са известни) носят две имена - едното новозаветно или старозаветно, а второто славянско ( Владислав, Гаврил Радомир). Сред потомците им има и един, който носи името Аарон, и един Самуил Алусиан. Отделен въпрос е дали далечният арменски произход е повлиял върху кариерата на потомците на комитопулите във второ и трето коляно. Внукът на Аарон -е изпратен като стратег в Тарон, вторият внук, носещ името на дядо си, е катепан на Васпуракан, а правнукът Теодор също е стратег Тарон.

В края на краищата трябва да се придържаме към двете основни сведения - за високото положение на комит Никола в България и за (арменското) име на майката.....
Въз основа на всичко казано излиза, че комитопулите са принадлежали към онзи слой български големци, на които с оглед на географското разположение на техните области напълно би отговаряло названието „сили на периферията"....Освен всичко посочено, колкото и да са неясни обстоятелствата в държавата на Борис, две са напълно известни. През 971 г. Българското царство е унищожено, но това не означава, че цялата негова територия е завзета военно. Цяла Западна България остава извън обсега първо на руските, а след това и на ромейските войски. Мълчанието на изворите както за съдбата на четиримата братя след 969 и 971 г., така и за обширните области на Западна България, дава възможност за различни предположения. Какво става през следващите години, докато смъртта на Йоан Цимисхи през януари 976 г. не предизвиква нова криза на византийското владичество на Балканите? Дали непокътнатият остатък от царството, на което през 971 г. император Йоан по церемониален начин слага край, продължава да функционира като българска държава? Отговорът на този въпрос остава в областта на догадките. По-късният ход на събитията ще покаже, че на територията на западните области от Българското царство съществуват сили, които могат да действат държавотворно. Консолидирането на властта изисква известно време и вероятно годините до избухването на онова, което в литературата се нарича въстание на комитопулите, минават и в такива дейности.

Съобщението за българските пратеници, които заедно с пратениците на различни други народи са приети от император Отон I в двореца му в Кведлинбург на 23 март 973 г., често се използва като доказателство за съществуването на западнобългарска или македонска държава. В аналите кратко се отбелязва, че в двореца били „Легати на втора България ", .."


Кратък откъс от книгата на Сърджан Пириватрич-"Самуиловата държава", С., 2000 г., стр.62-72.