| More

translator

В двора на Дебърския манастир
"Свети Йоан Бигор"

Кратки етнографски бележки за Дебърско с оглед към говора в тоя край*

От Лазар Димитров**

Тези ми бележки са плод главно на непосредно познаване предмета на тази статия, защото Дебърско е мой роден край: роден съм в с. Дренок (Дримкол) и макар да съм излязъл отдавна от селото си, винаги съм имал възможност да се движа в дебърска среда. Покрай това се ползувах за тази си работа и от някои книжовни трудове.

Под Дебърско, което е населено с българи-християни и българи-мухамедани (помаци), трябва да разбираме само Горно Дебърската каза и Джернонишката, които се състоят от околиите: Поле, Жупа, Голо Бърдо, Дримкол, Горна Река и Долна Река или Голема Река и Мала Река. Първите четири околии съставят Горно Дебърската каза, а последните две-Джернонишката. Мала и Голяма Река се простират по двете, страни и по цялото течение на реката Радика, приток на Дрим, като се почне от изворите му, та се свърши малко по-горе от мястото, гдето тя се влива в Дрим при „Спилския мост", близо до гр. Дебър. Горна Река заема горното течение на Радика, а Долна Река - долното. Тези две околии имат 47 села. Селото Джерноница е седалище на каймакамина. Този каймакамлък е създаден отскоро; по-преди и тези две околии влизаха в Горно Дебърската кааза. Другите села в Долна Река, са: Битуше, Болетин, Требище, Видуше, Велйо Бърдо, Ростоше, Хаджиевци, Присойница, Скудринъе, Горно Косоврасти и Долно Косоврасти; Янче, Галичник, Сушица, Росоки, Селце, Тресонче, Лазаро-

* Правописа в материала е осъвременен, без обаче да се променят назнанията на топонимите, който автора употребява.

** Публикувано в: Известия на Семинара по славянска филология. С., 1905 г. 

263

поле, Гаре, Осой, Могорче, Долно Мелничани и Горно Мелничани. Първите единайсет села се намират на десния бряг на Радика, по долното и течение, и са разхвърлени по южните склонове на планината Корчин, клон на Кораб останалите - по левия бряг на същата река, по склоновете на Бистра планина. Тук влиза и манастира „Свети Йоан Предтеча", наречен още „Бигор". Като пределни точки между Горна Река и Долна са селата Джерноница, Битуше и Болетин от дясно, а манастира от ляво. Населението в селата по десния бряг на Радика е смесено: българи-християни и помаци; тук-там има и чисто арнаутски семейства. Помаците са по-многобройни; те се усилват постоянно с господството си и с терора. Говорът им е български, но под силно влияние на арнаутския, който се стреми бързо да го измести; особено това се забелязва през последните години. Българите в много малко села имат училища и черкви. Откъм училища и помаците не могат да се похвалят: макар и да имат в някои села училища, но преподаването става по стар начин. Християнското население се занимава със земледелие и скотовъдство; мъжете отиват и на „гурбет" като зидари. Помашкото пък - главно с кираджийство, но и със земледелие и скотовъдство. В селата обаче, които се намират от лявата страна на Радика, населението е чисто българо-християнско, с изключение на селата Янче и Могорче, в които има и по неколко помашки къщи. Тук във всички села има черкви и училища. Последните не са твърде добре уредени, но за времето и мястото удовлетворяват. В по-главните села има и сърбомани и сърбомански училища; макар и сърбоманите да не са многобройни, но правят голема пречка на естествения обществен напредък. Поминъкът на тези села е скотовъдство, млекарство, кираджилък, зидарство и иконопиство.

- За Горна Река ще кажа само, че се състои от 23 села, по вяра смесени, християни и мухамедани, с език еднакъв - арнаутски. Християните не правят разлика между себе си и българите от Долна Река, и в черквите употребата славянски книги. От като почнаха да се отварят училища по българските села в Долна Река, същото почна да става и в Горна Река. В селата Беличица, Ничпур, Левуново, Никьорово и др. отдавна има българи-учители. Всички хри-

264

стияни бяха под ведомството на Екзархията1). И тук населението се занимава със земледелие, скотовъдство, млекарство, в чужбина с халваджийство, бозаджийство и хлебарство. Имената на селата и местностите са чисто български: Волковия, Върбен, Беличица, Стрезимир, Рибница и др. Потеклото на това население е важно за изследване. На Горна и Долна Река границите са: на изток Кичевско, на запад върховете на Кърчин, на юг Поле и Жупа, на север Гостиварско.

