| More

translator

Сборник "Екатерина Симидчиева"

Сборник 

"Екатерина Симидчиева" 

НАРОДНАТА БОРБА В КУМАНОВО[1]

от

Васил Кънчов

В най-ново време град Куманово е театър на ожесточени борби между българското население на града и сърбизма, борби които обърнаха вниманието и на външния свят. Понеже от изхода на тия борби, много зависи бъдещето на сърбизма в Македония, затова аз искам да запозная българското общество с тях, още повече, че напоследък българите в Куманово дадоха скъпи жертви за своята народна отбрана, между които е и Екатерина Авксентиева Симидчиева. Вам е известно, че в памет на Екатерина е основано в столицата женско дружество с благородни задачи, което е причина и на днешната вечеринка.

За да ни бъде ясно значението на Куманово в последните борби, потребно е да хвърлнм

1. Реч, държана на 24 ноември 1899 год, на вечеринка, дадена в София от Женското Благотворително Дружество „Екатерина Симидчиева".

1

бръз поглед на неговото географическо положение и на миналото му.

Град Куманово се намира на североизток от Скопие, около 6 часа път далеч от него. Разположен е всред плодородна хълмиста местност (висока около 370—400 метра над морското равнище), която образува проход между коритото на Вардар и онова на Българска Морава. Лежи в долината на “Голяма река”, приток на Пчиня откъм планина Църна гора.

Куманово има стратегическа и търговска важност. Покрай него минава желязната линия Солун-Скопие за Ниш и Белград. През него минава главния път от Скопие за Кюстендил-София. В Куманово се съсредоточава търговията с храна и със жива стока от цялата долина на Пчиня и на Моравица.. Има голям пазар. Тия са причините, които карат българското правителство да иска съединение на София със Скопие със желязна линия, която да минава през Куманово.

Куманово има сега около 13,500 жители, от които 6,700 са българи, 5,800 турци, около 600 арнаути, 60 власи, 350 цигани и 5-6 еврейски къщи. Градът е център на една каза от Скопския санджак, която има 108 села, от които 1 е черкезко, 2 са помашки, едно турско-българско, 17 чисто арнаутски, 6 арнаутско-българска и остатъка 82 чисто български.

2

Куманово е нов град. Малко на изток от него е бил градец Жеглигово, който често се споменава през средните векове. Тая местност е била владяна от българите докъде края на 13 в. Сръбската власт дохожда в тия места във времето на крал Милутин (1282-1320), усилва се при внук му Душан (1327-1355). След смъртта на тоя владетел македонските части от неговото царство со разделиха на много отделни независими владения. Жеглиговската област е захваната от деспот Деян, който водил Душанова сестра. По-късно неговите синове Драгаш и Константин, който е оставил името си на гр. Кюстендил, са играли важна роля в Македония при турските нашествия.

Турците са разрушили стария град и са основали няколко военни селища между Скопие и Морава. За вярвание е, че Куманово е въздигнато на мястото на едно от тия военни поселища по същия начин, както са станали днешните градове Велес, Прилеп, Неврокоп и др. През време на австрийските войни от 1698 и 1727 год. турските колонии в тоя край са били разсипани и подир тия войни те са се съсредочили в Куманово.

Според местни предания къде 1740 год. Куманово е било малко селце от десетина турски и християнски къщи. От 1750 год. насам то бързо расте и още в края на 18 в. става град с добър пазар за жива стока.

3

Търговията на града била много силна, затова в него се събрали всичките турски жители от околността и прииждали много българи. Приливът на български селяни продължава и сега, най-вече от западната част на казата, от църногорските села, които се притесняват от арнаутски налитачи из Призренско.

