| More

translator

Сградата на Кумановското "народно" училище,
завършена през 1856 г.

19. IV. 1928 г.

Черквата „Св. Никола" в гр. Куманово е започната да се строи в 1843 г. Главен инициатор е бил тогавашният младеж Георги Иванов Борозанов с помощници стари хора: Иван Борозанов, Тасо Новоселски, Димитър Караманов, Гийо Чоробенски, поп Нешо и брат му и др., всички българи, й никога не се е чело на гръцки, а само на славянски.

В двора на черквата срещу олтара е съществувало (преди черквата) много старо училище; в същия заграден двор са били и гробищата с училището от неизвестни години, в това училище са се учили горните инициатори по направата на черквата и други тогавашни младежи; учението е било на славянобългарски език, писането е ставало с гъше перо, употребявани буквите: ъ, ь,ъ, ж, ня и пр.- тази писменост сме виждали в тефтерите на нашите бащи и деди — ученици на това училище, а кои са били учители помним от някой разказ на нашите хора.

736

След направата на черквата е построено ново едноетажно училище в близко съседство с черквата в отделен и добре заграден голям двор и е просъществувало до 1910 г. В това училищно здание от 1860 г. до 1863 г. е бил 1 учител, називаем даскал Симеон Филипов от гр. Щип; до времето 1860 г. се е чело на буквари с азбуки, веди и пр. и се е сричало буки аз=ба, веде аз—ва и пр., а с дохождането на Симеон Филипов започва учението на а, бе, ве, и пр. и сричане бе а=ба, ве а=ва и пр., но не по буквар, а по картонени букви и картонени таблици с букви и срички — залепени на квадратни дъсчици, а те заковани на добре огладени колове и заковани от двете страни на чинове; писането е ставало с металическа писалка и с гъше перо, учениците са имали дивити на поясите, учело се е смятане, на което му казвали рекам. 

Учили някаква книга енциклопедия, написана на български език със славянски букви, учили псалтикия, часослов (наустница), псалтир, светче и евангелие. След Симеон Филипов е бил учител, називаем даскал Константин Кратовец (Какаван) в 1864 г. След него в 1865 и 66 г. (2 години) Михаил Георгиев от Кратово и през 1867 г. и 1868 г. (2 години) — Арсо Кукуряк от Кратово; през 1869 г. — Костадин Прилепчанец; през 1870 и 71 г. (2 години) поп Ефрем Скевра от Щип; от 1872 г. до края на 1874 г. — Михаил Христов Попов от Враня, свършил Габровската гимназия „Априлов", а през 1885 г. вместо него — Арсо Петрушов и Коце Иванов Борозанов, и двамата от гр. Куманово. От 1876 г. до 1881 г. учителствувал пак учител Михаил Христов Попов от гр. Враня, който към края на 1881 г. бе арестуван от турското правителство в Канчикуле — Солун, и лежа шест години в затвор.

От 1872 г. учението започва на чисто български език с буквара и читанка на Д. В. Манчов от Пловдив, учеше се аритметика, писане и краснописане с металическа писалка на специални тетрадки, българска история по учебници, разпространени, закон божи, катехизис и география, много разпространено по карти Манчов. Земните полукълба и петте части на света; имаше карта на Балкански полуостров и по нея се изучаваха градове, реки и планини доста нашироко. 

Издръжката на училището и учителите е била всецяло от прихода на черквата „Св. Никола"; така учител Михаил Христов Попов е получавал 5000 гроша годишно, а другите преди него, тоже от черквата, но не ни е известно по колко. Говорило се е, че през последните две учебни години (1879—80 и 1880—81) М. Хр. Попов да е получавал заплата и от Екзархията, но колко и дали е верно това, не ни е известно.

През 1881— 1882 учебна година са били учители Петър Трендафилов и Иван В. Новоселски от гр. Куманово, заместници и ученици на арестувания учител М. Хр. Попов. Заплатата им е била по 600 гроша за учебното време седем месеца само да се не затвори училището; заплата бе тоже от черквата. 

През учебната 1882—83 година са били учители Тодор Божков от Велес и Иван В. Новоселски от гр. Куманово. Първият екзархийски учител с 50 лири турски годишно, а вторият платен от черквата 2000 гроша годишно.

През 1883/4 и 1884/5 година са били учители Тодор Божков — екзархийски учител с 50 лири турски годишно, и Петър Божков, тоже от Велес, с 2000 гроша годишно, платен от черквата „Св. Никола".

От учебната 1885/6 до 1888/9 година са били учители Петър Трендафилов и Александър Димов Борозанов, и двамината от гр. Куманово, екзархийски учители, следвали в Солунската българска гимназия, с по 35 лири годишно заплата. 

В началото на 1886/7 година персоналът се увеличи с главен учител Димитър Узунов от гр. Охрид с годишна заплата 75 лири турски от Екзархията. През 1887/8

737

учебна година Д. Узунов учителствува два месеца и умрял в гр. Куманово на негово место дойде Иван Краев от гр. Скопие, екзархийски учител с годишна заплата 50 лири турски и учителствува до 1888/9 учебна година.

През течението на 1888/9 учебна година учителите Иван Краев, Александър Димов Борозанов и Петър Трендафилов бидоха арестувани от турското правителство и съдени от военния (дювани арп) в Скопие; на тяхно място бе назначен Христо Кенин от с. Богданци, Гевгелийско, който завърши учебната 1888/9 година сам.

