Wednesday, January 27, 2010

3 Куманово по време на Втората световна война (и преди това)

| More

Две писма на Методи Гарев-виден комунистически деятел от град Куманово

Йафа, февруари 1999 г.*

Драги другарю Стефанов**,

Сега виждам, че е много трудно да се пише за (исторически) събития, случили се преди повече от половин век - точно преди 58 години. Много на „око" неважни събития са изчезнали от паметта. Като заключение на всичко това се спирам на необходимостта (ако това е възможно) да отидеш в София и прочетеш всичко от така наречения „партиен архив". Но не знам дали всичко това днес е възможно?...



Друго, което искам да ти кажа е това, доколкото на мен ми е известно, съществува и „партиен" архив в Македония. Всичко там (в Македония) е написано както на тях им е било из-

124

годно, и всичко в прослава на Л. Колишевски и компартията, и всички сведения не отговарят на това, което се е случило в злополучната 1941 година - за Методи Шаторов.

Да ти кажа искрено, всички мои познания (сведения) идват от дългогодишния функционер на компартията в Куманово Кочо Попов, с който съм бил много близък. От своя страна той още от първите дни (1938) от идването на М. Шаторов в Македония е бил свързан по политическа линия с М. Шаторов или „Шарло", както той под този псевдоним е познат в Македония. „Шарло" е бил много близък с Кочо Попов. Това заключение правя от това, че „Шарло" е говорил на Кочо за пръстена (брилянтен и много скъп) на Тито, който той носел в Москва. С Кочо Попов ме свързват младежките години (от 1931), когато той излиза от затвора, в който престоява 3 години. По това време аз съм бил ръководител на младежката нелегална организация в Куманово.

Значи, с Методи Шаторов, за голямо мое съжаление, лично не се познавам. Той е бил извънредно много конспиративен по време на цялото (си) пребиваване в Македония. Нито веднъж не е дошъл (на обиколка) в Куманово. Веднага тук искам да кажа, че Л. Колишевски е идвал много пъти (през август, септември) в Куманово.

За голямо мое съжаление с Лазар Колишевски се познавам от 1938 или 1935 г. За мен, може би тук съм необективен - Л. Колишевски е политически шарлатанин, много просръбски ориентиран отрано и когато става комунист в Крагуевац (град в Сърбия), като ученик си защитава тази просръбска ориентация. Той за мен е и пират.... Много остри думи, които не са обвързани да ги вземеш за обективни, но това е мое мнение...

Но да е бил антибългарски настроен-това е факт през цялото време, когато е бил (Лазар Колишевски) на власт. Това антибългарско негово мнение с успех го е пренасял (и) на другите ръководители от Югославия. На него той може да бъде похвален за дискриминативната сеч на всички пробългарски сили в компартията на Македония. Безкръвното гилотиниране може би е отразено добре в „партийния архив" в София.

Когато Л. Колишевски много пъти идва в Куманово, избягва да се срещне с мен, а това е сигурно по нареждане на Мара Нацева и други, които са били наясно с моето мнение за тъй нареченото “въоръжено въстание" в Македония, а и сигурно са го известили, че съм „човек на „Шарло".

И така по тоя начин се случват жалки събития в цяла Македония, от компартията, ръководена от шарлатанина Колишевски, кой-

125

то се „обличал с революционерност", „добре познат за събитията около въоръженото въстание в Македония и ръководител на компартията в Македония".

Краят е познат, и агитацията (за себе си), че той-Колишевски ще поведе партията на въоръжено въстание и с това ще помогне на СССР, Колишевски успява да измести „Шарло" и да вземе ръководството на компартията в Македония.

За други и за мен Методи Шаторов е крупна политическа фигура, а Лазо Колишевски е джудже, което ръководи толкова години в Македония.

Сърдечен привет Методи

* * *

Йафа, 7 февруари 1999 г.

