Коста Шахов-Едно осветление по нашите работи

Коста Шахов
(1862-1917)
снимка: mk.wikipedia.org

Коста Шахов*

Коста С. Шахов е роден на 6 юли 1862 г. в Охрид, завършва право в Софийския университет „Св. св. Кирил и Методий" през 1894 г. Първоначално работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а след това е назначен за писар при русенския съдебен следовател и регистратор при Апелативния съд в Русе. Участник в легалното македоно-одринско движение в Княжество България и един от учредителите на ВМОК, журналист, сътрудничи на сп. „Лоза", редактор на в. „Македония" (1888 - 1893), в. „Глас македонски" (1893 - 1898), в. „Борба за свободата на Македония и Одринско", в. „Борба" (1905) и др., починал в София на 15 август 1917 г. Включеният тук негов спомен и документи препечатваме от в. „Глас Македонски", г, II, бр. Притурка, 6, 7, 13, 48 - г. III, бр. 19, София, 30 декември 1894, бр. 14 януари, 28 февруари, 12 март, 12 ноември 1895 - 13 февруари 1896 г.

ЕДНО ОСВЕТЛЕНИЕ ПО НАШИТЕ РАБОТИ

Не е отдавна, то беше скоро, ние четохме пък и мнозина от читателит ни вярваме са чели подлисникът на в. „Право", за проклетия „Раздор”. Колко страшен беше нарисуван той с голяма чудовищна глава, с големи рога и звънци по тях. Макар и с една тенденция несъдържаща нищо справедливо и авторът на тоя труд или е недобре уведомен та си хаби чувставата като отдавна незаслужено някакво значение на хора, които може би най-много заслужаваха и упрек за лошите си работи, които рано или късно ще бъдат известни всекиму, или пък самия чудовищен „Раздор" носи той сам в сърцето си, та не може да не разбърква работите, не може да бъди спокоен, и ни го описва тоя проклет „Раздор" всичките му черти подробно, без ни най-малко да се направило противното, било поради незнания било поради злоба и ненавист, било поради пусти интереси, които имено винаги са били най-благоприятното гнездо на тоя грозен „Раздор". Няма съмнение, че с хубави подлистници, с приказки само посредствено може да се събаря той, защото заблужденията пък си остават същите, а интересчиите, винаги калени щарлатани, лесно могат да забайват голяма част от братята си, които отпосле несъзнателно им стават оръдия не за общо добро, а за пакост на цял народ.

От друга страна, ние се намираме в едно хаотично положение, което ще бъде още по-фатално ако продължава то да съществува в сегашния мрак и все тъй неопределено. Не може да се тай и патриотическа длъжност е вече, всичко да се обясни за да не се лъжем един друг, и всеки да знае

поне що прави, мълчението е нужно само до известни граници, минаха ли се тия граници, то е вече престъпление и пред съотечественици и пред отечество. Може би някои добри приятели ще си позволят да ни кажат, че сме прибързали, може би и друг някой упрек да ни се хвърли, от тези, които мразят светлината, но ние не можем само за цената на една симпатия, която от после ще излезе много фалшива и ще се обърни в антипатия ща не кажем това що виждаме и чувствуваме на време, и, най-после, нашето крайно убеждение е, че ще изпълним една част от обязаностите пред братята си и отечеството си, която нам именно се налага по отношение на това що сме чули, видели, сторили и чувствували. И за ада не бъдем някак пристрастни, ние ще излагаме всичко не с нападки прямо някой личности, а просто ще изложим това що е станало така както е станало. Няма съмнение, че някой от тези, на които това изложение не ще бъде драго, може би ще ни упрекнат, че ние извършваме някакво опасно предателство, но ние още от сега обещаваме на читателите си, че в действителност ние не сме способни да вършим предателства и сигурно ще избегнем такива. Именно за това, имената на места и лица от Турско, гдето е необходимо да се кажат, ние ще покажем с чужди букви, и всичката тая опасност ще бъде избягната.

Но, преди да се пристъпи към самото описание, не е зле да се знае, че ние тук говорим изключително за нашата Вътрешна организация, въобще за нейните добри и лоши страни и само за деятелността на лицата, които до сега са се явили да предлагат услугите си на нашия народ и за негова сметка са извършили крупни актове. Външната наша деятелност, според мен, ще зависи от самата наша организация, защото ако ние бъдем организирани добре, естествено и външната ни деятелност ще бъде съобразна с нуждите на самия народ, ако ли нашата организация ще лежи и ще съществува само на изкуствена воля от народа, каквото е на пр. болшинството сега на българските депутати, което се предполага, че му е простено да си служи изключително с несправедливост и беззакония, както на известни наши хора искало би се, няма съмнение, не като тукашните работи, но даже още по-зле ще тръгнат нашите македонски работи. Ние бихме желали, ако не можем добро да направим на отечеството, то поне да съумеем да не направим, макар и не без зла мисъл, зло на това нещастно отечество. Ние сме се ръководили от това начало и сме решени да се ръководим от него до край.

Би трябвало да почнем от свършванието [на] Руско-турската война, защото от тогава именно изникна нашия Македонски въпрос. До това време имаше и за нас един Български въпрос, за разрешението на когото сме дали доста жертви, но благодарение на днешните български доброжелатели, вместо той да бъде окончателно разрешен, биде разкъсан, и се създаде Макдонския, за разрешението на който кръвожадна Европа иска нови жертви. Оттогава почва нашата македонска деятелност. Нашите по-стари деици направиха Македонска Лига и други дружества. Но за всичко

това има от нас по-сведущи, които именно боравиха в тия движения, и от страх да не би онеправдаем някого, да не омаловажим самата деятелност, да не би обясненията по това бъдат не точни, а при туй, почти всички от това време са още живи и могат по-обстоятелствено да ни разправял сичко подробно, ние ще почнем за движенията ни, от края на 1894 г. последователно, до колкото знаем, ще изложим сички обстоятелства от последно време, до сега.

След уталожването на Кресненското въстание, което имаше добрата цел, да се обърне сериозно внимание на Европа върху тежкото положение на населението в Македония, и след известната Македонска Лига в Русе, в София се образува Македонското благотворително дружество с цел, за подпомагане и поддържане бедни ученици. Съществува до края почти на 1885 г. В това дружество са взимали участие всичките по-видни македонци тук; били са му председатели последователно: г. д-р Поменов, Каравелов и г. Гешев и на края е имало един капитал от 8 – 10, 000 лева, които са изразходвани през 1885 г. без опазване условията предписани от устава. Някои разправят, че са били употребени за целта си, но членовете на дружеството, като хора които не са се интересували да знаят какво става с техните членски вноски, не знаят и сега нищо от това. Други пък разправят, че г. Петков ги прибрал тогава тия пари, с позволението на г. Гешева и за една частна нужда уж ги е похарчил заедно с г. Д. Ризов.

Г-н Ризов какъв е бил в това дружество не зная, но Петков, ако се не лъжа бил подпредседател; г. Гешев, тогава директор на Банката, гдето дружествения капитал се пазил, беше председател на Дружеството, а г. Ю. Урумов-касиер. Ние няколко пъти сме се отправяли до сега със запитвания по това във вестника си към г. Петкова и Ризова, но те не считат, види се себе си длъжни да дават отчет за тия работи, потайват се и въпросът се си остава тъмен. И в конгреса т. г. един от присъствующите повдигна този въпрос, но мълчанието и тук надви.

Това дружество макар и да беше скупило тия пари, едно поради ограничената си цел - да поддържа бедни ученици, и друго, главно, поради положенията - министри, които обикновено след председателствуванията са заемали ръководящите го лица, като винаги са имали интересите на дружеството на втори, даже на трети план - съществуванието на дружеството за тях винаги е било само средство, а не цел - съществуваше като насилствено.

Това положение на дружеството е дало повод през 1884 г. на някои наши родолюбци в столицата да помислят за една по-голяма деятелност, да повдигнат самия Македонски въпрос като имат за цел не някакви дребни подпомагания, а подобрението положението на Македонците, извоюванието свободата за измъчения роб в Турско. С такава цел е станало едно събрание в столицата от македонци, в което взела живо участие по-интелигентната младеж, образувало се дружество „Македонски Глас", като се решило да се почне издаването на един вестник за тая цел, който строго

да отбягва от местните партизански борби. И ние бяхме честити да видим един много добре списван лист със същото название „Македонски Глас". Като пръв редактор беше г. Д. Ризов. Ние в това време се намирахме в Русе и можем да изповядваме тука, че появяването на тогавашния „Македонски Глас" произведе най-добро впечатление както между самите македонци, така и между сичките свободни българи. За това на времето си „Македонски Глас" беше един от най-разпространените вестници. А с френския си отдел той сполучи да привлече вниманието върху Македонский въпрос и на общественото мнение в Европа, което не малко се изказа в наша полза. Това дружество направи тогава и митингите почти из цяла България. То даде повод да се образуват тогава навсякъде почти из Княжеството дружества.

Но всичките тия трудове, всичката енергия що се изхаби тогава, беше съдено да остане на празно. В много работи ние малко сме проявили оная способност, която е необходима за предпочитанието и за уважаванието на обществените интереси пред частните, на ония на обществото пред личните. И ние често отиваме даже толкова далече щото се одързостяваме да употребим като средство дори самите общества за достигане на нашите лични нужди и цели. А винаги нашите обществени нужди не ще сполучват, щом ние, когато се натоваряме с общите работи, стремим се да усигурим само личните си.

