| More

translator

Историческите извори за етногенезиса на Самуиловата държава

Историческата наука в днешно време разполага със значителен масив от документи, чрез които всеки заинтересован любител на миналото, може сам да си “реконструира” дадено историческо събитие. Радващ е фактът, че все повече и повече стават хората, които решават да споделят своите наблюдения и оценки за естеството и характера на даден факт от близкото и по-далечното минало. За съжаление обаче, наред с позитивните страни на този процес, по някои път ставаме свидетели и на редица спекулации, имащи за цел да оправдаят или защитят  дадена теза или личност по един изключително непрофесионален начин. Примерите за това са много, затова реших да се спра най-вече на онези от тях, които засягат в най-пълна степен нашето историческо развитие през вековете.

Откакто преди повече от 60 години бе прокламирано създаването на "Независима Македония", българската история нито за миг не престана да бъде в "обектива на общественото мнение" в нашата западна съседка. Разбира се, това бе умело направлявано и (пре)експонирано от Скопското висше държавно ръководство, според което българите бяха "окупатори на македонскиот народ", а цар Самуил и Гоце Делчев бяха определяни като "най-големите македонци на своето време". Затова при всеки един наш опит за защитим историческата истина,  става(х)ме свидетели на цял порой от наивни обяснения и откровени обвинения, чрез които скопската историческа наука по-скоро търсеше оправдание за своето паразитно съществуване, отколкото реално да защитава псевдоисторическите си визии.
 
В този материал обект на представяне са по-известните исторически свидетелства, чрез които всеки един от нас може да си отговори сам на въпроса "Чии са Самуил, Иван Владислав, Арон...":

"...НАДПИС ВРЪЗ ПЛОЧАТА НА ЦАР ИВАН ВЛАДИСЛАВ"

„Во 6523 година од сотворението на светот се обнови таа крепост sидана и правена од Јоан самодржец Болгарски и со помошта и со молитвите на пресветата владичица наша Богородица и застопувањето на врховните апостоли таа крепост беше направена за убежиште и за спасување и за животот на Болгарите. Започната беше крепостта Битола во месец октомври во 20 ден, а се заврши во месец ... во крај. Тој самодржец беше Болгарин по род внука на Никола и Рипсимија благоверните, син на Арон, кој е брат на Самуил цар самодржавен и кој двајцата ја разбија во Штипон грчката војска на Цар Василиј каде беше земено злато ... а този в ... цар бидува разбиен од Цар Василиј во /6522 година од сотворението на светот во Клуч и почина во крај на летото."

http://img43.exs.cx/img43/2057/vladislav_bitolskinadpis.jpg

-------------------------------------------------------------------------------------

*-Наскоро при разкопките на една църква във Воден, се откри друга плоча(според която отново и Самуил и Йоан Владислав са Българи), чиято историческа достоверност, все още се проверява..

В следващите редове съм цитирал 10 писменни средновековни източници (предимно Византийски), чрез които всеки непредубеден от фалшификации и исторически изкривявания човек, ще си даде САМ НА СЕБЕ СИ отговор на въпроса, «каква е етническата принадлежност на населението в Македония, за време на Цар Самуиловото управление?

------------------------------------------------------------------------------------

Сведения на византийския писател Кекавмен, за българите в областта "Македония" и за царете Самуил и Йоан(Иван) Владислав


"...по този начин прочее багренородния император Василий пленил в теснината Загора четиринадесет хиляди българи, предвождани от отличния войн Самуил.....Солун е град.... многолюден....с голямо множество българи, за да ги покори....."

"Докато моят покоен дядо Кекавмен бил в Лариса като управител на Елада, българския владетел Самуил често опитвал ту с война, ту с хитрос да заеме Лариса и не успявал..."

Оригиналът е на "Средногръцки" (от мнозина наричан "византийски), публикуван е за пръв път на славянски език в "Записки Историко-филолог. Факультета Императорског Санкт-Петербургскаго университета", част 38, стр.3, 17-18."

-------------------------------------------------------------------------------------

Грамоти на Византийския император Василий ІІ, за българската църква, след покоряването на България.


"....Втора грамота-тъй като след издаването на тоя инсигний за обсега на всяка българска епископия, пресветият епископ на България войска....да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, който бяха под властта на българските царе Петър и Самуил..."

