| More

translator

Днес (5.09.2005) се навършват 15 години от смъртта на Иван Михайлов 26. 08.1896 - 5.09.1990

Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (Радко, Радко Деянов) е роден на 27 август (стар стил) 1896 година, в някогашната Щипска махала "Ново село". Произлиза от известна търговска фамилия. Баща му се е казвал Михаил (на "галено" в този край, хората кръстени Михаил, са наричани "Мише") Гаврилов, а майка му-Костадина.

Семейството е поддържало връзки с местния революционен комитет, като не веднъж е криело в своя дом войводите Мише Развигоров и Тодор Александров. Иван Михайлов постъпва като първокласник в местното Новоселско екзархийско училище  през размирната 1903 г. Четири години по-късно, той напуска нелегално родния край и се установява при баща си (който по това време живее в свободните предели на Отечеството, избягал поради "афера" в Щипския революционен комитет).

В София завършва 5 (сегашен) клас, а през учебната 1908-1909 г. (след завръщането им в Щип) и 6 клас, в местното османско училище. През 1909 година е записан в известната Солунска Българска мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий". В града, където е основана революционната организация на македонските и тракийските българи, престоява около 3 години. С началото на бойните действия от Първата балканска война, учебния процес  в училището е нарушен и учениците са разпуснати. Завръщайки се в Щипско, той вижда с очите си болката и страданията на мнозина местни семейства, които принудени от настъпващите сръбски войски напускат (повечето от тях, завинаги) родните места.

По настояване на баща си, през 1914 г. Иван Михайлов постъпва в Скопската сръбска гимназия. В нея той усвоява отлично сръбския книжовен език, като ученолюбието и упоритостта му печелят симпатиите на учителите. Незакъснява и предложението към него-предлагат му като стипендиант на сръбското министерство на образованието да продължи обучението си в който си избере университет в Европа. През този период от неговия живот, в курортното селище Врънячка баня, се среща на живо и със сръбския престолонаследник-Александър Караджорджевич.

След Освобождението на Македония (1915 г.), Иван Михайлов е назначен за български чиновник в Щип. През 1918 г. влиза в редовете на българската армия като кавалерист в ІV Артилерийски полк, София. На следващата 1919 г. е демобилизиран,  след което решава да следва "Право", в Юридическия факултет на Софийския университет. Оттогава датира и дружбата му с Тодор Александров (негов съгражданин и близък приятел на баща му). С времето това приятелство прераства в едно забележително взаимно доверие като за няколко години младия кандидат-юрист става може би  най-близкия сътрудник на главния ръководител на възобновената ВМРО. По това време, той става известен в революционните среди с прозвището "Скромния". 

През 1922 г. Иван Михайлов прекъсва обучението си, след като взема дейно участие  в разгрома на т. нар. "предатели" в Македонското революционно движение ("федералисти"). През 1922-23 година е преследван от режима на Стамболийски. В тези трудни моменти изпъква ярката му публицистична дарба. Не една и две стават неговите статии публикувани в печатните издания на македонските бежанци в България.
По същото време заедно с верните му съратници Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево - Иван Михайлов създава Македонското студентско дружество "Вардар" като е избран за негов пръв председател. След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година, напористия щипянин постепенно измества останалите си конкуренти от лидерския пост. Краят на 20-те години го заварват начело на "дясното крило" на Организацията. До 1934 г. освен продължаването на революционната борба в поробените от сърби и гърци земи, Иван Михайлов акцентира и  върху съпротивата срещу влиянието  на т.нар. "федералисти" сред македонските бежанци. Пак под негово давление в София започват да се публикуват поредици от книги и брошури, разясняващи и защитаващи основните принципи на освободителната борба на македонските българи. Лично по негово настояване се сменя окончателно и тактиката за противодействие срещу новите поробители на Македония. Въвеждат се т. нар. "петорки" (малочислени терористични групи, намиращи се под прякото подчинение на ръководството). В резултат на тази промяна, само във Вардарска Македония (по това време "Вардарска Бановина") в продължение на около 15 години са осъществени няколкостотин атентати, някои от които получават широк отзвук както в сръбския и българския, така и в международния печат. Това неминуемо изостря вниманието на мнозина европейски интелектуалци и учени към ВМРО. Широко популяризирайки борбата за освобождение от сръбското и гръцкото господство в Македония, за освободителната кауза са спечелени някои среди в многонационалната предвоенна Югославия, като например "Усташите" в Хърватия и техния лидер, Анте Павелич. Най-забележителния резултат от сътрудничеството между двете формации е показната екзекуция на сръбския крал Александър, осъществена в Марсилия през 1934 г.