(Оттук за следующите години сведенията може да даде Авксенти Георгиев Борозанов.)

Девическо училище

Първо девическо училище в гр. Куманово е открито през 1882/3 учебна година от Александра Мартинова — от гр. Велес, назначена от Екзархията, с каква заплата не знаем; след нея през учебната 1883/4 година и 1884/5 година Катерина Николова Папушкова от Скопие. През 1885/6 учебна година— Тима Димитрова от Скопие; през 1886/7 до 1891/2 година — Ефросина Йотова от гр. Охрид.

Сградата на българското девическото училище в Куманово
(40-те год. на ХХ в.)

 Всичките учителки са били екзархийски, но с какви заплати, не помним. Девическото училище е било отделно от мъжките; то се е помещавало в същата оная училищна сграда, в която са учителствували учителите даскал Симеон Щипянец от 1860 г. и други след него до отваряне девическото в 1882 г.

(И за това училище по-нататък може да даде сведения Авксенти Георгиев Борозанов.)

Нова училищна сграда за мъжко училище.

Училищната сграда в двора на църквата "Света Троица"
(40-те години на ХХ в.)

През 1882 г. по инициатива на Георги Иванов Борозанов и други кумановци се тури основа за изграждане на една нова двуетажна паянтова училищна сграда в черковния двор на североизточната страна на черквата „Св. Никола" със средствата на черковно-учителското настоятелство и помощи от гражданите, впоследствие на това костува живота на Георги Иванов Борозанов, който бе убит от турчина Алит пядажик и двама негови другари, подкупени от скопския гръцки владика; убийството му стана през м. март 1883 г.
След убийството на Г. Ив. Борозанов училищната сграда стоя дълго време недоправена и едва през 1881 г. бе довършена от гражданите по инициативата на Хаджи Зафир Тасев Новоселски и през 1882/3 учебна година се започна учението в него, а старото такова, съседно с черковния двор, се зае за девици — то стана девическо училище.

Сведения за някои села от Кумановската околия:

1. Село Малино. Даскал Иван от гр. Куманово, учителствувал през 1870 г., учил на славянски, издържан от родителите на учениците му в натура и пари.
През 1871 и 1872 г. (2 години) в същото село учителствувал Андон Дамянов, родом от с. Кокошине (той се учил в гр. Щип). Преподавал по български и учебници набавил от гр. Щип.

2. Село Кокошине. Андон Дамянов, учителствувал в с. Кокошине (негово родно място). През 1873 до 1881 преподавал на български, набавял учебници от гр. Щип, издръжката му от ученици в натура и пари.

738

3. Село Сопот. Учител Апостол Марков, учителствувал през 1871 и [1872 г. (2 години). Родом от гр. Охрид, преподавал на български, издържан от учениците си в натура и пари.

4. Село Неманица. Хаджи Поп Кръсто, родом от същото село, учителствувал на славянски от 1864 г., докога неизвестно; издръжката му от ученици в натура и пари.

5. Манастирите „Прохор Пчински" на р. Пчиня при с. Старец, Карпински манастир „Св. Богородица" при с. Орга, Градишки манастир „Св. Богородица" при с. Градище и др. са били центрове на просветата през турско време до 1890 г.

6. Ползуваме се от случая да отбележим и следното възпоминание: В манастира „Прохор Пчински" в самата черква от десната — южната страна, горе под покрива в една малка стаичка — килийка с един малък прозорец, се съхраняваха книги и свитъци от заешка кожа, написани с ръка и печатно очертание. От вътрешността на черквата се влизаше там по една овехтяла клатеща се стълба с внимание да не паднем.

Някои любопитни богомолци и деца изкачвахме се да видим тия книги от заешки кожи; попипвахме ги, поглеждахме ги, невежествено учудени цъкахме с езика и казвахме си: „брей ... на какво са писвали одавна, ама немало тогава книги, та затова на такво са писвали, па и не знаеме да ги четеме сега, това писмо е много старо, с ръка и перо е типосано".

Един ученик в Солунската бъл. гимназия, родом от гр. Куманово, като научил вече ценността на пергаментните писания, явява на учителя при същата гимназия по български език Георги Д. Попов; учителят задължава ученика да отиде в манастира през лятната ваканция и колкото му е възможно, да вземе от тия ценности на българската книжнина и история. Ученикът изпълнява поръчката на учителя си — отива в манастира, но за голямо учудване пергаментите липсват.

Запитан, игуменът казал:

„Когато сърбите превзеха гр. Враня в 1877 г. и манастирът бе в техни ръце, тогава ги взеха те, напълниха два чувала, натовариха един кон и ги занесоха в Сърбия. След мира манастирът остана пак в турски ръце, но без книги от заешки кожи."

Сега всякой може да се досети за участта на тези пергаментни ценности; сърбите са ги унищожили, защото не са били в тяхна полза и поради това зъб не обелиха по тая находка, а ако беше противно, те щяха света да проглушат от показ. Това за нас българите сега е една минала и невъзвратна загуба, но бележим я тук като кощунствено възпоминание, което са ни сторили нашите врагове.

Представил сведенията: П. Трендафилов, ул. „Тимок" 47, ЦПА, ф. 226, оп. 1, а. е. 89, л. 37—39; оригиналът е на български. 

739

По: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 736-739.