Saturday, November 11, 2006
4 Кратка история на Македония 1893-1918
История на Македония 1893-1918
Тази организация наследила богатия опит на българското национално-освободително движение от преди Руско-турската война и използувала структурата и програмата на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Тя продължила делото на българската националнодемократическа революция при други исторически условия на Балканите. Начело на организацията стояли Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Яне Сандански, Димо Хаджидимов и други.Чужда на шовинизма, ВМОРО била организация на експлоатираната селска маса, на пропадащите градски еснафи, на народната интелигенция. Тя въплътявала идеите и чувствата-на угнетените й социално слаби слоеве, които се борили за свобода, за земя, за по-добър човешки живот. „Аз не мразя османците като народ — казва Гоце Делчев. — Аз воювам против турската държава като господарска система". Тези думи съвпадат с казаното от Левски в Наредбата (устава) на БРЦК.Не може да не се отбележи, че ръководителите на македоно-одринското революционно движение били люде с ясно определено българско национално съзнание и под влиянието на прогресивната мисъл в Княжеството, особено на Българската социалдемократическа партия и Димитър Благоев. Най-видният от тях — Гоце Делчев — сам смятал себе си и своите другари за българи. В началото на 1901 г. при засилване на терора от султанските власти Гоце Делчев и Гьорче Петров изготвили и изпратили окръжно-послание до ръководните органи на ВМОРО, в което между другото посочват, че „турските власти" имат за цел „да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които може да се допуска, че може да са в състояние да подбуждат и водят народа" и -да направят „невъзможна всяка обществена деятелност на българина".Гоце Делчев и Дамян Груев били учители в български училища в Македония. Пребиваването на Делчев в Софийското военно училище съвпадало с момента, когато Димитър Благоев поставял основите на марксистката революционна партия в България. Гоце Делчев не останал чужд на проповядвания от Благоев социализъм. Един негов съвременник пише в спомените си: „Потърсих през август 1894 година Гоце Делчев във Военното училище. Той ми разказва патилата си, заловили го, като чете социалистически книги, претърсили чекмеджетата му, намерили доста още такива книги, разпитали и ученици и се дошло до обвинението, че той не само е социалист, но и че върши такава пропаганда в училището". За тази дейност Гоце Делчев бил изключен от Военното училище.Завръщайки се в поробена Македония, Гоце Делчев се отдал всецяло на революционна дейност. „Робското ни положение в Македония определя ясно какво трябва — това, което са предприели всички потиснати, това, кое го предприе и Левски" — заявил Делчев.Напразни са днес всякакви опити в Югославия да се представя Гоце Делчев — вторият български Левски, за небългарин, да се отрича, че той е син на българския народ.ВМОРО подготвила и провела Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. По време на въстанието била създадена начело със социалиста-марксист и член на БРСДП Никола Карев Крушевската република, от типа на тази, за която мечтали Левски и Ботев.За българския характер на Илинденско-Преображенското въстание говорят не други, а неговите ръководни дейци. Това се вижда от редицата документи, останали от онова време. В един от тях Главният щаб на въстанието начело с Дамян Груев отправил апел до българското правителство за помощ, в който се. казва: „Поставени начело на народното движение, ние апелираме към вас от името на роба-българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин". Както в това писмо, така и в другите документи на въстанието и в печата на ВМОРО се употребявал българският книжовен език. ВМОРО водила героична борба за освобождението на Македония и Одринско от османско робство.След младотурския преврат през 1908 година левицата във ВМОРО начело с Яне Сандански създала „Народна федеративна партия — българска секция", със седалище Солун. Тази организация, както е отбелязано в нейни документи, застанала „върху почвата на интересите главно на оная част от българското население, което съставлява подавляващо негово болшинство и най-главният елемент на тая партия — лишените от държавни грижи собственици, безимотните и малоимотните чифлигари, дребните стопани, занаятчии и търговци."Революционното движение в Македония и Одринско се развивало в периода, когато големите империалистически държави се готвели за ново преразпределение на света. Господствуващите млади буржоазни монархически клики в балканските държави засилвали своята шовинистично-завоевателска политика. В тези условия наложително било освободителното движение да се запази самостойно, да не се смесва чистата и свята борба с нечистите сметки на господствуващите класи в балканските страни.