- Поле се простира на север и запад от града Дебър и по западните склонове на Кърчин и се състои от гр. Дебър и селата: Райчица, Град-Елевци, Сушица, Бомово, Рашани, Спас, Войник, Ковачица, Блато (Горно и Долно), Обоки, Доляни, Ърбеле, Макелари, Корчища (Горно и Долно), Клабучища, Банища, Кривци, Аме, Граждане, Майтар, Требча, Еребар и Пехица - всичко 26 села. Населението е било чисто българо-християнско, но в последните години бързо се измества от арнаутите та има вече цели села с чисто арнаутско население. Християните от селата поради несносния живот бягат в града, в Солун и по чужбина. В малко села има български училища и черкви. Сръбската пропаганда прави усилия в града, но няма успехи. В полските села и в ония при полите на Кърчин се занимават със земледелие и зидарство, а в града турците с агаларство (протекторство), лихварство, снахилък, търговия и кираджийство, а християните със земледелие, търговия и зидарство, най-вече в София; с лозарство само в града и в с. Райчица. Поле граничи на север с Горни Дебър, на юг с Радика и Дрим, на изток с върховете на Кърчин, на запад с Дрим.

- Джупа или Жупа се състои от 24 села, именно: Селце, Елевци (Горно и Долно), Долгаш, Осолница, Осолница турска, Проьаленик, Вапа (Горна и Долна), Пейовци, Житинани, Кочища, Новаци, Коджаджик, Брещани, Брощица, Папраница (Мала и Голяма), Пареши, Баланци (Горно и Долно), Цорни Обо, Байрамовци, Горенци (Горно и Долно) и Влашки. Селата са смесени: помаци и християни-българи; само Коджаджик-Елевци е чисто турско, гдето говорят на едно развалено турско наречие, а в смесените се говори български. И тук арнаутският език се сили да измести българския. Коджаджичаните трябва да са

1) Благодарение на слабите грижи на дебърската митрополия преди 4-5 години много села пак са се повърнали под патриаршията.

265

отдавна преселени тук и то от племето „юруци", каквито ги има на много места в Македония. В Джупа чисто българско село е само Селце, но и то ще се съсипе, тъй като взе участие миналата година в движенията. Само в това село има черква и училище, в другите села черковните треби се извършват от свещениците на града Дебър. Поминъкът на населението е и тук земледелие и скотовъдство, но голяма част от него отиват на чужбина, като хлебари; надничари и просто занимават се и с кираджийство. Джупа граничи на север с Радика и Долна Река, на юг с Охридска Малесия, на запад с р. Дрим и на изток с височините на Стоговската планина.

- Дримкол се простира по левия (западния) брег на р. Дрим. Селата се намират по източните склонове на планината Радуч. Те са седем, именно: Дренок, Модрич, Луково, Нерези, Безево, Пискупщина и Ябланица. Населението е чисто българо - християнско, само в Ябланица има неколко помашки къщи. Във всички села има черкви и училища. Сръбската пропаганда прави големи усилия да се закрепи и тук, но до сега не е сполучила и едва ли ще сполучи. И тук населението се занимава с земледелие и скотовъдство, но главния поминък са зидарството и каменоделството на чужбина. Оттук излизат добри дограмаджии и резбари, главно от с. Стеблево. Каменоделците, които работят тук в София, са от селата: Луково, Нерези, Берево и Ябланица. Границите на Дримкол са: на север и запад Голо бърдо, на юг Стружки Дримкол, на изток р. Дрим.

- Голо бърдо се състои от 25 смесени села - помаци и християни-българи. И тук помаците взимат надмощие и се стараят да заменят българския език с арнаутски, особено мъжете. И българите тук считат за гордост да знаят арнаутски, но това само мъжете. Само в няколко села има български училища, а черкви няма във всички села. От несносен живот българите постоянно се изселват в града Дебър и в Солун, па има села вече съвсем обезбългарени: Заборйе, Малестрени и др. Селата се простират по северните склонове на Радуч към Албанска Малесия. Те са: Джепища, Връбница, Требища, Гиневец, Еленье, Стеблево, Себища, Борово, Сопот, Дзабдзун, Острени (Голямо и Малко), Радомирица, Миреши, Отишани, Вичища, Големца, Сорпетово, Пасинки, Тучепи, Торбаче, Търново, Радбеща, Заборйе. Главният по-

.