На 27 декември 1884 г. се образува Българо-Македонско Дружество „Александър Македонски" в Русе. Като се въодушевляваха от самата идея на това искрено, македонците, без да взимат в съображение партизанското положение на хората, като един повече познат и честен човек, избраха за свой председател г. Хр. Иванов, който научи това от депутацията, която го покани да приеме избора. Но какво излезна от после? Покойният Паница, Н. Живков и Др. Стоянов (Окол[ийски] началник тогава) се записват членове на дружеството и скоро влизат под кожата на покойния М. Палашев, подпреседател, и покойния К. Шавкулов, секретар, и почват да агитират против г. Хр. Иванов, че бил консерватор и че правителството на г. П. Каравелов тогава бе либерално, при все че г. Хр. Иванов нито е някой от крайните партизани, нито имаше някакви грешки пък до тогава; както и сега, той минаваше за един най-порядъчен човек пред обществото в градът. При това, той сам не беше молил македонците да го избират, а ние сами го канихме. Не се спря само с това работата, ами почнаха и от София да ни съветват на тоя ум; ние имаме и една телеграма даже от г[-н]. Ризов по тоя въпрос. И не само, че той минаваше като консерватор, та беше нетърпим пред тогавашните либерали, ами се отиде и по-далеч, почна да се бие на чувствата на македонците и с някой домашни нещастия на тоя непорочен човек. А за да се отърват членовете на дружеството от постоянните раздори, в едно заседание взеха решение и изключиха завинаги, с пълно вишегласие, петимата: Паница, Живкова, Стоянова, Палашева и Шавкулова. Протоколите и днес се пазят при г. Коце Здравков в Русе.

Няма особена важност да влезна в повече подробности, но споменах само колкото да види читателя, доколко нашите ръководители тогава са били заразени от някои партийни интереси и да поясня онова що се вършило по това направление в самата София и другаде за сметка се на нашата нещастна Македония, следствие което и самите резултати отпосле бяха толкова горчиви за самите нас.

Не след много време, види се в съгласие със софийските събратия покойния Паница образува някакъв Революционен комитет, хвана да провежда доброволци за в Македония. И в името на Македония какво ли да извърши? Тогава беше и известното пренасяние костите на истинскийя български патриот Раковски,... пак за сметка на Македония.

А тук сам г-н. Ризов, мимо другарите си в дружеството, е образувал една цяла мрежа от тайни общества, прибирал е скришно от другарите си рая ни войводи и др. и ги изпращал в Македония да въстават, а самия вестник го е обърнал вече на партиен. Как е мислил той, с тайните си другари, да освободи Македония ние не знаем, но гледаме на фактите и после съдим та ние виждаме само, че той е правил опит с братята си. А да се прави опит над един народ от един невежа, може секи да се произнесе до колко е право и съвестно. И това именно се установява от самите извършена дела. Още тогава имаше хора по-далновидни и знаеха, че едно изпращяние само на няколко чети не ще освободи Македония, а борбата веднага подкачена трябва вече да се поддържа за повече време. За туй се искя една сериозна организация, трябва сички да вземат участие в делото по един или други начин. Не трябва да се бърза много. И ако тия мнения бяха послушани, ето десет години минаха, какво не можеше да се направи в толкоз време? Но слуша ли ти човека, който в буйността си въображява, че с един замах цял свят ще завладее.

И следствието беше, че сам г. Ризов с Петкова бягаха и се криеха на Горна Баня, защото излъганите юнаци останаха голи и гладни; хубавия македонски вестник, след като се оцапа от партизанствата умре без време; сам г. Ризов съветваше другарите си, щом стана Съединението, за което е положен доста труд, и може би поискренно, да се остави за време македонския въпрос. Най-после, разнебитени тъй, и дружества едно подир други изчезнаха. Ние сме се изказали и сме осъдили тия необмислени действия още през същата година във в. „Славянин", който се издаваше от г. Т. X. Станчев в Русе.

Всичко беше заглъхнало почти. Скоро настанаха бурните събития в Княжеството 9-й август хвърли страната в неизвестност, а отсъствието на истински патриотизъм между нашите български политически мъже, които в опозиция са страшни пехливани, а на власт само некадърници още повече затъмня това положение, и човек се бърка да определи по-ясно грешките на едни или правотата на други. Само едно си остана ясно, че тези що мислеха, както сами що се хвалят, да спасят отечеството си от пътя

си, бяха толкоз легки и без систематичен план направиха първата си работа, щото ето и днес не могат да се освободят от тежки мъки, които си навлякоха. Те бяха решили да свалят Батемберга, но не бяха нищо помислили, какво трябваше да правят след това. В никое предприятие на светът не липсва въпросът, ами сетне? И тоя именно въпрос те, види се, не бяха си задали, за туй сетне трябваше да бягат с позор, макар и временно. А тая некадърност отстъпи на шарлатанията. Ние така наричаме периода, който започва от времето на контрапревратът, защото, сички що дойдоха на власт, освен награбванието до сега друго не направиха, положението за народа си остава се в мракът на неизвесността и само за да се запази то, много нещастници трябваше преждевременно да напуснат тоя свят без вина. Филов, Панов, Узунов и много др., заслужили на отечеството си в две войни, са тежки жертви за българския народ... Ние споменахме това мимоходом, до колкото има значение то и върху понататъшното развитие на Македонското движение.

Всякога сме били на мнение, че ние, македонците, след Берлинския договор, трябва преди сичко, сами между нас си, да се сгрупираме и да помислим сериозно за една борба против тиранията в татковината ни, И винаги сме вярвали и вярваме, че една такава наша организация ще намери пълно съчувствие и поддържка от освободените ни братя и от цял славянски свят, пък и от сички человеколюбиви люди на светът. Ние, преди всичко, трябва да се погрижим, да заслужим вниманието и на тези, които искаме да ни се притечат на помощ. За да се спомогне на това, при отсъствието на сякаква деятелност и глас, още през 1888 год. в Русе, макар и със слаби сили, реших да почна издаванието на в. „Македония", който да служи за тая цел, като ни блазнеше и тая надежда, че той ще бъде искренно посрещнат и подкрепен особено от нашите по-интелигентни патриоти. Дали съм успял да потвърдя и на дело да докажа това, нека съотечествениците ми съдят от съдържанието на издадените под моя редакция вестници до сега: „Македония", „Странник" и „Глас Македонски". От страна на съотечествениците и приятелите си, с благодарност изповядвам, намерих достатъчно съчувствия, даже повече от колкото сам очаквах. И скоро мнозина приятели ме съветваха да се преместя в София с вестника си, и аз още на 6-я месец, през 1889 г. дойдох тук. Първата ми грижа беше да се запозная с някои наши съотечественици тук.

Покойният Миле Манче ме запозна най-първо с г. Д. В. Македонски и после с някои други. Още тогава аз обясних целта ми, с издаването на вестника, и се посъветвах, какво да се прави за едно сгрупирвание. Решихме да се свика едно събрание от по-видните македонци в хотел „Конкордия", гдето аз тогава бях се установил временно. Заедно с г. Македонски ние направихме списък на лицата; отпосле аз ги поканих в хотела. Живи са присъствующите в това събрание: Бр[атя] Иванови, Ив. Цуцев, Д. Кочев, К. Стоянов, Н. Ганчев и др. Обясних им, че ние, македонците, сме длъжни да се сгрупираме и да работим колкото е възможно, за да се

олекчи положението ни в Македония, и затова съм почнал вестника. Казах, че тоя вестник почнал съм го не за да бъде мой личен орган, а да бъде македонски, общ, и че от парична поддръжка няма нужда, защотя имаше 1500 абонати и бяха достатъчни. Събранието ми благодари и реши да се сгрупират временно всички около редакцията, пред вид на положението тук под Стамболова, като избра измежду си още четирима, освен мен, които съставлявахме редакционния комитет. Тия петима бяхме: Д. В. Македонски, А. Икономов, Хар. Анастасов, Кирил Стоянов и аз.

Обаче още утринта в. „Свобода" почна със своите заплашвания, та в редакцията взе живо участие почти само г. Д. В. Македонски с мен и тъй карахме до края на годината.

[В]сичко това даде повод да се мисли се повече и повече за едно сгрупирвание. Покойният Александър Карагюлев и Хар. Анастасов написват един устав за построяване на „Македонско читалище" в София (46-й бр[ой] в. „Македония" 1889 год.). Представиха ми го и аз се подписах, после заедно накарахме да го подпишат около 20-ма нам познати хора, като предварително, ние между си, избрахме за председател г. Д. X. Кочов, за деловодител г. Н. Иванов и за касиер г. Н. Мандушев. Така аз сам поднесох протокола за подписвание при избраните лица, които без особени затруднения благоволиха да се съгласят.

Според тоя устав настоятел можеше да бъде по избор само лице, което е навършило 28 год. възраст, има самостоятелна работа и е състоятелно. Самите инициатори бяха се лишили от правото за настоятели. Но честите събрания като че ли обезпокояваха властта тогава и Петковата пожарна команда се яви в салона на дружеството „Майка", бламира като несъстоятелно самото настоятелство на читалището и с тайно гласуване избра г. Юр. Иванова за председател. Не искам да описвам това в подробности, защото сме писали за това и друг път във вестника си, а присъствующите в това събрание лица, които видоха сичката грозостия на това безсрамно нахалство са живи в София. И това дружество още в зародиша си умре.

В същото време беше се появила една добра мисъл в главата на г-н. д-р. Наум Янчев, тогава подначалник в Министерството на външните дела и изповеданията, да се състави една заемоспомагателна каса за македонци. Беше есенно време, една хубава, малко хладна нощ ние прекарахме в разговор по тая мисъл из софийските улици. Той ми обясни и най-малките подробности за тая каса и за голямата полза от нея в бъдеще за народа. Схванах аз това негово желание и го насърчих, доколкото силите ми позволяваха за туй. Станаха няколко събрания и най-после беше нареден един сериозен устав, който от после бе и потвърден с височайши указ. Но и тук намериха ся пак наши хора, които послужиха на властта и станаха причина да се убие това полезно предначенание още в зародиша. Няколко клеветнически антрефилета във в. „Свобода" и г. Янчев падна в немилост, го уволниха, други заплашиха, а тия които направиха усилия, не успяха, защото беше им непосилно, тук се искаха вносове и вносове

сигурни. Сиромашията беше най-последния удар и касата престана да съществува.

Нищо не вирееше. Предвид на това положение, ние потърсихме между по-младите наши съотечественици другари за организирането на едно тайно общество, което се образува отпосле и имаше за цел прямо: освобождението на Македония из под турците. Не искаме тук да публикуваме неговия устав, но това общество беше си избрало един добър план за работа. Обаче убийството на Белчева тук създаде едно много сложно положение, а не трябваше да се дават преждевременно жертви.

