Sunday, October 26, 2008
0
Свидетелство за дейността на българската книжарница във Велес...
Свидетелство за дейността на българската книжарница във Велес и църковно-училищната борба в Македония през 60-те-70-те години на ХІХ в.*
/Писмо на Константин Босилков[1] до Христо Г. Данов от 1905 г./
/Писмо на Константин Босилков[1] до Христо Г. Данов от 1905 г./
„През 1867 г., ако помня добре, господин Данов ме изпрати от Узунджово с няколко товара книги за Велес, с поръка да отворя там книжарница на негово име. Като пристигнах във Велес, товарих книгите в един хан, и първата ми грижа бе да се запозная с учителите и общинарите както във Велес, тъй и в другите градове, защото само с тях и чрез тях можех да разпродавам книги. Трябваше още да се узнае, къде има български училища и каква им е наредбата. За това, без да отварям книжарница във Велес, аз се реших да пообиколя из Македония с книги, за да се запозная с хората и да си намеря лица, с които да мога от после да се сношавам.
Взех със себе си два сандъка книги и тръгнах по обиколка. Най-напред отидох в Скопие. Там имаше българско училище, но учителите, имената на които не помня, преподаваха по книги, що са намерили. Видях се с тях. После в стаята на хана, дето бях стоварил и отворил сандъците с книгите, дойдоха мнозина младежи, та разглеждаха с любопитство книгите и си купиха по някоя. На общината оставих в кредит потребните за първо време за училището учебници, разправих им, че за напред се отваря българска книжарница във Велес, отдето ще могат да се снабдяват с книги. След това заминах за Куманово. Че се отваря българска книжарница във Велес разгласявах навсякъде, дето отивах.
В Куманово учителствуваше тогава Попов, с когото завързах сношение, продадох няколко книги и заминах за Щип. В Щип също, дето отдавна съществуваше българско училище, продадох няколко книги, запознах се с някои лица и заминах за Радовиш.
В Радовиш също имаше българско училище. Там намерих за учител Христо Алексиев, от Горна Джумая, момък деятелен и патриот, с когото завързах приятелство и имах отпосле непрекъснато сношение. Оставих му нужните учебници и заминах за Струмица.
В Струмица нямаше българско училище, нито пък български учител, но на пазари бяха дошли няколко учители-наустничари от околните села и си купиха от мене по някоя книга. Те ми разказаха, че в някои села имало български учители, които обаче преподавали наустница и псалтир. Тия села са обикаляни отпосле, както ще видите по-долу, от пътуващия ни книгопродавец х. Михаил Костенцев.
В Дорян (Дойран) също не намерих нито българско училище, нито български учител. Там не можах да продам нито една книга, макар че в града и околността населението говори български. Там, както и във Воденско и Мегленско, говорят български, а пишат с гръцки букви.
В Кукуш имаше българско училище, български учител, Георги Милетич, българска община и доста събудени люде. Там продадох доста книги, с което се улесни моето пътешествие, обещах на общинарите да им изпращам нужните учебници и се завърнах през Тиквешко във Велес, дето вече имаше български училища и български учители.
Щом пристигнах във Велес, хванах дюкян, пренесох в него книгите от хана и отворих книжарница на Даново име. С останалите градове: Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Воден и пр. по-после почнах да се сношавам писмено. Книгите почнаха малко по малко да се харчат и аз на всякъде изпращах на поискване, на общините и учителите книги в кредит, защото в брой се не можеше. От тая вересия, както е известно г-н. Данову, много пари пропаднаха.
През пролетта на следната година аз, с позволение на г-н. Данова, се услових за главен учител в едно от училищата на Велес, в западната страна на десния бряг на р. Вардар, тъй като не можех да се издържам само от печалбата на книжарницата, която, напротив, губеше.
Наистина, почнаха да се харчат по малко книги, но това не бе достатъчно; трябваше да се мине време, трябваше да се чака с години, за да се пробие път. Трябваше да се замени наустницата и псалтирът с нови български учебници, па тогава чак да се надяваме за добра продажба и що-годе прилична печалба. По тази причина аз се залових за учителството, а в книжарницата оставих един честен и трудолюбив момък на име Андрей Богданов от Велес, който под мое ръководство и отговорност, водеше делата на книжарницата.
Като останах учител, първата ми грижа беше да наредя училището. Разделих учениците на два класа и почнах да преподавам. Велес за пръв път видя тогава класно училище, в което в скоро време дойдоха ученици и от спротивната страна, Бързорека, та числото им. и в двата класа стана около 40 души. През следните години числото на учениците се увеличи, и когато напуснах Велес, оставих училището с 3 класа. Във взаимното училище останаха да преподават под мое ръководство дотогавашните учители Георги Менкаджиев и Георги Михайлов. И тъй работата тръгна на ред, училището напредваше бързо и примерно.
В същото време аз се грижех и за преуспяването на книжарницата, защото бях длъжен и заинтересуван. За тая цел аз влязох в споразумение с някои лица в Прилеп. и Битоля, за които се известих, че боравят с продажба на книги, особено със църковни, и им изпратих по няколко връзки с разни учебници и за прочит книги, за да продават с комисионна за сметка на книжарницата. Тия лица бяха: Марко Цепенков в Прилеп, х. Тоше Зерде, пътуващ книгопродавец от същия град и Пере Талев в Битоля. С тия лица книжарницата имаше земане-даване през всичкото време нейното съществуване. Също и с Враня, дето тогава учителствуваше Н. Шишеджиев, изпращах доста книги.
Като пътуващи книгопродавци аз имах още и братята х. Михаил и Арсения Костенцеви от Щип. Последния беше учител в Тиквеш и в с. Робово, Струмишко и беше лично мене познат. Те правеха дълги обиколки по цяла Македония, а особенно х. Михаил, който продължава дори до закриването на книжарницата, тъй като брат му Арсени замина за учител в Горна Джумая, дето учителствувахме заедно до руско-турската война. Те, снабдявани от книжарницата с достатъчно книги, пропътували и обиколили Радовиш, Кочани, Струмица, с. Робово (в него и в други някои Струмишки села имаше български учители), Дорян, Кукуш, Гевгели, селата Стояково и Богданци, дето имаше български училища, Тиквешко, Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Струга, Дебър, и околността му, Кичево, Гостивар, Тетово, Скопие, Куманово, Враня, Лясковец, Петрич, Воден, Енидже-Вардар, Серес (там учителствуваше Салганджиев, на когото и аз изпращах книги), Мелник, с. Гайтаниново, дето имаше българско училище, Кратово, Паланка, Кюстендил и пр.
От тия си обиколки х. Михаил Костенцев е пострадал от гръцки козни и клевети на 4 места; Струмица и Мелник, дето гръцките владици искали да му запретят да продава български книги, но той остроумно се оправдавал пред каймакамите. В Дорян обаче, по клевета от гръкоманите, го откарали в Солун, а от Петрич, тоже по клевета — в Серес. От Радовиш пък го откарали в Щип. На връщане от обиколките, те предявяха сметка и внасяха пари, но всякога не точно, и книжарницата, като ги снабдяваше с чешит, отново отиваха по друга обиколка.
Освен това всяка година на Прилепския панаир книжарницата отваряше дюкян, нареден добре с разни книги. Тоя книжарски дюкян служеше повече за реклама, отколкото за продажба на книги, защото купувачите бяха малко, а сеирджиите много. Едва ли можеше от продажбите да се съберат пари за кирии и разноски, но затова пък българските учители и общинари, които по работа и търговия дохождаха на панаира, научаваха се отгде да си набавят учебни книги за училищата.
Там, в този книжарски дюкян, от надошлата из разни места на Македония българска интелигенция се разискваха разни въпроси: черковния, по училищата, читалищата и прочее, ставаха препирни езикословни и вероизповедни (тогава протестантските мисионери кръстосваха България и Македония), и по тоя начин книжарницата изпълняваше своята народополезна пропаганда.
Една от главните цели на книжарницата бе и грижата да се отварят български училища там, дето ги нямаше, да се заменя часослова с нови книги, да се изместя гръцкият език от училищата в българските села и да заместват с български, цел отчасти лека-полека се постигаше. Тъй, през 1869 г. от с. Саракиново, Мелнишко, поискаха от Велешката община да им препоръча лице за български учител. Общината се обърна към мене и аз им препоръчах Андрей Богданов, същото лице, което бях поставил в книжарницата да води делата през време на моето учителствуване, а на негово място поставих друго лице. Тоя момък бе способен и енергичен и изпълни мисията си както се надявах: той направи цял преврат в Мегленско и Воденско: преподавал по български, псалал в черквата по славянски, ходел пеши в празнични с книги по селата и пеел в черквите им по славянски; хората толкова обикнали българското четмо, че самите селски попове ходели при него да учат по З—4 недели славянското четмо и като се връщали у дома, въвеждали в църквите черковно-славянския език, така че със съдействието на тамошните първенци, братя Петър и Хр. Попови, от същото село Саракиново, които и поддържаха учителя, и с помощар на известния деец по черковния въпрос, Георги-Гого от Воден, сполучил да направи замени гръцкия език с български във всички почти села в Мегленско както в църква, тъй и в училищата им, дето имало такива. Трябва да отбележа обаче и това, че във Воден(ско) и Мегленско по онова време населението говореше български, а пишеше с гръцки букви. За това книжарницата започна да изпраща и по ония места книги.