Оригиналът е на средногръцки. Публикува се за пръв път на славянски език от Йордан Иванов-"Български старини из Македония", С., ІІ издание, 1931 год.

В момента грамотите се съхраняват в Атинския музей на старото изкуство.

-------------------------------------------------------------------------------------

Сведения на византииския историк Скилица за бунтовете в България при цар Петър


Края на ХІ или началото на ХІІ век.

"...Срещу княза на българите Петър се противопоставил брат му Иван , заедно с други български велможи.....Защото Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на един от велемощните комити на България, замисляли въстание и всявали смут в българската държава.

"....Веднага след смъртта на Йоан българите възтанали и били определени да ги управляват четирима братя-Давид, Арон, Мойсей, и Самуил, синове на един от велемощните комити у българите, и затова били наричани комитопули..От четиримата братя, Давид веднага бил убит между Кастория, Преспа ....от някакви си власи. Мойсей пък, който обсаждал Сяр, бил ударен от един камък от стената и скоро умрял, а Арон бил убит от брат си Самуил..."

"....А императорът ослепил пленените българи-около 15 000 и както казват-като заповядал всеки сто ослепени да бъдат водени от един едноок, изпратил ги при Самуил.."

"...Един българин Петър, по прякор-Делян и служител на един гражданин на Константинопол, избягал от столицата и започнал да скита из България....Той разгласявал, че е син на Роман, сина на Самуил и бунтувал народа на българите...."

Оригиналът е на Средногръцки-"Georgii Gedreni-Kompendium historiarum", Bonn, ІІ, стр.333, 714-720, . Публикуван е за пръв път на Славянски език(български), през 1978 год. в Книгата "Македония. Документи."

-------------------------------------------------------------------------------------

Византийския историк Никифор Вриений, разкрива българския пройзход на императрица Екатерина


"..Исак се оженил за по-старата дъщеря на българския цар Самуил, на име Екатерина,...."

Оригиналът е на Средногръцки, публикуван в " Nicephori Bruennii Comentarii" rec.A. Meineke, 1836, стр.19.Публикуван е за пръв път на Славянски език(български), през 1978 год. в Книгата "Македония. Документи."
-------------------------------------------------------------------------------------

В житието на Никон Метанонте се говори, че българите на Самуил нападнали Елада...


"....не след много и Василий, по прякор Апокавк,... От него бил разгромен и онзи Самуил, който управлявал българското племе, непобедимият по сила и ненадминат по храброст, и заедно с това било унищожено и покорено цялото племе на българското безчислено множество,..."

Spiros Lampros-"Metanonte.....", 3, стр 174. 1906 год.

Публикуван е за пръв път на Славянски език(български), през 1978 год. в Книгата "Македония. Документи."

-------------------------------------------------------------------------------------

Византийския историк Йоан Зонара (XІІ век)съобщава, че българите въстанали в 976г. и възложили властта на комитопулите


"....А в България, пак започнало брожение. Защото щом станала известна смъртта на Цимисхий,българите възложили властта на четеримата братя...."

".....От българите загинали мнозина, а Самуил избягал и неговата палатка, както и целия стан били разграбени..."


Th. Buttner-Wobst-"Joannis Zonarae.Epitome historiarum libri" ХІІІ-ХVІІІ, Corp.Bonnq 1897 год. стр. 547-548.Публикуван е за пръв път на Славянски език(български), през 1978 год. в Книгата "Македония. Документи."

-------------------------------------------------------------------------------------

Еве що пишуваа, во Дуклянскиот летопис:

"....Потоа време во Бугарското племе се издигнал некој си Самуил, кој се провозгласил за цар. Тој водел долги војни со Грците и ги изгонил од цела Бугарија, така дека при негово време Грците не смееле да се приближат таму...

„И така после смртта на Бугарскиот цар Владислав император Василиј, како собрал голема војска и множество кораби, започнал да ја завојува земјата и ја завладеал цела Бугарија, Рашка и Босна цела Далмација и сите крајбрежни области чак до пределите на Долна Далмација......"

-------------------------------------------------------------------------------------

A miniature from the chronic of Manasius, 1346 - "Basil II defeats Samoil". The text says: "King Basil defeated Samoil, the Bulgarian king, and blinded thousands of Bulgarians".

http://img43.exs.cx/img43/3994/13462.jpg

-------------------------------------------------------------------------------------

The miniature "After the Siege of Salonica, the army of Tsar Samuel assassinated its mayor Gregorios Taronitos", from the Chronicle of John Skilitzes (The National Library - Madrid). The ethnicity of Samuil and his warriors is written right above their heads - Boulgaroi.

http://img43.exs.cx/img43/8321/samoilmadrid1.jpg

-------------------------------------------------------------------------------------

Анна Комнина, в книгата си "Алексияда", част 7, споменава че: "....Самуил е последният български цар.."

http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad07.html

-------------------------------------------------------------------------------------

По въпроса за етническата принадлежност на Цар Самуиловото царство, в съвременната историография има различни гледища(някои от тях, изхождайки от ненаучни позиции). Дали заради многобройността на историческите факти, или заради други причини, но най-многоброини привърженици, има тезата за «българския етнически състав на населението» в Македония, през Х-ХІ век...

Сред по-значимите съвременни историци, който безпристрастно засягат тази проблематика, се срещат имената на сърби (проф. Сърджан Пириватрич-Самуиловата държава, Београд), на немци (проф. Ото Кронщайнер), българи, гърци, както и на някои представители на Македонската историографска школа, като например Блаже Ристовски!

Ето и откъси, от някои от тези трудове:

-------------------------------------------------------------------------------------

-Известниот немски учен, славяновед-проф.Густав Вайганд, в своята книга-"ETHNOGRAPHIE VON MAKEDONIEN", Geschichtlich-nationaler, spraechlich-statistischer Teil von Prof. Dr. Gustav Weigand, Leipzig,Friedrich Brandstetter, 1924г., пише следното:

"...Царуването на Симеон и Самуил е периодът, в който Македония напълно се българизира и то така, че и до днес българското национално самосъзнание се е запазило по-добре отколкото в самата България, където турското и гръцкото робство почти напълно го задушили. Тогава областите в Западна Албания били слабо населени с българи, но в Средна Албания, особено около Томор и териториите около Томорица и Опар, многобройните български имена на местности доказват, че някои райони тук са били по-плътно заселени с българи. През 1911 г. чух в Елбасан една песен, която децата пееха, без да разбират съдържанието й, и която очевидно е силно изопачепа българска песен, запазила се от по-стари времена, защото на шир и длъж в цялата околност няма вече нито един българин. А Спас Копчевич ни разправя небивалици, че в Елбасан живеели 20 000 криптосърби!.."
-------------------------------------------------------------------------------------

"....В края на Х век Самуил, цар на България, установил в Охрид централната администрация на владенията си. Мястото на града било добре пригодено за бързи комуникации със славянските му поданици в Македония, които давали най-добрите войници за войската му. Ето защо, той прехвърлил в Охрид и българската патриаршия. Градът командува важен участък от Виа Игнация — големия търговски път, който свързвал Адриатическо море както с България, така и със Солун и Цариград и улеснявал Самуил в избора му на място за атаки срещу византийските теми [96] Македония, Елада, Дирахиум и Никополис. Ето защо тук Самуил. установил столицата на българо-славянското царство, което основал."

(Финли. История на Византийската и Гръцката империи, т. I, с. 438.)

-------------------------------------------------------------------------------------

И накрая, ще си позволя да цитирам академик Блаже Ристески, за чийто татко и майка вече се знае, че са наричали сами себе си-Българи:

„...за затврднување на бугарското име во Македонија решавачка улога изигрува и еден друг веќе спомнат факт: по пропаѓањето на Самуиловата држава византискиот император Василиј II, според вообичаениот ред во империјата, новозавземените територии ги раздели на теми и така Македонија, како центар на пропадната „бугарска држава“ [Самуилова Бугарија], стана тема со името “Бугарија“.

...Освен тоа, Василиј II уште веднаш ја детронира и Охридската патријаршија на ранг на архиепископија, но ја остави како автокефална црква, која меѓутоа сè до укинувањето во XVIII в. го задржа во својата фирма и бугарското име... Не толку краткотрајното владеење на српските феудални господари во Македонија не можеше да го избрише бугарското име, бидејќи Охридската архиепископија постојано го потхрануваше и не само во епархиите во Македонија, туку и во оние што беа надвор од денените нејзини граници. Затоа и не е чудно што, на пр., и Евлија Челебија во XV в. наоѓа Бугари и во Белград и во други места што биле под јурисдикција на црквата на Охрид.“