| More

translator

Македония-географско понятие или отделна национално-обособена държава?

В древността, земите между реките Вардар и Бистрица са познати дълго време под името Ематия­-елинизирана форма на тракийско название, свързано с тракийския владетел Ематион (Ематий). За пръв път, през VІІ в. пр. Хр. названието "Македония"[1] се употребява за обозначение на района между Олимп и Беласица, и Вардар, и Осогово.

През класическата и елинистическата епоха, т.е. до II век пр.н.е., когато съществува древната Македонска държава, географското название Македония добива и държавно-политическо звучене като обхваща редица нови територии: на изток до р. Струма, на запад до Берат в Албания, и на юг до Олимп.

При Александър Велики (336-323 г. пр.н.е.) Македония достига до Персия на изток, до Дунав на север и до Адриатическо море на запад. През 168 г. пр.н.е. римляните завладяват областта и обособяват на нейната предишна територия четири военно-административни области.

Двадесет години по-късно, през 148 г. пр. н.е. от тях се образува отново провинция "Македония", като географския и обхват през годините търпи чести промени. Стига се дотам, че през 133 г. пр. Хр. нейната най-източна точка става далечния Галиполски полуостров.

По-късно, през IV век след Хр. голяма част от нея влиза в префектурата Илирик, включваща и диоцеза Дакия. Това административно-териториано устройство се запазва чак до началото на VIII век, когато с името Македония започва да се нарича югоизточна Тракия с център Адрианопол (Одрин).

Идентификацията на днешна Одринска Тракия с името Македония се запазва дълго време (чак до ХVІ в.).

Етнодемографските промени, настъпили в областта вследствие на Великото преселение на народите и в частност, на нападенията на славяните и прабългарите, довеждат до появата на нови местни названия. От началото на VII век, откакто са регистрирани първите по-масови славянски заселнически вълни,  част от нейния географски ареал започва да се нарича и с наименованията Славиния, Драгувития, Берзития-т.е. по името на съответното славянско племе, заселило се в даден регион на областта.

От средата на IX век македонските земи за пръв път влизат в пределите на българската държава. Оттогава всъщност датира и неразривната национална връзка, която съществува между по-голямата част от жителите на областта, с населението на Мизия, Тракия, Добруджа... Красноречиво доказателство за етническия състав на населението в областта  дава висшата византийска аристокрация, която след завладяването на средновековната българска държава решава да създаде на територията на днешна Р Македония  тема (област), наречена България (а не например Македония), включваща земите от София до Албанските планини и от Костур до Белград.

През XVII и XVIII век в Западна Европа започва да се развива Византологията като част от историческата наука. Това е времето на Ренесанса, когато се проявява особен интерес към античното наследство, свързан между другото и със засилената употребата на забравени антични имена. Така например на Източната римска империя се дава името Византия (от Византион, старото име на Константинопол), а поданиците от ромеи стават “византийци”.

По същото време, северна България получава отново името Мизия. Названието Македония пък бива прехвърлено от югоизточна Тракия върху някогашните древномакедонските земи, игнорирайки по този начин незаслужено етнонима на жителите на областта от няколко века насам. Именно по такъв начин се появяват и названията “българин от Мизия”, “българин от Тракия”, “българин от Македония”. В резултат на тези нововъведения, в историческата география областта започва по някои път да се наименува и като "Долна Мизия" (или "Долна България"). През XIX век названието "Македония" окончателно се налага за територията от Западните Родопи до Албанските планини и от Шар планина до р. Бистрица на юг.

[1]-Етимологията на името вероятно е свързано с "Македон"-според една версия син на Зевс, а според друга ­ син на Еол, митичен владетел на Еолия.