| More

translator

НЯКОИ ОТ ЗАПЛАШИТЕЛНИТЕ ПИСМА, ИЗПРАЩАНИ ОТ СРЪБСКИТЕ ВОЙВОДИ ДО 
БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛА В МАКЕДОНИЯ, 1904-1908

Обща снимка на няколко сръбски чети, действащи на територията на Вардарска Македония. В редицата на седналите се забелязват Йован Бабунски (третият от дясно наляво) и "Джордже Скоплянче" (Георги Скопянчето) до него в ляво.

Документ № 1

Препис от писмото на войводата на сръбската чета Крива Река до свещеника на бъл. село Орах (Орех), Куманов. каза, поп Ване

Поп Ване,

Jа сам ти едно писмо писао досад и наредио ти да не идеш да попуjеш у Скачковци. Ти не си послушао ту наредбу него опет идеш и натураш се Скачковчанима. Знаj и упалити добро да то више неħу да допустим веħ ħу те жива уватити и браду погупати.

Поред тога jавльам ти да ħу са 150 моjх четника у дарити на Орашац**** и да ħу све село попалити, само ако се неко успротиви. Те би пак наредуjем да мируjеш и да се предаш сам чим лично доħем у Орашац со моjих друштвом, иначе тешко те би.

Поздрав от Войвода Криворечанина"

Документ №2

Писмо от сръбски войводи до жителите на с. Сенокос, Прилепска каза, с което им се нарежда да се обявят за сърби "

Б. м.,
19 март 1907

Браħо сеноковци,


виjе разбравте нашата сила и разбравте вчерашната работа оти бугарите не можат со нас да се биjат виjе да не берите гаиле човеците ħе ви ги пуштиме и пушките ħе ви ги дадеме и друзи пушки ħе ви дадеме без гаиле да бидите питат ħе ви биде отворен на сите страни от сега на вамо.

Виjе ħе идете у Прилеп кан наши човеци србски и ħе им се преставите што ħе ви речат опи това ħе биде. Да се допрашуjете до долненци оти они се сега наши човеци.

Среħа све имале оти не пукна пушка от ваше село и за това све ħе ви опростиме и от сега на вамо виjе ħе бидете наши и бугарска чета неħе примате.

Гледjте што чуете одма да чинете абер на селата наши. Ниjе за све што било до сега ви опроштаваме и од сега ако биде нешто ħе отговарате.

Со братски поздрав,

Jован Бабунски
Jован Долгач
Jосиф Михаjло
Бошко Наце


Србски воjводи"

Документ №3

Писмо на сръбския войвода Цено Марков до свещеника, кмета и старейшините на с. Вълковие, Тетовска каза, с внушение да станат сърбомани

"Скопие, 22 март 1907 Г. Свещенику, Кмету и Старешинама села Валковиjе. Чувено jе моjе име jер сам толико година провео као бугарашки воjвода, а живео сам у заблуди, па кад сам се свестио нашао сам, и увидао сам, да мене и моj народ за кога сам се жертвовао може обадити само српско сунце и то ми е Св. Богородица у сну ]авила, па за то сам сада челик србиц и прави српски воjвода, а ви — залутале овце. Сам jе Бог мене послао да вас изведем на пут истинен да вам слободу пружим. Покаже се. Ако то не учините тежко вам. Ни оних 50 малихерки, що су вам пружили буга-раши, кад су ваше село организовали не могу вам помоħи, па ни ова турска воjска. Одговорите одмах оħете ли ме примити братски и српски. 10 Марта 1907 г.

(под.) Воjвода Цено Марковиħ
Секретар (под.) Никола Шкодранче"

Документ № 4

Заплашително писмо от сръбски войвода до българите в с. Крайница, Велешко, с нареждане да се обявят за сърби

"14 Априла 1907 год. Шума

До свите сельани село Краjнице,

Здраво живо од нас српските воjводе, као што смо влегли во други села сега jе ред и на вашето село.
Ако мислите да ви се не стори во селото као што се стори во Извор и во Никодинево, сега братски ве каниме да се откажете от тиjа кокошкари коjито се прават jунаци само на сельани, а каде треба jуначки да се биjат тиjа бегат, а остават сиромасите коjито не са видели пушка да се биjат и да гинат.
Миjе от борч излегу еме и еве сега ве молиме да доjдете и да не поземете за у ваше село. Ако и да не доjдете да не поземете миjе сами ħе си доjдеме, али и ваше село нема да бидет. Ако со добро да се предаjете каj нас на свите проштаваме и нико од наша страна нема да се пибнот, а ако се не предаjете со добро тога миje немамо никакав кабаeет зашто ħе ви гори селото и народ ħе ви гинет.
Мислимо да во ваше село има умни лъуди и тиjе ħе се премислат за дa ви пакос не направи. Чекамо одговор у имена српска организациjа братски ве поздравльа воjвода.