През 1892 г. това тайно общество се реши да започне своята деятелност и, за да може да намери няколко хиляди лева, взе инициативата да се образува Младата Македонска [Книжовна] Дружина в София, която почна издаванието на списанието „Лоза". Аз сам се нагърбих, като си събирам своите вересии из провинцията, да записвам абонати на „Лоза" и да събирам помощи за тая цел от съотечественици и приятели. Едвам бях пристигнал във Варна, полицията по заповед от София, ме арестува и след 8 дни, под конвой, ме изпрати за Луковит на поселение, без никакви причини и въпреки изявеното ми желание, да ме остават поне в Русе, гдето съм вписан в числото на гражданите. Цели три месеци бях в Луковит под строг полицейски надзор, и с това Стамболов пресече материално краката и на тая дружина. По-заможните и мнозина чиновници, толкова претенциозни сега, не само не се притекоха на помощ на тия млади хора, но и ехидно се подсмиваха над тяхното нещастие.

Само вестник „Македония" оставаше да стои като раска в очите на тогавашните властители. В. „Вардар" беше основан на субсидии с цел да се попречи на „Македония", обаче нищо особено не се почувствува от това, още повече, че редакторът му г. Кършовски нямаше потребната нравствена сила в случая, за да има някакъв успех, и за туй „Вардар" скоро престана. През 1893 год. със същата цел почна излизанието на в. „Югозападна България", в списванието на която взеха участие видни наши хора, като г. Матова, когото мнозина почитат и в когото много надежди се хранят. Тия хора, Бог знае защо, се опитаха да прекръстят нещастната Македония с името Югозападна България. По това ние вече писахме на времето. Но не е зле тук да обясним на читателите си, че тия сички редактори-патриоти бяха от симпатичните чиновници на Стамболова, и много пъти облагодетелствувани от него, макар сега и да му отплащат с неблагодарност и с най-големи отвращания.

Обаче ние бяхме живи да видим и неговото преставание и в лицето на самите редактори, чухме да се говори, от тогавашните видни правителствени хора, че той престанал защото си бил изпълнил целта, каква е тая постигната цел, и до сега светът още не знае. Може би, ще ни осветли някога и в това „историографа на българския периодичен печат", който съумя между един толкова ценен труд, да вмъкне сума глупости, за да се

представи по-симпатичен пред своите тогава доходни кумири и да изопячи някои истини с цел да омаловажи някои ненавистни нему личности.

Тук му е мястото да разправя нещо и от своите частни разправии, доколкото те са в свръзка с това ми осветление на нашите общи работи.

За да осигуря издаването на вестника си, бях се решил да се снабдя с една печатница. Без свои средства, защото нямах никакъв капитал както и сега що нямам, се опитах да направя това. Направих сички усилия, но те излязоха слаби, за да постигна целта; трябваха повече пари. Цели шест месеци аз имах букви, нямах машина, и носих нареденото да се печати в други печатници. Бях изчерпал сичко, заборчлял до шия, както казват у нас, и работата ми беше крайно лоша. Имах действително около 1500 абонати, но каква полза когато малцина предплащаха и докато прибера нещо, моята душа трябваше да изхвръкне. Имах нужда още от един заем. Това беше почти едновременно с появяванието на в. „Югозападна България". Стамболов беше на власт. Братия Спиркови, известни търговци в Столицата, минаваха в очите на сички ни за Стамболовисти. Аз знаех това, но знаех, че бяха македонци и си предполагах, че при тях ще намеря някаква поддръжка. Те са заможни и ако искат ще ми помогнат си помислих аз, и отидох да ги моля, да ми станат гаранти за 1000 лева. В разговора ни, аз получих един отрицателен отговор; те поръчителството мразили съвсем. Обаче те ми казаха, че ще помислят, как да наредя печатница с техен капитал за взаимно работене, и след три дни ще ми отговорят положително. Пред мен блесна една нова надежда и се зарадвах, че те ще ми дадат своята помощ. След три дни между ни се свърши всякое споразумение и вече поръчахме машината. Поради тая нова комбинация за да имаме чисти сметки, променихме и названието на вестника „Глас Македонски", обаче, без да се отклоним от стария си път и без да съм споменал нито дума в полза на тогавашното правителство, а често сме ги нападали, за което тогавашния градоначалник Луканов не само мен лично, ами и г. Братия П. Спиркови обезпокояваше често, да ги вика при себе си, да ги застави да не [ме] остават да пиша против Турция, било против тях. В заплашвание даже, но при все това, ние в нищо не отстъпихме и съдържянието на вестника ни свидетелствува сичко това.

Към края от 1893 год. беше хрумнало на г. Велев да свика македонците в „Арена Пизи", за да се помисли нещо върху Македонския въпрос. Той си предполагаше, че ще може да надхитри Стамболова и отиде да са пазарува, чрез тогавашния градоначалник, като е дал обещание, че заедно с Македонский въпрос ще поддържа и правителството, което, и след като го прогони от тук, той се опита да направи с в. „Пирин Планина" в Русе. Навярно, той е помислил, че тиранията вечно може да живее, и, в един поминък, искаше да я поддържа, и македонците да ги въодушевлява от друга страна...

С една покана той свика македонците на събрание в поменатото място, множество от македонците в София се яви пред „Арената", в присъст-

вието на събраната публика, го грабна и го арестува, а утринта го интернира за Вратца. И тъй се свърши с неговото желание. Стамболов нямаше нужда от нови слуги.

Обаче не се минаха няколко месеци, когато през едва-що настъпилата 1894 г. Стамболов искаше да спечели още един акт на патриотизъм с въпросът за последните двама владици за Македония. Трябваше да се плашат турците, му потрябаха слуги и от тоя род. И той ги намери много лесно. Не искаме да споменаваме имена, защото не искаме да приписваме за грях постъпки, които сами по себе си принесоха особена злина и възможно е, самата инициатива да имаше много благородни побуждения. Как и да било, като никога, по една покана ние свободно се събирахме в “Славянска Беседа" няколко пъти, доста голяма аларма произведохме, писа се и в немските вестници за това, образува се и дружество „Татковина". Но сичко се свърши с благодарителния митинг при българский патриот (?) Стамболова, за голямата победа в Цариград (?).

От тогава ние осъдихме тоя Стамболов митинг и посочихме, че той беше една гьозбояджийска работа.

През същата зима, в Македония беше се открила борба от една част измежду учителите против Учебния отдел в Цариград. В тази група попадаше и Н. Наумов, когото бяха арестували в Битоля. Този същия Никола Наумов е, който преди Белчевото убийство беше ученик във Висшето училище и посредством един добър приятел беше се вмъкнал в загатнатото от нас тайно общество. Същевременно беше социалист, та след Белчевото убийство, заедно с неколцина съученици - социалисти, бе изключен от училището и бе принуден да избяга в Македония, за да не влезне в казармите тук, както стана с другарите му. И в Македония, се оказа отпосле, че той има голяма способност да взима във всяка група участие и едновременно да им служи. Така на пример, той беше и против Училищния отдел, и с него. Ние дадохме място на много дописки от тоя род, за да може да се упрекне сичко що беше лошо, без да се ангажирахме да твърдим тяхната истина. Арестуването на Наумов в Битоля се отдаваше на някакво предателство, от страна на Наследникова, подбутнат пък от К[ънчев]. Хората в Учебния отдел искаха да се отърват от нападки и сетили са се що да сторят. Изведнъж заговориха за създаванието на един „сериозен македонски вестник", и, за да има някаква нравствена подкладка тая мисъл, тук дохажда сам г. К., влиза под кожата на г. Гешева, който един ден, още в Стамболово време, ни свика на събрание за обмислювание тоя въпрос. Събранието избра само една комисия. Първата работа на тая комисия бе, да повика Бр[атя] П. Спиркови и да им предложи, да се спре „Глас Македонски", за да имало само един македонски вестник, който щял да бъде „сериозен", като им обещали, че у тях ще се печати тоя „сериозен вестник", та нямало да губят. Види се комисарите мислили, че печелят Бр[атя] П. Спиркови от вестника. Обаче те не са се съгласили и въпросът се свърши с това. А пък скоро г. Гешев стана министър, та македонските работи станаха по-малко важни и за него.

Когато всички тия комедии правеше тогавашния силен пръв министър Стамболов, публикувах статията си с псевдоним “Николев”, с която, посочих какво трябва да се прави, които са готови сичко да пожертвуват за татковината си, да се явят в редакцията на „Глас Македонски" за срещание и споразумение. Ние научихме за доброто впечатление, което направи на времето си тая ни статия и между граждански и между военни лица от нашите съотечественици, но никой нито от сегашните патриоти някоя има куражът да се яви в онова време, даже и мисли само да размени. Обаче ние не се спряхме с туй. Тогава се опитах пак да направя нещо за младежта. Знаейки положението при Стамболова и след толкова опити осуетени от неговия режим, мислих, че трябва да се създаде една по възможност по-лека и по-трайна организация, съществуванието на която да е възможна при всяко положение на Княжеството. Водейки се от тази мисъл, написах следующите:

„Устав на Младата Македонска дружина

в София

Дружината има за цел:

а) да издава едно списание;

б) да открие една читалня в София за македонците, и

в) да дава повод за предприеманието и употребяванието на разни полезни средства, които би могли да послужат за подобрението на положението в Македония, от страна на нас македонците, съобразно нуждата, времето и обстоятелствата.

Младата Македонска Дружина състои от другари:

а) Постоянни, които взимат участие във всичките действия на дружината и внасят в касата и един доброволно определен внос през всеки месец.

б) Спомагателни, които внасят веднъж за всякога каква и да била помощ в касата на дружината, и

в) Почетни, които провъзгласи Дружината поради признати заслуга за Македония, или поради някоя голяма помощ указана на Дружината.

III

Младата Македонска Дружина се управлява от председателя, деловодителя и касиерът, съобразно желанието и волята на всички другари в Дружината.

Парите на Младата Мак[едонска] Др[ужина] ще се държат на хранение в Българската Нар[одна] Банка на името от Касиера и Председателя и сметките ще се публикуват всеки месец в списанието."