266

минък е и тук зидарството; най-вече от тези села отиват в Солун на работа. От Стеблево има добри дограмаджии. Освен туй и тук населението се занимава също и със земеделие и скотовъдство. Голо бърдо граничи на север с притока на Дрим от лява страна, наречен Видодзвезда (зад този приток, на север се простира Албанска Малесия), на юг и изток с Дримкол и р. Дрим, на запад с Чорменика (Албания), Елбасанско.

Славянското население в Дебърско се нарича от Григоровича и Верковича „мияци". В „Македония. Етнография и статистика" на В. Кънчев се споменават още „поляни", „ульуфи" и „кецкари", за които г. проф. Б. Цонев в „Увод към историята на български език" (стр. 66) казва, че не се знае „какво значение имат тези племенни имена, и пр."

Нека дам някои пояснения върху тези имена. Племенно е само името „мияци", а другите - „поляни", „ульуфи", „кецкари", към които аз ще прибавя и „гакьурки", „торбеши", „обяла"1), - са имена, дадени според мястото, което населяват, или са презрителни.

Названието „мияци" сигурно произхожда от изговора на първоличното местоимение множествено число „мие" вместо „ний" или „ние", а „поляни" се наричат онези българи, които населяват полето около града.

„Ульуфи" или „гакьурки" наричат реканците ония българи, които населяват Дримкол и Голо бърдо; обратно - дримколци и голо бърденци наричат реканците „обяла" за презрение. „Ульуфи", доколкото зная, се употребява в смисъл на „бедняци", „оголени", а „обяла", защото реканците завиват нозете си с навуща, които там наричат обяла.

"Гакьурки" пък реканците наричат дримколци и голобърденци, защото носят под доламата не клашнени гащи, наречени бечви, а платнени и то доста широки; от гащи - гакьи, оттам „гакьурки". Що се отнася до името „кецкари", ще кажа, че то почти не е известно, или редко употребимо, и ще се отнася повече до селяните само от Кленъе, тъй като те са дяволити (хитри), а под думата „кецко" в Дебърско разбират дявол. Има още едно име, то е „шопи", както се наричат селяните.

1.) Употребяло се е и името „помаци" за онези, които са минали в ислямизма, както и другаде, но понеже се счита за много обидно това име и понеже е ставало причина за кръвни разправии, сега е почти забравено.

267

от Димколските села: Модрич, Луково, Нерези, Безево, Пискупщина и Ябланица. Това име се употребява в смисъл на простаци.

Ще кажа още няколко думи за облеклото и сетне вече ще пристъпя да поговоря за дебърския говор изобщо. По носиите дебраните от всички околии се различават: дебраните, т. е. поляните, имат различна носия от реканци, също и от дримколци и пр.

Мъжките носии в същината си не се различават, а в подробностите: във везовете (шарките) с гайтани, които там наричат „оптоки", и по боята на „обтоките". Женските обаче много се различават. Най-хубави са полянските и реканските, много неудобни са дримколските и голобърденските, които приличат на албанските. Некои села, що са в съседство със Струшко и Охридско, и то от Дримкол и Джупа, носят дрехи такива, каквито носят съседните струшки и охридски. Такива са дримколските села: Модрич, Луково, Нерези, Безево, Пискупщина и Ябланица, и джупанските Селци и Буринец. Описанието на носиите в Дебърско може да послужи за отделна тема, която може да се разгледа на особно.

Дебърската говорна област граничи на юг със Стружки Дримкол и охридска Малесия, на север с гостиварските села, Горна Река и Долни Дебър, на изток с охридска Дебърца и кичевска Горна Копачка, на запад с албанска Малесия) и Чорменика (Елбасанско).

Разбира се, в тази област влиза и Горни Дебър, макар и да има само 400 български къщи, а 2000-2500 арнаутски, защото е заобиколен от вси страни със села, гдето още владее българския език. За забелезване е, че много арнаутски семейства в този град носят чисто славянски названия (прякори). Например има най-видни семейства, наречени „Пустиновци", „Русиновци", „Стрезимировци" и пр., но никакви следи славянски в тях няма - в нищо не се отличават от малесорците. При все това сигурно е, че те са от славянско потекло, но ще да са потурчени отдавна, може би веднага след завладяването на тези места от турците...

268

Цялата статия можете да прегледате тук:

Лазар Димитров-Кратки етнографски бележки за Дебърско с оглед към говора на тоя край