| More

translator

Пансионът на дружество "Свети Сава"
в Белград

ДОКУМЕНТИ*

№ 1

Писмо от бившите ученици от Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий", сред които Дамян Груев, до сръбския министър на просветата д-р Владан Джорджевич за пристигането им да учат в Белград

Белград, 21 септември 1888 г.

Ние сме, по препоръките на уважавания г. Пере Тодорович[1], дошли от Солун преди два дена, който ни обеща да издейства издръжка и записване в гимназията.

Но поради това, че г. Пера е заминал на път и ще се върне след два дни, то ние си позволяваме да помолим господин министра да разреши, одобри и разпореди да бъдем записани в класове, съответно на нашите свидетелства и да определи средства за най-нужното на нашата издръжка.

Нашите свидетелства са останали в Солун у г. Новак Йованович-търговец, който ще Ви ги изпрати до няколко дни.

Молим г. министра да ни приеме и ни подкрепи, а ние ще направим от наша страна нужното, за да усвоим необходимите знания нужни и в полза на нашия край, а и с това на цялото Сръбство, та повече да не ни мъчат Българите и останалите чужденци.

1. Дамян Груич, ученик в V гимн[азиален] клас от Смилево, Битолска нахия.

2. Димитрие Илич, ученик от I гимн[азиален] клас в педагогическото училище Върбяна, Дебърска нахия.

3. Димитрие Пирузич, ученик II гимн[азиален] клас на гимназията в 0[х]рид.

4. Владимир Бояджия, ученик V гимн[азиален] клас на гимназията в 0[х]рид[2].

5. Никола Герасимович, ученик I гимн[азиален] клас на гимназията в 0[х]рид.

6. Иван Венелинович, ученик I гимн[азиален] клас в педагогическото училише в Бистрица, Велешка нахия.

7. Иван Велич, IV гимн[азиален] клас от гимназията в Дебър.

8. Ристо Н. Попович, ученик от VI клас от гимназията в Щип

9. Димитрие Мирчевич, ученик от V клас на гимназията в Прилеп [3]

10. Петър Паскалевич, ученик в III гимн[азиален] клас от гимназията в Енидже Вардар

Публ. В Грађа за историjата на македонскиот народ од Архивот на Србиjа. Т. IV, кн. III (1888-1889). Београд, 1987. с. 219-220; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 95. (Превод от сръбски език Лозан Митев.)

1. Перо Тодорович (1852-1907), сръбски журналист, собственик на белградския вестник „Мале новине", издаван в неговата печатница „Смилево", която той нарекъл в чест на квартиранта си Д. Груев.

2. Става дума за Владимир Бояджиев, роден през 1869 г. в Охрид, по-късно учител, член на Одринския окръжен революционен комитет (1897-1898) и на Охридския околийски революционен комитет.

3. Става дума за Димитър Мирчев, по късно учител и член на ЦК на ВМОРО.

№ 2

Молба от 17 ученици от Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий" до Сръбското министерство на просветата и изповеданията да бъдат приети за ученици в сръбско училище, сред които е и Д. Груев

Белград, 31 октомври 1888 г.

До господин Министъра на Просветата и Църковните дела,

Когато чухме в Солун и на други места в Македония и Стара Сърбия, от наши приятели и земляци са приети тук да продължат своето обучение, и ние едва дочакахме тази желана новина, та подкрепени от нашите родители, както и насърчени от известни сърби в Солун, които ни дадоха пари за пътни разходи, сме дошли вече един месец тук за да продължим обучението си на своя майчин език, което би било от голяма помощ за нас при връщането ни по родните места, а най-вече и за идеята на сърбите и Сърбия, пък и за нас и самата наша родина.