Драги другарю Стефанов,

Сега виждам, че след много скъсани чернови е трудно да се пишат спомени за някои събития, случили се преди повече от половин век, точно преди 58 години... Повтарям това от миналото писмо, което вярвам, че си получил. Изключение прави самата война. Две важни събития са се вплели в моя живот за няколко дена (от 3 до 10 април 1941) и те са се запечатали в моята памет. И това: Внезапното разформироване на концлагера „Иванжица" - Сърбия, където бяха затворени комунисти от цяла Югославия (около 2000 души) и войната на фашистка Германия против (за това време също така профашистка) Югославия.

На 4 април всичките 32 души концлагеристи - комунисти бяхме в Куманово. На 5 април се видяхме с другари, които не са били в концлагера, а се носи във въздуха, как да кажа, че се намираме пред прага на големи събития.

На 6 април 1941 г. започна войната Германия-Югославия, която продължи само 6 дни. Същия ден Куманово беше бомбардирано (с цел - да се внесе смут) от 2 самолета (щуки), които пуснаха няколко бомби и убиха около 10 човека, а самото бомбардиране внесе голяма суматоха сред населението на града, което започна да бяга от града навън в полята.

В понеделник (7 април) германците влязоха в града.
Главните улици на Куманово бяха пълни с народ, особено ули-

126

ците на главния път за Скопие, по който минаваха безбройни автоколони на германската армия. Кумановци с учудване гледаха извънредно добре екипирани моторизирани военни колони.

Нямаше никакви овации за голямата и „непобедима" германска войска. Населението беше мирно и малко изплашено от внезапните големи събития.

Част от германската войска, останала в града, завзе всички обществени здания и двете казарми. Германските войници започнаха да лепят и раздават листовки на сръбски и български език, че всяко прекъсване на телефонните връзки, всяко носене и притежаване на оръжие се наказва със смърт на място и се забранява всяко събиране на хора. После чухме, че германският патрул е намерил в един от сръбските войници скрит пистолет и го застрелва на място със същия пистолет.

Още за град Куманово и околията в този блог

Аз те моля да не помислиш, че това мое изложение за първите дни на войната в Куманово няма абсолютно никаква връзка с главното задължение - да пиша за темата „Предаване на оръжие". Оръжието у членовете на компартията или членовете на СКОЙ (Съюз на комунистическата омладина на Югославия) не е имало. За тези ден-два събрания на комунистите не е имало, а после събранията са били много чести, но (са) се движели в рамките на освобождаване на пленени войници, даване на същите на гражданско облекло, освобождаване от, по това време, не добре пазени лагери на пленниците в Куманово. В това много активна е била младежта, която е освобождавала всеки пленник, който кажел, че е комунист или привърженик на комунизма, за проверка възможност не е имало.

Това е било в Куманово и вярвам че и в другите градове на Македония положението е било подобно на това в Куманово.

В първите ден-два от неочакваните събития всичките ние бяхме объркани, ние, комунистите, не реагирахме. Нямаше официални събрания на компартията, всичките не бяха в Куманово, а и връзките с висшите ръководства бяха прекъснати, мисля на тогавашния Районен комитет на комунистическата партия на Македония начело с Методи Шаторов - Шарло. Събранията на компартията и СКОЙ започнаха по-късно, но нашата реакция на събитията не беше както в Сърбия. Не реагирахме както са реагирали сръбските комунисти...

Защо...

127

1. Навсякъде в тези първи дни на войната се говореше, че Българската армия ще влезе в Македония след няколко дена. Главното беше, че „Германците изгониха сърбите".
2. Куманово, северен град на Македония, беше с най-голямо сръбско влияние (мисля, че около 20 %) и въпреки това се чувстваше в това време - като град освободен от омразните сърби.
3. По това време не съм чул за някое нападение над сърбите или имотите им.
4. В града тези дни изчезнаха сръбски полицаи и сръбска жандармерия. По улиците на Куманово бяха само германски патрули.
5. Оръжие от Югославската армия беше иззето и в града, в първия ден на войната, когато германците още не бяха пристигнали, виждаха се групи войници, унили и без оръжие, и всички отиваха по направление на Сърбия. Как е било по селата, не знам. Но ние, комунистите, не сме имали никакви връзки с кумановските села.

Много по-късно дойде от Сърбия Колишевски с диктаторски наставления и с „пълномощно в джоба", че той ще бъде ръководител на Районния комитет на Македония и една от многото клевети е и тази, че „Шарло" е предавал оръжие...

С Кочо Попов, тогавашния ръководител на компартията в Куманово, говорехме много за клеветите срещу „Шарло", от които едната беше „предаването на оръжие", от това обвинение излиза, че ние, комунистите, сме предавали оръжие на врага. Куманово като най-близък град до Скопие не е получило никаква заповед от Районния комитет начело с „Шарло", било да събира или предава оръжие. Даже и в първите седмици всякаква връзка е била прекъсната с Районния комитет и не само това, до Скопие е било възможно да се отива само пеш (37 км).

Да, обстановката коренно се изменя с нападението на фашистка Германия над СССР. Но (Лазар Колишевски) идвайки от Сърбия „с пълномощно в джоба" за смяна на ръководството и с мисия „да събуди Македонската компартия", да замени ръководството със себе си, той идва с просръбско настроение с мисълта, че политическата обстановка е еднаква с обстановката в Сърбия. Че е време за партизански акции, че е време за саботажи по ч. р.... и др., че е време за всичко, което се върши в Сърбия. Измислят се грешки за „предаване на оръжие", за „разваляне на техниката", за злополучния лозунг „Борба за съветска Македония", лозунг, който е даден от „Шарло" и т.н. и т.н.

Да, политическата обстановка с нападението на Германия над СССР от страна на Германия беше изменена не само в Сърбия, но

128

и в цяла Европа, но това в никакъв случай не оправдаваше, че тази обстановка е валидна за цяла Югославия. Не трябва да се забравя фактът, че Македония беше „Южна Сърбия" официален..., и че беше абсолютна политическа грешка да се преиначат (изопачат) историята икономически, политически и накрая значимия фактор в този момент - ... компартията в Македония беше от най-слабите, без връзки със селата, без връзки с войската, и това в цяла Югославия.

Тогавашната политическа линия на „Шарло" беше съвършено точна, да не се бърза, че това не (е) окупирана Сърбия от германците, че в партизанските отряди да отидат само хора, които са застрашени от арестуване.

Близките събития в Куманово и Прилеп показаха (цялата) правилност на тази политическа линия, най-вече, че не трябва да се уеднаквяват условията в Сърбия с тези в Македония.

Тотално(то) разгромянане на два(та) партизански отряда в Куманово и дадените жертви от страна на партизаните, без да има никакви жертви от страна на полицията и войската. Ликвидирането на партизански отряди беше съвършено детски наивно и дилетантски..

Методи Гарев

* Откъс от книгата на Илия Стефанов.Убийството на Методи Шаторов.С., 2005, с. 124-128.

** Илия Стефанов е уважаван пазарджишки общественик и архивист, автор на няколко книги и документални хроники, посветени на българската история в периода 1878-1945 г. 

3 коментара:

Historian said...

Голи Оток Потресни сведоштва на проколнатите што го преживеаја информбировскиот пекол. Колумна на В. Цветановски(13)

Кумановските близнаци Гареви настрадаа како шарловисти (1)

Кирил бил ликвидиран, а неговиот брат Методија испратен во логорот на смртта


Семејството на Киро Гарев целосно се затре. Сопругата Ѕвезда и ќерката Светлана загинаа во скопскиот земјотрес. Нивниот споменик во Гостивар (лево) на кој е испишано и името на Киро, иако тука не се неговите посмртни останки. Братот Методија постојано се

Страшните имформбировски години ќе бидат кобни и за браќата- близнаци од Куманово, Кирил и Методија Гареви. Кирил ќе го снема по затворањето од УДБ-а и за него повеќе ништо не се дозна, заврши без трага, а Методија ќе одлежи четири години на Голи Оток. И двајцата се предвоени комунисти, родени во 1915 година. За нивната дејност единствено може да се суди врз основа на полициските документи, а таму се определени како најтврди информбировци. Дали се изјасниле за резолуцијата на Информбирото, колку биле за Сталин, а колку против Тито нема некои поконкретни сведочења.