По език населението от Куманово и Кумановско припада към западно-българския клон. Членовете на имената са о, та, то; буква ь всякога се признася като е. Кумановският край заедно с Вранско, Пиротско, Трънско и Кюстендилските крайща образуват особена група, която съставя преход от горнобългарското шопско наречие към западномакедонското. В тая група попадат по-често сърбизми. Най-биеща в очи от тия сърбизми е заменяването на -ъл с у: вук вместо вълк. Това е дало повод на много сръбски писатели да броят Кумановския край за сръбки език. Те впрочем на езикови основи изкарват също тъй цяла западна България и Македония за сръбски земи. От славистите, още Гилфердинг, който е посетил тоя край през 1857 год., го е означил като чисто български. Върху това не се съмняват и днешните филолози, които са изучвали западното българско население.

В северна Македония възражданието на българите се е почнало много рано. Професор

4

Дринов ни оповести за отваряне на славянска книжарница в Скопие още през 1569 год. от Кара Трифон. Дякон Вълко Попович пише още през 1704 год. славянобългарска книга, в която мълви, че е родом от „български земли от место Кратово".

Кирил Пейчинович от Тетовско пише своето „Огледало" още през 1816год. на „прости язик болгарски Долнiя Мизiй, Скопскiй и Тетовскiй". През това време действува важния просветител Хаджи Йоаким в Кратово.

Движението е засегнало и Куманово. Знае се, че още през 1810 год. в Куманово е имало славянобългарска школа, от която са излезли първите грамотни българи и борци за народно-черковната независимост. През 1852 год. е съградена кумановската църква, около която станаха жестоките борби на българското население и първо с патриаршистите-гъркомани и после [пак] със същите, обърнати на сърбомани. Ние ще споменем главните черти на тия борби за [да] се спрем повечко само върху най-новата им фаза, за който собственно е речта ни.

Кумановската околия съставя част от Скопската епархия. В тая епархия черковната борба се наченала много рано. Още прeз 1831 год. скопските първенци са потърсили българин за митрополит. Обаче борбата срещу гръцката църква се е разспростряла тепърва във времето на Митрополита Йоа-

5

ким (1842 —1868). Тоя владика бил хитър фанариотин и с всевъзможни обещания могъл да се задържи на скопската катедра до смъртта си.

Когато умрял Йоаким населението енергически поискало български владика.

Патриаршията назначила някой си Паисия, който наистина по рождение бил българин от Кукушко, ала възпитан във Фенер, той по дух бил неприятел на българското възраждание, за това населението го неискало. Кумановци са взели активно участие в борбата срещу тоя владика.

Ето прошението, което те са подали на патриаршията по тоя случай:

Ваше Всесвятейшество![1]

След нижяйшите ни до земли поклони, долуподписаните ваши раби жители кумановскiй, вeрнiый поданици на високият девлет, зимаме смeлост да явим покорно опщенародното ни следующе, желате: Като ся чу един глас, че уш милостивата ни мати Велика Христова церква искала да одобри за скопски митрополита Г. Паiсiя днес рушчушки митрополита, спешим предварително като явим, защо от негово првосвящетство народат отнют не е благодаран, затова идем коленопреклонно да помолим ваше всесвятейшество,

1. Оставяме оригинала както си е; само туряме препинателни знакове.

6

щото да благоволи, та само реченiй г. Паiсiя да не определява, а овсем него другиго кого иска нека определи, токмо определениiо да знае да извършава Архиепископските си длъжности на матерный ны славяноболгарский язик и да е кроток, смирен и благонравен; в против случай навярно ще се породи распра против него, както и в другите епархiй против своите си Архиепастири. Със надежда сме, защото милостивата ни Мати велика църква не ще отхвърли покорното ни прошение с най-дълбоко почитание и руколобизанiе.

Остаеме на ваше всесвятеiйшество покорныйшй низяйши раби.

Куманово 1868 г.
март 2.

Още не годинясал в Скопие новия владика бил изпъден от населението. Той отишъл в Куманово, дето успял да си създаде партия, като отделил от града една енория с техни свещници. С това Паисия турнал начало на първите градски борби, които се продължават и до сега. Паисиевите партизани не били много, но с владиката и с конака те били доста силни. Българите образували отдвлна община начело на която стоял един енергичен гражданин Авксенти, който имал голямо влияние в града и околността. 

Паисий се върнал в Скопие, но скоро през 1870 год. бил повторно изгонен от населението. Тогава той влязъл в сношение със Сърбия и

7

потърсил помощ от Сръбското правителство. Отишъл във Враня и успял да уреди в тоя град сърбоманска партия. Още в същата година Паисия проводил и в Куманово сръбски учител, но патриаршеската община не го приела. И тъй първия опит на въвеждание на сърбизма в Куманово не сполучил.

През следващата 1871 год. населението от Кумановската каза формално преминало към новоучредената Българска Екзархийска църква.

На основание на султанския ферман, с който се създала екзархията в Скопската епархия, трябвало да станат „Истилями" т. е. преброявание на християнското население, което иска да мине под водителството на Екзархията. Тия истилями станали през 1872 год. В град Куманово само 50 къщи останали верни на патриаршията, другите се обявили като Екзархийски българи.

Българската община, извънредно усилена, завладяла както църквата, тъй и училището, и църковните имоти, и останала господар на положението в града.

Градският първенец Авксенти паднал жертва на борбата. Той бил убит от неизвестни хора. Населението вява, че убийците са били оръдие на озлобления владика.

Скоро подир урежданието на Екзархията турските власти почнали да правят големи пре-

8

пятствия на българското дело. И в Куманово властите били зле настроени срещу българите. С тяхна помощ владиката успял да установи черкувание и на патриаршистите в българската Екзархийска черква: една неделя се черкували едни, друга-други.

Българските политически движения през 1876 год. и епохата на освободителната война още по-зле се отразили на българското дело в Македония. Навсякъде българските общини, църкви и училища били гонени, а патриаршистите били защищавани. През това време патриаршеската община се увеличила на 200 къщи, в които влизали и 10-те влашки.

До освобождението на България сърбското правителство не бе си определило ясна посока на действия спрямо Македония. Във времето на княз Михаило сръбското правителство добре се държеше спроти българското възраждане в тая страна.

Доказателства за това имане много. Достатъчно е да споменем тук издаванието с княжески и държавни средства на Верковичовите „Песме македонских Бугара" и Миятовичовия превод на Макензи-Ърбиевия пътепис из Европейска Турция, дето Македония прекрасно е описана като българска област. Тогава наистина в Сърбия е имало една силна партия, която е искала от правителството и от сръбския народ да се пропагандира

9

сърбизма в Македония, по тя не е могла да вземе превес до създаванието на Българската екзархия. Повдиганието на независима българска църква със широки граници смути сърбското правителство. От обнародваните официални документи в сърбската книжка „Како е постала Бугарска екзархия" се вижда ясно, че току подир смъртта на княз Михаил през 1869 год. сръбското правителство е почнало да менява поведението си спрямо Македония.

След освобождението на България в сръбските официални кръгове преоблада идеята, че трябва Сърбия да си създаде в Македония почва, за бъдещо разширяване на държавата. Завзиманието на Босна и Херциговина от австрийците извънредно силно бутна сърбите към Македония. Една от главните причини на Сърбско-българската война е Македония. Крал Милан вярваше, че с една победа над Българското Княжество ще ослаби българския авторитет в Македония, а с откъсване на Кюстендилския окръг от България, ще отсече пътя на българите за към долините на Струма и Вардар.

След несполуките във войната сърбското правителство се завзе с голяма енергия да развие пропаганда в Македония. Турското правителство се уплаши от усилването на бьлгарите и бе готово с помощта на сръбските агитации да

10

смаже българското свестяване в Македония. Гърцката патриаршия, подържана от гръцкото правителство, охолно подаде ръка на сърбите, като имаше предвид усилване на гръцката църква в Македония. Обстоятелствата се стояха доста благоприятно за сърбите и те поведоха енергическа агитация в страната.

Трябваше да се почне със Скопската епархия. Додето сърбизъмът там не си създаде какво годе положение, той не може да вирее в Македония. А в Скопската епархия-предната крепост, която трябваше да атакуват сърбите, бе гр. Куманово. Ето защо в тоя градъ се разви такава усилена борба, една от жертвите на която ние сега оплакваме.

Старият приятел на сърбите, митрополита Паисия още стоеше в Скопие като патриаршески владика. Екзархииски владика не се допущаше от турското правителство. Паисия посрещна с отворени обятия желанията на сърбите за взаимна борба срещу българския народ.

Преди 1886 г. сръбския историк Новакович на пътя си за Цариград, дето отиваше като сърбски дипломатически агент, се спря в Кумаиово и има среща с Паисия. В своите пътеписни 6ележки „С Морове на Вардар" Новакович пише за Паисия: „на всякъде той (Паисия) между народа по тия краища (Скопската епархия)

11

се брои като противник на българите, а наш (сръбски) приятел".

Патриаршеският владика употреби много грижи и труд да застави гръкоманската община в Куманово да се преобърне в сърбоманска. Най-първо бяха спечелени свещениците. За 200 къщи имаме 5 свещеника, на които се определиха месечни плати от 3 до 5 лири всекиму. Това е рядък доход за един священик в Македония и подействува добре за пропагандата. После сръбското правителство прибираше децата на кумановци и ги възпитаваше на държавни разноски в Сърбия и най-сетне обещаваше пълно подържание на патриаршеското училище и снабдяване с безплатни книги всички ученици, ако то се обърне на сърбско. Дълго време в общината имаше противодействие. Една час приемаше сърбските искания, а друга се противеше.

През 1890 г. сръбското правителство настани свой дипломатически агент в Скопие, който стана ръководител на сръбската пропаганда. Сръбското правителство подържаше парично патриаршеската митрополия и тя действуваше енергично между своите подведомствени в полза на сърбизма.

Около това време умря митрополит Паисия и на негово място дойде Никифор, който също тъй беше оръдие на сърбското правителство. Скопската патриаршеска община почна да се бунтува

12

против поведението на владиката, но това не го смущаваше.

През 1892 год. турското правителство позволи да се отворят сърбски училища в Скопие и Куманово, без да се съблюдават всички формалности, които турските закони изискват. Училищата се отвориха. Но и в двата града се повдигна голям шум.

Протестираха не само екзархииските българи, но и голяма част от самите патриаршисти и училищата скоро се закриха. Сръбското правителство направи енергически постъпки в Цариград и властите наново позволиха отварянето на училищата през 1893 год. През тая същата година патриаршеската кумановска община се обяви официално като сърбска и в Куманово се наченва енергическа деятелност от страна на сърбската пропаганда, която достигна върха си през 1896 год., когато крал Александъра посети Цариград и Св. Гора.

В България настанаха промени, които накараха турското правителство енергически да подкрепи сърбската агитация в Македония. Стамболовият кабинет бе паднал и английската подържка, която българското агенство имаше в Цариград, бе загубена, а руска подържка не бе спечелена. Стоиловият кабинет дълго време не можеше по македонските работи да си определи посока на действие. Ту се правеха приятелски

13

преговори с патриаршията за вдигане на българската схизма, ту се правеха преговори със сърбите за дележ и сфери на влияние в Македония А от друга страна между българското македонско население в Македония и в Княжеството ясно се забележи бунтовническо движение. Въстанически чети постоянно безпокояха Турция. Турското правителство реши да действува по-смело и открито срещу българския народ в Македония. Ето защо крал Александър бе приет с открити обятия в Цариград и му бе обещано всичко, което искаше. Направи се съюз между Султана, гърцкия патриарх и сръбското правителство срещу българското дело в турско. На сърбите бяха обещани владици от сърбска народност в Скопие и Дебър. В Призрен скоро се настани такъв.

През същата 1896 год. умря ненадейно патриаршеския владика в Скопие. Трябваше да се назначи сърбин. Патриарската община в Скопие протестира. Патриаршеският синод в Цариград подкрепи тоя протест, и вместо сърбина испроводи се гърка Амвроси, когото сърбите приеха много зле. Отвори се борба между сърбското агентство и гръцкия владика в Скопие.

През 1897 год. под натиска на Султана се постигна едно съглашение между спорящите страни. Сърбският архимандрит Фирмилиан, кандидат

14

за Скопски владика, се определи за протосингел в патриаршеската митрополия и нему се предоставаше ръководенето иа епархията и на сръбската пропаганда. Фирмилиан се посрещна много зле в Скопие и трябваше с помоща па полицията да завземе гръцката митрополия.

През това време българската община в Куманово се поокопити и поведе решителна борба със сърбската пропаганда. Първата грижа й беше да присвои градската църква.

На Богоявление 1897 год. българската община искаше да направи в църквата водосвет. Тоя ден ред на черкуване имаха сърбоманите и властите непозволиха на българите да извършат в църква обредите си. Българите заявиха в конака, че те са 900 къщи, а противниците им 200, че те са правили църквата, че всичкия работещ еснафски народ е на тяхна страна и иа това основание имат по-големи права върху църквата, следователно трябва да се позволи да направят водосвета. Властите заплашиха първенците с наказание.

Българската община реши да не се посещава съвсем църквата от българите, докато не се спечели цяла за българската община. И по законен ред общината заяви своите права върху църквата пред турските власти.

Това не даде никакви резултати. Турските власти

15

съвършено незачитаха българските искания. Тогава, българите решиха със сила да усвоят църквата. През страсната неделя на Велики Петък българите нападнаха църквата, разгониха сръбските свещеници и патриаршеските сърбомани и окупираха църквата. И полицията 6е принудена да отстапи пред развълнувания народ.

На другия ден се почнаха арести. Най-личните граждани бяха затворени, а 13 души първенци бяха бързо интернирани в Скопие заедно с председателя на общината. Църквата бе запечатена от конака и обградена със жандарми, които непускаха никого.

Българското население направи голяма демонстрация пред конака, което смути правителството. Турските първенци в града се изказаха в полза на българите. През същото време станаха важни смущения и в Скопие срещу сърбите, които намериха отзив в цялата епархия. Махзари, телеграми, протести полетяха в Цариград отвсякъде. Кумановските еснафи заявиха на турското правителство, че ще се изселят, ако църквата не им бъде отстъпена.

Турското правителство през това време имаше големи главоболия с арменските и с критските работи. За да избегне неприятности в Македония, то реши да направи отстъпки на българите. На 12 април излезе султан-

16

ско ираде, с което кумановската църква се отстъпваше на българската община. Пръв резултат от спечелването на църквата бе отцепването на една третина от сръбската община и присъединяванието й към българската.

Сръбството отиваше надир в цялата Скопска епархия. Набързо отворените сърбски училища нямаха никавъв успех. Много от тях бяха закрити. Българските общини на ново се усилваха. Това безпокоеше турското правителство, което намира българския народ в Македония най-опасен за неговото сурово господство.

Когато се уталожиха арменските работи, когато турците с военна сила усмириха гръцкото кралство, те наново се обърнаха към българите в Македония. В Цариград бе решено да се подкрепят в Южна Македония гръцките владици, а в северна Македония-сръбската пропаганда. С това се обясняват наглед противоречивите действия на турците, които след като победиха гърцките войски в Тесалия, и взеха от гръцките 100 мил. франка контрибуция, даваха щедри парични помощи на гръцката патриаршия в Цариград. За пръв път може би от съществуванието на Турция тая година турското правителство даде парична подържка на гръцкия митрополит в Битоля. Дотогава турците само взимаха пари от гръцките владици.

