Friday, January 15, 2010

0 Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев

| More

Изложение от родителите на убитите Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев до българското правителство за анкетиране дейността на Яни Сандански, главен виновник за убийството на тримата

София, юли 1915 г.

Истинският лик на Яни Сандански убиеца на Борис Сарафов, Иван Гарванов
и Михаил Даев

Няма земя, която да е водила толкова величава борба и да е страдала толкова много за своята свобода, колкото Македония. Едва ли има там семейство, оцеляло напълно в дългогодишната революционна буря; едва ли има чука и долина, която да не крие в своите недра костите на безименни, незнайни герои, паднали там безшумно, от никого нечути и невидени, изпълнявайки един свещен дълг към отечеството и към себе си. Редом до тях почива свещеният прах и на люде, чиито имена пълнят дългите години на величавата македонска епопея и които умряха с героизма на самопожертвуването пред олтаря на отечествената свобода.



Тези герои, тези скъпи синове на България приеха знамето на борбата от своите велики предшественици революционери Левски, Ботев и др., държаха високо това знаме, опазиха го докрай чисто и неопетнено, паднаха под него, като завещаха на потомството великите добродетели на своя непостижим борчески дух.

Мир на праха им, слава на паметта им!

Но за жал, както във всяка революционна борба, така и в македонската между истинските и безкористни борци се вмъкнаха и изпъкнаха тъмни хора, които с непроходимата си амбиция внесоха смут в тая борба и изкористиха делото за личното си издигане и обогатяване. Между последните е и Яни Сандански, чиито приятели използуваха трагичната му кончина, за да го прогласят като многозаслужил македонски деятел.

От уважение към скъпите жертви, които поднесе целокупният български народ пред отечествения олтар, от искрено желание да видим обществото очистено от плевелите, да видим продажниците изгонени от храма на българските светци, ние тук ще се постараем да посочим съвсем на място и с факти истинския лик на Яни Сандански.

Ще се намерят, може би, мнозина да ни обвинят в

 9

заинтересованост. Длъжни сме да заявим, че ние освен за родителския дълг имаме пълно съзнание и за друг един дълг, който стои над всичко-дългът на български граждани. Преди нашите синове умряха много други, а след тях още сто хиляди все за същите идеали, за които и някои от нас, техните родители, сме ратували и страдали през целия си живот. Утре ще бъдем повикани, може би, да дадем нови жертви и, презирайки нашата собствена участ, както и всички други, които оплакват загубата на скъпи - ще ги дадем с готовност за правото народно дело. Но ние, както и всички други, които оплакват загубата на скъпи чеда, след като ги изгубихме, искаме да опазим тяхната чест. Да ги приравняват или даже да поставят над тях опорочени личности-пред тази гавра с паметта им ние не можем да останем равнодушни.

Кой бе Яни Сандански?

Тези, които са слушали само добро за него от устата на заинтересованите му другари, ще се почудят като узнаят, че този тъмен герой, който бе тъмничар в Дупница, а след това стана войвода в Мелнишкия район, подир смъртта си остави около половин милион лева богатство!

Известно е на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански, този „безкористен" служител на македонската кауза според другарите му, бе напоследък крупен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200-300 хиляди лева.

Според официален опис на Мелнишкото градско общинско управление Яни Сандански е умрял като притежател на 30 хиляди оки вино и на 9 хиляди оки ракия.

Всички по-главни кръчмари и кафеджии в Мелнишко и Неврокопско могат да засвидетелствуват, че Яни Сандански е водил живот на голям богаташ, като често в компания е прахосвал по 50-100 лева наведнъж.

Българското общество ще се ужаси когато узнае как се добра до това полумилионно богатство Яни Сандански, синът на сетни бедняци от с. Влахи, той - бившият тъмничар в Дупница.

Ето източниците на неговото богатство:

1. От злоупотребени пари на организираното население в Мелнишко, Неврокопско и другите околии на Серския революционен окръг.