Помолих да вземе участие В., студент при Висшето училище през 1894 год. Отидох да моля други измежду по-заможните наши съотечественици да приемат касиерството, но ми отказаха, защото ги бе страх от Стамболовия режим. Най-после хванах г. Ив. Божинов, печатаря, който добре

познаваше моя характер, съгласявал се е в много работи с мен и е доволно куражлия в подобни случаи, които взе това касиерство. И така нашата дружина беше вече съставена.

За да се срещнем някои особенни препятствия, ние се явихме като подновачи на бившата Млада Македонска книжовна дружина, която тоже от нашия кръг се състоеше, като подновихме и самото издавание на сп. ”Лоза", от което се издадоха само V и VI книжки. С обявяванието на дружината, като посещавах Висшето училище, открих подписка между студентите - македонци за членове и се записаха около 18 лица. Най-голямата материална помощ получихме от г. Бр[атя] Спиркови - 200 лева, от Ат, Казанджиев - 80 л. и от г. К. Хр. Миличинов.

„Правилник на Младата Македонска Дружина в София.

Чл. 1. Младата Мак[едонска] Дружина се управлява от действителните другари, които всяка година избират из между си един представител, един книговодител и един касиер.

Избора става на 27 декемврий.

Чл. 2. Деятелността и правата на председателя на дружината се простират само до свикванието и ръководението на събранията, както и до частните сметки на дружината относително издаванието и поддържанието на списанието, в съгласие с действителните другари.

Чл. 3. Книговодителя води писмените работи на дружината по обикно-венний ред като държи:

а) Списък на другарите,

б) Протоколна книга,

в) Изходяща и приходяща книга, и

г) Преписката.

Чл. 4. Касиерът срещу всяко получаване издава разписка, подписана от него и от председателя и подпечатана с дружествения печат. Той заедно с председателя е отговорен за всякакви нередовности в касовите сметки.

Той държи:

а) Квитанционна книга;

б) Обща касова книга; и

в) Оправдателни документи за разхода и наличността.

Чл. 5. Действителен другар се записва всяко лице, щом се приеме от болшинството на присъствующите другари в заседанието, в което би било то приложено.

Също, ако болшинството от действителните другари се изяви против един свой другар, поради лошо поведение, с едно постановление се изключва такъв от списъка на дружината.

Чл. 6. За да се прогласи едно лице почетен член, освен заслугите който би направило било на Македония било частно на дружината, трябва да има и непорочно минало.

Чл. 7. Действителните другари се събират на частни заседания всяка Неделя, в 10 часа пред обед в помещението на дружината, и колкото и да

присъствуват заседанията са законни. Само за да не се злоупотреблява това, председателя е длъжен три дни преди всяко заседание да изложи самите въпроси, които подлежат на разглеждание, и това изложение трябва да бъде открито за всеки другар. Никакъв неизвестен друг въпрос не може да се разглежда в заседанието. Само по извънредна нужда, председателя може да предложи известен въпрос за разглеждание в едно от редовните събрания или свиква извънредно частно събрание, но той е длъжен да предизвести действителните другари на дружината най-малко 5 часа преди заседанието.

Чл. 8. За постиганието на последните два пункта от целта на дружината ще стават общи събрания на всичките другари (действителни, спомагателни и почетни), които ще се свикват с покани лепени по улиците, или отпечатани в някой вестник, или пусната в притурка на някой от местните вестници.

Чл. 9. В общите извънредни събрания след приеманието на известно предложение, за да бъде то изпълнено, се избира специална комисия или; настоятелство според нуждата и определението на самото събрание. Всички присъствувающи в тоя случай са избиратели и избираеми.

Чл. 10. Когато по една или друга причина един от избраните членове се оттегли преди определеното време, то той се заместява с последующия от лицата, които са били избрани, според числото на получените гласове при изборът.

Ръководението на заседанията, в случай че председателя отсъствува, поема книговодителя, а в случай на отсъствие и на двамата, се замества с един измежду присъствующите по избор.

Чл. 11. Никакви разходи без да е имало решение не може да се правят, Ако някой би направил такива самоволно, остават за негова лична сметка:

Чл. 12. Под условията на чл. чл. 3, 4 и 11 се подчиняват всичките отделни комисии както и техните книговодители и касиери.

Чл. 13. Сметките на отделните комисии или настоятелства тоже ще бъдат публикувани всякой месец в списанието, ако има нужда и в някой от местните вестници.

Чл. 14. Дружината има печат с надпис: „Млада Македонска Дружина в София", който служи за всичките избрани от нея бюра, комисии или настоятелства. Той се пази от председателя на дружината.

Чл. 15. За всеки непредвиден тук случай ще се предлага на разглеждание в събранията на действителните другари, които за разрешението на всеки такъв въпрос ще издават постановления, и ще ги публикуват за знание на всички членове от дружината, понеже такива постановления ще съставляват допълнителната част на настоящи правилник.

За щастие, скоро Стамболов биде свален от власт и ние почнахме по-свободно да работим. В интереса на самото дело беше, да се привикат и по-сериозни сили на работа. Наскоро покойния Китанчев беше освободен от Хасковския затвор. Секи знаеше неговото положение между нас

българите въобще, а тъй също как той се ползуваше на една безгранична любов от страна на нас македонците частно. Той беше повече от потребен за делото и трябваше да се привлече. Ние искрено така сме гледали на него и бяхме готови да му бъдем вечно верен солдат за освобождението на татковината ни. Водим само от тая гледна точка, след няколко дни, откак го посрещнахме в София, отидох при него в хотела на Б[ратя] Иванови, гдето беше се установил и, най-напред, му връчих един екземпляр (в ръкопис) от организацията загатнотото ни попреди тайно общество, за прочитания и изказвание мнение като държахме и един разговор свързан със същий въпрос, в който му говорих за неговото необходимо присъствие в София. Покойният не каза нищо отклончиво по това, но беше въздържан да даде обещание, мислеше да отиде в Търново, се оплакваше че положението му икономически е лошо и боеше се, че в София не щял да намери достатъчно клиенти при толкова много адвокати. Той замина за Търново и наскоро се завърна пак в София. Срещахме се втори път в хотел „Конкордия". Разговорът ни пак бе за неговото оставание в София и да се заеме с македонските работи. Той пак настояваше, че ще живее в Търново по същите причини и каза, че г. Ризов щял наскоро да се завърне, той е добър за тая работа.

- Да, му казах, но Ризов е доста буен и изменчив. Самата работа изисква по- умерени, по-сериозни хора.

- Имаш право, отговори покойният Китанчев, той е доста буен...

При все туй покойният не ми обеща да остане в София. Но това бяха частни разговори, аз не бях упълномощаван от никого да му говоря и да му предлагам нещо по нашите работи.

Още попреди, частно във в. „Глас Македонски" подигнахме въпрос за един меморандум от страна на нас, македонците, по положението на Македония под турците до Великите Сили. Тая идея се усвои скоро и от самата дружина и много пъти се разисква по нея. Тоя въпрос заинтересова до нейде и самата вънкашна преса, а също и правителството на г. Стоилова, което няколко пъти ме обезпокои, да му обяснявам тая работа и да ме съветва, да напуснем тая мисъл, понеже според него, не била навременна, обаче не отказваше, че не беше никак вредна за делото. То мислеше, че ние имаме някакъв готов проект за тоя меморандум и поиска да го види предварително. Не исках да призная, че нямаме нищо приготвено, и му обещах да му го представя като на българско правителство, което ще къде искрено в съветите си прямо измъчения роб българин, участта на когото му е присърце. Обаче, моето мнение винаги било и ще бъде, че българските правителства често имат други интереси, от ония на самия народ и в такъв случай е опасно всяко поверение на тях и никакви тесни свързки между ни не бива да има. И в резюме му казах самото съдържание на тоя ненаписан още проект, като му обясних, че той се отнася само до шестте Велики Сили, понеже пред Султана са изчерпани всички средна по легален път.

Меморандумът

За да устоя на думата си, написах и след една седмица, поднесох проекта както следва:

„Ваше Величество!

Кървавите грозни сцени в Балканский Полуостров, които причиниха големите безпокойствия преди 18 години в Европа и предизвикаха Руско-Турската война, толкова ужасна, като не се приложи и до сега най-важното постановление от Берлинский договор – 23-ий чл[ен], осветено с подписите на Величайшите Ви пълномощници по вашата воля, относително реформите за останалите под прямото владичество на Султана провинции в Европейска Турция, не престават и ежедневно се повтарят даже в по-голям ужас в тия провинции.

И ако това положение на работите се остави за по-дълго време няма никакво съмнение, че спокойствието на всичките заинтересовани страни в Европейска Турция скоро ще бъде развалено.

Ваше Величество!

Положението на християнското население в Македония, в Одринскийй вилает и в Албания е много повече влошено от колкото онова преди 18 години - мотива на 23-ий член от Берлинский договор. Християнското население от тия провинции на Евр[опейска] Турция вече изгубва всяка надежда и няма вече сили да търпи още. Наближава времето на една кървава реакция с всичките нежелателни за мира в Европа последствия.

Цялото турско население, въоръжено от глава до пети, не престава да плаши християнското население и най-безбожно го измъчва. Пред очите на самите власти в тия провинции от турската държава и даже под покровителството на тия власти, свободно и безнаказано турските разбойнически чети грабят, палят, бият, и убиват нещастната беззащитна рая. Християните в турско не само, че не намират никакво покровителство във властите на страната, но и от самите тия власти всякога се онеправдават и измъчват.

Ваше Величество!

Тия наши думи се подкрепят от хиляди и пресни факти, които излишна е тук да изброяваме. Всички ние сме оставили нашите огнища, нашита майки, нашите жени и чеда, нашите братя и сестри, нашите роднине и се скитаме немили и недраги в чужбина само за това, че сме били ограбвани, изгорвани, опленявани и заплашвани без да бъдем нито най-малка покровителствувани от турската власт, която се поддържа с нашия труд и пот. Ние видохме убийства без брой и убийства зверски, а убийците и се свободно повтарят тия варварски злодеяния.