17

На сръбската пропаганда се позволи отваряне на сръбски училища без всякакви формалности по цяла Македония. Това произведе смущения в страната, които на някои места взеха големи размери. В Прилеп, Велес, Щип, Кукуш и другаде станаха народни демонстрации. На много места се проля кръв. И досега има по затворите българи заради тия смущения, които далеч още не са утихнали.

В Македония няма място за два християнски народи. Бъдещето благоденствие на страната изисква сплотявание, а не дележ иа народа. Ето защо Македонското общество води единодушна отчаяна борба както със сърбизма на север, така и с гръцизма на юг.

През юли 1899 год. Скопският валия Хафъз Паша почна да изучва почвата в Куманово за нов удар на българската община. През м. август българската митрополия в Скопие се научи, че правителството кроило планове наново да се даде ред на сърбоманите в българската църква. Кумановските граждани взеха мерки за отбрана. Те заявиха на каймаканина, че са готови на всички жертви за да запазят църквата си. Появи се ново смущение в града. Чаршията се отваряше късно и се затваряше рано, представителите на енориите се преговаряха, а народа постоянно внимаваше около църквата.

18

Къде средата на август правителството съобщи на кумановчане, че е излязло особено царско ираде, според което българите трябваше да отстъпят на патриаршеската община едно черковно място в града, и 650 лири турски за съграждане на църквата. Българите категорически отказаха и едното, и другото.

На 22 август излезе ираде, с което се дава и костилшщата на сърбоманите, която се намира току до българската църква.

На 23 август сърбоманите свещеници под закрилата на едно отделение войници положиха основния камак за сърбска църква в черковната нива. В града избухна моментално силно смущение. На 24 август българите не отвориха чаршията. Всичкото мъжко население се събра в черковния двор и стана пред очите на властни многолоден народен събор. Войска заобиколи гражданите. Те подадоха телеграфически протести де Султана. В това време всичкото женско население се събра на църковната нива и унищожи основния камък. Друго отделение войска се отправи на нивата да прогони жените. Те се съпротивиха. Войниците трябваше да бият с дипчиците на пушките. В тая схватка бяа ранени много жени. Между тях бе и учителката Екатерина. Тя е била ударена с дървото на пушка в корема и понеже била непразна този удар й при-

19

чини скорошна смърт. Прогонените жени се отправят в конака, там ги посреща жандармерията. С камъне жените отблъснали малкото заптии и завзели конашкия двор, от дето посред нощ бяха прогонени с войска.

Тоя енергически протест има своите резултати. Още на другия ден бе съобщено на населението, че Султанското ираде се отменява. Народът запази своите имоти и своите права макар и със скъпи жертви.

Ударената учителка Екатерина се разболя и на 2 септември за голяма народна скръб почина. Народа и устрои тържествено погребение и я оплака като своя любимица.

Покойната Екатерина бе от добро Скопско семейство, възпитаница на Солунската българска Девическа гимназия. Тя бе омъжена за Гьорги Аксентиев от Куманово, син на погиналия български първенецъ за българското дело. Нещасният момък загуби и съпругата си за защита на същото дело.

Радостно е, че българския народ в освободеното княжество разбира тежката борба на своите братя в турско и простира помощна ръка към тях. Образуванието на женското дружество в столицата, което носи името на поминалата [се] Екатерина и която е виновница на днешната вечеринка, е едно доказателство на това.

20

Нашите братя имат нужда от нашата нравственна и материална помощ.

Борбата далеч още не е довършена. Аз вярвам, че тя ще се свърши в полза на нашия народ, понеже той е прав в случая и понеже той е вече доста събуден да види тая своя правота и да се бори за нея и да дава жертви за нея.

21