Също така отидоха за учители Георги П. Бояджиев в Ресен и Димитър Ихчиев, мой ученик във Ватоша. И двамата бяха от Велес. В Неготин учителствуваше Илия Кръстов, също велешанец, а пък моя предшественик отец Алексий п. Стефанов взе да учителствува в Кавадарци.
След като напуснах Велес, като учител и Данов книжар, аз отидох през есента на 1872 г. за главен учител в Горна Джумая, като предадох; с позволение на г-н. Данов книжарницата на брата ми Дончо Босилков, който я управлява до последната руско-турска война. От тая книжарница, навярно, г-н. Данов не можа да извлече никаква материална полза, напротив — големи загуби, но морално г-н. Данов заслужи народу, който за възнаграждение му поднася сега, по случай 50-годишния юбилей, своята благодарност и признателност, па и бъдещето поколение ще му възпоменава и отдава подобающата чест и хвала.
По: Кр. Зотова. Книжарницата на Хр. Г. Данов във Велес и делото на братя Босилкови. Исторически преглед, год. ХLVІІІ, 1992, 116-130 с.
*. Поместеният в интернет публикацията снимков материал не е включен в статията. Изборът на илюстрациите е на автора на блога. Източници: imageshack.com и "Internet archive".
[1]. Константин Босилков е роден в Копривщица на 17 март 1842 г. в семейството на родолюбеца Петко Башулков. Завършва Пловдивското класно училище, след което учителствува последователно в София, Велес и Горна Джумая. В Пловдив работи в книжарницата на Хр. Г. Данов и по негово предложение през 1867 г. отваря клон на книжарницата във Велес, като пътува из Македония и снабдява училищата с български книги. През 1867 г. става главен учител на Велес. През 1872 г. заминава за Горна Джумая, където заедно с Арсени Костенцев отваря "Книжен дюкян". По време на Кресненско-Разложкото е ръководител за Горна Джумая. Умира през 1919 г.
Взех със себе си два сандъка книги и тръгнах по обиколка. Най-напред отидох в Скопие. Там имаше българско училище, но учителите, имената на които не помня, преподаваха по книги, що са намерили. Видях се с тях. После в стаята на хана, дето бях стоварил и отворил сандъците с книгите, дойдоха мнозина младежи, та разглеждаха с любопитство книгите и си купиха по някоя. На общината оставих в кредит потребните за първо време за училището учебници, разправих им, че за напред се отваря българска книжарница във Велес, отдето ще могат да се снабдяват с книги. След това заминах за Куманово. Че се отваря българска книжарница във Велес разгласявах навсякъде, дето отивах.
В Куманово учителствуваше тогава Попов, с когото завързах сношение, продадох няколко книги и заминах за Щип. В Щип също, дето отдавна съществуваше българско училище, продадох няколко книги, запознах се с някои лица и заминах за Радовиш.
В Радовиш също имаше българско училище. Там намерих за учител Христо Алексиев, от Горна Джумая, момък деятелен и патриот, с когото завързах приятелство и имах отпосле непрекъснато сношение. Оставих му нужните учебници и заминах за Струмица.
В Струмица нямаше българско училище, нито пък български учител, но на пазари бяха дошли няколко учители-наустничари от околните села и си купиха от мене по някоя книга. Те ми разказаха, че в някои села имало български учители, които обаче преподавали наустница и псалтир. Тия села са обикаляни отпосле, както ще видите по-долу, от пътуващия ни книгопродавец х. Михаил Костенцев.
В Дорян (Дойран) също не намерих нито българско училище, нито български учител. Там не можах да продам нито една книга, макар че в града и околността населението говори български. Там, както и във Воденско и Мегленско, говорят български, а пишат с гръцки букви.