Според Гоце Делчев- изградената организация имала за цел „да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност, за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области." Едновременно с това той подчертавал: „Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията. И те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната цел". Гоце Делчев съчетавал националноосвободителната борба на българското население от Македония и Одринско с интернационализма. Всеки опит тогава за присъединяването на двете области.или на една от.тях към България неминуемо би довела до намеса на империалистическите държави и до война между балканските страни. А от това щяло да пострада преди всичко българското население.Христо Татарчев, първият председател на ЦК на ВМОРО, разказва следното за споровете около програмата и тактиката на организацията: „Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с БългарияНикога македонските и тракийските революционери не са се борили да се изгражда някакво друго национално съзнание и още повече пък това да става чрез денационализиране на българското население. Никога тези революционери не са били настроени антибългарски. Всички те са се чувствували българи, имали са ясно българско съзнание и често подчер-тавали, че българите, особено в Македония, са най-компактната маса. Не случайно Яне Сандански се обявява пред учредителния конгрес на Народно-федеративната партия в Солун в защита на българското население и на българската Екзархия: „Ако се неудовлетворят българите в Македония, аз ще защищавам Екзархията с оръжие в ръка". Македонските революционери издигали лозунга за автономия: „Македония за македонците", но не за това, че уж съществувала отделна национална македонска общност, а го издигали като лозунг за борба на цялото население за освобождение от османско иго.Българин се е чувствувал и основоположникът на Българската комунистическа партия Димитър Благоев. В спомените си „Кратки бележки из моя живот" той изтъква: „Роден съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село ... Знаменателно събитие в живота ни от това време е идването на първия български учител в село... Той ни събра и ни попита: искаме ли да учим българска азбука. Нашата радост и готовност бе безгранична и скрито се започна обучението в училището.на български език".Родителите на Георги Димитров са също така македонски българи. Баща му Димитър Михайлов е роден в Разлог, а майка му Парашкева Досева — в Банско. Сам Георги Димитров винаги се гордеел със своя български произход. На Лайпцигския процес той заяви: „Аз протестирам против нападките срещу българския народ. Аз нямам причина да се срамувам, че съм българин. Аз се гордея, че съм син на българската работническа класа".Правилно ще бъде към казаното дотук да се прибавят и данните от официалната турска статистика за облика на Македония по национален признак, потвърдени от изследванията на големия познавач на Македония Васил Кънчов. Според тези данни към 1900 г. в Македония, взета в географските й граници, е имало:българи — 1 181 336турци 499 204гърци 228 702албанци 128 711власи-цинцари 80 767евреи 67 840цигани 54557и разни- 17107 (между които 700 души сърби)Всичко: 2258 224Както се вижда от данните на най-достоверната статистика, не се говори изобщо за македонци в пределите на Македония. Основната маса от населението се нарича българи, които са възлизали на повече от 52% от населението.За българско население в Македония, ясно и недвусмислено говорят и всички по-авторитетни чужди статистики, които също вземат Македония в географските й граници. Така е по руската статистика на княз Черкаски от 1877 г. Според нея българите в споменатите граници на Македония са близо 55%, по сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г.— близо 68%, по френската статистика на Гастон Рутиер от 1904 г. — близо 53%, по германската статистика на Рихтер фон Мах от 1906 г. — над 60% и пр. И ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македония — близо 56%.В географските граници на Македония обаче са включени и райони, които са били населени предимно с гръцко население. Ако те не се смятат, а се вземат приблизителните граници на Македония, влизала в състава на Санстефанска България, и върху територията на която сеизгражда ВМОРО, то по статистиката на Кънчов българите възлизат на повече от 60%, турците — на близо 22%. Останалите 18% са представлявали албанци, власи, гърци, евреи, цигани и други, взети заедно. Почти такова е било съотношението между българското и останалото население и в Мизия и Тракия (Източна Румелия и Одринска Тракия) по време на освобождението на България от османското иго в 1878 г.В турската статистика се дават също така данни и за български училища, за български учители, за български църкви. Основните и прогимназиални училища в Македония през 1900 г. са били 1132 с 63 774 ученика и 1776 учители. Средните български учебни заведения са били 9 с 1700 ученици и 108 учители. Българските църкви и параклиси са били 1294 с 1132 български свещеници.