Тук ни прие Дружеството „Св. Сава" и ние се записахме в училището в съответните класове и паралелки, но както вече изтече около месец, ще сме на разноските само на Дружеството „Св. Сава", то ние най-учтиво молим господин министра, да разреши отпускането на помощ, както на всички останали, а ние ще се трудим под надзора и упътванията на Дружеството „Св. Сава", да оправдаем средствата с учение и да се сближим с нашите свободни братя за да поддържаме, в бъдещата наша работа за святата нам идея за сръбството, тъй като до сега бяхме в мрака на пропагандните училища.

Долуподписани ученици на висшата школа:

1. Димитрия Михович

2. Ристо Попович от Шип, ученик от VI клас на гимназията

3. Димитрие Мирчевич от Прилеп

4. Дамян Груевич от Смилево, Битолска нахия

5. Владимир Бояджийч, от Охрид

6. Никола Наумович, от Щип, ученик от V клас в гимназията[1]

7. Иван Велич

8. Димитрие Пирузович, ученик от IV клас на гимназията

9. Тома Каранджулович, от Прилеп

10. Петър Паскалевич, от Енидже Вардар, ученик от I клас на гимназията

11. Ристо Попович от Богомила, ученик от II клас на гимназията

12. Антоние Гропинац, от Енидже, ученик от I клас на педагогическото училище

13. Димитрие Илич от Връбница, Дебър

14. Иван Венелинович от Бистрица, Велес

15. Никола Герасимович от Охрид

16. Антоние Ристич от Енидже, V клас на гимназията

17. Танасие Йонич от Енидже Вардар, II клас на основното училище

Публ. в Грађа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Т. IV, кн. III (1888-1889). Београд, 1987, приложение № 8 (факсимиле); Д. Груев, Спомени, кореспонденции, с. 96-97. (Превод от сръбски език Л. Митев.)

1 Става дума за Никола Наумов(1871, Щип-1927, София), по-късно член на ВМОК и на ВМОРО, секретар на Българското търговско агентство в Скопие, журналист, учител, секретар на Българското търговско агентство в Скопие, издател и редактор на в. „Право" и сп. „Македоно-одрински преглед".

№ 3

Училищно свидетелство на Д. Груев от учението му в Белград през

учебната 1888/1889 година.

Белград, [преди 23 юни 1889 г.]

Свидетелство[1]

Дамян Груич от Смилево (в Битолска нахия, Макед[ония]), роден на 6 януари 1871 г., е учил през 1888/1889 за шести клас като извънреден ученик в Белградската] гимн[азия] и е показал [следния] успех:

По християнските науки: -[По] сръбски език:

а) сръбска граматика -

б) славянска граматика -

в) литературна морфология

г) сръбска история и литература - много добър [По] латински език - не е полагал изпит

[По] френски език - добър [По] немски език -[По] история:

а) сръбска -

б) обща - много добър 

[По] география:

а) политическа -

б) математическа и физическа -[По] математика:

а) аритметика -

б) алгебра - добър

в) геометрия - много добър

г) геометрично чертане - добър

Публ. в А Хр. Константинов, Дамјан Груев. Личността на револуционерот, неговата улога и неговото место во нашето револуционерно и националноосвободително движение (Дисертация). Смилево, 1984. с. 325 (факсимиле на сръбски език); А. Константинов, Даме Груев - детство и училищни денови, в Даме Груев (1871-1906) (Истражувања и материјали). Битола, 1981, с. 134 (факсимиле на сръбски език).

1 В горния ляв ъгъл на свидетелството е отбелязано на ръка на сръбски език: „Безплатно, като благодеяние".

№ 4

Писмо от Милойко Веселинович, управител на пансиона на Дружеството „Св. Сава", в Белград до Светомир Николаевич, председател на дружеството, за отпускане на парични средства за пътуването на българчетата от Македония по родните им места, сред които и Д. Груев

Белград, 23 юни 1889 г.

Питомците на Дружествения пансион, които завършиха изпитите си, изявиха желание да прекарат ваканцията в своите родни места:

Димитрие Михович, Иван Трифунович, Петър Паскалевич, Антоние Групинац, Дамян Груич, [Ристо Попович,] Димитрие Джорджевич, Андрея Ристич, Сима Димитриевич, Михайло Питович, Магдалена Мило[вичева].

