| More

translator

Втора майка, приютила Ви, бе за вас България!

Антон Грушев

Никога не мога да забравя образа на моите родители-страдалци, герои, оцелели, въпреки тежката си орисия. Имали 7 деца, оживели сме само ние с брат ми. Задължени сме към тях да разправяме на нашите деца, внуци и правнуци как трябва да се борим с неправдите, да бъдем преди всичко човеци, честни, да обещаем, че и ние ще бъдем като родителите си и ще ги следваме достойно. За техния живот и за нашето семейство Свобода Бъчварова е писала в книгата си "Литургия за Илинден".
Майка ми Тина е родена в с. Баялци през 1890 г. Баба ми Лимона родила три момичета и две момчета. Най-големият брат Христо е заклан от турците. Най-малкият Милю - също - през 1911 година.


[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ

Дядо ми Яно бил скотовъд, имал над 300 овце. Баща ми Иван е роден също в с.Баялци през 1892 г. Баба ми Магдалена - домакиня, родила 7 деца (5 момчета и 2 момичета), от които баща ми е третият. Дядо ми Антон е бил земеделец. По-големият брат на баща ми Лазар е бил в четата на Чернопеев. Веднъж се преоблича като жена, отива на чешмата със задача да наблюдава придвижването на турците. До чешмата имало голямо дърво. Забелязал един турчин, качил се на дървото, за да наблюдава и той. Лазар го убива. В този момент турците го хващат и съсичат. Баща ми едва 13-годишен го карат да пренася труповете на убитите комити. Дядо ми Антон го пращат на заточение в Акия - Турция (Мала Азия). Тази акция на времето се наричала "Баялското клане".
През 1911 г. майка ми и баща ми се оженват - тя на 21, а баща ми на 19 години. Тогава такова е било разбирането-жената трябва да бъде по-голяма, да роди здрави деца, да издържа на непосилната селска работа, да бъде в помощ на домакинството и на свекър и свекърва.
През 1915 г. след Първата световна война селото ни остава в гръцка територия. При едно нападение гърците започнали да линчуват останалите българи. Влизали в къщите, убивали, палели. Баба ми Магдалена била сама в къщата. Побягнала, но по пътя се сетила, че е забравила кесия със злато, алтъни, оставени от дядо ми, преди да замине на заточение в Турция, и се върнала да ги вземе. Гърците я нападнали, заклали я, взели й кесията. Майка ми през това време била в селото. Върнала се вкъщи и като видяла цялата трагедия - свекървата заклана, къщата гори, хванала за ръчичка сестричката ми (3 г.), взима девера си чичо Димитър (13-годишен) и с двете си сестри Доца и Катя за-
кой накъде му видят очите. Баща ми бил на полето. Като се върнал и видял всичко, тръгнал да търси майка ми в тълпата, но къде, и той не знаел. Тръгнал за Сърбия, като смятал, че тя е отишла в Струмица при брат си Христо, но не я намерил там и останал да я чака. След това отишъл в Гевгели и там я нямало и така цели 7 години се търсели и не се знаели кой къде е.
Започнали теглилата на майка ми, двете й сестри и девера й - чичо Димитър. Сестричката ми Елисавета умряла от глад и нищета на 5 годинки в Ловеч. Така не й знаем и гроба. Пътували от град на град - Ловеч, Севлиево, Габрово, работели по шосетата, спели по вагоните или някои добри хора ги приютявали. Двете ми лели перели в реката вълна, простудили се и умрели. Случайно бежанци срещнали майка ми и и казали, че мъжът й Иван я търси. Тя наново отишла в Струмица. Чак в Гевгели се намерили. През тези седем години раздяла баща ми работил на разни места, прескачал до Гърция, като се криел, в Сърбия, по жп гари, спял по вагоните. И така през неволи и мъки успял да понапечели пари. Обръщал ги в книжни банкноти и ги наредил в сандък, отвътре обкован с ламарина, за да може да ги пренесе през граница. И когато през 1922 година се срещнали в Гевгели, радостта им била голяма.
Решили да живеят в с.Боемица при близки роднини. Там се раждам аз -1922 г., шестото дете поред, и ме кръщават на името на дядо ми Антон. Стари хора казали на майка ми да ми пробие ухото и да ми сложи обица за задържане, да оживея. През 1924 г. дошли да живеят в София. Без дом, без работа. Намерили се добри хора, също бежанци от Баялци, установили се по-рано, и ги прибрали. В една стая заживели 8 души. Вечна да му бъде паметта на дядо Марко от Баялци.
През 1927 г.се ражда брат ми Илия.
През 1928 г. общината започва да раздава на бежанците пустеещи общински земи около София в тъй наречения по-късно Гевгелийски квартал, който сега е един от най-хубавите в близост до Западния парк.
Но началото не е било много лесно. Денем, без план, без разрешение, построявали по някоя стаичка, за да се поберат, през деня идвали бирниците и ги събаряли. Вечерта те наново пак строели, докато най-после официално им разрешили строежа. Заплатили местата кой със собствени пари, кой на заем взел.
С умиление си спомням този патриархален живот, сред хора изстрадали, по-голямата част все бежанци. Познати, непознати живеехме на воля по дворовете. Улиците бяха тихи и спокойни. В нужда всички солидарно си помагахме. И така до 1968 г. Започна се строителство на блокове. От старите схлупени мили и скъпи къщички и помен не остана.
През 1923 г. се издават облигации за изплащане 90% от стойността на недвижимите имоти на българите - емигранти от Гърция, ликвидирани по силата на конвенцията между България и Гърция за доброволно и взаимно изселване на малцинствата, подписана в Ньой на Сена на 27 ноември 1919 г. И така до 1949 г. банката изплаща представените купони от същите. През 1950 г. тогавашното правителство спира изплащането им, като с останалите изплащат репарациите ни към Гърция за нанесените щети от нашите войници, намиращи се в Гърция през 1942 -1943 г. С чужда пита помен правят. Шепата нещастни бежанци плащат за своя сметка още веднъж чужди грехове. Докога тези нещастни бежанци ще бъдат непризнати мъченици. След взетото решение от 30 ноември насам да бъдат изплатени останалите неизплатени купони - за земите и имотите на нашите родители, остава да живеем с надеждата, че ще бъдат признати за граждани българи с всичките им права и задължения.
Аз, Антон Грушев, син на Тина Янева и Иван Антонов - бежанци от Егейска Македония, казвам Бог да ги прости, вечна да бъде паметта им, че останаха докрай българи и се върнаха да умрат на бащина земя.

в-к Поглед, бр.20, 20 май 1995 г. 8 с.