Ние в татковината си не сме стопани не само на нашите имоти, спечелени с пот, честно, но не сме стопани на самата наша чест и нашия живот всецяло е в ръцете на разбойниците. А такива разбойници са всички спахии и поляци, които поробиха цялото население. Голяма част от турското население не знае освен да си служи със силата на оръжието пред безза-

щитната рая и да я ограбва, и всичките чиновници, които са главните ятаци и покровители на разбойниците.

Няколко пъти ние се оплаквахме колективно пред нашия господар Султана, но, за нещастие, не бяхме чути...

Ваше Величество!

Това тежко положение, естествено, не е по силите даже на най-ниско изпадналите и омаломощени человеци в сегашно време, и, без всяко съмнение, ще причини едно жестоко кръвопролитие, в което отчаянийя роб ще поиска да угаси жаждата на отмъщението в интереса на спокойствието на Европа и за да избегне от пред Вашите очи една грозна картина, от което Вашето человеколюбиво сърце с възмущение се отвраща, призоваваме Вашата Величайша милост, да се тури край на нашите мъки, да се приложат предвидените в 23-ий чл[лен] на Бер[линский] договор реформи в провинциите на Евр[опейка] Турция, които реформи ще осигурят честта, живота и имота на измъченото християнско население, ще осигурят свободата и равенството в тия провинции.

Трудолюбивото население, което населява тия провинции, вика само за свобода и равенство! Нека му се дадат тия две необходими за живение блага, то ще се задоволи и благодарно ще продължи да се занимава мирно с домашните си работи.

Ваше Величество!

Ние храним пълна надежда, че Вашата Величайша воля, изказана в Берлин чрез Вашите пълномощници, през 1878 г., скоро ще бъде турена в действие.

Ако пак по нещастие бъдем изоставени без милост на произвола на съдбата ни, с тоя апел пред вашето человеколюбие ние изпълняваме един дълг пред нашата татковина и, както себе си, така и нашите братя, които стенат под тиранския гнет на едно варварско племе, освобождаваме от тежката отговорност за следствията, които днешното ни положение може да причини, пред целия образован свят, пред историята и пред потомството.

София, [...] 1894 г."

Когато отидох трети път, да чуя мнението на правителството, съвета бе един и същ - да се мирува...

Подготвянието на митингите.

В Младата Македонска дружина мисълта за митинги се повече и повече узряваше. С едно решение от действителните другари бях натоварен да пиша до приятелите из провинцията, да ги сондирам по тоя въпрос, с цел, щото заявлението ни да произведе по-голям ефект пред вънкашния свят.

Още на 24 октомврий отпечатих и изпратих до 100-на познати наши съотечественици следующето писмо:

„София, 24 Октомврий 1894 г.

Почитаемий Господин [...] вгр.[...]

В столицата се мисли сериозно за подаванието на един адрес до Европейските Велики сили, които са подписали Берлинский договор, с коя то да се оплачем заради лошото ни положение в Македония и да искаме предвидените в 23 член от Берлин[ския] договор реформи за провинциите в Европейска Турция, една от които е и нашата татковина Македония. За това ние често сме говорили във вестника ни както и в последний ни 48-й брой от 23 того.

Но за да се обмисли върху тоя адрес, върху съдържанието му и начина на подаванието му, тук ще стане това публично, чрез митинг, и по този начин да може да произведе тая наша постъпка известен ефект.

Обаче тоя митинг в София, само по себе, не е достатъчен, има нужда щото той да бъде подкрепен и от всички македонци живущи вън от Македония, които се намират из разните краища на Българското княжество, както и ония в Румания, Сърбия и Гърция, доколкото това е възможно.

Заради това и разчитвайки на Вашето родолюбие, с настоящето си Ви моля, да ми отговорите:

1) Съгласни ли са да ни придружите в тоя случай?

2) Ще може ли да стане и във Ваший град там подобен митинг? разбира се, след като стане в София, и

3) Кой ще може да вземе грижата за свиквание на митинга у Вас?

Но преди да ни отговорите, Ви моля, съобщете тая покана на всички наши съотечественици там и разменете мислите си по нея, понеже ние нямаме тук адресите на всички, заради което не можехме да изпратим всекиму отделно поканата си.

Адрес: Коста Шахов – София

С почитание: К. Шахов.

С изключение на две-три места, от всякъде почти отговорите бяха в положителна смисъл и аз ги съобщих на Дружината. След туй се избра една тричленна комисия от г. г. К. П. Спирков, Ив. Божинов и К[...], която се натовари да свика събрание от няколко из по-видните македонци в София, да им осветли въпроса и да поиска мнение и съдействие.

Тая тричленна комисия издаде следующата покана:

„Натоварена от Младата Македонска дружина Комисия, чест има да Ви покани, Почитаеми Господа, в събранието, което ще стане на 10 того в 8 часа вечерата, в салона на „Македонското читалище", което се намира на улица „Цар Борис", между улиците „Пиротска" и „Цар Симеон".

Ще се разглежда един важен въпрос по македонските работи

Комисията

София, 9 ноември 1894 г."

С тая покана бяха поканени 40 лица, поименно, които с изключение на неколцина само взеха участие в това събрание. Между присъствующите

е бе и покойния Тр. Китанчев. След като се обясни целта на свикванието од председателството на г. К. П. Спирков, който представляваше в случая Комисията, събранието почана да разисква. Говориха неколцина доста продължително и най-сетне се взе решение: да се свикат македонците на митинг, и да се избере една петочленна комисия, която да определи деня, да приготви всичко потребно и да издаде нужната покана.

До свършвание на всичко това, покойният Китанчев, като не се интересуваше от нищо, не взе абсолютно никакво участие в разискванията, щом обаче се пристъпи към избирането на лица за комисията и председателствуващия предложи пръв него, той взе дума, и като нищо да не бе се решило, или като да беше всичко на шега до тогава говорено каза тия думи: „Моля, преди всичко аз не съм съгласен сега митинг да става, пък не съм и член на дружината. Когато излезна да говоря и соча юмрук на турците, аз искам да съм готов и силен, за да се боря срещу тях. Аз не виждам никаква подготовка. А да зная че всичко е готово, тогава разбирам да се прави нещо, и аз съм готов да зарежа партизанлъка и да се захвана с македонските работи... Едно нещо, което би било полезно за сега, то е да имаме само един „сериозен" вестник, който да се пише и на френски. За туй изберете другиго, аз не мога да взема участие в тая комисия".

Председателствующия го обяви за избран и му напомни, че всеки макед[онец], който взима участие в събранията ни се счита вече за член, а още повече г-н. Китанчев.

За тая комисия събранието избра още: К. Сарафов, Г. Георгов, Ив. Божинов и К. Шахов.

Началото на интригите.

II.

Попреди ние споменахме за участието на Н. Наумов в тайното общество и за неговата двуличност в Македония - против Училищния отдел и с Училищния отдел. Тоя от младини развален момък, след като е станал нетърпим за битолските общинари и като се уверил, че неговото натрапване е невъзможно в Битоля при всичката поддръжка от приятелите си в Отдела, през есента на 1894 год. с една обидна за Екзархията телеграма, из Битоля се отказа от назначението си и тръгна за София, гдето с помощта на една Ляпчева препоръка до г. Неделева в Пловдив сполучи да се впиши наново в училището и получи стипендия. Няма защо да се премълчава, ние бяхме приятели с него и първата ни грижа бе да го запитаме, истина ли писмото, което бе ми чел С. през лятото до К. е негово? Наскоро след посрещанието, аз го каних на гости и той самопризна тоя факт, но се извиняваше с някакво положение и пр. Оттогава вече престанах да бъда интимен с него, като с всеки неискрен човек, разбира се без да сме се карали в нищо.

Най-първо, той се записа член в Младата Македонска Дружина и скоро почна да интригува между другарите. Между тях, съвършено предпаз-

ливо, най-първо е пуснал в ход мисълта за поддържанието на един „сериозен" вестник, когото, той щял да подкачи, но да престанел Шаховия „Глас Македонски", против който не намирал думи, с които и най-лошо да произнася и да го хули. Хитро той сплете един кружок от наивни хора, в който успя да прокара мисълта си, да се отиде при г-да Бр[атя] П. Спиркови, които поддържат Шахова, за да се подкопае положението на последния. Завидоха ми!

Най-първо изпратиха приятели на г. Бр[атя] П. Спиркови да им говорят за сътрудничество във в. ,,Гл[ас] Македонски", което предложение те с благодарение посрещнаха. След туй заявиха, че като сътрудничат трябва да се ползуват и от печалбите на вестника. На това Бр[атя] П. Спиркови отговориха, че те са готови да поддържат вестника под условия: 1) Списвачите на вестника да се ползуват от всички печалби, след като се покрият разноските за печат и поща; 2) Всички загуби остават за сметка на Бр[атя] П. Спиркови. След малко пратениците измениха първото си предложение и поискаха преименуванието на самия вестник, на които Бр[атя] Спиркови не се съгласиха и преговарянията се свършиха без сполука за Наумов - Сие.

Всичките обидни, но не справедливи натяквания от шарлатански усти за един „сериозен" вестник ние искахме да се прекратят и в 51 брой на „Глас Македонский" от 12 ноември 1894 г. [направихме] следующото предложение:

„Към Македонските интелигентни сили в България.

Често се говори от мнозина наши видни съотечественици, и от всички ни се признава, че ние имаме нужда от един сериозен вестник, от който една част да се списва на френски език, но за жалост, и до сега ние не можехме да имаме такъв. Причините за това са много, за които ние другаде ще говорим, но една е и тая, че тези що могат да пишат не разполагат с достатъчно парични средства, а пък ако някой има който да разполага, не иска да рискува. Предвид на това, печатницата на Бр[атя] П. Спиркови, предлага на тия интелигентни сили в. „Глас Македонски" под тия благоприятни условия:

1) Отстъпва им се всецяло всичките колони на вестника да пишат, в полза на Македония по програмата, даже с известни нужни отклонения

2) Печатницата гарантира редовното издавание относително печата пощенските разноски.

3) Печатницата ще прибере тия разноски само от приходите на самия вестник, а ако тия приходи са недостатъчни да покрият разноските, недоимъка ще остане за сметка на печатницата.

4) Всичките приходи, повече от споменатите разноски, остават на разположение от списвачите."

Бел[ежка]: „В. „Глас Македонски" има за сега 1200 абонати по 8 л. - 9600 л., а чистите му разноски за печат и поща възлизат на около 4000 лева."

Каква по-голяма услуга искат нашите „сериозни" съотечественици от-

сно и до сега не се възползува нито един от тия „сериозни" хора, които знаят да клюкарствуват и да хулят, а никога на дело не са пожертвували даже труд за татковината си.

При всички тия задкулисни работи, ние с радост посрещнахме в. „Право" и искрено вярвахме, че ще принесе полза за татковината ни.

Митингът в София.

III.

Почти всички бяхме приготвени да се съберем на площада пред Св. Крал и да протестираме от тук против турските зверства в Македония. Заедно с нас почнаха живо да се интересуват от тоя митинг мнозина от странните кореспонденти, между които и г. Рихард фон Мах, който беше отявен стамболовист, а какво искаше след паданието на тяхната партия, секи знае. Покойният Китанчев не взе никакво участие в работите на избраната комисия, при всичките покани и молби, а когато го поканихме да говори на митинга, се извиняваше с положението си-депутат. Канихме мнозина да говорят на митинга, между които и д-ра Иванова, който беше говорил на благодарителния митинг пред палата за Стамболовата сполука с изпращанието на последните двама владици в Македония, но се отказаха. Най-после дойде г. д-р К. Поменов, комуто ние, сами, се стеснявахме да му предлагаме поради това, че не бяхме се познавали до тогаз и поради неговото положение, което заемаше тогаз в София като Стамболовист. Дойде и г. Д. В. Македонски. Събранията ни ставаха в кантората на Бр[атя] П. Спиркови. Те се обещаха да вземат участие в митинга и да говорят. А след речта пред Стамболова, през м. април, и на г. Македонски съмнително гледаше публиката в София. Освен това г. фон Мах особен интерес показваше как по-скоро да се осъществи тоя митинг.

Всичко това почна да ни разколебава, почнахме да се страхуваме, да не би вместо добро да причиним зло. Г К. П. Спирков, след туй, решително се поколеба и не искаше да стане митинга. И аз се съгласявах и даже му обещах, че това ще поддържам, но две причини ме караха да не бивам толкова краен и боязлив: 1) цели шест месеци писах в тая смисъл за въпроса и бях лично ангажиран пред светът, а второ, ние нямахме никакви партизански примеси и, ако не дай Боже, беше си позволил някой да се домогва до други чужди нам цели в тоя случай бяхме в положение да му попречим, та не ми се искаше леко да вярвам, че би могло нещо да ни побърка. Затуй аз измених на обещанието и на края от последното събрание на Комисията заедно с г. д-р Поменов и Македонски, в кантората на Спиркови, и аз бях с болшинството, което искаше митинга. Г-н д-р Поменов взе грижата да напише проекта на резолюцията.

Редът се определи: г. К. Сарафов да обяви отварянието на митинга и да предложи избиранието на бюро. Най-първо да говоря аз една кратка встъпителна реч, втора-да говори г. д-р Поменов за положението на Македония, пространно, и най-после да държи една заключителна реч г. Д. В.

Македонски, след която да се чете резолюцията.

На 18 ноември се отпечати следующата покана:

„Македонски митинг

Покана

Подписаните имаме чест да поканим Македонските Българи в столицата, на митинга, който ще стане утре в неделя, часът 3 после обед на площадът пред църквата „Св. Крал", с цел да се обсъди положението на нашите братия в Македония и да се потърсят легални средства за облекчението на тяхната участ.

София, 19 ноември 1894 год.

К. В. Сарафов, Г. Георгов, Ив. Божинов, Д. В. Македонски, К. П. Спирков, д-р К. Поменов, К. Шахов, Н. П. Георгиев, Г. С. Пържов, Ив. Блажев, Л. Антон Ст. Г Драндаров, Н. Луков, Бр[атя] Кювлиеви, Ив. Джангов, А. Силяновски и Бр[атя] Нишкови, X. Г. Харизанов, Хр. Ив. Венедиков, Г. Н. Паланков."

Щом се разпръсна тая покана из столицата, това беше после обед, аз бях повикан от полицията и инспекторът, по заповед от началството си ме съветва да се отложи митинга, да не става-тъй е волята на правителството, но, в краен случай, ако македонците са решени да го направят обещаваше, че полицията не ще направи никакви препятствия. Не му казах нищо положително, пък и какво можех да му обещавам, но едно аз разбрах от тоя съвет, че правителството ще прибегне до някакви средства, за да ни побърка, щом ние се съберем на площада. Само му обещах, че никакви партизански примеси не ще бъдат допуснати.

Така мислеха и нашите другари след моето повикване, и ние станахме предпазливи.

Най-първо резолюцията написахме в три листа. Единият взе г. Гьоргов, който беше натоварен да я чете, другия Илия П. Спирков, който в случай на разгонвание трябваше да се качи на един балкон от къщите около площада и оттам да успее да я чете, и един у мен.

Така нагласени ние чакахме да се съмне 19 ноемврий.

20-ий ноемврий 1894 г. беше един лош ден, студен с постоянна веялица от снег. Страшно ни отчая това време и мнозина искахме да отложим митинга, но не се решихме. При все туй в 2 часа после обед, читалищния салон на Младата Македонска Дружина, на ул. „Цар Борис", беши препълнен от народ. Предизвестени за опитването на правителството да образува шайки между нашите македонци, които да направят скандали за да се развали митинга, още от 2 1/2 часа ние потеглихме през улица „Цар Борис", „Цар Симеон" и „Витошка" за площада „Св. Крал", гдето беше определено мястото на митинга и гдето тоже се беше събрало едно голямо множество народ, което чакаше отварянето на митинга. Щом стигнахме тук, едно гръмогласно „ура" и множеството неимоверно бързо разтеше, от секъде се стичаше публика. Но още немаше часът 3, за да почнем. В това време роднината на г. министра Маджарова, Дончо Шиндеров, последван от още един тоже негов роднина нарязал се московски, се зададе от Дондуковския булевард, с вик, колкото гърлото му можеше да певе, че партизански бил митинга, че Стамболов искал да сваля правителството и разни други небивалици. Обкръжен от неколцина полицейски пристави, той втикаше се в множеството, което изпърво се опита благородно да го изтика и го занима далеч от центъра на събранието, въпреки явната защита на тоя пияница от страна на полицейските, които бяха длъжни да пазят тишината - жандарите още не бяха пристигнали. Това обстоятелство ни накара да прибързаме. Множеството беше и тъй доста голямо, пък и времето не благоприятствуваше да се чака много. Само предназначените оратори г. г. д-р Поменов и г. Македонски още не бяха пристигнали, но надявахме се, че те ще пристигнат скоро. Старецът К. В. Сарафов обяви митинга за отворен. Избра се бюро: председател г. Гьоргов и всичките членове от приготвителната комисия. Аз държах своята реч, и като не се явиха на време другите говорители, а от друга страна повечето искаха по-скоро да се чете резолюцията, щом аз свърших всички почти викаха „да прочетете резолюцията". Г-н Гьоргов прочете:

„Резолюция от митинга, държан в София на 20 ноември 1894 год.

Днес, на 20 ноемврий 1894 год., живущите в Столицата Македонски Българи, на брой 10000 души направихме митинг да размислим с какво може да се подобри участта на окаяните наши братия в Македония, които са останали под прямото владичество на Султана.

След изслушванието на ораторите, които спокойно и хладнокръвно описаха несносното положение, в което се намира тая нещастна страна, като взехме пред вид:

1) Че от владеющето племе се вършат всеки ден убийства, грабежи и обезчестявания на нашите беззащитни братия и сестри в тая някога славна земя;

2) Че оплакванията на страждущите към властите вместо да пренесат облекчение, напротив още повече освирепяват страстите на угнетителя и злото зима по-големи размери;

3) Че ако са продължи това положение на нашите еднородци, те или съвсем ще се затрият, или пък отчаяни ще се хвърлят в една неравна борба с петвековния изтезател, а последствията нито в единия, нито в другия случай ще са добри за цивилизацията на человечеството и за мира;

4) Че за всичкото население в тая Турска провинция е предвидена в Берлинския договор по-добра участ, която обаче е останала само на книга;

5) Че Великите сили, подписавши Берлинския договор, веднаж намерили, че ще бъде в полза на Европейския мир и на человечеството въобще да се даде автономия на Македония, длъжни са и са настоят за даруванието на тая автономия от Султана и

6) Че при колективното действие на Великите сили, вън от всяко съмнение е, че правителството на Султана не е в състояние да откаже в законното им и справедливо искание.

Решихме

I. Да се помолят Великите сили чрез тукашните им представители да настоят пред Турското правителство за изпълнението на чл. 23 от Берлинский договор.

Тая резолюция събранието прие единодушно. След туй избра: г. г. К. М Сарафов, Г. Гьоргов, д-р К. Поменов, К. П. Спирков и Д. Карамфилович депутация, която да поднесе резолюцията на дипломатическите агенти в София на Великите сили, подписавши Берлинский договор."

Г-н д-р Поменов пристигна на митинга едвам при прочитането на резолюцията, а г. Македонски съвсем не се яви. От после той искаше да обясни, че имало някоя и причина, която го заставила да не дойде, но и каква е била тая причина не се знае и сега. Навярно той е подушил нещо на правителствената шайка и се побоял от възможни скандали.

Щом се свърши така митинга около 3 часа и 10 минути, когато поне трябваше да се почне, ако не бяха се месили в нашите работи уплашените министри, г. Сарафов с една радост и няколко чувствителни думи обяви митинга за свършен и помоли множеството да се разотиде мирно и тия.

И тъкмо щом ние се разотивахме, от всичките улици тичешком, запъхтени, на цели взводове, столичната конна жандармерия пристигаше навярно, за да ни разтури, но късно. От всичко тя завари само една възмутена група, която тласкаше и биеше пияниците пред очите на слабите им дотогава покровители.