Поради далечината на пътя, предлагам да им се дадат средств, пътуване и то:

Димитрие Михович, Иван Трифунович, Дамян Груич, Антоние Грнац, Петър Паскалевич, по 80 динара, всичко 400 динара; [Ристо Попович] и Димитрие Джорджевич, по 48 динара всичко динара Сима Димитриевич, Магдалена Михайло[вичева], по 48 динара по 96 динара.

Михайло Питович 90 динара

Или общо 682 динара

Заедно с тези пътни разходи, да им се издаде към министърг гражданските дела, безплатна железопътна карта от границата в де посоки. А за Михаил Попович, да се иска карта до Крагуевац и нататък].

И най-подир да се иска карта до Сталач за Миле Миленичич, ученик от VII клас на гимназията.

Не трябва вече на никой да се отпускат пътни разходи.

М.[илойко] Веселинович

Публ. в Грађа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Т. IV, / (1888-1889). Београд, 1987, с. 461-462; Д Груев, Спомени, кореспонденция, с. 98-99. (Пр от сръбски език А. Митев.)

№ 5

Писмо № 792 от Св. Николаевич, председател на Дружеството ,, Сава" до министъра на строителството на Сърбия, за отпуск на пари за пътуването на питомците на дружеството, сред които и Д. Груев до родните им места в Македония

Белград, 24 юни 1889 г.

Господине,

Както Ви е познато, Дружеството „Св. Сава" с помощта на държавата поддържа един пансион, в който има 12 питомци от Стара Сърбия.

На седемнадесет от възпитаниците е необходимо по различни въг си от домашен характер да пътуват до своите къщи.

За Др[ужеството] „Св. Сава" е и морална полза да изпрати тези IV дежи, които са под негово ръководство да отидат по своите родни кр ща, а и е от материална полза, с оглед намаляване на разходите по тяхната издръжка в пансиона по време на ваканцията. Заради това съм позволил да пътуват, а към Вас господин министре, се обръщам с учтива молба да подпомогнете Др[ужеството] „Св. Сава" и да наредите да се издадат 15 карти за пътуване до Ристовац и една крата за пътуване до Сталач и 1 до Крагуевац.

Имената на тези, които пътуват до Ристовац са:

Димитрие Попович, Владимир Бояджийч, Димитрие Михович, Дамян Груич, Димитрие Пирузевич, Андрия Ристич, Петър Паскалевич, Диаманди Колевич, Риста Попович, Магдалена Михайлович, Антоние Групинац, Димитрие Джорджевич, Никола Наумович, Сима Димитриевич.

До Крагуевац Милайло Питович

До Салач Миле Миленич

Приемете Г-не и т.н.

Председател на Др[ужество] „Св. Сава" Светомир Нинолайевич

Публ. Грађа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Т. IV, кн. III (1888-1889). Београд, 1987, с. 462-463; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 98-99. (Превод от сръбски език А. Митев.)

№ 6

Писмо № 363 от Джордже Козарац, директор на Първа Белградска гимназия, до Светослав Милославлевич, министър на просветата и църковните дела в Сърбия, за явяването на Димитър Мирчев, Владимир Бояджиев, Никола Наумов и Д. Груев на изпит по латински език

Белград, 1 юли 1889 г.

Учениците от VI клас на гимназията: Димитар Мирчевич, Владимир Бояджийч, Никола Наумович и Дамян Груич, които са завършили в Солунската българска гимназия V клас, където не се учи латински език, Съветът на гимназията, нямайки информация за това обстоятелство, както и това, че тези ученици, освен другите затруднения трябваше да овладеят и сръбския език, със свое решение от 7 март публикувано в бр. 63 на печатния орган на дружеството, е одобрил молбата на тези ученици, да бъдат положени изпитите по латински за края на месец май, като първо се вземе този за V клас, а после за VI клас.