В личен план през декември 1926 г. Иван Михайлов се сгодява за Мелпомена (Менча) Кърничева (застреляла година преди това във виенския Бургтеатър Тодор Паница). Негови противници го обвиняват за пореден път в материализъм, като изтъкват, че водещия му мотив за промяната в семейното му положение е по-скоро доброто финансово състояние на неговия бъдещ тъст. Всъщност, дали са прави или не можем да разберем от дългия съвместен живот на двамата, изминал по спомените на редица очевидци, "в хармония и лично уважение".

Със сигурност един от най-щекотливите въпроси, които се задават относно Иван Михайлов е защо те с Менча нямат деца. По този повод известна яснота дава самата Менча:

"... и двамата взехме решение да не създаваме поколение, ...което при всички положения, би ни затруднило...".

След преврата на 19 май 1934 г., всички прояви на националноосвободителните движения в България са забранени. Остават да функционират само техните "легални" представители-съответно Македонския, Тракийския, Добруджанския и Заподнопокрайнския културен институт. Новите политически реалности в страната довеждат до редица трусове във ВМРО. Затова, стремейки се да изпревари събитията, Иван Михайлов еднолично решава всички структури на Организацията в Пиринска Македония да се "самообезоръжат". Но и това не помага. Затова през 1935 г. той и съпругата му напускат завинаги България. Първоначално се установяват в Турция, където пребивават в нелегалност близо четири години, първоначално в град Кастамону, а по-късно в Анкара и на остров Буюк Ада (Принкипо).

През 1938 г. емигрират в Полша, където живеят до около 1940-1941 година. Малко след навлизането на германските войски в страната, те напускат Варшава и се установяват в "Независимата Хърватска държава" (1941-45). Тук живеят близо 4 години, през които бившия ръководител на ВМРО непрестанно се интересува от ситуацията в частично освободените македонски земи. Въпреки, че до край остава верен на вековния идеал за национално обединение на България, българското пронацистко правителство по това време, оглавявано от проф. Богдан Филов не само, че не отменя издадената му десетилетие по-рано смъртна присъда, но и му дава ясно да разбере, че е нежелан в "Царство България".

В края на войната на Балканите (есента на 1944 г.), Иван Михайлов е използван от германските ръководители като коз за техния по-продължителен престой  в района. Тяхната идея е да се създаде една марионетна държавица с неясно начало и с още по-неясно бъдеще, носеща гръмкото название "Независима Македония". Истинските им подбуди обаче е да спечелят допълнително време, нужно им за пълното и безпрепятствено напускане на германските войски от територията на окупирана Гърция. Според плановете на нацистите,  ръководител на инспирираната от тях "македонска държава" трябва да стане Иван Михайлов. Съгласно разпорежданията,  в началото на септември той отпътува от Загреб за София. След проведената в Скопие на 6 септември обстойна среща със свои верни последователи,  Иван Михайлов слага край на нацистките очаквания, като заявява на свой ред:

"Часът е вече дванадесет и пет"

С новото поробване на Македония от "тайните сръби" (както сподели наскоро Филимена Марковска), Иван Михайлов окончателно се установява под чужда самоличност в едно римско предградие, откъдето в продължение на повече от 55 години пише статии за в. "Македонска трибуна" (някои от тях подписва с псевдонима "Булгарикум") и обнародва своите мемоари. Неговата спътница в живота - Менча Кърничева, умира през 1967 година.

Иван Михайлов издъхва в ранните зори на 5 септември 1990 година. Погребан е до Менча...