2. През време на „хуриета" Яни Сандански получи от младотурското правителство експлоатацията на Марикостинските бани. Тези бани първоначално са били експлоатирани от вакъфа на село Марикостиново; по-късно турската власт ги е отчуждила и ги е давала под наем. През време на младотурския преврат наемателите на баните били арнаути, чийто контракт бил преждевременно развален, за да се дадат баните на Сандански без наем срещу известни ангажименти

 10

от негова страна към младотурския комитет. Това е станало в началото на 1909 г.

3. Селяните от с. Рожен, Любовище и Кашина [Кашино] (Мелнишко), тогава чифлигари, завели процес против управлението на Роженския манастир (тогаз той бе под ведомството на патриаршията) за земи, използувани от манастира. Процесът бил спечелен от селяните. Сандански си присвоява от тези земи 30-40 декара лозя, няколко ливади и ниви. Селяните били принудени да му ги обработват безплатно.

Струмишката постоянна окръжна комисия с писмо № 365 от 10 април 1915 г. повдига въпрос за тези земи като такива, които не са законна частна собственост, и следователно не могат да бъдат наследени, а трябва да останат на окръга за общо ползуване.

4. Когато турците със закон решиха да построят черкви на националните меншинства в ония села, в които е имало спорни черкви, Сандански получи 2000 лири турски за направата на Роженската черква. Черквата е построена. Пари обаче са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и за иконописец. Останалите материали: вар, камъни, настилка, пясък, плочи и пр. са били доставени безплатно от селата Рожен и Любовище. Така щото голямата част от парите са останали у Сандански.

5. Сандански и някои близки негови другари получаваха редовни заплати от турците. Това не криеха и самите турци. През май 1909 г. турският вестник „Земан" пишеше, че изплащането на тези заплати от 10 лири месечно закъснели.* Според нашите сведения, в. „Земан" има само една грешка: заплатата е била не по 10 лири, а по 30 лири турски месечно.

6. Сандански е получавал и подаръци от турците. Той е получил от султана една кобила с жребец. При гръцкото настъпление в Мелнишко жребецът се изгубил и бил прибран от власите овчари в с. Лопово (Мелнишко). От тях го реквизирали гърците. Сандански след реокупацията на Мелнишко от нашите войски потърсил Жребеца от власите. И понеже те не могли да му го дадат, чрез заплашване им взел 200 лири турски.

7. През време на турско-българската война 1912 г., когато турците опразнили Мелник, Яни Сандански ограбил турските къщи. Голямо количество храни, килими, вълна, памуци и разни ценни вещи са били складирани във Фудулбейовата къща. От там са били пренесени ограбените неща неизвестно къде преди заминаването на Сандански за Малгара през 1 януари 1913 г.

Тези са известните нам източници на богатството наЯни Сандански. По-голямата част от това богатство Сандански

*1. Виж Солунския в. „Отечество", брой 26 от 20 май 1909 г. 

11


има от младотурския комитет, респ. Младотурското правителство.

Но още повече ще се ужаси българското общество, когато узнае за какви услуги на турците Яни Сандански е получавал от тях пари.

Младотурците, под благовидния предлог че всички граждани в Турската империя добивали свобода и равноправие с въвеждане на конституцията, се заеха да отнемат всички средства за народна борба от ръцете на българския народ. С това те целяха да отоманизират (да потурчат) онези, които се поддават на отоманизаиия (потурчване), а упоритите, немирните, революционерите и екзархистите да избият или пропъдят от Македония. Потурчването трябваше да се извърши с терор. Всекиму са известни масовите убийства над войводи и други видни българи, и въобще онази страшна инквизиция, на която бе подхвърлено българското население в Македония. На запад от Струма турците вършеха сами своята работа, а на изток от тази река те бяха възложили тази мисия на своето платено оръдия Сандански ефенди. За да върви работата успешно, вън от турските чиновници, бяха назначени по ходатайството на Сандански негови приятели за полицейски тайни агенти, дедективи. И какво стана? Обирите и грабежите във видна „членски вносове" и помощ за организацията продължиха с нова енергия; убийствата, както всякога, от засада зачестиха и достигнаха невероятни размери; предателствата, продиктувани от „отомански патриотизъм", станаха обикновено явление. Назначени от Сандански тайни и явни агенти кръстосваха по планини, градове и села, ловяха с измама българските патриоти и ги предаваха в ръцете на турските власти, за да бъдат окачени на бесилките или изпратени на заточение по островите на и в Мала Азия. Жертва на Сандански е обесеният от. младотурците в Сяр войвода Динката от с. Търлис (Неврокопско). По внушение на Яни Сандански чрез лъжесвидетелство бяха осъдени на смърт учителят Ст. Мълчанков и инспекторът Ст. Филипов, а след това изпратени на вечни окови в Азия. Пак по доноси на Яни Сандански бяха осъдени, затворени и заточени Иван Попов, сега кмет в Мелник, дядо Илия Кърчовалията и мнозина други от селата Старчища, Търлис и пр. Подробности по потераджийството на Сандански и другарите му знаят всички в Неврокопско и Мелнишко. Резултатите от подобно едно потераджийство са описани в една дописка до Солунския вестник „Отечество" от 24 октомври 1909 година.