Така се свърши тоя митинг, а изненаданата полиция, като съобщи на своя шеф по телефона, че митингът е станал, била смъмрена с думите „Язък, нищо не сте свършили."

Тия две думи са доста да обяснят колко инспекторът е бил искрен когато е обещавал, че полицията не ще препятствува на митинга, а пък факта, че само двама, и то роднини на министрите, са се намерили в цялата столица да се поддадат на властта, показва колко е била тя слаба в тоя случай.

Началото на разцеплението

След митинга в София, станаха подобни митинги навсякъде из България и на много места из Румъния, в две недели разстояние.

Макар представителите на Великите сили и да отказаха официално приемане на нашите резолюции, но тоя всеобщ глас от македонците направи силно впечатление във вънкашния свят: вестниците заговориха за нашата тежка участ, сериозни мъже писаха брошури в наша полза, цял свят си припомни нашите страдания, а и сами ние се посъживихме. Всеки знаеше, че само с нашия апел от площадите в свободна България и Румъния ние не свършихме всичката си работа за освобождението ни. И всеки отделно се стремеше да измисли нещо полезно и да предложи на другарите за обсъждане. Няколко младежи в Младата Македонска Дружина

дадоха мисълта за поднасяне един венец в Арменската църква за загиналите в клането арменци. Откри се подписка за купуване на венеца, събраха се повече пари отколкото бяха потребни за един венец в едно кратко време и на 11 декември 1894 г., въпреки спиранието от страна на софийската полиция да не сме правели „демонстрации", той бе тържествено поднесен от голямо множество народ, и в двора на Арменската църква след панахидата, покойният Тр. Китанчев държа една много прочувствена реч.

Мнозина и от разни места бързаха да изказват готовност за една физическа борба срещу тирана. А когато единични лица бяха тъй загрижени какво да се направи за повдигане духа между ни и готвене за една сериозна борба, няма съмнение, че Младата Македонска Дружина имаше цял план за понататъшни действия, много по-съществени.

След митинга Младата Македонска Дружина имаше за задача да създаде едно ново общество от няколко сериозни и познати лица, избрани от всички македонци в София, което да се занимава специално с ръководенето на политическата ни борба за освобождението на Македония. Проекта бях вече приготвил за това общество и още на 12 декемврий 1894 г. обясних всичко на Т. Карайовов като редактор на в. „Право" и го помолих да пише по това във вестника, като му казах, че и аз ще пиша, за да се подготват нашите съотечественици да го посрещнат с доверие и да го поддържат. Това предложение още на 15 декемврий 1894 г., беше вписано в обявлението за заседанието на Мл[адата] Македон[ска] Дружина от 18 декем[ври] 1894 г., по заведения ред.

Такова беше положението, когато известната компания, членове уж на Дружината, търсеше причини и се ловеше за сламка, само и само да предизвика раздор в Дружината, като имаше за прицелна точка моята личност. Знаех, че Карайовов е от тая клика, но не допусках дотогаз, че между ни ще се намерят толкова подли хора, щото само от омразата към една личност, която всякога е съумяла да бъде скромна и никога никому не се е натрапвала, да подкопават съществуванието на самата Дружина и да станат причина на фаталното разцепление между македонците в най-критически минути.

И вместо да пишат във вестника си нещо по това, те почнаха тайно да работят за образуванието на друго дружество, което отпосле се нарече «Братски съюз".

Най-първо те се опълчиха срещу някои членове, които уж били стамболовисти и постоянно натякваха, че трябвало едно сериозно общество от „честни хора". След всички беди, що бях претеглил през режима на Стамболова и то след като тоя тиранин бе паднал, намериха се бивши другари и мои съотечетвеници да обвиняват и мен в някакъв стамболовизъм и да вярват това. По такъв начин те намериха в цяла София двадесетина хора, между които е имало и такива, които били подучени от високопоставени лица да вземат в ръцете си македонските работи, та по такъв начин да не се оставят по-самостоятелните хора свободно да боравят с

тях. Намерени и сбрани тия две групи, на 18 декемврий 1894 г. тайно свикаха едно събрание в „Червений рак", в което едвам бяха се събрали около 40, между които 10-на бяха членове на Младата Македонска Дружина. И така, на 18 декемврий една част от членовете на Младата Македонсм Дружина заседаваше и разискваше какво да се направи след митинга, а една друга част, пак от нейните членове, правеше заговор в „Червения рак", кроеше как да направи друга Дружина със същата цел, да граби лаврите, и по такъв начин успя да всее разцепление между Македонците тогава, когато единството беше най-вече потребно. В тоя ден Младата Македонска Дружина избра една комисия за изучаване на проекта и Македонския комитет, а в „Червен рак" са избрали комисия за изработване на един устав.

На другия ден се узна, че в „Червен рак" имало някакво събрание на македонци и се чуха някои подробности за него. Като предвиждах, че това ще се отзове крайно лошо върху нашите работи, още на 24 декемврий обнародвах една специална статия във вестника си и прямо указания лоши последствия. Но кой слуша? На 23 декември с. г. Млад[ата| Македонска Дружина имаше специално събрание, което одобри окончателно проекта и натовари избраната комисия да определи деня за свикванието всички македонци на общо събрание, за приемането на този проект и за избирание Макед[онски] Комитет. На 27 с. м. около 35 дуи от събравшите се в „Червен рак", пак тайно, имаха второ събрание и съставиха второто Македонско Дружество „Братски съюз", като избра за настоятелство покойния Китанчев, който тоя ден се намираше в Пловдив, - председател, Тюфекчиев - подпредседател, Н. Иванов - касиер, Карайовов и Спространов - секретари, Н. Наумов, Д. Матов и др. за съветници.

В същий ден в Млад[ата] Макед[онска] Дружина имаше годишно събрание на действителните другари и се избираше председател, секретар-касиер, а на 29 с. м. стана общото събрание на македонците в София, по покана от Младата Македонска Дружина, които избраха за Македонски Комитет Г. Гьоргов, с 222 гласове, Коста Хр. Миличинов с 206 гл., Коста Сарафов с 201 гл., покойния Трайко Китанчев с 200 гл. и Васил Диамандиев със 188 гл.

Това събрание, което стана в читалищния салон на Младата Македонска Дружина и в което бяха взели участие около 400 македонци е единствено по туй, че изборите му се произведоха без никаква агитация.

Всичко, що направихме по туй, беше прочитанието на една листа имената на около 25-ма из по-видните наши съотечественици в София измежду които всеки имаше право да си впише в листата петима, като им каза на присъствующите, че те имат право и са свободни да гласуват и за лица, в които те имат вяра.

София, 30 декември 1894 г.

Македонският комитет в София

Повече от един месец има, откак другарите на Младата Македонска Дружина в София, по същий ред както се обмисли за македонските митинги, след тяхното осъществяване почнаха да мислят и обсъждат: Какво да се прави по-нататък и кое средство сега трябва да се прегърне, щото почнатата борба да се продължава последователно. По тоя именно въпрос, преди две недели в едно събрание, както що съобщихме и във вестника ни, се избра една петочленна комисия, която обмисли всестранно тоя въпрос и приготви проект за осъществяванието в тая втора наша постъпка. Тоя проект се разисква в Дружината на 23 того и с малки поправки се прие от другарите, като се упълномощи същата комисия и с по-нататъшна грижа за свикванието на едно общо събрание от македонци, съгласно правилникът на Дружината. С една покана, пусната в притурка на вестника ни, Дружината покани всички живущи тук македонци на събрание в Македонското читалище по тоя важен въпрос.

След тая покана около 400 македонци се събраха в читалището и тъкмо в 8 ч. вечер г. Шахов откри заседанието. И като докладчик на комисията, той предложи щото за председател на това събрание да се избере г. Диамандиев, когото събравшите единогласно приеха.

Докладчикът обясни целта на събранието и значението на въпроса. Прочете проекта. След това обясни почти всичките пунктове на проекта и изказа едно мнение, че по-добре ще бъде да се даде поне двегодишен мандат на комитета, вместо една година, което не се прие, а по отношение начинът на събиранието пари да стане чрез един народен заем, за което в 6-ий брой ние ще пишем. След изслушванието на всичко това, събранието прие:

Да се избере с тайно гласуване един петочленен комитет, който да има едногодишен мандат, със следующите права и длъжности:

1. Да събират сведения по всичките злоупотребления извършени над християнското население в Македония и Одринско, и въобще по положението им във всяко отношение.

2. Всичките по-важни сведения по турските злоупотребления да ги издава на френски език във вестник или в брошури, периодически, и да ги изпраща до всичките по-важни редакции във вънкашния свят. Колкото до българските публикации, да ги дава на българските вестници в Княжеството.

3. Да събира пари по какъвто начин и способ комитета намери за по-добре, които да му служат както по събиранието и публикуването на сведенията, така и за разноските по една избрана от народа депутация, ако е потребно да се изпрати такава пред Европейските дворове, с мисия: да моли за правата на християните в Турско.

4. В случай на смърт на едного от членовете, комитета повиква за другар, вместо починалия, последующето лице, което е получило при избор

наи-много гласове.

5. Комитетът е длъжен, след изтичанието на мандата си, да предаде на новоизбраните членове всичките си дела и сметки.

Председателят предложи да се избере едно бюро, за да приема и провери бюлетините. Събранието избра за това бюро г. г. Георги Георгов, Диамандиев, Занетов, Григор А. Карагюлев и пр. Обаче преди да се почне прибиранието на бюлетините докладчика взе дума и като повтори, че въпросът е много сериозен, че една от главните грижи на дружината беше да сондира и сериозни хора измежду нашенците тук, показа имената на около 20 видни и заможни граждани, от които около 7 души бяха се обещали, че ако бъдат избрани ще работят с всичките си сили. Заедно с това той прибави, за да се види още сега, че събравшите се ще поддържат комитета, когото ще изберат, да се открие още в това събрание подписка за волни помощи, като сам той записа 20 лева. Подписката се почна и още снощи записаха 150 имена, 1028 лева и 50 ст. Тая подписка щеше да се продължи още, но понеже времето не позволяваше се прекрати с молба, щото лица, които не успяха по-напред, да се запишат при касиера от после.