(Подпис) Вaсилиjе"

Документ № 5

 

Заплашително писмо от сръбския войвода Аца Кочански до мухтара Стефан от с. Градец, Кривопаланско

"Стеване, Ти найвише запиреш твоето село да врли арзевал ако си селото за 3 три дена не врли арзевал азъ ште те заколу тебе и сичкото што имаш на кштата и све мал што имаш ште да ти изгору а такой штем дауработу и да сичкити твой уродници они су кабаат за овой што сега селото пати, а знай хубаво да сичките уредници знаем и кштете куде су на ни. За три дена да си дойдеш сас арзевал при мене не уработиш ли такой сам ште видиш какой щтем да направу сас тебе и сас сичкити тия што такой праву. реонски войвода

(под.) Аца Кочански"

Документ № 6

Писмо от сръбския войвода Йован Бабунски до жителите на с. Крива Круша, Велешко, с което се нарежда да се обявят за сърби

 
"13 деценбар 1907 год.

(Кръгъл печат с надпис: „За Планина крст частни ислободу златну")

До сите сельани во Крива Круша,
До сега много пати ви пишавме писмо и ве поканивме да доjдете и да се представите каj нас, но виjе нашите писма предавахте на турците. Сега последен пат ве покануjеме да доjдете каj нас и да се представите. Ако не доjдете каj нас от сега за десет дена, да знаjете оти каj да наjдемо човек от ваше село ħе загубимо. Во планина, на пат, по дрва, на оране и каj да наj-деме ваш човек ħе загубимо.
И това да знаjте оти ово ви jе последно писмо од наша страна.

С поздравни ШЕФ ГОРСКОГ ШТАБА Jован Бабунски"

Документ №7

Заплашително писмо от войводата Василие Тръбич до жителите на с. Бистрица, Велешко, с ултиматум да се обявят за сърби

 

17 март 1908 г. Шума
 

"До сите сельани в село Бистрица.

Со ово писмо идам да вас поздравим сите во ваше село малки и големи. Ето стана две години како сите околни села станаха српски а само се задържаха ваше село и Црешньево. Колико от това инате знам то ви най-добро знате. Но миe секой пат сме се издржавали да не правиме лошо на вашето село за што сме веровали, да сме братйа и да кога да е сите ке се сториме едно.
Мие ви знаеме нивите ваши и патот кай што врвите, но никой пат не сме сакали да ви направиме лошо.
Сега со ово писмо идам кай вас, да вас со братско срце поканим да дойдете кай нас да се преставите и да се сториме едно сите да бидеме братиа.
Не треба да мислите што миe сакаме да сториме лошо на някой ваш селанец. Мие ви проштаваме на сите братски и кои били работници, и кой не е бил на сите ке простиме от се срце. Ете и по друзи села имало е работници но на сите им е простено за што на та страна беха и така им беше заповед па така и работеха. За това пак ви давам збир да никой не берете гайле, дойдете кай нас и сето до сегашно ке заборавиме и ке си останеме братйа до веки.
На ово писмо чекам одговор по брзо. Братски поздрав на сите от

Воjвода Василиjе"

Печат: кръгъл, в средата с буквите "С. Р. О." и околовръст с надпис: „Василиjе Трбиħ * Воjвода Велешки".

Документ № 8

Заплашително писмо от сръбския войвода Щипланац до жителите на с. Градец, Кривопаланска кааза, с ултиматум да се обявят за сърби, ако искат да останат живи

 

24 май 1908 г. Чисти път

"Селанима села Градца

Браħо?


Ово що йе са десило 18 майа ове године са Малиновску малу то вамо йе последня опомена. За то ве опет Братски учим предайте арзовал у Па-ланку най долье до „Свети тройице" (Духови) ако ни сте до ск предали. Иер ви како по обичай има тако и по свему осталом припадате да сте „срби" а не Бугари, йер само „срби" имайу тия обичайи койи имате и ви, а Бугари немаю. За то немойте да квачите србско име и обичайи, па да се викате бугари кад нисте бугари, иер сте ви срби. Те зато немойте да слушате неколико издайице, койи се плаħайиу а ви да патите. Ск смо само Ма-линску малу запалили зато што мислимо да ке те предати арзовал у Па-ланку да сте срби и и ни смо иедног србина из ваше село убили.

Ако арзовал не предате до „свете тройице" (Духови) да сте срби по-паликемо вам све куħе (ограда), убиякемо све што нагемо у село, и жена е деца, мушко и женско, неке вам нико помоки ни аскер да jе пуно у селом и у Паланку нити пак ма койи други. Зато ве опет братски учим немой да гинете лудо кад можемо братски да живимо, а не да се убиямо, да ве горимо и рушимо и уништавамо све што имате и за живот (храну) како за човеци тако и за стоку. Ако коя мала има да иска да преда арзовал ви немойте ню да слушате, предайте арзовал и без ню, ако пак има само jедна мала коя ако да преда арзовал нека само она преда немой да слуша друге мале. Ако ли па нема неке ни една мала да преда арзовал да jе србска, онда цело село да напише писмо да не ке да предаю арзовал да прелу на србску страну онда нека ни се врати одма оне (15) петнаjес пушке и барут коjе смо вам дали.

Писмото ваше чекам до подле света тройице (Духови) до 5 шна ове године. Ако писмото не добиjем – рачунам да искате да предадете арзовал. А я йош са три войводе што кемо да ви правимо ви кете да видите што ке биди од вас, ни пепел у куки не ке имате, а камо ли живе дише.

Поздравля вас све три Войводе горнjе Паланечке казе.

Штиплянац"

Избрано от: Ст. Трифонов, В. Георгиев. Документи за сръбската и гръцка пропаганди в Македония, края на ХІХ-началото на ХХ век. С., МНИ, 1995.