На изпита по латински по програмата за V клас Дим. Мирчевич е постигнал оценка добър, а останалите трима ученика са получили слаби оценки.

По молбата на тези ученици, да им се даде на тримата със слаби оценки правото отново да бъдат допуснати за полагане на изпита по латински език за V клас и в случай на добър успех и на този за VI клас до края на месец август, взимайки предвид всички обстоятелства, Учителският съвет взе решение да одобри молбата на тримата ученика и да им разреши допълнително да се явят на изпит по латински език със свое решение от 20 юни публикувано в бр. 340 на изданието на гимназията.

Чест ми е да представя този случай пред г. министра с молба да одобри решението на Съвета.

Директор на I Белградска гимназия Дж. Козарац

Публ. в Грађа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Т. IV, кн. III (1888-1889). Београд, 1987, с. 473-474; А- Груев, Спомени, кореспонденция, с. 99. (Превод от сръбски език Л. Митев.)

№ 7

Писмо от Д. Груев, Димитър Мирчев и Владимир Бояджиев,

стипендианти на пансиона на Дружество „Св. Сава" до Главния

съвет на Дружеството „Св. Сава" за желанието им да следват право.

Белград, 25 септември 1889 г.

В началото на тази учебна година Съветът на дружеството ни заяви, че можем от шестия клас на гимназията да преминем във Висшето училище, за да завърши нашето обучение та да може престоят ни да се използва в нашето отечество и да послужи на сръбската народна идея. За това дело и ние от своя страна искрено благодарим на Съвета.

Някои от нас са се записали във философския факултет, някои отново ръководени от своите наклонности и поради различни причини са се записали право.

Потребността изисква, както сами виждаме, да се подготвят повече просветени хора, да се развие просветата като основа на народната свяст. Но не трябва да се занемарява и обстоятелството, че в обхвата на просветното дело ще ни се окаже отпор: ще трябва да дойдем в противопоставяне на българската и гръцката пропаганда и още повече с турските власти, които вече са изпълнени с омраза към всичко онова, което е сръбско.

За да може по-нататък да се разширява просветата в Стара Сърбия и Македония, трябва да се защитаваме от неприятелските нападения, трябва да умеем да се застъпваме за това или онова народно дело пред турските власти и в най-затънтените места, където не може да стигне консул. Тогава между нас би било потребно, наред с толкова философи, да има и по някой правник. Между другото не е никаква трудност и правници да се използват като учители в долните класове на гимназията, което не е рядък случай и тук в Сърбия. Освен това напомняме и на предложението на Съвета: би било доста разумно правниците да се подготвят две години във Висшето училище по сръбско право, а третата година да слушат тур-ско право в Цариград, за да научат турски език и да изучат правото в турската държава и тогава ще имаме авторитет сред турските специалисти и пред самите турски власти в Македония и Стара Сърбия.

С това молим най-учтиво Съвета - ако види, че нашите предложения са основателни, нека ни остави да продължим правото, както сме се записали в този факултет.

Смятаме, че ще бъдем много щастливи, ако Съветът изпълни- нашата молба и по такъв начин всеки от нас ще може да учи това, което най-много го интересува и към което има най-много наклонности.

Покорни:

Дамян Груич, Димитрие Мирчевич, Владомир Бояджич.

Публ. в Грађа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Т. IV, нн. III (1888-1889). Београд, 1987, с. 578-579; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 100. (Превод от сръбски език  Л. Митев.)

№ 8

Списък на възпитаниците на Дружеството „Свети Сава" в Белград,

сред които и Д. Груев

Белград, 3 октомври 1889 г.

Списък на учениците, които се намират в интерната на Дружеството „Св. Сава"

Име и презиме Къде се учи и в кой вид училище

Гимназия Подготв уч. Висше училище

Риста Огнянович III

Никола Герасимович II

Димитрие Илич II

Йордан Крапчевич[1] II

Антоние Групчевич II

Нако Силянович VI

Михайло Йованович VI

Ефтимие Димитрович VI

Йован Велич VI

Тома Каранджулович V

Дону,

Име и презиме Къде се учи и в кой вид учили!

