Thursday, August 12, 2010

3 За войводата Петър Ацев и неговата фамилия

| More

Петър Ацев е роден на 7 юни 1877 г. в село Ореовец, Прилепско. Той е четвъртият син  в семейството на Аце хаджи Константинов Симоновски. Когато бил съвсем малък, при едно спречкване с турци баща му е убит. Петър Ацев получава основно образование в Прилеп, а по-късно завършва и 6-ти клас в българската столица. Посветен е в революционното дело от Гьорче Петров в София през 1897 г. Именно с негова препоръка през есента на същата година заминава за Прилеп, откъдето е изпратен да учителствува в село Плетвар. Успоредно с учебните занятия, той успява да сформира сред селяните в Плетвар и Ореовец революционна организация. През второто полугодие на 1897/1898 г. е преместен да учителствува в гр. Прилеп.

През следващите четири години (от 1898 до 1902 г.) той преподава  в българското екзархийско училище в Крушево. И тук Петър Ацев проявява своите организационни способности,  като участва дейно в изграждането на четническия институт в Крушовско, Демирхисарско и Кичевско.

В началото на 1902 г. в Битоля възниква афера във връзка с пренасяне на оръжие за нуждите на революционната организация. Почувствал се застрашен от започналите арести, през март същата година Петър Ацев минава в нелегалност, включвайки се в редиците на Крушовската чета.

След загиването на Методи Патчев и възникването на Кадиноселската афера, през май 1902 г. Петър Ацев е назначен за прилепски околийски войвода. Участва в Смилевския конгрес през 1903 г. където е избран за запасен член на Главния щаб на въстанието за Битолски революционен окръг на мястото на Борис Сарафов, а така също и за член на горското началство за Прилепско и Мориховско заедно е Тале Христов и Йордан Тренков. 

На конгреса той се изказва против въстанието. Един от водещите му мотиви  за това е, че Прилепската околия не е достатъчно добре въоръжена. След Илинденското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет, заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев.  През 1904 г. участва и в Прилепския конгрес, като в изказванията си остро критикува проекта на Пере Тошев за пълна децентрализация на организацията.

Неуспехът на въстанието довежда до появата на редица затруднения пред нормалното функциониране на организацията в Прилепско. В районите около Азот и Поречието започват да върлуват башибозушки банди, които нанасят непоправими щети върху авторитета на и без това вече отслабената вследствие на въстаническите действия ВМОРО. Изоставено на произвола на съдбата в продължение на дълги месеци и дори години, принудено да посрещне и изкара в най-тежки условия суровите зими на 1904 и 1905 г. немалка част от българското население в тези области посрещат като "манна небесна" пристигащите сръбски помощи, а по-късно, след 1904 г. и сръбските чети. Ето защо пред новоизбраното ръководство на ВМОРО в този и без това невралгичен район, след Илинденско-Преображенското въстание стой основната задача да възстанови ако не цялата структура, то поне по-голямата част от нея от времето преди 1903 г. Именно към това са насочени и усилията на Петър Ацев. С помощта на Толе пашата и неговата чета, от началото на 1904 г. той прави дълги обиколки из поречките села, но тези посещения за съжаление имат само спорадичен характер и по никакъв начин не допринасят за облекчаване тежкото състояние на населението. Затова, след внимателно анализиране на създалата се ситуация, през зимата на 1905 г. Петър Ацев се отправя към България за да търси по-добро оръжие и нови, свежи четнически попълнения. За негов заместник е избран по-малкият му брат Георги (Гога) Ацев. 

След кратък едномесечен престой в свободното княжество,  Петър Ацев заедно с Никола Карев се завръщат в Македония. При с. Райчани, Кратовско, четите на двамата са открити и в сражение с османлиите падат убити Карев и още 17 български четници, а Ацев, който е ранен и в двата крака, заедно с останалите невредими 7 души се оттеглят  обратно в България.

През септември 1906 г. той се успява все пак да се добере до Прилепско, където отново като околийски войвода в продължение на повече от 18 месеца се сражава на три фронта - срещу четите на сръбската пропаганда, срещу андартите и срещу турците. По това време става член на Битолския окръжен революционен комитет. На Кюстендилския конгрес през 1908 година, Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО. По време на Хуриета четата му е посрещната особено тържествено в Прилеп.

При обезоръжителната акция на Тургут паша през 1910 г. Петър Ацев е арестуван и отведен в Прилепските казарми, където бива жестоко инквизиран.. Осъден е и престоява 15 месеци в затворите в Битоля, Солун, Смирна и о. Родос. В края на 1911 г. е амнистиран, като се премества да живее в Пловдив.

По време на Балканските и Първата световна война (1912-1918), той участва в редиците на българската армия като доброволец. След Ньойския договор се установява за постоянно в България, като участва активно в работата на Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно и на Илинденската организация. През 20-те години е редовно избиран за председател на бюрото на конгресите на организацията. Умира на 29 април 1939 г. в Пловдив.

Петър Ацев взема участие с четите си в следните по-важни сражения:

- в Никодинската планина на 20.VI. 1902 г.;
- на връх "Студенина" на 7 юли 1903 г.;
- в с. Витолища на 23 юли 1903 г.;
- при с. Чапища, Мориховско, местността "Маргара", заедно с четата на Гьорче Петров и с костурски и лерински въстаници, когато е ранен Лазар поп Трайков;
- през есента на 1903 г., в местността "Цървени стени" над с. Селце на 28 юли 1904 г.;
- в с. Слатина, Поречко, където загива Гюрчин войвода, а Даме Груев е ранен и след това попада в плен на сръбската чета на Мицко от с. Латово;
- в с. Крушейца, Мориховско през 1904 г.;
- при с. Райчани, Кратовско, където е ранен и загива Никола Карев;
- на Попадийските чукари в близост до върха "Ножа" на 1/14 юли 1907 г.;
- при с. Полчища, Мориховско, местността "Кравещина" с гръцките чети...

Един от братята на Петър Ацев - Мирче Ацев, загива в сражение с турците на 17 септември 1901 г.  А по-малкият им брат - войводата Гога Ацев, след като е ранен при засада от сръбска чета на 25 юни 1906 г. решава да се самоубие.

По времето на ІІ световна война, от рода на това славно в миналото българско екзархийско семейство излизат едни от най-яростните българофоби сред комунистите в Македония-партизаните Мирче Ацев и Вера Ацева (брат и сестра). Причините за тази главозамайваща промяна остават неизяснени и до днес. Но по всяка вероятност, поне една значителна част от тях седят някъде спотаени в триъгълника Белград (където Мирче Ацев е студент между двете световни воини)-София (където се преселват част от техните роднини след 1919 г.) и  Скопие (добила популярност през последните години на сръбското управление, като "крепост" на левичарството и Интернационализма в тогавашна Югославия)...

3 коментара:

Bogdan Stelistul said...

Salut!!!My name is bogdan from Romania!!!
We can be friends ???
http://bogdanstelistul.blogspot.com/

Anonymoussaid...

A S S HOLE

IDIOT

H MAKEDONIA HTAN KAI EINAI ΕΛΛΗΝΙΚΗ

Anonymoussaid...

Македония никога не е била и няма да бъде гръцка.
Разберете го това, гадни гняси.

Post a Comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial