Wednesday, November 01, 2006
3 Bulgaria according to Prince Tscherkasky (1877)
Bulgaria according to Prince Tscherkasky (1877)
This map does not exist in original; it was drawn by Professor Ishirkoff on data and information given by Prince Tscherkasky (Civil-Governor of Bulgaria at the time of the Russian occupation) to the Russian Minister of war. In his report Tscherkasky asserts that the Bulgarian frontiers run as follows: „West along the line approved by the Russian Emperor, Alexander II (this line as declares the Russian Major-General Owssjani in his book: "The Russian Administration of Bulgaria in the Years 1877-78-79. St-Petersburgh, 1906, vol. 1", included the towns Nisch, Kurschurnii, Lesskovetz, Pristina and Prisren); South: from Mount Pind along the river Bistritza (Indje-Karassu) down to the Bay of Salonica, from there through the peninsula of Salonica (Halkidika) in the direction of the Agean-Sea, leaving the city of Salonica and the Beschik-Sea inside of the Bulgarian frontiers; further on, along the coast towards the mouth of the river Maritza, and thence along the course of this river to that point, where the river Ergene flows in it; the frontier goes further along the course of the Ergene and its afflux, Tschorlu-Dere, to the ridge of the Strandja Planina and along its crest to Anasstasieffs-wall, called Constantinople-Territory; East: along the shores of the Black-Sea; North: along the Danube". We publish this map as a proof that Russia originally thought of giving to Bulgaria those frontiers which were approved by the emperor himself (at least those in the west), whereas the treaty of St. Stefano reduced them considerably. Serbia received the towns Nisch, Kurschumlie, and Lesskovetz that had been already occupied by her, as a territorial indemnification for her partaking at the Russo-Turkish war; in this way Serbia got at that time these Bulgarian towns and their surrounding districts, not because she had any ethnological or historical right upon them, but only on purely political considerations: because Russia had to indemnify Serbia for her partaking at the war, and because such compensations could not be given by Russia on the Kossovo-Pole without arming Austro-Hungaria against herself. As we shall see further down in our work, Serbia succeeded at the Berlin Congress of 1878, with the aid of Austria-Hungary, to acquire also the Bulgarian towns Vranja and Pirot as well as the surrounding country.
97cf4dc4fc026ad1cb76839f6f67
Етикети:
History of Macedonia XV-ХІХ s.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 коментара:
Macedonski grajdanino, kak taka ne se razbirame , kato az sum govorila i 4ela makedoski pisania bez prevoda4 i bez da imam nujda ot takuv...razbiram, che iskate da se delite ot Bulgaria , ama nqma kak da si izkrivish dushata za "razbiraneto ". Uvajvam vi kato hora , ama nqma kak da si razgrani4ite napulno istoriqta ot nashata - moje da si promenish budeshteto , ama minaloto nemojesh !
Edna bulgarka
pravo ti kazala bugarkata...mozes da si ga menjas badninata, ama minatoto nikako ne mozes - sto e bilo, bilo e!!!
i cel svet znae sto e bilo i nikako da poveruva na makedonizmot...
da...DA...sega e fakt makedonskata nacija, identitet i drzava so konstitucionen jazik...i toa prvo bugaarto go priznajale!!!
e sega morate vie da si kazete pravo vo oci, od kaj dosli ovije denesni makedonci, od 825 godina pa do deneska...
i duri i da kazete deka ste bile stalno porobeni od bugaarto 1100 godini - DA, istorijata nasa ni e zajednicka do 1918 g, i taka i vaka...
zatoa nie bugaarto kazuvame "brakjata-makedonci" i ve sakame...
a vie pravejte so sakate cim sakate da ste nadvor od EVROPA...
mozda ke ja vazrodite aleksandrova makedonija so ke gi gutne i evropa i amerika i kina...
sve je moguce...kazu srbe...
Turas:
Народът ни преливаше от многочисленост към четирите посоки на света и не беше лесно да
се удържи.
А всичките ни царе бяха Пазители на Велики тайни и затова се и наричаха със сана Арих, сиреч „повелител" и „пазител".
И тъй, Повелител на пазителите по онова време беше Ари-арих и велико беше неговото царуване, защото всички произлезли от чреслата му царуваха сред множество народи.
Велик беше и синът му Аарих, т.е. „велик повелител", който бе възпитан сред великите императори в Константинопол, както вече стана дума, а внукът му Атанарих, бе отреден като „пазител на безсмъртните", но знаеш как стана защитник на злото заедно с император Юлиана
След него царува на трона на Арихите - Великият Аларих (391-410 г.), който беше пръв между братята си, предводител на множество като речния пясък, откъдето иде и името му.
Той първи покори вечния град Рим, а след него го покори Великият Теодарих (471-526 г.), пазителят на Божиите дарове, които опази за всичките си потомци.
Първи пък покори Константинопол за вечни времена, Великият Аспарих/Аспарух/ (665-700 г.) - Пазителят на Езика, защото той обедини всички говорещи богарския език в земите на предците си.
А той бе син на Кевурет (600-665 г.), който беше „двоен царски пазител", защото беше „пазител на царството", което беше земно и отвъдно.
И двете пазеше Кевурет/Кубрат/, и двете опази. Той пръв обедини всички земи на Богария. Той беше достоен потомък на Теодорет(418-451 г.), който пък създаде гетското царство в Тулуза.
А от синовете на Кевурет беше поверено на любимия му да опази най-важното - „езика свещен", защото видя Кевурет, че най-важно е да се опази езикът, защото който държи езика, държи всичко.
А синът му Баян, не опази езика, но се съчета с другоезични, затова остана и без дял в царството, но следваше брата си, а името му остана и до днес като Безмер, сиреч „без земя".
Любимият му, който опази езика свещен на дедите, той и запази народа, който го говореше, а това беше народ, народи и безсмъртни народи, защото говореха оня език, който е божествения от Едем, дето му и викаха „Бог-арски". Затуй и тези, що го говорят от века, та и до днес, се зоват богари (бугари).
Техен цар най-славен остана навеки „Пазителят на Езика" и така остана името му известно и до днес, сиреч Асп-арих.
Това бяха онези гети, които държаха дотам на богарския език, че не влезнаха в чуждоезичен съюз с никого. Те се и наричаха „чисти", т.е. „непримесени" богари (бугари).
Затова и не отидоха никъде, а си останаха във вечните земи на гетите-бугари отсам Дунава - при първата река, напоила Едем.
Другите синове на Кевурет - Кубмер и Безмер пък царуваха в Южна Панония, заедно с другите внуци на синовете на Теодарих Велики - Валамер, Тиудимер. Видимер.
А най-малкият му син - Алцех отиде в Галия, и след като беше посветен в чина на Арихите, прие името Родарих сиреч Арих на Рода. Него беси-гетите в Толедо избраха за свой цар и
той царуваше (705-711 г.) в Испания.
Но от всички тях най-велики се зацомниха вовеки Аларих, Теодарих, Кевурет и Аспарих.
Те четиримата заедно завладяха целия свят - от Британия през цяла Галия, Рим и Константинопол, чак до далечна Азия.
На тях си потомък ти, велики принце мой, Теларихе, и братовчедите ти са велики принцове навсякъде по света.
Post a Comment