Яни Сандански и неговите другари се заеха и с отоманизацията (потурчването) на българските културни институти, каквито бяха училищата, основани и издигнати чрез толкова борби и жертви със средствата на населението и Екзархията. А това те вършеха или със заплашване или с наддаване, т.е., ако

 12

народната заплата на учителя бе 20 лири, Сандански предлагаше от турците 30 лири, за да се отоманизира, за да се потурчи учителят и училището. Сандански и другарите му бяха против Екзархията, понеже, както се изразяват в един документ, тя е пръскалка на национална пропаганда, извор на гибелен шовинизъм и проводник на българските егоистични държавнически сремежи. По този начин те услужваха на младотурското правителство, което искаше чрез обсебване на училища да уничтожи националния дух у българското население. И онзи край се изпълни, както никъде другаде, с меарифски училища и учители. Салю в Неврокопско меарифски бяха училищата в селата Белотинци, Гайтаниново, Гърмен, Зърново, Каракъой, Куманич, Либяхово, Ловча, Лъки, Мосомища, Търлис, Ючдурук, Средна и Борджоза, Новий чифлик. И трябваше дълго време за това да се води борба между Негово Блаженство Екзарха и Негово Преосвещенство Неврокопския Митрополит Иларион от една страна, и Турското правителство и Сандански ефенди - от друга страна.

Един черен терор се въдвори в цяла източна Македония тогаз. Вечер селяните се прибираха рано от полето в къщи и селата потъваха в мрак. Никой не смееше да пали свещ у дома си от страх да не падне подозрение, че в неговата къща при светлината на ламбата се крои някакъв заговор против младотурците и против скъпоценния живот на техния човек Сандански ефенди.

Колко и кои са Жертвите на Сандански и тайфата му през време на неговото сътрудничество с младотурците, това е предмет за подробно изследване. Онези от пострадалите, които оцеляха и доживяха да видят своя роден край свободен, могат да бъдат свидетели пред обществения съд за страшните злодеяния, извършени над тях.

И тъй, убивай и предавай в ръцете на турците българските патриоти; затваряй българските училища и отваряй отомански; обирай грошовете на бедните пиринци, за да трупаш богатство, та да вършиш днес с тях търговия и да сееш политически разврат-ето тази е така наречената „хуриетска", „организаторска", „реформаторска" и „културно-просветна" дейност на Сандански.

А как бе заплатен той и неколцината негови близки другари за услугите, които оказаха на.„отоманството"? Турците, каквито и да са, все си остават галантни към своите верни слуги. Сандански и другарите му получиха: пари, жребци, кобили, концесии за експлоатация на бани и гори, стипендии да се учат в странство и пр.

Та ето как дойде богатството на този, който уби нашите синове, обвинявайки ги в злоупотреба на народни пари!