Во тие години кога секој секого следел, кога секој од секого бил прислушуван, Кирил бил професор во Електростопанското училиште во Скопје, а на учениците им предавал електрични мерења. Тане Таневски од охридското село Белчишта, еден од неговите ученици, кој исто така беше на Голи Оток, еве што напиша за судбината на својот професор и за деновите кога бил уапсен од удбашите и никогаш повеќе не се вратил да им предава во училиштето: „Киро Гарев го знаевме од училиштето, ни предаваше електрични мерења и беше најдобар професор...Во мај удбашот Благоја Алексоски ме викна на сослушување. Киро Гарев е затворен. Мене ме иследуваат и сакаат јас да го товарам Киро, но бадијала, јас за Киро зборувам сж најдобро, ги напаѓам што го затвориле, им велам дека таков човек повеќе нема да се роди. Јас воопшто не можам да помислам дека него повеќе го нема; овој скот што мене ме мачи, него веќе го ликвидирал. Јас отидов кај жена му Ѕвезда Гарева. На Ѕведа ч кажав за сж што ме прашаа за Киро и ја прашав каде е тој. Таа рече дека пред еден месец го испратиле во Прилеп, на терен, но тој, по сите изгледи, од железничката станица во Скопје не е заминат подалеку; го имаат земено и оттука го имаат ликвидирано. Ѕвезда дотогаш не работеше, живееше од платата на Киро, таа и нејзината ќеркичка Светлана, па јас им носев брашно, што ми го праќаа од Белчишта. Ѕвезда се мачи, се бори на сите страни, овие гледаат сеир, сакаат на секој начин да му го уништат топлиот дом на скромниот и умниот Киро, кој дотогаш имаше напишано две стручни книги, отпечатени на српски јазик во Белград. Киро имаше близнак, се викаше Методија, и по ништо не се разликуваа, толку личеа еден на друг; во тоа време и брат му беше во затвор и за него никој ништо не знаеше.

Му го растурија топлиот дом на добриот, на хуманиот виш електротехничар Киро Гарев. Моето позитивно искажување за него при сослушувањето, пак, беше дотурање масло на запалениот оган по слушањето на Радио Москва за да се најдам во пеколот. Тие два „грева" не можеше да ми ги прости УДБ-а", раскажува Танески во својата „Голооточка судбина" забележана од д-р Стојан Ристески.

Historian said...

Кумановските близнаци Гареви настрадаа како шарловисти (2)

Каде згрешиле браќата Гареви за да бидат прогласени за тешки информбировци? Од документите на тетовската УДБ-а може да се види дека тие, всушност, биле уште во времето одбележани како „шарловисти". Поради приврзаност кон Методија Шаторов Шарло, за кој македонските историчари дури минатата година кажаа дека бил голем Македонец, а не предавник на македонскиот народ, во 1941 година Киро бил исклучен од партијата. Истата година двајцата браќа пребегнале во Бугарија и таму се вклучиле во антифашистичкото движење. Во 1943 година Методија е уапсен од полицијата на цар Борис, а подоцна и неговиот брат Кирил. Меѓутоа, по ослободувањето и двајцата се вратиле во родната Македонија за да го продолжат тука својот живот, без да претпостават што ќе ги снајде, дека ќе дојдат страшните години на Информбирото и кога, всушност, блискоста со Шаторов била кобна за нивната натамошна судбина. Луѓето што добро ги познаваат приликите во тоа време се склони да тврдат дека, всушност, приврзаниците на Лазар Колишевски го искористиле времето на Информбирото за секогаш да расчистат со шарловистите, меѓу нив и со близнаците Гареви.
Откако инспекторите на УДБ-а констатирале дека Методија е еден од „најсериозните ИБ-елементи во НР Македонија" и откако „расчистиле" со неговата непријателска работа бил испратен во логорот кој ќе биде најцрн период на Комунистичката партија на Југославија. Луѓето кои биле со него раскажуваат дека целосно се затворил во себе, со никого не разговарал, посебно за политиката. И по враќањето дома по четири години престанал да контактира со сите. Работел во „Југохром" Јегуновце, а УДБ-а, која за цело време го следела запишала дека освен со сопругата не разговарал со друг. „Не разговарал по кои било прашања од животот, освен ако е тоа службено, што докажува дека тој целосно не расчистил со ИБ, за што е ставен под контрола на рефератот".