Гимназия Подготв уч. Висше учил

Антоние Ристич VI

Яков Джингович II

Сима Димитриевич II

Йован Трифунович II Ист. фи.

Димитрие Михович II Ист. фи]

Петар Арсич[2] II Ист. фи]

Риста Попович II Ист. ф\л\

Никола Наумович 1 Ист. фиг

Давид Попович 1 Ист. фиг

Михайло Питович II Ист. фи/

Дамян Груич 1 Право

Димитрие Мирчевич 1 Право

Владимир Бояджич 1 Право

Анастасие Панович II г. Осн. уч. 

Публ. в Грађа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Т. /V (1888-1889). Београд, 1987, с. 595-597; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 101. (ПреЕ сръбски език Л. Митев.)

1 Става дума за Йордан Мойсов Крапчев, роден около 1865 г. в Прилеп, по-късно дирек гимназията в Пловдив, училищен инспектор.

2 Става дума за Петър Попарсов (1868, с. Богомила, Велешко -1941, Костенец), по-късно у един от създателите и член на ЦК на ВМОРО, задграничен представител на ВМОРО в С деец на Временното представителство на обединената бивша ВМРО.

№ 9

Писмо от Д. Груев, стипендиант на пансиона на Дружество „Св. Сава" до Милойко Веселинович в Сръбското посолство в Цариград за отпътуването му да учи право в сръбската Велика школа

Белград, 13 октомври 1889 г.

Унажаеми г-не,

В Цариград.

Дойде 30 август и аз вече, знаейки моята значима длъжност, която се очаква от мен като възпитаник, се върнах от родния ми край, където прекарах „Голямата университетска ваканция" във веселие и подготовка на пътя за бъдещата идея, която трябва всеки родолюбец да посвети живота си, а не само своя труд и призвание. Но още не съм слезнал от железницата и ме порази като гръм, като ми казаха, че Вие, Вие който сте най-големия деятел на Сръбската идея, сте отпътували от Белград. Но, веднага (?), дойдох до радост и упование, като чух, че сте заминал за Цариград, там където е ключа за осигуряване (?) онова, което от толкова време се желае и очаква.

Господин Милойко, особено искам да благодаря, за вашата добрина и помощ и имам чест да Ви съобщя, че съм вече постъпил във Висшето училище и съм записан във факултета по право, осланяйки се на своето желание и мисъл, че с това ще има голяма полза за моето отечество.

Извинете, че съм забавил отговора и най-много, както знаете заради болестта, която още ме държи.

Тъй като нямам друго какво важно да Ви съобщя, освен голямата благодарност на управата на Др[ужеството] „Св. Сава" и особено на господин управителя на пансиона и по такъв начин приемете моите отлични поздрави към вас.

Дам. Груич

Публ. в Грађа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Т. IV, кн. III (1888-1889). Београд, 1987, с. 579-580; Д Груев, Спомени, кореспонденция, с. 104. (Превод от сръбски език Л. Митев.)

№ 10

Статия от „Мехурджия" за разговора му с българчетата от Македония, ученици и студенти в Белград по повод на обвиненията срещу тях от в. „Свобода", че са се посърбили.

София, 10 януари 1890 г.

„Македония и в. „Свобода"

Много пъти „Свобода" обвинява македонците, че си продават народността за пари. Между другите наивни доказателства - миналата година навеждаше пример с македончетата ученици, които са в Белград, като искаше да каже, че те са затрити от списъка на македонските българи, защото си изменили имената от Попов на Попович, от Вълков на Вълкович и пр. Гдето ще се рече ако прибавим на името Петков - слогът ич, той е сърбин.