И след всичко това другарите на Сандански се осмеляват да турят името на последния наред с имената на

 13

най-безкористните и самоотвержени македонски революционери! Каквито и да бяха Делчев, Груев, Цончев, Сарафов, Гарванов, Пере Тошев. Николов, Даев, Давидов, Узунов, Развигоров, Михаил Попето, Кръстю Асенов, Марко Лерински, Лазар П. Трайков, Лука Иванов, Сугарев и много други, те вървяха и се бориха все за едно и също свято дело. Имаше спорове. Но никога Цончев не вдигна ръка срещу Сарафова, или Сарафов срещу Цончева. Те всички бяха пламенни патриоти и люде с висок морал. Никой от тях не се продаде, никой не измени на своето отечество. Напротив, те всички жертвуваха младини, кариера и положение, жертвуваха най-висшето човешко благо за свободата на своето отечество - жертвуваха своя живот.

И що казват другарите на Сандански, които са като него?

Сандански „герой", „мъченик", „светец"!
Сандански заслужавал един паметник! Защо? За да се увековечи паметта на човека, който бе олицетворение на отрицанието, подлостта и измяната!

Всякога е време да се лекуват обществените язви. Ето защо и днес, когато България преживява най-критичния момент в своята история, имайки предвид само висшите национални интереси, като бащи, които могат да бъдат подозрени в пристрастие, апелираме за една анкета, която да установи кой бе Сандански. Ние искаме анкета, която да установи:

Не е ли вярно, че Яни Сандански е оставил след смъртта си около половин милион лева богатство?
Не е ли вярно, че Яни Сандански умре като крупен търговец на тютюн и притежател на 30 000 оки вино и 9 хиляди оки ракия?
Не е ли вярно, че Яни Сандански е ограбил организираното население в Мелнишко и Неврокопско?
Не е ли вярно, че Яни Сандански е получавал от младотурците заплата?
Не е ли вярно, че Яни Сандански е получил от младотурците експлоатацията на Марикостинските бани, 2000 лири за Роженската черква, имоти на Роженския манастир и кобила с жребец от султана?
Не е ли вярно, че Яни Сандански срещу получените богатства от турците им еуслужвал с потераджийство и с отваряне меарифскиучилища на мястото на екзархийските?
Не е ли вярно, че е ограбил турските къщи в Мелник през Турско-Българската война?

И ако след като анкетата установи това пак Яни Сандански има почитатели, това ще покаже, че и те са като него.

След всичко това анкетата нека провери:

Дали родителите на Борис Сарафов и докога са били

 14

работоспособни, не са живели от свой честен труд и от доходите на имоти в Неврокопско, които са наследили от деди и бащи, и дали днес те не живеят от същите доходи и от една скромна пенсия, която бащата на Борис Сарафов получава за изслужено време като дългогодишен учител в Македония и като чиновник в свободна България?

Дали майката на Иван Гарванов, след убийството на единствения й син и единствената й опора, не живее в най-голяма мизерия, поддържана от своя беден зет, книжар в Стара Загора?

Дали родителите на Даева не са измежду бедните в Балчик и сега във Варна?

Ние засега толкоз знаем за Яни Сандански и неговото богатство. Анкетата ще има още да установи, дали Яни Сандански е продал на държавата реквизираните стоки от Лоповските власи през Турско-Българската война.

Уверени сме, че анкетата ще установи още много други работи относно произхода богатството на Сандански и относно връзките му с турците.
Ползуваме се от случая да обърнем вниманието на правителството да тури ръка върху оставеното от Сандански полумилионно богатство. В него имаше дял Струмишкия окръг и някои общини.

Накрая ние още Веднъж апелираме за анкета. Нашата звезда е на залез. Нашето поколение се бори и страда и Бог ни продължи живота, за да видим България свободна и възмъжала; да я видим възлязла до върха на славата; доживяхме да Видим и нейните нещастия. Въпреки Всичко, което стана и става днес, въпреки болезнените прояви в нашия обществен живот, ние, които много живяхме и много Видяхме, живеем все още с непокътната вяра в крайното тържество на нашите народни идеали. Онеправданата и поругана България ще възтържествува и ние ще влезем в гроба с утехата, че след нас остава да живее това, което никога не умира - вечната истина и правда.

С дълбока почит:

Петър Сарафов,
баща на убития македонски революционер Борис Сарафов
Станка Гарванова,
майка на убития революционер] Иван Гарванов
Тодор Ив. Даев,
баща на убития револ[юционер] Михаил Даев.

15


 
 

0 коментара:

Post a comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial