Thursday, December 04, 2008

10 Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина

| More


"Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина"

Шумен, 1913 г., 24 с.

Увод

Както е известно, гърците се установиха в Солун като у дома си. Славният начин по който те „превзеха" Солун, е известен на целия свят, за да има нужда да го описваме. Българските войски бяха натиснали от изток турските, а от запад „хитрите" гърци се натовариха в треновете с които тържествено влязоха, като „победители" в Солун. Такива лесни „победи" едва ли някога е имало.

Гърците влязоха в Солун и почнаха там да хазяйничат. Управлението на града те поеха в своите ръце.

В Солун влезе заедно с гърците и една българска дивизия, която накара турците да поискат „доброволно" да се предадат и то на гърците, които бяха много още далеч и ако не бяха треновете, със които се домъкнаха до града, те щяха да дойдат по-късно.



Но влизането с треновете и то „победоносно" в един неприятелски град във време на война е изобретение на потомците на Леонида и те могат преспокойно да патентоват това си изобретение. Българската дивизия квартирува в Солун няколко месеца, докато най после тя по заповед напусна града. В него бе оставена само една дружина български войници.
Но „храбрите" гърци, които можаха да „превземат” един град като Солун, не можеха да бъдат спокойни при присъствието на една българска .дружина в своята среда
“— Кой знае какво ли мисли

3

тая дружина”, си казваха гърците. Трябва да се избавим от нея.

И за тази цел те извършиха едно злодеяние, което постави нови клончета в техния „лавров" венец, който те си свиха на „бойното поле". Защото, знае се, че гърците печелят „лаври" само когато са по 50 души срещу 1. Инак те с тренове влизат „победоносно" в „неприятелските редове".

И тъй, гърците на 17 юни 1913 г. предприеха една недостойна и долна хайка против една шепа свои неприятели, като ги обградиха с 20 — 80 пъти по-многочислена войска. И се почна едно безумие, едно унищожение на хора в недрата на един известен със своята изкусност град, за да изпъкне още веднъж недосегаемата „цивилизация" и „хуманност"' до която са се добрали синовете на Елада.

И защо бе тая кървава баня, защо бе туй диво и безсмислено избиване на хора! Бъдещият историк ще запише, че в 20 век е извършено едно человекоядие в един център, обитаван от „хуманните" европейци. Той ще се погнуси от него и ще заклейми с печата на позора неговите автори к виновници.

4

1. Гръцката подлост

На 17 юни в 1 ч, и 40 м. след обяд началника на гръцките войски изпратил до командира на българската дружина в Солун следното писмо.

„ Солун,
17/30 юни 1913 год.

Тъй като българската армия е отворила враждебни действия срещу нашата войска, имам чест да ви помоля да напуснете гр. Солун в едночасов срок, начиная от приемането на настоящето. Оръжията на вашата войска да бъдат предадени на отредените за тази цел офицери; вашите офицери могат да си задържат сабите. Войската ви ще бъде откарана със специален влак до нашите предни постове и за тяхната безопасност ще бъдат взети мерки. След изтичането на горепоменатия срок ще бъда принуден, за голямо мое съжаление, да дам заповед, щото вашите войски да бъдат смятани и третирани като неприятелски.

Благоволете да приемете уверение в отличните ми почитания:

генерал (под.) Константин Каралис"

Гръцкият ултиматум беше публикуван в 7 ч. и 30 минути. Веднага улиците се заеха от гръцки патрули, които спираха и обезоръжаваха всеки срещнат български войник.
Френският консул г-н. Жосемин, се противопостави енергично и поиска срока на ултиматума да бъде продължен вместо до 5 и пол. ч. до 6 и пол. Очаквайки тоя срок, гръцките войски окупираха всички улици, а така също заеха и таваните на некои околни къщи.

Гръцката главна квартира и щаба на българския гарнизон са на площада „Хамидие". Техните

5

часови стоят на един метър един от други и се гледат като озлобени кучета, от време на време се чуват гърмежа и се виждат конвоираните разоръжени български войници, обградени от четири страни с гръцки байонети.

Часът е ужасно мъчителен защото изглежда, че българите нямат намерение да се предадат. Какво ще стане?

Надясно от улица „Хамидие", върху кулата, гърците инсталират четири митральози; други са поставени върху кулата „св. Георги". Вижда се едно усилено движение през времето, когато френския консул конферираше надълго с коменданта на българския гарнизон, майор Лазаров, за да го съветва да избегне лошите случки и да се предаде.

В 6 и половина часа се свършваше срока издействуван от френския консул. Незабавно гръцките отряди получиха заповед да обградят къщите заети от българските войници. Българските часови напуснаха постовете си и се прибраха в зданията, за да вземат участие в отбраната им. Мисията на френския консул не беше успяла. Българският комендант не беше приел гръцкия ултиматум и думата беше дадена на оръжието.

Между това разнесе се слуха, че едно сражение се е започнало вече между гърци и българи във Вардарската улица, където живеят 40 български доброволци, които оказали едно горещо съпротивление на гърците, употребявайки даже бомби. Трябвало е да се разменят повече от 400 изстрела, без да се смятат атаките на нож от гръцка страна, за да се покорят българите.

На площад „Хамидие" гърците събираха своите воиски, а един гръцки офицер даде три пъти заповед на българите да се предадат. Точно в 8 часа се чу един камбанен звън, след което започна едно ужасно сражение.
Митральозите и пушките на гърците обстрелваха зданията на българите, които от своята страна отговаряха със същата енергия, от всички дупки, та

6

даже от тавана. Цялата улица е в огън, пращенето е адско и гърмежите се увеличават с напредването на нощта.

Какво става в тия къщи заети от българите и какво ще стане с тях? Това се питаше със скръб всеки и получаваше убеждението, че българите са решени да се бият до смърт.
В 8 и половина часа гърците поставиха няколко полски оръдия по тротоара срещу зданията заети от българите. В мрака на едно звездно небе започна канонадата, която причини веднага големи колони пламък от вътрешността на обстрелваните здания. След това един гръцки офицер преустанови огъня и поднови заповедта си към българите за предаване. На тази заповед един български офицер попита:

— Какви са условията?
Гръцкият офицер отговори:
— Никакви условия. Сложете си оръжието и излезте.
— Не, отговори българския офицер, ние ще излезем утре.
Сражението се поднови.

Стените се изкъртват и българите се бранят зад стените на близките къщи, до които са се добрали.
Сражението се продължи така до 9 и половина часа, когато българите, изнемогнали от множеството на неприятеля, трябваше да се предадат. Те излизаха един по един; веднага хващани и обграждани от евзоните и критските джандарми.

Майор Лазаров, седем офицери и 1208 души войници бяха натоварени на един параход за да бъдат отведени неизвестно де.

7

Погрома на българите в Солун

Следният разказ е писмо от очевидец—българин в Солун, печатан във в. „Мир”.

В понеделник сутринта, освен някои гръцки семейства, никой не подозираше това, което имаше да става него ден. На някои места, обаче, около Солун, още заранта били убити отделни български войници, отиващи по някаква работа. На обяд замина г. Хесапчиев. Към 1 часа войски заеха улиците около къщите на бълг. войници. Полицията преустанови движението и заповяда да се затвори чаршията. В 2 часа почна сражението в Гранд хотел при бълг. поща, гдето имаше само 5—6 бълг. войника. В 4 часа почна залавянето на офицерите, живущи в частни квартири. На капитан Н. Иванов залавянето стана така: още в 2 часа блокираха къщата гръцки войници готови за бой. В 4 ч. влезна гръцки офицер със 6 войника и 2 критянина и му каза на френски: „Моля, елате само за 10 минути в нашата казарма" (тя е недалече от къщата). Той отговорил: „Аз трябва сега да съм при моите войници". — Не, аз имам заповед и вие трябва да дойдете у нас". Иванов си взе револвера и тръгна. В 6 часа тъкмо (официално се казва в 7 ч.) се почна ужасна престрелка в града с митральози и топове, разбира се, гръцки. Всичко живо се изпокри и разплака. Общата канонада непрекъснато продължи до 6 ч. без десет минути сутринта. Последната бомба се чу тъкмо до 8 ч. сутринта. Отделни пушечни гърмежи продължиха до 10 часа, но градския шум не даваше да се чуват по-после. Най-силна беше, почти отчаяна, топовната и бомбена канонада от 1 до

8

3 ч. през нощта. Зданията, в които бяха българските войски, особено онова на комендантството, са изцяло продупчени от топовете. Цяла нощ събираха ранени и убити и тутакси миеха улиците от кръвта. Във вторник публиката разглеждаше плахо и озъртайки местата. Повредено е и болничното здание на Бълг. Червен кръст. През целия този ден арестуваха много българи, почти всички, конто можаха да уловят. Плач е по българските къщи до олелия. Около митрополията, гимназията всички мъже са изловени. Войските се заканват на жените. Една жена с няколко дечица излязла да търси мъжа си, ето трети ден не се е върнала. Две гимназистки в Гранд хотела били заклани. Арестите продължават усилено до днес. Хващат всички българи и тутакси ги изпращат с параходи.

Още във вторник сутринта с параход изпратиха в Гърция: отец Евлогия, управляващ българската митрополия, Д-р Лазаров, 7 офицери начело с майор Лазаров и много войници. Свещениците и дяконът от митрополията са арестувани и неизвестно де са.. В сряда оставиха всичко от двореца и митрополията, отдето натовариха много коля. Митрополията, след като задигнали касата, архивата и мебелите, оставили я затворена. Още вторник разграбиха всичко от всички български училища, които стоят сега пусти и затворени. В сряда воденето на 10-на българи за парахода причини ужасна паника в града —всички дюкяни моментално бидоха затворени и хората изпокрити.

Г-жа д-р Иванова през ужасната оная нощ поискала закрила у австрийския консул, но й била отказана, същото и у английския консул. Най-после руския консул я взе у дома си, Шпиони кръстосват улиците и не оставят нито един българин да се мерне някъде. От три дена насам е блокирана Кукушката махала и не пускат вътре нито хлебарин. Що става там? —Един Бог за сега знае. Чува се, че арестували и много жени. Гръцкият крал пристигна във вторник рано сутринта, когато канонадата беше в своя разгар. Той сега е на бойното поле и сам телеграфира за успехите на

9

гръцката армия в тукашния официоз „Ьа НЬег1е". Денем и нощем непрестанно от вторник насам носят ранени войници. Всички гръцки училища обърнаха на болници.

Всички български учители, неуспяли да избягат или да се скрият, са арестувани и изпратени в Гърция. Арестуват от вчера насам и учителките. Никой от консулите до сега не се застъпи за българите. А това е ужасно, защото те виждат и всичко знаят. А нещастните затворници, които са с хиляди!.... По-голяма злоба до днес не съм виждал. И у турците бях затварян, но това което видях и преживях от гърците е хиляди пъти по-ужасно. У тях няма милост! И се с измама и хитрост.
До късно във вторник няколко убити български войници, между които един офицер бяха оставени невдигнати от местото, дето бяха убити, за да ги гледа публиката.

Солунската трагедия

В френския вестник „1е Тетрз' се появи долното описание на солунската трагедия.
„Това събитие, което преживяваме, ще бъде записано в историята, тъй като се касае за едно четиричасово сражение, което стана в сърцето на един сто и петдесет хиляден град.

След превземането на Гевгели от българите и скъсването на гръцко-сръбската връзка при тоя град, гръцкия комендант изиска, щото българския батальон, квартируващ в Солун, да не стои повече в града. Българският генерал Хесапчиев, който тук играе ролята на български дипломатически агент можа да тръгне, а българските войници имаха предложение да заминат без оръжието. Българите не

10

се подчиниха. Веднага бяха взети мерки от гърците: улиците бяха заградени от гръцки войски и всички, случайно минаващи български войници бяха арестувани. В резултат на това се произведе голяма паника между разнородното солунско население. Трима български войници бяха убити до гарата на линията Солун—Цариград.

Главните български сили бяха разположени на ляво, наблизо до квартирата на гръцкия генерален щаб. Цяла една махала беше окупирана от българите, числеността на които възлизаше на 600—700 души. В 6 и половина часа гръцки парламентьор бе пратен при българите с покана да се предадат. На тази покана българите заявили, че те ще се защищават до край, и че ще излязат от жилищата си само мъртви, ако потрябва. В 7 и половина часа един гръцки парламентьор извика от улицата на българите, че е време вече да се предадат или умрат. След една минута, една силна трескавица се разнесе: всички гръцки войници започнаха да стрелят картечниците поставени на върха на Бялата Кула и върху покривате на околните къщи усилено действуваха. Българите се защищаваха добре и стреляха усилено от прозорците на своята казарма. През това време, когато стрелбата бе най-усилена двама български войници се качиха на покрива на казармата си и оттам хвърляха бомби. Тази усилена стрелба продължи цял час, обаче, за българите тя бе безвредна, тъй като стените на българската казарма бяха доста дебели. Прочее, време беше да заговарят топовете. Българите наново бяха поканени да се предадат, но те отказаха.

В 8 и половина часа вечерта едно тежко бучение се разнесе. Това бе първия топовен изстрел.. Българите се съпротивляваха още. Нападението продължаваше, като в едно истинско сражение. Най-после към 9 часа вечерта първата къща се предаде: Петдесет български войници бяха заловени, цел» опушени от барутния дим. В същото време друго сражение стана при Гранд Хотел, където след, едночасов бой българите най-после се предадоха.

11

Един български пост се съпротивлява чак до 6 ч. сутринта на другия ден. В училището „Тареки", където 500 български войници квартируваха издигнаха бяло знаме и командира Лазаров с още четирима български офицери преговарят за предаването.

Общо число на българските пленници възлизат на 1200 души войници, които бяха изпратени в Пирея. Според сведения от гръцки източник тази кървава солунска нощ струва на гърците 170 убити и ранени, а на българите 80 души убити и ранени. Освен това гърците са арестували и голям брой български доброволци и комити.

Един срещу двадесет

Гърците, които пожелали да спечелят светли лаври, извършиха едно злодеяние на 17 юни с Солун. Това бе един погром над шепа българи. Печалната слава, която гърците придобиха, ще краси техните оперетъчни „победи", на които те излязоха майсторите в Балканската война.

12

Оставената в Солун от българите една пехотна дружина, под началството на майор Лазаров, въздаваше не малко безпокойства на гърците. Срещу тая дружина гърците бяха оставили в самия град Солун цяла една дивизия, когато останалите войски още отдавна са разпратени на бивак по околните стратегически места, които гърците окупираха след като Рилската българска дивизия замина за Булаир. И в последно време, колкото отношенията между българи и гърци ставаха по-натегнати, толкова и намиращите се тук български войски се обкръжаваха от все по-силни гръцки части.

Гръцките военна власти се опасяваха твърде много ла не би тая българска дружина, подпомогната от солунското българско население да извика метеж в самия град в моментите, предшествуващи обявяването на войната и отвлече големи гръцки сили в Солун, толкова необходими на гърците, които а без това се чувствуват немощни пред българските сили. Неуместните опасения на гърците, че българското солунско население е въоръжено и очаква само да му се подаде сигнал за борба, извикаха » последния страшен терор над него. И за да изплашат това население, а също така да освободят ръцете на оставената в Солун дивизия, гърците решиха да свършат най-напред с българската дружина.

Българските войски заемаха около 20 здания по булеварда „Хамидие", като почнете от Беяз Куле до самите гръцки гробища. Там се намира българското комендантство, отвъд това българската поща, по нататък, от лева страна на булеварда, българска казарма и друга пак такава. На отсрещната страна на булеварда, неколкостотин крачки по-далеч: голяма военна болница и едно турско училище, също така окупирани от българите. Срещу гробищата дето и завършват сградите заети от българската дружина се. намира втората голяма българска болница.

Целият квартал „Хамидие" още от преди няколко дни е опразнен от своите мирни жители и всички къщи, разположени срещу ония, завзети от българите се изпълнят от гръцка пехота. Слагат се и митральози. Цяла гръцка дивизия е тук по булевард „Хамидие", а също така дадена е заповед на близки до Солун войски да бъдат готови и потеглят за града при първа заповед.

Български войници се намират и в църквата „Св. София" Всички близки до нея жилища също така се блокират от гръцка пехота, а цяла една дружина е настанена в църквата „Св. Димитър", защото в нейните близки околности се намирали квартирите на български офицери.

13

Български войници виждаха всички тия приготовления и със стоическо хладнокръвие очакваха момента, когато ще бъдат нападнати. И те от своя страна взимаха мерки, укрепвайки зданията, които им служеха за жилище, с каквото може. Имат приготвена и храна и вода за една по-дълга обсада.

Цялото чуждестранно население в Солун с настръхнали коси очаква страшния момент, когато българите ще бъдат нападнати. Колкото и да знае храбростта на българите, то все още не вярва, че шепата герои ще се осмели да се противопостави на гръцките маси, толкова повече, че българите еж. лишени от артилерия, когато гърците са оставили в Солун няколко батареи за бомбардиране заетите от българите сгради.

От 15 того всички улици в които квартируват български войници и офицери са изолирани. Техните входове и изходи са заети от силни гръцки пехотни и кавалерийски отделения, които не пропущат да мине оттук никаква кола, никакъв минувач. Страхуват се гърците да не им се притекат на помощ българи от града.

Българската дружина е все още спокойна. Офицерите са при своите войници. Не се отделят, не напущат своите квартири, защото в всеки ъгъл на улиците дебнат силни гръцки отделения, получили заповед да арестуват всеки български войник, който се появи.
Но ето настъпва и величествения момент. Гърците получават съобщения за започнатите сражения около Струма и към Мощияно и Лефтери. Постигнатите от тях там неуспехи ги озлобяват, толкова повече че според получените съобщения са дали големи жертви, и те решават да свършат с българската дружина.

Съобщенията между отделните домове, заети от български войници са прекъснати. Всека къща е отделна крепост, с отделни защитници и отделно началство. Гърците все още се надяват, че всичко ще се свърши благополучно и че българите в последния момент, виждайки се поставени в невъзможност да се бранят, ще сложат оръжието.

14

Още от сутринта се забелязва едно особено движение между гръцките войски в тия квартали. Пристига и артилерия, която се настанява на позиции срещу заетите от българите къщи.

Към обед гърците изпращат в българското комендантство парламентьор с покана, българските войски да предадат оръжието си.
Изпратения парламентьор се връща с отрицателен отговор.
Гърците все още се колебаят.

Пращат те и втори и трети път—все същия отговор. Удрят го на молби, изтъквайки невъзможността на българите, нито да се съпротивляват, нито да се спасят.
Винаги отговора е един и същ, с една и съща категоричност:
— Няма да се предадем. Дайте ни свободен път.
Така изминава времето в напразни преговори до пет часа после обед.
Градът е в тревога. Всеки знае вече, че само няколко момента го делят от едно страшно сражение. Малко са българите, наистина, твърде малко, само шепа хора, но все вдъхват страх.

Но ето.
Едно гръцко отделение с най-голяма предпазливост почва да се промъква към българското комендантство.
Един изстрел.

Откъде се даде, неизвестно.
Това е сигнал за една страшна борба, която продължи през цялата нощ.
След изстрела—залп. Гръцката пехота, залегнала, почва да обстрелва с ураганен огън българското комендантство.

Една друга гръцка рота е заела съседното на българското, гръцко комендантство и оттам обстрелва с вихров огън укрепените в сградата и залегнали в нейния двор, на добри позиции, български войници.

15

Бият се вече по целия булевард. Срещу всички сгради, заети от български войници, се сипе дъжд от куршуми, самите тъна куршума отвръщат с куршум. Едно рядко по своята ожесточеност сражение, в което защитниците имат нито най-малкия шанс за успех, нито за спасение, н които въпреки това се защищават с рядка самоотверженост.

Ново Термопили, в което потомците на Леонида играят безславната роля на Ксерксовите кълчища.

Ето, понася се и песента на картечниците. С такива са въоръжена и двете страни.
Далеч, по целия град загърнат сега в пелената на нощта, се носи екота на стрелбата.
Няма солунчанин, който да е дремнал през тая нощ, и който да може да я забрави.
Ето гърците правят вече отчаяни опити да завземат с пристъп страшните български подслони. Това им коства само излишни жертви. Няколко хвърлени умело от българска страна бомби, обръщат в бягство нападателите. Все пак без успех остават и техните опити да подпалят прибежищата на българите, като по такъв начин ги принудят да се предадат.

Всичко е напразно. Безуспешни остават положените от гърците усилия да сломят упорития отпор на храбреците.
И тогава прибягнаха до последното средство. Гръм продира нощта. Артилерията започна да действува. Наближава момента, когато всяка по-нататъшна съпротива ще стане невъзможна, когато гордите българи ще сложат оръжието.
Борбата е невъзможна, но тя продължава. Рушат се една след друга сградите, зад чиито стени намерили бяха закрила българските соколи, безсилна е пушката срещу мощното действие на всеразрушаващите снаряди, но все пак се бият.
Цели дванадесет часа да отстояваш срещу един двадесет пъти по-силен противник, поставен в едно положение на абсолютна безнадежност — това никой не очакваше.

16

Часът е пет сутринта. Първите отблясъци на зората приветствуват последните усилия на защитниците, които не могат повече да се борят.

Гърците тържествуват. Неописуема е тяхната радост. Като че ли са сломили не една дружина, а ядрото на неприятелската армия. Бьлгарският флаг се сваля на всякъде и вместо него се издига гръцки. Само над църквата „Св. София", сега прекръстена от българите „Св. Кирил и Методий", още се вее български трикольор.

Един час по късно, когато усилията на гърците се насочиха там, сломена бе и тук българската съпротива. Околните сгради заети от български войници, които проявиха чудеса от храброст, са развалини. Всичко е изпробито от куршуми и снаряди. Учудва се човек, как ония, които са били вътре са могли да се съпротивляват при такава обстановка.

Няма вече гърмежи. Само улиците са задръстени и заглушени от шума на гръцките пълчища, които правят абсолютно невъзможно минаването.

На групи българските войници обградени от два пъти по многочислен конвой се изкарват от сградите, които станаха гробница на мнозина техни другари и още веднага ги изпращат на пристанището.
Прашни от разрушенията на гранатите, изцапани, мнозина покрити с кръв, те не са победените, а победители — те гордо крачат между двете колони с щикове на пушките си гръцки войници.
На пристанището чака параход. Там натоварват българските герои и още вчера парахода потегли за Пирея. Гърците са любители на зрелища и главната квартира бърза да зарадва столичното население.
Санитарни отряди започнаха да прибират тру-

17

повете.

Нощта на 17 юни срещу 18 е истинска вартоломеевска нощ над българите в Солун. Проява на варварщината, тя ще бъде едно вечно позорно петно за гърците, които в своя подъл страх я устроиха.

Тази сутрин тук беше всичко спокойно. Към обед се узна, че гарата ТопсНоп е била окупирана от гръцки войници, които убили двама български часови, които се възпротивили на гръцкото завладяване. Всекидневният живот обаче си течеше обикновено. Следобед бях в къщи; около 5 часа само излязох из града. Тъкмо през това време електрическия трамвай прекъсна циркулацията си и всичките му кола бяха изпратени в депото. Забелязаха се критски патрули, но беше невъзможно да заговоря с тях. В града имаше една малка суматоха и нищо повече.

По всички ъгли на улиците имаше войници с байонети и топове. Всички мостове бяха окупирани. Пред кралската резиденция имаше една цяла рота. Тя се разделяше на по малки групи. Срещнах един приятел.—„Не знаете ли?—попита ме—българите са принудени да предадат оръжията си преди 6 часа. Това ще предизвика нещо. Генерал Хесапчиев напусна града по обяд".

Отидохме в българското консулство. Българските чиновници стояха спокойни на пътната врата, на около 10 метра от която стояха гръцки войници. Очите на българите се обръщаха към тях, като очите на млад вълк и като че ли искаха да кажат: „Елате де!" Във вътрешността на консулатото през един прозорец се виждаха български войници играещи на карти.

18

През това време битката в града се беше вече започнала. В Солун имаше около 900 — 1000 д. български войници. Те са квартирували в къщи, разположени в разни части на града. Една част от тях се намира в българския квартал в „Св. София", една голяма част около булевард „Хамидие", а останалата част вън от града в Кампаня. Техните къщи са солидно построени и те можаха да устояват дълго време срещу стрелбата на пехотата и митральозите.

Никой не предполагаше, че българите ще предадат своите оръжия без да се бият.
От няколко дни се говореше, че българската войска е засилена с комити. Преди една седмица тук се мълвеше за следните думи казани от генерал Иванов пред офицерите от българския батальон: „Гопода, аз Ви поздравявам, вие ще има да изпълните една славна роля"!
Във Вардарската улица близо до Гранд хотел, където се намираше също така един български полк, сражението се започна към 5 часа след обяд. Защитниците стреляха от покривите. През прозорците хвърляха бомби. Хиляди гърмежи се чуха и след това тишината настана. Една ужасна паника настана. Една ужасна паника обхвана цялото население. Улиците запустяха. Всички се изпокриха в къщите.

Тогава няколко къщи с български войници в булевард „Хамидие" бяха поканени да се предадат. Те не се предадоха.

Сражението тук беше дълго. От височините на Беаз куле огъня на гръцките митральози разкъртваше фасадите на зданията.

Но когато гърците се впущаха да превземат зданията, те биваха покосявани от българските митральози. От пукането на митральозите се различаваха ясно пушечните гърмежи и тук-таме лепежите на зданията падаха. Това продължи с часове.

В 8 часа беше забранено да се излиза по улиците. Най-сетне докараха и артилерия. Гърците не закъсняха да превърнат зданията в руини, в които българите продължаваха да се защищават до последно издихание,

19

Дойде нощта, една нощ, спокойна и звездна. Но дълго време след полунощ се чуваха още шума на кавалерията, буботенето на артилерията и експлозията на бомбите, показващи новата фаза в която влизаше балканската война.

В 6 часа сутринта боят се свърши. В 8 часа трамвая тръгна. Може да се каже, че загубите и повредите не са толкова значителни, колкото можеше да се предполагат след едно ожесточено дванадесет часово сражение. В Кампания българското консулство, в къщата на генерал Хесапчиев, българите се предадоха без бой — постове в една или половин дружина войници. По булеварда „ Хамидие" заеманите от българите къщи са надупчени от куршуми; за една къща дотрябва артилерия; след големи загуби останалите българи се предадоха. В къщите, в дворовете се виждаха още мъртви. „Св. София", старата византийска църква, не е пострадала. Само един куршум бе проникнал вътре и минарето бе закачено от няколко снаряда. Напротив — в отсрещната къща, дето се намираше щаба на българите, борбата беше ужасна. Най поел в артилерията срути една стена, след което останалите живи се предадоха.

Когато обаче преминах през Вардарската улица и отидох в българския квартал, срещнах един отряд пленени българи, повечето от които бяха ранени. Българите се бориха като лъвове, до последна капка кръв, скрити в едно турско училище и една здрава къща, малко по горе от Димитринската черква, Тук именно беше тяхната най силна позиция.

Борбата продължава цяла нощ Българите си служеха най-вече с ръчни бомби. Улицата беше тясна, та не позволяваше на гърците да се доближат много до тях. В 2 ч. през нощта артилерията можа да обстрелва двете къщи на Еди куле и почти ги разруши. И тогава гърците успеха.

Не далеч в една стара къща бяха музикантите на батальона, на брой 39 души. Те имаха при себе си само своите пушки и се сражаваха цялата нощ. От покривите на околните къщи гърците не-

20

престанно стреляха, но българите не се предаваха. Часът стана 5. Само няколко души живееха още. Чухме ги да извикат още няколко пъти „ура", и как те се окуражаваха: „Кураж, братя, кураж"! и най-после всичко замре и когато гърците се втурнаха в къщи, никой не им се противопостави, защото, може би никой не бе останал жив.

Съвсем не повредени останаха българската гимназия и девическото училище. Според както ми се съобщи от българска страна, българските войници са били твърдо уверени, че още в 5 ч. ще им дойдат на помощ български войски от Лангаза. И ето с какво се обяснява тяхното отчаяно, но геройско загиване. Не се знае точно още какви са загубите от двете страни. Навярно те са със стотици. Пленени са 8 български офицери, които веднага бяха покачени на един параход, заедно с войниците им. Редът в града през нощта беше много добър. Арестуванията на българите продължават. Днес преди обед крал Константин пристигна. Също пристигна от Пирея един болничен параход.

Страшната нощна битка в Солун

Кореспондента на италианския вестник „Оюг-па1е с!е1 Ма!шо" е изпратил следното описание за нощното грозно злодеяние.

„Когато излязох на улицата, нощната битка беше в разгара си. Три здания на ул „Хамидие", около които се води битката, са на много места надупчени извънредно много от митральозните куршуми, па първата българска казарма, която е близо до Гръцката главна квартира, има широки дупки от по около 75 см. от гранатите на топовете. Лицето и

21

вътрешността на казармата са съвсем разрушени. Друго едно здание заплашва да се сгромоляса — до толкова много е било обстрелвано от гранатите.

В джамията „Св. София" постоянно влизат хора. Джамията е здрава, Скъпоценните мозайки по куполите са останали неповредени от гръцките .... гранати. Гръцки войници и офицери влизат в джамията, обърната отскоро в православна черква, кръстят се и палят свещи пред иконите на светиците. На куполите на старата джамия и на минарето се развяват гръцки знамена. Даже и на двете частни турски болници са издигнати гръцки знамена.

В двора на болницата има много волове и коне, избити през време на сражението.
Когато борбата се завърши, една гръцка дивизия с развято знаме влезе и излезе от квартала „Вардар". Тя беше поздравявана от гръцкото население, а войниците пяха героични войнишки песни.”

Според вестник „Шейе", орган на гръцката главна квартира, в сраженията са убити 53 войника и 27 граждани българи, а ранени са около 200 души. Гърците са дали 16 убити и 15 ранени.—Всичките пленени българи са: 1267 войника, 24 началствуващи лица и 80 граждани—българи — всички изпратени с параход неизвестно де.

На драгия ден след трагедията

Долното описание на геройската съпротива на българската дружина против гръцките издевателства над кея заемаме от „Lе Jоunal". Туй описание е изпратено до вестника от неговия кореспондент.
Тази сутрин царува тишина. Малко по-малко всички български постове се предават. Последни бяха от училището „Тареки", дето имаше петстотин български войника.

22

В 6 ч. 30 м. сутринта коменданта на гарнизона, капитан Лазаров и четирма офицери заедно с него вдигнаха бяло знаме и се предадоха на едно се войниците си като пленници. Съпротивлението беше продължило през цялата нощ. То беше героично, защото топовете и митральозите не престанаха нито за момент. Ожесточени сражения станаха около Св. Димитър. Св. София, която беше в ръцете на българите, и беше отнета „на нож", за да не пострада, като произведение на древното изкуство. Хиляда и двеста българи бяха пленени и натоварени на параходи готови да тръгнат за Пирея. Убитите се пресмятат на 90 от българска страна и около 10 от гръцка.