А какво ни разкрива статистиката за по-късния период?Официалната турска статистика и данните на проф. Йордан Иванов показват, че и по време на балканските войни (1912—1913 г.) българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание.Като се имат предвид българската, сръбската и гръцката статистика за населението в Македония, в доклада на известната международна Карнегнегиева анкета след балканските войни се казва: „Само българската статистика държи сметка за националното самосъзнание на населението. Сръбските пресмятания, обикновено са основани върху резултатите на диалектологията и обичайното единство: повечето от тях са теоретични и абстрактни. Гръцките изчисления са още по-изкуствени, понеже за етническо разграничение те взимат влиянието, упражнявано от гръцката култура върху градското население, и преживелиците и следите на класическата древност".Френският представител в Турция през периода от Илинденско-Преображенското въстание до балканските войни, полковник Леон Ламуш, съобщава, че през 1912 г. в Македония съществували 1141 български училища с 1884 учители и 65 474 ученици, без да се включват българските католически училища в Битоля, Кукуш, Солун и протестантските училища. По същото време екзархийското духовенство се състояло от 7 владици, 7 епископални (владишки) наместници и 1132 свещеници, които обслужвали 1273 черкви и параклиси.През Балканската война 1912—1913 г. близо 15 000 българи, родени в Македония и Одринско, постъпиха доброволци б македоно-одринското опълчение и в редовната българска армия. Във вътрешността на тези две области действуваха многобройни чети, начело с най-изтъкнатите дейци на ВМОРО.След Междусъюзническата война (1913 г.) шест седми от територията на Македония с мнозинство българско население бяха завзети от Сърбия и Гърция. Вместо разрешаване на македонския въпрос се получи неговото усложняване. Българите в Македония попаднаха под ново национално робство. За това говори и фактът, че и през време на Първата световна война българските войски бяха посрещнати от това население като истински и желани освободители, а насила мобилизираните в сръбската армия българи от Вардарска Македония масово дезертираха и постъпваха в българската армия.Както е известно, само в първите три години на сръбското владичество в Македония са били зверски убити, обесени, отвлечени и безследно изчезнали, с опожарени домове или подложени на други репресии няколко хиляди българи и албанци. Имената на част от тези хора бяха публикувани през 1917 година от сина на възрожденеца Григор Пърличев — Кирил Пърличев, в книгата „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912—1915 г.)". .Международната Карнегиева анкета през ония години също изнесе многобройни факти на жестоки насилия — масови избивания, изтезания и прогонвания на българите от Вардарска и Егейска Македония от кралските сръбски и гръцки власти. Тук трябва да отбележим, че и в доклада на Карнегиевата комисия ясно и категорично се говори не за отделно, македонско, а за българско население в Македония, за българи.След Първата световна война Вардарска и Егейска Македония отново бяха присъединени към Сърбо-хърватско-словенското кралство (Югославия) и Гърция. Сръбската и гръцката буржоазия, техните правителства провеждаха суров курс на асимилация на българското население. В тези части на Македония всичко българско бе забранено. Сръбската буржоазия искаше да направи от българите сърби. В училищата всеки ден учениците са започвали първия учебен час с думите „Я сам прави сърбин" („Аз съм истински сърбин"). Третата партийна конференция на КЖП, състояла се през януари 1924 година, констатира: „... сръбската буржоазия установи в Македония свиреп терористичен режим, унищожава или принуждава към изселване съзнателната част на българското, турското и албанското население, а на негово място докарва преселници от други области на Югославия. Тя угнетява всички несръбски народности, закрива техните черкви и училища, забранява техния печат и преследва езика им. На всеки акт на възмущение и протест на доведеното до отчаяние население сръбските власти отговарят с кървави репресии".Българската национална принадлежност на мнозинството от населението във Вардарска Македония се подчертаваше и в Голямата съветска енциклопедия от 1931 година. В статията „Югославия" се казва: „Южната покрайнина на страната — Македония, е населена с българи...Сръбската буржоазна наука отрича или премълчава българската националност на населението, но широките маси достатъчно ясно съзнават своята принадлежност към българския народ".