След това почна се приемането на бюлетините. Като се прибраха всички бюлетини събранието избра още двама контрольори при бюрото за проверка.

Тъкмо в 1 часът полунощ бюрото обяви резултата: всички билети излязоха 332, от които: Георги Гьоргов получи 222 гл., Коста Христов (Миличинов) известния родолюбец и деятел на българските движения, търговец до скоро в Т[урну] Северин, получи 206 гласове, Коста Сарафов - 201 гл, Трайчо Китанчев - 200 гл. и В. Диамандиев - 188 гл., които съставлява комитета. След тях дохаждат: г. г. Д. Ризов със 174 гласове, Бр[атя] Иванови - 75 гл., Д. Сотиров - 65 гл., Йос. Ковачев - 50 гл., Ив. Божинов - 45 гл., Д. Каранфилович - 36 гл. и д-р Поменов - 35 гл.

Ние каним всички наши съотечественици да побързат със своите помощи, щото на тоя комитет да се улесни по възможност повече трудната му задача, която задача е от важен интерес за нашата татковина.

Както и по-преди писахме, нека всички със що можем да се притечем на помощ, било с пари, било със сведения, които трябва да се пускат за във вънкашния свят и които ще бъдат ценни за една наша депутация която скоро, може би, ще бъде потребно да изпроводим пред дворовете на Великите сили.

* * *

София, 30 декември 1894 г.

Покана

Македонският комитет моли господата, които подписаха помощи на събранието станало на 29 того вечерта в Македонското читалище, да си внесат записаните суми на касиера на комитета г. Георги Георгов в София - ул. „Леге". Поканват се също и всички желающи да помагат на Македон-

ското дело да прибързат и внасят доброволни помощи до касиера.

Умоляват се всичките редакции на българските вестници да препечатат настоящата покана.

Македонский комитет

Протокол

Днес, 29-й декемврий 1894 г. в 8 часа вечер, в македонското читалище, по покана от 29-й того и на основание на протокола от Младата Македонска Дружина от 23-й того, за избирание на един Македонски комитет състоящ от 5 души, по общо съгласие на присъствующите се избра за председател на събранието най-стария от присъствующите, Г-н Васил Диамандиев, който откри заседанието и предложи да се избере едно бюро състояще от 5 члена и по явно гласувание избраха се Г-да: В. Диамандиев, Г. Георгов, Г. Занетов, Г. Карагюлев и П. С. Тончев. След заеманието на мястото си бюрото, зе думата Г-н К. Шахов, който прочете проекта на Мл[адата] Мак[едонска] Дружина за избирание на един Макед[онски] комитет, обясни значението и целта на тоя комитет. Събранието единогласно прие и реши:

Да се избере с тайно гласуване един петочленен комитет, който да има едногодишен мандата, със следующите права и длъжности:

1) Да събира сведения по всичките злоупотребления извършени над християнското население в Македония и Одринско, и въобще по положението им във всяко отношение.

2) Всичките по-важни сведения по турските злоупотребления да ги издава на френски език във вестник или в брошури, периодически, и да ги изпраща до всичките по-важни редакции във вънкашния свят. Колкото за български публикации, да ги дава на българските вестници в Княжеството.

3) Да събира пари по какъвто начин и способ комитета намери за по-добре, които да му служат както по събиранието и публикуването на сведенията, така и за разноските по една избрана от народа депутация, ако е потребно да се изпрати такава пред Европейските дворове, с мисия: да моли за правата на християните в Турско.

4) В случай на смърт на едного от членовете, комитета повиква за другар, вместо починалия, последующето лице, което е получило при избор най-много гласове.

5) Комитетът е длъжен, след изтичанието на мандата си, да предаде на новоизбраните членове всичките си дела и сметки.

Предложи се да се направи едно подписка за доброволни помощи за тая цел и изведнъж записаха се 150 души - 1028 лв. и 50 ст. помощ.

На часът 9 - вечерта пристъпи се към избиранието, по тайно гласоподаване, на Мак[едонския] комитет от 5 члена, до часа 10 продължава подаванието на бюлетините и на 10 1/4 часа се пристъпи към проверявание

на бюлетините, за която цел се избраха за контрольори Г-да М. X. Попов и Петър Станков. Проверката трая до 12 1/2 часа по полунощ и се указа, че са гласували 332 души и получиха следующите лица:

Г-н Георгий Георгов - 222 гласа, Г-н Коста Христов - 206 гласа, Г-н Трайко Китанчев - 200 гласа, Г-н Коста Сарафов - 201 гласа, Г-н Васил Диамандиев - 188 гласа, Г-н Димитър Ризов - 174 гласа, Г-да Бр[атя] Иванови - 75 гласа, Г-н Димитър Сотиров - 65 гласа, Г-н Йосиф Ковачев - 50 глася Г-н Ив. Божинов - 45 гласа, Г-н Димитър Карамфилович - 36 гласа, Г-н Л Поменов - 35 гласа. И други лица с по-малко гласове.

Г-н Председателят В. Диамандиев прогласи за избрани в Македонския комитет г-та Георгий Георгов, Коста Христов, Коста Сарафов, Трайко Китанчев и Васил Диамандиев.

Брошуроваха се бюлетините, списъци и листът за волните помощи, скрепени с печата на Мл[адата] Мак[едонска] Дружина и подписа на бюрото и контрольорите.

Заседанието се закри в 1 часа по полунощ.

Направи се настоящий протокол в два екземпляра, от които единия се предава на Македонский комитет, а втория на Младата Македонска Дружина.

Бюро подписали: Председател: В. Диамандиев, членове: Г. Георгов, Г. Занетов, Г, Карагюлев и П. С. Тончев, контрольори: М. X. Попов и Петър Станков.

* * *

Проект за устав

на клоновете

на

Младата македонска дружина.

Понеже от много места из провинцията ни искат устава на Младата Макед[онска] Дружина тук за да се образуват клонове, а някой ни искат и проект за тия клонове, то им даваме следующия проект, когото всеки може да разглежда и да си го поправи по свое разбирание:

Проект за устав на Клонът на Младата Македонска Дружина в (името на мястото)

I Клонът има за цел:

1. да подпомага Младата Македонска Дружина в София и избраните по нейна инициатива комитет или комисии, морално и материално, по съгласието на другарите от клонът, и

2. да открие и поддържа едно Македонско читалище в (името на града, гдето е образуван клона), ако средствата му позволяват, което да служи за събирание и срещание на другарите.

Клонът се управлява от председател, касиер и деловодител, съгласно устава на Дружината и нейния правилник, заедно с всичките му допълнения, които са направени и ще се направят.

III

Другарите на клонът си задържат правото, да обмислюват и въпроси от общ характер и да ги предлагат на дружината в София за разглеждаме и окончателно решавание.

Вместо публикувание, клонът съобщава в София на Дружината положението на сметките си, всеки месец, за сведение.

Клонът има печат с надпис: „Клон на Младата Македонска Дружина в (названието на мястото)".

Покана

Предвид належащата нужда за изпълнението на възложената ни длъжност спрямо отечеството, Македонский Комитет в София умолява всички Македонци в България, Сърбия, Ромъния и Гърция да съставят клонове от Македонския комитет, състоящи от 3 до 5 членове, и да ни съобщат телеграфически имената на избраните.

Македонский Комитет.

Б. Р. Избирането на тия клонове е потребно да стане час по-скоро, мимо всички други дружества, защото може би събитията ще ни надпреварят, ние трябва час по-скоро да се приготвим, да бъдем готови за всеки случай, главно с парични средства и с легкост в движенията ни. А тези две необходими сега за нашата борба удобства ние ги намираме в тая лека и много опростена организация - да се избират ежегодно във всеки град по трима или петима членове, които упълномощени така ще работят една година и на краят на годината ще се преизбират и така ще се продължава да поддържаме свещената борба, докато ние победим, докато придобием свободата на нашата татковина.

След нашите митинги, ние вече трябва да се заловим за една по-съществена работа.

Прочее на напред!

София,

19 февруари 1895 г.

Възвание

Македонци!

Македонский Комитет, предвид сериозното положение на отечеството и повдигнатия вече Арменски въпрос, намира за необходимо нужно да свика едно Общо Събрание на всичките Македонци от Княжеството, Румъния и пр., за да се обмисли по организиранието и по-нататъшното ни задружно действувание за подобрението участта на нашите братия в Македония и Одринския вилает, съгласно член 23 от Берлинския договор. За тая цел каним Клоновете на Комитета, всичките Македонски дружества и всичките наши съотечественици, там гдето още не са се съста-

вили дружества, да изпратят по един представител или да упълномощят такива от живущите в София македонци, които да ги представляват на Общото събрание, което ще стане на 19 март н. г.

Умоляват се представителите и пълномощниците да съобщят имената си на Комитета най-късно до 17 март н. г.

Македонсний Комитет.

София, 19 февруари 1895 г.

Македонския Комитет в София, по случай на празника 19 февруари поздрави от името на всички македонци, живущи в столицата Негово Сиятелство граф Игнатиева в Петербург със следующата телеграма:

Графу Игнатьеву,

По случаю годощины Санстефанского договора, Македонсюй Комитет, именем всех живущих в София македонцев, которым никогда не забя дут, что Ви главнуй виновник Санстефанской Болгаром, подносит Вашему Сiятелству своя искреннейимя поздравлежя и возносит горячя молитви Всевмшнему о Вашем драгоценном для них здравм и долгоденстом.

Уповаем на Вашу защиту и труду, будучи твердо убежденими, что вперед интереси обездоленнаго населенiя Македонiи будут Вам также близки и дороги, как они бьти близки и дороги 18 лет тому назад.

Публикува се по: От София до Костур. Спомени, съст. Ц. Билярски, София, 2003, стр.38-68.

Saturday, October 02, 2010

0 Коста Шахов-Едно осветление по нашите работи

0 коментара:

Post a Comment

Label cloud

Search

Important