В Кукуш имаше българско училище, български учител, Георги Милетич, българска община и доста събудени люде. Там продадох доста книги, с което се улесни моето пътешествие, обещах на общинарите да им изпращам нужните учебници и се завърнах през Тиквешко във Велес, дето вече имаше български училища и български учители.
Щом пристигнах във Велес, хванах дюкян, пренесох в него книгите от хана и отворих книжарница на Даново име. С останалите градове: Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Воден и пр. по-после почнах да се сношавам писмено. Книгите почнаха малко по малко да се харчат и аз на всякъде изпращах на поискване, на общините и учителите книги в кредит, защото в брой се не можеше. От тая вересия, както е известно г-н. Данову, много пари пропаднаха.
През пролетта на следната година аз, с позволение на г-н. Данова, се услових за главен учител в едно от училищата на Велес, в западната страна на десния бряг на р. Вардар, тъй като не можех да се издържам само от печалбата на книжарницата, която, напротив, губеше.
Наистина, почнаха да се харчат по малко книги, но това не бе достатъчно; трябваше да се мине време, трябваше да се чака с години, за да се пробие път. Трябваше да се замени наустницата и псалтирът с нови български учебници, па тогава чак да се надяваме за добра продажба и що-годе прилична печалба. По тази причина аз се залових за учителството, а в книжарницата оставих един честен и трудолюбив момък на име Андрей Богданов от Велес, който под мое ръководство и отговорност, водеше делата на книжарницата.
Като останах учител, първата ми грижа беше да наредя училището. Разделих учениците на два класа и почнах да преподавам. Велес за пръв път видя тогава класно училище, в което в скоро време дойдоха ученици и от спротивната страна, Бързорека, та числото им. и в двата класа стана около 40 души. През следните години числото на учениците се увеличи, и когато напуснах Велес, оставих училището с 3 класа. Във взаимното училище останаха да преподават под мое ръководство дотогавашните учители Георги Менкаджиев и Георги Михайлов. И тъй работата тръгна на ред, училището напредваше бързо и примерно.
В същото време аз се грижех и за преуспяването на книжарницата, защото бях длъжен и заинтересуван. За тая цел аз влязох в споразумение с някои лица в Прилеп. и Битоля, за които се известих, че боравят с продажба на книги, особено със църковни, и им изпратих по няколко връзки с разни учебници и за прочит книги, за да продават с комисионна за сметка на книжарницата. Тия лица бяха: Марко Цепенков в Прилеп, х. Тоше Зерде, пътуващ книгопродавец от същия град и Пере Талев в Битоля. С тия лица книжарницата имаше земане-даване през всичкото време нейното съществуване. Също и с Враня, дето тогава учителствуваше Н. Шишеджиев, изпращах доста книги.
Като пътуващи книгопродавци аз имах още и братята х. Михаил и Арсения Костенцеви от Щип. Последния беше учител в Тиквеш и в с. Робово, Струмишко и беше лично мене познат. Те правеха дълги обиколки по цяла Македония, а особенно х. Михаил, който продължава дори до закриването на книжарницата, тъй като брат му Арсени замина за учител в Горна Джумая, дето учителствувахме заедно до руско-турската война. Те, снабдявани от книжарницата с достатъчно книги, пропътували и обиколили Радовиш, Кочани, Струмица, с. Робово (в него и в други някои Струмишки села имаше български учители), Дорян, Кукуш, Гевгели, селата Стояково и Богданци, дето имаше български училища, Тиквешко, Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Струга, Дебър, и околността му, Кичево, Гостивар, Тетово, Скопие, Куманово, Враня, Лясковец, Петрич, Воден, Енидже-Вардар, Серес (там учителствуваше Салганджиев, на когото и аз изпращах книги), Мелник, с. Гайтаниново, дето имаше българско училище, Кратово, Паланка, Кюстендил и пр.
От тия си обиколки х. Михаил Костенцев е пострадал от гръцки козни и клевети на 4 места; Струмица и Мелник, дето гръцките владици искали да му запретят да продава български книги, но той остроумно се оправдавал пред каймакамите. В Дорян обаче, по клевета от гръкоманите, го откарали в Солун, а от Петрич, тоже по клевета — в Серес. От Радовиш пък го откарали в Щип. На връщане от обиколките, те предявяха сметка и внасяха пари, но всякога не точно, и книжарницата, като ги снабдяваше с чешит, отново отиваха по друга обиколка.
Освен това всяка година на Прилепския панаир книжарницата отваряше дюкян, нареден добре с разни книги. Тоя книжарски дюкян служеше повече за реклама, отколкото за продажба на книги, защото купувачите бяха малко, а сеирджиите много. Едва ли можеше от продажбите да се съберат пари за кирии и разноски, но затова пък българските учители и общинари, които по работа и търговия дохождаха на панаира, научаваха се отгде да си набавят учебни книги за училищата.
Там, в този книжарски дюкян, от надошлата из разни места на Македония българска интелигенция се разискваха разни въпроси: черковния, по училищата, читалищата и прочее, ставаха препирни езикословни и вероизповедни (тогава протестантските мисионери кръстосваха България и Македония), и по тоя начин книжарницата изпълняваше своята народополезна пропаганда.
Една от главните цели на книжарницата бе и грижата да се отварят български училища там, дето ги нямаше, да се заменя часослова с нови книги, да се изместя гръцкият език от училищата в българските села и да заместват с български, цел отчасти лека-полека се постигаше. Тъй, през 1869 г. от с. Саракиново, Мелнишко, поискаха от Велешката община да им препоръча лице за български учител. Общината се обърна към мене и аз им препоръчах Андрей Богданов, същото лице, което бях поставил в книжарницата да води делата през време на моето учителствуване, а на негово място поставих друго лице. Тоя момък бе способен и енергичен и изпълни мисията си както се надявах: той направи цял преврат в Мегленско и Воденско: преподавал по български, псалал в черквата по славянски, ходел пеши в празнични с книги по селата и пеел в черквите им по славянски; хората толкова обикнали българското четмо, че самите селски попове ходели при него да учат по З—4 недели славянското четмо и като се връщали у дома, въвеждали в църквите черковно-славянския език, така че със съдействието на тамошните първенци, братя Петър и Хр. Попови, от същото село Саракиново, които и поддържаха учителя, и с помощар на известния деец по черковния въпрос, Георги-Гого от Воден, сполучил да направи замени гръцкия език с български във всички почти села в Мегленско както в църква, тъй и в училищата им, дето имало такива. Трябва да отбележа обаче и това, че във Воден(ско) и Мегленско по онова време населението говореше български, а пишеше с гръцки букви. За това книжарницата започна да изпраща и по ония места книги.
Също така отидоха за учители Георги П. Бояджиев в Ресен и Димитър Ихчиев, мой ученик във Ватоша. И двамата бяха от Велес. В Неготин учителствуваше Илия Кръстов, също велешанец, а пък моя предшественик отец Алексий п. Стефанов взе да учителствува в Кавадарци.
След като напуснах Велес, като учител и Данов книжар, аз отидох през есента на 1872 г. за главен учител в Горна Джумая, като предадох; с позволение на г-н. Данов книжарницата на брата ми Дончо Босилков, който я управлява до последната руско-турска война. От тая книжарница, навярно, г-н. Данов не можа да извлече никаква материална полза, напротив — големи загуби, но морално г-н. Данов заслужи народу, който за възнаграждение му поднася сега, по случай 50-годишния юбилей, своята благодарност и признателност, па и бъдещето поколение ще му възпоменава и отдава подобающата чест и хвала.
По: Кр. Зотова. Книжарницата на Хр. Г. Данов във Велес и делото на братя Босилкови. Исторически преглед, год. ХLVІІІ, 1992, 116-130 с.
*. Поместеният в интернет публикацията снимков материал не е включен в статията. Изборът на илюстрациите е на автора на блога. Източници: imageshack.com и "Internet archive".
[1]. Константин Босилков е роден в Копривщица на 17 март 1842 г. в семейството на родолюбеца Петко Башулков. Завършва Пловдивското класно училище, след което учителствува последователно в София, Велес и Горна Джумая. В Пловдив работи в книжарницата на Хр. Г. Данов и по негово предложение през 1867 г. отваря клон на книжарницата във Велес, като пътува из Македония и снабдява училищата с български книги. През 1867 г. става главен учител на Велес. През 1872 г. заминава за Горна Джумая, където заедно с Арсени Костенцев отваря "Книжен дюкян". По време на Кресненско-Разложкото е ръководител за Горна Джумая. Умира през 1919 г.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
0 коментара:
Post a Comment