Ненаучната и лъжлива теза на велико-сръбските шовинисти за народността на българите в Македония беше разобличена още в доклада на споменатата Карнегиева комисия. Оценявайки сръбските „етнографски карти” на Македония от Йован Цвиич, там се казва: „... етнографските понятия на господин Цвиич се променят от развитието на сръбските политически претенции". И от историята се знае, че едни са били тези претенции при освобождението на България, други — според картата на Цвиич от 1907 г., трети (по-големи) — според неговата карта от 1913 г. и още по-големи според картата му от 1918 година.Когато сръбската буржоазия видя, че няма да постигне сериозни резултати в посърбяването на българските народни маси с насилствени методи, тя възприе други пътища за денационализиране, които частично и по-рано бе пробвала. За да обосноват тази асимилаторска политика., редица сръбски историци започнаха да говорят, че това население не е нито българско, нито сръбско, а македонско.За съжаление, като отстъпи от правилната марксистка позиция по националния въпрос, ЮКП възприе също тезата на сръбските буржоазни учени за съществуването на македонска националност. Петата конференция на ЮКП (октомври 1940 г.) прие документ „ЮКП и македонският национален въпрос". В него между другото се казва: „Вън от всякакво съмнение е, че македонците са една отделна нация на Балканите (ни гърци, ни българи, ни сърби), което признава дори и великият сръбски етнограф и географ Йован Цвиич". Както се вижда, това становище е в пълно противоречие с констатацията на III партийна конференция на ЮКП от 1924 година.След Втората световна война Егейска Македония остана в капиталистическа Гърция, а Вардарска Македония бе оформена като отделна Македонска република в рамките на Социалистическа Федеративна република Югославия. В нея обаче не се признава българският характер на населението нито сега, нито в исторически аспект. Отрича се и българският характер на езика.Ако вземем въпроса за езика, който е един от факторите за оформяването на народността и нацията, то трябва да кажем, че в миналото говоримият и книжовният език на населението в Македония не е бил различен от българския език. а е представлявал част от него.Неоспорима истина е, че най-стара писменост от всички славянски народи имат българите. Книжовният език на българите от IX и X век — това е езикът на братята Кирил и Методий и на техните ученици. Особено известна е ролята на двама от тях — Климент и Наум. Докато Наум обучавал на славянобългарска писменост населението с център Преслав, то Климент вършил същото сред населението с център Охрид. Създадена била така наречената Охридска школа, за основа на която е взет говоримият славянобългарски език в Солунско. Историческите извори доказват, че това е писмеността, книжовният език и на българите от Мизия, Тракия и Македония. И в езика па българите от Северна и Южна България, и в македонските народни говори днес няма падежни форми, а има членуване на съществителни имена и на други части на речта, каквито няма в нито един друг славянски език.Като съставна част на народния български език, македонските говори са най-тясно свързани с говорите на западно-българското наречие. Македонските говори не са смятани за отделен език нито в съседните райони, нито в самата Македония от населението, както през средновековието и през османското робство, така и по-късно. Те са разглеждани като български говори, като български език. Различията, които съществуват между македонските говори и останалите наши говори, са различия, каквито съществуват в езиците на всички народи, това са диалектни различия в един и същ език.Такива са историческите факти. Както се вижда от справката, македонският въпрос се появява като политически въпрос на определен етан от историческото развитие на Балканите, а именно след подписването на злополучния Берлински договор през 1878 г., който откъсна Македония от България. Решаването на този политически въпрос по различни причини все повече се усложняваше от хода на събитията на Балканския полуостров.
Етикети:
Кратка история на Македония
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 коментара:
mameto vase bugarsko makedonija bila nasa i vecno ke e nasa tatkovina a vie ste tatari i mozite slobodno da si odite vo vasata TATARSKA zemja ako ja imate
a ti bugarce kleto ne si tolku dostoinstveno da go ostavis mojot comentar da bide citan TATARU
Ako ne vi se dopaga vasata istorija bugarska cisto,jasno izkazete se deka ste miksani Makedonci.Ne e sramota majkata nie sne gord narod na svoeto ime.Ako go sakate smenetego vaseto grdo ime.A nie ke napravime selekcija koi se nasi a koi tatari.i ke napravime Golema Makedonia.
хей, македонски мекерета, изпили са ви мозъка сърбите, ама ще дойдете при нас, рано или късно.Татарин си ти сръбска подлого, твоятата татковина е българия, така да знаеш, а гелема македония нема да има, албанците ще я преполовят. а бие клети и необразовани македончета, дето пишете тези гнусни редове, ще го разберете и ще се върнете в майка българия. ако не искате идете в белградския санджак.
Post a Comment