Порядъкът беше подържан през цялото време, през което траяха сраженията. Населението остана спокойно. Къщите, в които се бранеха българите, представлява една ужасна гледка. Аз посетих някои от тях. Стените им са напълно разкъртени от куршумите, а топовете са отворили големи отверстия в тях. В училището „Тареки" беше намерен много хляб, което показва, че българите са били решени да се бият дълги дни,

Упорството на българите беше превъзходно и безнадеждно, защото те не можаха да хранят надежди за устояване срещу своите обсадители. Естествено, жестът е величествен. Преди заминаването си генерал Хесапчиев каза на своите хора, че те всички еж осъдени на явна смърт, но че ония, които искат да излязат от града ще требва да сменят своя полк. Всички, обаче, останаха.
Макар че гърмежите на пушките, митральозите и топовете не престанаха през цялата нощ, тая заран населението излезе спокойно по улиците, което показва колко много е навикнало то на вълненията.

23

Протеста на българското правителство

Българското правителство протестира пред гръцкото за злодеянието, което извърши над българската дружина в Солун. Ето и самия текст на протеста на българското правителство, както той бе предаден официално в пресата.

“Българското правителство е разпоредило да се връчи в Атина енергичен протест против безпрецедентното в историята постъпване спрямо солунския български гарнизон, обезоръжен брутално от гърците, без предупреждаване на българското войсково началство и без да е била дадена на войската възможност да поиска наставления. Общоизвестно е, че българската войска беше влязла в Солун още при падането на града и квартируваше там по заповед от генералния щаб и по силата на едно съглашение между двете съюзни правителства.

През време на обезоръжаването имало убити и ранени голямо число български войници; останалите живи са заточени в Гърция.
Вследствие на туй вероломно и нечувано покушение, България иска следните удовлетворения:

1) Да се освободят веднага насилствено откараните в Гърция наши войници, като им се повърне оръжието.

2) Да се възвърне първоначалното положение, като се допусне настаняването на наши войски в Солун, според съществуващото съглашение.

3) Да се повърнат всички имущества и помещения, които са били във владение на нашите войски в Солун.

4) Да се даде обезщетение на пострадалите.

5) Да се издигне българското знаме в Солун с подобаващите почести.”


Събрал: Z.
24

10 коментара:

Anonymoussaid...

Браво за документалистиката! Браво!

Historian said...

@8970670049164655859.0

Благодаря за комплимента!

Anonymoussaid...

А защо никой не казва за зверствата на урумските банди над цивилното население ,как архимандрид ЕВЛОГИЙ е хвърлен гол в морето!!!

Historian said...

@6535576942178331986.0

Здравейте, благодаря Ви за интереса.

По-долните няколко реда са цитат от книгата.

"...отец Евлогия, управляващ българската митрополия, Д-р Лазаров, 7 офицери начело с майор Лазаров и много войници. Свещениците и дяконът от митрополията са арестувани и неизвестно де са...
В сряда оставиха всичко от двореца и митрополията, отдето натовариха много коля. Митрополията, след като задигнали касата, архивата и мебелите, оставили я затворена. Още вторник разграбиха всичко от всички български училища, които стоят сега пусти и затворени. В сряда воденето на 10-на българи за парахода причини ужасна паника в града—всички дюкяни моментално бидоха затворени и хората изпокрити."

Найстина, в тази книга не се разкриват подробности около трагичната смърт на Митрополита и Христо Батанджиев(а заедно с тях-и на десетки други българи). Причината за това е, че материала е отпечатан почти веднага след злополучните събития в Солун.

В заключение, подготвям пускането в нета на спомените на ръководителя на българската отбрана в Солун, майор Лазаров.

interior said...

Архитектура
Строителство
Интериорен Дизайн
Направи си сам
Финансиране
Озеленяване
Баня
Кухня
Спалня
Детска Стая
Хол
Обзавеждане
Фирми

MR.URNEST said...

http://samoistina.at.ua/

Lyudmil Antonov said...

@186932683605402101.0
Много хубав и полезен сайт. И аз имам намерение да направя такъв, свързан с лингвистика и история на България

Historian said...

@Lyudmil Antonov
Blagodarija Vi za komplimenta. V momenta sum izvun stranata i zatova ne sum slagal nova informacia.

Pozhelavam Vi uspeh!

Anonymoussaid...

@Historian

Завинаги Солун-никога Тесалоники
Завинаги Лерин-никога Флорина
Завинаги Воден-никога Едеса
Завинаги Костур-никога Кастория

Anonymoussaid...

"ELLHINIKOS NA MH MEINH!" = "DEATH TO ALL GREEKS - NO MERCY!"

СМЪРТ НА ГЪРЦИТЕ - БЕЗ МИЛОСТ ! НИЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ !

Post a Comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial