| More

translator

Екатерина Симидчиева
(1872-1899)

Случаят “Екатерина Симидчиева”

От минутата, когато българина се пробуди и отвори очите си, от минутата, когато българския народ повдигна гласа си и откри онази люта и величествена борба против своите потисници – още от тогава Куманово стои в първите редове на борбата и никога не е отстъпвал ни крачка назад.

През последните години на отминаващия ХІХ в. изпитанията пред българите в Македония се увеличават многократно. След Винишката афера и събитията в Прилеп, идва ред и на кумановци да покажат непоколебимия си народностен дух.

Както знаем скопската епархия става първата в цяла Македония, която се обявява против гръцкото духовенство (1828-29 година). В разразилата се борба, българщината в този край дава свидни жертви. От началото на 60-те години на ХІХ в., наред със съпротивата срещу патриаршизма, българите в Скопско, Тетовско, Гостиварско, Кумановско и пр. се изправят и срещу все по-настъпващата сръбска културно-просветна пропаганда.

Още за град Куманово и околията в този блог

 >>> Просветното дело в Куманово и околията през втората половина на ХІХ в.

 >>> Васил Кънчов - Народната борба в Куманово

 >>> Куманово по време на Втората световна война (писма)

 >>> Кръсте Лазаров - Спомени

На опитите за посърбяване на християнското население, българите в Куманово реагират повече от енергично-съставят редица подписки, изпращат десетки становища и молби, с които по категоричен начин настояват пред висшите османски институции да не позволяват в техния край да навлезе сръбската пропаганда. Първенците на града са едни от първите в Македония, които пророчески съзират коварния план на Белград за обезбългаряването на  областта. Затова въпроса кой ще "владее" Куманово дълго време остава висящ и предизвиква редица стълкновения между българите и "сърбоманите". Този спор  съзнателно се подклажда и от османските власти, които виждат в негово лице добър съюзник, чрез който прояденото от корупция местно управление ще продължи и занапред да съществува. Очевидно турските власти са добре разбрали смисъла на българската народна поговорка: "Двама се карат, третия печели"...

Независимо от факта, че в края на 60-те и началото на 70-те години сърбите успяват да постигнат известен успех в града с откриването на свое училище, българщината сред болшинството от населението остава непокътната. Нещо повече: на проведеното запитване през 1874 г. към коя църква биха искали да принадлежат, повече от 90% от християните в Куманово отговарят, че признават единствено духовното ведомство на Българската екзархия. С това те нанасят сериозен удар върху престижа и очакванията на сръбската пропаганда. Още по-негативно влияние върху последната оказва и разразилата се сръбско-турска война от 1874-1876 г., вследствие на която, много от предоставените и преди това привилегии от османската власт са отнети. Но съвсем закратко, защото година по-късно (през 1877 г.) избухва руско-турската освободителна война, а с това и нейното повторно фаворизиране за сметка на българските интереси.

След завършека на военните действия и особено след злощастния за българския народ Берлински договор,  в продължение на няколко години всички инициативи на София за подобряване положението на българското население в Македония остават напразни. Политиката на Цариград видимо се променя, като съвсем съзнателно тя започва да натяква извода,  че оттук-нататък повече няма да зачита правата на българите, независимо от факта, че повече от тях са утвърдени чрез султански фермани. Изоставени на произвола на съдбата и лишени от адекватна защита от страна на тепърва прохождащата българска държава, някои от българите стават лесна плячка за пропагандите.  Известни са десетки примери на хора, които до 1878 г. са изявени участници в българските църковно-училищни борби, а в последствие, стават едни от най-отявлените "сърбомани" или респ. "гъркомани".

Сходна съдба имат не един или двама българи от Куманово. Негативна роля за постепенното отслабване на българското национално дело в града изиграва пускането на дългоочакваната железница, свързваща Куманово с Ниш и Белград. Тази важна придобивка за населението умело започва да се използва от сръбските власти, които виждат в нея още един ценен помощник по пътя им към заветната цел. Независимо от всичко обаче, кумановските българи не се предават. Техният прословут инат е на път окончателно да сломи сръбските надежди през есента на 1898 г., когато вследствие на едно султанско ираде, градската църква се преотстъпва "за вечни времена" на българите. Това дълбоко разочарова дейците на сръбската пропаганда и ги хвърля в сериозен смут. Моментът на объркване е умело използван от българската "партия" в града, която успява чрез "демонстрация на сила", да присъедини към себе си около 70 къщи  (от всичките 200) от средите на патриаршистите. В последния момент, след получаването на солиден подкуп, Хафъз паша анулира действието на султанското постановление. На своя глава той решава да изпрати една комисия, със задачата "обстойно да изучи въпроса" на кой да принадлежи градската църква и кой да се разпорежда с останалите църковни имоти. Сърбите успяват да се доберат до нейните членове и отново чрез подкуп, съумяват да издействат редица отстъпки в тяхна полза. Така например, съгласно предложенията на комисията, българското население в града е принудено в замяна на градската църква, не само да се раздели с останалите си църковни имоти, но и да заплати сериозната за онова време сума от 400 турски лири, необходими (според комисията) на техните съграждани-сърбомани, за да си построят нова църква. Заключителният рапорт, след като е одобрен от областния меджлич е изпратен до Цариград за потвърждение. Оттам отговорът е положителен.