Методија Гарев на Голи Оток бил испратен во 1949 година, каде што останал до јули 1953 година. Во женскиот логор била и неговата сопруга Сара. По затворот, работел во „Југохром". Меѓутоа, не можел да го поднесе постојаното следење и провоцирање од луѓето на државна безбедност, со сопругата емигрирал во Австрија, од каде што се префрлил во Бугарија во 1969 година. Таму останал до пензионирањето, а бидејќи неговата сопруга била Еврејка, решил да замине во Израел. До пред некоја година се допишувал со информбировецот Здраве Барутовски и притоа се интересирал за Македонија.

И Тане Танески еден период контактирал со Методија Гарев и за тоа во својата исповед запишал: „Постојано тој, снаа му Ѕвезда и мајка му се распрашувале на сите страни да дознаат нешто за неговиот брат Киро. Побарале прием и кај Александар Ранковиќ, но не ги примил. Методија пуштил опширен напис. „Го барам братот"...Копија од тој напис ми достави и мене. Многу интересен текст е. Во него вели дека со Лазар Колишевски тој и брат му Киро се знаеле уште од пред војната кога тој бил во Крагуевац. Меѓутоа, Киро спрема Колишевски бил ладен при неговата посета на ТЕЦ „Маџари" токму поради брата си Методија. Дури подадената рака од Колишевски, Киро не ја прифатил, туку остро му зборувал за апсењето на неговиот брат Методија од УДБ-а. „Му било јасно (на Кира - н.з.) дека ќе плати скапо за таа неочекувана средба со тогаш семоќниот Л. Колишевски, но не насетувал дека тоа ќе го плати со глава како во средниот век!" - напишал Методија Гарев во дописот до весникот „Борба" од 1 октомври 1990 година.

Historian said...

Кумановските близнаци Гареви настрадаа како шарловисти (3)

Танески вели дека Методија чувствувал морална одговорност за смртта на својот брат зашто токму поради него се судрил со тој што не требало да се судира, па на сите страни само се распрашувал, молел кој знае нешто поконкретно за брата му да му каже. Толку бил потресен од трагичниот крај на брата си Киро, па решил повеќе никогаш да не стапне во родната земја. Во тоа време Танески објавил два написа за неговите голооточки години и нив ги прочитал Методија во библиотеката во Софија. Веднаш му напишал писмо во кое прашувал дали нешто знае поопширно за брата му Киро. Посебно го молел да види што станало со гробовите на неговата снаа Ѕвезда и внуката Светлана, кои загинале во земјотресот 1963 година, со што целосно се уништило семејството на Киро Гарев.

„Ги пребарав сите гробови во Скопје и во Ѓорче Петров, се разбира, со одобрение и знаење на соодветните управи. Разбрав дека Ѕвезда била родум од Леуново. Нејзиниот брат Стојан предавал математика во Гостивар. Тој ги зел посмртните останки на сестрата и на внуката од скопските гробишта и ги пренесол на гостиварските гробишта. Бев на гробиштата во Гостивар. Го пронајдов нивниот мермерен споменик. На него, покрај имињата на Ѕвезда и Светлана, е испишано и името на Киро, иако тука нема ништо негово. Го фотографирав споменикот на снаата и на внуката со името на Киро, па му пуштив фотографии на Методија Гарев. Презадоволен е од услугата, па разменавме едно десетина писма", пишува Танески во својата исповед.

http://217.16.70.245/?pBroj=2108&stID=71011&pR=23

Post a Comment

 
28.03.2006-2009 © Copyright by HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ, MACEDONIA HISTORY  |  Template by Blogspot tutorial