Преди всичко ще отговоря на почитаемите редактори, че изменява-нието на фамилията ни най-малко не бърка да си бъде човек българин, сърбин и пр. Тези неща стават по целия свет, подобни изменения се срещат и в най-образованите държави, а между нази българите - най-многр. Който живеял в Романия, знае че много фамилии се срещат - Иванеско - Георгеско - Драганеско и др. българска имена благодарение, на които ни се виждаме днес свободни и пишем във в. „Свобода". Да не ходим на далеч, нека вземем за пример Търново - центъра на нашето образование и най-изобилния източник от съвременни патриоти, и до днешен ден ще чуят господа редакторите фодулаки, Сарафиди - Стефанидис - Николеки и пр., и пр., които гордо, гордо се носят от Шишмановите потомци. - Точка да турим - поменатите личности са или гърци или ромъни! Странна логика дивно заключение отиде, изгуби се българското име.

Колкото за учениците македончета в Сърбия, много добре казва „Свобода", че имало от V-VІ класове, още по-верно говореше, че си изменили имената, но заключението беше пристрастно, да не каже нещо повече. Аз се заинтересувах за тези изгубени овце от българското стадо, според „Свобода", падна ми се път през Белград. Първото нещо което направих беше да се срещна със сръбските македонци и действително сполучих право в гостилницата гдето се хранят тъй наречените гяци из Стара Сърбия, те са на брой около 60-70 души от 16-17-25 годишна възраст, некои напуснали от Солунската гимназия, други - Велес, трети - Битоля, четвърти - Дебър и пр. С една дума, има ученици от четирите краища на Македония, некои следват във Великата школа, други в учителската, която има за цел да приготвя хора за учители. Хранят ги, обличат ги и им дават по 10-12 л. на месец арчлък. След като се запознах с неколку души, отидох си вечерта на хотела. На сутринта дойдоха при ме техните водители, ако може да се каже тъй, бивши ученици в Солунската гимназия от VI клас, а сега студенти във Великата школа. Аз им отправих неколко докачителни думи, за гдето си продават съвестта, те тържественно заявиха, че са българи и че ще си останат такива, с исключение на 4-5 души, от които един се казва сърбин, други - гърк, трети - цинцарин, четвърти македонец и най-последния е човек - демек социалист, на никоя народност не принадлежи. Тоза са посърбените македонци, против които се дигаха и дигат кръстоносни походи.

Тука му е местото да се попитаме кои са причините, които накарали тези младежи да напуснат родното си место, да си изменяват имената от ов и ев на ич. В известен човек има желание да се учи, той търси всевъзможни средства, за да постигне целта си, гдето се казва и с дявола става другар докато мине моста, защото инак рискува да се удави, понеже реката е голема. Същото нещо може да се каже и за посърбените (според „Свобода") македончета. Те хлопат в Солун и не им се отваря - нещо твърде естествено, отиват в София - брадвата удря в камък, връщат се в отечеството си, нема храна за техните млади души. Една малка искрица от надежда се светва в океана на неизвесността. „В Сърбия ще ме приемат". След като настъпва една ужасна душевна борба, разсъдъка командува напред, съвестта вика стой нещастнико. Резултат от тази борба е или победител, или победен. Лицемерието - свойствено на нашия век, решава въпроса. „Ще си изменя името, хората ще ме мислят за сърбин, докато си свърша работата, по-нататък аз знам." Заключава младия Телемах и на другия ден съмва в Белград.

Това е безчестно ще извикат списвачите на „Свобода". Тази постъпка е срамна, ще се обадят подобните тем. Позор на XIX в. - ще заключат прекалените патриоти. Търпение господа. Всичко нещо си има и своята причина. Ви видехте какво накарало тези младежи да се скитат като Хамовото семе. Нещо повече. Неколко души ученици ходили при деда Цанкова да го питат дали ще направят добре, ако напуснат Сърбия всичките македончета (за кефа на патриотите около „Свобода") и дали ще има за всичките стипендии в България. Стареца им отговорил да си налегат парцалите, докато свършат, защото сега мъчно се дават стипендии, още повече за македонци. Науката на каквито язици да се учи, се си е наука. Той навежда пример с българчетата, които отиват да се учат в странство и пак са българи и патриоти. Аз с ушите си чух как негодуват самите сърби с постъпката на правителството им за гдето е приело тези хора на техните училища. Хич ти 20 годишен мъж, който е свършил V или VI клас в българска] гимназия, хората ще могат на стари години да го прават сърбин. Ако от 200 годишен дъб става вретено, то и от тези хора може да станат шовинисти.

Публ. във в. „Македония", г. II, София, бр. 15, 10 януари 1890 г., с. 2-3.

№ 11

Адрес от българчета от Македония, бивши възпитаници

дружеството „Св. Сава" в Белград до Сръбското народно събрание

сред които и Д. Груев, за причините, поради които напускат Белград

Белград, 1 февруари1890 г.

Господа народни представители,

Бъдете така търпеливи да изслушате тия няколко думи, които отправяме към Вас представителите на сръбския народ, надявайки се всеки обичащ истината, ще ги одобри, тъй като те не са нищо друго от самата истина. Преди всичко искаме да се извиним за тази постъпка, знаейки, че ще има хора, които ще бъдат дълбоко засегнати, но какво ме да направим? Ние не сме виновни за това, че е изопачавана истиь която често пъти е насилвана, но винаги е оставала победителка.

В дъното на душата ни е жално, че точно ние сме тези, които допуснали една дълбока грешка против истината и правдата, въпреки други биха могли да направят това, без да им се наложи като вид пристрастност. За нас като цяло, които сме най-наясно, знаем кои сме, какво с най-добре знаем коя е нашата майка, отколкото другите мислят, че в това по-добре от нас. Сега вече сте разбрали, че става дума за самите, които сме се подписали по-долу и за нашата родина Македония.

На всеки е известно, че тази земя е населена в мнозинството от славяни и то - българи. Между другото от известно време сръбското официално мнение така се ангажира с посръбчването на македонците, че тема стана истинска страст на сръбските журналисти, държавници и научни дейци, както и на обикновените хора. Не слушайки научните авторитети от целия свят, те искат насила да уверят целия свят, че в Македония живеят чисти и истински сърби.

Между тези грешки спада и основаването на Дружеството „Св. Сава” със задачата да разширява сръбството в несръбските земи. Ние, които вчера бяхме подпомагани от това дружество, сме дошли някои от началото на тази, а други от миналата учебна година да се възпитаваме на носките на това дружество. Мислехме, че нашите братя сърби ни издър без каквато и да било задна цел, но за съжаление сме се заблудили. Ако сме знаели, че нашето пристигане тук, ще има такива последствия, никога не бихме дошли. Но какво сме знаели тогава?! На нас ни се обясняваше, че от нас не се иска нищо друго освен да се възпитаваме. Тогава за нас целта на Дружеството „Св. Сава" е била народна, свята. Но какво виждаме сега? Виждаме, че от нас се иска да изпълняваме някаква политическа цел, виждаме, че вече сме превърнати в оръжие против своята народност, с една дума - измамени сме.

Това ни измъчваше много. Сърцата ни бяха изпълнени с болка, след като вече от година слушаме да се говори за Македония като за покрайнина населена със сърби. В последно време, въпреки всички обещания на Дружеството „Св. Сава" и държавата да ни издържат само заради образование, ние видяхме, как Дружеството „Св. Сава" изгони от пансиона трима възпитаници, а полицията изгони двама от тях извън страната, само защото са посмели гласно да изявят своята народност. Това скорошно събитие ни жегна дълбоко в сърцето, заради това, че те са изгонени като българи и следователно ние, които оставаме, означава че не сме българи, а сме сърби. Та нима ние сме сърби? Ние, с които всякога се е постъпвало като с българи, ние които и от тукашните малки деца сме наричани „българи"?! Та какво би останало за зрелите и възрастни хора? Ние само може да се чудим на дързостта на тези, които ни наричат „сърби", и които не правят нищо друго, освен да нараняват сърцата ни, както и на всеки свободолюбив македонец.

Това са по-нататък примери, които ни дадоха повода малко по-задълбочено да се замислим и какво е възможно да се направи, за да престанем да бъдем оръжие за повдигане на нова пропаганда в нашето мило отечество, където сега, благодарение на мъдрото управление на нашия възвишен господар - султана, съществува най-добър ред.

По-нататък ние идваме и до това да благодарим на Сърбия, а също и на Бога и късмета.., но да не би да се прехвърли върху нас и това, че ние заради „недоволство" се отричаме от благодеянията, ние искаме да ви осведомим, че между нас има и държавни стипендианти, които са имали право на 60 динара месечно - сума, която нито един от нас никога не е получил. За всичко останало, благодарност за голямата човечност на сръбския народ, че ни е издържал за това време, но в интерес на сръбството и в интерес на по-сериозните отношения между сръбския и нашия българския народ, ние съветваме сръбския народ за такива цели да не влага за в бъдеще своите средства, защото господа народни представители, тези средства ще отидат в прахта. „Кръвта вода не става" казва сръбската поговорка и е време сръбският народ да използва и разбере това, което е създало народното творчество. Тоест нека всеки сърбин да знае, че както всеки сърбин с радост би си дал главата, но няма да промени своето народностно име - сърбин, така и всеки българин брани своята народност до последния час на живота си от всяко насилие и тирания.

Бивши държавни и на Др[ужество] „Св. Сава" възпитаници:

Панто Кондов, Давид П. Илиев, Дамян Йов. Груев, Димитър Мирчев, Владимир Бояджиев, Никола Н. Герасимов, Димитър Илиев, Йордан Крапчев, Исаило Илиев, Анастас Думев, Тома Димитров, Сида Стоянов, Стоян Неделчев, Гоно Ковачев, Костадин Янков, Димитър Георгиев, Евтим Михайлов, Нако Силянов, Михаил Кратовалиев, Климент Бояджиев[1], Григор Караиванов, Димитър Лешкинов, Харалампи Илиев, Георги Каранджулов[2], Тома Каранджулов, Георги Пекмезов, Ахил Карадшичев, Анастас Баласчев.

От лявата страна са имената на учениците, които вече са отпътували за София:

1. Сидо Стоянович, Костур, 2. Панта Кондович, Прилеп, 3. Тома Димитриевич, Воден, 4. Анастас Думович, Воден, 5. Антоние Гропинац, Енидже, 6. Димитрие Джорджевич, Криворечна паланка, 7. Григор Карайованович, Енидже, 8. Димитрие Лешинович, Енидже, 9. Кръсто Петкович, Енидже[3], 10. Риста Попович, Богомила, Велешки окръг, 11. ... Здравкович, Богомила, Велешки окръг.

Публ. в Грађа за историјата на македонскиот народ од Архивот на Србија. Т. V, кн. I (1890). Београд, 1988, с. 84-87; Д Груев, Спомени, кореспонденция, с. 104-107. (Превод от сръбски език Л. Митев.)

1. Климент Бояджиев, от Охрид, по-късно български учител в Солунската българска и Битолската българска гимназия.

2. Става дума за Георги Каранджулов (1868-1951), от Прилеп, завършил Педагогическия профил на Солунската българска гимназия, откъдето се сближил с Гоце Делчев; учител, председател на Варненското македоно-одринско дружество, директор на Варненската и Ловчанската гимназии.

3. Става дума за Кръстьо Петков Мисирков (1874, с. Постол. Ениджевардарско - 1926, София), председател на Петербургския македоно-одрински кръжок (от 28 септември до ноември 1902 г.), учител в Битолската българска гимназия и в гимназията в Копривщица и Карлово. Един от проводниците на македонизма.

*. Поместените документи са сканирани от сборника Даме Груев. Живот и дело. Предговор, съставителство и бележки Ц. Билярски. т. ІІ, С., 2006, 439-453.