Разочаровани от безкруполните действия на османските власти и от поведението на сръбските пропагандисти, местните български първенци отиват в Скопие и протестират пред валията, като му заявяват от името на всички свои съграждани, че "никога и пред нищо не ще се подчинят на това безобразно несправедливо решение, противно на султанското ираде". Вместо да получат добре аргументиран отговор, те биват арестувани и най-брутално хвърлени в затвора. Разгневени от проявеното пренебрежение, всички български търговци от града затварят дюкяните си и вкупом, повече от 500 души, начело с чорбаджиите и свещениците "в едно грамадно шествие отиват пеша в Скопие" и устройват невиждана дотогава демонстрация пред конака на валията.
Макар и временно, властта отстъпва.

Най-сетне кумановци склоняват да дадат на малцината сърбомани 300 лири и черковните имущества, с изключение на една нива, която им служи за гробища. Но валията Хафъз паша  е непреклонен: той иска на всяка цена да притежава имота, където са погребани роднините на кумановските българи. С това се стреми назидателно да покаже на всички "в кой е и ножа, и хляба".

На 22 май 1899 г. Хафъз паша демонстрира отново изумително нахалство, като телеграфически заповядва на кумановския каймакамин да изиска от местните българи не предварително уговорените 300, а цели 450 турски лири! Наглостта му обаче няма край и той добавя към това българите да предадат на сърбоманите както спорните гробища, така и всички други черковни имоти, включително и малката черквица, която е в двора на голямата църква. Заповедта на валията е предадена на българския архиерейски наместник (по това време безличния протойерей Велев) на 23 май 1899 г.

През следващите седмици, изнервените български големци телеграфически заявяват последователно на султана, на Великия везир и на Българската екзархия, че нищо няма да ги спре в защитата на своите изконни, човешки права. За тях "борбата вече не е против пропагандата и за отнемането на една черква-тя е отправена против жестокото и зверско насилие на една тирания, която се мъчи да задуши всяко човешко и народно чувство".

Този смел акт на съпротива е отдавна чакан от Хафъз паша. В продължение на години той съзнателно фаворизира сръбската пропаганда за да покаже на "твърдоглавите шопи", че "който дава парите, той печели". Затова, когато вижда раздразнението у българите в Куманово, скопския валия изпитва истинско садистично удоволствие.

Тук е момента да отбележим, че водещия мотив за неговото негативно отношение се корени  изцяло в нежеланието на българските първенци да му дават покупи за щяло и нещяло. Точно обратното на сръбските дейци, който умело използват всеки повод за да му засвидетелстват своята благодарност...

Хванали се веднъж "на хорото", за кумановци е немислимо да склонят глави и да преустановят току-така започналите протести. Все пак това е тяхно законно право, още повече, че в продължение на 2 и повече поколения те неизменно отстояват българско си име с цената на неизброими морални и материални жертви. Затова, когато каймакамина ги запитва какво ще правят, те му заявяват, че няма да отстъпят и ще се борят докрай...

На 24 август Хафъз паша  повторно нарежда на каймакамина ако трябва и с въоръжена сила, да приложи в действие решението му да се предадат на сърбоманите черковните имоти, гробищата и черквицата. Това прелива чашата на търпението. Цялата християнска чаршия е затворена. В знак на съпричастност ги последват и турските, и албанските дюкяни. Българите в града излизат от къщите си и на групи започват бурно да негодуват  срещу властта. Кумановските жени не остават по назад: те се нареждат във фаланга рамо до рамо до своите мъже, братя и синове, и като лъвици първи се хвърлят срещу щиковете и ятаганите на петвековния поробител.

Екатерина Авксентиева Симидчиева, съпруга на главния български учител в Куманово - Авксентий Георгиев, заедно със свои съгражданки още в ранни зори завземат “гробищната нива”. Тук те изпочупват поставения предния ден от сърбоманите и турската власт кръст, разпиляват основите на проектираната сръбска черква и се заемат с охраняването на имота. Изпращат и хабер до каймакамина:

- Нам е мило и скъпо това място, защото тук са погребани нашите праотци, деди, бащи, майки, синове и дъщери!

Въпреки, че срещу тях са изпратени цял табор въоръжени войници, тези смели българки от Куманово успяват да се задържат през целия ден в гробищното място. По време на стълкновенията, бременната Екатерина Симидчиева намира сили да се обърне към каймакамина с думите:

Назад, мръснико! Не се доближавай, защото на твоя щик ще отговоря с куршум... Знай, че тия гробища са наши и завинаги ще останат, ако ще би затова още сега и нас тука да ни погребат!

В тази борба, мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на бунта-учителката Екатерина, която е ударена с приклад в корема.

На 2-ри септември 1899 г., няколко дни след инцидента тя умира в адски болки. След нейната смърт, съпруга и подава оставката си като учител и завинаги преустановява всякаква обществена дейност. Болката от загубата при него е двойно по-голяма, защото само няколко години по-рано той се прощава завинаги и с баща си-отровен от сръбските пропагандисти, заради 30-годишното му вярно служене пред олтара на българщината.

Научавайки за този трагичен инцидент, всички български патриоти са покрусени. Българската дипломация предприема решителни мерки заповедта на Хафъз паша да бъде анулирана. Зад българските искания застава с целия си авторитет и екзарх Йосиф, който провежда в тази връзка няколко срещи с посланиците на Великите сили в Цариград. В крайна сметка, окончателното решение на Високата порта е да се предаде "за вечно ползване" градската църква на българите в Куманово.

Временно...

Автор: Н. С.